Първанов - от пето колело към пета колона (КлубZ)

Конгресът на АБВ като завръщането на някой, който не си е тръгнал, но е пътник в политиката

Снимка Веселин Боришев

Даниел Смилов

Конгресът на АБВ бе едно триумфално завръщане на някой, който не беше си тръгвал, но все пак е по-скоро пътник в политиката. Бившият президент Георги Първанов даде ултиматуми, обяви нереалистични искания, бе изпълнен с патетика, достойна за Вожда на революцията на борда на „Аврора“ (за по-младите – Владимир Ленин). Макар че АБВ по-скоро прилича на макет на „Титаник“ и определено не е носител на революционен политически заряд.
Какво предизвика целия този шум и какви ще са неговите последствия?
Всичко тръгна от гласуването на кредитната рамка за следващите три години на кабинета "Борисов-2". Тогава Първанов беше „бламиран“ от собствената си партия като въпреки мнението му парламентарната група на АБВ гласува с мнозинството. Никой нямаше да разбере за бламирането, ако самият Първанов не го беше разтръбил тържествено в едно телевизионно студио. И това беше доста странно – тази показност означаваше, че той иска да експериментира с нова, различна позиция, да създаде напрежение, докато „топчето пукне“. Е, на конгреса на АБВ се чу определен пукот, който може да се тълкува по два начина.
Първо, възможно е да продължава театрална постановка, целта на която е парламентарната група да препотвърди клетвите си за вярност към Първанов, да му окаже нужните почести като бивш президент и голям лидер на левицата. Това са цели лесно изпълними – съпартийците на президента с радост ще се впуснат в подобни маневри и упражнения, и дори могат да разчитат на някакво медийно внимание към усилията си в създалата се ситуация. По-прикритата цел на постановката е за Борисов и реформаторите: първият да обръща повече внимание на Първанов, да се вслушва в мнението му, да го третира като истински важен лидер. А реформаторите да си знаят мястото и да си мълчат по теми като Русия или ДС, които са присърце на бившия президент.
Втората интерпретация, която, съдейки по реториката на Първанов изглежда много вероятна, е нереалистичните ултиматуми да са сигнал за излизане от правителството с цел по-ясно позициониране на местните избори. При едно такова развитие АБВ от пето колело в коалицията (по неговите думи) ще се превърне в явна част на петата колона в страната (по мои думи).
За една такава метаморфоза говорят следните факти. Изборът на министри за смяна, които Първанов посочва в изявлението си, са от два вида. Едните са най-ключовите защитници на проевропейската ориентация на страната –  министър Митов и министър Ненчев – които спомогнаха много за възстановяването на авторитета на България пред партньорите ни в НАТО и ЕС. Вината на другите е, че са от Реформаторския блок, който Първанов очевидно вижда като основен свой конкурент за вниманието на Борисов. И накрая – енергетиката – където Първанов поставя ядрен ултиматум: или възстановяване на проекта "Белене", или излизане от коалицията.
Посланието зад всички тези искания е пределно ясно: България трябва да завие в проруска посока, а най-сериозният носител на проруското в политиката са Първанов и АБВ. В крайна сметка, каква друга причина би имало да се иска възстановяването на „Белене“ в настоящата геополитическа криза, когато БСП (с Първанов вътре) не намери смисъл в този проект, докато беше на власт по времето на Орешарски?
Втората интерпретация на конгреса е следната: с евентуално излизане от коалицията може да се цели и подготовка за участие на президентските избори. Първанов може да опита сам да се кандидатира като поогъне конституционното ограничение за два мандата (нещо, което все пак Конституционният съд не би трябвало да позволи). Но пък защо да не опита? Дори и да не стане, възможно е и друга фигура от АБВ – Калфин, например – да бъде издигнат като обединителен кандидат на цялата левица. Отсега е ясно, че БСП нямат силна кандидатура, защото те консервираха екипа на Станишев (без най-голямата му звезда – самия Станишев) на върха на Столетницата. А ако АБВ излъчат общия кандидат на левицата, след това лесно биха могли да превземат отвътре БСП и да реализират така мечтаното голямо ляво обединение.
Тези действия на Първанов повдигат и въпроса за бъдещето на министър Калфин. Реално, този политик е към момента основният политически капитал на АБВ. Калфин е способен, интелигентен, европейски мислещ. Той внася в кабинета на Борисов необходима доза диалогичност и социална чувствителност, които са само от полза за управлението. Да, възможно е този политик да бъде изваден от сегашния формат и да бъде пробван като проруски лидер на формация, ангажирана с енергийни проекти. Ако това стане, ще е просто жалко – една обещаваща кариера ще завърши в солидно задънена улица.
Така или иначе, в скоро време ще стане ясно дали сме в сценарий 1 – театрална постановка за препотвърждаване на лидерството на Първанов в АБВ, или в сценарий 2: завръщането на мечтата за лидерство на голяма, проруска, енергийно обвързана левица.
Всеки има право да мечтае и всеки е голям, колкото са големи мечтите му. Проблемът е, че не за всяко мечтателство има място в едно отговорно, проевропейско правителство.
-----
* Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може за прочетете ТУК.