събота, 29 юли 2017 г.

Моделът КТБ (портал "Култура")



Обвинителният акт по делото "КТБ", внесен тази седмица от прокуратурата, дава възможност да се реконструира не само управлението на една банка, но и функционирането на ключово важни институции в страната. Делото "КТБ" е всъщност огледало на българската държавност.

Прокурорите са обобщили многотомната събрана информация в по-кратко и обозримо описание. В него е заложена и стратегията на обвинението, която е насочена към Цветан Василев и най-близкото му обкръжение, преките надзорници от БНБ и представители на КПМГ, одитирали банката.



КАКВО СЕ ВИЖДА В ОГЛЕДАЛОТО

Всичко, което трябва да знаете за:
Картината, която е нарисувана от обвинението, е на сериозен институционален провал: години наред КТБ е функционирала при груби нарушения на законите и добрите практики в банковото дело. Нито една институция – от надзора, през службите, до прокуратурата – не е предотвратила натрупването на сериозна публична щета – 3,9 млрд. лв. Индиректно този обвинителен акт повдига и въпроса за политическата отговорност за КТБ – няколко правителства са си затваряли очите пред проблеми, за които многократно беше писано в медиите.

Най-фрапантно нарушение от страна на Цветан Василев според обвинението е превръщането на банката в силно рискова инвестиционна компания под негов контрол:

"Oбв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев."

Голяма част от тези търговски дружества са "кухи" – те са на подставени лица и единствената им функция е да пренасочат парите към краен получател. Повечето от другите обвиняеми са притежатели на такива "кухи" дружества – тяхното единствено качество е, че са доверени лица на Василев и са ежедневно пред очите му. Според прокуратурата така се формира ОПГ – престъпна група, начело на която стои обвиняемият банкер/инвеститор.

Основен проблем в дейността на банката според обвинението е, че кредитите са били отпускани без нужните обезпечения. Тоест Василев е използвал парите на хората и с тях си е създавал кръг от привилегировани приятели – "бизнесмени", които срещу малко или нищо са ставали притежатели на сериозни активи – предприятия, медийни компании и т.н. Единственото, което е било достатъчно за кредитиране, е доверието на Василев. В резултат на това се оказва, че "кредитният портфейл" на КТБ е в огромната си част необезпечен и страда от следните дефекти: неналични необходими документи в 68% от проверените кредити; неспазени вътрешни процедури при 77%; липса на финансов анализ при 89% от кредитите

Освен липсата на обезпечения, Василев и най-близкото му обкръжение според обвинението са полагали специални усилия да "прикрият" най-апетитните активи, закупени с пари на банката, в случай на неин фалит:

"В резултат на тази порочна банкова практика, икономически "атрактивните" активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение
Предвид описания начин на функциониране на "Моделът КТБ" възстановените на Фонда суми най-вероятно ще са символични и най-ниските познати в световната история при банкови фалити."

Този цитат от обвинението е странно признание за държавна безпомощност в лицето на организирано зло: щетата е необратима и обвиняемите на практика са си постигнали целта – да отмъкнат 3,9 милиарда лева под носа на всички институции. А и главният обвиняем от тях си е все още на свобода.

КАКВО НЕ СЕ ВИЖДА В ОГЛЕДАЛОТО
  1. Времевата динамика. В обвинението се предполага, че КТБ е функционирала по един и същи начин от момента на създаването си: в нея винаги е имало около 2/3 необезпечени кредити. На базата на това допускане се правят и екстраполации за обществената щета, която банката би нанесла през годините:

"предоставеното рисково финансиране под формата на банкови кредити на свързани дружества, води до едно трайно съотношение на невъзвръщаемост на вземанията и активите. Към момента на отнемането на лиценза на Банката, задълженията й към депозанти, вложители и други лица възлизат на 5 621 млн. лева по данни от неодитирания й баланс за 2014 г. Установената щета под формата на несъбираеми вземания и активи възлиза на 3 903 млн. лева, т.е. съотношението на непокритие на задълженията с активи е 69,4 %. При хипотезата за стереотипност на модела, това съотношение на непокритие на задълженията може да се екстраполира ретроспективно, към всяка дата на баланса."

Това допускане за стереотипност не е убедително обосновано и не отчита особеностите на икономическата конюнктура. Явно при оттеглянето на чуждестранните инвеститори след 2008 г., Василев и групата му решават да придобият множество активи на "разпродажни" цени с надеждата при икономически подем да могат лесно да обслужат взетите заеми. Проточването на кризата отвъд 2013 г. опровергава тази стратегия, което обяснява и защо КТБ се превърна в горещ политически картоф точно тогава: или тя трябваше да бъде "спасена", за да се купи време за Василев и компания, или – фалит.

Тези проблеми са се знаели и преди 2013 г., но тогава правителствата са подпомагали временно банката, държейки държавни пари в нея. През 2013-2014 г., обаче, става нещо необичайно. И тo не е отбелязано в обвинението: много голям обем необезпечени кредити са отпуснати на "кухи фирми" изглежда точно тогава.[1] Какво се е случило? От какво се e уплашил Василев, че е започнал активно да "покрива" активи на банката чрез кухи дружества и офшорни сметки? Искал ли е някой друг да придобие банката и затова Василев се е опитал да я "източи"? Тези въпроси дори не са зададени.
  1. Цялата организирана престъпна група: Прокуратурата е построила сериозен аргумент, че Василев и притежателите на "кухи" фирми са действали като ОПГ, за да инвестират парите на банката в проекти по негово желание и под негов контрол. Но проблемът е, че изглежда в ОПГ-то има и други участници. Това са крайните потребители на кредитите – т.е тези след "кухите фирми", които без да дават сериозни обезпечения, стават притежатели на големи активи. Възможно ли е те да не са знаели какво става? Да са си мислели, че са обект на безпричинно благоволение от страна на Василев? Далеч по-вероятно е да са съзнавали, че участват в заговор за нарушение на банковите закони.
Един хипотетичен пример: Василев решава да даде на лицето Х щедър заем, с който то да купи за своя сметка фабрика или медийна империя. След закупуването лицето залага придобитата собственост в друга банка и връща заема на КТБ. Да предположим, че Х не е дало редовни обезпечения за първоначалния заем, както е в 69% от кредитните досиета на КТБ. Въпросът е, част ли е Х от ОПГ-то на Василев? Вярно е, че заемът е върнат, но също така е вярно, че Василев е "произвел" от господин Никой и срещу нищо крупен собственик, само заради доверието между тях и с парите на хората.

Това са интересни правно-морални проблеми, в които за съжаление прокурорите не са навлезли. Особено тежък става случаят с трети лица кредитополучатели, които не са върнали заемите. Те определено трябва да са част от ОПГ-то на Василев, обвинено в кражбата на 3,9 млрд. лева, но засега те остават неизвестни. Това са собствениците – формални или не – на тези "различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност "

По принцип е възможно зад всички тях да стои само едно лице – Василев. Но най-вероятно има и множество други, които засега остават скрити. В крайна сметка Василев едва ли е единственият кредитор и единственият кредитополучател в цялата афера.
  1. Ролята на прокуратурата при фалита на банката: Обвинението се ограничава само да загатне тази роля, като настоява, че няма значение кога точно е фалирала банката (и при какви обстоятелства), защото колкото по-рано това би се случило, толкова по-малка би била щетата за обществото. Този аргумент е спорен, но тъй като в България няма процедура за търсене на отговорност на главния прокурор, подопечните му правилно са преценили, че не си струва да се занимават с тази тема.

БЕЗ ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От изнесеното като информация дотук – от прокуратурата, президентството и други органи – е видно, че българската държавност е демонстрирала изключителна слабост, допускайки създаването на проблем като КТБ. И в други страни големи банки са фалирали, но основно заради лошо управление и лоша икономическа конюнктура. Тук обаче, поне според прокуратурата, имаме случай на съзнателно източване (т.е. кражба) на средства с цел инвестирането им в активи извън контрола на банката. Възможно ли е единствено прекият надзорник в БНБ да е виновен за "проспиването" на това състояние на нещата? Възможно ли е всичко това да се случи без службите да разберат? Без следствие и прокуратура да се самосезират от публикации в медиите? Без правителството да знае и да вземе мерки през годините? И възможно ли е, наистина, държавата да е толкова безпомощна, че крадците всъщност да успеят да задържат придобитите активи и средства?
Въпросите са реторични.
_____________________________________________
Виж тази размяна на реплики между Менда Стоянова и Димитър Костов от стенограмата от една от двете срещи за КТБ при президента:

Менда Стоянова:

"Единият е тези кредити от млрд. на броя фирми, ако правилно съм разбрала, кога са изтеглени, в какъв период от време са изтеглени на всички тези фирми без бизнес, без новоучредени, без източници за погасяване, и от момента на тяхното изтегляне досега обслужвани ли са или има голям срок на необслужване на тези кредити? И ако са обслужвани, кога е спряно да се обслужват и откъде са плащани вноските по тези кредити, когато тези служители, охранители нямат представа? Въпросът е малко технически, но нека чуем отговора"

Димитър Костов:

"Иначе другото във Вашия въпрос, който беше технически – от средата на миналата година, т.е. след проверката, която им е правена на място, някъде около млрд. е размерът на стойността на кредитите, които са предоставени. Най-вероятно голяма част от тях са такива."

вторник, 11 юли 2017 г.

Let me know


Тръмп, Путин и Европа


"Дневник" препечатва текста на Даниел Смилов от портал "Култура".


Първата официална среща между Тръмп и Путин е вече факт: тя продължи два часа и петнадесет минути, двамата явно имаше какво да си кажат и дори Мелания Тръмп не можа да ги раздели. В резултат Путин накара японския премиер Абе да го чака и трябваше да му се извинява по телевизията по-късно.

Срещата беше дългоочаквана и криеше подводни камъни – както за участниците в нея, така и за света като цяло. Очевидни гафове в нея нямаше и това е облекчение за привържениците на Тръмп. От това, което се знае досега за разговорите, голяма част от преките опасности бяха избегнати и корабът на международното положение продължава да си плава по стария курс. Въпреки това и двете страни успяха да изпратят важни послания, предназначени както за вътрешната им публика, така и за Европа.

Посланията на Путин




Руската страна изглежда еднозначно доволна от срещата по следните причини:

– Рандевуто продължи повече от предвиденото. Всичко това е знак за важността, която Тръмп отдава на Русия като международен играч;

– Тилерсън заговори за "позитивна химия" между двамата лидери – ясен сигнал, че Белият дом иска да предотврати изострянето на отношенията с Русия с оглед решаване на вътрешнополитически трудности за Тръмп, породени от разследването на "руските връзки" на администрацията му. За Русия бе важно да няма ескалация на антируското говорене на най-високо ниво, каквато имаше до известна степен в речта на Тръмп във Варшава. В Берлин тонът определено бе друг – много по-позитивен;

– Наративът на Путин за "липсата на руска намеса" чрез хакерски атаки не бе приет от американската страна (макар Лавров да заяви обратното). Тръмп даде да се разбере, обаче, че тази намеса няма да е решителен препъни камък в отношенията. За Путин това си е чиста победа;

– Тръмп не постави публично ясни условия пред Путин по нито един въпрос. Линията на Тръмп е поначало да не засяга въпроси за демокрацията (липсата й по-скоро) в Русия, нито пък да "диктува" ултимативно условия на руснаците (макар че на други нации американският президент непрекъснато го прави). Това не означава, че в конфиденциалните разговори такива условия (особено по Украйна, Сирия и Иран) не са били поставени от Тръмп. Но важното за Путин бе, че те не бяха огласени, което създаде впечатление за пълна равнопоставеност;

– Решението за "специален посредник" по изпълнението на минските споразумения за Украйна е добро за Русия – по този начин тя формално заявява добронамереност, без да се ангажира с нищо конкретно;

– Тръмп избра Путин като основен лидер, с който да комуникира. Това поставя Европа в неловко положение най-малко в два аспекта. Първо, нито Меркел, нито Макрон, нито Туск са произвели подобна "позитивна химия" с американския президент, нито пък им е било отредено същото време и внимание, както на Путин.

Второ, Тръмп се прави, че не забелязва ЕС изобщо и настоява за двустраннипреговори между национални държави. Това устройва Русия идеално – тя също няма интерес от силен и интегриран ЕС и работи за неговото разпадане (в границите на възможностите си).

Посланията на Тръмп


Ефектът от срещата за Тръмп е далеч по-двусмислен и тепърва ще се види дали тя ще се отрази позитивно на неговото управление – както във вътрешен, така и в международен план. Като цяло задачата на Тръмп бе да демонстрира, че не се е отказал от сближаването с Русия, но без това да води до размиване на американските приоритети и ангажименти към традиционни партньори в НАТО. Също така той трябваше да покаже, че разследванията срещу него и администрацията му не инвалидизират външната му политика. И накрая трябваше да убеди ястребите сред републиканците, че не е "мек" по отношение на Москва и не подрива авторитета на американците като първа суперсила:

– Затова срещата с Путин за Тръмп всъщност започна във Варшава. Тук той постави своето индиректно условие Русия да "спре дестабилизацията" на Украйна. Това условие дойде и с препотвърждение на ангажиментите към НАТО, както и с малка продажба на системи "Пейтриът", които в полски контекст имат ясно и еднозначно предназначение в източна посока;

– Пак във Варшава на Русия и бе дадена възможност (под споменатото условие) да се върне сред "защитниците на Запада", като стане отново "отговорна държава";

– Като контраст в Берлин Тръмп създаде публичната представа за пълна равнопоставеност с Русия, което безспорно ласкае Путин. Топката беше пратена в неговото поле обаче и ако Москва не покаже в скоро време реални действия за разрешаването на украинската криза, илюзията за равнопоставеност със сигурност ще изчезне и варшавският модус на Тръмп ще бъде включен.

В този смисъл стратегията на Тръмп ще се окаже успешна, само ако видим в рамките на месеци отстъпки от страна на Москва по Украйна. Ако такива няма, рандевуто с Путин ще остане просто първоначален израз на добра воля, бързо затрупан от нерешените проблеми. Нещо като опит на Тръмп за "рестарт" на отношенията, подобен на този на Обама;

– Стратегията на Тръмп може да се окаже успешна и Москва да склони на отстъпки поради факта, че кризата в Украйна започва да се превръща в тежест за Русия. Първо, ясно е, че санкциите ще останат, докато няма руски отстъпки. Прибавени към ниската цена на нефта, тези санкции се превръщат в значителен икономически проблем. Второ, Украйна няма да бъде отстъпена на Русия нито от ЕС, нито от Тръмп. Малко по малко украинската икономика се стабилизира, докато Донбас (под контрола на Москва) в момента е икономически несъстоятелен.

Следователно, за да поддържа статуквото, Русия ще е принудена да изразходва значителен ресурс без дългосрочни видими ползи от него. Трето, след позитивните "символни" жестове от страна на Тръмп за Путин ще е по-лесно да направи отстъпки. Още повече, че доверието вътре в страната към него е достатъчно, за да тушира евентуалните им имиджови негативи;

– Избирайки Полша преди Берлин, Тръмп демонстрира и отношението си към ЕС. В момента Варшава и Будапеща са проблемните деца на евросъюза и визитата на Тръмп затвърди идеологическата близост между тях и Белия дом;

– Същевременно Тръмп избегна пряка конфронтация с ЕС. В речта си във Варшава той бе внимателен да не антагонизира директно Берлин, Париж и Брюксел, въпреки че предпочитанията му са определено към национална визия за политиката, а не за наднационална. А наднационалната интеграция е всъщност сърцевината на ЕС. В пронационална посока трябва да бъде четено и заявлението на Тръмп пред Тереза Мей, че ще се постигне бързо търговско споразумение с Великобритания след Брекзит. Тръмп предпочита свят на национални държави, в който САЩ са най-силната икономика.

Равносметка


Тази среща може да остане една от поредицата позитивни първи срещи между американски и руски лидери, които не са водили до значими резултати. Към момента Путин си постигна целта да получи международно признание, докато Тръмп се нуждае от руски отстъпки (по Украйна и Сирия), за да демонстрира, че стратегията му работи.

Една от слабостите в позицията на Тръмп е, че не е особено ясно точно какво той иска от Русия. Най-очевидното е помощ от Москва в борбата с ислямския тероризъм. Но тук администрацията на Тръмп по-скоро антагонизира Русия повече дори и от Обама, защото еднозначно обяви Иран (съюзник на Асад) за противник и се позиционира плътно до Саудитска Арабия. Как това ще доведе до решение на кризата в Близкия Изток е неизвестно, но още по-неясно е как Русия би била участник в едно подобно решение.

Някои виждат по-дългосрочна визия в плановете на Тръмп за Русия – като евентуален съюзник срещу надигащата се суперсила Китай. Това са по-скоро геополитически фантазми обаче, които предполагат, че Русия ще избере "западната" си идентичност пред конкретни ползи от сближаване с Китай. Реалността не потвърждава подобни картини, извадени от "Властелина на пръстените". Докато САЩ добиват все повече шистов нефт и газ (и държат световните цени ниски), "Газпром" с радост и готовност продава стоката си на Китай, а Москва си гласува с Пекин в Съвета за сигурност доста по-редовно, отколкото със Запада. А и най-важното: ако Тръмп е толкова загрижен за Запада пред заплахата от един авторитарен Китай, не е ясно защо той е толкова против ЕС – най-естественият му съюзник в един свят по Толкин.

Малцина знаят каква е "доктрината Тръмп" и хубавото е, че повечето от тях са в българското "Тръмп-общество". За останалата част от света обаче срещата Тръмп-Путин не дава окончателни отговори на повечето от възможните питания. Тръмп не е нито традиционен републиканец-ястреб, нито пък е глобален Орбан, тръгнал на поход срещу либералната демокрация.

Може би е просто политик, който се опитва да реши уравнения с повече неизвестни, отколкото е предполагал. Това създава усещане за липса на строга линия и последователност, което засега му се прощава и дори се смята за симпатично от електората му. Но без видими резултати – като да речем отстъпки на Москва по Украйна и Сирия – рейтингът на шоуто може да започне да пада още по-стремглаво.