неделя, 29 ноември 2015 г.

Правоопраскващата държавa (КлубZ)

Основен принцип: всеки може да бъде опраскан. Това равенство дисциплинира гражданите и им отнема възможността да се оплакват от дискриминация

Снимка БГНЕС
Снимка БГНЕС
Даниел Смилов
Правоопрасквателната система е един от стожерите на разделението на властите в съвременната конституционна уредба на България. Същността на правоопраскването се състои в опраскване на някого чрез правото. По принцип този някой може да бъде опраскан и по други начини – да речем с гранатомет или с медийна фекалка. Но опраскването чрез правото е по-висш и по-цивилизован начин на общуване с политическите опоненти и доближава България до идеала за правоопраскващата държава – държава, в която всяко опраскване става чрез правото.

Основен принцип на правоопраскващата държава е, че всеки може да бъде опраскан 

Това изначално и фундаментално равенство дисциплинира гражданите и им отнема възможността да се оплакват от дискриминация. Томас Хобс е казал, че в „естественото състояние“ всички са равни, защото са еднакво уязвими: дори и най-силният трябва понякога да спи, а когато заспи.... може да бъде опраскан (казано с известно осъвременяване). Същото се случва и днес: дори най-силният политик или притежател на банка в един момент слиза от власт и тогава веднага попада под ударите на правоопрасквателната система.
Правоопрасквателната система е независима и се управлява от един много Висш съвет. В този Съвет представителство получават – на състезателен принцип – личности, партии и корпорации, които имат най-силно мотивиран интерес и възможности да опраскат своите опоненти, както и да предпазят себе си от опраскване. Състезанието за представителство във висшия Съвет е публично и прозрачно до откровено безсрамие. Не е изненада, че победители в това състезание са силните на деня в икономическо и политическо отношение. Още древните гърци са знаели, че при изборите хората естествено излъчват най-доброто (най-богатото, образованото, свързаното, агресивното, мотивираното и т. н.). Това води до олигархия. За да се предпазят от точно тази опасност, древните атиняни са използвали лотарията (жребия) като по-справедливи форми на излъчване на представителство. Но в съвременния свят държим на качеството и предпочитаме публичните избори за членство в Съвета.
Независимостта на Съвета подлежи на квалифициране с оглед на друг принцип, известен ни от американския конституционализъм: checks and balances. Като форма на контрол и противотежест другите власти имат възможност за известна намеса и влияние в работата на Съвета. Така например министър-председателят може да действа индиректно чрез своите хора в него и да им поръча да опраскат някой съдия. Или пък да намекнат на някой съдия да опраска трето лице. Или пък да не опраска третото лице, ако то отново е организирало добре изборната кампания. В краен случай министър-председателят може да покани магистрат на разходка в парка, при което опраскването добива многозначителен смисъл.
Законодателната власт – особено тази на депутати, притежаващи медийни империи – също има право на обаждания, разговори, внушения и натъртвания. Тук особено строги правила – като например правилото три пъти да подсказва и един път да мести – няма. Действа се според случая и тази гъвкавост води до намаляването на потенциала за блокаж и тежък конфликт между властите (като в Румъния, например).

Правоопрасквателната система се дели основно на правоопрасквателно обвинение и правоопрасквателен съд

Обвинението е централизирано и единно под властта на Главния правоопрасквател на Републиката. Той държи диригентската палка за срок от седем години, през които чудо трябва да стане, за да бъде отстранен от поста си. Поради тази причина се е случвало и откровено луди хора да изкарат пълен мандат. Но настоящият случай – слава Богу – не е такъв и Главният правоопрасквател води забележително последователна и в някакъв смисъл мъдра политика. Тя се състои в координиране на действията му с най-силните играчи в изпълнителната и законодателно-медийната власт в страната, внимателно следене на разместванията в нея и опраскване само на неудобните за тези актьори лица. Как точно тази координация се извършва остава тайна. Едни твърдят, че просто става дума за приятелски отношения между тях. Други хвалят интуицията и „политическия усет“ на Главния правоопрасквател. Трети смятат, че нещата са битови и става дума за пари. Четвърти – че всеки държи другия със страшни тайни и т. н.
Правоопрасквателният съд е по-плуралистична структура, която не се подчинява на волята на един субект. Затова тук се действа на принципа на „гнилите ябълки“, които са разположени на ключови за системата места. Комуникацията с гнилите ябълки се води очи в очи, чрез тефтерче, по телефона или на запис. И четирите форми имат еднаква правоопраскваща сила и валидност. И четирите форми не могат да бъдат използвани като доказателство за неправомерни влияния и опит за натиск, защото могат да бъдат интерпретирани като „две каки си говорят“ или да бъдат загубени, докато вещо лице се облекчава в храстите. Нещо повече, „гнилите ябълки“ за това са гнили, защото и при най-малка опасност могат да бъдат изхвърлени в кофата или по-нежно казано – да бъдат опраскани. По този начин правоопраскващата система се променя, за да си остане същата, което е белег за нейната интелигентност и адаптивност.
Независимостта на правоопраскващата система става абсолютна, когато бъде поставен въпросът за нейната отговорност пред гражданите. Тогава медийно-законодателната власт и части от изпълнителната ревват в защита на правоопраскващата система. По съдържание ревът се свежда до следните твърдения:
- Никой няма право да променя състава и уредбата на Висшия съвет, да го дели на две, да търси начини за по-голяма отчетност на този орган и по-голяма негова специализация и прозрачност в дисциплинарната и кадровата му политика;
- Никой няма право да търси отговорност на Главния правоопрасквател за правоопраскващата му дейност. Той е единен и йерархично извисен, и само той може да си търси отговорност. Затова той трябва да има мнозинство във (всеки формат на) Висшия съвет. Неговата квота трябва да е по-голяма от всяка друга;
- И да може да се търси някаква отговорност от правоопраскващата система, промяна в тази посока може да стане само с Велико народно събрание или потоп;

Всеки опит, който се разминава с гореописаните табута, е „пълзящ опит за преврат“

- Всеки – дори и спортен журналист със съмнителни интелектуални и човешки качества – се издига до ранга на конституционен експерт, ако успее да заучи горните мантри и свободно да ги повтаря в телевизионните студия.
Правоопрасквателната система се води само и единствено от закона на правоопраскването. Според този закон, въпреки че всеки подлежи по принцип на правоопраскване, това не винаги е евтино и безопасно. Затова първо трябва да се свали цената на правоопраскването, като обектът се подложи на медийно-фекална ондулация (от изданията на законодателно-медийната власт). После той се поема от правоопрасквателното обвинение, а докато стигне до правоопрасквателния съд, той вече ще се е превърнал в обществено незначим и политически безопасен така или иначе.
Правоопраскващата система е подложена на строг мониторинг от страна на Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. За целта на този мониторинг правоопраскващата система се превръща в съдебна и правораздавателна система, но това важи само за времето, в което се провеждат съответните тестове. При липса на пряко наблюдение правоопраскващата система веднага възстановява своя интегритет.
За 25 години България измина дълъг път в реализацията на идеала за правоопраскващата държава. Вече сме усвоили нейните принципи, конституционализирали сме ги, а имаме и натрупване на емпирични данни за нейната ефективност. Единственото, което не се е случило, е публично да признаем нейното съществуване и да отдадем заслуженото на създателите и основните й изпълнители. И до ден днешен те не могат да се похвалят открито с най-съвършеното си творение, а трябва да се стига до изтичане на записи и разговори между каки, за да се напомни на хората за безспорното инженерно достижение на политико-правната ни мисъл. Време е да кажем „стига“ на това лицемерие!
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

събота, 28 ноември 2015 г.

Политолози: Сблъсъкът е на варварството и цивилизацията (Бтв)



Атентати в Париж
Снимка: EPA
Най-голямата заплаха за Европа е да си представи, че влиза в един сценарий на сблъсък на цивилизациите. Има сблъсък, но той е сблъсък на цивилизацията и варварството. Това каза в студиото на „Тази сутрин” политологът Антони Тодоров.
„Това, че имаме акт на война в центъра на Европа, е очевидно. Това е една война, която не е започнала сега, тя се води в други части на света”, посочи той.
По думите му с атаки като тези от Париж терористите целят затваряне на границите и идване на власт на правителства, които да сложат край на сегашните демократични и мултикултурни общества.
„По-добре да гледаме на терористите като на природно бедствие, което застрашава човешкия живот, отколкото да влизаме в тяхната логика”, призова и Даниел Смилов. Той посочи, че на този етап реакцията на Франция е по-скоро премерена и не трябва да се скача към необмислени акции като моментално и недобре планирано начало на сухопътна операция в Сирия.
Франция мисли за затваряне на джамии след терораМярката ще засегне храмовете, където се проповядва радикален ислям
„Влезем ли в сценария на сблъсък на цивилизации, това всъщност е механизъм за набиране на хора от страна на „Ислямска държава”, категоричен беше Смилов.
И двамата анализатори изразиха мнение, че не може да се говори за религиозен елемент. „Това, че тези терористи развяват знамето на исляма, не променя с нищо нещата”, заяви Тодоров, като припомни, че това, което са предложили екстремистите на мюсюлманския свят, е прогонило милиони от домовете им.

По отношение на бежанската вълна и действията на ЕС, Даниел Смилов посочи, че заявената от Ангела Меркел готовност Германия да приеме 1 млн. бежанци не е само хуманитарен акт, но и действие за повишаване на сигурността – има огромно струпване на хора в няколко горещи точки вътре и извън общността и Бундесрепубликата предлага вариант за намаляване на напрежението.
„Меркел надцени интелигентността на средния европейски лидер, нямаше логистична координация”, отбеляза Смилов.
Антони Тодоров допълни, че в момента са вижда определен политически цинизъм у източноевропейските страни – през 2003 г. заради членството си в НАТО те били най-послушни и единодушни в подкрепата си за инвазията в Ирак, против която са били Франция, Германия и Белгия и за която вече и Тони Блеър признава, че е довела до появата на ИДИЛ. Сега, 12 години по-късно, същите източноевропейски държави не искат да приемат хората, бягащи от джихадистите.

Effects of elections in CEE countries on EU governance (conference)

International conference
Tentative Time: Monday November 30th, 2015, 10.00 – 14.00
Venue: Central European University, Budapest, Popper Room

Free and fair elections are a necessary condition of democracy. In EU member states, national elections can have effects beyond the realm of domestic politics, as the recent elections in Poland, or last year’s presidential elections in Romania suggest. More specifically, aspects of the functioning, identity and future of the EU represent points of debate in national elections, along with EU-wide issues such as migration, the refugee crisis or the rise of populism and extremism.
With this international conference, CENS at CEU, together with FES, aim to create an opportunity for critical debate concerning elections in post-communist EU member states by discussing the significance of election results and their far-reaching consequences.

Program:
9.30 – 10.00 Registration
10.00 – 10.15 Introductory remarks, professor Péter Balázs, Director of CENS

10.15 – 11.30 Panel I: Elections in East Central Europe: debating the main political participation act; country case studies

Speakers:
Claudiu Tufis, University of Bucharest, Romania
The Coagulation of Grassroots Movements in Post-Accession Romania
Daniel Smilov, Center for Liberal Strategies, Sofia, Bulgaria
Elections and Fears in the EU Periphery
Róbert László, Political Capital Policy Research and Consulting Institute, Budapest, Hungary
The new Hungarian election system’s beneficiaries
Michal Vit, Europeum, Prague, Czech Republic, Project coordinator of ceeidentity.eu
Socialization of CEE Governments in the EU environment - Who Shapes the Norms?
Moderator: Antónia Mészáros, journalist, ATV

11.30 – 11.45 Coffee break

11.45 – 13.00 Panel II: The broader context of elections; effects on national, transnational and European current issues; comparative results
Speakers:
Pavol Babos, Centre of social and psychological sciences, Slovak Academy of Sciences, Bratislava, Slovakia
Single-party Central Europe: Should the EU care?
Mitja Žagar, Research Councilor at the Institute for Ethnic Studies & Full Professor at the Universities of Ljubljana and of Primorska/Littoral, Slovenia
Elections: The Foundation of Democracy or Political Charade?
Agnieszka Cianciara, European Studies Department, Institute of Political Studies Polish Academy of Sciences Polish Academy of Science, Warsaw, Poland
European policy of Law and Justice government: change or continuity?
Bogdan Radu Babes-Bolyai University, Cluj, Romania and CENS, Central European University, Zselyke Tofálvi, CENS, Central European University
Religious determinants of political participation in Poland and Romania
Moderator: Antónia Mészáros, journalist, ATV

13.00 – 13.15 Concluding remarks, Bogdan Radu, Babes-Bolyai University, Cluj, Romania and CENS, Central European University

13.15 – 14.00 Lunch

Хибридна война срещу разума ("Дарик" с Пролет Велкова)

 
 
Разговорът днес е за разумното отношение към терористичната заплаха, ужасът от която парализира мозъците ни до такава степен, че понякога мислим и действаме панически, нелогично и в разрез със собствените си разбирания, ценности и интереси.
По темата говорим с Даниел Смилов - политолог, Весела Чернева от Европейски съвет за външна политика и Димитър Вацов - философ и университетски преподавател.

Как сваленият руски самолет ще промени идеята за обща коалиция срещу Ислямска държава? (БНТ)


Цялото предаване - Застрашена сигурност

Ще се промени ли сцената на международните отношения след случилото се на турско-сирийската граница през вчерашния ден със сваления руски самолет? С гостите в студиото на “Денят започва” Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, и Даниел Смилов, политолог в Центъра за либерални стратегии, разговаряхме по тази тема.
По думите на Любомир Кючуков подобен инцидент можеше да се очаква и за такъв нееднократно са предупреждавали много експерти. “Друг е въпросът, че това беше целенасочено действие”. Очевидно ситуацията ескалира с този инцидент. Освен това беше препотвърдена отдавна известната констатация, че независимо, че всички участници в конфликта декларират, че се борят с Ислямска държава, всеки води собствена война, посочи той и допълни, че ако някой може да се радва от случилото се вчера – това е Ислямска държава.
Според Даниел Смилов инцидентът може да бъде определен като тежък. От формална гледна точка Турция има право. След нарушаване на тяхното пространство те са взели мерки, за които са предупреждавали. От политическа гледна точка обаче стои въпросът това премерена реакция ли е, особено ако и Русия, и Турция преследват сходни цели по отношение на Ислямска държава. Тук Русия има силен аргумент – ако са от една и съща страна, то едно такова малко нарушаване на въздушното пространство, не би трябвало да доведе до подобна реакция. Даниел Смилов предположи, че не толкова временното преминаване на руския самолет над турска територия е породило действията на Турция, а това, че целта на мисията най-вероятно е била насочена срещу т.нар. туркмени, които са подкрепяни от нея. Трябва да отбележим, че има поне частично разминаване в целите, които си поставят държавите, които водят операциите в региона. Факт е, че Русия се включи неочаквано в този конфликт по покана на Башар Асад и напрежението се натрупваше постепенно, каза още той и допълни, че все пак случилото се вчера не слага край на идеята за общи действия.
Любомир Кючуков подчерта, че Русия не може да приеме като нормално свалянето на самолета, особено след като са декларирани общи цели там. Чрез този акт Турция се опита да даде един много силен политически сигнал, че никой не трябва да се бърка в северна Сирия и че това е нейна територия. По този начин тя постави, включително и своите съюзници пред свършен факт.

Вижте целия разговор във видеото.

Хибридната война срещу разума (портал "Култура" и "Дневник")

От Даниел Смилов
Последна промяна в 14:05 на 21 ное 2015, 9984 прочитания, 284 коментара
Публикуваме текста на Даниел Смилов от портал "Култура":

"Светът е вече различен" – първа новина за седмицата. Детската Евровизия – втора по важност и време на отразяване. Трета новина – АБВ искат импийчмънт на президента Плевнелиев, защото си позволил да се усъмни в добрите намерения на Русия към България.

Колко различен може да е един свят обаче, ако в него Евровизия си тече по план, както и русофилските наряди на определени български политици? Някои неща явно остават неизменни.

Терористичните атентати в Париж безспорно са значим момент в световната политика и те ще доведат до промени в нея. Но покрай необходимата реакция се стигна и до преиграване, изхвърляния, загуба на мяра. Например, като предвиден от атентаторите страничен ефект всякакви продавачи и любители на ретроградни, авторитарни, антиевропейски или просто налудни "идеи" изведнъж добиха кураж и се почувстваха прави в национален и глобален мащаб. Нещо повече – почувстваха, че винаги и еднозначно са били прави, докато техните опоненти (които и да са те) грешат и винаги са грешали.

"Казвахме ли ви?!", "Защо не се вслушахте в нас?!"

Гракът на цялата тази странна компания прилича на хибридна война срещу разума. Едно спонтанно, рошаво и велико преселение на разнородна племенност, решена да разруши сърцето на съвременната цивилизация: просвещенска, наднационална, демократична и либерална Европа. Сред тези племена има и чуждоземци, има и свои. Вече се появи новият европейски Атила, мустаката и своенравна шляхта, диви гали, твърдоглави келти и саксонци…

А наследници на седемте славянски племена у нас налапаха тръстиките и зачакаха евроатлантическия враг в подводна засада, която се издава от време на време само от медийни мехурчета или чудновати искания за импийчмънт.

Пинк Флойд имаха албум с пророческо заглавие, описващо настоящата ситуация – "Временно пропадане на разумa" (Momentary lapse of reason).

Куриозът е, че преди чуждестранните варвари от ИДИЛ или някоя друга подобна организация да са успели наистина да променят света по свой тертип, европейското племенничество вече протръби тази промяна за случила се, назначи се за нейна жреческа каста и започна да се разправя с опонентите си като недостатъчно проницателни. Това е голямото преиграване и изхвърляне в реакциите след атентатите – и наднационално, и домашно.

Технологията му е проста. Тя е натрупване на непълни и сгрешени "силогизми", чиято първа предпоставка е баналност, а заключението не следва от нея. Тя е и игра с метафори, които в един момент подменят реалността. Най-важната от тях е метафоричната употреба на "ВОЙНА".

"Казвахме ли ви, че сме във война?!"

Да, често ще срещнете този израз и той не е безсмислен. Но ако бъде взет буквално, разумът мигом пропада. С кого точно сме във война в момента, всъщност? С десетина граждани на Франция – повечето отскоро пълнолетни? Или с всички мюсюлмани по света? Или с всички, планиращи атентати? Или с нещо, което се нарича "държава", но изглежда повече като мобилна орда, чийто масов състав работи на половин бройка при нея и на половин бройка в кебапчийници и интернет клубове? Или може би с бежанците (за някои "нашественици")?

Очевидно е, че "войната" се употребява като метафора, както в съчетанията "война с престъпността", "война с дрогата" и т.н.

"Джихадът" е подобна метафора – той също е с неясно дефиниран враг, който е едновременно и външен, и вътрешен. Който може да е и навсякъде, и никъде. Джихадът се опитва едновременно да превъзпитава и да убива. Ако ние започнем да употребяваме думата война в смисъл на "анти-джихад", всъщност влизаме в същия сценарий като терористите. Колкото е безумен джихадът, толкова би бил безумен и един европейски анти-джихад.
Европа не бива да гради политиката си на метафори. Тероризмът е въпрос на специални служби, наблюдение, добра информация, бдителност, засилени мерки за сигурност. Справянето с него не бива да се мисли като постоянно суспендиране на демократичния ред и гражданските права – напротив, запазването им е целта на цялото упражнение. Вкарването на Европа в режим на постоянно "военно", извънредно положение е всъщност това, което терористите целят.

"Войната на цивилизациите започна!"

Метафората на войната се разгръща в геймърски фантазии за сблъсък на цивилизации (и варварството). ИДИЛ е всъщност и геймърски проект – юноши проиграват на живо болното си въображение за власт, признание, секс, насилие и величие. Европа – като все пак по-стара и може би по-мъдра – не би трябвало да изпада до това ниво. Ислямът е цивилизация от над милиард души. Малка част от тях са на акъла на ИДИЛ. Да обявим война на всички други би бил трагичен инфантилизъм.

 "Християнските сили трябва да се обединят, това е "трета световна" и Русия е с нас."

"Войната на цивилизациите" преначертава границите и създава виртуална реалност на "културно-религиозна" основа. Да, Западът и Русия имат общи интереси по отношение на ИДИЛ и могат да сe опитат да си сътрудничат или поне да не си пречат в борбата с нея. Но това съвпадение на интереси не отменя и не омаловажава всички други въпроси, по които Русия е в конфликт със Запада. Заради евентуална подкрепа срещу ИДИЛ някой може би иска да изтъргува цялостна реабилитация на режима на Путин. Подобна "сделка" предполага обаче затваряне на очите поне за следното:

– Русия е в Близкия изток с основна цел да си гарантира лост за поддържане на по-висока цена на петрола на световните пазари. Това би могло да стане с генериране на нестабилност и ограничаване на влиянието на Саудитска Арабия. И за двете цели Русия е склонна да изхарчи десетки милиарди долари за бомби и самолети: мисията ще е успешна само ако цената на петрола тръгне нагоре. Западът – от друга страна – няма интерес от висока цена на петрола;

– Русия застава твърдо зад шиитската ос Иран-Асад-Хизбула и я идентифицира като стратегически партньор за постигане на целите си. Ядреното споразумение с Иран уплаши Путин, че може да загуби влияние и подкрепа сред традиционните си симпатизанти в региона. Ангажирането му в битката с ИДИЛ е ясно позициониране в един от лагерите като предложение за дългосрочно взаимодействие. От гледна точка на Запада обаче иранският тип фундаментализъм и ИДИЛ са доста сравними опасности. И като методи на водене на война и терористични операции, и като крайни цели – които и в двата случая са апокалиптични. Ако победата над ИДИЛ се окаже път към доминацията и възхода на шиитския фундаментализъм, Западът ще е сменил една смъртна опасност с друга;

– Украйна. Това, че един конфликт налага по-спешен дневен ред, не означава, че друг конфликт е изчезнал или е станал маловажен. Русия не се е върнала в международните отношения назад във времето преди агресията в Украйна. Поради това исканията за незабавно отпадане на санкциите срещу нея са по-скоро арогантни. В крайна сметка, санкциите ще бъдат свалени, когато Русия възстанови суверенитета на Украйна или поне постигне разумно споразумение за Крим и източните окупирани територии;

– ЕС и НАТО. Русия има интерес от разпадането или отслабването на тези организации и политиката й е насочена към оказване на натиск върху по-уязвими техни периферии като Прибалтика, Гърция, а донякъде и България. Този натиск може да се нарече по различни начини – "хибридна война", "пропаганда", "енергийна политика", "обгрижване на пета колона" и т.н., но да се отрича, че съществува е просто нелепо. Точно толкова нелепо, колкото и искането за импийчмънт на Плевнелиев, понеже си позволил да говори за този натиск и необходимостта от ясна европейска стратегия за справянето с него. В крайна сметка става дума за факти, които трябва да се отчитат: без истерия, но и без затваряне на очите, сакън да не се обиди някой. Това мижане – характерно за Живковия режим – е станало почти условен рефлекс сред някои среди на българската политика. Но то не отива на една суверенна държава, а и опитът показва, че ползите от него са съмнителни.

"Казвахме ли ви да затворим границите, за да не стават терористични актове!"

Цивилизацията е въпрос на правилни разграничения и категоризации. Когато се работи с мърляви понятия, резултатът е нецивилизован, неугледен. Да, бежанската вълна затруднява борбата с тероризма и натоварва службите. Но не, не е тя причина за него, нито пък той ще изчезне, ако бежанците стоят затворени в лагери в Турция, Ливан, Гърция и т.н. Голям интерес предизвика въпросът откъде са влезли част от атентаторите и дали е имало сирийци между тях. Все едно от това зависи генерално какво да се прави и с тероризма, и с бежанците. Да си представим, обратно на фактите, че всички извършители на актовете в Париж бяха сирийци от ИДИЛ, влезли като бежанци. Би ли значило това, че Европа вече няма никакви задължения по отношение на Близкия Изток, че може просто да хлопне вратата на всеки бежанец, да се изолира и да не се интересува какво става у съседите?! Щраусите, казват, използвали този похват в политиката си за сигурност.

Сигурността на Европа е свързана с тази на съседните райони – най-вече на Турция. ЕС има капацитет да намалява и регулира бежанския натиск върху съседите с прием на определени количества бежанци и това е по-адекватна реакция от заравянето на главата в пясъка.Това е част от политиката за сигурност на Европа.
Нещо повече. Проблемът с бежанците претърпя инфлация, защото стана обект на символно политиканстване от страна на новите Атили, шляхтичи, гали и пр. Полша сигурно няма и да забележи няколко десетки хиляди бежанци, били те от Централна Африка или Сирия. Същото важи и за останалите европейски държави, включително Германия, която е основен инициатор на политиката на контролиран прием. Всъщност не става дума за логистични проблеми с настаняването на бежанците, нито толкова за дебат за сигурност. Просто бежанците станаха знаме на консервативно-популистките сили в Европа, които виждат възможност да се разправят чрез тях с проевропейски политици като Меркел. Едни мечтаят за вот на недоверие, други за импийчмънт: логиката е сходна.

Цивилизацията е мяра

Цивилизациите загиват, когато губят мярата и започват да преиграват, да се изхвърлят в една или друга посока. Когато започнат да бъркат метафори с реалности. Европа разполага с огромни ресурси – и финансови, и военни – и в този смисъл най-опасни за нея са кризите, които сама би си произвела. Като например една военна истерия срещу неясно дефиниран враг. А иначе решенията на настоящата криза не са дори толкова спорни:

– Засилени мерки за сигурност, включително координиране на службите на държавите членки на ЕС и партньори в НАТО;
– Координиран, общ контрол на външните граници с ясна политика на регистрация на всички влезли;
– Общ регламент по отношение на допускане и настаняване на бежанци; отсяване на икономически мигранти от бежанци и репатриране на икономическите;
– Работа по интеграция на мюсюлманските малцинства в държавите членки, най-вече Белгия, части от Франция и Великобритания. Изработване на система за ранно предупреждение по отношение на младежи още от училищата;
– Засилване на военните операции срещу ИДИЛ в Сирия във възможно сътрудничество с Русия. Изработване на приемливи списъци с терористични организации и легитимна опозиция на режима на Асад;
– Подпомагане на Турция за справяне с бежанците и гарантирането на границите й, но и помощ за кюрдите в Сирия и Северен Ирак. Тяхното изоставяне между два огъня е и неморално, и стратегически неразумно от гледна точка на Запада;
– Натиск върху Саудитска Арабия за преустановяване на подкрепата – идеологическа и материална, пряка или непряка, правителствена или частна – за ИДИЛ и нейния вид радикален ислямизъм. Натиск върху всякакви спонсори на джихадистите, както и върху купувачите на нефт от тях;
– Търсене на работещ баланс между шиити и сунити, враждата между които е в основата на конфликтите;
– Продължаване на работата по алтернативни източници на енергия…

Този списък с мерки не е изчерпателен, но и той е достатъчен да се разбере, че няма бързо и мълниеносно разрешаване на проблемите с тероризма и бежанците от Близкия Изток. Една военна евро-русийска операция "Св. (хан) Тервел Български" – за която наш историк помечта тази седмица – може и да е от полза, но без останалите мерки от списъка тя най-вероятно само би влошила нещата. Или поне би оставила света такъв, какъвто е и сега. С атентати и хибридни войни срещу разума.

Ще доведат ли протестите в Румъния до нов модел на управление (Btv)

Броят на жертвите на пожара в Букурещ от началото на месеца вече е 58 души 
(видео файл)
Румъния протест

Най-голямата трагедия в новата история на Румъния от началото на месеца, когато пожар избухна в нощния клуб „Колектив” в Букурещ, отприщи безпрецедентна вълна от протести в страната. Мнозина се питат дали акциите ще доведат до нов модел на управление в северната ни съседка.
В страната вече управлява временното правителство на Дачиан Чолош. Бързото съставяне на нов кабинет едва ли ще потуши гнева на обществото. Според журналистът Джорде Пецу протестите няма да стихнат скоро. Той е учил в България и е работил в няколко вестника у нас.
„Тези хора, които управляват вече 25 години - след революцията, са износени. Това са хора, които са управлявали и са били в опозиция. В зависимост от изборите са се сприятелявали, после обратно. Не може така, няма яснота кое е ляво, кое е дясно, кое е център”, смята Пецу.
Динамичните процеси в Румъния се наблюдават внимателно от анализаторите у нас. Разликите в гласа на протестите от жълтите павета и този на университетския площад в Букурещ са малко. 
„Това, което е характерно е голямото недоверие в съществуващата партийна система”, коментира Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. По думите му такива протести имат характера на вълна. Появяват се из цяла Европа.
„Като тръгнем от Испания, там доведоха до създаване на нови политически субекти в ляво от центъра, като "Подемос". Гърция мина през своя вълна, която доведо до "Сириза". Има някакво заразяване, но много зависи и от контекста. Тези протести обикновено отговарят на местни проблеми”, счита Смилов.
Според Пецу обикновено подобни протести и митинги се започват от наивни хора. Продължават се от мъдри, а накрая са спечелени от „тарикатите”.

неделя, 15 ноември 2015 г.

Конспирация, задкулисие и демокрация (КлубZ)

Битката ще бъде спечелена, когато „ти на мене, аз на тебе“ престане да бъде основното правило

Снимка Клуб Z
Снимка Клуб Z
Даниел Смилов
За конспирацията и задкулисието не трябва да се мисли конспиративно: те не са задължително някаква завера, в която хора си шушукат, разменят си тайни сигнали, есемеси и вайбър съобщения. Мансър Олсън - в своя анализ на проблемите на колективното действие - дава пример за това как може да се получи „конспирация“ по естествен начин. Той твърди, че ако 10 човека могат да спечелят по 1 000 000 лева от въвеждането на една политика, а 1000 000 души могат да спечелят по 10 лева от въвеждането на друга политика по същия въпрос, крайни победители ще са най-вероятно първите. Това е така, защото те много лесно могат да се координират и са силно мотивирани да го направят, докато огромната маса е най-вероятно неорганизирана и всеки един неин член не е много заинтересуван от необходимото колективно действие. Накрая всичко може да изглежда и като голяма частна конспирация срещу обществения интерес.
Да приложим примера на Олсън към българската реалност:

Казус 1: Горива

Три вериги бензиностанции поддържат трайно цените на горивата в страната на нива над средните за ЕС. Така от всеки литър бензин те печелят поне по 10 стотинки повече, отколкото би било очаквано в нормална конкурентна среда. Собствениците на веригите може и да не са чели Олсън, но сигурно се досещат, че ако се координират да продават горивата на тези по-високи нива, ще спечелят милиони левове помежду си почти незабелязано – в крайна сметка хората ще помрънкат за десетте стотинки, но те не са чак толкова силна мотивация за колективни действия. Тримата собственици не е нужно да правят завера – да се събират дегизирани на скришно място, да говорят по морзовата азбука или да си изпращат димни съобщения като индианците. Те просто могат в рамките на определен период да експериментират в бензиностанциите си с по-високите цени и ако останалите двама ги приемат по техните колонки – сделката е готова. Без дори да си стиснат ръцете.
Комисията за защита на конкуренцията междувременно ще търси бели мишки, димни сигнали, дегизировка, тайни квартири и доказателства за срещи на четири очи. Разбира се, няма да намери нищо и ще заключи, че „конспирация“ няма и високите цени са просто ефект на „свободния пазар“.
Чудо на чудесата: в най-бедната страна на ЕС, свободният пазар заковава дизела на най-високите възможни нива, на които все пак още го купуват. Просто 10 души печелят по 1 милион, или по-скоро трима - по стотици милиони.

Казус 2: Медии

Една медийна група се налага на пазара, като се предлага на всяка управляваща партия с обещанието да я подкрепя безрезервно, громейки и дискредитирайки персонално нейните опоненти по всякакъв начин. Използвайки тази стратегия, групата е добила монополно положение в редица медийни сектори чрез подставени лица, кредити към уж независими издания и други „непазарни методи“. В резултат множество издания координирано бълват едни и същи опорки и черен пиар. Ако има изборна промяна, медийната група рязко сменя своята позиция и се прикачва към новите силни на деня. Те просто се възползват от положението и не предприемат нищо особено срещу нея – напротив, ходят с удоволствие на партита, тенис турнири и телевизионни предавания на тази група. Всичко това е резултат на „свободния медиен пазар“ и „политическата конкуренция“.
КЗК и в този случай е на лов за бели мишки. Вярно е, че висшестоящи членове на партията на власт и собственикът на медийната група са се срещали 40 пъти в министерски кабинет в миналото. Но – да си представим - че след 40-та среща и двете страни най-накрая вече са разбрали, че могат да действат взаимноизгодно и без да се уговарят толкова старателно. Просто, достатъчно е едно изказване на политик да нарочи някой за опонент - и съответната медийна фекалка да го поеме. Като отплата пък, министри ходят в определени студия и като цяло държавата мижа по отношение на собствеността на медиите.
В резултат едни хора печелят милиони, други си мислят, че са стабилно окопани във властта, а всички останали губят поредните десет стотинки – този път като свобода на словото и усещане за човешко достойнство. 

Казус 3: Банки

Седем милиона губят четири милиарда лева, докато поне четирима печелят по стотици милиони.
Тук няма как да се мине без виновни, защото направо си става дума за кражба. Въпросът е, че виновните се оказват само двама, а останалите спечелили си разпределят цялата печалба. Но пак, нужна ли е някаква дълбока конспирация в смисъл на тайни срещи, шлифери и фалшиви мустаци, за да се координират крайните печеливши? Та те могат да постигнат това с публичното си поведение. Ако ти не направиш А, аз няма да направя Б. Ако ти не вкараш нашия човек в доклада на комисията за фалиралата банка, ние няма да питаме за акциите ти в компания X. Ето, ние си осветихме акциите в компания Y: ти можеш ли да го направиш, а?!
Всичко това може да стане явно, пред очите на всички и никакъв Дан Браун не е необходим, за да го разчете. 

Казус 4: Съдебна система

Трябва ли някой да ходи на тайна среща в парка на южен град с магистратка, за да се реши дали да я опраска или не? Зависи доколко интелигентна е създадената система. При ниско ниво на интелигентност подобни срещи може и да са необходими. Някои дори си записваха в тефтерче кой да опраскат и кого само да сплашат. (Тефтерчето беше изгубено, докато вещо лице се облекчавало в храстите, за съжаление.)
За да не се стига до чак толкова откровени простотии, обаче, е необходимо съответните политици и магистрати просто да проявят средно статистическо ниво на интелект. „Аз те назначавам и ще те пазя, но ти в подходящ момент ще се отплатиш“. „Не си води записки, не е нужно“. „Няма да се срещаме на къра.“ „Ако не се сещаш, ще ти намекнем, но затова те слагаме умен човек, да не е нужно да ти намекваме, разбираш ли. Това е то висшата политика, така се прави.“
В резултат, двете страни печелят по милион, а останалите седем милиона губят отново по десет стотинки. Въпросът е дали на ден или по-нарядко. И за тази уговорка „белите покривки“ след време стават излишни. Защото тази уговорка се е превърнала в неписаното правило на българския „конституционализъм“. 

Дефиниция на явната конспирация 

Повечето проблеми у нас могат да бъдат определени като явна конспирация, в която частни интереси се договарят доста публично и открито срещу обществения интерес. От тази гледна точка явната конспирация съществува там, където имаме необяснимо отклонение от стандартната политическа и икономическа логика. Когато цените на бензина са по-високи от тези в много по-богати от нас страни, когато политическата програма и идеология нямат значение, когато медии се използват за омаскаряване на хора, само заради това, че са политически опоненти – тогава явно имаме „договорености“ за постигане на печалби за десет души от по един милион. Или за трима по стотици милиони.
Органите на държавата, които са призвани да се борят с подобни „договорености“ – КЗК, банков надзор, КФН, прокуратура – обикновено са изпратени за лов на бели мишки. Да търсят „заговор“ – тайни срещи, перуки, балтони, бели покривки и тефтерчета. Безсмислеността на тези търсения се доказва от това, че дори когато намерят тефтерче или запис, на който банкер пее с шефа на БНБ „Назад, назад, моме Калино“, нещата не стават по-ясни, отколкото са били. В крайна сметка кое е истинското доказателство за „конспирация“: фактът, че БНБ не е упражнявала адекватен надзор над далаверите на банка, или фактът, че някой се е спявал с друг?
Та изводът е, че институциите, които трябва да защитават обществения интерес – 10-те лева за милионите хора – не си вършат работата, а гонят Михаля като търсят димни сигнали и тайни намигвания. А битката е наистина сериозна и тя ще бъде спечелена, само когато всепроникващото и саморазбиращо се „ти на мене, аз на тебе“ престане да бъде основното правило на политическата ни уредба. И когато говорим за реформа, тя би имала смисъл, ако е насочена срещу точно това правило. Друг е въпросът, че голяма част от играчите се координират много умело точно по принципа на явната конспирация точно срещу такива реформи. Конституционната, например.
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

сряда, 11 ноември 2015 г.

КСНС и бежанската вълна (БНТ)

Геополитика и сигурност. Ще се справим ли с бежанската вълна?

 
Участниците във вчерашния Консултативен съвет при президента се обединиха около становището, че трябва да се инвестира в сигурността и отбраната във връзка с нарастващия бежански поток. Какви са изводите от Съвета ще разберем от гостите в студиото Андрей Райчев и Даниел Смилов.
Политологът Смилов обясни какво представлява този Консултативен съвет и каква е неговата функция. Като консултативен орган той не е предназначен да взима решения, а да координира политиките и да показва, че между позициите на основните политически играчи има синхрон. Посланието от вчера е, че управляващите нямат особени разминавания по дискутираните теми. Това, по думите на Смилов, оправдало решението на Президента да отложи Консултативния съвет за след изборите: разбрахме, че не предстоят някакви драматични решения. Що се отнася до бежанската вълна, посоката както за нас, така и за целия ЕС е да се търси трайно решение. Затова трябва да се набляга на координацията с европейските партньори.
Според Андрей Райчев това, което се състоя вчера, не е нищо повече от ритуал. По отношение на очакваните локални политики, “нищо не се чу”. Политологът се надява в секретните доклади да има нещо и вероятно, по думите му, Съветът е имал смисъл доколкото управляващите е трябвало да информират опозицията за това. Той смята, че като първа европейска спирка на бежанците, ние не можем нищо да направим, “освен до се долепим до Турция и да се надяваме, че тя ще ги държи там”. Райчев очаква, че предвид тази ситуация, “Европа ще слуша внимателно какво иска Турция и ще й даде много пари”. Но това конюктурно, за момента, “иначе Турция си е затворила пътя към Европа” с последните “безобразия” на нейното правителство преди парламентарните избори на 1 ноември.

За протеста на полицаите ("Медиапул")

Даниел Смилов: След вота няма "нова политическа реалност", затова някой опита да я създаде с полицейски "пуч"

Полина Паунова | 08:04 | 11 ноември 2015 | 

Даниел Смилов
"Този протест показва, че определени сили имат интерес от цялостна дестабилизация на страната. Това са главно тези, които искат преориентация към Русия, и тези, които се страхуват, че вече трудно ще дойдат на власт – като управляващи или като балансьор – чрез избори. Заедно тези два лагера имат изгода от дестабилизация, която да разбърка наново политическия пасианс", казва политологът Даниел Смилов пред Mediapool.
Очаквано ли бе, според вас, правителството да капитулира пред полицаите и да се откаже от всички бюджетни мерки за силовия сектор?
Ситуацията не е еднозначна – не бих я приел като капитулация. Имаме случай на умишлена ескалация на уж синдикални искания и превръщането им в политически. Ясно е, че това, което изкара полицаите толкова масово на улицата не са техните привилегии- ако беше само за тях, протестът трябваше да утихне, когато стана ясно, че тези привилегии няма да се отнемат на всички вече назначени. Продължаването на протеста показва, че целите му са други – чисто политически. В този смисъл, отлагането на бюджетния спор може да се приеме и като опит да се неутрализира политическия елемент на протеста.
Това е важно, защото е изключително лош прецедент МВР да се политизира по този начин. Подобни протести са на ръба на закона. МВР няма право на стачки и личният му състав трябва да е на разположение по всяко време – неподчинението в такава йерархична институция прилича на пуч и това е първият много важен проблем, с който ръководството трябва да се справи.
Събитията обаче ясно показаха, че МВР има много сериозна нужда от реформа, за да е ефективно. В този смисъл мисля, че говорим за временно забавяне на реформата.
Може ли от развоя на тези събития да се направи по-генерален извод как се управлява държавата?
Този протест показва, че определени сили имат интерес от цялостна дестабилизация на страната. Това са главно тези, които искат преориентация към Русия, и тези, които се страхуват, че вече трудно ще дойдат на власт – като управляващи или като балансьор – чрез избори. Заедно тези два лагера имат изгода от дестабилизация, която да разбърка наново политическия пасианс.
Смятате ли, че волята за реформи в даден сектор е до първия протест?
Отстъплението на правителството е лош прецедент. Всяка реформа, обаче, изисква и голяма доза обществена енергия. Ако обществото остане безразлично към блокирания на реформи от този тип, резултатът за всички ще е негативен. За да успее това правителство, всички заедно и еднозначно трябва да застанат зад реформите, начело с министър-председателя. Ако това не стане, шансът да се прокарат смислени политики силно намалява. В този смисъл, необходими са повече кураж и лидерство.
Какво предвиждате, че ще се случи занапред в сектор "Сигурност"?
Всичко зависи от персоналната политика в сектора. Ако министър Бъчварова е отстранена, бих казал, че статуквото е победило и "пучът“ е успял. Защото става дума точно за това – опит за отстраняване на неудобни министри.
Има ли според вас противоборство между бившото ръководство на министерството в лицето на Цветан Цветанов и настоящото в лицето на Бъчварова? Може ли подобен сценарий да се развива без участието на Борисов, или самото управление до момента изключва вариант, в който текстовете са прокарани без знанието на премиера?
Цветан Цветанов ясно заяви своята позиция, която съвпадна напълно с тази на ДПС. Дали това е театър със знанието на Борисов – не знам. По-скоро смятам, че Борисов все още живее с идеята, че по всички въпроси може да остане арбитър – да е над всеки спор, да има последната дума по него. В крайна сметка, обаче, в политиката такава запазена роля на арбитър няма. Всеки трябва да се идентифицира, да вземе страна. И на Борисов това ще му се налага все по-често. Изчакването, амбивалентността, оставянето на отворени врати навсякъде вече започва да играе срещу самия Борисов. Просто казано, лидерството му е подложено на изпитание.
Каква е вашата прогноза - ще има ли изобщо реформа в сектор "Сигурност"?
Тя е неизбежна. Имаме огромен брой служители и голямо обществено неудоволетворение от свършената от тях работа. Това е ситуация, която не може да бъде удържана дълго време.
Има ли възможност подобен сценарий да се организира от ГЕРБ, за да се предизвикат бързи избори, каквито сюжети се появиха в публичното пространство?
Не мисля, че Борисов има някакъв политически интерес да отива сега на нови избори. За всички това ще е отстъпление, неоправдано от политическата ситуация. И реверанс към ДПС, които единствени продължават да настояват за "реформатиране“ на властта. Т.е., ГЕРБ рискува да получи по-малко гласове на едни избори и да трябва да се съобразява отново с коалиционни партньори. А ДПС продължава да е неприемлив за голяма част дори от електората на ГЕРБ.
Тъй като липсва политическа логика в отиването към нови избори, ако това стане, ще е сигнал за действието на непублични фактори.
Ясно ли е, според вас, кой взема решенията в кабинета и как се стига до тези решения, които често изглеждат като стихийни?
Логиката досега е следната: инициативи от министрите - арбитраж от Борисов. В един момент, обаче, той трябва да застане еднозначно зад предложенията на правителството. И по съдебната реформа, и в МВР, и в енергетиката… Този момент вече е настъпил и арбитражната логика става все по-неработеща.
Може ли правителство с подобен профил да бъде стабилно?
Правителство от четири партии е по-нестабилно от еднопартийни правителства. Настоящото е по-стабилно от предходното и от вероятно ново правителство след едни неочаквани предсрочни избори. А и да не забравяме, че цената на по-малката стабилност понякога е по-голяма легитимност. Например, едно правителство от ГЕРБ и ДПС сигурно би било по-стабилно математически, но просто не е легитимно – не е приемливо за мнозинството от хората.
До каква степен "бунтът" е контролиран и до каква спонтанен?
Според мен има много сили, които се опитват да се възползват от "бунта“. Като цяло не смятам, че полицаите биха излезли на протест, без да са окуражени от техни началници на определено ниво. Кой и как си говори с тези началници – не знам.
Случаен ли бе моментът - веднага след изборите?
Не е. Стана ясно, че "нова политическа реалност“ след изборите няма. Затова някой се опитва да я създаде с полицейски "пуч“.
Какви изводи се наложиха за основните политически играчи от местните изборите?
Като цяло - препотвърждаване на разположението на силите. В средносрочен план изглежда невъзможно БСП и ДПС да спечелят срещу дясноцентристка коалиция на избори. Затова е и паниката в някои политически среди.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Политическа партия "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" (портал "Култура"; "Дневник")

Анализът е от портала "Култура".

След като прахът от изборите се слегна и победителите и победените се преброиха, стана ясно, че имаме нов политически субект: нерегистраната още партия на тези, за които е изгодна дестабилизацията на страната. Това заключение звучи леко парноично, но фактът, че някой е параноик, не означава, че никой не му крои шапка. А по отношение на българския политически живот открито заявен интерес от скрояването на подобен аксесоар за глава – в смисъл на дестабилизацията му – имат поне следните играчи:

1.1. Противниците на членството на България в ЕС и НАТО
 Това са силите, за които е важна смяната на геополитическия курс на страната. Това не може да стане без някаква сериозна криза, която да покаже, че България просто няма място нито в НАТО, нито в ЕС. От тази гледна точка, разпадът на ключови български институции сигурно изглежда добра идея. А ако няма реален разпад, поне впечатление за такъв може да бъде създадено. Като например се блокират сайтовете на президенството, ДАНС, ЦИК и пр. Или пък като внезапно депутат "полудее" и започне в изборната нощ да вилнее по софийските улици. Това няма да предизвика революция, но човек ще си каже: "Няма такава държава!" В това е смисълът на политици като Жириновски например, чиято цел е дискредитират парламентаризма като цяло и идеята за смислена опозиция на властта в частност. Нашите по-скромни еквиваленти имат дори по-амбициозна цел – да направят абсурдна самата идея за самоуправление на България.

Но не мислете, че Путин направлява менталното състояние на всеки роден путинофил. (Освен, разбира се, като обект на желание и възхита.) Русия просто има интерес да покаже на света, че в ЕС може да има и провалени държави. От тази гледна точка България сигурно й изглежда обещаваща и евтина опция, защото наред с кадровите, тук ще се намерят и много спонтанни помагачи с изявен речови и театрален талант. Нужда от голяма инвестиция в конспирация в този смисъл няма.

1.2. Тези, които трябва да са в правителството, за да е то стабилно (според тях)
 В предизборна и следизборна обстановка станахме свидетели на простодушни откровения в смисъл, че стабилност в управлението у нас е невъзможна без определена партия на власт. В обичайния си стил лидерът на ДПС Лютви Местан артикулира многословно тази семпла идея в поредица от емоционално натоварени парламентарни речи и пресконференции. От тях човек остава с впечатлението, че въпросът е наистина на живот и смърт – ако не за България и правителството, то поне за лидерството на г-н Местан.

Какви са аргументите зад тази втренчено-заплашителна настоятелност обаче? Част от тях бяха нумерологични и свързани с (неоправдани) очаквания за изборните резултати. Другите са асамблаж от етнически мир и полицейски порцион. Безспорно ДПС е важен представител на турския етнос (а и не само) в България. Но нищо не застрашава правата или статута на този етнос, че да се иска неговият представител да е винаги и непременно в изпълнителната власт. Бежанците, Украйна и пр. не могат да са основание да се спекулира с етническия мир по този начин. А що се отнася до полицейския порцион, той също може да бъде уреден разумно и без участие на ДПС, въпреки всеизвестната експертиза на движението в разпределянето на порциите.

Та като стана дума за порции, за съжаление на този лагер, аргументите против участието му във властта са все още много тежки и силни. И си седят на първия ред в Народното събрание. Това обяснява изнервеността на лагерните водачи – и филологически речовитите, и по-философско мълчаливите: в крайна сметка, те се борят за нещо, което за мнозинството българи е неприемливо до степен на румънски вариант ( преди това български, от юни 2013 г.) Но борбата, както се казва, продължава и дори ескалира: като не искаш мира, на ти секира (на порциона).

1.3. Тези, за които дестабилизацията носи край на нежелани от тях реформи
 Това правителство – да не забравяме – има и съдържателна управленска програма. Тя може накратко да бъде описана като: конституционна поправка/съдебна реформа + антикорупционно законодателство + финансова стабилизация + засилена интеграция в НАТО и ЕС + следване на линията на санкции към Русия с всички последици за различни енергийни проекти. Всяка една от тези политики има своите противници. Те се надяваха, че като ги отложат "до след изборите," след това просто ще ги прекратят, поради "промяна на политическата реалност". Изборите не промениха тази реалност и сега единствен ход изглежда, че е цялостната дестабилизация, за да се предизвика правителствена и парламентарна криза. Разнородността на профилите и интересите в тази група навярно обяснява и натрупването на наглед несвързани събития: театрален атентат с гранатомет, политизация на синдикални протести, хакерски атаки, компромати и т.н.

1.4. Коалиция "тишина за КТБ"
 Това крило се бори за затварянето на файла КТБ преди неговото отваряне по същество. Виновни за КТБ – според тях – са Василев, Костов и Радан Кънев, а невинни са Пеевски, прокуратурата и регулаторите. Собствеността на основни дружества като Булгартабак не може да бъде изяснена, а парите от КТБ могат да се проследят само до кухите фирми на Василев. Или – от тяхна гледна точка – поне е по-добре да се дестабилизира страната, отколкото да се изяснят тези въпроси в по-голяма дълбочина.

1.5. Опортюнисти
 Дестабилизацията може да избута определени политици напред. Едни се надяват да се наложат отново в рамките на ГЕРБ (с помощта на присъдружната ДПС преса). Други тайничко мечтаят да прецакат опонентите си в РБ. Трети се надяват да станат от пето колело на управляващата коалицията поне четвърто. И т.н. Опортюнистите са от два вида: наивен и маниакален. Първите вярват, че от дестабилизацията няма да пострада страната, а само ще се размесят картите на основните играчи и те ще се окажат на върха. Вторите са на мнението, че колкото е по-зле за всички, толкова те ще са по-добре и ще максимизират своя вот. Наивните засега са мнозинството.

Това, което обединява партия "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" в единен политически субект, са следните две неща. Първо, всички групи са тропосани заедно с червената нишка на членство в бившата ДС и силови структури на комунистическия режим. Основни говорители, собственици на медии, предкулисие и задкулисие, идоли, знакови лица – почти всички, по някакво чудо, са маркирани биографично по сходен, недвусмислен начин. Тази маркировка не означава, че политическа партия "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" е проектирана още преди 1989 г. Такъв промисъл е невъзможен. Но трудно може да се отрече, че този политически субект е някаква реинкарнация на мрежи, които чудодейно се строяват зад едни и същи линии, когато се наложи. Това безспорно е доказателство за самоорганизация, интелигентност и силен инстинкт за самосъхранение на дадена биосистема.

Второ – и по-важно от въпросната червената тропоска – коалицията по интереси е изнервена от факта, че вече не може да дойде на власт чрез избори. Основната причина за това е "спихването" на БСП до малка партия от размера на ДПС. Това пък прави невъзможна ролята на ДПС като неизменен балансьор. Тоест познатата ни игра – в която елементите на гореописаната коалиция са или на власт, или са балансьор – изглежда все по-малко вероятна.

Затова започна едно френетично "ръчно" преброяване и прекрояване на изборните резултати, така че по възможност този факт да се прикрие. Атаките са най-разнородни: от оспорване на изборите като цяло до "пресмятане" по иновативни начини на победители и победени. Както и да бъдат натаманявани, резултатите показват, че ГЕРБ и РБ заедно имат доста повече гласове от БСП и ДПС (че и с АБВ заедно). И това изглежда трайна средносрочна тенденция. По сметки даже на "Медиана", гласовете, спечелени на последните парламентарни и местни избори от политическите партии са следните:


Докато ГЕРБ се държи като "дясно-центристка партия" – и като геополитическа ориентация, и като икономика, и като подкрепа за определени реформи, очевидно е, че коалиция "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" трудно би реализирала дневния си ред. За да се предотврати това, стратегиите могат да бъдат две. Първо, политическата карта може да се промени само чрез силен шок за политическата система, криза, която да разбърка сериозно нещата. От тази линия, новият политически субект получава и името си. Втората линия е да се разцепят ГЕРБ и/или РБ, така че коалиция "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ" да получи представителство чрез самите тях. Това също се опитва като "по-мек" курс на поведението. Интересното на следизборната ситуация е, че изнервеността на част от играчите доведе до пряко осветяване на първата, радикалната линия, която е в състояние да отблъсне много повече хора с арогантността си.

Как стигнахме дотук?

Тъжното е, че 26 години след падането на комунистическия режим подобни анализи изглеждат смислени. Дори и да не са верни, дори и да са плод на развинтено конспиративно въображение, тяхната правдоподобност и популярност са истинският проблем. В този смисъл преди да се развихри конспиративната фантазия, добре е да се съсредоточим върху обективните, видими причини, които водят до усещане за разпад на институциите и подриват всякакво доверие в тях. Ще маркирам само продължаващата саморазрушителна дискредитация на най-ключово важните институции на демокрацията – политическите партии. И на тези избори най-големите партии – които би трябвало да служат за пример на всички останали – видимо и неопровержимо продължиха с практиките, които наричаме "контролиран вот". Наричаме ги така, основно за да избегнем по-точни термини от Наказателния кодекс. Но вече свенливостта трябва да отстъпи на фактите:

-  Не може без "контролиран вот" цели – обикновено ромски – секции да гласуват целокупно на едни избори за една партия, а на други – също толкова дисциплинирано – за друга, уж неин опонент;

-   Не може в Столипиново пак цели секции да гласуват масово и дисциплинирано едни за кандидата на едната партия, а другите – за този на другата. Няма нормална политическа логика, която да обясни такова странно политическо поведение – такова вътрешно-секционно деление в политическите възгледи на обитателите на квартала. Какви други доказателства са нужни, че тези гласове са били договаряни на едро, че мотивацията за тях най-вероятно е била материална?!

Тези практики според мен не поставят под въпрос общия резултат от изборите – в крайна сметка между резултатите и картината от (сериозните) социологически сондажи рядко има сериозни разминавания – т.е. изкривяване на народната воля. Парадоксално е, че или партиите купуват гласове пропорционално на големината си, или са свикнали гласоподавателите си да получават по нещичко на избори. Но тези практики – наред с много други, заслужаващи обстоен анализ – отвращават хората от политиката и ги карат да мислят, че всичко е нагласено, режисирано и купено. Че всичко може да бъде договорено както преди, така и след изборите. А когато общите нагласи са такива, имената на политическите партии стават просто етикети, зад които може да стои всякакво съдържание. Дори и "ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ".

петък, 6 ноември 2015 г.

Пик или пук на „пуча“? (КлубZ)

                   

Конспиративните теории не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка


Снимка Веселин Боришев
Снимка Веселин Боришев
                     
Даниел Смилов
1. Полицията и армията в една нормална държава трябва да стоят извън и далече от политиката. Набъркването им в нея у нас би било нова, непозната и много опасна фаза на деинстуционализация. Вероятността за нещо такова е малка, но е по-добре да е нулева. През последните дни става пределно видимо, че в страната (а може би и извън нея) има сили, които биха се възползвали от всяка дестабилизация. Атаките на сайтове на институции и театралният атентант срещу знакова милиционеро-подземна фигура са само два сигнала за това;
2. Полицаите могат да имат синдикални искания и има начини те да се предявят. Част от тях може и да са оправдани. Но нищо от това не означава, че те трябва да се впускат в незаконни протести или пък да ескалират исканията си в политически. Не е тяхна работа да сменят министри, да се произнасят за коалиции или геополитическата ориентация на страната. Това вече е недопустима политизация, срещу която трябва да има бърз и ефективен отговор;
3. МВР има очевидна нужда от реформа. България е с най-висок брой служители на полицията на глава на населението – а особен резултат от това няма. Структурни промени, които ще имат бюджетни измерения, са безспорно необходими. Правителството трябва да бъде подкрепено, когато работи в тази посока;
4. Реформите трябва да бъдат оповестени предварително, а да не се сервират в последния момент. В противен случай засегнатите са прави да реагират, че не са били консултирани;
5. Дали цялата афера с протестите е режисирана или не, е от второстепенна важност. И така е ясно, кой се опитва да се възползва от нея и какви са неговите цели;
6. От една страна това са гравитиращите около ДПС медии, които са изразител на позицията на своите патрони. А тя очевидно е, че протестът на полицаите трябва да се използва за сваляне на това правителство и идването на власт на самостоятелно правителство на ГЕРБ (с подкрепа на ДПС). След провала на същата стратегия на местните избори, сега я виждаме издокарана в полицейска униформа;
7. От друга страна, БСП използват протеста с по-праволинейна цел – просто падане на дясноцентристкото правителство;
8. Към тази група трябва да бъде добавен и Цветан Цветанов, който явно вижда в протестите шанс да измести министър Бъчварова и да се върне в МВР на вълната на изборните си подвизи. Тази безхитростна политическа линия може и да не е координирана с ДПС и медийната им империя, но може и срещите с г-н Пеевски в кабинета на г-н Цветанов да продължават. Поне метафорично казано. В такъв случай вече броим от среща No. 40 нагоре и заключаваме, че старата любов ръжда не хваща;
9. Всички тези стратегии са прозрачни и дори неприкрити. Толкова неприкрити, че г-н Лютви Местан реши да направи втора идентична пресконференция по темата – да не би някой да е пропуснал да чуе тезите. В някакъв смисъл тези стратегии са и разбираеми. Това, което ги прави дълбоко проблематични, обаче, е, че те разчитат на пряка или поне инцидентна политизация на полицията. Това поне досега не се е случвало в големи размери и хилядите, наети в МВР, не са били инструментализирани за тяснопартийни цели. Да, подслушване и използване на ДАНС е имало и преди, но до пряка политизация не се е стигало дори по време на масови протести. Да не копаем ново дъно, от което трудно ще излезем!
10. За да не се стига до ескалация на „пуча“, очевидно трябва да продължат разговорите по синдикалните искания. Идеята не би трябвало да е да се намалява заплащането на сега наетите, а да се оптимизират структури. Всъщност, самата логика на реформата изглежда точно такава. Сегашните назначения, запазвайки привилегиите си, нямат основание да спъват бъдеща реорганизация на сектора – в крайна сметка това отива отвъд синдикалната им защита и засяга политически по своя характер въпроси. Обществото е в правото си да реши колко и какви полицаи да издържа. Тези, които са били назначени при определени условия, могат да бъдат третирани като заварен случай, но това не им дава и вето върху всяка промяна за вбъдеще;
11. Освен всичко друго, настоящата ситуация ни дава основание да се замислим върху вътрешната монолитност и устойчивост на партийни структури от рода на ГЕРБ. Такива, които разчитат на един лидер за своята идентичност и вътрешна кохезия. Колкото и мощен да изглежда този лидер, очевидно той по-скоро прикрива с тялото си множество вътрешно-партийни напрежения и разломи, които обаче си съществуват и избиват на повърхността дори при сравнително слаби кризи – като настоящата. Бламирането на Борисов за военното разузнаване, пространните изказвания на Цветанов (основно срещу Румяна Бъчварова и основния коалиционен партньор РБ) могат да бъдат четени в тази светлина. Това не означава, че Борисов е засенчен от Цветанов или че е изпуснал властта в ГЕРБ. Но така или иначе това, което държи, е по-крехко, отколкото мнозинството си представя;
12. И накрая: конспиративните теории не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка, защото в случая са свързани с хора, свикнали на милиционеро-конспиративна дейност. Уви, у нас името им е милион. За съжаление, ДС не е вече само реална биографична принадлежност, но и въпрос на манталитет и социализация. В този смисъл вече имаме агенти на ДС, родени и след 1989 г. На цялата общност, да им е честит празникът на (руско-съветския) разузнавач – 5-ти ноември!
13. В тази връзка – един виц: „Вървял си Щирлиц по Орлов мост, а в душата му било някак ведро и оптимистично. "Незабелязано влязохме във 21 век", мислил си доволно той.“
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Ще има ли промени в управляващата коалиция след местния вот? ("Дарик")


Интригата на балотажа за местни избори приключи, но интригата за стабилността на управляващата коалиция тепърва започва. Последните данни от изборния ден и анализ на резултатите. Кои са победителите и кои са победените?
Разговор в студиото с: Даниел Смилов - политолог, Станислав Стоянов - социолог от "Алфа рисърч" и Петко Георгиев - журналист.

Звуков файл.

Картината след изборите (радио "Фокус")

Доц. Даниел Смилов: Картината след вота не е много по-различна от това, което знаехме и преди местните избори Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Доцент Смилов, коментарът Ви след втория тур – ГЕРБ повече в 22 областни града, БСП няма кмет в нито един областен град.
Даниел Смилов: Да, това, което може да се каже, е много убедителна победа на ГЕРБ в кметската надпревара. Това е мажоритарната част от избора и беше някак си естествено ГЕРБ да се възползва от ситуацията, в която е сега. Тя е най-голяма партия в страната. Останалите партии са доста по-малки от нея и в една такава ситуация първата партия печели по принцип в такава мажоритарна надпревара. Мажоритарните избори изкривяват картината в нейна полза. Що се отнася до пропорционалното представителство на база национално представителство – картината, която ни показват местните избори, е малко по-различна. От тази национална гледна точка ГЕРБ, разбира се, са най-големи, но те контролират около 1/3 или по-скоро зад тях стоят 1/3 от българските избиратели. Останалите са поделени между останалите основни партии – БСП остава втора, но тя е на много малка дистанция от ДПС, зад тях непосредствено с около 9% са реформаторите. Така че това е картината на национално ниво, която се очертава. Тази картина не е много по-различна от това, което знаехме и преди местните избори. Затвърди се силно негативният тренд надолу на БСП. Самият факт, че те не успяха да вземат областен град, е доста показателен. Означава, че всъщност те влизат в доста тесни ниши и като възрастов профил на техните избиратели. БСП започва да се концентрира във възрастови групи над 60 години, което така от гледна точка на партийна структура е доста притеснително. Също така и на регионален принцип те като че ли нямат присъствие в основните градски центрове. Това означава, че партията се отдалечава от възгледите и от подкрепата на средния избирател за страната и започва да става по-маргинална, по-нишова политическа партия.
Водещ: Тези избори като че ли ни оставиха с усещането, че няма реална опозиция на ГЕРБ в момента на политическата сцена. Така ли е наистина? Виждаме един много голям резултат за ГЕРБ, в същото време втората партия БСП е с доста по-нисък резултат.
Даниел Смилов: Да, картината е такава. ГЕРБ е най-голямата партия. Всъщност ние нямаме втора голяма партия и това обяснява безпрецедентния успех в кметската надпревара, но все пак аз това държа да го подчертая – на национално ниво картината е пъстра. ГЕРБ просто няма достатъчен ресурс за самостоятелно управление на базата на тези резултати и на базата, разбира се, на парламентарните избори от преди година. Те са наистина най-големи, но са с около 1/3 от електората. Това е картината, в някакъв смисъл препотвърждение от гледна точка на управляващата коалицията коалиция на резултатите преди местните избори. От друга страна, доста сериозен успех и навлизане в кметската власт от страна на ГЕРБ. Там експанзията им като бройки кметове е доста сериозна.
Водещ: Изпълнителната и местната власт са у ГЕРБ, въпреки уговорките, които Вие направихте, президентът също е от ГЕРБ. Как се отразява това на демокрацията у нас, да е съсредоточена толкова голяма власт само в една партия?
Даниел Смилов: По принцип наистина всяка прекалена концентрация на власт е опасна. При нас все още има доста механизми, които осигуряват достатъчна степен на разделението на властта. Да вземем например общинските съвети. От гледна точка на реални правомощия всъщност общинските съвети са носителят на власт на местно ниво. Фигурата на кмета безспорно е от ключово значение, защото тя инициира политиките, тя ги осъществява, тя ги изпълнява и така управлението на ресурса на всекидневно ниво е в ръцете на кметовете, но все пак политическите решения, големите решения би трябвало да се взимат от общинските съвети. Там картината е доста по-пъстра и ГЕРБ, макар и, пак казвам, най-голяма партия, безспорно не е такъв хегемон. Ще трябва да съставя местни коалиции. На много места, предполагам, ще се повтори моделът, койот е на национално ниво, но все пак тези местни коалиции могат да се отличават в определени градове, тъй като картината е доста разнообразна.
Водещ: Нека поговорим и за БСП. Споменахте вече за партията, че профилът на избирателите се стеснява като че ли. Какво я очаква Столетницата оттук нататък? Как тя може да излезе от този омагьосан кръг от няколко поредни загуби?
Даниел Смилов: В политическата теория е ясно едно правило – ако една партия иска да бъде голяма, а не така нишова или влизащата в по-тесни категории, тя трябва да отговаря на предпочитанията на средния избирател. Средният избирател за България включва и възгледите на хората, които живеят все пак в по-големите населени места, в столицата, в големите градове. То е нещо средно за цялата страна и голямата опасност е, че БСП с радикализацията си и в икономически, и в геополитически план се отмества от възгледите на този среден избирател, започва да прилича малко на „Атака“ и неслучайно и резултатите не са удовлетворително. Това на мен, което лично ми прави впечатление, е, че за да излязат от тази ситуация, доста хора в БСП като че ли предполагат, че партията трябва още повече да се радикализира, още повече да се измести наляво. За мен това не е точният анализ. Може би по-скоро е рецепта за задълбочаване на проблемите, но, разбира се, в крайна сметка това са неща, които БСП сама трябва да реши. Те трябва да преценят много добре каква стратегия оттук нататък ще следват, защото ситуацията, в която са попаднали, е наистина, наистина притеснителна. От гледна точка и на по-общия контекст в Източна Европа – виждаме какво се случи в Полша – там посткомунистическата партия изобщо не успя да влезе в националния парламент и се получи една доста сериозна доминация на дясното, така че това също трябва да се отчита. Струва ми, че от БСП трябва да се огледат какво става и около нас, когато мислят за адекватна стратегия.
Симона МЕДАРОВА

Местни избори - национални последици ("СЕГА")

Местният вот е с 15 национални последици

Управляващата коалиция реално вече зависи не толкова от изборната математика - която просто се потвърди, - а от успеха или неуспеха на конкретни политики
Снимка: БГНЕС
Даниел Смилов
Местните избори, освен че са инструмент за излъчване на кметове и общински съветници, представляват и междинна картина за разположението на политическите сили в страната. Вотът показа, че няма особени разлики или изненади в сравнение със състоянието на нещата отпреди него. ГЕРБ остава най-голямата политическа сила, зад която стои около една трета от електората. БСП номинално запазва второто си място, но се свива още и е на практика трудно различима от третата по сила ДПС. Социалистите и хората на Местан заедно са равни на около 2/3 от ГЕРБ. Реформаторите пък са около 3.5 пъти по-малки от ГЕРБ. Оформя се политическа система, в която има една голяма партия и множество по-малки. Изводите в по-голям детайл са следните:

1. ГЕРБ доминира, но не е хегемон. За да управлява и на национално ниво, и в общинските съвети, тя трябва да разчита на коалиционни партньори.

2. Огромният успех на ГЕРБ в кметската надпревара е ефект най-вече от настоящата структура на партийната система плюс мажоритарния характер на изборите. При мажоритарен вот е възможно с около една трета от избирателите да получиш на практика всички места, така както ГЕРБ спечели почти всички областни градове. Т.е. мажоритарната система изкривява силно резултата в полза на най-голямата партия. Пропорционалният избор за общински съветници представя друго съотношение на силите - тук ГЕРБ отново е пръв, но с по-малка разлика и има нужда от подкрепа за мнозинство почти навсякъде.

3. Изчезна втората голяма партия - БСП. Тя се сви по размер до ДПС и е по-скоро сравнима с реформаторите, отколкото с ГЕРБ. Това се случи по няколко причини. Първо, в БСП нямаха адекватна реакция на провала на управлението на Орешарски. Сергей Станишев си отиде, но екипът му остана в БСП, което едва ли може да се тълкува като достатъчна промяна и поемане на отговорност. Явно поне за избирателите на БСП промяна няма и те продължават да "наказват" своята партия. Второ, БСП се разположи във възрастовите групи на над 60-годишните. Трето, тя остава представена само в анклави в страната, без сериозен вот в големите и средните градове. Т.е. проблемът на БСП е, че тя вече не отговаря на нуждите на средния избирател, а се е оттеглила в ниши - възрастови, регионални и идеологически. От Антъни Даунс знаем, че за да е голяма и успешна една партия - да е сред двете големи партии, тя трябва да се стреми да привлича средния избирател. Парадоксално, но вместо да върви към центъра, БСП доброволно го отстъпва на ГЕРБ и сама се разполага в края на партийния спектър. В този смисъл призивите за още по-силен завой наляво - и като икономическа политика, и като геополитика - са рецепта за още по-голяма маргинализация на столетницата.

4. Загубата на областните центрове е силен удар върху БСП, защото тя винаги е била партия на местната власт. Тази вкопаност по места й е давала ресурс за преживяването на тежки ситуации, като провала на Виденовото правителство например. Сега за пръв път има национален провал, съчетан с тежко оттегляне от местната власт за БСП.

5. Ако БСП продължи със стратегията си на радикализация, това ще остави ниши в центъра за други леви формации - АБВ и "Движение 21". Те, особено първата, направиха заявка за виталност на национално ниво.

6. ДПС се представи очаквано добре. Никой не е имал и съмнение, че те ще вземат голям брой кметски и общински места в техните региони. Но основната им стратегия за тези избори - да покажат, че те ще донесат "нова политическа реалност" в страната - се провали. Нито те взеха повече от очакваното, нито РБ - основният опонент, който са си нарочили - взе по-малко. В този смисъл претенциите на ДПС за формално включване в управленската коалиция останаха да висят във въздуха. Подопечните им медии направиха нужната артилерийска подготовка и дори в нощта след първия тур се бяха приготвили за фойерверки в стил "Деня на победата". Част от тях прогърмяха, но малко като кьорфишек, защото "реалността" отказа да бъде чак толкова различна.

7. Реформаторите бяха изправени пред важни, макар едва ли екзистенциални, за тях избори. Един негативен резултат щеше да създаде сериозно напрежение и вътре в коалицията, и сред самия РБ. Това не се случи обаче основно поради факта, че се явиха с обща регистрация в страната. Това консолидира вота им и им даде реална възможност дори да се противопоставят на ГЕРБ в няколко от по-големите градове. На този фон успехите в Плевен и на няколко други места бяха по-скоро логични, но към тях трябва да прибавим и доброто участие на РБ в общинските съвети на София и големите градове. Макар и по-малка партия вдясно, РБ се налага като представителство на образованата градска средна класа. Това е нишова стратегия, която по-скоро би му пречила да се противопостави реално на ГЕРБ. Това е така отново заради средния избирател, чийто профил не може да бъде описан като "образована градска средна класа". И нещо повече, подобно на БСП, ако РБ тръгне към дясна радикализация - да речем, в националистическа посока, би направил много сериозна грешка и би се самоизолирал и маргинализирал.

8. Най-спешният въпрос пред РБ не е толкова идеологически, а организационен - структурата му трябва да се оптимизира. Отсега е ясно обаче, че реформаторите не могат да бъдат дисциплинирана партия, основана на единоначалието. Това не е и особено необходимо, защото вътрешният плурализъм не е по дефиниция нещо лошо. Като цяло опитите на противниците на РБ да го разпаднат на ДСБ и ДБГ едва ли ще успеят - досегашният опит на блока показва достатъчно ясно, че единството му е от полза за всички негови членове.

9. В патриотичния спектър се стигна до самостоятелно явяване на ВМРО и НФСБ, което попречи на ПФ да се възползва от слабостта на "Атака" и трайно да я измести. Доброто представяне на ВМРО в Пловдив едва ли може да компенсира тази стратегическа грешка.

10. Дали доминиращата роля на ГЕРБ носи реална опасност от авторитарна концентрация на власт? Евгений Дайнов вече написа, че сме с единия крак в авторитаризма. Сега трябва да видим колко крака има политическата ни общност - ако е по-скоро като стоножката, опасността не е голяма. Ако е четиринога - като магарето например, редно е да се замислим. Но извън шегата разположението на силите в общинските съвети е фактор, който модерира доминацията на ГЕРБ. Хубаво е също така, че ГЕРБ няма ресурс за самостоятелно управление на национално ниво - коалицията също е някакъв гарант срещу концентрация на власт. Опасности в тласкане на ГЕРБ към инфлация на собствената им тежест има и те ще бъдат усилвани от медиите, гравитиращи около ДПС.

11. ГЕРБ вече ще калкулира, че на едни бъдещи парламентарни избори голяма част от комформисткия вот в страната ще отиде за него. Хората обичат да гласуват за победителя. Това може да породи изкушение в ГЕРБ за извънредни парламентарни избори, или поне ще му даде право да ги използва като аргумент в спорове със сегашните си коалиционни партньори. Фактът е обаче, че и сега ГЕРБ е в изключително изгодна позиция и просто не е нужно да рискува нови избори, когато шансът отново да зависи от коалиционни партньори е много голям.

12. Ще има ли дясноцентристки общ кандидат за президентските избори? Логично е такъв да има. Местният вот показа, че на мажоритарни избори дясноцентристка коалиция с водеща роля на ГЕРБ може да спечели солидно национално мнозинство и без ДПС. ГЕРБ обаче ще забавят максимално решението си по този въпрос, защото за тях е по-изгодно да държат вратата отворена и към ДПС, като по този начин "дисциплинират" коалицията си. Нещо повече, Борисов най-вероятно ще запази максимално дълго интригата дали сам ще се кандидатира за президент (реално - едва ли), за да държи в шах опонентите си и да ги кара да изваждат напред "обречени" кандидатури.

13. Има ли вероятност от смяна на местата между РБ и ДПС в управлението? По-малка, отколкото преди местните избори.

14. Ще се запази ли коалицията? Политиката не е само математика. Местата, процентите, съотношението на силите са важни, но най-важното е власт за КАКВО. Този въпрос остана изключително скрит по време на кампанията - почти колкото социологическите данни за разположението на силите. Идеята беше: нека да забравим съдържателните въпроси за два месеца, да видим кой е по-силен и едва тогава да се върнем към тях. Това беше и най-голямата грешка на кампанията, която просто доведе до загуба на два-три месеца за страната. Сега сме там, където бяхме - чакат съдебната реформа, антикорупционното законодателство, образованието, здравеопазването и т.н. Добавиха се и нови проблеми - бюджетът за 2016 г., бежанците и т.н. Коалицията реално вече зависи не толкова от изборната математика - която просто се потвърди, - а от успеха или неуспеха на конкретни политики.

15. И накрая - изборната администрация катастрофира тежко на тези избори. Хубавото е, че хората взеха масово участие в изборния референдум, което дава основание на парламента да преразгледа Изборния кодекс. И наред с електронното гласуване е добре да приемем и тези мерки, които позволяват на съседна Турция да има окончателните резултати от своите национални избори няколко часа след тях, докато ние още се чудим какво точно се е случило в метрополиси от калибъра на Ловеч и Добрич.
Снимка: БГНЕС
ГЕРБ доминира, но не е хегемон. За да управлява и на национално ниво, и в