вторник, 24 декември 2013 г.

Триптих "несвета Троица" 2013

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/24/2209627_triptih_nesveta_troica_2013/


1. Маската (на Станишев)

Станишев започна годината с пригладения образ на европейски лидер. Все още мнозина хранеха надежди, че той – като алтернатива на Първанов – води столетницата към модернизация или поне продължаващо отърсване от тоталитарно-ченгеджийското минало. Властта, която получи през май, му подейства като вълшебната МАСКА от едноименния филм/комикс: разкри истинската му природа.

Уви, не се показа нито брюкселски бюрократ, нито социал-деморатически лидер с европейски потенциал, а честолюбив апаратчик, който не се свени да си изцапа ръцете, за да остане на власт. "Необходими са необичайни мерки", обади се в сърцето му чекиста при назначаването на Пеевски. "А всеки, който е против нас, е платен враг на народа, нечувствителен към страданието на унижените и оскърбените, на които ще дадем по 5 лева".

Едно от големите падения на европеидността на Станишев беше организирането на "контра-протестите" и населването на форумите с тролове: това разкри визията му за българската демокрация като селото на Потьомкин.

2. Борисов в огледалния свят

Борисов попадна в един свят, който е точно отражение на неговото управление: само че той се оказа от другата страна на огледалото на властта. Нещата са му познати, същите почти. Само приятелите са станали врагове, без враговете да са му станали приятели.

Този експеримент може да има два края. Единият е просвещенски. Поставянето на мястото на другия води разума до универсализиране на максимите на поведение (по Кант). Възможен ли е просветен, универсализиран Борисов, който да отстоява правилата на играта независимо от това дали е на власт или не? Това същият ББ ли ще бъде или толкова радикално различна личност, която би била напълно неразпознаваема за хората? Вторият край на историята е ницшеански – борба за власт и надмощие, и да видим кой ще се окаже по-голям милиционер. "Те купуват трима депутати, аз им давам по-висока оферта да се изметнат още веднъж. Те пращат автобуси, и аз пращам автобуси. Те се сдушиха с Пеевски и Цветанов, но и аз не съм изгорил мостовете към тях..."

Светът на Винету е ницшеански, а не кантиански: но пък Коледа е време за подарък на непрочетени книги.

3. Непосилната празнота на Бареков
 Триптих "несвета троица" 2013*
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал

Сдобихме се и с нов политик, в който няма нищо ново освен белите конци, с които предницата (от Сидеров) и задницата (на Яне Янев) са пришити към носещата конструкция на Пеевски. За разлика от другите, той е с чисти ръце, въпреки неблагозвучните прякори, лепящи се по него като мухи на привлекателна за тях субстанция. Вярно е, че може да си бил дудук или подлога на един властимащ, да си изпадал в оргазмени славословия за неговите качества, и после да размислиш, да прецениш, че си грешал.

Възможно е, но когато собствената ти преоценка съвпадне по време и съдържание с преоценката на ситуацията от страна на медийно-корпоративната група (от която си нает), нещата могат да се обяснят и по друг начин: нова поръчка. Има хора, за които идеите са просто средство да оправдаят порива си за власт и изява: Барековите таланти са заровени в тази нива. Има и хора, които все пак знаят какво е идея: тъжно е да ги гледаш, когато обясняват социологически как г-н Бареков има голям политически потенциал.

Дали и това е поръчка или криво разбрана солидарност със спорните опити на БСП и ДПС да заменят Сидеров с нещо по-лицеприятно?

понеделник, 2 декември 2013 г.

Следизборни алтернативи

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/12/02/2194064_sledizborni_alternativi/


Политическата ситуация в страната е парадоксална. Управляващото мнозинство е загубило доверие по безпрецедентен начин. Вече месеци наред едва около 20% от хората смятат, че правителството трябва да изкара целия си мандат: останалите предпочитат предсрочни избори най-късно до май месец догодина.

Протестен потенциал има – обществото като цяло е наелектризирано и се случват всекидневни акции и шествия въпреки минусовите температури. Управляващите обаче отказват дори да обсъждат сериозно темата за предсрочни избори, като оправданието вече е сведено до едно: липсва политическа алтернатива на сегашното управление. Освен "оставка" протестиращите не предлагали нищо друго според поддръжниците на господин Орешарски и волните и неволните им подгласници.

Вярно ли е, обаче, че в момента

живеем в най-добрия от възможните политически светове?

Това би била една безнадежна констатация на фона на очевидните и продължаващи връзки между управление и определени медийно-корпоративни групи, решаващата роля на "Атака", надигащата се националистическа вълна и нейната откровена инструментализация, политическото инженерство, подготвящо нови популистки партньори на БСП и ДПС... Тезата за безалтернативността на сегашната ситуация обаче е погрешна и манипулативна, което става ясно, когато тя се разложи на съставните й елементи:

1) "Нищо няма да се промени от избори – ще се стигне до сходен парламент." Този аргумент е очевидно неверен, защото в следващото НС (по данни към момента) ще има нови партии. Реформаторският блок е една такава формация, която опровергава и тезата, че протестите не раждат нови политически субекти. Сигурно ще има и други партии – от популистко-националистически вид – които също ще променят баланса на силите.

2) "Няма алтернативна нова партия, която да спечели 50% в НС и да може да управлява сама, без коалиция със старите". Е, и какво от това? Пак ли чакаме цар, пъдар или друг спасител на бял кон? Два пъти не беше ли вече достатъчно? Наистина на следващите избори основните партии ГЕРБ, БСП и ДПС отново ще играят важна роля. Затова от изключителна важност е не само какви нови субекти се появяват, а дали и сега съществуващите ще преминат през някаква смислена реформа. Тези, които не виждат алтернатива, допускат, че изборите ще направят така, че партиите ще си останат същите. Както ще стане дума по-долу, това е погрешно допускане, защото изборите са основният стимул за промяна на партиите.

3) "Ще стане по-лошо, защото ще влезе Бареков и "Атака" ще се засили, което ще увеличи тежестта на популистки, непредвидими играчи". Това е възможно, но най-ефективният начин да се предотврати подобно развитие са скорошната оставка и избори. Аргументът, че крепейки днес "Атака" и Пеевски в парламента, се бориш срещу Бареков и "Атака" на следващите избори, е недоразумение.

4) "И да има нови партии в НС, политиките ще останат същите след избори." В този аргумент има доза истина, доколкото в световен мащаб не е лесно да се открият успешни радикално алтернативни икономически модели за страни като нашата – вариациите са в сравнително малки граници. Но всъщност един наистина проблемен "континюитет" в областта на "политиките" би продължил, ако настоящата партийна гарнитура остане на власт. В основата на протеста бе фактът, че въпреки смяната на управлението същата икономическа групировка остана зад правителството и дори бе на път да се сдобие с пряк контрол върху ДАНС. Влиянието й не е намаляло и с йота, доколкото управляващите разчитат безрезервно на медийната й империя.

Оставка и избори поради корпоративен захват са най-доброто средство за прекъсване на подобна лоша практика. Към това съображение трябва да се добави, че в зависимост от резултатите на следващите избори може да имаме смяна по важни политики като ядрената енергетика и някои аспекти на геополитическа ориентация например.

Изборите като процес

В по общ план тезата за безалтернативността на сегашната ситуация разчита и на едностранчива интерпретация на ролята на изборите в една демокрация. Изборите не бива да се съдят само по това кой ги печели. Те имат и друга роля - да стимулират реформа на съществуващите партии (смяна на лидери, очистване от компрометирани фигури, промяна на програмата и пр.) Ако партиите знаят, че определено поведение ще води до оставка, те ще се стремят да го избягват в бъдеще. Или, с други думи, в една демокрация грешки от определен вид ТРЯБВА да бъдат последвани от оставка заради здравето на политическата система. В Чехия например оставка бе дадена за много по-дребни прегрешения от нашия медийно-корпоративен захват на властта.

Нещо повече, "безалтернативниците" недооценяват динамичния аспект на политиката и залагат несъществуващи тенденции в своите модели. Често се твърди, че тъй като сега не се вижда атрактивна партия за гласуване, е по-добре да се изчака, докато такава се появи. Изчакването в настоящия момент няма да роди нищо позитивно, обаче най-вероятно ще убие енергията и оптимизма на студентите, и онова гражданско общество, което може да протестира заради ценности и без пари, и автобуси, и ще даде време за инкубиране на инженерни проекти от вида на Бареков, националисти и пр.

И накрая, част от "безалтернативниците" обвиняват протестите, че са отнели възможността за възникването на нова лява формация, което би било "истинската" алтернатива. Обърнете внимание обаче, че това не е аргумент за липса на алтернатива, а за липса на алтернатива по определен идеологически вкус. И в крайна сметка, ако някой не харесва "десните" на протестите, да си направи ляв протест и ляв проект, а да не стои отстрани, да мрънка и да търси вината за своята слабост в другите. Защото докато интелигентните леви злорадо са загрижени да критикуват РБ, че се гласи да стане "патерица" на "абсолютното зло" ГЕРБ, явно нямат нищо против да си поддържат и подпират червено-Пеевския конгломерат (барабар с "Атака" и Йордан Цонев). Като безалтернативни. Това е май криворазбрана пролетарска солидарност.

Варианти след изборите

От гледна точка на резултатите, предсрочните избори могат да доведат до следните парламентарни мнозинства (нарочно не говоря за коалиции, управление на малцинството или други форми на взаимодействие между партиите, тъй като е твърде рано за подобен дебат):

Дясно-центристко мнозинство: Към момента това би било мнозинство ГЕРБ–РБ, вероятно с превес на ГЕРБ, но една предизборна кампания може и да промени съотношението на силите. Най-голямата група от хората днес – малко по-малко от една трета – предпочитат такова мнозинство да излъчи правителство. При едни предсрочни избори този процент сигурно ще се вдигне, тъй като падането/слизането от власт на Орешарски ще има негативен ефект върху подкрепата за БСП. В този смисъл, подобно мнозинство е много вероятно.

Трудностите пред него са две: дали ГЕРБ ще се реформира достатъчно, за да е приемлив партньор, и дали РБ ще увеличи политическата си ефективност, за да е реален партньор. И двата проблема са трудни, но не са нерешими. Отсрочването на изборите ще отдалечава решението им, обаче – ГЕРБ ще се консолидира около настоящите си лидери и практики, докато РБ може да стане жертва на вътрешнопартийни напрежения при липсата на реалистична обща цел. Основното възражение срещу едно такова мнозинство ще е, че "реабилитира" ГЕРБ. Но това е повече пропагандна теза, която разчита на две спорни допускания: че сегашното управление е с нещо по-добро от ГЕРБ, и че партията на Борисов не подлежи на реформиране и ще е абсолютно същата като тази в периода 2009-2013 г. Два пъти в една и съща река не може да се влезе, обаче, особено след цикъл от оставка и избори.  

Ляво-центристко мнозинство: Около една пета от хората предпочитат управленски формат от БСП-ДПС. В този смисъл, това е също вероятен изход от изборите. Ако се получи такова мнозинство, няма ли да сме свидетели на повторение на сегашната ситуация? Не, защото това мнозинство ще има нов, безспорен мандат за управление и ще е достатъчно легитимно, за да се ангажира с дългосрочни политики. Изборите ще дадат възможност и на БСП да се реформира – да се раздели с част от компрометираните си лидери. (Все пак скандалът "Хохегер" тежи като Дамоклев меч върху партията).

Най-вече, след една оставка и избори БСП не би се оставяла повече да бъде изнудвана от ДПС за управление на всяка цена, което би понамалило тежестта на Пеевски и неговата група в коалицията. Мнозина от анализаторите на левицата предполагат, че отлагането на предсрочните избори във времето работи в полза на лява коалиция. Това е малко вероятно, обаче: БСП–ДПС са в негативен тренд на изтъняващо доверие, като се увеличава интензивността, с която хората не ги одобряват. Вярно е, че продължаването на сегашната ситуация може да консолидира някакви партийни ядра, но то ще антагонизира и дори радикализира периферията и останалите срещу тях.

Мнозинство "голяма коалиция": Малко повече от една шеста от хората предпочитат такъв вариант на следизборно управление. Ако се окаже, че резултатите от изборите не дават възможност за ляво или дясно мнозинство, нормалната логика е да се създаде голяма коалиция по немски модел. Вероятността от такава ситуация е голяма. Позитивите за първите две партии (които и да са те), ще са че по този начин ще се избегне включването на ДПС (която е под много силен корпоративен захват), както и националистите и други популисти. Негативите са в потенциалното обезличаване на двете партии чрез допълнителното сближаване на платформите им. Също така личностните конфликти работят срещу този вариант, макар че едни предсрочни избори биха довели до определени лидерски промени. Отлагането на предсрочните избори във времето работи в полза на този резултат.

Странни мнозинства и коалиции: Теоретично възможни са и коалиции, които на практика никой не иска. БСП- ДПС- Атака; БСП- ДПС-Бареков; ГЕРБ–АТАКА; ГЕРБ-НФСБ... Предсрочните избори биха потвърдили провала на сегашната такава коалиция, обаче, и биха направили нова подобна по-малко вероятна. В този смисъл най-доброто лекарство срещу подобни странни конструкции е окончателната дискредитация на настоящата. Колкото повече се отлагат изборите, толкова повече ще проработят инженерните заместители на Сидеров, какъвто е Бареков.

Алтернативата като процес

Изводите от този анализ са два. Алтернативи на сегашното състояние съществуват и повечето от тях са по-добри от статуквото. Има и по-лоши алтернативи (нови странни коалиции, например), вероятността на които се увеличава с отлагането на оставката и нови избори. Най-важното е обаче, че алтернативите не бива да се мислят като случки, които ни връхлитат с неизбежността на природна стихия: хубавото е, че всяка от тях е продукт на избора, който правим, на действията, които сме готови да извършим като политическа общност. Изпадането в съзерцателен конформизъм, породен от привидната безалтернативност на ситуацията, е също позиция. Но тези, които я заемат, нека не мислят, че така ще дочакат "нещо по-добро".

Управляващите са направили своя избор: те ще отлагат да обсъждат бъдещето, докато то не се стовари върху главите им. Това е безотговорна позиция по отношение на страната. "Дайте да видим дали ще издържим до май или септември" може и да изглежда смислено предложение на партийните тактици и PR-и, но то обрича страната на още шест месеца безсмислен "сървайвър", който ще засили конфронтацията и радикализацията в обществото.

Партийците може и да са склонни да платят подобна цена, но държавниците между тях не бива да го правят.