четвъртък, 23 юни 2016 г.

Brexit невъзможен (ClubZ)

Излизането на Великобритания от ЕС или няма да се случи, или ще бъде символично

Снимка ЕПА/БГНЕС
Снимка ЕПА/БГНЕС
ДАНИЕЛ СМИЛОВ
"Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно", беше казал един европеец. В този смисъл мисията за излизане на Великобритания от ЕС е политически невъзможна.
Хората в свободните общества могат да вземат каквото решение поискат, разбира се. Но също така те са разумни същества и претеглят ползата и вредата от действията си поне в дългосрочен план. В случая с референдума за Brexit цената, която англичаните трябва да платят за едно напускане на ЕС, е твърде висока, а ползата е по-скоро отрицателна. Това е достатъчно основание, което ще определи хода на събитията. Разбира се, осъзнаването на цената е процес, който отнема време. И точно разликите в това време за осъзнаване определят различните варианти и сценарии за развитие на нещата след днешния референдум. Основните сценарии – най-вероятните – са следните:
Вариант 1 – 65% вероятност: Мнозинството във Великобритания вече е осмислило основните аргументи "за" и "против" еврочленството на страната и взема решение за оставане. При този вариант огромната част от политическият естаблишмънт (воглаве с премиера Камерън) си отдъхва, паундът поскъпва, Ситито се успокоява и медиите масово аплодират прагматичността и образоваността на избирателите в кралството. Шотландските намерения за отделяне се уталожват и отлагат. В ЕС този вариант също би бил приет най-радушно (с изключение на популистката аудитория);
Вариант 2 – 20% вероятност: Кампанията Leave печели на косъм и медиите на Острова славославят смелостта и сувереннността на британския избирател. След еуфорията, обаче, се оказва, че голяма част от консерваторите в парламента са против излизането от ЕС и те предизвикват предсрочни избори преди да са предприети конкретни правни стъпки по отношение на напускане на ЕС. Тези стъпки трябва да са законодателно подплатени и затова е необходимо парламентарно мнозинство. Започва втора кампания "за" и "против" Brexit –този път в рамките на общи избори. Вярно е, че инерцията от спечелването на референдума (в този вариант) може да понадуе платната на "суверенистите". Но също така е вярно, че искащите оставането на Великобритания в ЕС вече ще бъдат максимално мобилизирани и най-вероятно ще спечелят изборите. Така или иначе, преди съставянето на мнозинство в парламента, което подкрепя Brexit, не могат да се очакват реални действия за напускане на съюза. Към настоящия момент, съставянето на такова мнозинство след едни нови избори не изглежда много вероятно.
Вариант 3 - 15% вероятност: Кампанията Leave печели референдума, правителството на Камерън задейства чл. 50 на Лисабонския договор (процедура за излизане), провеждат се предсрочни избори и Борис Джонсън става премиер с антиевропейско парламентарно мнозинство. При този вариант Великобритания влиза в дълъг –минимум двугодишен – период на договаряне на условията на своето излизане, като се опитва да си гарантира пълноправен и неограничен достъп до европейското икономическо пространство. В процеса на това договаряне се сбъдва мечтата (на някои) за „норвежки вариант“. Но (по Труман Капоти) сбъднатите мечти обикновено са най-големите разочарования. Оказва се, че за да си гарантира икономическите привилегии, Великобритания трябва да продължи да приема като задължително цялото право на ЕС, да прави вноски в определени ЕС фондове, като същевременно губи правото си на глас в органите на съюза. Сделката започва да изглежда безсмислена и мнозинството, което стои зад нея, започва да губи доверие. На всичкото отгоре Шотландия е на път или вече се е превърнала в отделна държава. Преговорите с ЕС се протакат, надлъгването продължава... и идват нови парламентарни избори в кралството, които анти-ЕС партиите губят. Тук преминаваме към вариант 2, а може да се стигне и до нов референдум – т.е. вариант 1.
Всички тези усложнения показват, че ирационалността може да надделее в определен момент, но в средносрочен план хората – в условия на свободен избор и честна надпревара – отсяват плявата от зърното и стигат до решения, които са по-добре обосновани.
Разбира се, анализът на вариантите по-горе допуска, че ЕС остава повече или по-малко непроменен дори след евентуален референдум за излизане на Великобритания. Това е необосновано предположение. За симетрия могат да бъдат очертани поне три възможни варианта и пред ЕС след вота на 23 юни.
Вариант I – 50% вероятност: Съюзът прави успешни опити за координация на ключови свои политики по отношение на миграционната криза, финансовите трудности в еврозоната и изграждането на единна обща политика по геополитически въпроси – Сирия, Русия и т.н. Канцлерът Меркел стабилизира позициите си в Германия и популистките бунтове – като този в Австрия – макар и шумни, остават неуспешни. При този вариант в период до пет години се отваря възможност за по-сериозна ревизия на договорите с перспектива за засилена интеграция, включително в области като фискалната, отбраната и външните работи. Без да се превръща в държава, ЕС разширява полето на наднационалните решения и преминава към изграждане на обща публична сфера, интегрирана партийна система, паневропейска демокрация.
Вариант II – 35% вероятност: Популистките бунтове успяват в отделни по-периферни държави. Австрия, Чехия, Унгария, Финландия – да речем – са "заразени" от събитията във Великобритания и започват да организират собствени референдуми, някои от които успяват да произведат мнозинство за напускане на ЕС. Съюзът преминава през тежък период от около пет години, в които тази епидемия поутихва и става ясно, че излизащите не са попаднали в Елдорадо, а са по-зле, отколкото са били. Междувременно оставащите са използвали тези процеси да интегрират своите политики и да заздравят наднационалните институции. ЕС излиза по-силен от кризата и започва да привлича наново отлъчилите се. Махалото сменя посоката си, провеждат се нови избори, на които популистите се срутват. ЕС преживява успешно втората най-сериозна криза след опърничавото поведение на Дьо Гол в средата на 60-те години на XX век.
Вариант III – 15% вероятност: ЕС в този му вид се разпада с излизането на (втора) ключово важна държава. Да речем Льо Пен печели изборите и референдум във Франция или Меркел и основните партии губят от националпопулисти в Германия. Усилията на следвоенните поколения са пропиляни и Европа навлиза в период от едно до две десетилетия на хаос и загуба на просперитет. Всички са шокирани и не знаят как се е стигнало дотук, но знаят, че биха дали много, за да се върнат нещата така, както са били. По познатият модел започва ново изграждане на наднационални структури. Разбира се, не се тръгва от въглищата и стоманата, а направо от Маастрихт 1993 г. – създава се нов ЕС, нова еврозона, но този път основателите не правят ключовата грешка да оставят фискалната, военната и външно-политическата интеграция на заден план. Възниква европейска федерция, която бързо се разпростира до настоящите страни членки. Европейците разбират, че това е единственият начин да избягнат континентален хаос и да са конкурентно-способни на супер-силите - САЩ и Китай. Загубено е време, загубено е богатство, но нещата все пак са сложени на здрава основа.
Ако комбинираме първите три с вторите три варианта се получава следната матрица от девет възможности (всяка от които има различна вероятност):

Вариант 1
Вариант 2
Вариант 3
Вариант I
А) I;1 - (0 години); вероятност
B) I;2 (няколко месеца);
C) I;3 (до 2 години)
Вариант II
D) II;1 (0 години) - 
E) II;2 (няколко месеца)
F) II;3 (до 5 години)
Вариант III
G) III;1 (8-18 години)
H) III;2 (10-20 години)
I) III;3 (10-20 години)
Тази матрица ни дава представа за вероятното времетраене на евентуален Brexit – времето, през което Великобритания остава извън ЕС, е дадено в скоби при всеки един вариант. Както става ясно, в повечето от вариантите Brexit или не се случва, или е по-скоро символичен – не се стига до практическо разкъсване на връзките с ЕС и отношенията след това се санират. 
Другото, което матрицата показва е, че не толкова процесите вътре в Обединеното кралство, а тези в ЕС диктуват темповете на интегрирането или дистанцирането от Съюза. Наистина опасните варианти са тези при Вариант III – т.е. възможностите G,H,I, при които става дума за две десетилетия на дезинтеграция. Като цяло, вероятността от такова развитие е много ниска, обаче.
Който и вариант да се случи, очевидно е, че както ЕС, така и Великобритания имат да решават сериозни политически проблеми. Изправени сме пред (някаква) вероятност цял един континент да направи ненужен, скъп и безотговорен избор. Доколкото всичко разумно е действително (по Хегел), роденото от този избор ще е нетрайно, неустойчиво и самоотричащо се. Но докато светът се „нормализира“ може да се окаже, че едно цяло поколение е било „загубено“ или поне шансовете му за добър живот драматично са намалели. Защото в много дългосрочен план (по Кейнс) просто няма да сме живи.
(to be continued)

вторник, 14 юни 2016 г.

Краят на реформите (портал "Култура" и "Дневник")

Политологът Даниел Смилов.
"Дневник" препечатва анализа на политолога Даниел Смилов от портал "Култура".

До лятната ваканция на парламента съдебната и антикорупционната реформа ще завършат, макар че по същество те приключиха още през декември 2015 г. Последната малка интрига е в това дали законопроектите на министър Кунева и министър Захариева ще бъдат приети от НС. Значението на тези актове е в голяма степен символично. Ако бъдат приети, това ще означава, че ГЕРБ продължава да играе театъра "реформа" и е все пак загрижен за оценката, която ще получи от Европейската комисия в нейните доклади. Ако бъдат отхвърлени или размити до пълна неузнаваемост, това ще означава, че от театърът вече няма никаква полза за Борисов.

Каквото и да стане, непроменимите факти в тези две сфери са следните. Единственото добро нещо, което се случи в съдебната област, е разделянето на ВСС на два панела, което дава възможност за известна еманципация и самоуправление на съда. Ефектите от това са вече видими – по примера на Лозан Панов и други шефове на знакови съдилища в страната започнаха да отстояват смислени и независими от политическа или корпоративна конюнктура позиции. Това никак не е малко и Христо Иванов и екипът му, който стоеше зад тази промяна, трябва да бъде поздравен.

Цената, платена за този успех, беше прекалено висока обаче. В този смисъл предходният министър на правосъдието имаше пълни основания да подаде оставка миналия декември, защото в този момент цената надхвърли ползата от разделянето на ВСС. Негативната "стойност" се получи заради натрупване на следните пасиви (най-вече точка 3 и свързаните с нея 2 и 4):

1) Персоналният състав на ВСС и върховете на прокуратурата получиха индулгенции и гаранции за несменяемост;

2) Антикорупционната битка беше "делегирана" на Главния прокурор и всякаква идея за нова структура, независима от него (по румънски образец) беше изоставена;

3) Прокуратурата стана де юре още по-безконтролна, тъй като панелът, пред който тя уж отговаря, се избира в мнозинството си от самата нея. Тъй като тя е и силно йерархизирана – нещо което ще се запази въпреки приказките за "децентрализация" – изводът е, че Главният прокурор отговаря основно пред себе си. Може би и за това той досега не се е самозапитал за ролята на подопечната му институция в поредица от големи скандали – като "Костинброд" и КТБ например. Вредата от конституционната поправка в този й аспект ще бъде дългосрочна и трудно обратима;

4) Разплитането на аферата КТБ влезе в глуха алея, като за това допринесе основно и парламентът със своята ялова комисия. В нейния доклад не се каза нищо нито за прокуратурата, нито за КФН, нито за един депутат, който междувременно започна толкова да се оттегля, че изкупи държавната печатница, един магазин за техника и един Господ знае още какво;

5) Медийната ситуация остана същата, каквато си беше – едни фалираха и се преименоваха, други си запазиха "марката", но всички си останаха със същата редакционна политика, което – в техния случай – означава и същия собственик. Монопол обаче няма, защото този собственик е неизвестен.

Реформатори без реформи

В правителството ще останат реформатори дори и след края на реформите. Има подозрение, че такива реформатори ще останат дори и ако ГЕРБ излезе от правителството. Това е така, защото някои хора, веднъж ангажирали се с реформите, толкова се вживяват в ролята си, че не могат да излязат от нея, дори когато реформи вече няма. Те са толкова отдадени на каузата, че виждат и най-малката, микроскопична възможност за реформи – дори когато за това се изисква гигантско увеличение или направо преувеличение.
Може би има и други причини за оставането на реформатори в правителство без реформи, но и тази е достатъчна.

Мини хибридни войни

Откакто газети, като тази на Петьо Блъсков, трайно развиха впечатляваща, макар и анонимна конституционна експертиза, мнозина се усъмниха, че прокуратурата и дори самият Главен са се сдобили с втори говорител. Може би в рамките на оборота "заем – флашка – заем прим" – един добре познат медиен "бизнес модел" в тези среди. Дали съмненията са основателни е невъзможно да се верифицира (поради точка 3 по-горе), но е факт, че въпросните текстове обикновено умело смесват наукообразието с индиректна заплаха за употреба на (прокурорска) сила. По подобен начин хибридчиците използват смес от информация, дезинформация и страхова психоза, за да постигнат ментално надмощие над врага.

За да се обучи населението да се справя с опасността от хибридната война, добре е в матурата за седми клас да се включат въпроси, които да тестват способността на учениците да я разпознават. Ето един възможен тестови въпрос, който използва текст, максимално близък до оригинал от споменатите функционални еквиваленти на "Прокурорски вести":

Прочетете пасажа и кажете какво цели авторът с него:
"Mакар и с голямо закъснение, олигарсите ще се окажат клиенти на същото това обвинение, което толкова дълго време се опитват да овладеят.
Със сигурност Х познава това чувство. Защото ако днес от гръцките плажове или софийските грантови офиси пуска Фейсбук статуси срещу прокуратурата, съвсем не бе далеч времето, когато в студените декемврийски дни, часове преди да го оваканти, привикваше в министерския кабинет на ул. "Славянска" доверени журналисти, за да изпраща чрез тях послания към държавното обвинение за това колко "не се притеснява" от проверка на дейността му като член на изпълнителната власт."

Изберете един от следните отговори:

А) Авторът твърди, че Х е бил министър.
Б) Авторът сплашва Х с прокурорско разследване;
В) Авторът твърди, че Х е бил под наблюдение, докато е бил министър, и продължава да бъде наблюдаван, когато вече не е;
Г) Авторът намеква, че и през декември са отправяни заплахи към министъра X;
Д) Авторът говори от името на прокуратурата;
Е) Авторът има много лош стил;
Ж) Всичко по-горе, взето заедно, следва от цитирания пасаж.

Поредната антиутопия

След края на реформите навлизаме във фаза на политическо дебнене и изчакване, препозициониране с оглед на евентуални предсрочни избори за парламент или трайно прегрупиране в сегашния. Хибридната военно-временна психоза изглежда изгодна за мнозина. Патриотите печелят заради параноите, които сами раздухват. ГЕРБ печели като стожер на "стабилност" в "бурни времена". Останалите в правителството реформатори се надяват да натрупат точки като пазители на евроатлантическата ориентация на страната. Печалбите за всички тях идват под формата на време – време, в което остават на власт. Това не е нито далновидна, нито дългосрочна логика обаче, особено що се отнася до ГЕРБ и Реформаторите.

Мини хибридните атаки пък са свидетелство, че определени (консервативни спрямо реформите) среди се чувстват победители и тестват водата, за да изпробват новопотвърдената си безнаказаност. Още по-решително, отколкото са го правили досега.

В по-ведър план управляващото мнозинство, изглежда, се е договорило дългоочаквания край на три реформи – съдебната, образователната и антикорупционната – да бъде обявен след една финална промяна на ключово важни понятия в законодателството:

1) "Организирана престъпна група" ще се замени с "битова махленска свада";
2) "Рекет" се заменя с "паркомясто";
3) "Наркопласьор" се заменя с "кандидат-зет";
4) "Очи" се заменя с "мехур"";
5) Горното важи и за "главен секретар";
6) "Прокурорски панел" се заменя с "на Главния прокурор панела";
7) "Седмокласник" се заменя с "четвъртокласник на Орешарски";
8) "Две двойки" се заменя с "тройка";
9) "външна проверка на прокуратурата" се заменя с "терористичен атентат";
10) "разследване на аферата КТБ" със "стабилност";
11) "Гестапо" се заменя с "професор";
12) "свестен" – с "луд";
13) и му се къса снимката в ефир.

P.S. Следващият текст ще е позитивен и конструктивен