неделя, 27 юли 2014 г.

Загубени в кьорфишеци, или пак за коалиционната политика на Реформаторите

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/27/2351195_zagubeni_v_kyorfisheci_ili_pak_za_koalicionnata/

27 юли 2014 г.

Всяка уважаваща себе си лаборатория би казала, че Реформаторският блок (РБ) е изправен пред сериозен риск: да развие фатална фиксация към отношенията си с ГЕРБ и да изпадне в трайна невъзможност да произвежда новини и политики с друго съдържание. Това е жалко, защото отношенията с ГЕРБ могат да бъдат сведени до една сравнително проста точка, която обаче мнозина систематично отказват да разберат:

Ако след изборите през октомври ГЕРБ и РБ имат мнозинство (което е вероятно), биха могли да управляват заедно, ако постигнат съгласие по редица въпроси, но основно по този за запазване на санитарна дистанция спрямо ДПС и Пеевски.

Фиксацията върху псевдопроблеми – или кьорфишеци - е опасна, защото РБ влиза в предизборна кампания от изключително значение за бъдещето му. Вместо

да изразходва енергия по това дали може или не може да се вярва на Бойко Борисов, редно е да заложи на собствените си предимства

и да ги направи известни на максимално голям брой хора. Времето е малко – август всички ще са на море и докато се усетим, ще дойде октомври. Ако дотогава сме разбрали единствено, че на Бойко Борисов по принцип и при никакви обстоятелства не може да се вярва, нещата за РБ няма да са розови и може изобщо да не му се наложи да прави коалиционна политика.

От тази гледна точка си струва да се запитаме защо все пак отношението на РБ към ГЕРБ не може да намери пропорционалното си място и тежест, а е в перманентна хиперинфлация. Според мен това става заради три групи от хора с претенции да бъдат водачи на мнение в средите на демократичното и дясното: една от тях - добронамерена, една - злонамерена, и една по-трудна за идентификация.

Злонамерената група е най-безинтересна

Тя включва журналисти и интелектуалци, които цяла година си мълчаха за пълното корпоративно овладяване на управлението на БСП–ДПС, иронизираха и заклеймяваха протестите и "даваха шанс" на Орешарски. Дали са го правили от суета, битова принуда или житейска неинтелигентност е безинтересно, но досадното е, че сега те искат да убедят хората, че са го правили по морални подбуди. Едни от тях твърдят, че давайки шанс на Орешарски, са се борили срещу "по-голямото зло Борисов"; други застъпват елегантната теза, че всички са маскари и олигарси и няма смисъл нищо да се прави (но пък има смисъл да се говори дълго и напоително - за предпочитане по телевизията - за това как нищо няма смисъл, защото България така или иначе била вече обречена, и пр.).

Общото в двата подхода е, че ако днес Борисов отново се сдуши скрито с Пеевски, те ще се почувстват морални победители, лицата им ще грейнат и ще кажат "видяхте ли". Да, може и да видим нещо такова, но отсега да е ясно, че каквото и да прави Борисов, то няма да извини или оправдае срамното едногодишно мълчание на тази група. Нормалната позиция е, когато виждаш проблем, да го казваш, да се бориш срещу него, бил той под формата на Пеевски, Борисов и пр. Ако пък смяташ, че няма смисъл, не занимавай хората със себе си чрез някакъв дълбокомъдър и псевдонаучен театър.

На второ място, много близко до първата е

амбивалентната група

Формално това са хора, които би трябвало да подкрепят РБ, да не са открито злонамерени, но същевременно се оказва, че имат консултантски договори с Цветан Василев, не искат да се демонизира Пеевски, смятат Борисов за по-голяма опасност от Василев-Пеевски, помагат на "България без цензура", виждат я като потенциален политически партньор и пр. Тази позиция е толкова парадоксална, че се чудя как може да бъде толкова влиятелна. За да е минимално състоятелна, ключово и за нея е да се покаже, че Борисов е голямото чудовище, че той ще се коалира неизбежно с ДПС, че винаги са били едно и също нещо, на фона на което Цветан Василев е по-малкото зло.

За мен абсурдът тук е очевиден, но обръщам внимание само на един факт, че тази позиция не е политическа по своя характер, а е личностна: един човек (и тези, които му вярват) има доверие на Цветан Василев повече, отколкото на Бойко Борисов, на базата на личен опит, интуиция и т.н. Не знам дали е прав този човек и дали интуициите му са верни, но от политическа гледна точка между Цветан Василев и Бойко Борисов има огромна разлика: единият е политик. За политика са гласували много хора – около милион – дали са му доверие да води страната по определен начин. Освен личностната преценка за това може или не може да се вярва на Борисов важно е и политическото доверие, гласувано от другите.

С две думи, на политическа партия, подкрепена от милион граждани, и нейните представители се дължи кредит на доверие до момента, в който има факти и доказателства, че тя предава това доверие и влиза в договорености било то с Пеевски, ДПС или със самия дявол. Интуицията и инсинуацията обаче не са факти и доказателства. Да кажеш например, че актуализацията на бюджета – която безспорно е необходима – създава коалиция ГЕРБ–ДПС, да намесиш като трета страна и президента в нея (единствената институция, която се държа докрай почтено през годината) е просто инсинуация.

Всичко щеше да е невинно – всеки прави грешка в преценките си – ако подобни инсинуации не се тиражират с една-единствена цел: да се замаже отново собственото падение в общенията с Цветан Василев, падение в името на борбата с "по-голямото зло Борисов". Така че втората, амбивалентната група в крайна сметка е много близко до първата и синергията между тях е доста опасна за бъдещето на РБ.

Третата група, добронамерената

е може би най-интересна и на нейната позиция трябва да се даде по-пространен отговор, който тук може само да бъде скициран. Това са хора, които искрено вярват, че всички партии в момента са дълбоко прогнили и корумпирани, че всяко коалиране с когото и да било освен с маргинални нови групи е предателство на принципи и ценности. За тези хора политиката у нас е поредица от "преврати", в които хората биват системно лъгани да гласуват за псевдопартии. Целта на тази група е да създаде ситуация, в която РБ и, да речем, Зелените, "Протестна мрежа", Деос... – или само един от тях – имат мнозинство. Дотогава всяка коалиция, а особено такава с ГЕРБ, е предателство. Някои от тези хора дори смятат, че в ГЕРБ няма повече от един демократ (и той не е Борисов, разбира се).

Макар и като цяло добронамерена към РБ, тази група хора е учудващо високомерна и дори утопична в своя елитизъм. Политиката все пак е за големи маси от хора: тя се занимава с управлението на цели общности. Да, РБ би могъл да бъде съвременна Касандра или Лаокоон, но още древните гърци са знаели, че това са трагични, маргинални образи, които макар и прави (в своите интуиции), имат незначителна роля в политическия живот. РБ би могъл да бъде и секта, чийто морален пуризъм я обрича на вечна малцинственост: но все пак тези, които си падат по подобно сектантство, могат да регистрират конфесионална общност, а не партия.

Настрана от съображенията за трагизъм и маргиналност на ролята, позицията на третата група повдига и един принципен морален въпрос. Философът Дейвидсън въвежда т.нар. принцип на благотворителността – principle of charity. Той изисква да се отнасяш към хората като смислени, разумни, морални същества до доказване на противното. Този, който не спазва този принцип, е нещастен, параноичен човек, който винаги подхожда с мнителност към другите, отрича им всякакъв кредит на доверие. Разбира се, този пък, който си затваря очите за фактите, е просто глупак.

С ГЕРБ нещата са следните

поради голямата обществена подкрепа, която имат, заслужават кредит на доверие като потенциален партньор; поради историята им дотук и мълчанието на Борисов за Пеевски обаче този кредит трябва да е доста условен и всяко евентуално следизборно споразумение – ако изобщо се случи - да е прозрачно, ясно и принципно.

Мъдрите англичани са намерили баланса в поговорката: "Hope for the best, prepare for the worst" (Hадявай се на най-доброто, но бъди готов и за най-лошото). Това може спокойно да бъде и предизборното мото на РБ по отношение на коалиционните въпроси: това мото дава изчерпателен отговор на всички терзания.

понеделник, 21 юли 2014 г.

Необяснимото в политиката проговаря

http://clubz.bg/6199-neobqsnimoto_v_politikata_progovarq

21 юли 2014 г.

Политическата наука се опитва да изведе закономерности, т. е. подобни на закони правила, по които събитията в една държава се случват. Тези правила са базирани на допускания за мотивацията на действащите лица. Основното допускане е, че тези лица са рационални (разумни) и се опитват да максимизират ползата както за себе си, така и за структурите , на които принадлежат.

В крайна сметка, политиците зависят от успеха на собствената им формация – партия, движение, парламентарна група и т.н. Държавните служители пък зависят от успеха на институциите си: централна банка, прокуратура, съд, медии и т.н.

Успехът на политическите формации и независимите институции зависи основно от два фактора – ясната им идентичност, която ги прави разпознаваеми, и доверието в тях. Ето защо политическата наука се фокусира върху правила, свързани с идеология, програма, лидерски качества на определени партии, както и способността им да мобилизират сериозна обществена подкрепа. За независимите институции е важно да са професионални, да работят строго по разписаните в закона правила. Основните политически действия и случващото се в една държава по-общо трябва да могат да бъдат обяснени с тези фактори.

Понякога, обаче, тези стандартни обяснения са недостатъчни: ако се ограничим до тях, политически действия стават необясними. Необяснимото - разбрано в този смисъл - също е много важно, защото то се превръща в емпирично доказателство за наличието на други, алтернативни механизми, по които нещата се случват. Необяснимото е пролуката, през която неполитическото, частното, а понякога дори криминалното, навлизат в публичната сфера. Необяснимото е свидетелство за наличието на извънредни, не-рутинни практики.

У нас необяснимото се разрастна неимоверно през последната година и започна да съперничи на стандартните обяснения. Макар и парадоксално, по този начин необяснимото се разголи твърде много, прекалено се изложи на погледа на хората и започна да говори по силен и отчетлив начин. Това, което чуваме, е нелицеприятно, но пък процесът може да бъде оздравителен.

Този текст е експериментален: той се опитва да върне лентата година назад през определени факти, необясними чрез стандартните методи на политическата наука, като търси начини да накара тези факти да проговорят за алтернативните механизми, по които политиката в страната се случва.



Костинброд

В костинбродската афера една независима институция – прокуратурата – стана действащо лице в политическата надпревара, като по този начин грубо се отклони от професионалните стандарти. Не става дума само за действията и прессъобщението в деня за размисъл, толерирането на нарушаването на закона от страна на Николай Бареков и други медии, но и за пресконференциите след изборите, на които беше проведено странно мултимедийно шоу с участие на прокурори, бюлетини и пр., от които трябваше да излезе внушение за грандиозен заговор. Извод: или липса на професионализъм на прокуратурата, или заинтересовано поведение в полза на определени политически сили – БСП и ДПС.



Коалиция "БСП-ДПС", с подкрепата на "Атака"

Тази коалиция противоречи на идеологиите, на програмите и на дългосрочните интереси на партиите в нея. "Атака", все пак, е националпопулистка формация с радикални (и леви, и десни идеи). Аргументът „да се спре ГЕРБ“ има някаква валидност, но поначало е ясно, че да се удържи подкрепата на "Атака", ще са нужни „задкулисни“ методи и аргументи. Това важеше с особена сила за поведението на "Атака" преди европейските избори – тя остана „лоялна“ на коалицията на цената на собственото си унищожение.

Извод: мотивацията на Волен Сидеров за тези действия очевидно не е стандартната политическа мотивация. За БСП и Сергей Станишев въпросът е дали личната амбиция на лидера им за реванш срещу Бойко Борисов е достатъчно „нестандартно“ обяснение.



Цветлин Йовчев в кабинета "Орешарски"

Много от министрите в кабинета "Орешарски" бяха изненада дори за част от ръководството на БСП, но Цветлин Йовчев беше черешката на тортата. Човек от екипа на Росен Плевнелиев, напуснал при неясни обстоятелства, получава много висок пост в правителството на БСП–ДПС.

Извод: между Йовчев и ДПС/БСП (и най-вече ДПС, които единствени не останаха изненадани) най-вероятно съществуват връзки, които не са публично известни.



Делян Пеевски в ДАНС

Много е изписано за този казус: две партии правят назначение – и продължават да го подкрепят – дори когато е ясно, че ще претърпят голяма загуба на обществена подкрепа за това. Още по-необяснима е и подкрепата на "Атака" за един такъв ход.

Извод: БСП, ДПС и "Атака" са в някаква извън-публична, не-политическа зависимост от Пеевски и неговата бизнес империя.



Бареков - борец срещу Борисов и ГЕРБ

Тук навлизаме в територията на „персоналните катарзиси“: най-големият апологет на Борисов се превърна в негов най-голям критик без разумно обяснение. Аргументите, че Бареков е по-чувствителен от Борисов към неволите на народа, или пък, че е по-голям консерватор от него, са еднакво несъстоятелни.

Извод: Бареков най-вероятно е мотивиран по начини извън стандартно-политическото и професионално-журналистическото.



„Спонтанни“ протести (организирани от Бареков) пред Висшия съдебен съвет

Един странен епизод през лятото отмина почти незабелязан. Хора протестираха срещу прокурора Камен Ситнилски без да знаят кой е той. По-късно някои от тях си признаха, че са организирани от Бареков.

Извод: между Бареков, тези, които стоят зад него и прокуратурата има координация, която отива отвъд казуса „Костинброд“.



Конституционният съд за мандата на Пеевски

КС се произнесе, че не е достатъчно някой да е назначен от НС в изпълнителната власт, дори не е достатъчно той да започне да консумира новата си длъжност, за да загуби поста си в НС. Необходимо е и НС да го освободи с отделен акт.

Извод: тази еквилибристика е необяснима от гледна точка на правото и става разбираема само ако допуснем, че Пеевски има някакво влияние върху КС.



Скандалът Пеевски-Цветанов

След скандал като този между Пеевски и Цветанов нормалната логика и стандартните теории изискват и двамата да бъдат отстранени от активната политика. Стана ясно, че Пеевски и Цветанов са прекарвали дълго време заедно, обсъждали са „медийни чадъри“ най-малкото. Това е достатъчно, за да приключи политическата им кариера, което, обаче, не стана.

Извод: ДПС са зависими от Пеевски, както и Борисов от Цветанов (може би знае твърде много, Борисов разчита организационно на него, и т.н.)



Мълчанието на Борисов за Пеевски

След една година протести, фокусирани срещу двойката Пеевски-Василев, Борисов не е дал оценка за тяхната роля в политическия процес. Тъй като са политически опоненти, такава „толерантност“ е необяснима със стандартните методи на политологията.

Извод: силни съмнения за скрити връзки и зависимости между Борисов, Пеевски и т.н.



Консултантските договори на Костов с Василев

След като политическата сила – за голяма част от която си икона – една година е протестирала срещу ролята на Пеевски и Василев в политиката, да се окаже, че ти имаш консултантски договори с единия от тях, приемаш Бареков за нормален политически феномен, и дори се опасяваш от „демонизирането“ на Пеевски, е необяснимо чрез стандартните методи на политическите науки. Извод: ясен.



Прокуратурата по конфликта Пеевски-Василев

Съществува странна асиметрия в отношението на прокуратурата към г-дата Пеевски и Василев: по обвиненията на единия към другия тя се старае, но не и обратно. Разбираемо е прокуратурата да е активна спрямо основния собственик на банка, която изглежда е в големи затруднения, със съмнения за „източване“ и пр. Не е нормално, обаче, това да се случва, едва след станал явен скандал между този собственик и бивш негов партньор. Още повече, че за този партньор също има съмнения, че притежава много фирми чрез подставени лица, ползвал е кредити от банката чрез свързани фирми и т.н. Необяснимо е защо прокуратурата не проявява интерес и в тази посока.

Извод: при разпадането на тандема Пеевски-Василев, връзките със съдебната власт остават при Пеевски. Или пък просто става дума за професионална некомпетентност?!



Иван Искров за КТБ

Професионален банкер с безупречна досега репутация да твърди очевидни неистини и нелепости – като открадването в чували на 200 млн. лева, загубата на досиетата и т.н. – е необяснимо. Извод: или става дума наистина за сериозна некомпетентност, или за опит за насочване на политическия процес срещу един (Василев) и в полза на друг (Пеевски).



Тези примери могат да бъдат продължени, но едва ли е необходимо. Експериментът демонстрира, че когато политически „необяснимото“ започне да се изследва систематично, то проговаря, защото тенденциите стават пределно видими и отчетливи. Да, възможно е да има отклонение от стандартните обяснения в една система поради емоции и ирационалност, некомпетентност, липса на професионализъм, или просто глупост. Но когато в отклоненията започнат да се забелязват устойчиви тенденции, уклон в полза на едно или друго действащо лице, можем да направим „обосновано предположение“, че в политическия процес са се намесили скрити, задкулисни сили, които се опитват да го манипулират. Парадоксът е в това, че колкото повече става необяснимото, толкова повече то проговаря и разкрива характера на скритите зависимости. Това е накратко и историята на изминалата година: необяснимото проговори, задкулисието излезе наяве.

неделя, 20 юли 2014 г.

Сметката "КТБ"

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/20/2347121_smetkata_ktb/

20 юли 2014 г.

Стоки и услуги, получени от обществото (потребителите) срещу 3,5 милиарда лева :

- Многократен банкер на годината, национално отговорен капиталист, меценат с мустак (един брой);

- Много успешен млад човек с наднормено тегло, който на книга не притежава нищо, но това не прави впечатление на данъчни и прокурори (един брой);

- Оставането на власт на кабинета "Орешарски" в продължение на една година заедно със съпътстващото парламентарно шоу;

- Феноменът "контрапротест" и други петна;

- Мълчанието на Борисов за Пеевски;

- Много успешен медиен мениджър на губеща телевизия и журналист, чиято журналистика въздейства психосоматично и най-вече активизира перисталтиката (две в едно),

- Мултифункционален, поливалентен нов политик, който не става за нищо, плюс антураж от също толкова полезни нови политици (по схемата вземи един и вторият е без пари, но Ангел Славчев и Каракачанов да се извадят от сметката);

- Губеща телевизия (един брой, но с няколко канала), бълваща турски сериали и скъпоплатена, но неефективна пропаганда (един брой);

- Вестници, произвеждащи висока журналистика от калибъра на Валерия Велева, Валери Найденов и Петьо Блъсков (няколко броя);

- Вестници, сайтове, информационни агенции, произвеждащи ниска журналистика, жълтини и дезинформация (много);

- Множество журналисти, водещи, шоумени и пр. с огромни заплати, голямо его и нищо друго насреща (много);

- Армия от тролове, писачи, журналисти под прикритие и пр., произвеждащи евтина и неефективна, но омерзителна пропаганда (много);

- Социолози, които прогнозират изборни резултати с отклонение около 15% (няколко);

- Лаборанти за изследване на риска (един +).

Остатъкът е отишъл за смазване на колелата на политическата, съдебната и административната система в страната, плащането на подставени лица да притежават фирми, сметки, кредити и пр.

Получените стоки и услуги не подлежат на рекламация.