събота, 5 август 2017 г.

Първите 100 дни на Борисов 3.0

Третото правителство на Борисов бе гласувано на 4 май и към средата на август официално ще направи първите си сто дни.
© Надежда Чипева, Капитал
Третото правителство на Борисов бе гласувано на 4 май и към средата на август официално ще направи първите си сто дни.


"Дневник" препечатва текста от портал "Култура". 

Третото правителство на Борисов бе гласувано на 4 май и към средата на август официално ще направи първите си сто дни. Тъй като през август България "ваканцува", може би е време да се направи оценка на първите стъпки на кабинета с надеждата, че в оставащите две седмици той няма да успее да влоши картината драматично. Ако я промени за добро пък, какво по-хубаво?
  1. 1. Кабинетът бе еманация на "патриотичния" обрат в българската политика, осъществен основно от ГЕРБ, за да му се появи по-удобен партньор в условното дясно, който да не повдига въпроси за корупция, съдебна система и пр. "маловажни теми" и да се ангажира с "геополитика" и страховете на хората. Медийният ресурс на ДПС от егоистичен интерес и с удоволствие участваше в осъществяването на този обрат, с ясното съзнание, че по този начин ДПС ще е (отново) "скритият" член на управляващата коалиция;

    2. След създаването на кабинета устите на "патриотите" бяха постепенно позапушени. Каракачанов никога не е бил проблем в това отношение и винаги е бил склонен да размени реторика срещу властови ресурс. Затова той получи и най-тлъстата хапка – министерството на отбраната – и възможност да вдига животрептущи, но фалшиви теми като наборната служба, например. Волен Сидеров успя само веднъж да постави въпроса за излизане на България от ЕС, но през останалото време се държеше толкова прилично, че възникнаха съмнения, че е упоен по един или друг начин. Истинският проблем се оказа Валери Симеонов, който е прям човек с убеждения и който за беда обича да ги споделя. В този ключ първите му интервюта като заместник министър-председател създадоха известни притеснения за кабинета. Но постепенно и Симеонов успя да пренасочи енергията си към по-безобидни теми като борбата с демографската криза и преместваемите обекти
    по Слънчев бряг. Поне в една от тези две борби Симеонов има шанс да постигне успех;

    3. Приглушаването на "патриотите" поуспокои и Европа – първоначалните гримаси бяха сменени с разбиране на "жертвата", която Борисов прави, в името на стабилността на страната. И това е политическо умение – да подготвиш и направиш нещо съвсем съзнателно, а след това да твърдиш, че не е имало друг начин;

    4. Съдебната и антикорупционната реформа в тази среда останаха кухи фрази. Антикорупционният закон отново бе отложен "за наесен", като е обещано (пред ЕК) да бъде приет до края на годината! Какво ще има в него не е много ясно, освен че ще е вариации върху законопроекта "Кунева", който успешно отлежа мандата на предходния парламент. Или ще има, или няма да има анонимни сигнали; или ще има, или няма да има антикорупционно звено в ДАНС. Този мач е игран и свирен;

    5. В "съдебната реформа" нещата са по-зле. Една от основните линии на кабинета е увеличаването на скоростта на съдопроизводството, защото това било интересувало хората. Това е псевдотема (процесът у нас не е от най-бавните в сравнителен план). Задачата на "процесуалния обрат" е просто да измести фокуса от структурните проблеми – като безотговорността на главния прокурор. По този въпрос движение няма, препоръките от партньорската проверка на прокуратурата не се разглеждат от ВСС и вместо да се вземат нужните мерки, се иска подобен доклад и за съда. Тоест – тупане на топката при нарастващи нива на арогантност на оправомощените;

    6. Специализираният наказателен съд, който изглежда е под контрола на прокурорско-депесарското лоби в съдебната система, бе произведен в основен антикорупционен съд. А контрол и върху съд, и върху прокуратура, разбира се, създава още по-сериозни предпоставки за произвол;

    7. Изборите за нов ВСС дадоха известни надежди по отношение на съдебната квота – по общо признание бяха избрани авторитетни юристи. В йерархичната среда на прокурорите особени изненади при избора нямаше, докато номинациите на парламента правят впечатление по-скоро с обществената незабележимост и липсата на ясна позиция на кандидатите. Всъщност, има яснота единствено по това, че номинираните не подкрепят Лозан Панов. В крайна сметка общата картина по отношение на бъдещия ВСС е по-скоро негативна;

    8. Икономическата среда се променя в добра посока и тук основната причина е излизането на еврозоната от кризата. Тревожно за нас е липсата на растеж на чуждестранните инвестиции, което е индикатор за ниско доверие в страната. Все пак стабилността на основните стопански политики дава резултати и българската икономика реагира адекватно на подобрената международна среда. На хоризонта не се вижда обаче драматично ускоряване на икономическия растеж, което да ни отлепи от последното място по богатство в ЕС;

    9. Опитите на "патриотите" да ""дигнат доходите" с административни мерки (минимална заплата и пенсия) бяха като цяло успешно парирани от ГЕРБ. А наскоро Валери Симеонов дори подкрепи евентуална отмяна на добавката за стаж към заплатите, което не е ясно как се вписва в общия патриотичния порив към по-висок доход тук и сега. Предлаганите псевдорешения на погрешно-формулирани проблеми станаха сериозен повод за скандал между работодатели и синдикати, който е основно от полза за Борисов. На фона на просташките и безсмислени нападки от страна на "бизнеса", той ще успее отново да влезе в ролята на арбитър и да блесне с умереност и интелект;

    10. Малко изненадващо, най-успешна за Борисов се оказа външно-политическата дейност. Той правилно заложи на Меркел -Макрон по отношение бъдещето на Европа, като същевременно избра да не се конфронтира реторически с вишеградци. Напротив, България участва и в срещата в Полша "Три морета", а и наличието на "патриотите" в кабинета е винаги удобен повод да се намигне на Орбан. Даже беше направен (неуспешен) опит по Путинов-Орбанов маниер да се създадат пречки пред чуждестранното финансиране (на магистратските организации). Но все пак Борисов даде ясен сигнал, че ще играе основно за здрава, стабилна и интегрирана Европа, което го произведе в изключително удобен партньор и на Германия, и на Франция. Това обяснява осъществените и предстоящи визити на високо ниво, както и доверието, с което Борисов бе натоварен да говори от името на ЕС с Ердоган. Безспорно това е успешна, умна и добра политика, която трябва да бъде продължена (с по-възможност по-малко намигания към Орбан);

    11. България се оказа в добра позиция да допринесе за европейската интеграция на Балканите. Разбира се, за прием на нови страни членки в ЕС в следващите 5-10 години не може да става дума. Но кой би предположил през 1997 г., че България ще е страна-член десет години по-късно? В този смисъл добре е ние да сме основен говорител в ЕС по темата за интеграцията на Западните Балкани в ЕС и да не допускаме тя да бъде "замразявана". Също така малки стъпки напред могат да бъдат правени, като подобряването на отношенията с Македония би било чудесен пример в това отношение. Връзките между балканските държави – както инфраструктура, така и бизнес и култура – трябва да се укрепват. Паралелно присъединяването на Македония към НАТО трябва да се придвижи: всичко това ни дава реални лостове и ресурси за една по-сериозна, конструктивна роля в региона. Много е важно да се разбира обаче, че тази роля е възможна само и доколкото действаме от името на ЕС и здраво стъпваме на неговите принципи. Реалполитиккато егоистична промоция на криворазбрани национални интереси само може да консолидира антибългарските настроения в Македония и Сърбия;

    12. Борисов се превърна в политика от ЕС, с който Ердоган може да говори. Това е така, защото Борисов нито може, нито иска да морализаторства по отношение на комшията. В настоящата среда това е ценна позиция, която трябва да се стремим да запазим. В крайна сметка липсата на бежански натиск в момента не се дължи на патриоти, Динко, Перата или бодливата тел, а на политиката на Турция по въпроса. Въпреки авторитарния уклон на Ердоган, с него може и трябва да се говори по много теми от общ интерес;

    13. По отношение на Русия Борисов също пожъна успех, защото успя да обърка абсолютно всички по отношение на намеренията и позициите си. Русия първоначално се зарадва на избора на Радев, но после се разочарова, като разбра, че той е един малък Борисов: едно приказва на Изток, друго на Запад, а накрая върши, каквото си знае и може. При това положение на нещата Русия би предпочела да си общува с един Борисов, а не с двама, и по възможност с оригинала, а не копието. Какво ще последва от всичко това, не е ясно, но в момента всички руски проекти отново се обсъждат. АЕЦ "Белене" не е затворена страница (чака се мистичен "частен" инвеститор), газов хъб за руски газ е отново на дневен ред, а Каракачанов дори отвори вратата за нова сделка за "МиГ"-овете. Точно в тази ситуация Сидеров се почувства окрилен и постави с половин уста въпроса за излизане от ЕС;

    14. По КТБ особено развитие няма: прокуратурата върви по плана си да изкара виновни за кражбата на 4 млрд. лева единствено Василев, близкото му обкръжение и по двама от банковия надзор и КПМГ. Самата прокуратура, Пеевски, КФН, а да не говорим за други политици, нямат нищо общо дори и като морална вина в създаването на "модела КТБ". Единственото, което пречи на това прокурорско "фентъзи" да спечели Нобелова награда за литература, са съмненията, че части от 15000 страници обвинение са изплагиатствани от Уикипедия и страници за студентски курсови работи. Литературните усилия са в изгода на кабинета и "тайното" му съдружие с ДПС;

    15. Необичайно количество скандали маркира първите сто дни на правителството. От тях обаче нито един суджук не достигна до премиера. Най-важният скандал беше "ЦУМ-гейт", за който ВСС и Инспекторатът заключиха, че проблем няма. Среща между Гергов, Цацаров и Дончев доказано е имало, но не е доказано за какво е била тя – и за това проблем няма. Този дълъг и голям суджук бе приписан на съдебната власт и политиците си измиха ръцете от него, с частичното изключение на Нинова. НДК и аферата в Добрич са с по-голям тонаж мляно месо, обаче, но и при тях виновни са само местните структури и евентуално и най-много Томислав Дончев (като най-неудобен на Пеевското лоби в ГЕРБ).
Като цяло, динамични първи стотина дни. Можеше и да е много по-зле, казал оптимистът.
(оригинален линк)

вторник, 1 август 2017 г.

Macedonia, Bulgaria sign treaty to improve ties (Reuters)

 
"In politics and international law there is no such thing as the recognition of history ... Let historians deal with history," Daniel Smilov, an analyst with Bulgaria's Center for Liberal Strategies, told Reuters.
оригинален линк

SKOPJE/SOFIA (Reuters) - Macedonian Prime Minister Zoran Zaev and his Bulgarian counterpart Boyko Borissov signed a friendship treaty on Tuesday in a move designed to end years of diplomatic wrangling and boost Macedonia's European integration. 
Macedonia’s difficult relations with its bigger eastern neighbor, with which it shares close religious, historic and linguistic ties, have hampered Skopje’s efforts to join NATO and the European Union. Bulgaria belongs to both organizations. 
Bulgaria still does not recognize the Macedonian language, which it views as a dialect of Bulgarian. 
The two Balkan nations have also clashed over minority rights and the nationality of 19th century guerrillas who fought to free the region from Ottoman Turkish rule. 
Both Skopje and Sofia hope the new treaty will help them set aside such differences. 
"(This is a) joint contribution to political stabilization between the two countries and in the region," Zaev told reporters after the signing. 
Macedonia, a small ex-Yugoslav republic of about 2 million, gained independence from Belgrade in 1991. It avoided the bloody Balkan wars of the 1990s, but was rocked by an insurgency of its large ethnic Albanian minority in 2001. 
Skopje wants to join the EU and NATO but its efforts are blocked by its southern neighbor Greece, which says the name 'Macedonia' implies a territorial claim to its own northern province of the same name. 
In the document Bulgaria pledged to support Macedonia's NATO and EU integration. The two countries said they would also improve economic ties, renounce territorial claims and improve human and minority rights. 
Slideshow (4 Images)






"For the first time, without mediators or somebody telling us what to do, the two states came to a solution," said Bulgaria's prime minister Borissov. 
Last week, the Bulgarian parliament unanimously supported the treaty in a rare case of such consensus in the Black Sea country of 7.1 million people. 
However, parts of the document that address national issues were opposed by Macedonia's opposition and the former ruling party, the rightist VMRO-DPMNE, which said it would not support it in parliament. 
The treaty also acknowledges the shared history of the two countries and their right to taking a different view of some topics. 
    "In politics and international law there is no such thing as the recognition of history ... Let historians deal with history," Daniel Smilov, an analyst with Bulgaria's Center for Liberal Strategies, told Reuters.

събота, 29 юли 2017 г.

Моделът КТБ (портал "Култура")



Обвинителният акт по делото "КТБ", внесен тази седмица от прокуратурата, дава възможност да се реконструира не само управлението на една банка, но и функционирането на ключово важни институции в страната. Делото "КТБ" е всъщност огледало на българската държавност.

Прокурорите са обобщили многотомната събрана информация в по-кратко и обозримо описание. В него е заложена и стратегията на обвинението, която е насочена към Цветан Василев и най-близкото му обкръжение, преките надзорници от БНБ и представители на КПМГ, одитирали банката.



КАКВО СЕ ВИЖДА В ОГЛЕДАЛОТО

Всичко, което трябва да знаете за:
Картината, която е нарисувана от обвинението, е на сериозен институционален провал: години наред КТБ е функционирала при груби нарушения на законите и добрите практики в банковото дело. Нито една институция – от надзора, през службите, до прокуратурата – не е предотвратила натрупването на сериозна публична щета – 3,9 млрд. лв. Индиректно този обвинителен акт повдига и въпроса за политическата отговорност за КТБ – няколко правителства са си затваряли очите пред проблеми, за които многократно беше писано в медиите.

Най-фрапантно нарушение от страна на Цветан Василев според обвинението е превръщането на банката в силно рискова инвестиционна компания под негов контрол:

"Oбв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев."

Голяма част от тези търговски дружества са "кухи" – те са на подставени лица и единствената им функция е да пренасочат парите към краен получател. Повечето от другите обвиняеми са притежатели на такива "кухи" дружества – тяхното единствено качество е, че са доверени лица на Василев и са ежедневно пред очите му. Според прокуратурата така се формира ОПГ – престъпна група, начело на която стои обвиняемият банкер/инвеститор.

Основен проблем в дейността на банката според обвинението е, че кредитите са били отпускани без нужните обезпечения. Тоест Василев е използвал парите на хората и с тях си е създавал кръг от привилегировани приятели – "бизнесмени", които срещу малко или нищо са ставали притежатели на сериозни активи – предприятия, медийни компании и т.н. Единственото, което е било достатъчно за кредитиране, е доверието на Василев. В резултат на това се оказва, че "кредитният портфейл" на КТБ е в огромната си част необезпечен и страда от следните дефекти: неналични необходими документи в 68% от проверените кредити; неспазени вътрешни процедури при 77%; липса на финансов анализ при 89% от кредитите

Освен липсата на обезпечения, Василев и най-близкото му обкръжение според обвинението са полагали специални усилия да "прикрият" най-апетитните активи, закупени с пари на банката, в случай на неин фалит:

"В резултат на тази порочна банкова практика, икономически "атрактивните" активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение
Предвид описания начин на функциониране на "Моделът КТБ" възстановените на Фонда суми най-вероятно ще са символични и най-ниските познати в световната история при банкови фалити."

Този цитат от обвинението е странно признание за държавна безпомощност в лицето на организирано зло: щетата е необратима и обвиняемите на практика са си постигнали целта – да отмъкнат 3,9 милиарда лева под носа на всички институции. А и главният обвиняем от тях си е все още на свобода.

КАКВО НЕ СЕ ВИЖДА В ОГЛЕДАЛОТО
  1. Времевата динамика. В обвинението се предполага, че КТБ е функционирала по един и същи начин от момента на създаването си: в нея винаги е имало около 2/3 необезпечени кредити. На базата на това допускане се правят и екстраполации за обществената щета, която банката би нанесла през годините:

"предоставеното рисково финансиране под формата на банкови кредити на свързани дружества, води до едно трайно съотношение на невъзвръщаемост на вземанията и активите. Към момента на отнемането на лиценза на Банката, задълженията й към депозанти, вложители и други лица възлизат на 5 621 млн. лева по данни от неодитирания й баланс за 2014 г. Установената щета под формата на несъбираеми вземания и активи възлиза на 3 903 млн. лева, т.е. съотношението на непокритие на задълженията с активи е 69,4 %. При хипотезата за стереотипност на модела, това съотношение на непокритие на задълженията може да се екстраполира ретроспективно, към всяка дата на баланса."

Това допускане за стереотипност не е убедително обосновано и не отчита особеностите на икономическата конюнктура. Явно при оттеглянето на чуждестранните инвеститори след 2008 г., Василев и групата му решават да придобият множество активи на "разпродажни" цени с надеждата при икономически подем да могат лесно да обслужат взетите заеми. Проточването на кризата отвъд 2013 г. опровергава тази стратегия, което обяснява и защо КТБ се превърна в горещ политически картоф точно тогава: или тя трябваше да бъде "спасена", за да се купи време за Василев и компания, или – фалит.

Тези проблеми са се знаели и преди 2013 г., но тогава правителствата са подпомагали временно банката, държейки държавни пари в нея. През 2013-2014 г., обаче, става нещо необичайно. И тo не е отбелязано в обвинението: много голям обем необезпечени кредити са отпуснати на "кухи фирми" изглежда точно тогава.[1] Какво се е случило? От какво се e уплашил Василев, че е започнал активно да "покрива" активи на банката чрез кухи дружества и офшорни сметки? Искал ли е някой друг да придобие банката и затова Василев се е опитал да я "източи"? Тези въпроси дори не са зададени.
  1. Цялата организирана престъпна група: Прокуратурата е построила сериозен аргумент, че Василев и притежателите на "кухи" фирми са действали като ОПГ, за да инвестират парите на банката в проекти по негово желание и под негов контрол. Но проблемът е, че изглежда в ОПГ-то има и други участници. Това са крайните потребители на кредитите – т.е тези след "кухите фирми", които без да дават сериозни обезпечения, стават притежатели на големи активи. Възможно ли е те да не са знаели какво става? Да са си мислели, че са обект на безпричинно благоволение от страна на Василев? Далеч по-вероятно е да са съзнавали, че участват в заговор за нарушение на банковите закони.
Един хипотетичен пример: Василев решава да даде на лицето Х щедър заем, с който то да купи за своя сметка фабрика или медийна империя. След закупуването лицето залага придобитата собственост в друга банка и връща заема на КТБ. Да предположим, че Х не е дало редовни обезпечения за първоначалния заем, както е в 69% от кредитните досиета на КТБ. Въпросът е, част ли е Х от ОПГ-то на Василев? Вярно е, че заемът е върнат, но също така е вярно, че Василев е "произвел" от господин Никой и срещу нищо крупен собственик, само заради доверието между тях и с парите на хората.

Това са интересни правно-морални проблеми, в които за съжаление прокурорите не са навлезли. Особено тежък става случаят с трети лица кредитополучатели, които не са върнали заемите. Те определено трябва да са част от ОПГ-то на Василев, обвинено в кражбата на 3,9 млрд. лева, но засега те остават неизвестни. Това са собствениците – формални или не – на тези "различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност "

По принцип е възможно зад всички тях да стои само едно лице – Василев. Но най-вероятно има и множество други, които засега остават скрити. В крайна сметка Василев едва ли е единственият кредитор и единственият кредитополучател в цялата афера.
  1. Ролята на прокуратурата при фалита на банката: Обвинението се ограничава само да загатне тази роля, като настоява, че няма значение кога точно е фалирала банката (и при какви обстоятелства), защото колкото по-рано това би се случило, толкова по-малка би била щетата за обществото. Този аргумент е спорен, но тъй като в България няма процедура за търсене на отговорност на главния прокурор, подопечните му правилно са преценили, че не си струва да се занимават с тази тема.

БЕЗ ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От изнесеното като информация дотук – от прокуратурата, президентството и други органи – е видно, че българската държавност е демонстрирала изключителна слабост, допускайки създаването на проблем като КТБ. И в други страни големи банки са фалирали, но основно заради лошо управление и лоша икономическа конюнктура. Тук обаче, поне според прокуратурата, имаме случай на съзнателно източване (т.е. кражба) на средства с цел инвестирането им в активи извън контрола на банката. Възможно ли е единствено прекият надзорник в БНБ да е виновен за "проспиването" на това състояние на нещата? Възможно ли е всичко това да се случи без службите да разберат? Без следствие и прокуратура да се самосезират от публикации в медиите? Без правителството да знае и да вземе мерки през годините? И възможно ли е, наистина, държавата да е толкова безпомощна, че крадците всъщност да успеят да задържат придобитите активи и средства?
Въпросите са реторични.
_____________________________________________
Виж тази размяна на реплики между Менда Стоянова и Димитър Костов от стенограмата от една от двете срещи за КТБ при президента:

Менда Стоянова:

"Единият е тези кредити от млрд. на броя фирми, ако правилно съм разбрала, кога са изтеглени, в какъв период от време са изтеглени на всички тези фирми без бизнес, без новоучредени, без източници за погасяване, и от момента на тяхното изтегляне досега обслужвани ли са или има голям срок на необслужване на тези кредити? И ако са обслужвани, кога е спряно да се обслужват и откъде са плащани вноските по тези кредити, когато тези служители, охранители нямат представа? Въпросът е малко технически, но нека чуем отговора"

Димитър Костов:

"Иначе другото във Вашия въпрос, който беше технически – от средата на миналата година, т.е. след проверката, която им е правена на място, някъде около млрд. е размерът на стойността на кредитите, които са предоставени. Най-вероятно голяма част от тях са такива."