събота, 7 септември 2019 г.

Септември


София реагира правилно на руската провокация. Но май има скрит замисъл (DW)

От Русия държат да ни кажат, че са ни спасили. Само дето след това "спасение" прекарахме 45 години в инвалидна количка. София реагира много правилно на тази провокация. Но май го прави със скрита цел.

    
Посолството на Русия в София
Коментар от Даниел Смилов:
Пешеходец пресича натоварено кръстовище. Към него отдясно застрашително лети кафяв Опел, но преди да го блъсне, отляво го помита червен Москвич, който потрошава и него, и Опела. Пешеходецът е тежко контузен и прекарва следващите 45 години в инвалидна количка. След още 30 години новият шофьор на Москвича прави изложба за инцидента под надслов “Как Москвичът спаси пешеходеца от Опела”.
Истината за "спасението"
Описаната ситуация е аналогична на “освобождението” на България и Източна Европа, извършено от Червената армия през 1944-1945 година. Вярно, едно тоталитарно зло е изтласкано - нацизмът е разгромен. Но за източноевропейския гражданин цената е много висока - в региона се настанява друго тоталитарно зло, което причинява много нещастия в следващите десетилетия: политически репресии и масови убийства, отнемане на базови свободи и собственост, сериозно икономическо изоставане спрямо свободния свят. Някои държави - като Полша например - са тежко блъснати и от Опела, и от Москвича. Но докато наследниците на Опела се извиняват за стореното, сегашните собственици на Москвича не само отказват да признаят каквато и да е вина на предшествениците си, а и все повече се придържат към тезата за “спасението”.
Един от важните аспекти на случващото се касае Русия. Как става така, че там Сталин и тоталитарният му терор все по-усилено се реабилитират и дори сe превръщат в централна опора на новия руски национализъм? Нима милионите загинали в лагери, скалъпените процеси, чистките и държавно произведеният масов глад са вече забравени? Нима имперското разрастване на една страна е достатъчно оправдание за всевъзможните безобразия, извършени в нея? Вероятно това е надеждата на днешния режим в Кремъл, който се стреми да “компенсира” очевидните си демократични недостатъци с имперски походи към Украйна. Мащабите може да са различни, но логиката е същата.
"Щиковете на Съветската армия донесоха половин век репресии"
По-интересен за нас е българският поглед към проблема: политическите реакции на руското тълкуване на историята, което изкристализира покрай заглавието на една още неоткрита изложба в Руския културно-информационен център в София.
В сравнително остра декларация министър Захариева - от името на правителството - обяви: "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави. МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни”.
Това са силни думи, за които българското правителство трябва да бъде поздравено. Тук не става дума за патриотарско перчене и биене в гърдите, а за уважение към базови политически принципи. И към историческата истина. Вярно е, че и Западна Германия е окупирана от съюзниците и остава дълго време без суверенитет. Но след това става независима държава, образцова либерална демокрация и икономическа супер сила. Източна Европа нито възстановява суверенитета си (Унгария през 1956 и Чехия през 1968 са достатъчни доказателства, както и васалното положение на България, която за малко не става 16-та република на СССР), нито гражданите ѝ се сдобиват с политически свободи, нито регионът просперира - разликата между Източна и Западна Германия е показателна за икономическия потенциал на двата модела. Накратко: докато Западна Германия наистина е била наистина освободена от нацизма, в Източна Европа имаме изтласкване на един тоталитарен режим от друг.
Остротата на българската декларация се разминава с досегашния обтекаем език на Борисов по отношение на Русия. Само преди време ГЕРБ се бяха заиграли със злощастната фраза “Винаги с Германия, никога против Русия”. Много по-значимо бе обаче, че България подкрепи руската позиция в казуса “Скрипал”, което беше странна проява на сервилност и затваряне на очите за фактите. Тази сервилност може би се обясняваше със смътното, но силно желание на Борисов да прави газов и ядрен бизнес с руснаците.
На фона на тази предистория следва да се запитаме: какво обяснява втвърдяването на тона спрямо Русия - и то по повод на една малозначима изложба, която би могла да мине и незабелязано?
Догадки
Тук по необходимост изпадаме в догадки. Една от възможните посоки на размисъл е развитието на руските енергийни проекти. Може би идва времето, когато българската страна трябва да признае, че от “Белене” нямаме полза, въпреки вече купените реактори. Защото ако тя все пак бъде построена, има голям риск загубите от реакторите да ни се струват като сладко бонбоче: едно е да загубиш 3 милиарда, друго е да заровиш над 20.
По отношение на газовия “хъб” нещата също не изглеждат особено атрактивни. Последната руска оферта бе да инвестираме печалбата си от транзита за следващите десет години в построяване на нова тръба, паралелна на сегашната. Къде е българската полза в този сценарий - не е особено ясно.
Но тъй като няма официални промени в правителствената политика нито по “Белене”, нито по “хъба”, би трябвало да се търси друго обяснение за острата декларация на българското правителство. Това обяснение е вътрешнополитическо и е свързано с предстоящите избори в София. Борисов знае, че без гласовете на “Демократична България” и т.нар. градска десница, победа на Фандъкова в столицата е малко вероятна. Затова ГЕРБ започват да излъчват послания, които се харесват на тази десница. Фандъкова каза добри думи за кандидата на ДБ арх. Борислав Игнатов. А Захариева защити историческата истина. Това са правилни стъпки, дори и да имат ясна тактическа цел. Но ако каже “А”, Борисов би трябвало да каже и “Б” - тоест, да се откаже от назначението на главен прокурор с манталитет на бухалка. Но произнасянето на буквата “Б” се оказва много трудно. И то не заради някакъв логопедичен проблем.
Политическите употреби на историята
Тази година ще отбележим 30 години от падането на комунизма. Но в главите на мнозина комунистическите интерпретации на историята още не са паднали. Нещо повече: както ни показва случващото се в Русия, тези интерпретации дори могат да се радват на ренесанс. Все още се спори за очевидни неща - например за това, че Германия и Русия си поделят Полша като агресори в началото на Втората световна война. Защитници на Русия отбелязват, че тя е нахлула по-късно - след като полското правителство било напуснало страната. Все едно този факт отменя агресията или я оправдава…
Същото е и с “освобождението” на Източна Европа. Професионални историци сериозно защитават тезата, че Москвичът ни е спасил от Опела, като ни е помел от кръстовището на историята. Подобна професионална и човешка слепота се нуждае от обяснение. А то поне отчасти е поколенческо - хора са инвестирали живота си в защитата на подобни абсурдни тези и все още не могат да се разделят с тях. Смятат раздялата за лична обида.
Даниел Смилов
Даниел Смилов
Но и немалко млади хора, които не са живели по времето на комунизма, също са склонни да защитават подобни тези. Може би става дума за младежки бунт срещу “поколението на прехода”, което така и не успя да интернализира ценностите на западните либерални демокрации. Или пък е част от ренесанса на национализма и националпопулизма, който се случва както на Запад, така и на Изток.
Така или иначе, историята не е затворена страница. Интерпретациите продължават, споровете - също. В което всъщност няма нищо лошо. Но каквито и да са тези спорове, едно е ясно: масовите репресии, политическите убийства, отнемането на свободите и икономическото малоумие не бива да бъдат оправдавани. И в никакъв случай не бива да се превръщат в нещо хубаво. По това поне трябва да постигнем консенсус.

Август














сряда, 19 юни 2019 г.

"Байтошовска сценка". Коментарите за "некрасивата постъпка" на Корнелия Нинова (RFE/RL)


„С хода си Нинова затвори дебата в БСП. Защото с нейната оставка все пак в БСП имаше дебат дали партията трябва да върви в тази консервативна популистка посока. С оттеглянето на оставката обаче този разговор е затворен, за съжаление до следващите избори и дори в по-дългосрочен план“, коментира пред Свободна Европа политологът Даниел Смилов.
"Ще се задълбочи национал-популизмът"
„Това, което стори, никак не е елегантно. Повдига много въпроси и стана повод за насмешка в много от коментарите по този повод“, допълни политологът.
„Този ход има своята репутационна цена за нея. Тя е преценила, че е по-добре да изконсумира репутационната щета, отколкото да тръгне на избори вътре в партията“, коментира Смилов.
„Каквито и процедурни хватки да направи - има си доста привърженици, това се видя, защото самият конгрес я подкрепи. Но това е лошата новина в дългосрочен план. Защото линията Нинова е това, което можем да наречем национал-популизъм“, каза Смилов.
„Тя се опитва да го нарече консервативен социализъм, но в крайна сметка виждаме, че тя върви в Орбанова посока, но с български привкус. Българският привкус е доста силно изразена русофилска позиция“, допълва още политологът.

петък, 22 февруари 2019 г.

За обединението в център-дясно (Дебати)


Даниел Смилов

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.       

(връзка към видео)

Г-н Смилов, напоследък ставаме свидетели на разнобой в управлението. 

От една страна „Обединените патриоти” са все по-разединени, чуват се и различни позиции в редиците на ГЕРБ. Стабилно ли е българското управление преди европейските избори? Общо взето е толкова стабилно, колкото беше и преди Коледа. Това не е много устойчива коалиция. От това, което става при „патриотите”, изглежда че те ще поемат по различни пътища за евроизборите, може би ще видим различни листи. Все пак за момента и те съзнават, че оставането в правителството им е по-изгодно. В този смисъл пряка заплаха за управленския формат няма. Поне няма по-голяма заплаха от тази, която така или иначе си имаше през последните месеци. Тези скандали, които се случиха покрай преференциите като че ли подпомогнаха коалицията, защото имаше доста по-тежки скандали. Пример за такъв е случаят с Гебрев. В този смисъл преференциите, въпреки че ГЕРБ трябваше да отстъпят заради тях и излезе, че прави някакъв компромис на БСП, чисто медийно дойдоха като дюшеш за управляващите. Това прикри далеч по-големия скандал, където те няма какво да кажат, защото ситуацията е такава, че престъплението е тежко и има съмнения за чужда намеса, а не се е правило кой знае какво в рамките на повече от две години. Нещо, което излезе в този скандал е т. нар. „скрита коалиция”. Аз съм един от хората, които от доста дълго време говорят за съществуването на такава коалиция и за това, че всъщност „патриотите” по-скоро играят ролята на фасада, зад която тя функционира. Да я наричаме коалиция обаче е малко подвеждащо, защото явно няма някакво написано споразумение между ГЕРБ и ДПС. Фактите обаче са, че по всички ключови въпроси те гласуват заедно. Не че има нещо дълбоко порочно в това. На практика има и управления на малцинството, които са с плаваща подкрепа и т.н. ДПС по-скоро искат да го официализират, но ГЕРБ се дърпат, защото техният имидж ще пострада повече. Това по-скоро е конфузното. Пак, това не е нещо ново. Новото е, че сега БСП започна открито да говори за това нещо. Не мисля, че и самите представители на опозицията от БСП не са били наясно отпреди с това състояние на нещата. 

Какво е състоянието на демократичната общност в България преди европейските избори? От няколко дни евродепутатът Светослав Малинов говори за обединение на всички десни партии, включително и тези от бившия Реформаторски блок, но някои от тях се противят. Ще станем ли свидетели на римейк на последните парламентарни избори, когато партиите от традиционната десница се явиха поотделно и не постигнаха успех? 

За съжаление такива опасности винаги има, но има и добри новини. Добрата новина е, че има една платформа – това е „Демократична България”. Тя вече е разпознаваема, някои изследвания й дават значима подкрепа. Логичното би било това, за което говори евродепутатът Малинов – тази платформа да бъде използвана от други партии, не само от тази коалиция „Демократична България”, които могат да предложат свои кандидати за листите. Изборите все пак ще останат преференциални, което означава, че партиите ще могат да гласуват за свои кандидати, така че ще бъде нещо като едновременно вътрешни избори и окончателни избори. Това е разумно решение, защото то ще използва един капитал, който е натрупан вече (тези около 5%, които дават проучванията за листите на „Демократична България”). Това е сериозен ресурс. Като се стъпи на него, би могло да се постигне и по-сериозен резултат. Предполагам, че партии като СДС и ДБГ се страхуват, че може да дадат гласове, а да не получат признание. Мисля, че страховете им са неоправдани, защото дори да се явят сами или ако се явят в друг формат (било то с НФСБ или други), по-голямо признание няма да получат, напротив – ще се размият. За СДС например, това би било един финал, ако се сдружи с НФСБ. Това е вече преминаване в друг тип партия. Ще е съвсем ясно, че освен етикета, вече нищо друго не е останало от оригиналните идеи. В този смисъл не мисля, че е алтернатива на това, което предлага Малинов. Разумното би било те да се възползват от това предложение. Дали ще стане – не мога да кажа, но за всяка една от тези формации това би било по-добрият вариант. 

Как ще коментирате пък последните действия на БСП, които решиха да напуснат парламента, въпреки че ГЕРБ направиха отстъпки по отношение а промените в Изборния кодекс – има ли логика в действията на левицата, или това е пореден акт на противопоставяне на управляващите? 

Мисля, че БСП са изнервени, защото от поне половин година насам ГЕРБ са в изключително слаба позиция и въпреки това БСП някак си не може да излезе напред. Някои от техните социолози им дават преднина, но предполагам, че и самите те знаят, че това не е факт все още. Явно стратегията на Корнелия Нинова е за допълнителна ескалация. Тя залага, че това ще им даде необходимата преднина за изборите и затова налага този ход. Чисто тактически можем да кажем, че те спечелиха точка с преференциите. Имаше обществена реакция срещу отмяната, заслужена общо взето. Това беше едно безцелно движение да се угоди в някакъв смисъл на ДПС. А точно те защо искат да се направи, не става много ясно – да се предотврати някакво обединение в дясно ли, да се направи по-труден животът на патриотите ли… може би са такива съображенията. Сами виждате, че това не са благородни или политически значими съображения. В този смисъл това е един безцелен акт, за да раздразни обществото и БСП се качиха на тази вълна и спечелиха точка. Те пък разчитат на това, че коалицията е в тежък момент, не могат да си гарантират кворума. Сега дисциплинарните мерки, които вчера бяха взети, ще видим колко дълго ще проработят. Това е тяхната игра. Стратегически ми се струва, че това не е особено умна игра, защото големият проблем на БСП не е липсата на ескалация и липсата на скандали или на конфронтация. Големият проблем е, че те влизат в ниша, която е запазена за друг тип партии като „Атака”. НФСБ дори са може би по в центъра, отколкото БСП по определени позиции. Имаме един много странен феномен, при който т. нар. „социалистическа” партия вече е по-консервативна от редица консервативни партии в Европа. Те виждат какво се случва в Унгария и в Полша, опитват се да го репликират. Колкото и грубо да звучи, те влизат в една територия, където сигурно ще спечелят гласове на „патриотите”, ще създадат проблем за тях, но ще загубят доста повече гласове в центъра. Въпреки всички скандали, ГЕРБ стои общо взето стабилно и не му се подрива като цяло подкрепата, защото центърът остава празен. БСП са го оголили и ГЕРБ, въпреки че е поизносен и от гледна точка на лидерска харизма, и от гледна точка на тези скандали, които непрекъснато се случват, засега за много хора в центъра остава единствена възможност. Това е уравнението, което БСП по някаква причина не могат да решат, а то не е много сложно, то е за трети клас горе-долу по математически критерии. Те избират екстравагантни решения, които създават много шум и изглежда не им носят много гласове. 

Как ще коментирате законодателния процес у нас – през последните месеци се приемат законопроекти, които по-скоро отнемат демократични права на гражданите, отколкото да им дават някаква сигурност? 

За съжаление това е обща тенденция. Според мен ГЕРБ се поддадоха на тази патриотизация. Реформите в България, които стартираха преди 30 години всъщност бяха реформи в обратната посока. Неслучайно бяха наречени „либерализация”. Вървеше се към общество, в което да има повече опции; като търсите решение на проблемите да не го намирате в отнемане на опции. Това не би трябвало да е решение. Онези над 40 години комунистически режим би трябвало да предотвратяват такъв тип мислене. За съжаление, в цяла Източна Европа започват да се връщат такъв тип рефлекси. Някой би казал, че те късно се връщат, може би можеха и по-рано да се завърнат. Това е притеснително като цяло. Засега ГЕРБ се колебае. В него има различни хора – гражданска квота, която дърпа на една страна или хора като Георги Марков, които са много в тази посока. Според мен има и други – по-здравомислещи, които засега удържат някакъв баланс. Борисов е известен с това, че като че ли няма собствена позиция, агледа да балансира между другите, така че да е в позицията на арбитър. От моя гледна точка това не е най-доброто решение, но пък може би не е и най-лошото. Ако погледнем как другата основна партия възприе консервативен завой, и ако ГЕРБ направи същото, нещата биха били още по-лоши.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-daniel-smilov-bsp-ne-mozhe-da-reshi-uravnenie-za-treti-klas-video/