понеделник, 18 юни 2018 г.

МАКЕДОНИЯ И ГЪРЦИЯ НА ПЪТ ЗА ЕВРОПА (портал "Култура")



Даниел Смилов
Споразумението за името между Гърция и Македония е събитие с потенциално историческо значение. Ципрас и Заев заслужават огромно уважение за смелостта и далновидността си. Споразумението е и високо-рисков ход, който може да се провали, като провокира най-лошия вид националпопулизъм в двете страни.
Вчера, докато парламентът в Атина заседаваше, пред него на площада „Синтагма” течеше митинг на опозицията – от „Нова демокрация“ до „Златна Зора“. Вееха се гръцки знамена, размахваха се плакати „Македония е гръцка“ и звучаха песни, силно напомнящи на „Стани, стани юнак балкански!“. Ако сменим цветовете на знамената и някои думи в текста на песните, ще получим и картината, подготвяна от опозицията – ВМРО-ДПМНЕ – в Скопие. 
Балканите са все още извън Европа – те в най-добрия случай са се запътили към нея. И тук не става дума за география или история – и според двете науки Балканите безспорно и еднозначно са европейски. Политически и икономически обаче това не е така. Европа е политико-икономически проект, който залага на отвореност, свързаност, мобилност, конкуренция и солидарност. Балканите все още не са нито отворени, нито свързани, нито мобилни, нито солидарни помежду си. Да, страните тук се конкурират една с друга, но с идеята, че играта е с нулев сбор – ако един спечели, друг трябва да загуби. Затова и в Атина, и в Скопие има мнозина, които се страхуват, че ще загубят от споразумението за името.
А нещата могат да стоят и по друг начин. Днес нито българите, нито гърците възприемат себе си като врагове или дори опоненти. Въпреки хилядолетната история на конфликти, днес почти на никого не му минава наум, че между двете страни може да избухне война. Това е така поради един, единствен фактор – и двете страни са членки на ЕС и НАТО. Ако  в бъдеще всички страни в региона се присъединят към двата съюза, подобни отношения ще са валидни от Триест до Черно море.
И тогава регионът би могъл да развие пълния си потенциал. В него има над десет забележителни града, някои от тях със световно значение – Истанбул, Атина, Букурещ, София, Белград… В него има образовано (като цяло) население с традиции в бизнеса и търговията. Уникална природа, история, кухня и култура. Всяка една от страните на Балканите – дори и най-голямата от тях Турция – сама по себе си обаче е просто екзотика в световен план. Ако се интегрират в регионално пространство на свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги, те биха се превърнали в  тройно по-привлекателни за живот и бизнес. И биха могли да станат регион, който е конкурентен и значим в глобален мащаб.

ЛИДЕРСТВОТО

На този фон изниква следният парадокс – тези, които имат най-мегаломански амбиции за собствените си балкански държави, са най-върлите противници на регионалната интеграция. У нас се смеем, че Велика Македония е оксиморон, но това е валидно за всяка една от балканските държави – дори за Турция на Ердоган. Изправени срещу глобални гиганти като САЩ, Китай, Гугъл и Фейсбук, великите местни юнаци са в най-добрия случай симпатични джуджета. А някои дори не са и толкова симпатични.
Този неудобен факт не е труден за забелязване, но мнозина предпочитат да го крият зад дълги и завити мустаки, исторически спомени и митове, и игра по тънките струни на националистически образовани населения, всяко едно от които е наизустило само своята версия на „Стани, стани, юнак балкански“. 
В подобна ситуация лидерите излизат на преден план – тоест тези, които имат смелост да застанат зад нещо, което би било непопулярно. Ципрас и Заев влязоха в тази категория. Трябва да отдадем заслуженото и на Борисов, чиято балканска политика е истински европейска. Отказът му да се срещне с македонския президент – макар и дипломатически нестандартен ход – трябва да бъде четен като солидарност с Ципрас и Заев, които залагат политическото си бъдеще заради нещо, което е полезно за региона като цяло.
Особено интересна е еволюцията на Ципрас като лидер. През 2015 г. той беше водач на популистки бунт срещу ЕС в Гърция. Референдумът за споразумението за финансова помощ от еврозоната беше апогеят на този бунт, но това, което стана ясно е, че гърците предпочитат да са в еврозоната, въпреки недоволството си от финансовите ограничения. Днес Гърция е стъпила на краката си и макар в нецветущо състояние, може да гледа на бъдещето с оптимизъм. Дори и пообеднели, гърците като цяло запазиха стандарт на живот на развита нация и не стигнаха до финансова разруха като България през 1996-1997 г. Всичко това се дължи и на еволюцията на Ципрас от популистките към по-традиционните сектори на политическия спектър. Както и на разбирането му, че членството в ЕС и еврозоната е ключово важни за Гърция.
Еволюцията на Ципрас не беше съпътствана от нещо подобно при неговите домашни опоненти обаче. „Нова демокрация“, която днес води в проучванията с десетина процента пред „Сириза“, се превърна в основен говорител на националпопулизма в Гърция по отношение на Македония. Вчера, докато течаха дебатите в гръцкия парламент, в съседната сграда на представителството на Европейския парламент в Атина се провеждаше международна конференция за ефектите на популизма в Европа. Млад и образован депутат от „Нова демокрация“ громеше националпопулистите в Европа, без да забележи ироничната ситуация, в която изпада. Накрая, за да илюстрира тезата си, че споразумението със Скопие е лошо, той каза следното. Като гледал британската версия на „Стани богат“, забелязал, че там за верен отговор на въпроса „Какъв е Александър Македонски?“ посочили „македонец“, а не „грък“. Ерго, ако Македония се казва Северна Македония, гръцката история ще бъде забравена и преиначена. Тук вече публиката се разкикоти, давайки му сигнал, че не „Сириза“, а „Нова демокрация“ са влязли в популисткия сектор (поне по този въпрос).  

ТЕОРЕМАТА ЗА „ЕВРОПЕЙСКАТА ХЕГЕМОНИЯ

Тези, които най-много се оплакват от „хегемонията“ на големите европейски държави (т.е. Германия и Франция), са най-голямата пречка Балканите да станат регион, с който другите да се съобразяват.
Местните националисти надребно са тези, които пречат на Балканите да се еманципират и да станат наистина интегриран и развит регион в глобален план. С амбулантната си политика на местни вождове те обещават на нациите си „суверенитет“ и „слава“, но единственото, което могат да гарантират, е маргинализация и изоставане, гарнирани със студени или горещи конфликти. Ципрас и Заев застават срещу тази тенденция, но срещу им ще наскачат многобройни местни вождове, които ще заобясняват как културата, идентичността, историята и Александър Македонски ще изчезнат след подписаното споразумение.
Регионът ни е поставен пред избор. Засега нашето правителство действа позитивно, като защитава и българския, и регионалния интерес, и европейския интерес. Но и в него има амбулантни националисти, които си изкарват хляба с попържане на Европа и сучене на мустак. Това ни се представя като „защита на националните традиции и интереси“.
Липсата на здрав разум не е част от ничия национална традиция или интерес обаче. Тази липса е просто дефект, който трябва да бъде отстранен. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

понеделник, 11 юни 2018 г.

За членския внос

Другари,

По настояване на първичните партийни организации продължавам рубриката “Съображения на редовия член”.

Днес ще споделя некои мисли по повод една нашумяла, конкурентна на нашата идеология – джендърството. Според нея детеродните способности и прикачените към тях атрибути са индивидуалнoпритежание и е лично решение кой какво да прави с тях. Намирам подобни възгледи за буржоазно-упадъчни и приветствам усилията на др. Корнелия Нинова за обобществяване на детеродния капитал. Национализацията тук трябва да е пълна и безкомпромисна!

От древни времена детеродните способности са били собственост не на отделната личност, а на семейството, племето и рода. В модерния свят с такива се сдобиват и по-големи групи като класата и нацията. Класова борба без хора не става, другари – Маркс изрично е настоявал, пролетариатът да се стреми към мнозинство и усилено да се размножава. А то размножаването е ясно как става. За нацията важи същото!


Др. Сталин е бил само наполовина прав, като е казал: “Няма човек, няма проблем!” Вярно, един проблем изчезва с човека, но се появява друг – демографски. Защото ако няма човеци, няма да има материал дори и за една прилична чистка, ако ми позволите да се пошегувам по толкова сериозна тема.

Затова с детеродните способности и прикачените към тях атрибути трябва да разполага групата и колектива, и да не се оставят на прищевките на индивида! Трябва да има твърда регулация за това кой, кога и с кого може да ги използва – както и  с какъв резултат. Другарите от ДС трупаха подробна информация за детеродните навици на населението – сега без такъв апарат регулацията ще е по-трудна. Но пък Фейсбук може да помогне в това отношение.

Упадъчни буржоазни философи като Джон Стюарт Мил са твърдели, че ако някой не вреди другиму, трябва да бъде оставен сам да си взема решенията. Но като се хаби детероден капитал, всички страдат, другари! Затова сантименталност по този въпрос не бива да се допуска.

Ще ви призная обаче, че аз не успях съвсем с елиминирането на сантименталността и в събота се включих в Гей Прайда. С това се отклоних съществено от партийната линия, за което си правя самокритика. Исках обаче да видя с очите си как с подобни индивидуалистични мероприятия залинява детеродния капитал на нацията. 

Да ви кажа обаче, че впечатленията ми се разминаха с очакванията. Вместо застаряваща и изчезваща общност, попаднах сред изключително млади и вирилни хора. Тоест, по това, което се виждаше, нищо детеродно не им беше залиняло. 

Та тук идва и моят въпрос, другари. Ние вече веднъж национализирахме средствата за производство и това не се оказа добра идея. Сега да обобществим и средствата за възпроизводство ли искаме? Ами ако се окаже, че частната собственост и свободната инициатива са по ефективни и при детеродните способности, както се оказаха по-ефективни в стопанството? Нали сега твърдим, че сме за пазарна икономика, а не за централизирано планиране? 

Да не излезе пак, че заставаме на грешната страна на историята и вървим към централно, национално-регулирано възпроизводство на човешки капитал, когато светът отива в друга посока? Може би другарите от ПЕС са прави да ни критикуват в ретроградност? Но май се увлякох.

Така или иначе, добре е да изясним позициите си по тези въпроси, защото, да ви кажа, има нещо примамливо в идеята всеки сам да разполага с детеродните си способности и прикачените към тях атрибути. 

Soventi il sole


събота, 9 юни 2018 г.

Размисли на редовия член


Другари, 

По кои теми БСП е в опозиция? Нека да направим един списък, че иначе някой ще каже, че e само фиктивна опозиция. Или пък ГЕРБ са фиктивни управляващи? За съжаление аз се сещам само за теми, по които БСП са на едно мнение с ГЕРБ:

- Белене
- Газ
- КТБ
- Съд и прокуратура
- Санкции срещу Русия
- Скрипал
- Истанбулската конвенция
- Извинение на Путин за Южен поток
- Медийна политика
- Ревизия на приватизацията
- Костов
- МиГ forever
- Хазартен бизнес
- Банско, лифт, бетон
- Корал, плаж, бетон
- Наследството на Тодор Живков

Ситуацията прилича на КПСС-БКП и Вечна дружба, другари!

***
Другари,

Вчера поисках да се насладя на разсъжденията на др. Румен Овчаров за българската енергетика, но се оказа, че съм прочел изказване на премиера Борисов!

След това реших да си оправя вкуса с интелигентността на др. Таско Ерменков, но се хванах, че слушам г-жа Теменужка Петкова да бродира по неговите мисли!
Уплашен се спуснах към др. Волгин, зер с него няма как човек да сбърка. Пуснах с надежда радиоточката, да чуя как громи либерализъма, Макрон и Меркел, и как стопля отношенията с Русия. И той наистина добре се справи, но кой знае защо го представиха като г-н Харизанов.

Ядосан веднага затворих радиоприемника и реших да видя как др. Велислава Дърева се разправя с лицемерието на соросоидите и грантаджиите. Но по тази тема Гугле ме прати в гербаджийското "Вевести", защото по нея там имало най-много публикации напоследък!

Анатема, другари! Обърнах се за прочистване към Дядо Николай, с надежда да чуя как той ще прокълне Истанбулската конвенция и джендърите. Но и тук попаднах на двойник: православен консерватор - г-н Сула - провеждащ сходен словесен екзорсизъм. 

Вече ме е страх да отида на сайта на АОНСУ, за да не вземе да излезе оттам я г-н Пула, я целият Институт за десни политики!

Какво става, другари? Не разбирам, ГЕРБ ли превзеха Партията или ние ги победихме? За празнуване ли е работата или става дума за вражеска диверсия чрез подмяна и дублиране? 

Моля кажете каква е Партийната линия по тези въпроси?

четвъртък, 24 май 2018 г.

По Гогол: Неволи в Сочи

В околийския център Н. пристигна провинциален високопоставен чиновник от южните помешчества. Той беше горд човек и стъпваше по войнишки напето, но незнайно как още с пристигането му тръгнаха най-различни слухове, че е дошъл с една едничка цел - да поиска някаква голяма услуга от Губернатора.
Всички гадаеха каква ще е тази услуга. Едни твърдяха убедено, че става дума за много пари, други говореха за повишение, трети намекваха нещо за международното положение. Аркадий Р. - въпросният чиновник - вътрешно се дразнеше от тези нелепи предположения. Мисията му беше благородна: да възстанови доверието на Губернатора в южните помешчества и да разсее заблудата, че първият писмен документ на църковно-славянски е бил съставен не от негов крепостен селянин, а от монах от съседната околия. Година преди това Губернаторът беше изказал тази погрешна теза, което бе довело до всеобщо възмущение сред съгражданите и част от крепостните на Аркадий Р.
Тайно в душата си гостът допускаше, че осъзнал своята грешка, Губернаторът няма как да не го възнагради за благородния жест. Както е прието, Аркадий Р. не идваше с празни ръце в Н., а беше съставил списък от грандиозни начинания в минното дело, които щяха да превърнат малкото му южно помешчество в регионален енергиен и индустриален колос. За тази цел той беше готов да вложи целия доход от земите си за три години напред в сложна система от прокопани галерии, част от които трябваше да минат и под морското дъно.
Губернаторът слушаше Аркадий Р. с каменно изражение и на гостът дори му се стори, че при споменаването на подводната част на галериите безизразността премина в насмешка. Това смути чиновника и без да знае как той започна да се извинява за действията на своите предшественици и да се оплаква, че те са загубили доверието на Губернатора. Това прозвуча твърде верноподаннически и Аркадий Р. се ядоса, че се отклонява от целта си. Но вместо да се върне на галериите, от устата му потече обвинителна реч срещу модерните европейски нрави, които размиват традиционните ценности и властови отношения в обществото...
Губернаторът изглеждаше все по-отегчен и накрая промълви: "Благодаря Ви за визитата Аркадий. Р. Знаете ли, за галериите, които споменахте, идната седмица при мен ще дойде вашият приятел и, казват, съперник Бакардий Б. Хората говорят, че ще иска някаква услуга от мен, но никой не знае каква."

събота, 19 май 2018 г.

Срещата на върха в София (БНТ)

"Денят започва с Георги Любенов" (ВИДЕО)
19.05.2018
Постигаме повече, отколкото реалистично можеше да се очаква. Това мнение изрази политологът Даниел Смилов, преподавател в Софийския университет.
Проблемът е сложен на масата. Има и ясна перспектива. Не е вярно, че има по-малко заявки, отколкото Солунският процес. Ясно е казано, че всичко, което е обещано, се препотвърждава. Но и държавите от Западните Балкани трябва да си свършат домашното. Когато говорим за дата от страна на ЕС, трябва да е много ясно, че и тези държави трябва да решат проблемите си, заяви Смилов.
По думите му успехът на срещата е в това, че имаше промяна в динамиката. Динамиката досега беше изцяло скептична по отношение на Западните Балкани. Никой не говореше за тази тема. 


Срещата на върха в София - успех за българската дипломация