понеделник, 15 май 2017 г.

ЕС и българските приоритети


Даниел Смилов
Внимание: има голяма опасност основният ни съдържателен приоритет при председателството на Съвета на ЕС да бъде Македония да признае цар Самуил за българин! Историческата истина трябва да се уважава, разбира се, но ако се заглавичкваме със защитата й, просто ще изпуснем златен шанс да проведем смислена и национална, и наднационална политика.
Всички вече знаят, че ЕС се намира в съдбовен момент. Всъщност той се намира в подобен момент от десетилетия – почти от създаването си като опит на следвоенна Европа да премине от конфедерация към някаква по-интегрирана и ефективна форма на федерално управление. След сдобиването с независимост САЩ са били в подобно положение само десетина години, докато през 1787 г. във Филаделфия бащите-основатели приемат федералната конституция. Този акт е главният виновник днес Америка да е световна суперсила, а не колекция от 50 дълбоки, презокеански провинции – държавици, запазили своя „суверенитет”. 
Историята понякога си прави шеги. Кой би предположил, че сред бащите-основатели на Европейската федерация може да се мъдри и Бойко Борисов. Но неговият шанс е напълно реален. Нещо повече, той може да избере и историческата си роля. Едната опция е на участник във фамилното фото, попаднал в кадрото, само за да продължи да си управлява у дома, както си знае – тоест да е властелин на местните договорки. Другата роля е на премиер на неголяма, но интелигентна държава, който е проявил неочаквано завидна визия за бъдещето и е подпомогнал с позицията си постигането на широко европейско съгласие по ключови въпроси.
За да изпълни първата роля, на Борисов му е достатъчно да завърши естакадата, да постегне НДК и да отрича енергично, че (освен някои други министерства) г-н Пеевски контролира и министерството на пропагандата в кабинета.
За втората роля са необходими съвсем други неща.
Списъкът на визионера Борисов 3 
– България трябва да предприеме реални стъпки към членство в еврозоната. Целта трябва да е скоростно влизане в т.нар. „чакалня” и приемане на общата валута в съответните срокове. Еврозоната ще е сърцето на федеративните процеси и ние не бива да оставаме изолирани от нея. Тази цел ще служи и за мотивация за необходими вътрешни реформи на неефективни сектори, оптимизация на публичните разходи и т.н.;
-България има тежък репутационен проблем с корупцията и реформата на съдебната система. „ЦУМ”-гейт преля чашата и е нещо, което не може да бъде заметено дори от сметосъбиращата медийна машина на г-н Пеевски. ВСС е безконтролен; оказва се тормоз над Лозан Панов, включително и с чисто мафиотски прийоми; главният прокурор официално е над закона и пр., и пр. За да се „справи” с този репутационен проблем, правителството иска да отпадне мониторинга на ЕС. Това е същото като домакинът да каже на гостите си: “”место аз да се къпя, по-добре вие си запушете носа”. Понамирисващ председател на Съвета на ЕС няма как да е особено успешен, дори ако иначе е сварил да си ошета одаята;
– След като мине през банята и се приведе в приличен вид, домакинът може да започне да се занимава с общите европейски проблеми. Разбира се, с тези, които са от особено важно значение за него. А за нас на първо място е общата охрана на външните граници. Тук трябва да използваме първите шест месеца от членството си в тройката, за да проучим готовността на другите за общи действия, така че заедно с Комисията да способстваме за издигането на смислени инициативи. Разбира се бюджетът за обща охрана трябва да се повиши, както и координацията между националните служби. Ясен график за влизането ни в Шенген също трябва да е част от програмата (но този график зависи и от т. 2 – баня). Дяволът е в детайлите и вече трябва да сме много наясно с точно тези детайли, за да има председателството ни шанс да постигне някакви резултати;
– Освен пряко конюнктурни въпроси като миграция и граници, от изключителен български интерес са общи политики като енергиен съюз (който ще гарантира както нашата независимост от доставчици, така и по-ниски цени); военен съюз, който би могъл да започне с общ бюджет и общи поръчки на въоръжение (което пък ще ни гарантира високо качество на достъпни цени); банков съюз – който би бил допълнителна гаранция за стабилността на нашата банкова система. Това са специализирани области и във всяка една от тях принципът на екипност не е задължително да бъде „трима патриоти и един гербаджия” (или обратно), а да се търси най-добрата национална експертиза. По тези въпроси ще има движение, тъй като и Макрон, и Меркел (а дори и Шойбле) са решени да вървят напред. Сигурно ще има и държави, които първоначално искат да изчакат. България не трябва да е сред тях и по принцип трябва да се стреми техният брой да е минимален;    
– Най-трудният въпрос пред ЕС е придвижването на фискалната интеграция напред. Тук България не може много да помогне, но поне може да демонстрира познание на тематиката. Спорът между Франция и Германия вече не е дали трябва да се върви напред в тази област, а по-скоро „как” да се върви напред. Френският вариант е със създаването на общ финансов министър, управляващ сериозен бюджет на ЕС (сега общият бюджет е само 1% от БВП на съюза). Този вариант има редица слабости. Първо, изисква тежка промяна на договорите. Ако все пак тази интеграция мине под графата на „засилено сътрудничество”, може да се избегне блокирането на споразуменията в ратификационния процес. На второ място, прехвърлянето на сериозни фискални правомощия на наднационално ниво може да изисква и конституционни промени в държавите-членки – особено в Германия. Това също може да доведе до блокиране на процесите. Немският вариант на фискална интеграция преминава през превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в нещо като европейски МВФ, който може да подпомага страни от периферията (в криза) с много по-големи заеми, отколкото досега (този механизъм беше създаден в обем около 1 трилион евро, но само италианският дълг е около 2 трилиона евро). В скорошно интервю Шойбле признава, че в един валутен съюз страни като Германия (която в момента има излишък по текущата сметка от 8% от БВП) трябва да подпомагат страни в затруднение.[i] Но това трябва да става внимателно и без да се създават стимули за фискална безотговорност. По този дебат България трябва да формира позиция, за да може да има смислено участие като председател;
– Брекзит ще е горещ картоф, с който ще трябва да се справяме по време на председателството. Интересите на българските граждани в Обединеното кралство са безспорен приоритет, както и солидарността между 27-те в отстояването на обща позиция спрямо Великобритания. Никой няма интерес да „наказва” англичаните за странното им решение, но също така няма причина и те да бъдат поощрявани за него. ЕС има нужда от много тесни отношения с Великобритания, особено във външната политика и отбраната. В тези параметри българското председателство трябва да организира смислени и продуктивни дебати и преговори;
– Западните Балкани, разбира се, не трябва да губят европейска перспектива. В рамките на нашето председателство едва ли ще успеем да постигнем нещо повече като конкретни стъпки, но този проблем определено трябва да е сложен на масата. Ще е грешка обаче, ако го изведем като основен наш приоритет – това е все пак тематика, която не вълнува абсолютно всички в ЕС, за разлика от федеративните процеси.
Това са големите теми на нашата „подготовка”. Тя трябва да включва широк кръг експерти от академичната общност, специализираните НПО и мозъчни центрове, медиите и т.н. Цялата публична сфера на България трябва да се пренастрои на тези теми. Борисов 3 има късмет, че е правителство на проевропейска държава в момент, в който проинтеграционните сили се консолидират и набират скорост. Лошото е, че това е кабинет с голям антиевропейски баласт.
Имаме шанс – дано да се възползваме от него.
Текстът е публикуван в портал "Култура" ( http://kultura.bg/web/ес-и-българските-приоритети/)

неделя, 7 май 2017 г.

Правителството на бог Янус



Правителството на бог Янус от Клуб Z Даниел

Правителството “Борисов 3” има две лица. Едното от тях е видимо сега. То е избръснато, про-европейско и про-атлантическо, решено да продължи курса, който страната е водила дотук. Другото лице е скрито под мътната вода на международното положение, налапало е куха тръстикова пръчка и дебне ЕС в засада. Ако съюзът прояви слабост и, да речем, Макрон загуби изборите в неделя, второто лице ще изскочи от мътната вода и ще заговори на езика на Орбан.
Причините за тази двулицевост са две. Първата е, че сред новите министри има много надарени лингвисти, владеещи политическия унгарски на много високо ниво. Поне колкото Тръмп, Банън, Льо Пен и Фарадж. Втората причина е съзнателната идеологическа аморфност на ГЕРБ и Борисов, които по правило заемат формата на съда, в който са наляти.
Сценариите за развитие в този смисъл са два. Ако европейският център във Франция и Германия удържи, и ЕС премине през политическата криза поне във формат 27, правителството “Борисов 3” ще отлежава в изразено про-европейска бутилка с приглушени “патриотични” и “консервативни” винетки по етикета. Ако френският президент се казва Льо Пен, обаче, същото това правителство ще се прелее в суверенистка дамаджана и бързо би могло да ферментира и да се орбанизира.
Персоналният състав на правителството не е особена изненада. В него има няколко вътрешни рокади на ГЕРБ, както и двама министри (на икономиката и на околната среда), които са номинално от квотата на “патриотите”, но са по-скоро близки до ГЕРБ. Всичко останало е в рамките на предварително заявяваното:
  1. Каракачанов и Симеонов са поканени в правителството, за да са под око на Борисов и да имат по силен ангажимент към стабилността на кабинета. Това е мъдра тактика;
  2. Докато Симеонов поема основно водопадите, Каракачанов има наистина важен и тежък ресор – отбраната. Повечето наблюдатели вече отбелязаха, че Каракачанов – като бивш сътрудник на ДС и поне вербален скептик по отношение на колективните евроатлантически форми на отбрана – не е най-добрият избор за военен министър на натовска държава. Доверието на партньорите, особено на тези от САЩ, няма да му е автоматично дадено и ще трябва да се заслужи. Дали и доколко това ще се случи, предстои да видим;
  3. Волен Сидеров е скритият член на това правителство. Той е скрит в двоен смисъл. Първо, няма официално място в правителство и затова е министър под прикритие; второ, той е скрит от своята идентичност, която иначе многократно експресивно е заявявал. Може би е толкова добре скрит, че вече и сам не може да се намери. Но пък, ако все пак открие себе си, правителството ще понесе репутационни щети и може да се наложи да разчита на Марешки и на ДПС, за да гарантира мнозинството си;
  4. Една от мини-драмите при формирането на правителството беше включването (и изключването на моменти) на Лиляна Павлова, както и лишаването й от вицепремиерство. Безспорно добър бивш министър в инфраструктурен ресор, тя изглежда получи повишение, като ще отговаря за подготовката на европейското председателство. Със същия успех може да се каже, че беше всъщност понижена заради определени прокурорски проверки. Предстои този въпрос да се изясни, но по-важното е, че каквито и качества да има Павлова, дълбокото разбиране на ЕС и неговите проблеми, както и ясната визия за неговото бъдеще не са сред тях. В този смисъл българската “подготовка” за председателството ще се изразява основно в “санирането” на НДК и построяването на естакадата до Терминал 2. Това са важни логистични въпроси, ако искаме партньорите от ЕС все пак да стигнат до центъра на София. Но не по-малко важно е какво ще правим, когато те влязат в обновеното НДК и си вземат от хляба и солта;
  5. След евро-председателството очевидно ще има промени в кабинета, тъй като вече няма да е нужен нарочен министър по този въпрос. На тази междинна спирка по принцип може да се очакват и други политически промени в правителството, а ако се окаже неработещо – и избори;
  6. За един от министрите (този на икономиката) се знае, че като председател на приватизационната агенция е продал Булгартабак на г-н Пеевски. Или може би не точно на него, макар че последният наскоро май е на път да продаде въпросната фирма, за да купи телевизия. Поне злите езици така говорят. Друго за този министър не се знае, а и не е необходимо. Освен, разбира се, че е формално от квотата на “патриотите”, с акцент върху формално. (Всъщност и в предходното правителство министърът на икономиката също беше формално от РБ. Приемствеността тук е толкова силна, че направо може да се говори за постоянно неформално членство в правителствата на една определена персона);
  7. Мнозина тръпнеха, че г-н Симеонов ще поеме енергетиката. Тръпнеха, защото г-н Симеонов е доста непредвидим по енергийно-гео-политически въпроси. Ресорът, обаче, остана у ГЕРБ, което не пречи нивото на непредвидимост да си остане същото. Например, никой към момента не знае какво ще стане с “Белене”, “хъба” или пък каква е позицията на България за цената на газа от Газпром;
  8. Екатерина Захариева поема външните работи. Амбициозен министър, който безспорно ще даде модерно и приветливо лице на Бъгария по света. Това назначение е, предполагам, и облекчение за Захариева, която иначе беше натоварена да “реформира съдебната реформа” (по думите на Цветанов). Доколкото това беше сизифовска задача, прехвърлянето на камъка на г-жа Цачева е благовиден изход от задънената и стръмна улица за Захариева. Вярно е, че тя остава и вицепремиер по съдебната реформа, но едно е да отговаряш за нещо, друго е да го наблюдаваш;
  9. Г-жа Цачева, обаче, има полезен ход. Вместо да бута камъка нагоре, тя просто може да го подпре с целия си авторитет на бивш председател на НС и да не му дава да се свлича надолу. Той много по-надолу няма как да се търкулне така или иначе, но все пак свличане не трябва да се допуска. А и г-жа Захариева ще убеждава партньорите от ЕС, че макар и незабележимо, камъкът пълзи бавно нагоре по-склона, дори и с г-н Цацаров, седнал върху него;
  10. За пръв път ще имаме заклет скептик по темата за глобалното затопляне като министър на околната среда. Тези му разбирания са философски опаковани в целофан от “модерен консерватизъм” ала Брайтбарт, който поставя под съмнение изобщо ролята на държавата като регулатор. Ако министерството на околната среда преживее тази идеологическа диверсия, значи нищо не може да го събори. Още повече, че ако сценарият с орбанизацията се реализира, подобни стрес-тестове ще се проведат и в други министерства. “Боже, пази България!” – както би заявил всеки модерен консерватор;
  11. Антикорупционният закон остава до голяма степен безпризорен. Може би за него ще се грижи външният министър, доколкото целта на този закон е най-вече да ни покаже в по-добра светлина в чужбина;
  12. Вътрешното министерство като че ли е отвоювано отново от г-н Цветанов. Неговият конкурент г-жа Бъчварова остана извън правителството;
  13. По инерция в кабинета има и министри на образованието, здравеопазването, туризма, културата и спорта. Какви ще са техните задачи все още не е съвсем ясно, макар всички тези области да са високо приоритетни. Принципът изглежда е министерствата с ресурси (земеделие, образование, екология, региони и т.н.) да са под опеката на ГЕРБ, независимо формално от коя “квота” е министърът;
  14. Вежди Рашидов физически се оттегли от активната политика, но духът му със сигурност ще витае над санираните крепости, възстановените по спомени средновековни базилики и фосфорисциращите паметници, които и това правителство неминуемо ще реализира;
  15. Финансовият министър Горанов запазва мястото си. Той е доказан боец на ГЕРБ и компетентно удържа както балансите в бюджета, така и разнообразните договорки на премиера;
  16. Томислав Дончев ще е пазителят на про-европейското лице на правителството заедно със Захариева и няколко други министри.
Анализаторите спорят дали кабинетът ще изкара пълен мандат. Този спор към момента е безпредметен, защото въпросът няма еднозначен отговор. В крайна сметка още дори не се знае за кое лице на Янус говорим, макар че про-европейското е все пак по-вероятно.
Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

петък, 5 май 2017 г.

My contribution to the Governance Report 2017

2017: Democratic innovations
The Governance Report shifts the focus from democracy's shortcomings to democratic innovations: attempts to foster democratic resilience and to stimulate democratic regimes.

       

The Governance Report 2017 (Published April 2017)
Publisher: Oxford University Press
Faculty lead: Helmut Anheier
The 2017 edition of the Governance Report focuses on innovative policies and initiatives meant to address the causes of the democratic malaise, to foster democratic resilience, and to stimulate the (re-)consolidation and development of democratic regimes. Aiming to shed light on how to manage and care for democracy itself, the Report emphasises solutions geared toward enhancing citizen participation and improving institutions in various contexts. Going beyond descriptions of best practices, the Report also examines the trade-offs these solutions entail and how policy-makers can make sense of them.
Contributors: Helmut K. Anheier, Ewa Atanassow, Donatella Della Porta, Andrea Felicetti, Matthias Haber, Nina Hall, Ira Katznelson, Sonja Kaufmann, Didi Kuo, Regina List, Claus Offe, Thamy Pogrebinschi, Daniel Smilov

Recent citations in the foreign press

Financial Times-May 4, 2017
... of Nato, has toned down his anti-western rhetoric, according to Daniel Smilov, an analyst at the Centre for Liberal Strategies, a think-tank.

Former PM Borisov claims victory in Bulgarian election
Financial Times-Mar 26, 2017
But in fact there are overlapping areas of interest,” said Daniel Smilov, analyst at the Centre for Liberal Strategies, a Sofia think-tank.

Bulgaria's election is unlikely to do much to clean up corruption
The Economist-Mar 25, 2017

lalibre.be-May 4, 2017
Ils "ont abandonné leurs idées exotiques pour participer au pouvoir", décrypte le politologue Daniel Smilov interrogé par l'AFP. Les Patriotes ...
Presseportal.de (Pressemitteilung)-11 hours ago
Er enthält Beiträge von Helmut K. Anheier, Claus Offe, Daniel Smilov, Didi Kuo, Thamy Pogrebinschi, Matthias Haber, Ewa Atanassow, ...
Denník N-May 3, 2017
Bojko Borisov sa tretíkrát stane bulharským premiérom, tentokrát bude prvýkrát v histórii vládnuť s nacionalistami. Foto – TASR/AP ...
Novinite.com-Jan 8, 2017
Political scientist Daniel Smilov has published an analysis of what he calls "non-Bulgaria" - a collective term for all forces that resist change for ...
askanews-May 4, 2017
“Il fatto che abbiano di recente cambiato linguaggio non muta la loro ostilità verso minoranze e migranti”, ha sottolineato Daniel Smilov, del ...
Open Democracy-Sep 14, 2015
These justifications seem to be logically weak: the problem, however, is that they capture the imagination of large masses of people in Europe.
TPI-Apr 27, 2017
... Bulgaria avrà la presidenza di turno dell'Ue, questo è l'obiettivo principale”, ha detto Daniel Smilov del Centro per le strategie liberali di Sofia ...
Financial Times-Nov 28, 2016
“It is true that the present situation has few parallels with 2013, but, still, we need to be careful,” says Daniel Smilov of the Centre for Liberal ...

Love conquers all in Berlin