петък, 22 февруари 2019 г.

За обединението в център-дясно (Дебати)


Даниел Смилов

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.       

(връзка към видео)

Г-н Смилов, напоследък ставаме свидетели на разнобой в управлението. 

От една страна „Обединените патриоти” са все по-разединени, чуват се и различни позиции в редиците на ГЕРБ. Стабилно ли е българското управление преди европейските избори? Общо взето е толкова стабилно, колкото беше и преди Коледа. Това не е много устойчива коалиция. От това, което става при „патриотите”, изглежда че те ще поемат по различни пътища за евроизборите, може би ще видим различни листи. Все пак за момента и те съзнават, че оставането в правителството им е по-изгодно. В този смисъл пряка заплаха за управленския формат няма. Поне няма по-голяма заплаха от тази, която така или иначе си имаше през последните месеци. Тези скандали, които се случиха покрай преференциите като че ли подпомогнаха коалицията, защото имаше доста по-тежки скандали. Пример за такъв е случаят с Гебрев. В този смисъл преференциите, въпреки че ГЕРБ трябваше да отстъпят заради тях и излезе, че прави някакъв компромис на БСП, чисто медийно дойдоха като дюшеш за управляващите. Това прикри далеч по-големия скандал, където те няма какво да кажат, защото ситуацията е такава, че престъплението е тежко и има съмнения за чужда намеса, а не се е правило кой знае какво в рамките на повече от две години. Нещо, което излезе в този скандал е т. нар. „скрита коалиция”. Аз съм един от хората, които от доста дълго време говорят за съществуването на такава коалиция и за това, че всъщност „патриотите” по-скоро играят ролята на фасада, зад която тя функционира. Да я наричаме коалиция обаче е малко подвеждащо, защото явно няма някакво написано споразумение между ГЕРБ и ДПС. Фактите обаче са, че по всички ключови въпроси те гласуват заедно. Не че има нещо дълбоко порочно в това. На практика има и управления на малцинството, които са с плаваща подкрепа и т.н. ДПС по-скоро искат да го официализират, но ГЕРБ се дърпат, защото техният имидж ще пострада повече. Това по-скоро е конфузното. Пак, това не е нещо ново. Новото е, че сега БСП започна открито да говори за това нещо. Не мисля, че и самите представители на опозицията от БСП не са били наясно отпреди с това състояние на нещата. 

Какво е състоянието на демократичната общност в България преди европейските избори? От няколко дни евродепутатът Светослав Малинов говори за обединение на всички десни партии, включително и тези от бившия Реформаторски блок, но някои от тях се противят. Ще станем ли свидетели на римейк на последните парламентарни избори, когато партиите от традиционната десница се явиха поотделно и не постигнаха успех? 

За съжаление такива опасности винаги има, но има и добри новини. Добрата новина е, че има една платформа – това е „Демократична България”. Тя вече е разпознаваема, някои изследвания й дават значима подкрепа. Логичното би било това, за което говори евродепутатът Малинов – тази платформа да бъде използвана от други партии, не само от тази коалиция „Демократична България”, които могат да предложат свои кандидати за листите. Изборите все пак ще останат преференциални, което означава, че партиите ще могат да гласуват за свои кандидати, така че ще бъде нещо като едновременно вътрешни избори и окончателни избори. Това е разумно решение, защото то ще използва един капитал, който е натрупан вече (тези около 5%, които дават проучванията за листите на „Демократична България”). Това е сериозен ресурс. Като се стъпи на него, би могло да се постигне и по-сериозен резултат. Предполагам, че партии като СДС и ДБГ се страхуват, че може да дадат гласове, а да не получат признание. Мисля, че страховете им са неоправдани, защото дори да се явят сами или ако се явят в друг формат (било то с НФСБ или други), по-голямо признание няма да получат, напротив – ще се размият. За СДС например, това би било един финал, ако се сдружи с НФСБ. Това е вече преминаване в друг тип партия. Ще е съвсем ясно, че освен етикета, вече нищо друго не е останало от оригиналните идеи. В този смисъл не мисля, че е алтернатива на това, което предлага Малинов. Разумното би било те да се възползват от това предложение. Дали ще стане – не мога да кажа, но за всяка една от тези формации това би било по-добрият вариант. 

Как ще коментирате пък последните действия на БСП, които решиха да напуснат парламента, въпреки че ГЕРБ направиха отстъпки по отношение а промените в Изборния кодекс – има ли логика в действията на левицата, или това е пореден акт на противопоставяне на управляващите? 

Мисля, че БСП са изнервени, защото от поне половин година насам ГЕРБ са в изключително слаба позиция и въпреки това БСП някак си не може да излезе напред. Някои от техните социолози им дават преднина, но предполагам, че и самите те знаят, че това не е факт все още. Явно стратегията на Корнелия Нинова е за допълнителна ескалация. Тя залага, че това ще им даде необходимата преднина за изборите и затова налага този ход. Чисто тактически можем да кажем, че те спечелиха точка с преференциите. Имаше обществена реакция срещу отмяната, заслужена общо взето. Това беше едно безцелно движение да се угоди в някакъв смисъл на ДПС. А точно те защо искат да се направи, не става много ясно – да се предотврати някакво обединение в дясно ли, да се направи по-труден животът на патриотите ли… може би са такива съображенията. Сами виждате, че това не са благородни или политически значими съображения. В този смисъл това е един безцелен акт, за да раздразни обществото и БСП се качиха на тази вълна и спечелиха точка. Те пък разчитат на това, че коалицията е в тежък момент, не могат да си гарантират кворума. Сега дисциплинарните мерки, които вчера бяха взети, ще видим колко дълго ще проработят. Това е тяхната игра. Стратегически ми се струва, че това не е особено умна игра, защото големият проблем на БСП не е липсата на ескалация и липсата на скандали или на конфронтация. Големият проблем е, че те влизат в ниша, която е запазена за друг тип партии като „Атака”. НФСБ дори са може би по в центъра, отколкото БСП по определени позиции. Имаме един много странен феномен, при който т. нар. „социалистическа” партия вече е по-консервативна от редица консервативни партии в Европа. Те виждат какво се случва в Унгария и в Полша, опитват се да го репликират. Колкото и грубо да звучи, те влизат в една територия, където сигурно ще спечелят гласове на „патриотите”, ще създадат проблем за тях, но ще загубят доста повече гласове в центъра. Въпреки всички скандали, ГЕРБ стои общо взето стабилно и не му се подрива като цяло подкрепата, защото центърът остава празен. БСП са го оголили и ГЕРБ, въпреки че е поизносен и от гледна точка на лидерска харизма, и от гледна точка на тези скандали, които непрекъснато се случват, засега за много хора в центъра остава единствена възможност. Това е уравнението, което БСП по някаква причина не могат да решат, а то не е много сложно, то е за трети клас горе-долу по математически критерии. Те избират екстравагантни решения, които създават много шум и изглежда не им носят много гласове. 

Как ще коментирате законодателния процес у нас – през последните месеци се приемат законопроекти, които по-скоро отнемат демократични права на гражданите, отколкото да им дават някаква сигурност? 

За съжаление това е обща тенденция. Според мен ГЕРБ се поддадоха на тази патриотизация. Реформите в България, които стартираха преди 30 години всъщност бяха реформи в обратната посока. Неслучайно бяха наречени „либерализация”. Вървеше се към общество, в което да има повече опции; като търсите решение на проблемите да не го намирате в отнемане на опции. Това не би трябвало да е решение. Онези над 40 години комунистически режим би трябвало да предотвратяват такъв тип мислене. За съжаление, в цяла Източна Европа започват да се връщат такъв тип рефлекси. Някой би казал, че те късно се връщат, може би можеха и по-рано да се завърнат. Това е притеснително като цяло. Засега ГЕРБ се колебае. В него има различни хора – гражданска квота, която дърпа на една страна или хора като Георги Марков, които са много в тази посока. Според мен има и други – по-здравомислещи, които засега удържат някакъв баланс. Борисов е известен с това, че като че ли няма собствена позиция, агледа да балансира между другите, така че да е в позицията на арбитър. От моя гледна точка това не е най-доброто решение, но пък може би не е и най-лошото. Ако погледнем как другата основна партия възприе консервативен завой, и ако ГЕРБ направи същото, нещата биха били още по-лоши.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-daniel-smilov-bsp-ne-mozhe-da-reshi-uravnenie-za-treti-klas-video/

вторник, 22 януари 2019 г.

Две години на Румен Радев (bTV)


(материал на Габриела Наплатанова)

Точно преди две години, на 22 януари 2017 г. бившият командир на ВВС ген. Румен Радев встъпи в длъжност като президент на Република България. За втората година от управлението си президентът задълбочи различията с управляващото мнозинство.
Той упражни правото си на вето 7 пъти, по 5 теми сезира Конституционния съд, а Консултативният съвет по национална сигурност беше събиран само два пъти, защото заседанията не постигнаха съгласие по теми като борбата с корупцията, бедността и модернизацията на армията.
Въпреки че беше по-скоро встрани от програмата на европредседателството, Радев е бил на 19 официални и работни визити в чужбина по покана на свои колеги: последната година беше белязана от визити в Русия, Източна Европа Балканите и Близкия Изток, а 12 чуждестранни държавни глави са посетили България по покана на президента.
Как изглежда втората година на президента Радев през погледа на политолозите Първан Симеонов и Даниел Смилов?
Рейтингът
Според Симеонов във втората година президентът е запазил най- важният си ресурс – доверието. По думите му държавният глава в момента говори на три „езика”: с реторика, разбираема както от по-левите, така и от либералните градски хора и от тези, които искат генерални теми.
Политологът посочва, че президентът Радев следва социологията на неодобрението към правителството, но трябва да търси „златната среда” в позициите си, защото стъпва по тънък лед: „В инерция не бих казал, че още е навлязъл той се опитва даже да ескалира критиките. Той се бои да влезе в рутина и цялото му поведение излъчва да е извън рутината и винаги на педал. В хода на дебатите винаги се получава износване. Все още не виждаме такива признаци”.
Даниел Смилов отчита също високия рейтинг спрямо останалите политици, но смята, че част от заявените позиции не са срещнали своето потвърждение. Той смята, че има и различен тип говорене от държавния глава, когато е посещение в чужбина и когато говори пред електората в страната.  
„Този рейтинг поспадна под 50%, това за средата на мандата са добри резултати. Това означава, че хората търсят алтернатива която не виждат в опозиционни партии в парламента и прави Радев като политическа алтернатива на управлението. (…) Има стълкновения с управляващите и това не води до нищо повече, нещата изглеждат като театър. Тази антикорупционна заявка не се потвърди”, коментира политологът.
Той посочва, че все още не е ясно дали президентът ще е преграда пред националпопулизма, или ще се окаже ефект от възхода му. Освен това вижда „силен проруски уклон” в говоренето му по темата за санкциите и в позицията му за новите изтребители: „Цели да предотврати една пълна интеграция в НАТО и евроатлантическите структури”.
Отношенията с БСП и евентуален политически проект 
За Първан Симеонов по-скоро левицата се опитва да се залепи за президента: „Той накрая трябва да е сигурен , че към петата година ще излезе в добра политическа кондиция, което ще му даде възможност да мисли за втори мандат и за други неща. (…) Поне засега е на ръба и държи противниците в шах, което увеличава спекулациите че ще прави нещо, което, ако ме питате мен, е в негова полза”.
Снимка: Ладислав Цветков
Смилов също смята, че се цели подобна формация като ГЕРБ, но позиционирана в левия политически спектър: „Не бих казал, че има пълна еманципация, това беше президент, избран основно с гласовете на БСП, но БСП пък в този етап влезе в ниша на патриотизация, където се състезава с партии като „Атака”, НФСБ и други и президентът започна да се проявява като по- центристки и като че ли неговото позициониране е по-удачно от това на самата социалистическа партия”.
За нов проект Даниел Смилов е категоричен, че подобни планове президентът е оставил за далечно бъдеще след края на мандата.
Отношенията с управляващите 
Първан Симеонов прави разграничение между битката „Президент – ГЕРБ” и „Президент-премиер”.
„Премиерът отдавна е показал ,че държи да има различен образ от управляващото мнозинство и от собствената си партия. Видяхме оня ден. Бойко Борисов винаги се е дистанцирал. Въпросът е дали ще се състезават Радев и партията, или и Борисов ще излезе на ринга, той вече го направи и допълнително легитимира Радев”, коментира политологът.
Снимка: Ладислав Цветков
Според него генералската битка би имала лош ефект за Борисов: „Обществото вижда двама генерали и прави калкулация: „Просто единия го виждах досега, почва времето на следващия”.
Според  Даниел Смилов този тип реторика обслужва и двете страни: „От гледна точка на президента, той се явява като основен опонент, а от гледна точка на герб това е удобно защото Корнелия Нинова и БСП остават на трето място. Очаквам този тип диалог да продължи, той е медийно атрактивен и генерира интерес у хората, не изключвам нелицеприятната конфронтация между президент и премиер да продължи”.

вторник, 30 октомври 2018 г.

ТРЪМП ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО (Култура)


Даниел Смилов
Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. През това време се случиха много неща, които трудно могат да се подредят в смислена обща картина. Но ако трябва да обобщим президентските амбиции на човека с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:

СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СЪЩИЯТ 

Тръмп е първият, но едва ли ще е последният президент на САЩ, който е воден от остро чувство за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е все още най-могъщата, но нейните конкуренти са вече твърде близо до нея по ресурси. Стратегията на Тръмп е промяна на световния ред, така че в него Америка да запази своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон продължават.

КИТАЙ

Китайската икономика вече надхвърли по паритет на покупателна способност американския БВП. В абсолютни стойности тя премина границата от 12 трилиона долара през 2017 г., което я прави сравнима с тези на САЩ (19 трилиона) и на ЕС (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската икономика ще е безспорен световен лидер.
Каква трябва да е политиката на САЩ по този въпрос? Тръмп е прав да посочи Китай като основен свой конкурент, но „планът” му за запазване на първото място на САЩ не изглежда особено състоятелен. Търговската му война с Пекин засега е по-скоро периферна и води до размествания, които са незначителни с оглед на голямата картина. Вярно е, че някои големи фирми обмислят изтегляне на част от производството си от Китай, но повечето от тях няма да го върнат в САЩ, а ще го преместят във Виетнам или на други подобни места. И като цяло търговската война може да доведе до временно забавяне на растежа на китайската икономика, но ако ескалира твърде много, тя може да породи и глобална рецесия. А как светът ще изглежда след една нова голяма контракция на икономиката, е трудно да се предскаже: кризата от 2008 г. не спря възходът на Китай.

ЕС

Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е много по-различно от отношението към съюзниците му от ЕС и НАТО. Заедно с ЕС, САЩ могат да гарантират глобалната доминация на Запада в икономическо отношение много по-дълго време, отколкото САЩ сами по себе си. Но това не е неговата стратегия – той иска да разбие ЕС на съставните му държави, за да могат САЩ по-лесно да се налагат на всяка една взета поотделно. В краткосрочен план това може да доведе до някакви позитиви за САЩ, като предоговаряне на търговски споразумения и пр., но в дългосрочен план една слаба и разпокъсана Европа би била добре дошла за възхода на Китай. В крайна сметка докато САЩ и ЕС са демокрации, азиатската държава в политическо отношение е тоталитарна. Ако целта на САЩ е да запази собствения си, западен начин на живот, защо действа срещу него и в интерес на най-опасните му конкуренти?
Изоставянето на традиционните демократични съюзници на САЩ и откритата работа срещу техните интереси не изглежда оправдана политика.

РУСИЯ

Тръмп като че ли се готви за потенциален военен сблъсък с Китай и заради това се опитва да привлича Русия на своя страна. Поведението му спрямо Путин е в диапазона от сервилност до пренебрежителност. Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, макар че разследването на Робърт Мълър досега не е открило нещо особено съществено. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия отбор, а не в този на Китай. Москва има такъв дългосрочен интерес, защото лесно би могла да се превърне във васал и ресурсен придатък на един китайски гигант. Скъсването на ядрените споразумения пък показва, че Тръмп не възприема Русия като равноправен потенциален съюзник – тя трябва да си избере отбор, но с ясното съзнание, че не е първа цигулка в него.
Като цяло в тези калкулации на Тръмп има логика. Необяснимо остава защо той е толкова отстъпчив спрямо Путин по отношение на Украйна обаче. И защо заедно с Путин работи срещу ЕС и НАТО. Ние сме преки жертви на тази линия на американската политика: Русия се възползва от нея, за да увеличи влиянието си на Балканите и в Европа като цяло.

БЛИЗЪК ИЗТОК

Тръмп продължава линията на постепенно дезинтересиране на САЩ от района на Близкия Изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно САЩ са все по-независими от този регион и за тях той е важен най-вече с оглед на цели като защитата на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната опасност за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният купувач на американско оръжие и други стоки. В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и затова се люшка между Русия, ЕС и САЩ, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска гледна точка това е опасна ситуация – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер.
Кризата с убития саудитски журналист в Турция демонстрира крехкия баланс между дезинтересираността на САЩ в региона и все още съществуващите претенции на страната да е световен лидер. Лидерството изисква морал – ако някой е воден само от тесни егоистични интереси, бързо губи всякакъв авторитет. Това е и големият риск на линията „Тръмп”.

ЛИБЕРТАРИАНСКО КЕЙНСИАНСТВО

Икономическата политика на Тръмп е класическата републиканска смес от либертарианско кейнсианство– сваляне на данъците и увеличаване на държавните разходи, особено в областта на отбраната. Резултатите от тази политика са два – икономически ръст, по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Тази политика е възможна единствено заради водещата роля на долара в световната икономика, както и в желанието на чужди държави и фирми да инвестират в американски облигации. Китай е един от големите притежатели на американски правителствени книжа. Очевидно е, че поддържането на този икономически модел заедно с геополитическа конфронтация с Китай не може да продължи дълго време. Дали Тръмп има план по въпроса е рано да се каже – засега икономическата му политика е рискова и инерционна. Просто проблемите се отлагат за решаване в бъдеще.

ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ

Ако управлението на Тръмп има един ясен ефект, то той е обществената поляризация и радикализацията на публичното говорене. Америка рядко е била по-разделена държава. Едно скорошно изследване показва, че страната е буквално разполовена по въпроси като миграция, права на сексуалните малцинства и междурасовите отношения.[i] Стратегията на Тръмп е да засилва и раздухва поляризацията, да играе ролята на племенен вожд в нещо като гражданска културна война. В тази война умерените биват заглушавани от радикалите, разумът отстъпва на арогантността и шумотевицата.
Тръмп твърди, че това е необходимо, за да консолидира своята база и така той да получи мандат за „реформите”, които извършва. Дългосрочните ефекти от поляризацията няма как да са добри – политически мотивираното насилие и тероризъм вече почнаха да стават ежедневие. И тук Тръмп действа опортюнистично, като върви по острието на бръснача.

ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В САЩ

Въпреки че назначи Кавано във Върховния съд и си осигури „консервативно” мнозинство, Тръмп няма да унищожи либералната демокрация в САЩ. Напротив, така той успя да консолидира опозицията срещу себе си. С щати като Ню Йорк и Калифорния САЩ не могат да се превърнат в царство на консервативно-селски популизъм от каубойски тип. Вярно е, ще има щати, които могат да се свлекат до този статут. В най-лошия случай, ако Върховният съд, да речем, реши да отмени Roe v. Wade (делото, легализиращо правото на аборт), ще има американска територия, на която абортът е забранен. Това ще принуди много жени да пътуват до крайбрежието, дори да се преселят там. Разликата между крайбрежието и т.н. Bible belt – щатите с по-консервативно население във вътрешността на страната – ще се засили. Америка ще е по-разделена и вътрешно-конфронтационна. Но либералната ѝ демокрация като цяло няма да бъде отменена и заместена с нещо друго.

ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ ПО СВЕТА

Същото може да се каже и за либералната демокрация в Западна Европа. Великобритания, Германия, Франция и Холандия ще преживеят Тръмп толкова либерални и демократични, колкото са и сега. Размествания в партийните им системи и изборни изненади ще има. Но както шведските и холандските избори показаха, популистите остават в рамките на 20% от електората.
В останалата част от света Тръмп не е добра новина за либералната демокрация. Авторитаристи, реваншисти, опортюнисти и обикновени шарлатани от всякакъв вид виждат в Тръмп вдъхновение. Въпреки приликите, Тръмп не е глобален Валери Симеонов, Волен Сидеров или Виктор Орбан обаче. Тръмп действа в институционална среда и обществени ограничения, които правят невъзможно сриването на демократичния ред. В крехки нови демокрации войнственият популизъм ала Тръмп може да помете цялата конституционна уредба. И да се използва от диктатори за легитимация на техния режим.

ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ

Изборите през ноември са важни не толкова за Америка, колкото за останалия свят. Какъвто и да е техният резултат, Тръмп ще продължи своята политика, чийто параметри бяха очертани по-горе. Но една победа на републиканците би пратила сигнал, че тази политика „работи”, в смисъл че осигурява преизбиране. Това би наляло вода в Тръмповата мелница за втори мандат, но още по-важно – би дало криле на имитаторите на Тръмп по света.
А това е наистина комично, защото добър или лош (по-скоро второто), Тръмп е вкоренен и произтича от страховете на американците за загуба на статус на първа сила в глобален план. „Америка на първо място” е бойният вик на този страх, който очевидно резонира с американското мнозинство и го кара да се опитва да спира гюлетата на глобалното икономическо развитие с вентилатора на популистките фантазми за величие. Ако Америка се превръща в тъжно и леко депресиращо място в резултат на тези амбиции с оранжева прическа, опитите да се имитира Тръмп в места като България, Унгария или Русия са направо жалки и комични. Особено за европейските държави е ясно, че интеграцията и взаимодействието между тях е единствената им гаранция за достойно място в глобализирания свят. Приказките, че те сами, водени от национално-егоистични интереси ще се защитят най-добре, са в най-добрия случай за романтични наивници.
Европа знае накъде води романтизмът на национализма.
_____________________________

петък, 26 октомври 2018 г.

Математиката на “конструкцията”



Теорема 1: Ако една фирма се оттегля от спечелени проекти по волята на премиера, сигурно ги е спечелила по тази воля.

Теорема 2: Обиколката и диаметъра на обръча са право пропорционални на дължината на мандата и обратно пропорционални на броя на извънредните парламентарни избори.

Теорема 3: Лицето на обръча е равно на π по дължината на бухалката на квадрат.

Теорема 4: Продължителността на живота на руските самолети и цената за поддръжката им е право пропорционална на дължината на мандата на министър Каракачанов.

Теорема 5: Бройката и размера на щетите от лобистки актове са право пропорционални на шума от патриотичния тъпан.

Теорема 6: Дължината на мандата на Борисов = (способността на Симеонов да мълчи/броя на скандалите с участие на Сидеров) X10 от медийната империя на  Пееф. 

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Заради едното уж

Уж стабилността на третото уж Борисово правителство е отново разклатена от уж патриотите, които вече са и уж консерватори. Може да се наложи уж опозиционното ДПС и уж партията на Марешки да подкрепят наяве управляващата "конструкция". Със сигурност уж медиите на Пеевски, който уж пак се раздели с тях, ще трябва съвсем открито и безскрупулно да бранят "конструкцията", но това само ще засили убеждението, че тя е уж на Борисов, а всъщност е на някой друг. Шумотевицата ще даде възможност на уж социалистите, които са реално вече консерватори, да прикрият факта, че са уж опозиция на правителството по важни теми като КТБ, корупция, еврочленството, Скрипал, Белене, Орбан и т.н. Конфликтът между Сидеров и Симеонов постави всички новопокръстени уж консерватори в конфузна ситуация и демонстрира, че един "консервативно-патриотичен" обрат на ГЕРБ бързо би направил партията и Борисов за посмешище. На този фон той ще продължи уж да балансира. Уж борбата с корупцията също ще продължи.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

За радикалното говорене, което превзема терена на политиката (Дарик)


Дарик радио
Професионални анализатори в "Кой Говори" днес са:
Димитър Вацов - философ
Даниел Смилов - политолог
За изказването на Валери Симеонов, митинга и маскарада, който прикрива радикалното говорене: звуков файл