вторник, 22 септември 2020 г.

Citation in Judy Dempsey's blog (Carnegie Europe)



They couldn’t be more different.

Belarus skirts the European Union’s north-eastern border. For twenty-six years, this country of 9.4 million inhabitants has been ruled by President Alexander Lukashenko. His autocratic style has exuded invincibility. He has skillfully played off Russia against the EU with the aim of guarding Belarus’s ambiguous sovereignty.

In the south-east of Europe, bordering the Black Sea, is Bulgaria. This country of 6.9 million is a member of NATO and the EU. It enjoys all the privileges of belonging to both organizations, receiving security guarantees and generous financial support.

Judy Dempsey
Dempsey is a nonresident senior fellow at Carnegie Europe and editor in chief of Strategic Europe.
@JUDY_DEMPSEY


Yet, for all these geopolitical and economic differences, the citizens of both countries have been protesting against their leaders.

In Belarus, tens of thousands of people have taken to the streets each Sunday since the presidential election on August 9, 2020. They feel cheated by an election they insist was rigged. They want Lukashenko to resign. They want fair and free elections. They want democracy and freedom.

Despite the violence by the Belarusian security forces who have detained probably thousands of men and women by this stage, the people of Belarus have not given up. Individuals from every walk of life are bravely demonstrating peacefully for their rights.

In Bulgaria, protestors have taken to the streets for over seventy days. They have had enough of the corruption and the style of leadership exercised by Prime Minister Boyko Borisov, the leader of several center-right governments since 2009. They want him to resign and hold new parliamentary elections instead of waiting until the planned election in March 2021.

One would have assumed that, in the case of Belarus, the EU would have reacted to the violence, beatings, and expulsions of leading opposition figures by quickly slapping sanctions on Lukashenko, other leading regime figures, and the security forces.

As for Bulgaria, a strong and united stance by all the EU institutions against corruption and the alleged money laundering might have sent a signal to the Borisov government.

Instead, in the case of both countries, the protestors have become hostage to special interest groups inside the EU. The upshot is that the bloc’s commitment to democratic values and freedom in Belarus and the upholding of the rule of law in Bulgaria have been thrown to the wind.

Cyprus, a country that joined the EU in 2004 but has since then repeatedly held the bloc hostage over a number of issues, was true to form on September 21. It again blocked attempts by EU foreign ministers to impose sanctions on Lukashenko and others involved in suppressing the demonstrations in Belarus.

“Today’s failure to agree on sanctions in support of Belarusians, suffering & fighting for democracy, undermine credibility of democratic values they are fighting for,” tweeted Linas Linkevicius, the indefatigable foreign minister of Lithuania and staunch defender of Belarus’s citizens. “Some colleagues should not link things that must not be linked,” he added.

Cyprus argues that the EU should impose sanctions on Turkey after Ankara has attempted to extend its drilling rights in the Eastern Mediterranean, which would affect Greek islands in the Aegean Sea, besides changing existing legal maritime boundaries.

“Our reaction to any kind of violation of our core basic values and principles cannot be à la carte. It needs to be consistent,” said Cypriot Foreign Minister Nikos Christodoulides.

Borisov is being left off the hook too.

Members of the European Parliament sent a list of questions to Borisov about corruption, allegations of money laundering, and misuse of EU funds. So far, except for dismissing his justice minister, Borisov is hanging on. The European Commission, which over the years has been monitoring Bulgaria’s attempts to reform the judiciary and end corruption, mildly rebuked the government’s attempts to end the protests by force.

Borisov’s political future could change if the European People’s Party (EPP), the European umbrella for center-right parties and movements, spoke out against corruption. But it’s not in its character to do so.

The EPP continues to turn a blind eye to Hungarian Prime Minister Viktor Orbán, whose Fidesz party is in the EPP and who has run roughshod over independent civil society organizations and ended the independence of several academic institutions and news media by either closing them down or bringing them under Fidesz’s control. And the EPP is taking a soft line on Bulgaria too.

“The EPP will have to make a choice and take a position over the scandals,” said Daniel Smilov, program director at the Centre for Liberal Strategies in Sofia.

But the group sees no reason to criticize Borisov. “For the moment we don’t have any sign that he is involved in corruption,” said Pedro López de Pablo, the EPP’s head of communications. “It’s a big campaign against Borisov. This is a country divided between the left and the right. There are some problems in the judicial system in all these countries,” he added.

Other Bulgarian analysts take a different view. “People are fed up with the persistent corruption,” said Radosveta Vassileva, lawyer and social advocate. “The transformation of the country [since 1989] never went deep.”

It is that transformation—based on democratic values—that the citizens of Belarus are attempting to begin and the citizens of Bulgaria are trying to complete. It couldn’t be clearer to the EU what’s at stake.

събота, 12 септември 2020 г.

Public lecture on Populism, Constitutionalism and the Rule of Law (Oxford FLJS)

Constitutional expert asks: Can populism coexist with constitutional principles?, in FLJS Webinar streamed globally

22 June 2020

Can populism happily coexist with constitutional principles and practices? This is the provocative question posed by political scientist and constitutional expert Professor Daniel Smilov in the latest FLJS webinar, broadcast live to a global audience last week.

Professor Emeritus of Socio-Legal Studies Denis Galligan introduced the lecture, entitled Populism, Constitutionalism, and the Rule of Law, in which Prof Smilov gave an account of the impact of rise of populism on constitutionalism and the rule of law in countries across the world, with a focus on his own region of Eastern Europe, where democracies in Hungary and Poland have been particularly influenced by populist leaders.

Prof Smilov, Associate Professor in Political Science at the University of Sofia, Bulgaria, began by setting out the basic concepts of populism: that there is a set of ‘good people’ vs. a corrupt elite, and that the so-called ‘will of the people’ should be followed at all cost.

He confronted the consensus view that constitutionalism is, by definition, in conflict with populism, since constitutionalism is essentially an ideology of limited political power, whereas the populist model relies on strongmen leaders acting in defiance of state institutions and civil society.

Professor Smilov noted, however, that constitutionalism and liberalism are both the product of Enlightenment thinking, which has anti-paternalism as an essential element – i.e., the belief that the people should decide for themselves, and their preferences should be respected – and that in this respect at least, populism fits well with aspects of liberalism and constitutionalism.

Differences emerge in respect of other facets of Enlightenment thought, which Prof Smilov termed ‘the responsibilities of freedom’:

  • Solidarity
  • Empathy/Sympathy
  • Self-education

Turning to the resurgence of populist leaders in Eastern Europe, Prof Smilov observed that even here, institutions have stood up well to attempts to overrule their place in public decision-making:

 

In countries like Hungary, Poland, or Bulgaria, the rise of populism has been spectacular in the last 10 years, but even in those countries it is an exaggeration to say that their democracies have collapsed into authoritarianism.

 

He did concede that populism in Hungary was strengthened by the COVID crisis, when Viktor Orbán passed an emergency decree that effectively suspended parliament as a lawmaking body, and yet, just the day prior to Prof Smilov’s lecture, this decree was abolished and the lawmaking powers of the Hungarian Parliament was restored. Given that Hungary remains part of the EU and other institutions that can restrain executive power, it remains a long way from the authoritarianism evident in Central Asian regimes or even Russia or Turkey.

 

He noted that, even if the independence of the judiciary has been compromised in some countries, including Hungary and Poland:

 

Interestingly, the rise of populism has not led to the softening of constitutions and the adoption of procedures that do away with constitutional constraints.

 

Returning to the bigger picture of the ideologies and strategies of contemporary populists, Prof Smilov identified a deliberate move by populists to subvert the traditional ideas of a political party to better serve their ideology, and to overcome the widespread lack of trust by the public in political parties, fostered largely by their own populist rhetoric.

The new method of populists is to sell themselves as authentic and direct transmitters of public preferences rather than as educators of the public – and as a result, we lose this important role of political parties in the process.

He went on to critique the attack on rights that characterizes populist politics, whereby rights are framed as part of a ‘liberal ideology’, especially the rights of ethnic, religious, and sexual minorities. These characteristic policies expose populism as intrinsically divisive, and undermine our ideas regarding non-discrimination and rights as embedded in our constitutions.

Populism also represents a direct threat to supranational constitutionalism, Prof Smilov warned, citing the many grievances against the EU which are frequently used to motivate populist voters, including attacks on the Council of Europe – and of course Brexit perhaps serves as the paradigm example of recent times.

Professor Smilov concluded by observing that the rise of populism has left us with weakened but still functional institutions, and it is this rule of law without self-restraint which undermines the Republican principle of constitutionalism as an ideology designed to represent society as a whole.

The webinar was the latest in a series of free public events that we are now offering to a global audience through our live broadcasts on the Zoom webinar platform and simultaneous livestreams on our Facebook Livechannel, where it has already been viewed several hundred times.

Videos of all our webinars, along with previous filmed events such as the Putney Debates, are available to view and download on our Video pages.

To receive invitations to future webinars and all our news and free resources, please subscribe to our bimonthly e-newsletter and follow us on Twitter @OxfordFLJS.

Как ще си тръгне Борисов (ДВ)

Борисов е човек, който ще остави следа в българската история. Въпросът е с какъв знак ще бъде тази следа. Ако иска да бъде повече като Меркел, а не като Лукашенко, той все още има един полезен ход.

Анализът на Даниел Смилов е препубликуван от "Дойче веле".


Въпросът кога Борисов ще си тръгне е важен. Но още по-важно е как ще стане това. Защото оттеглянето му от премиерския пост е събитие, което неизбежно предстои на България.


В парламентарните демокрации подобни събития не са особен проблем. Дори лидери като Маргарет Тачър или Тони Блеър е трябвало да се оттеглят преждевременно с оставка. В настоящите времена Ангела Меркел вече заяви, че това ще е последният ѝ мандат като канцлер.


В двата британски случая големият лидер е имал и достоен наследник, който е развивал и допълвал политиката на предшественика си със съответните корекции. Меркел пък вероятно ще има (заслужен) шанс да се оттегли на върха на кариерата си с голямо признание у дома и невероятен международен авторитет, а това със сигурност ще ѝ гарантира наследник, който да продължи нейната линия.


Всичко, което трябва да знаете за:

Проблемът на Борисов


В автокрациите обаче смяната на политическия лидер винаги е проблемна: с нея като че ли си отива целият досегашен институционален и правов ред на страната. Джон Остин е имал теория за правото като съвкупност от общите команди на суверена. С оттеглянето на персоната на суверена по тази теория изчезват и правилата/командите, които той е създал. Затова Лукашенко се страхува от оставка - след нея той би загубил всичко, включително институционалните гаранции за правата и интересите си, които сам си е изработил. Затова и Путин избра радикалния вариант - с конституционна реформа да остане на власт до второ пришествие.


Проблемът на Борисов е, че иска да бъде като Меркел, но се е поставил в ситуация, която е сходна с тази на Лукашенко. България не е автокрация, но през последните десет години Борисов успя да имплантира и модифицира институционалния и правов ред със собствените си сложни и все по-проблематични неформални и задкулисни договорки. Въпросът е, че с оттеглянето на премиера тези договорки ще се обезсилят, а Борисов очевидно се бои от това.


По тази причина България, държава-член на ЕС и НАТО, започва да прилича на автокрация в период на смяна на лидерството. Далеч не е случайно, че Лукашенко стигна до същата формула за спасение, както и Борисов - оставка, но само след приемане на нова конституция.


В нашия контекст голямата лична и обществена драма, която премиерът Борисов забърка, е следната: как хем България да остане демокрация, хем той да може да се оттегли от премиерския пост, хем договорките, които е създал, да не изчезнат. Не се вижда ясен план, по който всичко това да се постигне. Наблюдаваме опортюнистични експерименти и копиране от автократични модели, което в българската среда няма как да не доведе до политически фарс.


Първо: конституционна реформа а ла Путин


Борисов вече даде да се разбере, че е готов да пожертва настоящата конституция, за да остане на власт. Проблемът с тази стратегия е обаче, че тя стана твърде прозрачна за всички. В момента само Марешки е оставен да защитава достойнствата на "проекта" за нова конституция (всъщност пораздърпан вариант на старата), без дори да го е прочел.


Но големият проблем за конституционните намерения на Борисов е не Марешки, а партньорите му от ДПС, които едва ли ще позволят отварянето на кутията на Пандора с екзотични приумици от "патриоти" и кой ли не в едно ново ВНС.


Второ: електорална система а ла Орбан


Борисов би искал да смени сегашната избирателна система с мажоритарна, за да закрепи водещата позиция на ГЕРБ. Мажоритарните системи (и смесените, каквато е в Унгария) дават бонус на първите две партии (и особено на най-голямата), като същевременно ощетяват останалите. Та с хитра електорална маневра Борисов опитва да закрепи ГЕРБ, което би му осигурило достатъчна политическа тежест и без да е премиер.


Но и този план едва ли ще сработи, защото тук не само ДПС, но и "патриотите" нямат никакъв интерес да го подкрепят. В една мажоритарна система малките партии ще изчезнат, а ДПС няма да може да се възползва от по-голямата мобилизация на електората си и рядко ще бъде необходима като коалиционен партньор (срит или открит).


Трето: осигуряване на наследник а ла Елцин


Най-важното в ситуацията, в която Борисов се намира, е осигуряването на наследник, който би уважавал договорките му: както Елцин си осигури удобен за него президент след оставката си в края на 1999 година. Тъй като договорките на Борисов са основно с ДПС, най-логично би било неговият наследник да е приемлив и за Движението. Затова и ДПС предложиха идеята за "експертно правителство", съставено от сегашното парламентарно мнозинство.


Този вариант е удобен за ДПС, но е високо рисков за Борисов. Първо, той ще трябва да изконсумира политическите негативи на оставката си, което допълнително ще ерозира подкрепата за ГЕРБ на следващите избори. Второ, ДПС е свикнало да дърпа управленските конци от втора линия, но ГЕРБ не може да си позволи същото: в крайна сметка едно "експертно правителство" отново ще се пише основно на сметката на ГЕРБ. И трето, за всички ще стане още по-ясно, че ГЕРБ и ДПС са политически тандем, качен на "експертно" правителствено колело.


Още по-важно е обаче как наследяването на властта ще протече в ГЕРБ. Оттеглянето на Борисов като премиер може да го остави начело на партията, но все пак той трябва да мисли и за наследници в нея. А специфичният му стил на управление не даде възможност за естествена конкуренция и налагане на нови лица.


Четвърто: опазване на наследството и имунитет а ла Пиночет


Борисов е амбициозен човек, който ще остави следа в българската история. Въпросът е обаче с какъв знак ще бъде тази следа. Всекидневните му турове из страната целят да го утвърдят като строител на съвременна България. Същевременно обаче през последните месеци се налага като доминиращ друг негов, далеч по-негативен образ: на патрона на едно управление, което е довело до пленяване на държавата от концентрирани частни интереси.


Борисов винаги е разчитал на медиите на ДПС за създаването, поддържането и освежаването на собствената си харизма. Това е обаче поръчка, а не работа по убеждение. След оттеглянето му като премиер не е изключено тези медии да се обърнат на 180 градуса, както през пролетта на 2013 година. А и днешните протести доказаха, че медиите на ДПС не могат да диктуват общественото мнение. Оставайки още на власт, Борисов рискува не само ерозия на електоралната подкрепа, но и затвърждаване на силно негативен свой образ не само в общественото съзнание в България, но и сред публичността в Европа.


А страхът, с който Борисов подхожда към главния прокуро Иван Гешев, както и липсата на каквато и да е премиерска критика към дейността на прокуратурата (при очевидни проблеми там) също издават надеждата на Борисов да се сдобие с де факто имунитет по модела на авторитарни лидери след тяхното оттегляне. Както демонстрира обаче и казусът с Пиночет, това е много рискова стратегия. А и при нас такъв "имунитет" би разчитал на някакви вътрешнополитически договорки и не би имал никаква стойност в наднационален съюз като ЕС.


Борисов има полезен ход


Поради невъзможността някоя от горепосочените стратегии да проработи, Борисов просто отлага неизбежното. Но ако иска да бъде повече като Меркел, а не като Лукашенко, той все още има един полезен ход: да даде обяснения за корупционните скандали и да застане с открито лице на едни нови избори, където да търси продължение на собствената си политическа линия и нова легитимност - за ГЕРБ и за себе си.


И колкото по-рано го направи, толкова по-добре. Всички други варианти са със силен привкус на политически и личностен провал.

Участие в БНТ (Георги Любенов)

Лятото на недоволството и горещата политическа есен

В ПРЕДАВАНЕТО
ЧАСТИ ОТ ПРЕДАВАНЕТО
ВСИЧКИ БРОЕВЕ 

Лятото на недоволството и горещата политическа есен. Какво постигна и ще постигне протестът? Коментар на Валерия Велева, Даниел Смилов и Димитър Ганев.


Линк с видео:https://bnt.bg/news/lyatoto-na-nedovolstvoto-i-goreshtata-politicheska-esen-v270130-282074news.html