сряда, 30 декември 2015 г.

Избори 2 в 1 вероятни през 2016 г. (БГНЕС)



2015 г. започна с надежди, с ново правителство, което беше поело сериозни ангажименти за реформи в някои сектори. Доста неща се придвижиха, специално в съдебната реформа се стигна и до конституционна поправка. Но, за съжаление, в последния месец решенията тръгнаха в негативна посока. Първоначалният проект беше разводнен, дори се прие текст в поправките на Конституцията за начина на разпределение на квотите във ВСС, който може да създаде проблеми на страната. Всичко това произведе негативен ефект върху управляващата коалиция - де факто единият неин елемент, а именно РБ, се разпадна и е в много тежка ситуация. Така че краят на годината определено е помрачен. Големият въпрос, който стои пред държавата, е: в каква посока ще тръгне кабинетът оттук нататък? Дали ще продължи с това размиване на реформите, което според мен е голяма опасност, и е по-вероятният сценарий? Или, все пак, ще има опит за възстановяване и връщане към руслото на първоначалните намерения, което за момента е малко осъществимо. Липсата на съдържателна политическа яснота - какво ще се прави - поражда и нестабилност. Тя не е толкова математическа - очевидно е, че в сегашният парламент, който е доста аморфен, винаги ще може да се събере някакво мнозинство. Но не е ясно то с какви идеи ще управлява. Това е притеснителното. Има логика да се очакват предсрочни избори по формулата 2 в 1 следващата година, ако тази неяснота продължи. Все пак, България не може да бъде управлявана по този начин с ad hoc мнозинства. /БГНЕС ---------------- Даниел Смилов, политолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4397097/
Даниел Смилов: Има логика да се очакват избори 2 в 1 през 2016 г. 2015 г. започна с надежди, с ново правителство, което беше поело сериозни ангажименти за реформи в някои сектори. Доста неща се придвижиха, специално в съдебната реформа се стигна и до конституционна поправка. Но, за съжаление, в последния месец решенията тръгнаха в негативна посока. Първоначалният проект беше разводнен, дори се прие текст в поправките на Конституцията за начина на разпределение на квотите във ВСС, който може да създаде проблеми на страната. Всичко това произведе негативен ефект върху управляващата коалиция - де факто единият неин елемент, а именно РБ, се разпадна и е в много тежка ситуация. Така че краят на годината определено е помрачен. Големият въпрос, който стои пред държавата, е: в каква посока ще тръгне кабинетът оттук нататък? Дали ще продължи с това размиване на реформите, което според мен е голяма опасност, и е по-вероятният сценарий? Или, все пак, ще има опит за възстановяване и връщане към руслото на първоначалните намерения, което за момента е малко осъществимо. Липсата на съдържателна политическа яснота - какво ще се прави - поражда и нестабилност. Тя не е толкова математическа - очевидно е, че в сегашният парламент, който е доста аморфен, винаги ще може да се събере някакво мнозинство. Но не е ясно то с какви идеи ще управлява. Това е притеснителното. Има логика да се очакват предсрочни избори по формулата 2 в 1 следващата година, ако тази неяснота продължи. Все пак, България не може да бъде управлявана по този начин с ad hoc мнозинства. /БГНЕС ---------------- Даниел Смилов, политолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4397097/
Обновена на 29.12.2015 07:03 Даниел Смилов: Има логика да се очакват избори 2 в 1 през 2016 г. 2015 г. започна с надежди, с ново правителство, което беше поело сериозни ангажименти за реформи в някои сектори. Доста неща се придвижиха, специално в съдебната реформа се стигна и до конституционна поправка. Но, за съжаление, в последния месец решенията тръгнаха в негативна посока. Първоначалният проект беше разводнен, дори се прие текст в поправките на Конституцията за начина на разпределение на квотите във ВСС, който може да създаде проблеми на страната. Всичко това произведе негативен ефект върху управляващата коалиция - де факто единият неин елемент, а именно РБ, се разпадна и е в много тежка ситуация. Така че краят на годината определено е помрачен. Големият въпрос, който стои пред държавата, е: в каква посока ще тръгне кабинетът оттук нататък? Дали ще продължи с това размиване на реформите, което според мен е голяма опасност, и е по-вероятният сценарий? Или, все пак, ще има опит за възстановяване и връщане към руслото на първоначалните намерения, което за момента е малко осъществимо. Липсата на съдържателна политическа яснота - какво ще се прави - поражда и нестабилност. Тя не е толкова математическа - очевидно е, че в сегашният парламент, който е доста аморфен, винаги ще може да се събере някакво мнозинство. Но не е ясно то с какви идеи ще управлява. Това е притеснителното. Има логика да се очакват предсрочни избори по формулата 2 в 1 следващата година, ако тази неяснота продължи. Все пак, България не може да бъде управлявана по този начин с ad hoc мнозинства. /БГНЕС ---------------- Даниел Смилов, политолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4397097/
Обновена на 29.12.2015 07:03 Даниел Смилов: Има логика да се очакват избори 2 в 1 през 2016 г. 2015 г. започна с надежди, с ново правителство, което беше поело сериозни ангажименти за реформи в някои сектори. Доста неща се придвижиха, специално в съдебната реформа се стигна и до конституционна поправка. Но, за съжаление, в последния месец решенията тръгнаха в негативна посока. Първоначалният проект беше разводнен, дори се прие текст в поправките на Конституцията за начина на разпределение на квотите във ВСС, който може да създаде проблеми на страната. Всичко това произведе негативен ефект върху управляващата коалиция - де факто единият неин елемент, а именно РБ, се разпадна и е в много тежка ситуация. Така че краят на годината определено е помрачен. Големият въпрос, който стои пред държавата, е: в каква посока ще тръгне кабинетът оттук нататък? Дали ще продължи с това размиване на реформите, което според мен е голяма опасност, и е по-вероятният сценарий? Или, все пак, ще има опит за възстановяване и връщане към руслото на първоначалните намерения, което за момента е малко осъществимо. Липсата на съдържателна политическа яснота - какво ще се прави - поражда и нестабилност. Тя не е толкова математическа - очевидно е, че в сегашният парламент, който е доста аморфен, винаги ще може да се събере някакво мнозинство. Но не е ясно то с какви идеи ще управлява. Това е притеснителното. Има логика да се очакват предсрочни избори по формулата 2 в 1 следващата година, ако тази неяснота продължи. Все пак, България не може да бъде управлявана по този начин с ad hoc мнозинства. /БГНЕС ---------------- Даниел Смилов, политолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4397097/

Годината на разцеплението ("Дневник")

2015 г. донесе разединение и разцепление в българския политически живот. Вървейки от незначителното към по-претенциозното, можем да обобщим годината по следния начин:

1. АБВ моментно се разцепи на Първанов и парламентарна група. Основното деление в тази формация обаче остана между про-европейската надстройка на Калфин и про-руската база на Първанов;

2. Барековци се разделиха на Бареков и барековци, като вторите се разделиха още веднъж на про-ГЕРБ и про-правителствени;

3. Национал-популистите се разделиха на русофил-патриоти и атлантик-патриоти;

4. Атлантик-патриотите се разделиха за местните избори на ВМРО и НФСБ;

5. В самия край на годината атлантик-патриотите се разделиха със себе си като подкрепиха русофилската речовитост на Доган;

6. Русофил-патриотите се разделиха на БСП и Атака;

7. БСП се раздели на острието Мая Манолова и на не толкова остри членове;

8. Не толкова острите се разделиха на Михаил Мирчев и нормални членове;

9. Реформаторите се разделиха на всичко, което беше възможно, както и на Радан Къневци срещу Пепи Московци;

10. ДПС се раздели на морфичен резонанс срещу филологически дисбаланс, като вторият се скри в турското посолство, а първият започна да спасява България от Турция на фона на одобрителните възгласи на цялата кадесетура;

11. Две формации не се разцепиха – Атака и ГЕРБ. Причината за това беше патологичната личностна амбивалентност на техните лидери, които успяха да интернализират всички политически разделения. Волен Сидеров окончателно се раздвои на автентично психично предизвикан и театрално такъв. Конфликтът между двата персонажа се разигра драматично в Натфиз, в резултат на което и двамата загубиха депутатския си имунитет;

12. ГЕРБ остана монолитен, но на цената на продължаващо дълбоко душевно и поведенческо раздвоение в личността на самия Бойко Борисов. Той ту гласуваше с ДПС, ту коткаше реформаторите в правителството, ту се кланяше на изток, ту се пъчеше като член на Запада, ту се дистанцираше от модела "Кой", ту участваше на неговите партита и тенис турнири, ту се блещеше срещу корупцията в съдебната система, ту гласуваше конституционно заедно с прокуртурата... За да не изпаднат в конфузия, депутатите на ГЕРБ спряха да се изказват и мислят самостоятелно (което се оказа не чак толкова непосилно) и започнаха направо само да гласуват. По този начин те избягнаха влизането в когнитивен дисонанс с лидера или самите себе си.

Някои наричат личностното разцепление усет за ситуационен баланс. Други го наричат шизофрения.

В аморфната среда след разцеплението се родиха нови и неочаквани синтези. Макс Вебер е смятал, че способността да правиш нелогични коалиции, пресичащи традиционни клийвиджи, е белег на харизматичност. От друга страна, тези синтези могат да бъдат резултат на мисловна обърканост и безпътица. Преценете сами:

1. Правителственото мнозинство се разпадна, в резултат на което се увеличи и в него влязоха почти всички;

2. Мая Манолова беше избрана за омбудсман в парламент, в който десните би трябвало да доминират;

3. БСП беше против конституционната поправка по принцип, но гласува за доминацията на прокуратурата в нейния (ВСС) панел в частност;

4. Москов се съедини с Борисов повече от Кунева;

5. Пеевски отново се съедини с Цветанов по полицейско-синдикални, партийно-строителни, изборни и общи медийно-комфортни въпроси;

6. Борисов се съедини с Първанов и Местан по конституционно-прокурорски въпроси и не само;

7. БСП се съедини с Волгин;

8. Волгин се съедини със Слави;

9. Каракачанов се съедини с Доган по стратегическа визия и борба с Турция;

10. Ген. Атанасов подкрепи Местан срещу по-голямото зло;

11. БСП се съедини с БПЦ в остра позиция срещу бежанците;

12. Божидар Димитров обедини още по-широка коалиция за национално възмогване чрез исторически кич и липса на човешка солидарност;

13. Паси подкрепи и НАТО, и Доган;

14. Андрей Райчев обаче го удари в земята, като успя да подкрепи всички в протежението на годината.

Доколко трайни са тези нови алхимични съединения и сплави?

2015 г. показа, че те са доста нетрайни. Големи надежди вдъхваше новият философски камък на политиката у нас, който мнозина поетично наричаха "Бостан". Но съществен елемент от тази сплав завърши годината скрит в турското посолство, което отваря възможността за нови експерименти.

Един от вариантите е по повод на президентските избори да се създаде коалиция "Доганисов", която обаче ще е толкова губеща за задната си част, че тя едва ли ще се съгласи на нея. Същото може да се каже за по-широкия формат "Пърдоганисов". Ако се върви в тази посока, поне предницата трябва да е от най-голямата партия – като в бойкото "Бориган", например. Тогава и задницата ще може да се разшири и да стане нещо като "Бориганеевски".

Но едно са мечтите, друго са реалностите. Философският камък за едни е турлю гювеч за други, а истината е, че default позицията е втората.

Наздраве за Новата 2016 г.!

понеделник, 28 декември 2015 г.

2015 г. и политическото разцепление (БТА)

2015 г. през погледа на политолози: Стабилност, но и политическо разцепление

28 декември 2015 08:16 / обновена в 09:01 | Лора Метанова, БТА |
2015 г. през погледа на политолози: Стабилност, но и политическо разцепление
© снимка: БГНЕС, архив  
Година на стабилност, но и на политическото разцепление - така определят 2015 г. политолозите Димитър Ганев и Даниел Смилов.

.........
За Даниел Смилов 2015-а е година на политическото разцепление, в което за съжаление е надделяла безпринципността. Политиката може да е изкуство на компромиса, но този компромис трябва да е в името на някакъв важен приоритет или ценност. Единственото, което остана като нежертвана ценност в края на годината, беше "стабилността", т.е. фактът, че имаме правителство, казва Смилов пред БТА. Това по думите му е много слабо извинение за една година на пропуснати възможности и разочарования.

Сред знаковите събития на годината той поставя гласуването на поправките в конституцията. ГЕРБ, която е ключовата партия, ясно демонстрира своите червени линии спрямо прокуратурата и по-общо, спрямо кръга, отговорен за фалита на КТБ. Това гласуване показа, че този кръг - образно казано - няма да бъде пипан, посочва политологът. Реформаторите също не се оказаха на нужната висота - разединиха се по единственото нещо, по което нямаха право да се разединяват.

Тези, които останаха в правителството, всъщност обезсмислиха проекта РБ - разрушаването на държавните "чадъри" над модела "Кой", смята Смилов.

Неговото мнение е, че външната политика става доминиращ фактор у нас. Безспорно тревожни са опитите да се наложи като основно разделение "за и против Русия". Това е фалшиво, обаче, защото през 2016 г. ще стане пределно ясно, че ЕС и НАТО остават водещите политически сили в нашия регион, че Меркел възстановява своето неформално лидерство над ЕС, че Русия просто няма ресурсите да оспорва в глобален план първостепенната роля на САЩ, ЕС, Китай, коментира политологът и допълва, че тогава мнозина български политици ще се опитат отново да вземат завоя на обратно.

Проблемът е, че българското общество започна да губи чувствителността си към такъв тип обрати и - поради безкритичността на основни части от пресата - ги приема едва ли не като висш политически пилотаж. А просто става дума за опортюнизъм и липса на елементарна отговорност и далновидност, казва Смилов.

Той вижда специфична тенденция през 2015 г. и тя е, че дезинтеграцията на парламентарното пространство е почти безпрецедентна. Не е имало моменти, когато разликата между опозиция и мнозинство да е толкова мъглява, констатира анализаторът и отбелязва, че безпринципното разделение всъщност води до едно голямо, аморфно, политически нелогично мнозинство. Боя се, че обществото като цяло продължава да губи доверие в обществените институции, а това е всъщност доверие, че заедно можем да направим нещо добро. Ако такава надежда няма, остават индивидуалните стратегии за спасение, посочва политологът.

Според него ще спечелят тези, които се определят ясно политически. Които дадат визия за изход от парламентарната безпътица и аморфност. Тези, които останат в нея, може и да извоюват ситуационни победи, но ще загубят политическата битка в средносрочен и дългосрочен план, смята Смилов.

събота, 26 декември 2015 г.

По Джекил и Хайд: странната история на д-р Местан и мистър Доган (ClubZ)

Изображение Уикипедия
Изображение Уикипедия
Даниел Смилов
ДПС, освен политическа партия, е сценарий за институционализирана двуличност. От една страна тя има проевропейско, евроатлантическо, либерално, модерно лице – тя е защитник на човешките права и умерен балансьор на политическа сцена, известна със своята неумереност. От друга страна, обаче, тя е по-скоро корпоративна структура, стъпила поне с единия крак в подмолието на обществения ни живот, произхождайки от още по-зловещото подмолие на службите на комунистическия режим (доколкото между двете има разлика). Кое е истинското лице на ДПС? И има ли всъщност такова?
Слуховете за укриването на г-н Местан в турското посолство след „програмната“ реч на г-н Доган от преди няколко дни, както и цялата драма с евентуалното сваляне на „формалния“ лидер от „неформалния“, ни дават възможност да разгледаме двете лица на движението от безпрецедентна близост и в непознат досега детайл. Гримът се пропуква, ботоксът и силиконът си личат, психологическата дисциплина започва да се разпада. От подобна близост всеки театър започва да изглежда фалшив и не произвежда „морфичен резонанс“, а по-скоро поредица от дисонанси:

Конфликтът в движението е истински, а не представление за пред хората

Ако Доган имаше пълен контрол върху партията, подобни жертвоприношения и скандали не биха били необходими. Явно някой – Местан в случая – си е повярвал твърде много, надценил е своята – ограничена, но все пак не пренебрежима - автономия и сега трябва да бъде показно унижен и унищожен за назидание на останалите. Местан явно има и група верни депутати, което прави възможно някакво разцепване на монолита ДПС.

Проевропейската, либерална илюзия за ДПС

Покрай политическата личност на Местан най-вероятно ще бъде унищожена и тази илюзия, обаче, защото тя беше в основата на претенциите на „формалния“ лидер за автономия. След 2014 г. публичната политика на г-н Местан и ДПС беше следната: „да си затворим очите за КТБ, Пеевски, Василев и т. н., и да си представим движението като нормална, проевропейска, непопулистка партия“. Местан толкова силно е мижал, че в един момент изглежда сам си е повярвал, което се оказа и пагубно за него. Илюзията беше градена по следните начини. Първо, съвместни учения и потупвания по гърба с европейските либерали и обявяването на Местан за „голям либерал“ от самия им лидер.
Второ, твърд отказ да се асоциира пряко ДПС с медийната империя на Пеевски или други корпоративни свързани интереси. Местан се държеше, все едно че ги няма. Което не пречеше на движението да ги брани с нокти и зъби – и по финансово-магистрална линия, и по прокурорска, и в разследването на парламентарната комисия по КТБ. Вербалното дистанциране, обаче, беше много важно, защото то даваше обещание, че тези интереси не са същностна част на ДПС и въпросът е по-скоро кога и как то ще се раздели с тях. Неслучайно Пеевски беше „пращан“ от слухове на няколко пъти дългосрочно в Катар и за да ги опровергае, на него му се налагаше да стои на първата редица в парламента, където друга полза от него няма.
Трето, и най-важно, Местан заложи на ролята на „по-добрия“ и „по-стабилен“ партньор на ГЕРБ в правителството и парламента. За целта той гласуваше с Борисов винаги, когато беше нужно на ГЕРБ, като междувременно интригантстваше срещу реформаторите и правеше всичко възможно да провали техните инициативи.
Големият план беше РБ да се провали на местните избори и тогава ДПС да влезе триумфално и рехабилитирано във властта. Това не се случи и стана пределно ясно, че тази „рехабилитация“ е невъзможна – ДПС и сега продължава да е невъзможен официален партньор. Този провал отслаби позицията на Местан в партията – това беше първият видим момент на заклащане на стола му. За компенсация той се втурна в други опити за дестабилизация на коалицията ГЕРБ–РБ: първо се случиха полицейските протести, а след това и „успехът“ с конституционния саботаж, който, ако не унищожи, поне отслаби драматично основният политически противник на линията „Местан“ – реформаторите.

Моментът на триумф е моментът на падение

Точно когато д-р Местан изглеждаше победител, дойде и ударът от мистър Доган. Речта на неформалния лидер беше изнесена в сценка, сякаш извадена от мафиотски филм. Всички основни лидери са насядали около масата и донът – в нещо средно между наздравица и доклад - започва да говори. Подхвърля груба шега, прави хладен анализ на ситуацията и накрая разбива с бухалка главата на предателя. Местан разбра сценария и правилно се укри (ако това е вярно), макар че търсенето на убежище в турското посолство внася нов елемент на ориенталска екзотика в цялата ситуация. Така или иначе посланието е ясно – истинският бос се е завърнал и е време нещата да си дойдат по местата.
Защо точно сега? Отговорът на този въпрос може да се крие в някакви сенчести отношения в корпорацията ДПС: за тях може само да се спекулира. От политическа гледна точка възможното обяснение е само едно. Доган се е почувствал заплашен от Местан, който е успял да получи одобрението на либералите в Европа, станал е много необходим на Борисов за запазване на правителството, получил е и подкрепа от Ердоган.

Пустите му турци, станали московци

Интересното е, че нападението на мистър Хайд дойде по външно-политическа линия, което подсказва, че реалната причина за него е най-вероятно вътрешно-корпоративна. Тезата, че Местан е предал българските интереси, като се е превърнал в част от неоосманистките амбиции на Ердоган, веднага хвана въображението на местните параноици и притъпи сензорите им (така или иначе не са особено развити) за очевиден абсурд.
За да стане историята с предателството на Местан по-достоверна, Доган трябваше да „промени“ цялата геополитическа ориентация на страната, и да я „преориентира“ към Русия. Мнозина – основно гореспоменатите параноици - видяха в това стратегически гений, макар че става дума основно за операция по отвличане на вниманието от грозотата на канибалската саморазправа вътре в движението. В операцията бяха включени и всички ресурси от подмолието – мрежите на бившите ченгета, превърнали се в експерти по „сигурността“, както и производните им патриот-политикани. Включена на пълни обороти беше, разбира се, и медийната империя на г-н Пеевски - като подготовка за решителния удар по горкия д-р Джекил, който удар вероятно ще бъде нанесен от прокуратурата и службите за сигурност.

Ако ще сме с Русия, да действаме по руски!

Голямата грешка на г-н Местан беше в това, че не говорейки за корпоративната страна на ДПС той вероятно е започнал да забравя, че тя съществува. Г-н Доган пък явно никога не е изпускал контрола върху нея: тя се подчини и на най-слабото изсвирване от негова страна. „Медиите“ ревнаха по команда срещу формалния лидер на движението, без никакъв нюанс или опит за обективен и почтен анализ, го заклеймиха като предател. Голямата грешка на г-н Доган, обаче е, че България не е нито Сталиновия Съветски съюз, нито Путиновата Русия. Там е възможно зомбираното от страх и възхита от лидера си население да повярва от днес за утре, че Троцки и Каменев са предатели, че Ходорковски е поръчвал убийства или, че всички политически опоненти на режима са „чуждестранни агенти“, платени от западни посолства. Родният мистър Хайд сега ни кара да повярваме в подобни щуротии, но изглежда е надценил възможностите си за създаване на паралелна реалност.

Спасение дебне преди Коледа

Основният потенциален бенефициент на конфликта засега е г-н Пеевски. Той се връща с пълна сила в центъра на политиката на ДПС като съществен негов елемент. В едно проевропейско ДПС г-н Пеевски би бил излишен и компрометиращ баласт. Т. е. – той би бил потенциално уязвим при продължаване на линията „Местан“. В едно движение, което е ориентирано идеологически, биографически и служебно повече към Русия, г-н Пеевски не само не е уязвим, а е директно необходим на големия бос. Тъй като първата алтернатива „Местан“ в момента бива публично развенчавана, политическата съдба на г-н Пеевски получава хоризонт далеч отвъд Коледа.

Чии са парите всъщност?

Историята дотук показва , че г-н Доган има пълен контрол върху корпоративните ресурси на движението. Дали става дума за транс-гранична мрежа е отделен въпрос. Присъствието на ключови руски банки във важни моменти на конфликт подсказва и такава възможност, както и проруският завой в геополитически план на движението. Но това засега са само непреки доказателства.

Година на извънпарламентарна политика

Покушението срещу депесарския д-р Джекил и либерално-европейските му илюзии вещае предстояща година на извънпарламентарна политика, на силови методи на разправа с противници, на използване на парламента само като камуфлаж на премерване на сили в медийно-прокурорски битки с ясен кадесарски привкус. Г-н Доган явно се е примирил с невъзможността да „рехабилитира“ движението политически и да го направи приемлив официален партньор във властта. Беше ясно, че подобна рехабилитация би изисквала раздяла с корпоративната му страна и нейните представители. Това е непосилна жертва, която г-н Доган не иска или не може да направи. Алтернативата е акцент върху екстрапарламентарното.

Защо ГЕРБ гласуваха с ДПС за конституцията?

Това е въпросът, който 2015 г. ще завещае на Новата година. Борисов следваше линията „Местан“ и се държеше така, сякаш тя отразява реалността. Сега, когато тази линия се укрива (по слухове) в турското посолство, къде ще се укрие линията „Борисов“ или поне как ще прикрие отчайващата си голота?
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

С риск г-н Волгин да стане два пъти герой на СССР: върнете "Деконструкция" (КлубZ)

СЕМ и БНР обаче трябва да се грижат предаването да спазва журналистическите стандарти в националните публични медии
Петър Волгин като герой на СССР. Колаж Клуб Z
Петър Волгин като герой на СССР. Колаж Клуб Z
Даниел Смилов
Не споделям възгледите на г-н Волгин, а още по-малко одобрявам журналистическите му похвати. Въпреки това смятам, че свалянето на „Деконструкция“ от ефир е неоправдана грешка. Това не е така, защото по този начин г-н Волгин може да бъде произведен в герой (пък било то и на Съветския съюз). Нито пък изчезването на програмата му от ефира би било „за народа загуба велика“, по подобие на загубването на ръкописите на легендарния Иванчо Йотата.
Въпросът е принципен и става дума за свободата на изразяване по политически въпроси в обществените медии. Свалянето на едно предаване е драстична мярка и в случая не бяха приведени достатъчно причини за нейното предприемане. Основната вина е в ръководството на БНР, което взе внезапно решението, и не го аргументира по убедителен начин.
1) СЕМ правилно глоби предаването за нарушаване на закона. Всъщност тази реакция е доста закъсняла. Подобни нарушения са се случвали в това предаване години наред. Нещо повече, в него редовно се ръсят обиди, без да са санкционирани неговите автори. Наскоро имаше подобен скандал, когато протестиращите пред съдебната палата бяха наречени „лумпени“;
2) Глобата от СЕМ не е достатъчно основание за сваляне на предаването от ефир, обаче. Тук възниква и въпросът за контрола, упражняван от ръководството на БНР. Това ръководство правило ли е забележки на екипа на „Деконструкция“? Вземало ли е някакви административни или дисциплинарни мерки, за да осигури спазването на закона? Ако не е направило опит да приведе програмата в рамките на закона, скачането направо на свалянето ѝ от ефир е много непропорционална мярка;
3) Истинският въпрос, който казусът повдига, е свързан с т. нар. изискване на закона за „плурализъм“ във всяко едно предаване. Това изискване налага сериозно ограничение на свободата на словото на журналистите в публичните медии и е спорно дали не нарушава чл. 10 от ЕКЗПЧ. Смисълът на това изискване е да не се стига до парцелиране и гетоизация на публичната сфера: да не се разпадне тя на програми и предавания, в които участват и слушат само хората от едно и също идеологическо или политическо „племе“. Все пак смисълът на публичната сфера е общ дебат, в който могат да бъдат чути повече гледни точки. Между наличието на едно „гетоизирано“ предаване – било то на Дачков, Волгин или някой друг – и „трибализацията“ на цялата публична сфера пътят е дълъг, обаче. Трябва ли заради една бълха да се гори целият юрган, като се въвеждат неясни и трудно приложими изисквания за „плурализъм“ във всяко едно предаване, във всеки един момент? Очевидно е, че при прилагането на този критерий ще има доста пространство за различни интерпретации на „плурализма“, които неизбежно ще бъдат политически оцветени;
4) През 70-те години в САЩ се налага т. нар. fairness doctrine в медиите, според която засегнатите лица имат право на отговор – пропорционален на времето, което им е било отделено. Някакви такива правила биха могли да бъдат въведени – или, ако вече ги има, да бъдат усъвършенствани и детайлизирани - и тогава тези, които се чувстват обидени или засегнати от дадено предаване биха получили адекватно право да участват в него, ако искат. Това би намалило ролята на водещия, редакторите, ръководителите на медиите. Но и това не е перфектно решение, защото пък тогава обидите могат да се превърнат в стандартен начин да поканиш интересен събеседник;
5) Вторият основен въпрос в казуса е, доколко заемането на критична позиция спрямо една власт може да е оправдание за системно снижаване на журналистическите стандарти. За използване на обиден език, плоска или липсваща аргументация и т. н. Тук вината вече е и на СЕМ. Негова задача беше да следи за всички тези случаи на падане на стандарта, да глобява – ако трябва – но при всички случаи да направи ясни правилата, които една публична медия трябва да следва. По една или друга причина г-н Волгин удобно минаваше между капките и нещо повече – започна да извлича полза за себе си от това, търсейки аудитория, която предпочита по чалга стил в медийното говорене. Резултатът вече е налице: сдобихме се с таблоидно предаване в национален, обществен ефир. Но когато чувството за мяра и приличие на един или друг журналист се окаже недостатъчно, СЕМ е органът, който трябва да компенсира този недостиг;
6) Разбираемо е, че СЕМ не е искал да се намесва в работата на БНТ и БНР често – колкото по-малко регулация, толкова по-добре в тази сфера. Но при този laissez-faire подход рискът е инцидентни намеси да изглеждат преднамерени и непропорционални. Ако не си обяснил ясно какво означава „плурализъм“, ако нямаш практика по налагането на този стандарт, тези, срещу които го приложиш, ще могат да си търсят извинение, че не са знаели какво означава той.
Какво да се прави? С риск г-н Волгин да стане два пъти герой на Съветския съюз, може би е по-добре предаването му да се върне в ефир, като СЕМ и БНР, обаче, започнат да се грижат то да спазва високите журналистически стандарти, присъщи на национални публични медии. При нов, надлежно документиран отказ това да се прави, предаването може да бъде свалено. Но тогава никой няма да има съмнение, че това е наистина необходимо.
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

понеделник, 21 декември 2015 г.

Парламентарен буквар за хороводци (портал "Култура", "Дневник")

От Даниел Смилов
Последна промяна в 10:08 на 20 дек 2015
Текстът на Даниел Смилов е от портал "Култура".

Парламентаризмът е система от правила – както при шаха, но по-сложни. Когато една партия е в парламента, тя трябва да следва тези правила, а не да речем тези на Ганкиното хоро. Ако направи второто, ситните й стъпки могат да са очарователни, но поведението й ще бъде сюрреалистично.

За българското НС от последната седмица Уди Алън би могъл да напише новела "Ако депутатите бяха хороводци" без особен полет на фантазията. Станахме свидетели на интересни приклякания, размахване на бяла кърпичка, подвиквания "и-ху" и дори преки заемки от кючека и други екзотични танци.

Ако вместо този спектакъл партиите от мнозинството следваха стандартните правила на парламентаризма
нещата щяха да протекат по следния начин:

1)  ГЕРБ решава да отхвърли заедно с ДПС и АБВ ключов политически приоритет на РБ (с което между другото е създаден проблем в съдебната власт за години напред);

2) Министър Иванов подава оставка, а след него Радан Кънев декларира, че излиза в опозиция;

3) Останалите партии в коалицията РБ го последват, след като правят забележка на Кънев, че подобни решения се вземат след консултации с партньорите или поне предварителното им уведомяване. Причината за това решение е ясната демонстрация от страна на ГЕРБ, че не зачита мнението на реформаторите дори по въпроси, които те са обявили за особено важни, и по които вече на няколко пъти са правени "исторически компромиси";

4) Излизането в опозиция означава и изваждане на министрите на партията от правителството, както и от други постове, подчинени на него. (Но не и от независимите агенции и комисии, като КЕВР, които имат собствен, гласуван от парламента мандат);

5) ГЕРБ са изправени пред избор. Те могат: а) да опитат да убедят РБ да остане, като предоговорят някои от споразуменията и поемат конкретни допълнителни ангажименти в съдебната сфера, като дадат по-амбициозен мандат на правосъдния министър; б) да сформират ново правителство в това НС, което пряко ще зависи от ДПС; в) да се явят на избори;

6) ГЕРБ най-вероятно избират вариант а), тъй като б) е неизгоден за тях (ще засили съмненията, че управляват с ДПС по някаква извън-политическа логика и необходимост). Вариантът с изборите само ще отложи дилемата, тъй като очакванията са, че в един нов парламент разпределението на силите ще е почти същото. РБ най-вероятно биха добавили гласове, ако действаха решително и задружно, БСП биха загубили отново подкрепа, поради дълбоката криза, в която са изпаднали. При насипната национал-патриотично-барекова част на спектъра може и да има някакви размествания, но те не биха променили нещата драматично;

7) Коалицията ГЕРБ-РБ преживява най-тежката си криза със сравнително малки загуби: междувременно се е родило магистратско движение за промяна вътре в съдебната власт, което дава надежда. Белята с конституционните квоти във ВСС остава – но се знае, че е беля и се мислят начини тя да бъде омекотена чрез промени в закона за съдебната власт и други мерки.

Дори ГЕРБ да бяха избрали един от другите варианти – ново правителство или избори – нещата в страната щяха да са ясни като политическо съдържание. Ако определени политически идеи са отхвърлени, редно е техните носители да не са в управлението, а други партии да го поемат. Обратно, ако ГЕРБ не се отказва от тези идеи, а иска да ги "продължи", тогава пък е редно да се препотвърди коалицията като ГЕРБ обясни ясно защо е гласувал против тези идеи и предложи компенсация за нанесените на съдебната реформа щети. Ако пък партиите са несигурни в мандата си, могат да се обърнат към избиратели за уточняването му: по този начин президентът Плевнелиев щеше да влезе в историята с трети служебен кабинет.

Вместо това реално случилото се беше вече многократно характеризирано като шизофрения. Фокусът се спря върху реформаторите, но

шизофренията е многопластова и в нейната основа е раздвоеността на ГЕРБ
– раздвоеност, която е факт от началото на този мандат. Конкретните й симптоми в случая бяха следните:

- ГЕРБ гласува с ДПС по ключови текстове на промените, а иска РБ в правителството и се кълне, че няма да бъде "пришито" към движението;

- В парламента няма ясна опозиция, което значи, че няма и ясно мнозинство. БСП не се брои за опозиция, тъй като в момента е ирелевантна не само като бройки, но най-вече като политическо съдържание;

- РБ е заявил конституционната реформа като централен свой приоритет, но не е готов да излезе от НС при неин провал (дори в окастрения й вариант след юлския и други исторически компромиси);

- ДСБ излиза в опозиция, но не може да си извади министъра от правителството, поради негово "лично" решение;

- Тези, които направиха всичко възможно за да променят съотношението в прокурорската и парламентарната квота, сега твърдят, че този въпрос изобщо не бил важен;

- Конституционната реформа се оценява на грамаж като салам. От килото, твърди се, 200 грама били отрязани и хвърлени на кучетата в името на тишината и стабилността. Запазването на 800 грама, обаче, е "успех" и "стъпка напред";

- Подава оставка един министър, чието дело сега ще бъде "продължавано";

- В правителството останаха министри на реформаторите, които вече зависят почти изцяло от политическа подкрепа на ГЕРБ, ДПС и други партии. Потенциалът им да влияят на политически решения като отделна политическа сила е близък до нулата.

Какво е бъдещето на този сюрреалистичен парламент? Абсурдът е въпрос на свикване – след време той спира да прави впечатление на хората. Книгите на Кафка показват, че и абсурдният свят може да бъде "стабилен". Неговата стабилност се изразява в отлагане във времето на важните решения. Както Йозеф К. чака своята присъда, така и България има да чака, за да разбере всъщност искат ли ГЕРБ реформи или само ги манкират, те с ДПС ли смятат да си управляват, или наистина ще отстояват дясно-центристко управление с РБ и т.н.

Основната вина на РБ в ситуацията е, че те – поне 4/5 от тях – отново отложиха по-ясните отговори с шест месеца. Сега ще се "предоговаря" коалиционното споразумение, без то да се променя. Ще се назначи нов амбициозен министър без наличието на кохерентно, да не говорим за амбициозно мнозинство зад него. Ще се обяснява какво и защо го прави РБ в правителството, когато въпросът е защо всичко важно се отлага във времето.

А застоят, както се знае, е свързан с гниене, което продължава и се задълбочава. Докато веселият парламентарен хоровод се случваше, половин милиард лева бяха определени за магистрално усвояване от фирми, смятани за близки на г-н Делян Пеевски и други нотабили. (Формулата "смятани за близки" се използва, защото в България почти всички големи фирми са собственост на учителки от Съсекс.) ВСС пък започна да взема решения по открито политически причини: понеже не харесва позициите на съдия Нели Куцкова, не я назначи, а срещу председателя на ВКС Лозан Панов започна проверка за "политическа реч" като протестиращ. Тъй като пък явно споделя политическите позиции на Главния прокурор, срещу него ВСС не започна проверка, макар че през последната година той почти не е има "неполитическа" и даже "непартизанска" реч. В крайна сметка как иначе щеше да стане кулоарно-коалиционен партньор на правителството – факт, който трябва да бъде добавен към гореизложените абсурди. Да не говорим пък за яснота по вината за фалита на КТБ – този въпрос от задните котлони на парламентарната печка беше мушнат направо във фризера.

Има нещо гнило в нашата Дания, колкото и стабилно в парламентарно-трапезно отношение тя да ни изглежда.

неделя, 20 декември 2015 г.

Important article on protests

The Complexities of Global Protests (Carothers and Youngs)

Citation of my paper: Daniel Smilov, “The Politics of Protest: Between the Venting of Frustration and Transformation of Democracy,” Policy Paper (Sofia: Center for Liberal Strategies, 2015).

http://carnegieendowment.org/images/article_images/GettyImages-488894680.jpg

The Complexities of Global Protests

Paper

The spike in global protests is becoming a major trend in international politics, but care is needed in ascertaining the precise nature and impact of the phenomenon.
Major protests have occurred around the world with increasing frequency since the second half of the 2000s. Given the superficial resemblance of such events to each other—especially the dramatic images of masses of people in the streets—the temptation exists to reach for sweeping, general conclusions about what is happening. Yet it is in fact the heterogeneity of this current wave of protests that is its defining characteristic. The spike in global protests is becoming a major trend in international politics, but care is needed in ascertaining the precise nature and impact of the phenomenon.

Characteristics of the Current Wave of Protests

Diversity of places. Unlike the last major global wave of protests that was associated with the spread of democracy in the 1980s and 1990s, protests are increasing now in every region of the world and in every type of political context.
Local triggers. The current wave of protests is triggered primarily by economic concerns or political decisions, not by transnational issues like globalization that animated some previous protests. Long-term enabling causes. New information and communication technologies, troubled democratic transitions and democratic regression, economic change, and the growth of civil society organizations have created a global environment conducive to protests.
Not a new form of politics. The forms, methods, and aims of the current wave of protests do not overall represent a new form of politics, as some analysts have suggested. The idea of rebels without a cause does not apply very extensively across the array of recent protests; most demonstrations have specific grievances and aims.

Mixed Results

Limited democratization effects. Many nondemocratic governments faced with protests have been able to defeat them without making significant political concessions, yet the exceptions to this, like the experiences in Tunisia and Egypt in 2011, are of notable importance.
Variable results when moving from protest to power. Although some protests have failed to translate protest energy into sustainable institution building or political contestation, others have led to the creation of new political parties or markedly affected subsequent electoral contests.
Blaming the foreigners. A striking element of the responses to recent protests is the frequency and regularity with which leaders now blame foreigners for the protests. This reflects, among other factors, leaders’ inability to believe that there exists in their countries genuine civic sectors with legitimate, independent voices.


Read more at: http://carnegieendowment.org/2015/10/08/complexities-of-global-protests/ijmh
Major protests have occurred around the world with increasing frequency since the second half of the 2000s. Given the superficial resemblance of such events to each other—especially the dramatic images of masses of people in the streets—the temptation exists to reach for sweeping, general conclusions about what is happening. Yet it is in fact the heterogeneity of this current wave of protests that is its defining characteristic. The spike in global protests is becoming a major trend in international politics, but care is needed in ascertaining the precise nature and impact of the phenomenon.

Characteristics of the Current Wave of Protests

Diversity of places. Unlike the last major global wave of protests that was associated with the spread of democracy in the 1980s and 1990s, protests are increasing now in every region of the world and in every type of political context.
Local triggers. The current wave of protests is triggered primarily by economic concerns or political decisions, not by transnational issues like globalization that animated some previous protests. Long-term enabling causes. New information and communication technologies, troubled democratic transitions and democratic regression, economic change, and the growth of civil society organizations have created a global environment conducive to protests.
Not a new form of politics. The forms, methods, and aims of the current wave of protests do not overall represent a new form of politics, as some analysts have suggested. The idea of rebels without a cause does not apply very extensively across the array of recent protests; most demonstrations have specific grievances and aims.

Mixed Results

Limited democratization effects. Many nondemocratic governments faced with protests have been able to defeat them without making significant political concessions, yet the exceptions to this, like the experiences in Tunisia and Egypt in 2011, are of notable importance.
Variable results when moving from protest to power. Although some protests have failed to translate protest energy into sustainable institution building or political contestation, others have led to the creation of new political parties or markedly affected subsequent electoral contests.
Blaming the foreigners. A striking element of the responses to recent protests is the frequency and regularity with which leaders now blame foreigners for the protests. This reflects, among other factors, leaders’ inability to believe that there exists in their countries genuine civic sectors with legitimate, independent voices.


Read more at: http://carnegieendowment.org/2015/10/08/complexities-of-global-protests/ijmh
Major protests have occurred around the world with increasing frequency since the second half of the 2000s. Given the superficial resemblance of such events to each other—especially the dramatic images of masses of people in the streets—the temptation exists to reach for sweeping, general conclusions about what is happening. Yet it is in fact the heterogeneity of this current wave of protests that is its defining characteristic. The spike in global protests is becoming a major trend in international politics, but care is needed in ascertaining the precise nature and impact of the phenomenon.

Characteristics of the Current Wave of Protests

Diversity of places. Unlike the last major global wave of protests that was associated with the spread of democracy in the 1980s and 1990s, protests are increasing now in every region of the world and in every type of political context.
Local triggers. The current wave of protests is triggered primarily by economic concerns or political decisions, not by transnational issues like globalization that animated some previous protests. Long-term enabling causes. New information and communication technologies, troubled democratic transitions and democratic regression, economic change, and the growth of civil society organizations have created a global environment conducive to protests.
Not a new form of politics. The forms, methods, and aims of the current wave of protests do not overall represent a new form of politics, as some analysts have suggested. The idea of rebels without a cause does not apply very extensively across the array of recent protests; most demonstrations have specific grievances and aims.

Mixed Results

Limited democratization effects. Many nondemocratic governments faced with protests have been able to defeat them without making significant political concessions, yet the exceptions to this, like the experiences in Tunisia and Egypt in 2011, are of notable importance.
Variable results when moving from protest to power. Although some protests have failed to translate protest energy into sustainable institution building or political contestation, others have led to the creation of new political parties or markedly affected subsequent electoral contests.
Blaming the foreigners. A striking element of the responses to recent protests is the frequency and regularity with which leaders now blame foreigners for the protests. This reflects, among other factors, leaders’ inability to believe that there exists in their countries genuine civic sectors with legitimate, independent voices.


Read more at: http://carnegieendowment.org/2015/10/08/complexities-of-global-protests/ijmh

За безконтролността на прокуратурата и неяснотата на мнозинството в НС (БНР, София)

Даниел Смилов: В момента няма пряка заплаха за стабилността на управляващата коалиция

БГНЕС
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
В момента няма пряка заплаха за стабилността на управляващата коалиция, защото правителството има достатъчен брой депутати, които да поддържат мнозинството, съобщи в предаването "Радиокафе" по Радио София програмният директор на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов. 
Той обаче подчерта, че остава неясен въпросът какви идеи събират това мнозинство, защото с отхвърлянето на част от приоритетите на съдебната реформа се поставя под въпрос готовността му да застане така решително и зад останалите приоритети. Това хвърля сянка на съмнение относно бъдещото поведение на това мнозинство, каза още Смилов. 
Той допълни, че в рамките на този парламент трудно се вижда алтернатива на сегашното управление. Според него дилемата в момента е дали ГЕРБ ще предпочете един вариант на по-размито мнозинство с негласна подкрепа на ДПС или ще предпочете по-ясен профил и по-дясноцентристко управление с Реформаторите. Смилов открои като проблем това, че ГЕРБ в момента като че ли не може да избере с кого да си партнира в управлението и търси подкрепата както на ДПС, така и на Реформаторите, а това създава едно усещане за непредвидимост и нестабилност в българския политически живот.

Според Смилов излизането на ДСБ от управляващата коалиция не носи пряка заплаха за правителството.

По отношение не реформите в съдебната система Смилов каза, че прокуратурата у нас има проблем с безконтролност, защото има голямо влияние на главния прокурор. Той уточни, че при тази безконтролност главният прокурор трябва да се контролира сам.

петък, 18 декември 2015 г.

За коалицията и съдебната реформа (БНР, Пловдив)

ГЕРБ гласува с ДПС по ключов приоритет на реформаторите

 












Съдебната реформа на висока скорост, с нов министър и нови правила. Какви ще са новите искания на протестиращи съдии, адвокати и юристи, имаме ли ясна подкрепа към кабинета Борисов 2, след Радан Кънев и ДСБ в опозиция?
Политологът Даниел Смилов с коментар в "Точно днес". Той подчерта, че случващото се в съдебната система е показателно за това какво са изработили българските законодатели в пленарна зала.
По негова оценка някои от промените в основния закон са добри за съдебната система. На първо място това е разделянето на два панела, също и избирането на парламентарната квота с 2/3 , както и явното гласуване са от добрите стъпки напред.
Сериозната стъпка обаче назад е в панела, който би трябвало да наблюдава прокуратурата и да упражнява надзор над нея, всъщност е изцяло подчинен на самата прокуратура, и на Главния прокурор, каза още Даниел Смилов.
Ситуацията е доста парадоксална. От една страна като бройки нямаме дестабилизация на управленското мнозинство, напротив, като че ли повече партии са заявили желание да го подкрепят по един или по друг повод. Излизането на ДСБ в опозиция в този смисъл не застрашава мнозинството на механично, на математическо мнозинство в парламента. Но от друга страна пък не е ясно каква ще бъде програмата, какъв ще бъде дневният ред на това мнозинство. От тази гледна точка излизането на ДСБ в опозиция е важно, защото то сигнализира трудности или по-скоро невъзможност на това математическо мнозинство да преследва последователно някакви неясни реформи. И от тази гледна точка случващото се в съдебната система е показателно. За да оставят впечатление, че все пак са свършили нещо в съдебната реформа, управляващите започнаха да я мерят на грамаж – те казаха „80 % минаха, 20 % не минаха”, но при промяната на такива сложни обществени и политически отношения този подход на изчисляване в проценти е лош, защото все пак една реформа има някаква вътрешна взаимосвързаност, някаква вътрешна логика и когато тя се наруши, фактът, че 80 % са минали, може изобщо да не е достатъчен.

Като човек, свързан с правото, ви моля да коментирате последното гласуване беше ли достатъчно, какво точно, сега да обясним, не приемат съдиите, протестиращите адвокати, юристите, изобщо хората от "Правосъдие за всеки".
Пак ако направим един такъв баланс, някои от нещата, които се приеха, не бяха добри. На първо място, това е разделянето на два панела. Това беше говорено, обсъждано многократно през годината и аргументите в полза на това разделяне са добри. Също добри стъпки напред са избирането на парламентарната квота с две трети. Явното гласуване – по него може да има различни възгледи, но да кажем, че и то е добра стъпка напред.
Но същевременно беше направена и една сериозна стъпка назад, защото целите на тази реформа бяха двойни – от една страна да направят съда независим и от друга страна все пак да изведат прокуратурата от това състояние ту на безконтролност, в която тя практически беше. За съжаление новите реформи правят крачка назад точно по тази втората цел, защото в панела, който би трябвало да наблюдава прокуратурата, да упражнява някакъв надзор над нея и да проверява дали тя системно изпълнява своите функции, всъщност беше изцяло подчинен на самата прокуратура и най-вече на главния прокурор. Защото мнозинството от хората или в този втори панел ще бъде избирано от самата прокуратура, а вие знаете, че прокуратурата е централизирана, йерархична структура и се очаква, когато се провеждат избори в рамките на една такава структура, думата на главния прокурор да е много тежка, ако не решаваща. Ако ми позволите една такава аналогия – представете си, демократични избори в армията – най-вероятно главнокомандващият ще бъде избран или хора, които са посочени от него. Така че този модел, според мен, не е добър и той прави крачка назад, защото всъщност узаконява, формализира едно състояние, което се беше получило по неформален път – състояние на безконтролност на прокуратурата. И около това всъщност се въртят протестите и на съдии, и на тази част от гражданското общество, която излезе в тяхна подкрепа.

четвъртък, 17 декември 2015 г.

За ситуацията в РБ и правителството (bTV)

 
Според Смилов логичният политически ход за Реформаторсия блок е да се откажат от управлението

Борисов представя Захариева в парламента
Снимка: Ладислав Цветков
Премиерът Бойко Борисов се опитва да минимизира загубите и с това назначение иска да спаси ситуацията така, както я вижда към момента. Това каза политологът Даниел Смилов в предаването „Тази сутрин” по bTV.
Според социолога Юрий Асланов поведението на Радан Кънев и ДСБ е странно. „Статутът на партията е малко странен – те са в опозиция в парламента, но участват в правителството”, допълни Асланов. По думите му може да има различна договорка в правителството, извън тази, която е публична.
„Всички обясняваха, че тези квоти нищо не са важни. Като не са важни, защо се запънаха АБВ и ДПС и се отказаха от подписа си и направиха целия този панаир”, каза Смилов. По думите му „Конституцията не е салам, за да се мери на грамове” кое е важно и кое – не е.
Според Смилов логичният политически ход за Реформаторсия блок е да се откажат от управлението, когато една от ключовите им реформи е бламирана в Народното събрание. „Това означава, че вече съдържателно нямаш място в това управление”, каза Смилов.
„В един от горещите моменти се каза от групата около Радан Кънев, чу се олигархията победи. На олигархията й е все тая, тя при всеки вариант ще се устрои”, смята Асланов. Според него няма как да се направи промяна на част от съдебната система и да се говори за реформа.
„За Борисов не е възможто той да излезе в чисто управление с ДПС, това е правилната негова позиция”, смята Даниел Смилов. По думите му по този начин ГЕРБ ще загуби голяма част от електората си. „Трябва му някакво прикритие и Реформаторският блок ще изпълнява тази роля”, допълни политологът.
Според Смилов предложената за нов министър на правосъдието Екатерина Захариева ще бъде с вързани ръце на този пост.

вторник, 15 декември 2015 г.

Reuters on developments in Bulgaria

World | Tue Dec 15, 2015 8:13am EST

Right-wing coalition partner affirms support for Bulgarian government

A right-wing alliance that forms part of Bulgaria's ruling coalition confirmed its support for Prime Minister Boiko Borisov's minority government on Tuesday, averting an immediate political crisis despite disagreements over judicial reforms."Reformist Bloc confirms its participation in the ruling coalition," the alliance said in a statement.
The Democrats for Strong Bulgaria (DSB), one of five small pro-business parties that make up the Reformist Bloc, withdrew its support for the government last Wednesday when parliament watered down changes in the constitution aimed at overhauling the corruption-riddled judiciary.
The reformists said they were concerned over lack of progress in combating corruption and unity over the judicial reforms, and said they will demand a review of the effort.
The changes in the constitution, which included boost the independence of judges, prompted the resignation of the justice minister.
A new justice minister is expected to be nominated this week after talks between the ruling center-right GERB party and the Reformist Bloc.
"I do not expect any government shake-up in the next three months although it is unclear what will be its policy from now on," Daniel Smilov, a political analyst at the Sofia-based Center for Liberal Strategies.
Bulgaria, the European Union's poorest country, is on its fifth government since 2013, and is trying to return to growth and improve low living standards. But widespread corruption is crippling progress.
Last week, Borisov, whose minority government came to power last November on reform pledges, said Bulgaria might have to hold elections as early as February, as well as presidential polls, if the reformists decided to quit.
The Reformist Bloc, formally founded as a political coalition in late 2013, won 8.9 percent of the vote at the parliamentary elections in October 2014, winning 23 seats in the national assembly. It also won one of Bulgaria's 17 European Parliament seats in May 2014.
Borisov's government, which took office last November, lacks an outright majority and relies on the support of center-left ABV party and nationalist Patriotic Front to stay in power.
(Reporting by Angel Krasimirov; Editing by Angus MacSwan)