вторник, 30 октомври 2018 г.

ТРЪМП ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО (Култура)


Даниел Смилов
Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. През това време се случиха много неща, които трудно могат да се подредят в смислена обща картина. Но ако трябва да обобщим президентските амбиции на човека с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:

СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СЪЩИЯТ 

Тръмп е първият, но едва ли ще е последният президент на САЩ, който е воден от остро чувство за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е все още най-могъщата, но нейните конкуренти са вече твърде близо до нея по ресурси. Стратегията на Тръмп е промяна на световния ред, така че в него Америка да запази своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон продължават.

КИТАЙ

Китайската икономика вече надхвърли по паритет на покупателна способност американския БВП. В абсолютни стойности тя премина границата от 12 трилиона долара през 2017 г., което я прави сравнима с тези на САЩ (19 трилиона) и на ЕС (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската икономика ще е безспорен световен лидер.
Каква трябва да е политиката на САЩ по този въпрос? Тръмп е прав да посочи Китай като основен свой конкурент, но „планът” му за запазване на първото място на САЩ не изглежда особено състоятелен. Търговската му война с Пекин засега е по-скоро периферна и води до размествания, които са незначителни с оглед на голямата картина. Вярно е, че някои големи фирми обмислят изтегляне на част от производството си от Китай, но повечето от тях няма да го върнат в САЩ, а ще го преместят във Виетнам или на други подобни места. И като цяло търговската война може да доведе до временно забавяне на растежа на китайската икономика, но ако ескалира твърде много, тя може да породи и глобална рецесия. А как светът ще изглежда след една нова голяма контракция на икономиката, е трудно да се предскаже: кризата от 2008 г. не спря възходът на Китай.

ЕС

Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е много по-различно от отношението към съюзниците му от ЕС и НАТО. Заедно с ЕС, САЩ могат да гарантират глобалната доминация на Запада в икономическо отношение много по-дълго време, отколкото САЩ сами по себе си. Но това не е неговата стратегия – той иска да разбие ЕС на съставните му държави, за да могат САЩ по-лесно да се налагат на всяка една взета поотделно. В краткосрочен план това може да доведе до някакви позитиви за САЩ, като предоговаряне на търговски споразумения и пр., но в дългосрочен план една слаба и разпокъсана Европа би била добре дошла за възхода на Китай. В крайна сметка докато САЩ и ЕС са демокрации, азиатската държава в политическо отношение е тоталитарна. Ако целта на САЩ е да запази собствения си, западен начин на живот, защо действа срещу него и в интерес на най-опасните му конкуренти?
Изоставянето на традиционните демократични съюзници на САЩ и откритата работа срещу техните интереси не изглежда оправдана политика.

РУСИЯ

Тръмп като че ли се готви за потенциален военен сблъсък с Китай и заради това се опитва да привлича Русия на своя страна. Поведението му спрямо Путин е в диапазона от сервилност до пренебрежителност. Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, макар че разследването на Робърт Мълър досега не е открило нещо особено съществено. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия отбор, а не в този на Китай. Москва има такъв дългосрочен интерес, защото лесно би могла да се превърне във васал и ресурсен придатък на един китайски гигант. Скъсването на ядрените споразумения пък показва, че Тръмп не възприема Русия като равноправен потенциален съюзник – тя трябва да си избере отбор, но с ясното съзнание, че не е първа цигулка в него.
Като цяло в тези калкулации на Тръмп има логика. Необяснимо остава защо той е толкова отстъпчив спрямо Путин по отношение на Украйна обаче. И защо заедно с Путин работи срещу ЕС и НАТО. Ние сме преки жертви на тази линия на американската политика: Русия се възползва от нея, за да увеличи влиянието си на Балканите и в Европа като цяло.

БЛИЗЪК ИЗТОК

Тръмп продължава линията на постепенно дезинтересиране на САЩ от района на Близкия Изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно САЩ са все по-независими от този регион и за тях той е важен най-вече с оглед на цели като защитата на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната опасност за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният купувач на американско оръжие и други стоки. В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и затова се люшка между Русия, ЕС и САЩ, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска гледна точка това е опасна ситуация – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер.
Кризата с убития саудитски журналист в Турция демонстрира крехкия баланс между дезинтересираността на САЩ в региона и все още съществуващите претенции на страната да е световен лидер. Лидерството изисква морал – ако някой е воден само от тесни егоистични интереси, бързо губи всякакъв авторитет. Това е и големият риск на линията „Тръмп”.

ЛИБЕРТАРИАНСКО КЕЙНСИАНСТВО

Икономическата политика на Тръмп е класическата републиканска смес от либертарианско кейнсианство– сваляне на данъците и увеличаване на държавните разходи, особено в областта на отбраната. Резултатите от тази политика са два – икономически ръст, по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Тази политика е възможна единствено заради водещата роля на долара в световната икономика, както и в желанието на чужди държави и фирми да инвестират в американски облигации. Китай е един от големите притежатели на американски правителствени книжа. Очевидно е, че поддържането на този икономически модел заедно с геополитическа конфронтация с Китай не може да продължи дълго време. Дали Тръмп има план по въпроса е рано да се каже – засега икономическата му политика е рискова и инерционна. Просто проблемите се отлагат за решаване в бъдеще.

ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ

Ако управлението на Тръмп има един ясен ефект, то той е обществената поляризация и радикализацията на публичното говорене. Америка рядко е била по-разделена държава. Едно скорошно изследване показва, че страната е буквално разполовена по въпроси като миграция, права на сексуалните малцинства и междурасовите отношения.[i] Стратегията на Тръмп е да засилва и раздухва поляризацията, да играе ролята на племенен вожд в нещо като гражданска културна война. В тази война умерените биват заглушавани от радикалите, разумът отстъпва на арогантността и шумотевицата.
Тръмп твърди, че това е необходимо, за да консолидира своята база и така той да получи мандат за „реформите”, които извършва. Дългосрочните ефекти от поляризацията няма как да са добри – политически мотивираното насилие и тероризъм вече почнаха да стават ежедневие. И тук Тръмп действа опортюнистично, като върви по острието на бръснача.

ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В САЩ

Въпреки че назначи Кавано във Върховния съд и си осигури „консервативно” мнозинство, Тръмп няма да унищожи либералната демокрация в САЩ. Напротив, така той успя да консолидира опозицията срещу себе си. С щати като Ню Йорк и Калифорния САЩ не могат да се превърнат в царство на консервативно-селски популизъм от каубойски тип. Вярно е, ще има щати, които могат да се свлекат до този статут. В най-лошия случай, ако Върховният съд, да речем, реши да отмени Roe v. Wade (делото, легализиращо правото на аборт), ще има американска територия, на която абортът е забранен. Това ще принуди много жени да пътуват до крайбрежието, дори да се преселят там. Разликата между крайбрежието и т.н. Bible belt – щатите с по-консервативно население във вътрешността на страната – ще се засили. Америка ще е по-разделена и вътрешно-конфронтационна. Но либералната ѝ демокрация като цяло няма да бъде отменена и заместена с нещо друго.

ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ ПО СВЕТА

Същото може да се каже и за либералната демокрация в Западна Европа. Великобритания, Германия, Франция и Холандия ще преживеят Тръмп толкова либерални и демократични, колкото са и сега. Размествания в партийните им системи и изборни изненади ще има. Но както шведските и холандските избори показаха, популистите остават в рамките на 20% от електората.
В останалата част от света Тръмп не е добра новина за либералната демокрация. Авторитаристи, реваншисти, опортюнисти и обикновени шарлатани от всякакъв вид виждат в Тръмп вдъхновение. Въпреки приликите, Тръмп не е глобален Валери Симеонов, Волен Сидеров или Виктор Орбан обаче. Тръмп действа в институционална среда и обществени ограничения, които правят невъзможно сриването на демократичния ред. В крехки нови демокрации войнственият популизъм ала Тръмп може да помете цялата конституционна уредба. И да се използва от диктатори за легитимация на техния режим.

ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ

Изборите през ноември са важни не толкова за Америка, колкото за останалия свят. Какъвто и да е техният резултат, Тръмп ще продължи своята политика, чийто параметри бяха очертани по-горе. Но една победа на републиканците би пратила сигнал, че тази политика „работи”, в смисъл че осигурява преизбиране. Това би наляло вода в Тръмповата мелница за втори мандат, но още по-важно – би дало криле на имитаторите на Тръмп по света.
А това е наистина комично, защото добър или лош (по-скоро второто), Тръмп е вкоренен и произтича от страховете на американците за загуба на статус на първа сила в глобален план. „Америка на първо място” е бойният вик на този страх, който очевидно резонира с американското мнозинство и го кара да се опитва да спира гюлетата на глобалното икономическо развитие с вентилатора на популистките фантазми за величие. Ако Америка се превръща в тъжно и леко депресиращо място в резултат на тези амбиции с оранжева прическа, опитите да се имитира Тръмп в места като България, Унгария или Русия са направо жалки и комични. Особено за европейските държави е ясно, че интеграцията и взаимодействието между тях е единствената им гаранция за достойно място в глобализирания свят. Приказките, че те сами, водени от национално-егоистични интереси ще се защитят най-добре, са в най-добрия случай за романтични наивници.
Европа знае накъде води романтизмът на национализма.
_____________________________

петък, 26 октомври 2018 г.

Математиката на “конструкцията”



Теорема 1: Ако една фирма се оттегля от спечелени проекти по волята на премиера, сигурно ги е спечелила по тази воля.

Теорема 2: Обиколката и диаметъра на обръча са право пропорционални на дължината на мандата и обратно пропорционални на броя на извънредните парламентарни избори.

Теорема 3: Лицето на обръча е равно на π по дължината на бухалката на квадрат.

Теорема 4: Продължителността на живота на руските самолети и цената за поддръжката им е право пропорционална на дължината на мандата на министър Каракачанов.

Теорема 5: Бройката и размера на щетите от лобистки актове са право пропорционални на шума от патриотичния тъпан.

Теорема 6: Дължината на мандата на Борисов = (способността на Симеонов да мълчи/броя на скандалите с участие на Сидеров) X10 от медийната империя на  Пееф. 

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Заради едното уж

Уж стабилността на третото уж Борисово правителство е отново разклатена от уж патриотите, които вече са и уж консерватори. Може да се наложи уж опозиционното ДПС и уж партията на Марешки да подкрепят наяве управляващата "конструкция". Със сигурност уж медиите на Пеевски, който уж пак се раздели с тях, ще трябва съвсем открито и безскрупулно да бранят "конструкцията", но това само ще засили убеждението, че тя е уж на Борисов, а всъщност е на някой друг. Шумотевицата ще даде възможност на уж социалистите, които са реално вече консерватори, да прикрият факта, че са уж опозиция на правителството по важни теми като КТБ, корупция, еврочленството, Скрипал, Белене, Орбан и т.н. Конфликтът между Сидеров и Симеонов постави всички новопокръстени уж консерватори в конфузна ситуация и демонстрира, че един "консервативно-патриотичен" обрат на ГЕРБ бързо би направил партията и Борисов за посмешище. На този фон той ще продължи уж да балансира. Уж борбата с корупцията също ще продължи.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

За радикалното говорене, което превзема терена на политиката (Дарик)


Дарик радио
Професионални анализатори в "Кой Говори" днес са:
Димитър Вацов - философ
Даниел Смилов - политолог
За изказването на Валери Симеонов, митинга и маскарада, който прикрива радикалното говорене: звуков файл

понеделник, 8 октомври 2018 г.

"Parto, parto"


ПОСЛЕДНИТЕ СМЪРТНИ (Култура)

Даниел Смилов
Твърди се, че първите безсмъртни в историята на човечеството са вече родени. Според един от директорите на Гугъл – Рей Кързуел – 2029 г. ще е вододелът, отвъд който смъртта няма да е неизбежна. Футурологът Ян Пиърсън пък поставя годината 2050 като най-вероятна за постигането на съществен прогрес в продължаването на живота.(1) Нанороботи, които унищожават ракови клетки; генетична терапия, даваща допълнителни четири века; клониране и принтиране на човешки органи; дигитални аватари…(2) Всичко това го познаваме от научната фантастика, но технологичната част от нея става все по-реалнa и достижима. През 2012 г. са проведени експерименти, които успешно удължават живота на мишките с ¼. (3). Във вселенски план, човекът не е много по-различен от мишката.
Въпросът с датата на официалната отмяна на неизбежната смърт не е още решен, но предчувствието за безсмъртие вече се носи из въздуха. И в свят, в който първите безсмъртни са вече родени, възниква въпросът (макар и второстепенен) за последните смъртни – тези, проявили неблагоразумието да се родят с няколко години по-рано от необходимото. Според сметките на Ян Пиърсън, появилите се на света до 1970 г. може би ще са последните смъртни в историята на човечеството. Тяхната съдба е особена чест, синтез от трагедия и комедия, в който има по нещо както от Хектор, така и от Марко Тотев: от благородството в лицето на смъртта и иронията на липсата на късмет.

„ПРЕХОДЪТ” КАТО ПРЕХОД КЪМ БЕЗСМЪРТИЕ

Последните смъртни може да са в трагикомична позиция, но те са поколенията, които доминират политиката в момента. В Източна Европа това са хората, които преживяха падането на Берлинската стена. Те са поколенията, които избраха либералната демокрация с вярата на Фукуяма, че в света на политиката нищо по-добро не може да бъде постигнато. Те са и поколенията, които сега са едновременно горди от себе си, притеснени и разочаровани. Гордостта идва от това, че Източна Европа направи голям скок в развитието си – Полша наскоро влезе сред семейството на най-развитите световни икономики. А това е безспорен успех от гледната точка на тези, които си спомнят как са пращали колети с храни на гладуващите поляци през 80-те години на миналия век. Дори България днес има БВП три пъти по-голям от този през 1989 г. и е вече на 50% от средното за ЕС. С тези темпове ние ще се изравним с останалите европейци дори преди заветната дата на безсмъртието.
Притесненията и недоволствата на източноевропейците са също разбираеми. Времевата рамка на постиженията им се оказа по-дълга от желаното. Почти 30 години след падането на комунизма бедността, корупцията и лошото управление не са изкоренени, демографската картина е влошена, благата не изглеждат разпределени по справедлив начин.
Но има и още нещо. Поколенията на Прехода, поколенията на последните смъртни се чувстват ощетени от две базови несправедливости. Първо, те считат, че не са получили признание за делата (и жертвата си) от историята. „Преходът”, разказан като „нормализация” или като „копиране” на западен опит, е недостатъчно героичен. Направо навява на подражателство. Второ, и по-важно, те предусещат, че ще си тръгнат, когато купонът на човечеството започва.

ПОЛИТИКАТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЕЗСМЪРТИЕТО 

Екзистенциалната драма (в този случай това клише не е неуместно) на последните смъртни хвърля своята сянка върху настоящата политическата среда. Тази драма обяснява и появата на „безотговорния избирател”, който е готов да експериментира с всякакви клоуни и магьосници, обещаващи му чудеса. От ключово значение е времето: избирателят просто няма време и иска чудесата тук и сега. Най-късно до 800 дена.
Перспективата на неизбежната смърт традиционно е вразумявала хората. Memento mori е бил призив за отвръщане погледа от дребнотемието и за вглеждане в трайното и стойностното – в това, което няма да стане на прах. Но когато смъртта вече не е неизбежна, перспективата се обръща: вечното за едни, се превръща в ежедневие за други. Бляновете на смъртните са прозаиката за безсмъртните.
Лишени от възможността да впечатлят бъдещите поколения с идеите си за вечност, последните смъртни затъват в детайла, страстно и донякъде със злоба се вкопчват в него. Вместо да мислят как да оставят катедрала за вековете, те с цялата си енергия се насочват в смяната на плочките пред съществуващите. И след три дена сменят каузата с друга подобна.
По-важно от дребнотемието е обаче друго – изчезването на емпатията и солидарността. Когато живееш със съзнанието, че си исторически тежко ощетен, онеправдан, нямаш чувството, че дължиш някому нещо. Напротив, другите ти дължат и трябва да те компенсират.
Много от това, което наричаме „популизъм”, е всъщност нищо друго освен суспендиране на елементарните изисквания на солидарността и емпатията:
– Мигрантите и бежанците, които са били от древни времена защитени от елементарни правила на гостоприемство, сега са превърнати в основна опасност. На тях нищо не им се дължи от тези, които сами се изживяват като жертви на историята.
– Поколенията на последните смъртни не са загрижени за бедните. Техният основен страх е те самите да не станат бедни, а централното неравенство, от което се интересуват, е това между средния избирател (тях самите) и горния 1% от световното население (тези, които освен, че са богати, ще постигнат безсмъртие преди другите така или иначе). В резултат на подобни процеси днес в българския парламент няма нито една партия, склонна да се занимава с проблемите на най-бедните и ромите, макар че всички се „борят с бедността”.
– Поколенията на смъртните прогресивно не се интересуват от природата и дори стават активни критици на екологичното движение. Аргументът им е, че те самите са в червената книга на история и техните интереси трябва да бъдат поставени пред тези на птиците и другите живинки.
Единствената утеха на последните смъртни е в това децата им да доживеят отвъд вододела на безсмъртието. С това е свързана и обсесията със „загубата” на децата в един свят, в който децата днес, тук и сега, са повече отколкото през цялата световна история взети заедно. Въпросът, разбира се, не е, че децата са намалели, а че нашите деца са малко. Оттук следват и „консервативните”, но безнадеждно закъснели самообвинения и агресия към различните. 1968 г. е „виновна”, защото със сексуалната свобода, женската еманципация и хомосексуалната толерантност „нарушила” масовото производство на западни деца. (Макар че всяко индустриално развито общество – Япония например – минава през тези процеси и без 1968 г.) Възраждането на хомофобията, защитата на „семейните ценности” и опошленият религиозен „Ренесанс” от Путинов тип могат директно да се свържат с терзанията на последните смъртни;
Тези поколения не са срещу глобализацията сама по себе си, а само срещу тази, която не им е изгодна. Затова те искат да избират – британците искат да продават стоките си в ЕС, но да не приемат поляци, румънци и българи. Американците искат да търгуват с Китай и Канада, но само ако имат положителен баланс с тях и всички останали. Естествено, всеки ще каже, че подобно нещо не може да се случи, а и не би било добро за света, ако се случи в дългосрочен план. Но в този план поколенията на последните смъртни няма да ги има.

КАК ДА ЗАТВОРИШ ВРАТАТА

Хектор е знаел, че в сблъсъка с Ахил неизбежно ще намери смъртта си – смърт, която нито е желал, нито е предизвикал с действията си. Когато излиза от Скейските врати и вижда Ахил, той се уплашва и почва да бяга с колесницата си. Така двамата обикалят Троя три пъти, докато Хектор разбира, че бягството е безсмислено. Загива геройски и става легенда – легенда за човека, който спазва задълженията си, дори когато знае, че той, родът му и цялата му страна ще загинат. Смъртта не отменя човешките задължения.
Хектор е противоположността на поколението на последните смъртни – те се изкушават да мислят, че правилата не важат за тях поради особения им статус. Мислят си, че могат да са егоистични и все още бягат около Троя, като се надяват някак да се измъкнат.
Незабравимият Кристиан Таков казваше:
Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.”
__________________________________

неделя, 23 септември 2018 г.

Има ли почва за орбанизация у нас (Неделя 150)

Има ли почва за орбанизация у нас

Унгарският премиер Виктор Орбан (на преден план) и френският президент Еманюел Макрон са защитници на различни политически линии в Европейския съюз.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Има ли почва за орбанизация у нас и крие ли опасности заявяването на подкрепа за Унгария срещу евросанкции спрямо Будапеща? В предаването "Неделя 150" свой прочит на темата направиха политологът и преподавател в Софийския университет Даниел Смилов, социологът от "Галъп" Първан Симеонов и журналистът Светослав Терзиев. 
„България има гузно поведение и така наречените „Патриоти“ изразиха много добре в какво се състои. Ако, казват те, Унгария бъде подложена на такава наказателна процедура, най-вероятно тя ще може да се приложи и за България. Защото България в Европейския съюз стои доста по-зле от Унгария, въпреки че сега шумно се говори за Унгария. България е под наблюдение за върховенство на закона още от първия си ден на членство в ЕС и досега не е помръднала“, посочи Светослав Терзиев и допълни:
"Тя беше приета с едно огромно условие, с компромис, със специален механизъм, за да се види дали тя ще се поправи и след като се вижда, че 11 години по късно тя не се е поправила, управляващите си дават сметка, че всъщност тя е и следващата. И даже много повече ще има основание да се потърси отговор от България какво е направила в този период, защото новата наказателна процедура ще бъде приложена, може би като продължение на вече неефективния Механизъм за сътрудничество и проверка, който най-вероятно ще приключи (защото комисията на Юнкер обеща, че до края на мандата си ще приключи с този механизъм)."
Управляващите се защитават превантивно, криейки се зад солидарност с Унгария и Полша
"Ако процедурата срещу Унгария и Полша продължи, тогава на какво основание България ще остане встрани, след като има абсолютно същите проблеми, даже в излишък", попита журналистът. Управляващите според него са притеснени, защото "една такава процедура може да удари и тях и те бързат да се защитят превантивно, криейки се зад солидарност с Унгария и Полша". Терзиев прогнозира, че е напълно възможно Унгария да бъде лишена от правото си на глас в ЕС, защото такава възможност е теоретично заложена и защото се очертават "доста непримирими лагери". Рискът Борисов да се раздели с националистите е по-малката беда, отколкото България да се раздели с ЕС, обобщи Терзиев.

Води се битка кой да бъде вестителят на орбанизацията

Според социолога Първан Симеонов заявената подкрепа за унгарския премиер Виктор Орбан е пиар за вътрешна употреба, а страната ни ще продължи да води външна политика "в опит да угоди на всички". "Повече от ясно е, че това е епизод от битката кой у нас да бъде вестителят на орбанизацията", подчерта Симеонов, според когото има електорална почва за такъв процес у нас. По-големият позитив в рекламен план остава при "Патриотите", не при Борисов, а Борисов печели "в шегите и закачките" с Корнелия Нинова за това кой как е гласувал, посочи социологът.

"Патриотите" започнаха да орбанизират ГЕРБ и по-тревожното е, че изглежда за ГЕРБ ова е посоката, в която те ще вървят за европейските избори, подчерта политологът Даниел Смилов. "Когато ГЕРБ дойдоха на власт с "Патриотите", на практика идеята беше ГЕРБ да успее някак да цивилизова "Патриотите", или поне да смекчи техните послания и в първата година донякъде ГЕРБ успя. Да речем по време на европредседателството "Патриотите" като че ли бяха "изчезнали" и не се виждаха, но вече към края на европредседателството започна техният ренесанс. Всъщност сега сме в парадоксалната ситуация, че много важни теми в политиката на правителството започват да бъдат диктувани от "Патриотите", тоест вместо ГЕРБ някак да нормализира тази популистка формация, стана обратното", коментира Смилов.

Заради модна патриотизация България започва да работи срещу националните си интереси

Даниел Смилов предупреди за възможните рискове от подкрепата за Унгария:
"Нашите геополитически интереси са различни и нашият интерес в момента е от силен, интегриран Европейски съюз - да речем по въпроса за "Фронтекс". Много ясно е, че ние имаме изключителен интерес от обща европейска гранична политика, Орбан е на различно мнение. Това, което става е, че заради този тип подражателство, модна патриотизация, на практика България започва да работи срещу своите геополитически интереси. И в един момент, ако се реализира този план за Европа на нациите (което не е нищо друго, освен разграждане на ЕС, няма ЕС като Европа на нациите, това е връщане в състоянието преди втората световна война), ние ще бъдем много повече губещи, отколкото държави като Полша и Унгария."
Трите мнения чуйте в звуковия файл.

Даниел Смилов: Българският интерес е на страната на интегрирана Европа (bTV)


Публикувано в 07:58 ч. 20.09.2018 г. - Обновено в 09:09 ч. 20.09.2018 г.

Смисълът на процедурата срещу Унгария е да се каже, че страната е нарушила европейските правила, каза политологът.

ВИДЕО

„Смисълът на задействаната от Брюксел процедура не е от утре Унгария да бъде изгонена от ЕС или да й бъдат ограничени права. Смисълът е да се каже на Унгария ясно, че е нарушила европейските правила в конкретно разписани пунктове и тя да вземе мерки”. Това каза в предаването „Тази сутрин” по bTV политологът Даниел Смилов.

„Смислената позиция сега е да очертаем областите, в които Унгария очевидно нарушава европейските правила, и с българската позиция да подпомогнем нещата да се развият по такъв начин, че Унгария да отстрани дефектите си”, коментира политологът.

Той не се съгласи с позицията на Патриотите, че докладът за Унгария бил тенденциозен и в него нямало верни неща. Смилов изтъкна, че докладът е приет с 2/3 мнозинство в ЕП.

„Големият въпрос пред ЕС в момента е дали ще остане интегрирана общност, или ще се върви към това, което се нарича „Европа на отечествата” – дезинтеграция на ЕС и връщане към състоянието преди Втората световна война”, отбеляза политологът.

„Трябва да изберем къде стоим. Българският интерес е на страната на интегрирана Европа и Борисов много добре го разбира, той винаги говори за ползата от общи решения. Тук идва и противоречието, защото тук той цели да запази коалицията си, но същевременно ясно разбира, че българският интерес е на страната на интегриран ЕС”, допълни Даниел Смилов.

понеделник, 18 юни 2018 г.

МАКЕДОНИЯ И ГЪРЦИЯ НА ПЪТ ЗА ЕВРОПА (портал "Култура")



Даниел Смилов
Споразумението за името между Гърция и Македония е събитие с потенциално историческо значение. Ципрас и Заев заслужават огромно уважение за смелостта и далновидността си. Споразумението е и високо-рисков ход, който може да се провали, като провокира най-лошия вид националпопулизъм в двете страни.
Вчера, докато парламентът в Атина заседаваше, пред него на площада „Синтагма” течеше митинг на опозицията – от „Нова демокрация“ до „Златна Зора“. Вееха се гръцки знамена, размахваха се плакати „Македония е гръцка“ и звучаха песни, силно напомнящи на „Стани, стани юнак балкански!“. Ако сменим цветовете на знамената и някои думи в текста на песните, ще получим и картината, подготвяна от опозицията – ВМРО-ДПМНЕ – в Скопие. 
Балканите са все още извън Европа – те в най-добрия случай са се запътили към нея. И тук не става дума за география или история – и според двете науки Балканите безспорно и еднозначно са европейски. Политически и икономически обаче това не е така. Европа е политико-икономически проект, който залага на отвореност, свързаност, мобилност, конкуренция и солидарност. Балканите все още не са нито отворени, нито свързани, нито мобилни, нито солидарни помежду си. Да, страните тук се конкурират една с друга, но с идеята, че играта е с нулев сбор – ако един спечели, друг трябва да загуби. Затова и в Атина, и в Скопие има мнозина, които се страхуват, че ще загубят от споразумението за името.
А нещата могат да стоят и по друг начин. Днес нито българите, нито гърците възприемат себе си като врагове или дори опоненти. Въпреки хилядолетната история на конфликти, днес почти на никого не му минава наум, че между двете страни може да избухне война. Това е така поради един, единствен фактор – и двете страни са членки на ЕС и НАТО. Ако  в бъдеще всички страни в региона се присъединят към двата съюза, подобни отношения ще са валидни от Триест до Черно море.
И тогава регионът би могъл да развие пълния си потенциал. В него има над десет забележителни града, някои от тях със световно значение – Истанбул, Атина, Букурещ, София, Белград… В него има образовано (като цяло) население с традиции в бизнеса и търговията. Уникална природа, история, кухня и култура. Всяка една от страните на Балканите – дори и най-голямата от тях Турция – сама по себе си обаче е просто екзотика в световен план. Ако се интегрират в регионално пространство на свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги, те биха се превърнали в  тройно по-привлекателни за живот и бизнес. И биха могли да станат регион, който е конкурентен и значим в глобален мащаб.

ЛИДЕРСТВОТО

На този фон изниква следният парадокс – тези, които имат най-мегаломански амбиции за собствените си балкански държави, са най-върлите противници на регионалната интеграция. У нас се смеем, че Велика Македония е оксиморон, но това е валидно за всяка една от балканските държави – дори за Турция на Ердоган. Изправени срещу глобални гиганти като САЩ, Китай, Гугъл и Фейсбук, великите местни юнаци са в най-добрия случай симпатични джуджета. А някои дори не са и толкова симпатични.
Този неудобен факт не е труден за забелязване, но мнозина предпочитат да го крият зад дълги и завити мустаки, исторически спомени и митове, и игра по тънките струни на националистически образовани населения, всяко едно от които е наизустило само своята версия на „Стани, стани, юнак балкански“. 
В подобна ситуация лидерите излизат на преден план – тоест тези, които имат смелост да застанат зад нещо, което би било непопулярно. Ципрас и Заев влязоха в тази категория. Трябва да отдадем заслуженото и на Борисов, чиято балканска политика е истински европейска. Отказът му да се срещне с македонския президент – макар и дипломатически нестандартен ход – трябва да бъде четен като солидарност с Ципрас и Заев, които залагат политическото си бъдеще заради нещо, което е полезно за региона като цяло.
Особено интересна е еволюцията на Ципрас като лидер. През 2015 г. той беше водач на популистки бунт срещу ЕС в Гърция. Референдумът за споразумението за финансова помощ от еврозоната беше апогеят на този бунт, но това, което стана ясно е, че гърците предпочитат да са в еврозоната, въпреки недоволството си от финансовите ограничения. Днес Гърция е стъпила на краката си и макар в нецветущо състояние, може да гледа на бъдещето с оптимизъм. Дори и пообеднели, гърците като цяло запазиха стандарт на живот на развита нация и не стигнаха до финансова разруха като България през 1996-1997 г. Всичко това се дължи и на еволюцията на Ципрас от популистките към по-традиционните сектори на политическия спектър. Както и на разбирането му, че членството в ЕС и еврозоната е ключово важни за Гърция.
Еволюцията на Ципрас не беше съпътствана от нещо подобно при неговите домашни опоненти обаче. „Нова демокрация“, която днес води в проучванията с десетина процента пред „Сириза“, се превърна в основен говорител на националпопулизма в Гърция по отношение на Македония. Вчера, докато течаха дебатите в гръцкия парламент, в съседната сграда на представителството на Европейския парламент в Атина се провеждаше международна конференция за ефектите на популизма в Европа. Млад и образован депутат от „Нова демокрация“ громеше националпопулистите в Европа, без да забележи ироничната ситуация, в която изпада. Накрая, за да илюстрира тезата си, че споразумението със Скопие е лошо, той каза следното. Като гледал британската версия на „Стани богат“, забелязал, че там за верен отговор на въпроса „Какъв е Александър Македонски?“ посочили „македонец“, а не „грък“. Ерго, ако Македония се казва Северна Македония, гръцката история ще бъде забравена и преиначена. Тук вече публиката се разкикоти, давайки му сигнал, че не „Сириза“, а „Нова демокрация“ са влязли в популисткия сектор (поне по този въпрос).  

ТЕОРЕМАТА ЗА „ЕВРОПЕЙСКАТА ХЕГЕМОНИЯ

Тези, които най-много се оплакват от „хегемонията“ на големите европейски държави (т.е. Германия и Франция), са най-голямата пречка Балканите да станат регион, с който другите да се съобразяват.
Местните националисти надребно са тези, които пречат на Балканите да се еманципират и да станат наистина интегриран и развит регион в глобален план. С амбулантната си политика на местни вождове те обещават на нациите си „суверенитет“ и „слава“, но единственото, което могат да гарантират, е маргинализация и изоставане, гарнирани със студени или горещи конфликти. Ципрас и Заев застават срещу тази тенденция, но срещу им ще наскачат многобройни местни вождове, които ще заобясняват как културата, идентичността, историята и Александър Македонски ще изчезнат след подписаното споразумение.
Регионът ни е поставен пред избор. Засега нашето правителство действа позитивно, като защитава и българския, и регионалния интерес, и европейския интерес. Но и в него има амбулантни националисти, които си изкарват хляба с попържане на Европа и сучене на мустак. Това ни се представя като „защита на националните традиции и интереси“.
Липсата на здрав разум не е част от ничия национална традиция или интерес обаче. Тази липса е просто дефект, който трябва да бъде отстранен. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

понеделник, 11 юни 2018 г.

За членския внос

Другари,

По настояване на първичните партийни организации продължавам рубриката “Съображения на редовия член”.

Днес ще споделя некои мисли по повод една нашумяла, конкурентна на нашата идеология – джендърството. Според нея детеродните способности и прикачените към тях атрибути са индивидуалнoпритежание и е лично решение кой какво да прави с тях. Намирам подобни възгледи за буржоазно-упадъчни и приветствам усилията на др. Корнелия Нинова за обобществяване на детеродния капитал. Национализацията тук трябва да е пълна и безкомпромисна!

От древни времена детеродните способности са били собственост не на отделната личност, а на семейството, племето и рода. В модерния свят с такива се сдобиват и по-големи групи като класата и нацията. Класова борба без хора не става, другари – Маркс изрично е настоявал, пролетариатът да се стреми към мнозинство и усилено да се размножава. А то размножаването е ясно как става. За нацията важи същото!


Др. Сталин е бил само наполовина прав, като е казал: “Няма човек, няма проблем!” Вярно, един проблем изчезва с човека, но се появява друг – демографски. Защото ако няма човеци, няма да има материал дори и за една прилична чистка, ако ми позволите да се пошегувам по толкова сериозна тема.

Затова с детеродните способности и прикачените към тях атрибути трябва да разполага групата и колектива, и да не се оставят на прищевките на индивида! Трябва да има твърда регулация за това кой, кога и с кого може да ги използва – както и  с какъв резултат. Другарите от ДС трупаха подробна информация за детеродните навици на населението – сега без такъв апарат регулацията ще е по-трудна. Но пък Фейсбук може да помогне в това отношение.

Упадъчни буржоазни философи като Джон Стюарт Мил са твърдели, че ако някой не вреди другиму, трябва да бъде оставен сам да си взема решенията. Но като се хаби детероден капитал, всички страдат, другари! Затова сантименталност по този въпрос не бива да се допуска.

Ще ви призная обаче, че аз не успях съвсем с елиминирането на сантименталността и в събота се включих в Гей Прайда. С това се отклоних съществено от партийната линия, за което си правя самокритика. Исках обаче да видя с очите си как с подобни индивидуалистични мероприятия залинява детеродния капитал на нацията. 

Да ви кажа обаче, че впечатленията ми се разминаха с очакванията. Вместо застаряваща и изчезваща общност, попаднах сред изключително млади и вирилни хора. Тоест, по това, което се виждаше, нищо детеродно не им беше залиняло. 

Та тук идва и моят въпрос, другари. Ние вече веднъж национализирахме средствата за производство и това не се оказа добра идея. Сега да обобществим и средствата за възпроизводство ли искаме? Ами ако се окаже, че частната собственост и свободната инициатива са по ефективни и при детеродните способности, както се оказаха по-ефективни в стопанството? Нали сега твърдим, че сме за пазарна икономика, а не за централизирано планиране? 

Да не излезе пак, че заставаме на грешната страна на историята и вървим към централно, национално-регулирано възпроизводство на човешки капитал, когато светът отива в друга посока? Може би другарите от ПЕС са прави да ни критикуват в ретроградност? Но май се увлякох.

Така или иначе, добре е да изясним позициите си по тези въпроси, защото, да ви кажа, има нещо примамливо в идеята всеки сам да разполага с детеродните си способности и прикачените към тях атрибути. 

Soventi il sole


събота, 9 юни 2018 г.

Размисли на редовия член


Другари, 

По кои теми БСП е в опозиция? Нека да направим един списък, че иначе някой ще каже, че e само фиктивна опозиция. Или пък ГЕРБ са фиктивни управляващи? За съжаление аз се сещам само за теми, по които БСП са на едно мнение с ГЕРБ:

- Белене
- Газ
- КТБ
- Съд и прокуратура
- Санкции срещу Русия
- Скрипал
- Истанбулската конвенция
- Извинение на Путин за Южен поток
- Медийна политика
- Ревизия на приватизацията
- Костов
- МиГ forever
- Хазартен бизнес
- Банско, лифт, бетон
- Корал, плаж, бетон
- Наследството на Тодор Живков

Ситуацията прилича на КПСС-БКП и Вечна дружба, другари!

***
Другари,

Вчера поисках да се насладя на разсъжденията на др. Румен Овчаров за българската енергетика, но се оказа, че съм прочел изказване на премиера Борисов!

След това реших да си оправя вкуса с интелигентността на др. Таско Ерменков, но се хванах, че слушам г-жа Теменужка Петкова да бродира по неговите мисли!
Уплашен се спуснах към др. Волгин, зер с него няма как човек да сбърка. Пуснах с надежда радиоточката, да чуя как громи либерализъма, Макрон и Меркел, и как стопля отношенията с Русия. И той наистина добре се справи, но кой знае защо го представиха като г-н Харизанов.

Ядосан веднага затворих радиоприемника и реших да видя как др. Велислава Дърева се разправя с лицемерието на соросоидите и грантаджиите. Но по тази тема Гугле ме прати в гербаджийското "Вевести", защото по нея там имало най-много публикации напоследък!

Анатема, другари! Обърнах се за прочистване към Дядо Николай, с надежда да чуя как той ще прокълне Истанбулската конвенция и джендърите. Но и тук попаднах на двойник: православен консерватор - г-н Сула - провеждащ сходен словесен екзорсизъм. 

Вече ме е страх да отида на сайта на АОНСУ, за да не вземе да излезе оттам я г-н Пула, я целият Институт за десни политики!

Какво става, другари? Не разбирам, ГЕРБ ли превзеха Партията или ние ги победихме? За празнуване ли е работата или става дума за вражеска диверсия чрез подмяна и дублиране? 

Моля кажете каква е Партийната линия по тези въпроси?

четвъртък, 24 май 2018 г.

По Гогол: Неволи в Сочи

В околийския център Н. пристигна провинциален високопоставен чиновник от южните помешчества. Той беше горд човек и стъпваше по войнишки напето, но незнайно как още с пристигането му тръгнаха най-различни слухове, че е дошъл с една едничка цел - да поиска някаква голяма услуга от Губернатора.
Всички гадаеха каква ще е тази услуга. Едни твърдяха убедено, че става дума за много пари, други говореха за повишение, трети намекваха нещо за международното положение. Аркадий Р. - въпросният чиновник - вътрешно се дразнеше от тези нелепи предположения. Мисията му беше благородна: да възстанови доверието на Губернатора в южните помешчества и да разсее заблудата, че първият писмен документ на църковно-славянски е бил съставен не от негов крепостен селянин, а от монах от съседната околия. Година преди това Губернаторът беше изказал тази погрешна теза, което бе довело до всеобщо възмущение сред съгражданите и част от крепостните на Аркадий Р.
Тайно в душата си гостът допускаше, че осъзнал своята грешка, Губернаторът няма как да не го възнагради за благородния жест. Както е прието, Аркадий Р. не идваше с празни ръце в Н., а беше съставил списък от грандиозни начинания в минното дело, които щяха да превърнат малкото му южно помешчество в регионален енергиен и индустриален колос. За тази цел той беше готов да вложи целия доход от земите си за три години напред в сложна система от прокопани галерии, част от които трябваше да минат и под морското дъно.
Губернаторът слушаше Аркадий Р. с каменно изражение и на гостът дори му се стори, че при споменаването на подводната част на галериите безизразността премина в насмешка. Това смути чиновника и без да знае как той започна да се извинява за действията на своите предшественици и да се оплаква, че те са загубили доверието на Губернатора. Това прозвуча твърде верноподаннически и Аркадий Р. се ядоса, че се отклонява от целта си. Но вместо да се върне на галериите, от устата му потече обвинителна реч срещу модерните европейски нрави, които размиват традиционните ценности и властови отношения в обществото...
Губернаторът изглеждаше все по-отегчен и накрая промълви: "Благодаря Ви за визитата Аркадий. Р. Знаете ли, за галериите, които споменахте, идната седмица при мен ще дойде вашият приятел и, казват, съперник Бакардий Б. Хората говорят, че ще иска някаква услуга от мен, но никой не знае каква."