понеделник, 31 август 2015 г.

Какво става в държавата ("Дарик" радио)

В "Кой говори" с Нина Александрова и Първан Симеонов.

Аудио файл

1) "Осветляването" на Пеевски не е край на модела "Кой", а по-скоро опит за запазването му;
2) ДПС би станала "приемлива" за коалиционен партньор не при "излизане" на Пеевски, а при реално разграждане на модела "Кой": това са две  съвсем различни хипотези;
3) Вторият мандат на Борисов е "поправителен" изпит за дефектите на първия му мандат. Едно продължаващо сближаване с ДПС е директен път към провал на поправителния изпит;
4) Мнозина се надяват местните избори да доведат до такова объркване, че вече никой да не помни кой управлява и кой е в опозиция. Много медии съзнателно генерират подобно объркване. Това е стратегията на ДПС, защото открита нейна коалиция с ГЕРБ би била възприета като нелегетимна и ГЕРБ би понесъл сериозна цена за нея;
5) Въпреки тази стратегия на объркване, сегашният управленски формат най-вероятно ще се запази след местните избори. Парламентарното управление изисква сравнително ясни разделителни линии между управляващи и опозиция. Тъй като радикално реформатиране по посока на включване на ДПС в управлението все още е неприемливо, остава статуквото - управление с център ГЕРБ и РБ;
6) Основната опасност - размиване на парламентарното мнозинство и опит за управление с "плаващи" мнозинства. Не бива да се допуска гласуването на конституционната поправка да се използва за извинение за въвеждането на този модел. "Плаващите мнозинства" са втори начин (освен открита коалиция с ДПС) по който ГЕРБ и Борисов могат да се провалят на поправителния.

четвъртък, 27 август 2015 г.

Медии, "Булгартабак", Пеевски ("Медиапул")



Тече операция по „изчистване на имиджа“ на г-н Пеевски и ДПС, която изглежда има следните характеристики:


-          Г-н Пеевски не смята да заема висши държавни постове и може би ще се оттегли дори от парламента (макар че това не е необходимо);


-          ДПС се надява да стане приемлив коалиционен партньор на ГЕРБ без г-н Пеевски, а може би и без други „спорни“ фигури, като г-н Йордан Цонев, например;


-          Оповестява се поне част от реалната собственост на въпросните спорни фигури, и те претърпяват метаморфоза в „икономически“ играчи;


-          Г-н Пеевски „излиза от играта“най-вероятно с гаранции, че регулатори (КЗК и пр.) или разследващи органи няма да се задълбочават в неговата икономическа и политическа дейност в миналото и по настоящем.


Този план има очевидни слабости, обаче. Първо, разкриването на собственост във вестници и Булгартабак само потвърждава очевидното: че поне дотук ДПС е било странна симбиоза между политика и бизнес. „Излизането“ на Пеевски от играта, просто означава, че досега той е бил в нея по скандалния начин, който всички са подозирали. Второ, поставя се остро въпросът за регулаторните органи, служби и следствие. Как става така, че един човек ту има, ту няма собственост? Как може да действа антимонополното законодателство, например, ако от собственикът на дадено предприятие зависи дали да се „разкрие“ или не? Няма ли нарушаване на законите и „проспиване“ от страна на регулаторите на такива „скрити собственици“. Трето, в цялата операция има много театралност, която няма как да остане незабелязана. В крайна сметка, нищо не би се променило, ако медиите на г-н Пеевски продължат да се предлагат на ГЕРБ и да обслужват ДПС (както досега), докато се ползват от протекцията на държавни органи (КЗК и пр.) Сделката остава същата – медийна протекция срещу властово влияние. Дали някой ще е в или извън парламента би било по-скоро от второстепенно значение.
В този смисъл съм скептичен, че операцията по „изчистването“ на имиджа на ДПС/Пеевски ще има успех. 


Публикацията в Медиапул
 
Излизането на Пеевски "на светло" според анализаторите:

ДПС си къса опашката или просто вече не му пука

Борис Митов, Красен Николов | 18:20 | 27 август 2015 

Снимка: БГНЕС
Официализирането на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски като едър бизнесмен може да се тълкува като подготовка за бъдещи общи действия на движението с ГЕРБ или просто като елиминиране на евентуални проблеми около подставените лица, движели досега бизнесинтересите на следователя.
Подобни тези изразиха политолозите Първан Симеонов и Даниел Смилов, както и правният съветник на президента Росен Плевнелиев Кристиан Таков, които Mediapool потърси за коментар по темата. Според левия политолог Татяна Буруджиева пък големият проблем в случая е, "че не знаехме, че Пеевски е толкова голям бизнесмен преди да влезе в политиката".
За Симеонов на този етап може да се говори само хипотетично дали не става дума за подготовка за деликатно отстраняване на скандалния депутат от политическия живот, което би улеснило бъдещи общи действия на ГЕРБ с ДПС.
По думите на политолога от "Галъп" този процес най-вероятно минава през няколко етапа. Първият е преминаването от политическия към икономическия живот, следва отстраняване от ДПС, а накрая ДПС си "къса опашката" Пеевски.
Симеонов припомни, че отдавна премиерът Бойко Борисов е много предпазлив в изказванията си по отношение на ДПС и Делян Пеевски. Той посочи изказването на Борисов, в което Пеевски бе определен като основна пречка между общите действия на ДПС и ГЕРБ.
Според Симеонов ДПС може да прави опит да изглежда "нормална" партия
"Това, което се случва би могло да се разглежда като още един етап от улесняването на връзката между тези две партии, за която ние говорим отдавна", смята политологът.
Според него другото възможно обяснение е, че ДПС се опитва да започне да изглежда като "нормална" партия, скъсвайки със своята "ненормална" част.
"ДПС отдавна се опитва да започне да изглежда като приемлив парламентарен партньор. Възможно е на Пеевски да започнат да се приписват всевъзможни злини, което не би било особено справедливо, защото самото ДПС не носи много по-различни характеристики. Впрочем, коя българска партия не може да бъде обвинена за срастване между политиката и икономиката", риторично попита политологът.
Той допълни, че евентуалното излизане на Пеевски от парламента би създало добър терен за действие и от страна на Реформаторския блок.
"Сега коалицията може да каже, че влизането й във властта е довело до излизането на Пеевски. Това би била добра карта за пред симпатизантите на десните, защото те не бяха много доволни от близостта на Реформаторите до ГЕРБ, а от там и до ДПС", обобщи Първан Симеонов.
Кристиан Таков не вижда връзка с актуалната политическа ситуация
Според преподавателя по право в СУ "Св. Климент Охридски" Кристиан Таков обаче осветяването на Пеевски като едър бизнесмен не би трябвало да се тълкува като знак за излизането му от активния политически живот.
"ДПС открай време демонстрира пълната си нравствена безчувственост към делата на по-видните си членове. То е въплъщение на отрицанието на политическия морал и поради успешността си – особено опасно за него", смята той.
Двете най-вероятни версии за случващото се според Таков са, че или на Пеевски "вече не му пука", или че "така и така не може да скрие косвената собственост и зависимостите и затова минава в явни форми".
"Управлението чрез подставени лица освен това винаги е усложнено и рисково. Преценил е, че е по-разумно да излезе на светло. Може би се бои и от бъдещи проблеми с оправдаване на налични вече имущества. Във всеки случай мотивите за такова излизане могат да са десетки и разсъжденията по тях са обречени на крайна спекулативност", допълни юристът.
"Прекомерното занимание с личността на Пеевски същевременно го легитимира (поне пред част от обществото, най-вече читателите на неговите си издания). За закърнелите критерии в България известността (от какъвто и да е характер) почти се приравнява на обществена търпимост (вж. "Героите"-мутри от началото на прехода). Затова съм скептично настроен към прекомерното "анализиране" на "семейните политики" Кръстева-Пеевски. Не смятам, че в момента има пряка връзка между политическата ситуация в България и бизнес решенията на Пеевски, в която и да е от двете посоки", каза още той.
Запитан дали официализирането на бизнесинтересите на депутата може да бъде използвано от властите за образуването на по-сериозна проверка на произхода на средствата му, Таков заяви, че това можеше да се случи и по-рано, но така и не бе сторено.
"Няма да го сторят и в обозримо бъдеще. Напротив – официализирането ще е основата, върху която тържествува принципът, формулиран от Йордан Цонев-Ментата: "Ако нещо е законно, то е и морално". А доколкото за законността в множество случаи думата има прокуратурата на г-н Цацаров, много, твърде много неща ще са обречени да са морални твърде дълго време. Най-рано до края на мандата на г-н Цацаров, което ще и покрие наказателната давност за доста от стореното. Слаба утеха все пак е, че данъчната давност е значително по-дълга", обобщи правният съветник на президента Росен Плевнелиев.

Изглежда тече операция по "изчистване на имиджа", смята Смилов

С уговорката, че "всичко е малко спекулативно на този етап" политологът Даниел Смилов пък изрази мнение, че изглежда тече операция по "изчистване на имиджа" на г-н Пеевски и ДПС, която има няколко характеристики.

"1) Г-н Пеевски не смята да заема висши държавни постове и може би ще се оттегли дори от парламента (макар че това не е необходимо); 2) ДПС се надява да стане приемлив коалиционен партньор на ГЕРБ без г-н Пеевски, а може би и без други "спорни" фигури, като г-н Йордан Цонев, например; 3) Оповестява се поне част от реалната собственост на въпросните спорни фигури, и те претърпяват метаморфоза в чисто "икономически" играчи; 4) Г-н Пеевски "излиза от играта" най-вероятно с гаранции, че регулатори (КЗК и пр.) или разследващи органи няма да се задълбочават в неговата икономическа и политическа дейност в миналото и по настоящем", коментира Смилов.

Според него обаче този план има някои очевидни слабости, издаващи бездействието на регулаторните органи по отношение на съмнителното забогатяване на Делян Пеевски.

"Първо, разкриването на собственост във вестници и "Булгартабак" само потвърждава очевидното: че поне дотук ДПС е било странна симбиоза между политика и бизнес. "Излизането" на Пеевски от играта, просто означава, че досега той е бил в нея по скандалния начин, който всички са подозирали. Второ, поставя се остро въпросът за регулаторните органи, служби и следствие. Как става така, че един човек ту има, ту няма собственост? Как може да действа антимонополното законодателство, например, ако от собственикът на дадено предприятие зависи дали да се "разкрие" или не? Няма ли нарушаване на законите и "проспиване" от страна на регулаторите на такива "скрити собственици". Трето, в цялата операция има много театралност, която няма как да остане незабелязана", каза още политологът.

"В крайна сметка, нищо не би се променило, ако медиите на г-н Пеевски продължат да се предлагат на ГЕРБ и да обслужват ДПС (както досега), докато се ползват от протекцията на държавни органи (КЗК и пр.) Сделката остава същата – медийна протекция срещу властово влияние. Дали някой ще е в или извън парламента би било по-скоро от второстепенно значение. В този смисъл съм скептичен, че операцията по "изчистването" на имиджа на ДПС/Пеевски ще има успех", заключи Смилов.

Според Буруджиева осветяването на бизнеса му не изяснява произхода на парите му
Според бившия депутат от БСП и политолог Татяна Буруджиева "нищо добро не се случва, когато има концентрация на собственост и влияние в едрия капитал и политиката".
"При това положение няма как да има плурализъм и изразяване на различни мнения в политически план. Не съм специалист по икономическите въпроси, но всички знаем, че концентрацията на собственост в едрия бизнес убива конкуренцията. Що се отнася до медиите, официализирането на Пеевски като магнат ще се отрази повече от зле. Състоянието на медиите пряко рефлектира върху състоянието на демокрацията. От тази гледна точка съвсем не е случайно, че България е все по-надолу в международните класации за свобода на словото", коментира тя.
Буруджиева не пожела да даде прогноза дали осветяването на Пеевски като едър бизнесмен предвещава непременно излизането му от политиката.
"По-важното според мен е да се изясни произходът на парите, с които е закупена тази собственост. Проблемът при Пеевски е, че не знаехме, че е толкова голям бизнесмен преди да влезе в политиката. Осветяването на неговите бизнес интереси не го възприемам като знак, че ДПС иска да си отреже опашката, особено на фона на все по-добрия синхрон между ГЕРБ и движението. Напрежението между Пеевски и ГЕРБ отпреди две години се разреши покрай случая "КТБ" и разпределянето на собствеността в БТК и "Булгартабак" – двете големи неща, които останаха за хапване. Истината е, че баницата се дели между все по-малко хора, дори не говоря за кръгове, а за конкретни личности", добави още Татяна Буруджиева.

вторник, 18 август 2015 г.

Голяма базилика или голям бъзик? (КлубZ)




Премиерът Борисов и "чудотворният" кладенец в Плиска. Снимка фейсбук

ДАНИЕЛ СМИЛОВ
Преди няколко години историкът Румен Даскалов издаде една великолепна книга - “Чудният свят на древните българи” - в която с тънка ирония разнищи несъстоятелността на наукообразните теории от последните десетилетия за произхода на “прабългарите”, числеността им, езика им и т. н. Според Даскалов, тези теории се основават на непознат (и абсурден) “логически” принцип:

Закон за изключеното второ: ако нещо е могло да бъде А,
то най-вероятно е било А.

Книгата за съжаление остана неразбрана както в иронията си, така и в сериозното си послание. Сега берем плодовете на това неразбиране, когато  законът за изключеното второ е на път да стане държавна политика в областта на културно-историческото наследство. Да речем, понеже крепостта в село Голям Бъзик може да е изглеждала така, значи е изглеждала така и само така, и ще я вдигнем по този начин “до керемида”. Голямата базилика в Плиска може да е изглеждала като познатите ни римски базилики, значи е изглеждала така и ще я построим  като гледаме от тях (и по спомени).
Че какво му е лошото на този закон, биха казали мнозина. Чрез него попълваме празноти в историческото си познание, къде по аналогия, къде по въображение. Чрез този закон пред нас ще се възправи миналото ни в една чудесна светлина. Защото от всички варианти, които са били възможни, този закон ни дава право да изберем най-патриотичния и най-патетичния от национална гледна точка. Всеки родолюбец трябва да прегърне новия логически закон за изключеното второ.

Проблемът е, че по този начин изоставяме науката - било то логика или история - и започваме да създаваме държавна митология: да правим от нищо нещо, да произвеждаме чудеса и метаморфози. В този смисъл професор Божидар Димитров беше абсолютно прав да твърди, че водата в Плиска - макар и леко фекална - е чудотворна. Тя - особено излята върху премиерска глава - е в състояние да започне да “възкресява” едно минало, което може и никога да не е съществувало в точно този си вид.

Истината е, че по много въпроси от нашата история знаем малко или недостатъчно и само можем да предполагаме какви са били нещата. Това обаче не възпира въображението на родни учени, обединени около сдружения с екзотични имена, като “Тангра ТанНакРа”, да произвеждат интересни и занимателни “теории”.

Ще цитирам по памет една такава “теория”, описана от Румен Даскалов в гореспоменатата книга. Сигурно сте се питали, например, защо славянският език ни е станал майчин, когато цялата ни ранна държавна традиция идва от прабългарите, имали своя “държава” векове преди 681 г. Основавайки се на опита си от летен Созопол, проф. Божидар Димитров логично предполага, че силните прабългарски воин са били неудържимо привличани от русите, по-чистоплътно изглеждащи и по-правокраки славянки (нали прабългарките са яздели много и вероятно са миришели на кон). От това привличане са се получили много смесени бракове с майка славянка. Така славянският език е станал майчин за цялата нова народност. Това е едно блестящо приложение на закона за изключеното второ: могло е да бъде така, значи най-вероятно е било така.
А какво е станало, обаче, със славянските воини и кривокраките прабългарки, останали без партньори по логическа необходимост? Тук се появява пукнатина в иначе стройната теория за налагането на славянския като майчин език. Отваря се възможност за много бракове по неизбежност с майка прабългарка и баща славянин. Следвайки общата логика на “теорията”, Румен Даскалов прави нужната добавка: явно славянските мъже са били “под чехъл”, стояли са си вкъщи и са гледали децата. И така бащиният език на децата им е станал майчин - поколението проговорило на славянски.

Този пример илюстрира тезата, че прилагането на закона за изключеното второ често води не до голяма базилика, а до голям бъзик.

Но ако “научната” страна на вдигането на миналото “до керемида” е по-скоро комична, политическата му трябва да бъде взета напълно сериозно. Културната политика на “изключеното второ” се радва на одобрението на големи групи от хора. Нещо повече, много партии - от "Атака", през ПФ, та чак до ГЕРБ и част от реформаторите - искат да използват тази културна политика за политически цели. Пакетът, който се предлага е следният:

- Усвояване на евросредства и бюджетна помощ от местни строителни бизнеси (и част от местната интелигенция), в рамките на културно-патриотична програма по възкресяване на миналото (най-вече по закона на изключеното второ);

- “Приобщаване" на граждани на Македония и други съседни държави, чрез масовото издаване на паспорти и даване на българско гражданство;

- Засилване на етническите и религиозни кливиджи в българското общество чрез медийна политика, паметници, филми и т. н., налагащи една изцяло етническа идея за нация;


- Противопоставяне на “народа” на “продажната интелигенция и елит”, които под предлог че бранят научни, естетически или логически принципи, всъщност развиват “антинародна” дейност.


Това е пакетът, който трябва да бъде пенсиониран, за да има реална промяна на ситуацията. Докато този пакет с радост се приема от ключови политически играчи, на мястото на падналата глава на този или онзи негов самоназначил се жрец ще поникват нови три.
Само с иронизиране борбата не може да бъде спечелена

Много е важно да се разбере, че само с иронизиране борбата няма как да бъде спечелена. Орбан в Унгария направи и прави не по-малко абсурдни от научна и историческа гледна точка фокуси, но вече далеч не е възприеман откъм комичната му страна. Проблемът с иронията е, че тя е отстранена, не достатъчно ангажирана позиция. Тя също така не дава автоматично позитивната алтернатива на гореспоменатия пакет, а това е всъщност, което наистина липсва:

- Има ли сериозни партии и социални групи, които да стоят зад алтернативна, ясна стратегия в областта на културното наследство? Колко бюджетни и евросредства трябва да се харчат в тази област и за какво? Може да иронизираме пакета на “изключеното второ”, но докато нямаме ясни алтернативи, докато професионалните общности са слаби и разединени, много вероятно е да се сдобием и с голяма базилика, и с голям бъзик;

- Индивидуалното членство на македонците в ЕС може и да е абсурдна идея без никаква полза за България. Най-вероятно тя ще доведе до възможност за съседите да пътуват безвизово в ЕС, както и до неизчислима към момента тежест за публичните финанси от социални пенсии за тези хора (и други публични услуги за тях). Но предимството на този план е, че срещу него няма друга стратегия по въпросите с имиграцията, демографията и т. н. А за политиците е по-добре да правят нещо, пък макар и непродуктивно, отколкото нищо;

- За възхода на етно-популизма няма нужда говорим. И в ляво, и в дясно основните играчи вече са партии, които не са имунизирани към него (а даже напротив). Дори сред РБ - партия, която би трябвало да е гражданска и убеден привърженик на класическата либерална-демокрация - има гласове за инструментализиране на национализма за политически цели. БСП пък е направо на път да влезе в нишата на "Атака", водена от грешни калкулации, че така ще си увеличи електората. Т. е. политическата алтернатива на популизма у нас е слаба и податлива на по-меките му форми, като пакета “изключеното второ”.


Въпреки тези трудности, при една правилна формулировка задачата далеч не е нерешима. Необходимо е фокусиране не толкова върху иронизирането и отрицанието на пакета “изключеното второ”, а върху позитивни негови алтернативи. Необходимо е също така и обединение на професионални, експертни и граждански общности, които да могат да отстояват стандартите си срещу опити за груба политическа употреба.

В заключение, един позитивен пример на алтернатива на “изключеното второ”. В замъка на Сфорца в Милано има една стая, чиито стени са били изрисувани от Леонардо. Тя никога не е била завършена и през последващите векове фреските на маестрото са били почти напълно унищожени. Днес Италия е произвела забележителен културен продукт от тази стая, като е разказала в нея (чрез прекрасна триизмерна мултимедия) нейната история, показала е запазеното, реставрираното, и е прожектирала вероятния изглед на Леонардовия дизайн по самите й стени. Сигурно е било възможно да дорисуват стаята, както сигурно е изглеждала. Но италианците са традиционалисти - за тях, ако нещо може да е А, то все пак би могло да е и не-А. А и би било неуважение към предците да ги дорисуваме, пренаписваме и разкрасяваме. Но може би италианците не са патриоти и май че даже нямат дума за “патрия”. 
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

неделя, 16 август 2015 г.

Краят на сезона - началото на новия (Дневник)


В края на политическия сезон, когато страстите се нажежиха от споровете около промените в Конституцията, референдума, избора на подуправители на БНБ и на омбудсман, "Дневник" се обърна към политолози и социолози за техния коментар и оценка. Днес редакцията представя мнението на политолога Даниел Смилов. 

Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията? 

- Повече компромис, отколкото исторически. Повече конституционни, отколкото промени. По-добре с тях, отколкото без тях. 
 
Ще допринесе ли въпросният компромис за реформиране на съдебната система и при какви условия?

- Конституционната поправка трябва да се случи поради две причини. От конституционна гледна точка има смисъл в разделянето на Висшия съдебен съвет, което ще доведе до по-голяма автономия на съдии и прокурори. Ще се очертае по-ясно проблемът с отговорността и ефективността на всяка една от магистратските гилдии. От политическа гледна точка приемането на поправките ще е категорична негативна оценка на статуквото в съдебната система. Това статукво отдавна е отречено от хората в техните възприятия и нагласи – с конституционната поправка това отрицание ще бъде облечено в официална форма. 

Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?  

- По-малки, отколкото мнозина предполагат. Ако някой си мисли, че поправката ще легитимира коалиция ГЕРБ-ДПС, ще остане разочарован. Електоратът на ГЕРБ – да не говорим за останалите граждани - едва ли ще приемат такъв маньовър. Борисов осъзнава тези обективни ограничения. ДПС ще се опитва, разбира се, да се представя като "скрит партньор" в коалицията. Това е неговата политика от самото начало на 43-тото Народно събрание. Но ако ДПС се наложи и дори официализира като такъв "скрит партньор", ако се стигне до реформатиране на коалицията с евентуално изместване на Реформаторския блок, отново ГЕРБ ще е губещият.

Истината е, че ГЕРБ и Борисов се нуждаят от Реформаторите не само за пред ЕС, но най-вече заради собствения си електорат. Присъствието на Реформаторите в управлението е последната гаранция, че ГЕРБ има шанс да се еманципира от ДПС, да не изпадне в позицията на БСП от формата "Орешарски". А такава гаранция е нужна поради амбивалентността на ГЕРБ и самия Борисов по въпроси като "Пеевски", ролята на ДПС в аферата КТБ и пр. 

В този смисъл, всяка "победа" на ДПС с "вклиняване" в коалицията има своята цена за ГЕРБ. Отношенията вътре в нея се напрягат, РБ се поставя пред избор. И изходите са два: или препотвърждаване на първоначалните параметри на управлението, или по-сериозна криза. В момента никой няма интерес от криза, така че очаквам препотвърждаване на коалиционните "обети".

Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна? 

- Промените ще насочат прожектора на общественото внимание към дейността на прокуратурата. Ще има отделна колегия, която да е натоварена да дава оценка за дейността й. Един пример само. Непрекъснато се говори, че прокуратурата е йерархична институция, подчинена на главния прокурор. Същевременно, когато се случи сериозен гаф – било то "Костинброд" или "атентатът" срещу г-н Пеевски – отговорни се оказват или прокурори на ниско ниво, или никой. Основна задача на новата колегия е да се занимае с този парадокс и да дефинира ясно отговорностите на различните нива на прокуратурата чрез дисциплинарната и кадровата си практика. 

За целта е важно, обаче, квотата на самата прокуратура да не доминира във въпросната колегия, защото при такъв вариант ще се окаже, че главният прокурор е отговорен основно пред себе си. Паралелите със съдиите, които са вътрешно плуралистична общност, не важат по отношение на прокуратурата. 

Акциите на коя/кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?

- На нашата политическа борса проблемът е по-скоро в много ниския номинал на всички акции и нищожния им обществен оборот (разбиран като доверие). Временните флуктуации поради "историческия компромис" са без особено значение в този смисъл. Въпреки това, несправедливо е да се омаловажава постигнатото от министър Христо Иванов и Реформаторите дотук. Да, сега всички могат да се цупят, че част от предложенията са отпаднали, че други изобщо не са влезли. Но все пак не бива да се забравя, че разделянето на съдии и прокурори е тема, която е занимавала безплодно обществото от повече от десетилетие. Сега за пръв път можем да очакваме резултат по нея.

Как разчитате гласуването за референдума? 

- Страх на малките партии от мажоритарен вот, успех на ДПС за задължителното гласуване, опит за измиване на лицето на всички с електронното гласуване. За мажоритарния избор ГЕРБ пренапрегнаха ситуацията, като отказаха да се обвържат с немския модел или друг подобен, който да не изкривява в полза на най-голямата партия. Реформаторите пък се уплашиха, че така ще легитимират избирателна система, от която нямат никаква полза. Достойната позиция беше ГЕРБ и РБ да се споразуменят за определен вид смесена система и да проведат референдума, като агитират в нейна полза. И двете партии обещаваха референдум и бе редно да го осъществят. Партийните им сметчици надделяха, обаче. 

С какво ще запомните този политически сезон? Защо?

- С отлагането на разплитането на аферата КТБ, която е ключовото събитие от последните години. Докладът на парламентарната комисия беше еманацията на това отлагане. Другото запомнящо се са опитите да се неглижира гражданската позиция и енергия от лятото на 2013 г., да се маргинализират и дори преследват основните лица на този протест. Тази "реакция" е особено показателна за процесите, протичащи в ГЕРБ и повечето от останалите партии. Реформаторите подценяват тези процеси и нямат ясна стратегия спрямо тях, което ще им изиграе лоша шега, защото те също възникнаха в резултат на 2013 г. 

Изненада ли е изборът на Мая Манолова от БСП за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?

- Този избор е еднозначен гаф и недомислица. ГЕРБ очевидно храни надежди да управлява ad hoc на базата на ситуационни споразумения с всички партии. За мен това е компрометиране на парламентаризма, политически промискуитет, който е деструктивен в институционален план. Изборът на г-жа Манолова, зад който липсват принципни основания, е демонстрация на тенденциите към плавна парламентарна деструкция.

Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция?

- Сложна.
Формулата на устойчивостта е: препотвърждаването на коалиционните договорености > опит на ДПС за вклиняване. Тази формула трябва да се прилага във всяка сфера – от съдебната, през антикорупционната до здравеопазването и пр.

Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?  

- Към момента е много малко вероятно.

Какво очаквате да покажат местните избори?

- Това ще са избори, доминирани от две машини: на ГЕРБ и ДПС. Което не е извинение за евентуално лошо представяне на останалите партии и особено на Реформаторите. Надеждата, която някои хранят, е РБ да "отшуми" по естествен път на тези избори и да отвори възможностите за всякакви конфигурации в стил "парламентарен промискуитет". Тези надежди са напразни, защото това, което възпира възцаряването на безпринципността не е една сравнително малка и не особено дисциплинирана политическа формация. Спирачката – доколкото я има – са обществените нагласи и очаквания към политиците. А тези очаквания и нагласи няма да станат по-позитивни към нелегитимни коалиции от рода на ГЕРБ-ДПС след изборите. Това ще е така, докато истината за КТБ и участието на всички основни герои в нейния фалит не стане ясно.