1. Маската (на Станишев)
Станишев започна годината с пригладения образ на европейски лидер. Все още мнозина хранеха надежди, че той – като алтернатива на Първанов – води столетницата към модернизация или поне продължаващо отърсване от тоталитарно-ченгеджийското минало. Властта, която получи през май, му подейства като вълшебната МАСКА от едноименния филм/комикс: разкри истинската му природа.
Уви, не се показа нито брюкселски бюрократ, нито социал-деморатически лидер с европейски потенциал, а честолюбив апаратчик, който не се свени да си изцапа ръцете, за да остане на власт. "Необходими са необичайни мерки", обади се в сърцето му чекиста при назначаването на Пеевски. "А всеки, който е против нас, е платен враг на народа, нечувствителен към страданието на унижените и оскърбените, на които ще дадем по 5 лева".
Едно от големите падения на европеидността на Станишев беше организирането на "контра-протестите" и населването на форумите с тролове: това разкри визията му за българската демокрация като селото на Потьомкин.
2. Борисов в огледалния свят
Борисов попадна в един свят, който е точно отражение на неговото управление: само че той се оказа от другата страна на огледалото на властта. Нещата са му познати, същите почти. Само приятелите са станали врагове, без враговете да са му станали приятели.
Този експеримент може да има два края. Единият е просвещенски. Поставянето на мястото на другия води разума до универсализиране на максимите на поведение (по Кант). Възможен ли е просветен, универсализиран Борисов, който да отстоява правилата на играта независимо от това дали е на власт или не? Това същият ББ ли ще бъде или толкова радикално различна личност, която би била напълно неразпознаваема за хората? Вторият край на историята е ницшеански – борба за власт и надмощие, и да видим кой ще се окаже по-голям милиционер. "Те купуват трима депутати, аз им давам по-висока оферта да се изметнат още веднъж. Те пращат автобуси, и аз пращам автобуси. Те се сдушиха с Пеевски и Цветанов, но и аз не съм изгорил мостовете към тях..."
Светът на Винету е ницшеански, а не кантиански: но пък Коледа е време за подарък на непрочетени книги.
3. Непосилната празнота на Бареков
Триптих "несвета троица" 2013*
Фотограф: Надежда Чипева
Капитал
Сдобихме се и с нов политик, в който няма нищо ново освен белите конци, с които предницата (от Сидеров) и задницата (на Яне Янев) са пришити към носещата конструкция на Пеевски. За разлика от другите, той е с чисти ръце, въпреки неблагозвучните прякори, лепящи се по него като мухи на привлекателна за тях субстанция. Вярно е, че може да си бил дудук или подлога на един властимащ, да си изпадал в оргазмени славословия за неговите качества, и после да размислиш, да прецениш, че си грешал.
Възможно е, но когато собствената ти преоценка съвпадне по време и съдържание с преоценката на ситуацията от страна на медийно-корпоративната група (от която си нает), нещата могат да се обяснят и по друг начин: нова поръчка. Има хора, за които идеите са просто средство да оправдаят порива си за власт и изява: Барековите таланти са заровени в тази нива. Има и хора, които все пак знаят какво е идея: тъжно е да ги гледаш, когато обясняват социологически как г-н Бареков има голям политически потенциал.
Дали и това е поръчка или криво разбрана солидарност със спорните опити на БСП и ДПС да заменят Сидеров с нещо по-лицеприятно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар