Становище
на доц. Даниел Смилов от СУ „Св. Климент
Охридски“ по дисертацията на ВАНЯ
ГЕОРГИЕВА КАШУКЕЕВА-НУШЕВА „Европейски стандарти за финансиране на
политическата дейност и приложението им в България
за присъждане на образователна и научна
степен „Доктор” по научна специалност 05.11.02 Политология с научен ръководител доц. д-р Теодора Иванова
Калейнска
15.03.2015 г.
София
Дисертацията на Ваня Кашукеева-Нушева
отговаря на академичните изисквания за присъждането на образователната и научна
степен „Доктор“ по политология. Тя представлява сериозен принос в изучаването
на финансирането на политическия процес в България, описва детайлно еволюцията
на регламентацията в тази област и анализира концептуални и практически
проблеми при нейното приложение. Анализът е направен през призмата на
съществуващите европейски стандарти: както международно-правни норми и
юриспруденция на ЕСПЧ, така и „гъвкаво право“ (soft law) на
Съвета на Европа и ОССЕ. Работата има следните достойнства:
1)
Предлага
един детайлен обзор на развитието на стандартите по финансиране на
политическата дейност през последните десетилетия. Регламентирането на
политическите финанси започва сравнително късно в практиката на утвърдените
демокрации – САЩ сериозно се заемат с този процес едва след 1972, първият закон
със сериозна регулация в Германия е от 1967 г. и т.н. Докторантът познава добре
научната литература по темата, анализирал е концепциите на ключовите автори;
2)
Систематичният
обзор на международната литература по темата дава възможност на Кашукеева-Нушева
да въведе и кохерентен понятиен апарат на български език, който за вбъдеще може
да бъде ползван и от други автори;
3)
Освен
обзор на научната литература, работата предлага и систематизация на стандартите
за регулация в европейски контекст, като за целта са използвани както
разработки на отделни специалисти, така и правни инструменти, а най-вече
инструменти на „гъвкавото право“ на Съвета на Европа и ОССЕ;
4)
На
базата на този обзор авторът е извлякъл осем основни стандарта, които
структурират работата в нейната втора част „Въз
основа на извършения преглед на официалните документи на Съвета на Европа и
ОССЕ, могат да бъдат изведени осем
ключови стандарта за финансиране на политическата дейност, които могат да бъдат
разглеждани както като самостоятелни, така и като интегрирани компоненти на
система за финансиране на политическата дейност.“ (Стр. 296)
5)
Втората
част на дисертацията е анализ на българското законодателство и неговите ефекти,
на базата на очертаните стандарти;
6)
Авторът
достига до убедителна периодизация при анализа на българското законодателство.
Тя открива четири различни периода, като особено внимание е отделено на
развитието след 2000-та година;
7)
Дисертацията
очертава както силните, така и слабите страни на българската регламентация и
практика, като посочва уязвимите места, при които норма и практика се
разминават сериозно;
8)
В
заключението както и в цялата втора част авторът предлага решения на
идентифицираните проблеми.
Като цяло, работата е изчерпателна и
представлява внимателен и детайлен анализ на академична литература,
съществуващите стандарти и приложението им в български контекст. Със своите 338
страници, богата библиография и добър стил, дисертацията може лесно да се
публикува като книга, която би била полезна както на студенти и изследователи,
така и на тези, които формират политиката в областта на регламентацията на
политическите финанси.
Цел, методология и основни аргументи
Авторът
разполага собствения си анализ в рамката на три процеса:“При анализа на факторите, които провокират формулирането на стандарти
за финансиране на политическата дейност, можем да откроим три процеса, които
оказват активно въздействат в тази насока.“ (стр. 9) Това са
демократизация, борба с корупцията и европейска интеграция. Това наистина е
правилната рамка от гледна точка на европейската политика.
Докторантът
отделя доста внимание за изясняването на български на ключови понятия. Тя държи
на понятие, което все още не е универсално възприето: „финансиране на политическата дейност”. „Финансирането на политическата дейност се изгражда въз основа на двата
базисни компонента в дейността на основните политически субекти в съвременната
представителна демокрация – финансиране на политическите партии и финансиране на предизборните кампании.
Финансирането на постоянното функциониране на политическите партии и на
предизборните кампании на участниците в изборния процес има логична обща
конструкция и рамка от общи принципни положения, които изискват тяхното разглеждане в цялост и взаимна
обвързаност.“ (стр. 11) Като цяло тази терминология е приемлива и има
предимства пред някои алтернативи, като „политически финанси“, например, което
на български не звучи добре и е директен превод на „political financing”.
Под „европейски
стандарти за финансиране на политическата дейност” авторът разбира „съвкупността от ръководни принципи, правила
и други основополагащи критерии относно финансирането на политическите партии и
предизборни кампании, които са установени в официални документи на организации
с общоевропейски обхват на дейност, и които изграждат стандарти за финансиране
на политическата дейност в Европа“.
(стр. 13) Въпреки че тази дефиниция е приемлива, добре би
било в нея авторът да прави разлика между правно задължителни стандарти,
такива, които са политически силно препоръчителни, и такива, които могат да
бъдат определени просто като „добри практики“. В работата тези дистинкции не са
винаги удържани.
Предметът
на работата е основно изследване на нормативни принципи: „ръководните принципи, правила и основополагащи насоки относно
финансирането на политическите партии и предизборни кампании на Съвета на
Европа и ОССЕ, които изграждат стандарти за финансирането на политическата
дейност на общоевропейско ниво и, в частност – тяхното съответствие със
законодателството и практическата дейност по прилагането им в България“. Въпреки
този нормативен уклон, работата дава богата емпирична информация за състоянието
на партийното и кампанийно финансиране в България, гражданския мониторинг и
контрол от специализирани органи осъществяван върху него и т.н. В този смисъл
подходът е интердисциплинарен и способства за информативното богатство на
изследването.
Основната
цел на изследването е „да бъде детайлно
проследено, анализирано и структурирано съдържанието на европейските стандарти
за финансиране на политическата дейност, както и да бъде проследен и анализиран
процесът по тяхното възприемане в България в периода от началото на
демократичните промени през 1989 година до настоящия момент. То си поставя за
цел да акумулира и систематизира информация, въз основа на която да извърши
оценка за съответствие между европейските стандарти в тази област и българското
законодателство, както и между установените норми и тяхното практическо
приложение в България.“ (стр. 14-15) Оценката ми е, че така формулираните
цели са изпълнени от докторанта.
Освен
чисто научния принос, разработката има и практическа стойност, тъй като авторът
си поставя и в голяма степен изпълнява и следната задача: „да открои дефицитите при регламентацията на финансирането на
политическата дейност и при нейното приложение в България, да оцени тяхното въздействие върху
функционирането на политическите партии, както и да очертае перспективите за развитие в тази област.“ (стр. 16)
Използваната
методология е основно сравнителен анализ и нормативен анализ, като към нея се
добавя и структурирано case study (България). „В съответствие с предмета на дисертационния
труд, основно място в настоящото изследване заемат правният и
сравнително-правният анализ на официални документи на международни организации
с общоевропейски обхват на дейност и на националното законодателство,
регламентиращо финансирането на политическата дейност в България.“ (стр.
18)
Един от основните изводи, които
докторантът прави е: „че стандартите за баланс между публично и частно финансиране не са
реализирани по адекватен начин в българското законодателство и в практиката по
неговото прилагане. Утвърдените модели за финансиране, които не се основават на
ефективни вътрешно-партийни механизми за прозрачност и контрол, не стимулират
широкото масово участие на привържениците на партиите при финансиране на
тяхната дейност. С течение на времето това води до намаляване на приходите от
членски внос и от дарения на гражданите.“ (стр. 244) Това е вярна оценка, особено
по отношение сериозното увеличаване на държавната субсидия през последните
години.
В заключение авторът твърди: „Сравнителният анализ между съществуващите
правни норми и тяхното приложение в дейността по финансиране на политическите
партии и на предизборните кампании очертава значително несъответствие между
закон и практика. В началото на разглеждания период твърде общата правна рамка
създава предпоставки за установяването на практики по нарушаване и заобикаляне
на правилата, които остават несанкционирани от контролните институции.
Продължителният период, в който за всички ключови участници е създадено
впечатление, че правилата „не важат”, оказва изключително негативно влияние за
формирането на среда на взаимодействие между политика и бизнес, която допуска
непрозрачно, безотчетно и неподлежащо на контрол финансиране на политическата
дейност. Установяването на такова разбиране (и произтичащите от него практики)
релативизира и компрометира по-нататъшните усилия за коригиране на дефицитите в
системата за финансиране в България.“ (стр. 302)
Слабости, критики и предложения за
подобрения
Въпреки че дисертацията е от високо
качество и напълно заслужава висока оценка, авторът би могъл да помисли върху
следните въпроси:
1)
Обзорът
на научната литература е по-скоро дескриптивен – представени са разработките на
ключови автори, без да е ясно доколко докторантът ги споделя или не. Не е
направен опит за принос в теоретизирането на тази сфера, която така или иначе
не е особено разработена;
2)
Основна
слабост е недостатъчният анализ на характера на стандартите: кои от тях са
правно задължителни, кои от тях са защитени със система на мониторинг от ОССЕ и
Съвета на Европа, каква е тази система на мониторинг и т.н. Все пак има голяма
разлика между стандартите на ОССЕ и ТI, например,
които авторът също разглежда: „Стандартите
на Transparency International за финансиране и подкрепа на политическата
дейност[1]
са разработени в периода 2001 – 2003 година, когато отчетливо е очертана
необходимостта от по-ясни правила за финансиране на политическата дейност.
Водеща цел при формулирането на стандартите и принципите при финансиране на
политическата дейност на Transparency International (TI) е тяхната универсалност и приложимост в различен
национален контекст. (стр. 72). Читателят ще
спечели, ако дисертацията систематизира по-строго стандартите от гледна точка
на задължителност, международна тежест, скрепеност с форми на мониторинг и пр.;
3)
Добре
би било да се дадат примери от дейността на Венецианската комисия и ОССЕ,
когато те са давали оценка както на българското, така и на законодателството на
други държави;
4)
Макар
че дисертацията е богата на емпирична информация, тя би спечелила ако беше
поставила българския казус и в сравнителна перспектива по отношение на някои
ключови индикатори като „цена“ на политиката на глава от населението, нива на
ограничения за набиране и изразходване на средства, публични субсидии и т.н. Такива
инцидентни препратки има, но работата би спечелила, ако те бяха давани
систематично за „контролна“ група от други държави. При публикуването на
дисертацията като книга, това би могло да бъде направено.
Заключение
На базата на това становище считам, че
на Ваня Кашукеева-Нушева трябва да и бъде присъдена степента „Доктор“.
Дисертационният и труд представлява сериозен принос в българската политическа
наука.
[1] Transparency International’s standards on Political Finance and Favours.
in Global Corruption Report 2004.
Transparency International, Pluto Press, London, 2004, p.16-17.
Няма коментари:
Публикуване на коментар