25 Април 2015 | 18:33 | Агенция „Фокус”
Снимка: Информационна агенция "Фокус"Фокус: Г-н Смилов, какво означава за България членството в ЕС и защо отнема толкова време, за да попаднем сред европейските държави?
Даниел Смилов: За България членството в ЕС е реализация на много важна, стратегическа цел, която имаме още от нашето Възраждане – да създадем суверенна държава, която да е равнопоставена на най-развитите европейски държави. Интегрирането в ЕС дава огромни възможности и гарантира значителни права и привилегии както на страната, така и на нейните граждани. Наскоро имаше класация на най-желаните паспорти в света и българският вече е в началото на класациите. Може би не го оценяваме достатъчно, но с приобщаването към ЕС ставаме част от най-привилигированата част от човечеството: това не е факт за самодоволство, а е и голяма отговорност. В крайна сметка милиарди по света биха искали да живеят като нас.
Дали е отнело много време да станем членки на ЕС? Не съм сигурен, че е толкова много. В 1990 г. – когато бях на 20 години – ми се струваха ужасни прогнозите, че България ще „догони“ Запада за 50 години. Днес гледам по-спокойно на времето – важно е движението да е в правилната посока, да има наваксване. И от 1997 г. за България това е вярно като цяло. Сигурно можем много повече, сигурно е, че правим и много грешки. Въпреки това, БВП на страната от 25% от средното за ЕС е стигнал малко под 50%. Далеч сме от богатия Север, но ситуацията в никакъв случай не е безнадеждна.
Фокус: Защо датата на присъединяване на България към ЕС е две години по-късно?
Даниел Смилов: България и Румъния бяха юридически част от голямото разширяване от 2004 г. с уговорката, че ще станат формално членки през 2007 г. при изпълнението на някои допълнителни условия. За България включването й в тази група беше огромен успех на фона на финансовия колапс на страната от 1997 г. Правилната политика на правителствата на Костов и Сакскобурготски, и подкрепата за НАТО в Косовската криза бяха от решаващо значение еврочленството на България. В крайна сметка заслугата е на гражданите, които се съвзеха след огромния шок от 1996-1997 г. и успяха да възстановят страната както политически, така и икономически. Причините за изоставането трябва да се търсят най-вече в периода преди 1997 г., когато външно-политически страната беше неориентирана, а във вътрешен план парите на хората бяха на няколко пъти разграбени чрез (хипер)инфлацията и фалита на банковата система.
Фокус: Променя ли се значително развитието на страната ни, откакто попада в съюза?
Даниел Смилов: Много неща са променени: България функционира в различна среда, ползва се със значителни буфери и защити срещу вътрешни и външни шокове. Периодът след влизането ни в ЕС се оказа тежък – финансова световна криза, плюс военни кризи в Украйна и Сирия – в непосредствена близост до нас. Представете си какво би станало със страната, ако бяхме останали извън ЕС. Не е толкова трудно – държави като Македония, Молдова, Грузия, Армения, дори самата Украйна дават база за сравнение. Сърбия – която през 1989 г. беше много по-развита от нас – е в момента в по-тежка ситуация. Та това е основният ефект от членството ни в ЕС: не са само 14-те милиарда евро, които сме усвоили и подобните суми, които ни предстои да усвояваме. Става дума за базова политическа и икономическа стабилност, която почти няма цена. Вече я приемаме за даденост и може би затова някои я омаловажават.
Фокус: Възможно ли е да очакваме отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, както Румъния и България поискаха?
Даниел Смилов: Този механизъм ще отпадне в един момент. За мен отпадането му не е най-важната задача за страната: далеч по-важно е да изчезнат причините за въвеждането му. А за съжаление те са още на лице: в съдебната система реформата не е приключила, а борбата с корупцията е проблематична. От тази гледна точка, МСП дава възможност на партньорите ни от ЕС да помагат и с оценка, и със съвет. Дали тази помощ е ефективна е отделен въпрос. Но все пак е полезно напомняне за работа, която още не сме свършили.
Фокус: По-близо ли сме до Шенген или ни ще преминем през още години в изчакване?
Даниел Смилов: Да, близо сме до Шенген и аз очаквам добри новини в скоро време по отношение на въздушните ни граници. Този въпрос трябва да се преценява много внимателно с оглед на нарастването на бежанския натиск, което може да се получи в резултат на едно пълно инкорпориране в Шенген. Този натиск и без друго ще нараства, затова е добре да сме подготвени за него.
Фокус: Вчера бе проведена среща между Румъния, Сърбия и България, където трите страни формираха т.нар. Краьовска тройка по подобие на Висшеградската четворка. Като съдействие се включва взаимен интерес в областта на инфраструктурата, енергетиката и ключовите отрасли за развитието на икономиките на трите страни. За какви проекти реално Краьовската тройка би могла да си сътрудничи?
Даниел Смилов: За България е от ключова важност да се интегрира плътно в енергийната инфраструктура на ЕС, за да може да преодолее пълната си зависимост от Русия. Интерконектори, допълнителни връзки със съседите са необходими, както и възможности за трансгранични проекти, чрез които да усвояваме средства от фондовете на ЕС. За нас е безспорно важно и Сърбия, (а и Македония) да са евроинтегрирани, да са част от политическата и икономическата инфраструктура на Европа. Надявам се, че със съседите ще развиваме все по тясно и пълноценно сътрудничество за постигането на общите ни цели, така както го правят Вишеградските държави.
Лора ГОРОВСКА
Няма коментари:
Публикуване на коментар