Благодарности на вестник "Култура" за представянето на изследването и дискусията! В момента ЦЛС финализира доклада, който ще бъде публикуван като малка книжка до края на април: тя ще съдържа обобщаваща част и пет глави върху тинк танковете в България, Гърция, Испания, Словакия, Полша и Белгия – с фокус върху тези, които работят по ЕС проблематика)
„Политика и знание: ролята на тинк танковете в демокрацията” бе заглавието на семинар, организиран от Център за либерални стратегии на 30 март в София. Неговата цел бе да се обсъдят резултатите от изследователски проект, започнал през 2012 г. и фокусиран върху тинк танковете в Полша, Словакия и България, сравнени с тези в южната периферия – в Испания и Гърция, където ситуацията е сходна, и с тези в Брюксел, които са много различни от тях. По време на изследването са направени 40 интервюта с представители на различни мозъчни тръстове.
Изследването, представено от Даниел Смилов от ЦЛС, започва с дефинициите, в които тинк танковете са описани като хибридни: 1. те са или университети без студенти, или са инструменти за политическо предприемачество като интелектуална група за натиск; 2. те са автономни спрямо държавата и не са нито политически партии, нито консултантски фирми, нито лобистки групи; 3. тинк танковете привнасят експертно знание в политиката. Според неомарксисткия прочит, тинк танковете са инструменти за идеологическа хегемония или доминация. Според провелите изследването, идеалният тип тинк танк има две основни функции: да търси представителност чрез идеи, които са привлекателни за големи групи хора и са в състояние да мобилизират и да рационализира политическия процес чрез притежаваната от него експертиза. По отношение споровете дали тинк танковете наистина „мислят”, авторите на изследването посочват, че те не трябва винаги и задължително да извършват оригинална изследователска дейност, защото много често това, което правят, е пренасяне и рециклиране на идеи, произведени в академичните среди. По отношение типологията, изследването маркира три модела: западен периферен модел (Гърция и Испания), източноевропейски модел (България, Полша и Словакия) и брюкселски модел или т. нар. „балон на Брюксел”, който е коренно различен от другите два. По отношение на идеологията, западните защитават идеята за държавата на благоденствието, източноевропейските – малката държава с уклон към неолиберализъм; брюкселските - проевропейската идея. По начина си на финансиране трите модела сериозно се различават, като и при трите най-важна е претенцията за независимост. Ето защо западният (периферен) модел отстоява независимостта си чрез публично финансиране от държавата, източноевропейския модел – чрез частно финансиране, най-често от чужбина, тъй като той съзнателно не се ангажира с местния бизнес поради репутационен риск. При брюкселския случай финансирането е комбинирано – и публично, и частно, като там най-големият проблем е независимостта от лобистки интереси на наднационално ниво. По отношение влиянието си, тинк танковете от западния периферен модел не претендират за общ профил, а са специализирани или във външнополитически, или в икономически теми. В Източна Европа пък се появява особен вид животно - „тинк танк с общ профил”, който не е фокусиран в дадена ниша, а се занимава с политическия процес като цяло. При брюкселския случай влиянието е директно върху институциите на ЕС.
Авторите на изследването регистрират любопитно явление в българския контекст, където влиятелни организации в ляво не се разпознават като тинк танкове, а се представят като социологическа агенция със сериозно присъствие в политическото пространство или като пиар консултантска фирма. По-нататък изследването разглежда настъпилите промени в различните модели тинк танкове в резултат на ключовите промени от последните 5-6 години: финансовата криза и масовите протести.В брюкселския модел такива промени не се наблюдават. По отношение на идеологията, настъпва противоречие в тинк танковете от западния периферен модел и ако допреди тяхната идея за държавата на благоденствието на национално ниво и проевропейската им насоченост на наднационално ниво са били тясно свързани, то кризата ги сблъсква заради изискването на Брюксел за бюджетни съкращения. При източноевропейския модел започва да се наблюдава навлизане на леви тинк танкове, които се и самоопределят като такива. По отношение на финансирането, при западния периферен модел публичното финансиране започва да намалява, а при източноевропейския модел силната загриженост за независимост от държавно финансиране започва да отслабва поради сериозното оттегляне на западните донори. Друг резултат от настъпилите промени през последните 5-6 години е, че самата дейност на тинк танковете започва да се възприема като силно политизирана – така, при западния периферен модел те започват да бъдат виждани като конкуренти на политическите партии, а при източноевропейския - те самите започват да си поставят въпроса дали да настояват за по-голяма политическа представителност или за по-засилено експертно присъствие при делегиране на повече решения на специализирани органи. В крайна сметка, тези промени поставят сериозни въпроси за бъдещето на тинк танковете - те ги изправят пред дилемата: нишова специализация и в известна степен оттегляне от публичната сфера или силно политизиране, което ще ги направи по-видими, но и по-уязвими в дългосрочен план. Другите възможни опции са комерсиализация – тинк танковете да започнат да предлагат консултантски услуги, или радикализация - да се превърнат в активистки организации. Накрая представилият резултатите Даниел Смилов подчерта, че каквато и стратегия да изберат, за да запазят своята идентичност, тинк танковете трябва да запазят и двете си претенции – и за експертност, и за представителност чрез идеи.
Меглена Кунева, зам.-министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, посочи, че българските тинк танковете трябва да се трансформират - да излязат от какавидата на измислянето и наблюдението и да започнат да показват пътя, тъй като държавата е удивително неефективна, пилееща, а в момента и на санитарния си минимум. Кунева подчерта, че личната й концепция е свързана с идеята за голямото общество и малката държава, добре обяснена от Дейвид Камерън в началото на мандата му през 2010 г. За да има голямо общество, тинк танкът е една от естествените носещи конструкции, абсолютно необходими за държавата. Кунева отбеляза, че в момента трябва да се появи посредник, с който тинк танкът да си взаимодейства, за да се запълни празнотата на правещите, защото самата администрация и изпълнителна власт нямат енергия и им трябва искра, за да протече реакция.
Припоследвалата дискусия Димитър Вацов от Фондация за хуманитарни и социални изследвания обърна внимание на идеята за „малката държава”, обяснявайки, че тинк танковете трябва да направят ясно разграничение, каквото масовото съзнание не прави, между минимална и слаба държава, позволяваща разграбване. Така те ще си възвърнат доверието и наново ще се легитимират като защитници на малката държава. Като обща мисия на тинк танковете Вацов определи създаването на либерална общност от европейски тип в отговор на засилващите се в цяла Европа комунитаристки леви и десни проекти, издигащи идеята за общност, която по своята същност е либерална.
Евгений Дайнов от Център за социални практики сподели личен опит, за да докаже, че няма нищо страшно тинк танкът да се превърне в активистко малцинство. Неговият център се занимавал с идентифициране и анализиране на проблеми, след което на място обучавал местната власт как да ги разреши, наблюдавал решението и пишел „папир” на държавата с молба решението да стане политика. Тази дейност обаче била прекратена, защото през 2006 г. финансирането от Брюксел било спряно с аргумента: „гражданското общество беше грешка и ние го закриваме”. Дайнов се върнал смазан от Брюксел след това „поредно предателство на нашите западни приятели”, но по-късно си дал сметка, че връщайки се към революционната си роля, при която вече не се прави на „костюмиран пич, висящ по коридорите на Брюксел”, пред него се отварят нови възможности за свързване с междувременно възникващи среди, като тук той имаше предвид и намиращата се в залата Антоанета Цонева от „Протестна мрежа”.
От своя страна, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията посочи, че с ограничаване на чуждото финансиране след членството ни в ЕС, неговата организация започнала да се конкурира на международния пазар на идеи и да печели проекти на големи консорциуми. В същото време обаче, за да могат да анализират български казуси, от ЦИД трябвало да отделят от времето си, платено за анализ на проблеми в други държави. Като реално влияние на ЦИД, Безлов отбеляза закриването на безмитните магазини – мисия, изпълнена за 7-8 години, изработването на карта за разпределянето на наркопазарите в България и драматичния спад на продажбата на цигари на черно, след като ЦИД сигнализирал европейските институции, че българска цигарена компания „държи” на черно 75% от вътрешния пазар. Никоя медия не споменала „така наречената „Пещера”, каза Безлов, добавяйки, че от 2004 г. и особено през последните две години във водещите медии протича уникално задкулисно режисиране и че в много отношения те подреждат „говорителите” от тинк танковете.
По отношение реалното влияние на тинк танковете, Красен Станчев даде пример с 11-годишната кампания на неговия Институт за пазарна икономика за въвеждане на плоския данък и 12-годишната реформа в бизнес администрацията. В сравнение с международния опит обаче, тези периоди са сравнително кратки, тъй като там обикновено този тип „кампании” продължават над 25 години. Според Красен Станчев, проблемът на тинк танковете е скуката, тъй като дори и когато статуквото се променя, се започва работа със забравени стари модели.
Първан Симеонов от института „Иван Хаджийски” и Галъп пък посочи, че, както и изследването го потвърждава, тинк танковете се занимават с онова, което е дефицит - в българския случай това е по-скоро уклон към неолибералното, макар че с течение на времето започват да се появят и леви звена, които постепенно ще станат модни. Той подчерта, че не иска да се „задълбочава” по темата ляво/дясно, защото именно телевизиите, които очакват от тинк танковете търговия с влияние, ги класифицират по този начин. По отношение бъдещето на тинк танковете, Симеонов препоръча повече решителност спрямо властта, подчертавайки, че когато става дума за неотложните болезнени икономически реформи, именно тинк танковете са призвани енергично да напомнят и ако трябва, дори да коригират властта, ако се отклони от очевидно полезните пътища.
Проф. Лиляна Деянова от Софийския университет отбеляза, че на дискусията големият отсъстващ е Румен Аврамов, тъй като той има сериозни изследвания върху икономическите тинк танкове и тяхната връзка с глобалните програми за промоция на демокрация, включително и в постсоциалистическата периферия. Според Деянова, големият проблем пред тинк танковете е как се мисли тяхната двойственост – едновременната свързаност и с неолиберални политики, и с глобални програми за поддържане посоката на реформи. Тук тя коментира, че това най-често става в конспиративен ключ, давайки пример с книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода” и последвалата реакция срещу нея. Деянова отбеляза, че не е коректно тинк танковете да се разглеждат само като „троянския кон” на неолибералната глобализация, защото те в действителност функционират на пресечната точка на различни полета в смисъла на Бурдийо, които, от своя страна, им налагат различни критерии. Ето защо тинк танковете не са интелектуални звена, независими от държава, политически партии и университет. Те са зависими от полето на властта, което представлява пространствено отношение между различни дейци и институции.
Доц. Румяна Коларова от Софийския университет пък бе категорична, че мозъчните тръстове изживяват криза, изразяваща се в загуба на експертна позиция: те заместват липсващата разследваща журналистика, като така стават злободневни и загърбват стратегическите си функции, а освен това правят ерзац разследвания, тъй като принципно разследващата журналистика следва правила, различни от правилата на мозъчните тръстове; освен това се опитват да се позиционират в алтернативните медии и дискусионните групи, разделяйки се с експертността си. В крайна сметка, загубвайки експертизата си, заради новата среда, в която попадат, тинк танковете губят връзка с експертите от публичните тела и от академичната среда.
Накрая Иван Кръстев от ЦЛС коментира, че за да има влиятелна среда от тинк танкове, те трябва да бъдат много различни и да са в някакъв смислен спор помежду си, тъй като единствено възможността да бъдат артикулирани различни позиции позволява на хората да се ориентират. Освен това, и проучванията показват, че изключително силният тинк танк „живее” кратко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар