Радикално лява политика би отчуждила голям брой избиратели от БСП

 

7 Април 2015 | 09:15 | Агенция "Фокус"

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

София. БСП да очертае по-ясно левия си профил и да бъде подчертана русофилската природа на партията са двете интересни послания, които се очертаха след конгреса на БСП. Това каза за Радио „Фокус” политологът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов. По думите му, тези две стратегии са доста рискови и има опасност да маргинализират левицата. „Една радикално лява политика би отчуждила доста голям кръг от средния избирател и БСП би се превърнала в нишова партия, представляваща най-уязвимите групи на населението. Това за мен не е стратегия на партия, която има претенцията да е конкурент на ГЕРБ и да има профила на голяма политическа формация. Това е може би и причината в момента като че ли имаме патрийна система с една голяма и множество малки партии”, коментира Даниел Смилов. По думите му, БСП влиза в предстоящите местни избори в лошо състояние след най-неуспешните парламентарни избори в своята история, така че не може да очаква много позитивен резултат. Въпреки това, БСП има свои бази в страната, където може да разчита на широка подкрепа, а и много зависи от конкретната политика при издигането на кандидати, които са популярни в определени населени места, допълни политологът.

Пълен текст:

Водещ: След Конгреса на БСП какви са перспективите пред българската левица? Актуалните политически теми и очакванията за местните избори ще коментираме в следващите минути с политолога Даниел Смилов. На 48 си Конгрес БСП прие някои промени в устава си, с които при предсрочно прекратяване на мандат на дадено лице, същото не може да бъде избрано отново преди изтичането на текущия мандат, или по-рано от една година. Как според вас такива промени ще се отразят на БСП, и на взаимоотношенията вътре в партията?
Даниел Смилов: Според мен точно този тип промени едва ли ще имат някакъв много съществен ефект. По-скоро те уреждат някакви отношения между лидерството в партията - сегашни лидери, потенциални лидери, но те нямат потенциала да променят радикално политическата ситуация в БСП. Това, което от по-трайно значение беше, е една поправка с устава, която дава квота на младежи, 20% квота в различни органи на партията. В средносрочен и дългосрочен план, това би могло да доведе до известно обновяване, и левицата като цяло има остра нужда от преосмисляне на своите политики, от обнова, защото безспорно в момента се намира в криза. И тази обнова може да е случи по два начина: или чрез нови лица, или чрез нови политики. Сега, от гледна точка на нови лица, не виждаме очертаване на нови лидери, които да са различни от тези, които познаваме от екипа на Сергей Станишев. Всъщност БСП в момента на ниво лидерство представлява същия екип, който беше изграден по времето на Станишев с малки корекции – отпадането на някои от ключовите фигури.
Водещ: В този ред на мисли ако Сергей Станишев хипотетично отново се кандидатира за лидер, дали ще бъде подкрепен?
Даниел Смилов: Не, не мисля, че това би станало. Той, разбира се, сигурно ще има някаква подкрепа. Това, което искам да кажа, е че като лица няма много голяма разлика. Това не означава, че самият той ще бъде подкрепен, но все пак трябва да сме наясно, че неговият екип и хора от този екип все още са на ключови позиции. Така че от гледна точка на нови лица, тази обнова не се е случила, тя тепърва предстои. Сега, от гледна точка на политики, нещата стоят по-интересно, и Конгресът там прати, според мен, интересни послания. Послания, които бяха налагани и преди Конгреса от анализатори на левицата. Аз бих казал, че те са две в най-общ план. Едното е БСП да завие, образно казано, по-наляво, да очертае по-ясно своя ляв профил, дори в по-радикален план. Другият въпрос, е, разбира се, с Русия – да бъде подчертана и русофилската природа на БСП, на лявото. Сега, и двете стратегии според мен са доста рискови и рискуват да маргинализират левицата. Сега една радикална лява политика би отчуждила доста голям кръг от средния избирател и БСП би се превърнала в нишова партия, представляваща най-уязвимите групи на населението, част от пенсионерите и т.н. Това за мен не е стратегия на партия, която има претенциите да е основна, да е конкурент на ГЕРБ и да има профила на голяма партия в партийната система. Това е може би причината защо в момента като че ли имаме партийна система с една голяма партия и множество малки партии.
Водещ: Една от целите на Конгреса беше БСП да подготви документите на левицата за предстоящите местни избори през есента. Какви са според вас шансовете на БСП, след тежката загуба на последните парламентарни избори, изобщо какво е състоянието на левицата месеци преди местните избори?
Даниел Смилов: Целта на този Конгрес беше да се стегнат редиците, да се мобилизират местните структури, да се засили и ролята на ръководството в координацията на политиката преди местните избори. Тепърва ще видим доколко това ще има ефект. Само бих искал да завърша, преди да премина към тази тема, да завърша темата за русофилията, където се появи ясно според мен разделение вътре в БСП. Някои от лидерите застанаха зад идеята, че БСП трябва да е радикална почти колкото „Атака“ в това отношение. Други ми се струва, че все пак и Миков и настоящото ръководство са зад тази теза за все пак по-умерена, проевропейска позиция, но този въпрос според мен ще е ключов и за самия начин, по който БСП изглежда, кое от двете крила ще надделее в партията, защото този въпрос е важен за позиционирането й в политическото пространство. А що се отнася до шансовете на БСП за местните избори, пак е ясно, че партията влиза в тях в лошо състояние след най-неуспешните парламентарни избори в своята история. Така че резултатът, който тя може да очаква, едва ли е особено позитивен, но все пак местните избори не следват винаги логиката на парламентарните. Много зависи от конкретната политика при издигане на кандидати, които са популярни в определени населени места. И все пак БСП има свои бази в страната, където може да разчита на широка подкрепа. Така че резултатът от местните избори все ще даде някакви аргументи за партията да излезе с тезата, че е успяла. Знаем, че на местни избори всички са победители в един или друг смисъл. Но за мен като цяло по-скоро резултатът, който БСП ще търси на тези избори, е резултат, който да гарантира оцеляването й, и последващата рехабилитация цялостна на нейната позиция в политическото пространство.
Водещ: Лидерът на БСП обяви, че партията е отворена за партньорства, които се основават на лява политика. Какви са възможните варианти за такива партньорства, и как виждате възможността за съвместно участие на БСП и АБВ на местния вот?
Даниел Смилов: Всъщност това е основният въпрос. Аз чета позицията на Михаил Миков по следния начин – той не затвори вратата за такова партньорство, но иска ясно да бъде разбрано, че в една такава ситуация БСП ще е водещата, и АБВ би трябвало да признае нейната програма, и да се съобразява с нея като по-голяма партия. Ясно е, че има напрежение в отношенията между двете партии. Те се възприемат и като конкуренти за левия вот. Така че там нещата ще бъдат динамични. Не мога да се ангажирам с конкретни прогнози, но все пак си мисля, че може някъде по места те да си взаимодействат.
Водещ: А как местните избори ще се отразят на управляващата коалиция? Да очакваме ли изненади?
Даниел Смилов: Мисля, че вече имаме проиграване на варианти в рамките на различни избори. Струва ми се, че местните избори няма да бъдат сериозно сътресение върху управляващата коалиция. Там нещата вече добиват по-ясни очертания. Също така ми се струва, че и двете водещи партии – ГЕРБ, разбира се, ще имат добър резултат. Същото очаквам за Реформаторския блок, особено в изборите за общински съветници. Така че вече конкретните избори за кметове едва ли ще имат някакъв драматичен ефект върху разположението на силите на национално ниво.
Албена ИВАНОВА