Реформа на реформаторите (КлубZ)

                    

На избиратели и симпатизанти формацията е задлъжняла като Гърция към ЕС

Снимка Веселин Боришев

                      

Даниел Смилов

Влизането на РБ в управлението на страната даде на мнозина надежди, че те ще изпълняват ролята на катализатор на полезни реформи и политики. Като цяло резултатът дотук беше окуражаващ – важни предложения в здравеопазване и съдебната сфера, добри заявки в образованието, твърд проевропейски и атлантически курс.
Дошъл е обаче преломен момент, при който съпротивата срещу реформите – и особено срещу тази в съдебната сфера – е крайно мобилизирана. Дори станахме свидетели на прокурорска проверка срещу министър Иванов – нещо, което намирисва на опит за персонална разправа, и е ново доказателство за необходимостта от реформа. Тази реформа е и първият сериозен тест за РБ като организация, като структура, която трябва да прокарва и защитава интересите на гражданите. Блокът – ако просто върви по инерция – е на път да се провали в основната си задача, за която беше пратен в парламента и заради която получи доверие от хората.

1. Не може представители на РБ да отсъстват от ключово гласуване на съдебната реформа в комисия. Тук не става дума само за физическо отсъствие, а за липса на активно отношение. Представителите на РБ не само трябваше да си дадат гласа, а да се превърнат в разпознаваеми, убедителни говорители в парламента и обществото в полза на тази реформа. Докато генерал Атанасов е поне разпознаваем и човек може да се досети за позицията му по този въпрос, другият представител на РБ в комисията за промяна на конституцията си остана анонимен дори и за експерти в тази област, и добавената му стойност към политическия дебат е нулева.

Това е институционален въпрос за РБ, който не се свежда само до това как се подбират хора, какви задачи им се поставят: става дума и за цялостното отношение на РБ като политически субект към съдебната реформа на кабинета „Борисов II“ и усилията на министър Христо Иванов по специално. С две думи, подкрепата е слаба, неорганизирана и неефективна – с някои изключения като индивидуалните действия на Радан Кънев, да кажем. А съдебната реформа е централен приоритет на РБ: един неин провал няма да може да бъде приписан просто на министъра, а ще изисква преосмисляне на участието на РБ във властта;

2. Антикорупционна реформа. Накратко, нещата стоят тук по същия начин. Меглена Кунева е оставена да действа като one-woman army в тази сфера, без да е ясно каква е позицията и подкрепата на РБ като цяло. Тъй като съпротивата в тази сфера не е толкова голяма, изолираността на министъра не е толкова видима. Но отново имаме липса на силно политическо говорене от страна на блока в полза на реформите, обясняване на логиката им на гражданите, търсенето на политически и обществени съюзници и т. н.;

3. Вместо да се занимават с тези жизнено-важни въпроси, партийките в РБ вече почнаха да се готвят за местните избори, така както си знаят – по перца и крилца. Разбраха се, да не се разберат. В София апахите бързаха да си излъчат кандидат, в Пловдив команчите, а във Варна двете племена плюс сиуксите ще подкрепят различни кандидати и т. н. Използвам условно имена на индиански племена не само заради поговорката „много вожд – малко индианец“, а защото едва ли някой си спомня правилните имена на въпросните спорещи помежду си партии. Здравият разум проговори през Найден Зеленогорски, който поиска единно участие на РБ на изборите. Не се стигна до него, което означава, че за симпатизантите на блока се готви една усилна есен, в която те ще се чудят за коя кметска надпревара да се ядосват повече. Това е път към безусловна катастрофа на подкрепата за РБ. Ако преди парламентарните избори боричканията в РБ предизвикваха някакъв медиен интерес и бяха полезни за имиджа на новата формация, същият номер няма да се получи на местните избори наесен: просто ще генерира отвращение и демобилизация на електората на реформаторите;

4. Тези проблеми идват на фона на продължаващо неясно лидерство на формацията. Както хората са забравили имената на съставните й елементи, така те едва ли си спомнят и имената на всичките й лидери. Липсата на синхрон между говорене и присъствие на водещите фигури продължава. Ясно е вече, че формално институционализирано лидерство не може да се очаква, но поне неписани, конвенционални правила може да се изработят, които да утвърдят водещата роля на Кънев и Кунева.

Без да драматизираме излишно е редно да се каже, че нещата са доста драматични. РБ трябва в момента да е максимално мобилизиран и организиран, да търси активно обществена подкрепа за съдебната реформа – на първо място – но и за другите смислени инициативи, зад които той стои. Реформите са вече на масата – министрите на РБ (Москов, Иванов, Танев, Кунева...) си свършиха работата и подготвиха нужните идеи и документи. Сега трябва да видим сериозен политически натиск и подкрепа в парламента и извън него в тяхна полза. РБ трябва да е генератор на такава подкрепа, еднозначен стожер и защитник на предложенията. Дотук не виждаме нищо такова, и липсата му не може да бъде отдадена просто на мърлящината на един или друг представител, който се оказал в Хелзинки по време на важно гласуване.
Времето за реформа на реформаторите е до края на юли – т. е. време няма. Евентуалното пропадане на конституционната реформа на първо четене няма да е просто спънка по пътя напред: то ще е с дългосрочни последици. РБ не може просто да изчаква развитието на нещата в насипно състояние. На избиратели и симпатизанти формацията е задлъжняла като Гърция към ЕС: не толкова в пари и нерви, колкото в отговорност, ефективност и здравомислие.
 Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.