За ДПС, катализатора и данайския дар (КлубZ)

След "катарзиса" на г-н Пеевски, сега ставаме свидетели на нови процеси, които можем да опишем само със сложни думи от гръцки произход

Снимка БГНЕС

Даниел Смилов

ДПС, чрез лидера си Местан, се самопредложи за „катализатор“ на съдебната реформа. След „катарзиса“ на г-н Пеевски, сега ставаме свидетели на нови процеси, които могат да бъдат описани единствено със сложни думи от гръцки произход. А стигнем ли до гръцки дарове за политическия процес в страната, пък макар и направени от партията на българските турци, съмненията са напълно основателни. Защото под „гръцки дар“ по света се разбира нещо толкова полезно за дарения, колкото е бил Троянският кон за троянците.
Преди да стигнем до тези съмнения е редно да поздравим ДПС за осъзнаването на необходимостта от съдебна реформа, включваща конституционна промяна. Доста време отне това осъзнаване, а и позицията на ЕК и европейските партньори по въпроса също е помогнала в тази посока (най-вероятно). Също така, ДПС правилно е разбрало, че тупайки топката и отлагайки реформите, само може да загуби в обществените дебати. Хората си правят извода, че движението е заинтересувано от запазването на статуквото в съдебната система, тъй като то му осигурява сериозен комфорт. Един факт е достатъчен да илюстрира този комфорт: повече от година след фалита на КТБ официалното разследване, както и една нарочна парламентарна комисия не можаха да открият никаква, ама наистина никаква връзка между движението, г-н Пеевски и изпадането в несъстоятелност на четвъртата по големина банка в страната.
Всеки политически играч заслужава да бъде представен във възможно най-добрата му светлина. Това се изисква от базовите принципи на зачитане на човешкото достойнство. В този смисъл, редно е първо да се очертае доброто в предложенията на ДПС. То се състои в следното:

- Възможноста за забързване на реформата чрез събиране на 180 гласа в нейна полза;
- Готовността да се подкрепи основната идея – разделянето на ВСС на две. Всъщност ДПС и други партии вече са си дали съгласието за нея под формата на подкрепа за стратегията за съдебна реформа, така че, ако си държат на думата, би трябвало да подкрепят поправката;
- По принцип няма лошо в това, ДПС да „изтъргува“ подкрепата си срещу отпадането на някои предложения, дори и те да са добре аргументирани. В крайна сметка ГЕРБ и реформаторите нямат конституционно мнозинство и е ясно, че трябва да правят определени отстъпки, ако искат промените да минат през НС;
- И накрая, ДПС – от тяснопартийна гледна точка – са прави да не искат кредитът за промените да отиде изцяло при РБ и ГЕРБ. Ако гласът им е необходим за тези реформи, те имат право да сложат и своето „клеймо“ върху тях – било то като „катализатор“, „катамаран“ или „катапулт“.

Въпросът е това клеймо да не дойде под формата на „катастрофа“ на принципите на реформата, обаче. А такава катастрофа е възможна, ако ДПС настоява и за определена формула на разделяне на ВСС, при която прокурорите запазват мнозинство в прокурорския панел. Наглед това е малка поправка. При сегашното предложение в прокурорския панел съотношението е 6:5 в полза на парламентарната квота. Това се налага, защото прокуратурата е дисциплинирана, подчинена на главния прокурор, институция. Квотата, която тя излъчва във ВСС, лесно може да се превърне в инструмент на главния прокурор. И ако тази квота има мнозинство, ще излезе, че главният прокурор трябва да отговаря пред мнозинство, излъчено от него. Т. е. – той отговаря единствено пред себе си.
В този смисъл, малкото процедурно предложение на ДПС е всъщност „данайски дар“ – малък троянски кон, който да срине стените на новата конструкция и да остави прокуратурата толкова безконтролна, колкото си е в момента. А дори и повече.
Хубавото на конституционните дебати е, че в тях маските падат. За външен наблюдател би било напълно неразбираемо защо ДПС – партията на българските турци – е толкова загрижена за запазването на една дефакто безконтролна прокуратура. Разбира се, г-н Местан се опита да облече позицията си в конституционна достопочтеност – той е загрижен за „независимостта“ на прокуратурата и за това тя да е третирана по същия начин като съда.
Прокуратурата формално е свръхнезависима така или иначе, обаче. Истинският въпрос е, ако главният прокурор направи тежки грешки – като „Костинброд“ и КТБ – кой може да потърси отговорност от него. В сегашния ВСС съдиите отказват да се занимават с такива „политически“ теми, а монолитната група от прокурори е в състояние да блокира всяка процедура на търсене на отговорност от своя началник. ДПС искат тази ситуация да се запази и при новата уредба чрез превес на прокурорската квота над парламентарната.
И тук отново идва питането: а защо ДПС иска това? Може би защото принципите на конституционализма „изискват“ такова решение? Няма такива принципи, каквито и конституционно-професорски еквилибристики да чуем по въпроса. Тогава какво е обяснението?
Ситуацията се изяснява, когато си припомним фактите. Как беше назначен сегашният главен прокурор. Как той промени позициите си при смяната на властта през 2013 г. Как се държа до падането на кабинета "Орешарски" и фалита на КТБ. Как се държа след това. И т.н. Този разказ – ако не друго – ще отхвърли тезата, че ДПС са ирационални и защитават идеи, от които нямат пряка и непосредствена политическа изгода.
Смисълът на конституционните реформи е да направят така, че прокуратурата да не може да се използва за политически цели зад мним параван на формална „независимост“. А на практика - безотговорност. Като за всеки конституционен орган, за нея също трябва да съществуват механизми за търсене на отговорност и отчетност при сериозни нарушения. Всякакви компромиси с елементи на конституционната реформа са допустими, но ако се направи компромис и с този принцип, тя се обезсмисля. Т.е. „катализаторът“ може да доведе до проста „неутрализация“, резултатът от която ще е, ако не сълзи – то поне солена вода.

------

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.