Доц. Даниел Смилов: Ако Гърция не успее да си върне дълга, България ще бъде компенсирана по един или друг начин през бюджета на ЕС
19 Юли 2015 | 15:00 | Агенция "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"Фокус: Доц. Смилов, според Вас проблемът в Гърция политически или икономически е?
Доц. Даниел Смилов: Има и политически, и икономически измерения. Икономическите са натрупаният дълг и неуспешният модел на икономически растеж, който Гърция е използвала досега. Политическите измерения обаче са поне на две нива – едното е в самата Гърция, партията СИРИЗА и нереалистичните обещания, с които тя дойде на власт. Това бяха обещания за рязко прекратяване на програмата за ограничения и запазването на стандарта на живот, който гърците са имали през последното десетилетие. С тази икономика, в Гърция, която има в момента, запазването на много високия стандарт на живот е невъзможно. На второ ниво обаче, проблемът е и вътре в самия ЕС – как той функционира и се справя с икономически кризи от този тип. Това, което към момента знаем е, че има механизъм за справяне с такива ситуации, но той поражда доста силни политически напрежения в периферията. Механизмът решава проблема, има достатъчно средства за предотвратяването на фалит на държави в положението на Гърция, но това става на цената на продължаването на политика на остеритет и на създаване на популистки партии в южната периферия, чието влияние само ще расте и ще оказва натиск не само в конкретния национален политически процес, но и на европейско ниво. Тези процеси трябва да бъдат взети под внимание, когато се обсъжда бъдещето на ЕС.
Фокус: Как ще се отрази и въобще ще се отрази ли на България участието й в спасителния план за Гърция?
Доц. Даниел Смилов: Според мен, този въпрос беше преекспониран. Става дума за едно така или иначе временно, техническо решение, докато се намери по-трайно такова чрез самите инструменти на държавите от еврозоната. България поема някакъв риск, но той е толкова минимален, че просто на това не си заслужава да му отделяме толкова внимание, каквото вече му беше отделено. В крайна сметка трябва да знаем, че дори и да се стигне до неприятна ситуация, в която Гърция не е в състояние да си върне тези задължения, тежестта ще бъде преразпределена през бюджета на ЕС, така че пак няма да има финансова загуба за България. Поуката за нас е по-скоро в тази посока, не трябва да изпадаме в такава ситуация, че българското общество и политическата класа да се опитва да го настройва срещу всеки израз на солидарност по посока на европейски държави, дори когато става дума за такива минимални, символични жестове.
Фокус: По време на петъчния парламентарен контрол министър-председателят Бойко Борисов заяви, че се страхува анархията и влошаването на кризата в съседна Гърция да се окажат заплаха за България. Според вас има ли наистина такава опасност?
Доц. Даниел Смилов: Той е прав да се притеснява от такова развитие. Неговият аргумент беше, че ние нямаме никакъв интерес, напротив, би трябвало да се опасяваме от продължаване на кризата в Гърция и да работим в посока такава криза да бъде предотвратена. Според мен, неговото изказване не беше прогноза, че кризата ще се задълбочи, а по-скоро беше подчертаване на очевидния факт, че нямаме интерес от задълбочаване и продължаване на тази криза. Гърция има ресурс да се справи. Самият факт, че през 2014 година страната беше тръгнала в правилната посока, показва, че не са прави тези, които твърдят, че едва ли не Гърция е изправена пред непосилна задача. Напротив, задачата е решима, но политическият елит на Гърция и СИРИЗА включително, трябва вместо да насочват цялото си усилие върху предоговарянето на условията, просто да се вгледат и във вътрешната икономика и да спре влошаването й, което се забелязва от началото на годината.
Фокус: Ако все пак Гърция не се справи, поема ли страната ни финансов риск, подкрепяйки този механизъм за мостово финансиране към Гърция?
Доц. Даниел Смилов: Формално някакъв минимален риск съществува, но трябва да отчитаме и фактът, че ако Гърция не успее да си върне този конкретен дълг, България ще бъде компенсирана по един или друг начин през бюджета на ЕС. Дефакто не бива да се притесняваме в тази посока, по-скоро в момента проблемът е административен - как бързо да се намери решение, така че гръцките банки да могат да отворят в понеделник и пакетът от спасителни мерки да бъде задействан в максимално кратки срокове.
Фокус: Разумно решение или предателство спрямо гръцкия народ извърши премиерът Ципрас след като не се съобрази с резултатите от проведения референдум и прие условията на ЕК?
Доц. Даниел Смилов: Решението му беше разумно и всъщност трябва да четем политиката на СИРИЗА от гледна точка на това, че Ципрас се опитваше да извлече максимално добри условия за страната си. Ако се вгледаме в резултата, който той постигна, все пак някакъв тип отстъпки бяха направени. Нещо повече, Гърция остана в еврозоната и в бъдеще не бих изключил и по-нататъшно облекчаване на нейните задължения. То може да не дойде с опрощаване на дългове, но може да дойде чрез разсрочването им, което дефакто е същото, защото един дълг, ако бъде разсрочен за много голямо време, лихвената тежест, която страната поема е доста малка. Това непрекъснато се случва в Гърция и дори сега лихвената й тежест е по-малка в сравнение с държави, които имат пропорционално по-малък дълг, сравнен с техния брутен вътрешен продукт. Гърция има около 170% дълг спрямо БВП, а нейната лихвена тежест пропорционално е по-малка от държави, които имат около 110% дълг. Гърция би могла да се възползва от подобен род облекчаващи мерки и в бъдеще. Ципрас успя да постигне някакъв резултат, макар че на доста висока цена, защото с поведението си от една страна загуби част от доверието на собствените си избиратели, а от друга успя да загуби и приятели в Европа.
Фокус: Ще ескалира ли напрежението сред гръцкия народ, който заяви, че не желае страната да остава в еврозоната?
Доц. Даниел Смилов: Не мисля, че гръцкият народ е заявил, че не желае страната да остава в еврозоната. Напротив, мнозинството от гърците, според социологическите проучвания, искаше да остане в еврозоната. Това обяснява и позицията на Ципрас. Той нямаше вариант да изкара страната от еврозоната, защото нямаше такъв мандат. Гърците го избраха с мандат, оставайки в еврозоната, да успее да постигне добри резултати за страната си. За в бъдеще може би ще нараства броят на хората, които си мислят, че извън еврозоната Гърция ще бъде по-добре, но засега те не са мнозинство там. Дали политическата ситуация в страната ще се успокои, ми е трудно да преценя в момента. Виждате, че и Ципрас взима спешни мерки. Имаме преформатиране на правителството. Заговори се и за евентуални избори наесен, макар че е още рано с положителност това да се твърди. Мисля, че перспективите за бърза стабилизация от политическа гледна точка не са много добри, но все пак трябва да знаем, че тази политика, върху която сега беше постигнато формално съгласие с европейските партньори, се ползва и с подкрепа от страна на опозицията. Ципрас няма да бъде поставян под много голям натиск от страна на опозицията в страната, по-скоро той би трябвало да убеди собствените си избиратели, че води правилната политика.
Фокус: След поредица от протести, подадени оставки и кадрови промени в правителството, ще успее ли гръцкият народ да свали от власт премиера си?
Доц. Даниел Смилов: Не мисля, че целта на гръцкият народ е да свали от власт премиера си. Този референдум, който беше проведен, показва, че СИРИЗА е популярна, хората й имат доверие и дори биха предпочели тази партия и лидерите й пред останалите, даже в ситуация на банкова ваканция. СИРИЗА има все още демократичен мандат. При една по-умела политика, Ципрас има шансове да стабилизира позициите си. Но затова той трябва да ограничи популизма си, да се ограничи до това, което е все пак възможно, а и да покаже много по-голяма управленска ефективност, от демонстрираната досега. Дали той и СИРИЗА са способни на такава метаморфоза, е трудно да се прогнозира от сегашна гледна точка. Както казах, той има шансове и заради слабостта на опозицията, и заради този факт, че все пак стъпи на широко приети позиции като тази, че страната все пак е по-добре в еврозоната, отколкото извън нея. Ако успее да консолидира своята подкрепа и да не антагонизира опозицията излишно, има шансове да остане на власт.
Люба АЛЕКСИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар