Даниел Смилов: България трябва да спазва дисциплинирана политика към финансите си, за да не последва „гръцкия сценарии“ в еврозоната
6 Юли 2015 | 13:29 | Радио "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"Водещ: Гърция гласува по въпроса: „Трябва ли да одобри или да отхвърли условията, при които международните кредитори са съгласни да отпуснат нови средства за страната?“. Доц. Смилов, предвидим ли беше този резултат от референдума в Гърция? Изненада ли някой този резултат?
Даниел Смилов: Не, аз не мисля, че резултатът е изненада. Беше ясно, че гърците ще гласуват „не“. Това, което не беше ясно е в какъв размер ще бъде разликата между двата лагера. Оказа се, че „не“-то е доста категорично и това опроверга някои от предварителните прогнози, че страната е разделена на две. Но беше ясно, че след като СИРИЗА призовава избирателите да гласуват с „не“, те ще го направят, тъй като СИРИЗА в момента е много популярна партия.
Водещ: Станахме свидетели в последните месеци, особено много в последните седмици на цялата ситуация, която се развиваше в Гърция, включително и отношенията с Европа. Кои са поуките след този референдум, след всичките тези седмици на битка за Гърция, която все още обаче остава в кризата, които трябва да си направят не само гърците, но да вземем и ние, българите, включително и нашите политици?
Даниел Смилов: Много поуки трябва да се направят. Едно важно нещо, което не се разбира е, че т.нар. „политика на остеритет“ на практика е зададена от самата структура на еврозоната. Тя е организирана по такъв начин, че ако държава изпадне във финансови трудности, единственият начин тя да излезе от тази криза е да балансира бюджета си. А това става с намаляване на разходите, с някаква помощ от страна на Европа. Но така или иначе без някакви строги мерки за икономия, не може да се излезе в рамките на еврозоната такава, каквато е в момента, от кризата. В този смисъл, левицата в европейски план повдига този дебат срещу остеритета, но той всъщност е дебат за промяна на правилата в Еврозоната. Проблемът с това е, че това е много-много сложен, много дългосрочен дебат. В момента няма как да се приемат промени в договорите. Виждате как всяка промяна на договорите е заплашена от негативен ратификационен референдум в една или друга държава. Така че пришпорването на този дебат за промени в Еврозоната може да има деструктивен ефект върху целия Европейски съюз. Това е, което ме притеснява мен. Иначе няма лошо в националната демокрация, няма лошо в национални референдуми. Но те, ако не бъдат съобразени с динамиката на политическия процес в Европейския съюз, биха могли сериозно да застрашат европейската интеграция.
Водещ: „Ако България влезе в еврозоната ще изгуби дисциплина и ще тръгне по пътя на Гърция.“ Цитатът е от финансистът Стив Ханке, известен като „баща“ на валутния борд у нас. Чухме го в изминалите дни, чухме вече не едно мнение за това, че страната ни се стреми към еврозоната без да си дава сметка, че това не само да доведе до гръцки сценарии, но и не разполагаме в момента с ясна политика в тази област. Подготвени ли сме, според вас, за такава стъпка в политическо отношение? В изминалата седмица беше обявено сформирането на работна група, която да подготвя страната ни за влизане евентуално в еврозоната.
Даниел Смилов: Аз мисля, че за България ще бъде от огромна полза да влезе в еврозоната, също така да участва във всички интегрирани на наднационално ниво политики, като да речем Единния банков надзор. Няма какво да говорим, ако бяхме в Единния банков надзор, може би такъв проблем като този с КТБ нямаше да се случи. Затова аз не съм съгласен с проф. Ханке. Да, има някаква опасност, ако паднат лихвите в България, ако можем да се финансираме на по-ниски нива, да започне някакъв бум на трупане на дългове, но на мен ми се струва че нашият опит от 1996-1997 година би бил достатъчна гаранция срещу едно такова по-безразсъдно поведение. Нещо повече, опитът на други държави от Централна и Източна Европа, които вече са членки на еврозоната показва, че те могат да водят дисциплинирана и отговорна политика. Така че моето притеснение не толкова от това какво ще стане с нас като влезем в еврозоната, притеснението ми е, че кризи от типа на гръцката, поставя под въпрос цялата европейска интеграция, хвърлят сянка и върху еврозоната и ключови наднационални политики в Европейския съюз. А това е нещо, което трябва да ни притеснява.
Водещ: Все пак трябва да видим отговорно политическо отношение, трябва да видим ясни стъпки към това евентуално присъединяване. Какви трябва да бъдат те? Как трябва да изглеждат, за да сме сигурни ние като граждани на Европа, че всъщност това няма да бъде с отрицателен знак за нас, гражданите?
Даниел Смилов: На първо място от гледна точка на публичните финанси, България трябва да продължи да спазва дисциплинирана и отговорна политика. Вече има инструменти в самата еврозона, които подпомагат това – фискалният компакт или фискалният договор е всъщност, един такъв инструмент, който гарантира, че държавите няма да трупат като публични финанси дефицити и сериозен дълг. Българският дълг към момента е на сравнително ниски нива, което е добра предпоставка. Всъщност, когато Гърция влиза в еврозоната, тя има публичен дълг на много по-високи нива. Разбира се, големият проблем би бил поведението на частния сектор, защото докато в Гърция кризата беше продукт на публичния сектор, на държавата така да се каже, имаше държави в еврозоната като Ирландия, Испания, в които проблемите дойдоха от частния сектор. Така че това, за което ние трябва да внимаваме много е какво се случва в частния сектор при едно евентуално присъединяване на България там трябва да бъдат насочени усилията на икономисти и финансисти.
Радина ХРИСТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар