Една важна идея - разделянето на ВСС на две колегии, което
ще гарантира автономията на съдии и прокурори – получва шанс да се случи. Много
години за това само се говореше – сега най-вероятно то ще стане реалност;
Двете колегии ще имат приемлив баланс между парламентарна и
магистратска квота. Безспорен успех за РБ е запазването на формулата на квотите
от първоначалния проект. РБ правилно не се съгласи с предложенията на ДПС и по
този начин запази дълбочината и консистентността на реформата;
Уговорката да се пита КС за квотите отваря вратата за
ревизия на формулата след приемането й на първо четене. РБ и всички, които
подкрепят тази реформа, трябва да спечелят още един кръг от дебати по този
въпрос. Което не би трябвало да е трудно, защото няма текст в конституцията,
който да противоречи на настоящото решение. За да го обяви за
противоконституционно, КС ще трябва спекулативно да интерпретира независимостта
на съдебната власт, да допусне груба и откровена политизация;
Прекият избор на представителите на магистратските общности
е безспорно сериозно постижение – нещо, с което няколко предходни министри не
успяха да се справят;
Разширяването на възможностите за сезиране на КС от адвокати
е добра мярка, макар и далеч от индивидуалната жалба или actio popularis, които наистина биха
отворили КС към проблемите награжданите. Тези въпроси трябва да останат във
фокуса на общественото внимание и в бъдещи дебати, граждански и политически инициативи;
Разширяването на правомощията на Инспектората е добра мярка,
особено в съчетание с разделянето на ВСС на две колегии. Отпадането на идеята
за разделяне на инспектората на две – съдийски и прокурорски – е от
второстепенно значение;
Отпадането на идеята за явното гласуване е негативно
развитие, но то далеч не обезсмисля постигнатото по-горе, нито го засенчва.
Дебатите по този въпрос трябва да продължат. Особено неадекватен е аргументът,
че по персонални въпроси навсякъде (в конституционните демокрации) се гласувало
тайно. Само един контрапример –
Сенатът в САЩ утвърждава федерални съдии с явен вот, а често и с „гласов вот“ (voice vote, viva voce), при който сенаторите
буквално дават гласа си. Друга практика е поименното гласуване по списък – roll-call vote, което също се използва;
Отпадането на идеята за намаляване на мандата на ВСС не е еднозначно.
Смяната от 5 на 4 години не беше радикална промяна така или иначе. По принцип,
по-добре е мандатът на ВСС да бъде по-дълъг от този на парламента, за да не
съвпадат. Друг е въпросът, че настоящият ВСС е отдавна загубил доверието и на
хората, и на магистратите – един по-кратък мандат би приближил избора на нов ВСС
и това беше атрактивното в мярката. (Все още възможно решение, обаче, е настоящият
ВСС просто да си подаде оставка. Управляващото мнозинство трябва да е единно и
категорично в искането си на оставка. Членовете на ВСС трудно могат да защитят
оставането си, на фона на предствянето си досега. Ще бъде и освежаващо, ако
автономен орган сам достигне до правилния избор по отношение на собствените си
провали);
Най-незначителното нещо е от чие име ще се внесе законопроектът за поправката, дали ще е нов или стар и пр. Така или иначе за всички е ясно, че РБ и Христо Иванов най-вече бяха идейните генератори и най-ревностни поддръжници на реформата;
Тъй като ГЕРБ и РБ направиха достатъчно отстъпки за
приемането на основните идеи на реформата, редно е сега да бъдат още по-амбициозни
при промените на ЗСВ и процесуалните закони – за тези промени няма да е нужно
съгласието на ДПС или други опозиционни партии;
Постигнатото дотук е голям и безспорен успех на министъра на правосъдието. Приемането на тази реформа изисквa визия, познания, огромно търпение и последователност. Малко хора биха устояли на натиска без да се оплетат в интриги, дребнотемие или да се разсеят и отстъпят;
Реформата ще е безспорен и голям успех за двете основни управляващипартии
- ГЕРБ и РБ. Коалицията, макар и много трудна, не е изчерпана – вече има важни
резултати в ключови сфери. Нещо повече – стана ясно, че реални други формати за
управление всъщност няма, въпреки кресливите желаещи такива да се появят;
Реформаторите (като цяло и с някои уговорки) изиграха
ключова роля при удържането на основните идеи и при налагането им в обществото:
стана невъзможно противниците им да застанат открито срещу тях. Те се опитаха,
изложиха се и смениха позициите си в последния момент. РБ и неговите лидери
показаха, че могат да са достатъчно ефективни в налагането на сложни реформи,
които малцина вярваха, че ще се случат;
Нищо не се е променило в позицията на ДПС спрямо властта –
движението е там, където си беше. Нито повече, нито по-малко интегрирано. Беше
ясно, че без ДПС или БСП конституционни поправки не могат да минат. Решението
на БСП да не ги подкрепи, остави единствено ДПС като вариант. Безспорно
движението регистрира червена точка, показа и тежест в политическия живот. Но
всичко това не променя сложната управленска геометрия, която се наложи след
изборите. Да, ДПС поиска да отиграе максимално решаващата роля на гласа си, но
това не доведе до сериозно отклоняване от централните идеи на конституционната
реформа, въпреки шума, който се вдига в тази посока;
Ключовият тест за позицията на ДПС не е толкова конституцията,
а КТБ и нейното разследване. Засега по-скоро ДПС си осигурява сериозен чадър за
интересите си и това е реално притеснителното. За разлика от случая с
конституционните поправки, по този въпрос ГЕРБ се отклоняват от предизборните
си заявки и официално оповестени позиции;
Медийната атака срещу съдебната реформа разкри по релефен
начин връзките между определени медии, магистрати и политици. Тези връзки не
могат да се обяснят на база идеи и принципи – те имат материален носител. От
изкристализирането на този факт ДПС всъщност загуби. Колкото по-интензивна беше
тази кампания, толкова по-ясни ставаха тези връзки. Затова в един момент
спонсорите й правилно се уплашиха, че става контрапродуктивна за тях;
Мрежите от политици-медии-магистрати продължават да съществуват.
Те няма да изчезнат с приемането на конституционни и законодателни промени. Но
тези промени са шанс за отстраняването им, от който обществото и по-читавите партии
трябва да се възползват;
БСП се държи абсолютно неадекватно и заслужено изпадна в
изолация по конституционните въпроси (заедно с Атака). Не прилича на голяма
партия с претенции да повтаря незащитими тези по дилетантски начин; да не може
да излъчи дори смислени говорители по контитуционните теми. Всъщност основната
опозиционна партия вече не е БСП, а ДПС: социалистите са в положение на
маргинална опозиция от рода на Атака, от които никой нищо не очаква. БСП
пропуснаха шанс да се наложат като сериозната балансираща партия, която може да
държи ДПС извън центъра на политическото поле. Вместо това, те се държаха като
зависими от ДПС и създадоха ситуация максимално благоприятна за движението;
Колкото триумфализмът, толкова и мърморенето за
предателство, провал, Бостан и пр. са оправдани. Не бива да се подценява
постигнатото, нито пък то да се представя като нещо повече от отварянето на
вратата за по-дълбоки законодателни промени. Фактът, че конституционната
поправка има сериозен шанс да се случи, е важен – не бива да се допуска
отстъпление или замотаване на процеса след първо четене;
Позитивно е, че политическите партии – ГЕРБ (макар и след
няколко характерни пируета) и особено РБ се държаха по начин, който се диктува
от официално заявените им позиции. Всякакви задкулисия може и да съществуват:
важното, обаче, е решенията да се вземат на основата на публични аргументи,
предизборни обещания, ясни политически позиции. Отклонят ли се от тях, партиите
трябва да се подлагат на сериозна обществена критика. Обратното, когато ги
следват, трябва да получават кредит за това. В случая с конституционната
поправка попадаме във втората хипотеза;
Че конституционната поправка не е панацея (все едно някой я
смята за такава), че е „имитация“ и т.н. ще се пише денонощно в голяма част от
пресата. Равносметката показва друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар