събота, 28 февруари 2015 г.

Защо моделът „Кой” не си отива? (от портал "Култура")


Защо моделът „Кой” <br/> не си отива?

От 2013 г. минаха два тура на извънредни парламентарни избори, след втория от които беше създадено правителство с участие на партии, противници на т.нар. модел „Кой“. Тук броя най-вече Реформаторите и с известни уговорки Патриотите, АБВ и части от ГЕРБ. Това е важна промяна в политическия пейзаж, но въпреки това моделът „Кой“ далеч не си е отишъл, а продължава да наднича зад всеки политически ъгъл. И не само това – дотук правителството и неговото мнозинство, макар че свършиха полезни неща, остават главно на полето на добрите заявки. Всички реформи, които реално могат да променят политическите фундаменти в страната, са все още на фаза формиране и заявяване на „политическа воля“. Основни фигури в изпълнителната и съдебната власт, които бяха очевидни инструменти на койчовците (с извинение за насилието над езика), са си все още по местата и действат къде прикрито, къде с усещане за безнаказаност и арогантност.
Ето няколко примера:
- Няма никакъв прогрес по разследването на фалита на КТБ. Главните действащи лица не са неизвестни: те са кой в парламента, кой в Сърбия, кой в централната банка и КФН. Прокуратурата и разследващите органи, обаче, се ослушват, а по въпроса няма създадена парламентарна комисия. Вървим уверено към Иван Абаджиевата премъдрост „Вина има, виновни няма“;
- Междувременно единствените „виновници“, подгонени от т.нар. регулатори, се оказаха вестници и издания, пишещи по темата – от “Капитал” до неизвестни местни сайтове. Те получиха солени глоби и станаха обект на ежеседмични проверки от разнообразни „регулатори“;
- Също така водещи фигури от „Протестна мрежа“ – организацията, която най-активно се противопостави на модела „Кой“ – са проверявани от полицията и НАП по „сигнал“ (в случая евфемизъм за „донос“), в който няма никакви данни за каквато и да е неправомерна дейност. (Освен, разбира се, ако прокуратурата не върви по Путиновата логика, че финансирането от чуждестранни донори от страни членки на ЕС и НАТО е заплаха за националната сигурност. Но да се надяваме, че все пак прокурорските мисловни процеси не са стигнали чак дотам);
- Съдебната реформа – въпреки героичните усилия на министър Иванов и неговия екип – се сблъска челно с личния състав на ВСС и върховете на магистратурата, за които въпросът изглежда е: „как да променим всичко така, че да си остане, както си беше“;
- „Костинбродската афера“ се забрави – само Мая Манолова все още си повтаря официалната версия за „опита за изборна манипулация с надпечатани бюлетини“, сигурно, за да не я забрави и тя. А изглеждащите координирани действия между нея, прокуратурата, Бареков и ТВ7 в деня за размисъл, с ясна идея да се повлияе на вота, се изпариха в пространството. Нещо повече, тази координация между прокуратура и койчовци далеч не беше единствена – в крайна сметка срутването на КТБ се случи, когато прокурори влязоха във фирми на сръбския изгнанник. Днес главният прокурор се е превърнал едва ли не в двигател на съдебната реформа, а не в нейна цел, каквато според мнозина трябва да бъде;
- Медийната среда в страната остава непроменена. Имаме де факто монопол на печатни издания от койчовци, като нещата са малко по-добре при телевизиите и електронните медии, въпреки доминиращата жълтения и склонността на издатели и главни редактори да работят със сигнали и доноси. Склонност, която някои от тях са развили в ДС, а други – неясно как.
По-долу ще направя следния експеримент: ще използвам текст[i] от лятото на 2013 г., в който се описват основните елементи на модела „Кой“ и ще се опитам да отчета съотношението между промяна и континуитет към настоящия момент. 

Елемент 1: регулатори с тефтерчета
2013 г.: „Избира се “независим” орган – регулаторен, съдебен или парламентарен. След това на избраника му се дава тефтерче, в което да си води записки с нареждания. Ако е с по-добра памет, може и без тефтерче, но тогава рискува да не може по никакъв начин да докаже, че е следвал инструкции, ако нещо се провали. Така че тефтерчето е и нещо като застраховка, доказателство за лоялност и алиби, че все пак става дума просто за изпълнител. Тефтерчето на Красьо Черничкия беше надминато по своето откровение от това на Филип Златанов – бивш шеф на КПУКИ и дребна риба в контролния апарат на държавата…“
Имаме ли промяна спрямо 2013 г.? По-скоро тук имаме континюитет. Основните „независими“ регулатори са си по местата – от централната банка, през КФН, до прокуратурата. Дали не се е сменил софтуеъра обаче, дали не са били раздадени нови тефтерчета – или може би са им върнали изданията на тефтерите от 2009-2013 г. с ББ, ЦЦ, ИФ (зачертано) и т.н.?
Преди да изпаднем в параноя, е добре да видим структурния проблем. Има два начина компрометиралите се регулатори да бъдат подменени. Първо, това може да стане с промяна на закони, прекратяване на мандата и нов избор. Проблемът с това решение е, че повдига въпроси за конституционносъобразност (прекратяване на мандат на независим орган), а също (по отношение на централната банка и съдебната власт) може да стане причина за критики от страна на ЕС и Съвета на Европа. Второ, може да се упражни обществен и политически натиск върху тези органи сами да подадат оставка или, ако не смятат така, поне да дадат ясни пубични обяснения за своите действия.
Кой от двата варианта избира „реформаторското мнозинство“ в парламента? Боя се, че не е нито първия, нито втория. Отделни гласове за оставка – от Радан Кънев и реформаторите – се чуха, но останалите коалиционни партньори се ослушват, без да предлагат алтернативи. Ако това продължава, елемент 1. от модела „Кой“и съответните койчовци ще продължава да си действа най-необезпокоявано.  

Елемент 2: Структури (частни или държавни) за набиране на дискредитираща информация
2013 г.  „За даден човек се набира информация с компрометиращ характер: не е необходимо тази информация да е за извършено престъпление или да е вярна – просто трябва да е злепоставяща. За целта се използват всякакви методи, като подслушване на телефони, преглед на лична кореспонденция и т.н…
Набраната информация след това се пуска през лоялни медии. Те завъртат цяла кампания, която да срине набелязаната жертва в калта. Под формата на разследваща журналистика и независими анализи потичат потоци нечистотия, които имат две функции. Първо, да дадат възможност на независимите органи с тефтерчетата да се сезират по случая. Второ, да осъдят жертвата още преди какъвто и да било съдебен процес да е започнал.
…
Справедливостта може и да възтържествува, но чак на последна инстанция във върховен съд. Докато това стане, жертвата ходи по мъките и е де факто изолирана от обществения живот….
Стабилността на институциите по принцип се гарантира чрез спазването на основни правила независимо от смяната в политическия контекст. У нас подобен феномен все още не сме наблюдавали… За да се гарантира все пак някаква предвидимост, изглежда се назначават хора със зависимости, които са държани от някого в шах било то с истинско или фалшиво досие… 
И ставаме свидетели на “необясними” решения: от политическата област до правосъдието. Една партия ту уволнява, ту славослави Б.Б…“

Какво се е променило тук? Основните методи за набиране на компрометираща информация са полицейски и за това контролът върху службите в страната е ключов. По тази причина г-н Пеевски искаше да стане шеф на ДАНС, а не министър на търговията или хранително-вкусовата промишленост, въпреки впечатляващите си успехи в тези две области. Един от проблемите е, че контролът върху тези служби обикновено води и до тяхната „приватизация“. Пребиваването на г-н Алексей Петров в тези служби, например, вероятно е довело до „набирането“ на толкова информация, колкото е необходимо да се захранва един вестник с название на операция на службите в продължение на много години. Легии срещу мафии и други подобни странности са също част от тази „приватизация“ на службите, при която масиви с „класифицирана информация“ се оказват в частни ръце и им дават възможност да цапат и изнудват – и тайно, и явно.
Къде сме сега? Днес очакваме някой койчовец да започне да издава вестник „Червей“ (макар че много по ефективно би било източените масиви да се използват от вече наличната медийна инфраструктура). Стана ясно, че по времето на правителството на Орешарски информацията на службите се е ползвала свободно за неясни цели, при което е било възможно тя да се изнася и да се трупа някъде. И на нейна база да започнат да се подават „сигнали“ до елемент 1 от модела „Кой“.
Настоящото мнозинство не е напреднало много в разграждането на елемент 2. Отговорните за безобразията в МВР и ДАНС –като г-н Лазаров и г-н Писанчев например – сигурно ще бъдат отстранени, макар че дори за тях се води дебат между Борисов и министър Вучков. Но тъй като г-н Лазаров трудно може да бъде обвинен, че е „мозъкът“ зад цялата операция, а пък г-н Писанчев е с твърде силен академичен уклон, нещата трябва да стигнат по-надълбоко. И тук нямам предвид други докторанти със засекретени дисертации от университета на г-н Митьо Гестапото, а до реалните ползватели и архивари на информацията, до тези, които в един момент ще почнат да я изваждат – доколкото вече не са почнали – за изнудване, заплашване, сигнали и други методи за каране на хора да си мълчат.
Операция „Червеи“ е добър повод за започване на сериозни проверки и разследвания на цялата тази червясала оплетеност. Дотук, обаче, нямаме системни, смислени действия от страна на правителство и мнозинство: само медийни схватки между ген. Атанасов и библиотекарите, от които особена дългосрочна полза няма. 

Елемент 3: Медии (на койчовци)
Sans changement. Нищо съществено не се е променило тук, освен че телевизията на г-н Василев загуби и талантлив мениджър, и финансирането си, а г-н Пеевски продаде няколко вестника, които не притежаваше, на себе си. Койчовците се поразшириха с медийни сайтове, вносители на сигнали и пр., но това са детайли от пейзажа, които не променят нито общата картина, нито аромата й.
По-важното е, че основни политически партии в управляващото мнозинство флиртуват открито с тези медии, разчитат на тях за подкрепа и разправа с политическите си опоненти – и най-вече – страхуват се да се конфронтират и дори да им произнесат имената. 

Защо моделът „Кой“ не си отива?
Дотук стана ясно, че големи разлики между 2013 г. и настоящето по отношение на т. нар. модел „Кой“ все още няма. Въпросът е „защо“ и той започва да тежи с все по-голяма сила. Времето за отговор вече изтича и ако до пролетта на тази година няма реални резултати, аргументите в полза на „реформаторското мнозинство“ ще започнат да се стопяват. Важно беше да бъде създадена коалиция, която да може да бъде автономна спрямо ДПС; важно е тя да е достатъчно устойчива. Тези задачи вече до голяма степен са решени, въпреки шумотевицата и вълните по повърхността. Но за да има смисъл всичко това, трябват конкретни действия и по отношение на регулатори, и по отношение служби и изтичане на информация. Нужна е и промяна в медийната политика на коалицията.
Крайно време е тази проблематика да стане коалиционна: да не е само приоритет на Радан Кънев или РБ. Не е нужно Борисов и ГЕРБ да възприемат жаргона с модела „Кой“ и „койчовци“ – тези неща могат да бъдат разказани и с други думи без загуба на смисъл. Въпросът не е за думите, а за оценката на ситуацията и действията. Тестовете тук са поне три: 1) парламентарна комисия за разследване на фалита на КТБ; 2) ясен анализ и оценка на дейността на регулатори и контролни органи като прокуратурата; 3) разследване не само на „Червеи“, но и на цялата система за изтичане на информация към частни структури. Обратното броене е започнало и то важи не само за РБ, но и за ГЕРБ. Ако Борисов не разбира жаргона „Кой“, може би все пак разбира езика на оцеляването.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)