Българите имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на националното правителство

17 Февруари 2015 | 10:31 | Радио "Фокус", „Добро утро, България“

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Политологът Даниел Смилов в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио "Фокус"

Водещ: Проучване на „Евробарометър“ показа, че 18% от българите нямат доверие на Европейския съюз (ЕС), 51 на сто от сънародниците ни обаче са с положителна представа за съюза. По-близък ли е ЕС до българите 7 години след началото на членството? Наш събеседник по темата е политологът Даниел Смилов. Г-н Смилов, по-близък ли е ЕС за българите 7 години след началото на членството?
Даниел Смилов: Ако гледаме само нивата на доверие в европейските институции, трябва да отбележим, че има известен спад. България влезе с по-високи нива, около 75%, а сега виждате, че за изминалите години тенденцията е била по-скоро негативна. Но трябва да кажем, че ние вече се сравняваме и с останалите, със старите страни членки. От тази гледна точка България е държава с високи нива на доверие в европейските институции. Ние дълго време бяхме шампиони, сега от няколко години не сме на първо място, но взе пак сме между първите 5 в ЕС по отношение на доверие в европейски институции. Това, което на мен ми прави впечатление, е, че бяхме задминати в това отношение от две източноевропейски държави, които бяха след нас – Полша и Румъния. Това, което бих искал да коментирам е по-скоро румънския казус. Сега там нивата на доверие в ЕС са около 60%, което показва, че изглежда Румъния поне в последните няколко години успява по-добре да се възползва от членството си в ЕС и да убеди по-добре своите граждани в ползата от това членство.
Водещ: Това ли е причината доверието от страна на българите да спада – че всъщност българското правителство не може да убеди гражданите в ползите от членството в Евросъюза?
Даниел Смилов: Причините са в два плана. Разбира се, има обективни причини. Знаете, че през последните няколко години ние минахме през труден период и в икономическо и политическо отношение имаше доста сериозна нестабилност. Така че тези обективни причини са за мен основното, но все пак трябва да кажем, че и политическата класа, така нареченият политически елит има своите отговорности. Възникват партии, които се държат дори безотговорно в това отношение, разпалват настроения, които са необосновано от българска гледна точка негативни спрямо ЕС, това също дава своето отражение.
Водещ: Къде всъщност се разминават очакванията в началото на 2007 година, когато България влиза в ЕС, и реалната в настоящия момент?
Даниел Смилов: Най-голямото разминаване, предполагам, е по отношение на жизнения стандарт. За българите основен проблем, поне от тези изследвания, които виждаме в „Евробарометър“, остава, от една страна – безработицата и от друга страна – оценката на собствената им перспектива в икономическо отношение. От тази гледна точка България е на едни от най-задните места по оценка на това дали се очаква подобрение на собствената ситуация, подобрение на ситуацията в страната. Българинът вижда в ЕС инструмент, с който той може да подобри и собственото си положение, положението на семейството си и положението на страната. Това е, което се очертава като тенденция, и общо взето това отговаря и на обективното състояние на нещата с оглед на сериозната финансова подкрепа, която получаваме от една страна от ЕС, и от друга страна, с оглед на възможностите за работа, които част от нашите съграждани получават в други европейски държави.
Водещ: Налице ли е разбиране, познаване на европейските тематики от страна на българите или те може би са по-далечни и повечето хора се фокусират върху националните проблеми?
Даниел Смилов: Повече хора се фокусират върху националните проблеми, но това е обща европейска тенденция. Не бих казал, че българите са по-незаинтересовани или знаят по-малко за ЕС от останалите европейци, напротив – нивото на политическия интерес в България като цяло е високо, когато го сравняваме с останалите държави членки. Колкото и да е парадоксално има някои интересни особености на българския институционален пейзаж. Много хора, около 60%, което е изключително висок процент, имат доверие в телевизиите. Това са нива, сравними със скандинавските държави, които винаги са се характеризирали с високи нива на доверие. Това означава, че българинът търси информация, активно следи все пак развитието на нещата и се опитва да реагира адекватно с оглед на тази информация.
Водещ: Смятате ли, че българите се чувстват като пълноправни европейски граждани? Доста често се чуват коментари: „Да, ние сме член на ЕС, но стандартът на живот в България е далеч от този в повечето европейски страни“.
Даниел Смилов: Да, има го това усещане, но аз мисля, че е силно да говорим за непълноправно членство. По-скоро има много сериозна амбиция за догонване на останалата част от Европа и това обяснява факта, че в държави като България и Румъния попринцип доверието в европейските институции е много по-високо, отколкото доверието в националното правителството, в националния парламент. Това показва, че хората в тези държави биха искали колкото се може по-бързо тези държави да приличат на останалата част от Европа. Това е нещо позитивно, което трябва да се използва, защото то мобилизира хората, а същевременно има и ясна идея към какво те трябва да се стремят. Така че според мен не бива да се драматизират толкова тези разминавания в нагласите между българите и останалата част от ЕС.
Симона МЕДАРОВА