Публично и лично (Клуб Z)

Даниел

Смилов

|

Мнения

02.05.2018, 9:55 ч.

последна редакция

02.05, 10:09 ч

В българската политика се разтвори нов, дълбок клийвидж или направо разлом: този между публичното и личното. Той се изразява в това, че в публично качество политиците представляват едно нещо, а в лично качество – съвсем друго и понякога точно обратното на първото.

Най-очевиден пример е г-н Волен Сидеров. В публично качество той (заедно с ГЕРБ) е член на управляващото мнозинство, което е силно проевропейско по официална заявка. В лично качество обаче г-н Сидеров ходи до Крим, където говори за “злините”, причинени от ЕС на отечеството, мечтае за евразийско бъдеще и отрича незаконността на агресията на Русия срещу Украйна.

Неговият колега г-н Красимир Каракачанов е в сходна позиция. Той е министър на отбраната на натовска държава в публично качество, но в лично качество се изрива пред думи като НАТО, ЕС, “европейско” или “атлантическо”. Обривът му обикновено добива материална форма в медийните изяви на г-н Ангел Джамбазки.

Следващият в класацията, но не по значение, е г-н президентът Румен Радев, при когото имаме многопластов разлом между публична и частна персона. Всички знаят, че от публична гледна точка той е държавен глава на страна от ЕС и НАТО - бивш натовски генерал, който държи устойчив евроатлантически курс. Всички обаче знаят също така, че от лична гледна точка той има същите психо-соматични симптоми като г-н Каракачанов. Президентът ги прикрива по-успешно с поддържането на добра физическа форма и правенето на спонтанни коремни възлизания, и накъсани по военному изказвания.

Президентската ракета-носител – БСП – е еманацията на разлома между публично и лично в нашата политика. От публична гледна точка това е партия, член на семейството на европейските социалисти, която е дала за техен лидер от най-свидното си – самия Сергей Станишев. От лична гледна точка партията се персонифицира от г-жа Корнелия Нинова, обаче, за която не е ясно дали се среща с г-н Решетников, но се държи така, все дно той й е личен, таен съветник. В резултат на това от публична гледна точка социалистите са за ЕС и НАТО, но от лична гледна точка горят техните флагове.

Нов, важен нюанс в разлома внася ДПС. Нейният депутат г-н Делян Пеевски от публична гледна точка е в опозиция на ГЕРБ. От лична гледна точка обаче той е бизнесмен, усвояващ държавни поръчки, който подкрепя безкомпромисно Борисов с цялата мощ на медийната си империя. Нещо повече, от публична гледна точка той понякога няма вестници или ги продава на трети лица. От лична гледна точка подобни раздели са фиктивни, обаче, което се доказва от непроменената редакционна политика на въпросните издания. В ДПС разликата между публично и лично се е въплатила и в разделението между Карадайъ – официалния лидер, и Ахмед Доган – реалния лидер. Официално ДПС са проевропейски, но в лично качество седалището им е в черноморската акватория на “Лукойл”.

Различните     

От парламентарно представените има двама български политици, при които убедителен разлом между публично и лично не може да се получи. Първият е г-н Валери Симеонов, при когото има пълно и често мигновено съвпадение между това, което казва, и това, което му е на ума и сърцето. Поради тази му способност мнозина са заложили на него да свали правителството “Борисов 3” с някоя по-непремерена и неортодоксална идея в расистко-хомофобския спектър. Същевременно обаче той предизвика и искрена възхита с вербалната си ерупция по отношение на унизителното за България поведение на руския патриарх Кирил, посрещнато с поклони до пояса от останалите български политици. А на президента Радев това поведението явно му се услади дотолкова, че той бърза да отиде за втора порция в Москва.   

Другият политик, при когото разлом между публично и лично е невъзможен, е премиерът Бойко Борисов. Това е така, защото личното при него изглежда не съществува. Или поне е винаги потисната, дълбока тайна, която той енергично отрича. Например, никой не знае в личен план дали Борисов е консерватор, либерал, социалист, монархист или нещо друго. Знае се, че той е завършил по един “университет” по всяка една от изброените идеологии, без да си избере лична любимка. По същия начин не е ясно в личен план Борисов дали е ляв или десен. Това, което се знае, е, че той е “балансьор” в публичен план и гледа да е винаги в средата на това, което другите предлагат. Напоследък тази балансираща функция бе изнесена и на международната сцена, където Борисов е приятел в еднаква степен както с Меркел, Макрон и Мей, така и с Путин и Ердоган.

Най-интересни са личните отношения между г-н Борисов и г-н Пеевски обаче. Докато вторият в личен план безкористно подкрепя премиера и громи неговите опоненти, Борисов винаги ядосано отрича, че имат нещо общо. Тази асиметрия в поведението навява съмнения, че поне единият от тях е неискрен. А най-вероятно и двамата.

Резултатът 

Кашата между публично и лично е толкова голяма, че тя стана отличителната черта на българската политика:

• От публична гледна точка у нас има свобода на словото, но от лична гледна точка бизнесмени купуват телевизия с цел да я затворят. Ако си спомняте, имаше такава телевизия – BiT, която (хубава или лоша) беше антиправителствена. За нейна беда;
•  Онзи опозиционен бизнесмен, подкрепящ правителството в лично качество, който ту има, ту няма медии, вече стана обект на внимание не само на родни антрeфилета, но и на докладите на “Репортери без граници”;
• От публична гледна точка подкрепяме Великобритания, но понеже от лична не ѝ вярваме, в крайна сметка от публична гледна точка не изгонихме нито дипломат, нито шпионин. А да кажеш, че нямаме такива, не би било вярно;
• От публична гледна точка сме европейци, но понеже от лична гледна точка сме хомофоби, останахме комай единствените, нератифицирали Истанбулската конвенция;
• Когато наши политици - президентът Радев, например - отиват в Русия, хората се чудят дали са там в публично качество или в частно като Сидеров. А по-лошото е, че вече май е все едно;
• По принцип, ако човек харесва “Пинк Флойд” в лично качество не е задължително да подкрепя Маргарет Тачър в публичността. Обикновено даже е обратното. У нас обаче, ако някой обича Достоевски или Алла Пугачова, задължително трябва да подкрепя Путин и нощните му вълци;
• По същата логика се сърдим заради един лешник по-малко от ЕС, но не се сърдим на Русия за двойно по-високата цена на природния газ, който получаваме по “братска” линия;
• От публична гледна точка, когато покупателната ти способност е по-малка, е нормално да се сдобиваш с по-малко стока или с такава с по-ниско качество. Това е обективен икономически закон. От лична гледна точка той е много дразнещ обаче и затова публично ще се борим срещу него;
• От публична гледна точка проекти като АЕЦ “Белене” са съмнителни и едва ли ще доведат до обществена полза. От лична гледна точка те са много привлекателни за енергийните лобита и почитателите на Алла Пугачова. И май личното ще надделее над общественото по този въпрос;
• От публична гледна точка у нас корупция има по високите етажи на властта. От лична гледна точка корупция има само сред опозицията, притежателите на неудобни медии, личните врагове на управляващите и случайни електрони без политически чадър.

По изброените причини по повечето важни публични класации вече сме на 111-о място. Но в личен план, това трудно се забелязва.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.