И в България, и в Унгария има срастване между управляващи партии и медийни групи (БНР)

май 3, 2018

Паралели между Унгария и България могат да се правят в срастването между управляващите партии и различни медийни групи. Това заяви в интервю за предаването "Хоризонт до обед" доц. Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии, който е гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща: 

"Виждате колко интересно се получава в Унгария, че резултатите от изборите всъщност водят до промяна в медийната ситуация, което е един от тези аспекти на срастване. По принцип не би трябвало да има такава пряка връзка между изборни резултати и медии. Самият факт, че това се случва в Унгария, е проблематично."

В Унгария като особено тревожна тенденция може да се открои концентрацията между политическа и медийна власт, посочи Смилов:

"В България подобен ефект се постига с неформални договорености от страна на управляващите партии и определени бизнес и медийни групи. В Унгария поради концентрацията на политическата власт във "Фидес" като че ли правителството има възможност по-директно да се намесва в медийната среда и това е най-вече видимо в публичните медии."

Разликите в медийната среда се обясняват с политическия модел – докато у нас има управление, функциониращо чрез сложни парламентарни коалиции, в Унгария има управление със свръхмнозинство, отбеляза политологът. Относно класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото, което отрежда на Унгария 73 място, а на България – на 11-то  Даниел Смилов отбеляза, че и в България, и в Унгария медийната среда може да се определи като много тежка. Не бих се фиксирал върху точните места. За съжаление обаче у нас има стабилна негативна тенденция, дори тенденция на влошаване от година на година, което е тревожно, подчерта още Смилов:

"В Унгария преди изборите опозицията беше атакувана много сериозно чрез държавно спонсорирана медийна кампания едва ли не като национален предател. Това у нас не го виждаме в такава директна форма. Става индиректно чрез близки до правителството медийни групи. В Унгария като че ли беше прекрачена една по-червена линия - самата държава да спонсорира такъв тип кампании.“ 

Европейският парламент ще дебатира проекторезолюция за плурализма и свободата на медиите. Ако бъде одобрен от евродепутатите и Европейската комисия ще стане норма свободата на медиите да бъде включена в годишния евродоклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Запитан дали подобен механизъм за контрол ще сработи Даниел Смилов коментира:

"Сега се обсъжда вземането на по-строги мерки, да речем обвързаността на спазването на ценностите, които са заложени в договорите на Европейския съюз, с финансирането на държавите и това ще бъде една доста щекотлива тема. Вече държави като Унгария или Полша са изказали несъгласие, особено по отношение на въпроси като независимост на съдебната власт, такъв тип критерии да влизат и да бъдат свързвани с финансирането, но според мен, един такъв инструмент има смисъл да се направи, защото той може реално да допринесе за решаване на тези въпроси. Само с декларации, само с мониторинг ми се струва, че те не могат да бъдат решени."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.