сряда, 30 септември 2015 г.

Интервю за дефицита на независимост на регулаторите (БНР)

Д. Смилов: Политическите играчи не трябва да инструментализират независимите експертни органи

 

Снимка: www.dnevnik.bg


Това са важни органи – има ги навсякъде по света, като от 80-те години започва един процес, при който част от правомощията на парламентите биват прехвърлени върху такива независими експертни органи, а целият проблем е как те да функционират добре. Това каза за "Хоризонт" в предаването "Преди всички" Даниел Смилов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии, по чиято инициатива ще се проведе експертна дискусия в рамките на проекта "Проблеми на прехода. Насърчаване на независимостта и доверието в институциите на либералната демокрация". 
По време на дебата ще бъдат разгледани два аналитични доклада, посветени на темите за независимостта на регулаторите и други контролни органи, както и на недоверието и качеството на демократичните институции у нас.
Два проблема сме оценили, заяви Смилов и поясни:

Ключът към добрата работа се състои в две условия – въпреки факта, че правомощия на парламента биват предоставени на тях, връзката с него не трябва да се губи. Това означава, че парламентът не просто се разтоварва от отговорностите си, но той продължава да следи внимателно как тези органи функционират. Той не може да се намесва в тяхната ежедневна работа и не може да влияе на конкретни техни решения, но чрез своя надзор над цялостната им дейност, той трябва да зададе ясни критерии за ефективност, независимост и отчетност – да има смислени изслушвания в Народното събрание и да има реакция при провал на регулаторната дейност на даден такъв орган.

Според Смилов съществува известна слабост в българския модел, защото парламентът оставя често регулаторните органи да функционират в изолация или в "непрозрачна среда", както и че се намесва само в кризисни ситуации, като тази намеса е пожарна и често пъти силно политизирана.

Вторият елемент, над който се спираме, за да функционират добре тези органи – трябва да има негласно споразумение. В някои модели това се нарича "конвенция между политическите партии" – че политическите парии и различните политически играчи няма грубо да се намесват в дейността на тези органи и няма да поставят конкретни задачи. В това отношение нашият модел също се проваля, защото нямаме такава конвенция, допълни програмният директор в Центъра за либерални стратегии.
Анализът ни показва, че при смяна на правителство започва една промяна на законодателната рамка, която в един или друг момент води до промяна в състава на голяма част от тези комисии – това ясно показва, че разбиране в основните политически играчи, че няма да инструментализират тези органи, все още отсъства, подчерта още Смилов.

Цялото интервю на Силвия Великова със Даниел Смилов чуйте в звуковия файл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар