Недоволство от страна на обществото спрямо независимите регулаторни и контролни органи, въпреки подобрението на законодателна рамка, и цялостна липса на доверие в българските институции. Това са част от констатациите на Центъра за либерални стратегии, който днес представи предварителен доклад по изследване, което ще приключи до няколко месеца.
Само 16% от българите са напълно съгласни, че държавата управлява в техен интерес. Затова и хората са по-демотивирани и нямат желание за активно участие в гражданския живот. Това от своя страна също задълбочава проблемите в работата на институциите, коментираха политолози и експерти.
За сметка на това българите са сред европейските граждани, които имат най- високо доверие в международни институции като ООН и Европейският парламент.
Все пак анализаторите виждат възможност да бъдат преобърнати отрицателните тенденции. Основание им дават отделни действия на хора с висока обществена репутация, които да служат за пример.
Публичността, отчетността, високата репутация на членовете им и натискът на обществото са основните фактори за независимостта на регулативните и контролни органи.
Народното събрание е институцията, която според експертите има нужната легитимност, за да следи за отчетността на регулаторите. Персоналният състав на тези органи трябва да бъде от професионалисти и експерти, а не от партийни членове, за бъдат предпазени тези органи от политически вмешателства, препоръчват експертите. Необходима е обща конституционна уредба на материята, която засяга регулаторните органи, заявиха в своите презентации проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата и преповадателят в Софийския университет "Св.Климент Охридски" д- р Атанас Славов.
Според социолога Боряна Димитрова регулаторните институции трябва
да бъдат реално свързани с политическата власт, за да може общественото
мнение да влияе върху тяхното функциониране.Фотограф: Цветелина Белутова
Политическият елит трябва да промени мисленето си за смисъла и начина на функциониране на независимите регулаторни органи, заяви политологът Даниел Смилов.
Не трябва да се стига до прехвърляне на функциите на изпълнителната власт към независими органи, тъй като това ще доведе до липса на политическа отговорност, коментираха от Института за пазарна икономика. Трябва да останат малък брой независими органи като Комисия за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси (КПУКИ) и Сметната палата, които да се избират от Народното събрание с квалифицирано мнозинство и да имат еднолично упраление (в момента това не е така - бел. ред).
Изпълнителната власт трябва да осъществява само своите функции, а в случай на спор да се намесва съдът, а не орган като Комисията за защита на дискриминацията например, коментираха експерти от института.
За регулаторните институции не е от значение ниското доверие на хората към тях,
заяви социологът Боряна Димитрова. Според нея те трябва да бъдат свързани с политическата власт, за да може общественото мнение реално да влияе върху тяхното функциониране.
Усиленото участие на обществото в политическите процеси, включително професионалните организации и неправителствения сектор, са пътят към изграждането на по-демократично и успешно общество, заключиха участниците в срещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар