Как да се реши бежанската криза? (Дарик)

На 15 септември говорихме с Боян Знеполски при Пролет Велкова за бежанската криза. Заглавието на Дарик. Звуковият файл е тук.

Без паника, моля!

Имаше едно време унгарски филм "Без паника, моля!". Ситуацията в днешна Европа изглежда паникьорска. Да, проблемите с бежанци и мигранти са много сериозни, но с паника те само биха се влошили. А и колкото да са сериозни, далеч не са нершими: необходими са ефективни и координирани действия и най-важното - правилно дефиниране на проблема.

Паниката се засилва от два фактора. ЕС не успя да постигне съгласие по обща политика. Стигна се до хаотично, верижно "затваряне" на граници, което доведе и до струпвания на хора, до безредици. Тази картина заля медиите и подсили страховете от "цунами" от хора, което "помита" Европа. Та първата опасност е от истеризирането и паниката. Страхове има навсякъде, но политиците нямат право да се водят и плъзгат по тях, за да печелят популярност.

Втората опасност е от грешно дефиниране на проблема. Европа не е заплашена от интегрирането на няколкостотин хиляди бежанци - пък били те и няколко милиона. Каквито и трудности и неудобства това да създаде, въпросът е по-скоро технологичен - как най-безболезнено да се организират нещата. Голямата опасност за Европа е от липсата на общо решение, което ще доведе до непосилен натиск върху периферията й. Ако всички верижно си затворят границите, Гърция, Италия, а след тях и ние ще сме тези, които ще трябва да поемат всички. Ако Гърция, да речем, рухне под напора на бежанци, това вече ще е краят на ЕС - пълна нефункционалност. А ако хиляди започнат да се стичат покрай нашата ограда - или пък с лодки по Черноморието - всеки може да си представи проблемите пред България.

Какви са пътищата напред? Стените са полезни, но само като инструмент за насочване и ограничване на потоците, проверка на бежанците, спиране на каналджиийство. Едва ли някой си представя, обаче, че е възможна ситуация, при която край стените ни с години мизерстват и гният хора, че ги отблъскваме със сълзотворен газ и водни оръдия, а и с оръжие и армия. А пък и колко време могат хора да живеят в палаткови лагери? В Турция има вече около два милиона сирийци. Тяхната бройка ще се увеличава. Турция няма да може да интегрира всичките по смислен начин. Останалите ще мизерстват, ще се радикализират, ще дестабилизират приелата ги страна. Ние имаме ли интерес от подобни процеси, които ще доведат или до репресивен режим, или до хаос в южната ни съседка? 

Всичко това може да се избегне, ако има разумен план за разселване на част от тези бежанци из Европа. Алтернативата за нас е ясна - или няколко хиляди по общ европейски план, или липса на гаранции, че непредвидими маси от хора ще стоят пред стената ни или по плажовете ни, без реална възможност за полезен ход.

И накрая, има известна опасност от фашизация на Европа. Виждаме го вече по говоренето. Криминализирането на всички бежанци като потенциални терористи или поне като лицемерни икономически имигранти, които не заслужават солидарност, е много опасно. Фашизмът започва точно с такова дехуманизиране на цели категории от хора, спрямо които вече всякакви мерки стават приемливи. Чухме вече и призиви армията да се използва, да стреля от стената по "човешкото цунами".

Засега това е по-скоро израз на паникьорство. Но когато страхът стане водещ, когато въпросът се постави - или "те", или "ние" - голямото бедствие става неизбежно. Какъвто й да е проблемът с бежанците, колкото й да е тежък, той не е от такъв екзистенциален характер и възможности за колективно, разумно решение има много. Въпросът е и политиците, но и медии и публичната сфера като цяло, да запазят самообладание и възможност за трезва преценка.