събота, 30 януари 2016 г.

Тонът, съдържанието и реакциите на доклада на ЕК (ClubZ)

За липсата на политическа воля и отчаяните напъни това да се прикрие




Снимка Веселин Боришев

ДАНИЕЛ СМИЛОВ
ЕК не наруга правителството директно, затова някои обявиха доклада за „позитивен“. Те влязоха в ролята на врабчето Чир - персонаж на Радичков, което не разбирало какво му говорят, освен ако не го ударят по главата. Тъй като физически удар, разбира се, нямаше, мнозина не стигнаха до епифания. И все пак картината, която този доклад рисува, е до болка познатата ни ситуация на обещания, институционални промени (незадоволителни) и липсващи резултати. Това, което е ново за този доклад, е, че се опитва да разпредели отговорностите за различните провали. Сред тях трябва да бъде отредено особено място на ВСС, прокуратурата и управляващото мнозинство. Специални похвали пък получават протестиращите съдии и авторите на стратегията за съдебна реформа.
За пръв път имаме и по-организирана реакция на част от пресата и политическите партии от рода на „Коя е ЕК, че тя да ни казва какво да правим“. Зад това репчене прозират зле прикрити интереси от запазване на статуквото в съдебната система (т.е. ДПС и г-н Пеевски), поувлечен националистически апломб (Каракачанов) или просто глупост.

И все пак важните изводи от доклада са следните:

  1. - ВСС наистина е загубил всякаква легитимност. В този смисъл искането от страна на ГЕРБ и РБ за оставката му бе правилно, макар и закъсняло. Съветът доста единодушно не си подаде оставката обаче, така че жестът с искането ѝ поувисна във въздуха. Сега би могло да се мисли за разпускане на ВСС чрез закона за съдебната власт, но това би повдигнало въпроса за конституционността на операцията. Технически възможност за такова разпускане има, но то ще остави горчив привкус за всеки конституционалист и ще разкрие една важна слабост на нашата система – че решенията на Конституционния съд действат само занапред. (Т.е. дори той да обяви за противоконституционен даден закон, неговите ефекти – като разпускане на ВСС – не могат да бъдат отстранени). Но ако се тръгне по този път, въпросът е защо в конституционната поправка ВСС беше оставен да доизкара мандата си;
  2.  
  3. - Във ВСС, разбира се, основна отговорност за провалите носят консолидираното мнозинство около г-дата Цацаров и Колев – които направиха всичко, за да блокират реформите, а напоследък се оплетоха и в инцидентни скандали от рода на „но ние не им позволихме“. Това също трябва да се отбележи, за да се отчете достойната опозиция в лицето на Лозан Панов, Калин Калпакчиев и малцината други техни съмишленици;
  4.  
  5. - Въпросът за ВСС не трябва да отклонява вниманието от два други проблема, по-сериозни от първия - безконтролността на прокуратурата и мнозинството от 208 души в парламента, които гласуваха осакатената конституционна поправка;
  6.  
  7. - Твърдението в доклада на ЕК, че се налага външна експертна проверка на работата на прокуратурата е снемане на доверието от Цацаров - нито повече, нито по-малко. Ако на висш конституционен орган му се налага да бъде проверяван от външни експерти, това означава, първо, че дейността му е проблемна и, второ, че е безконтролен в рамките на съществуващата система. Текстът на доклада е еднозначен: „В правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ.“ И още по-ясно за неразбралите: „Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.“
  8. Този анализ няма как да се извършва от самата прокуратура – точно от нея той трябва да е независим. А ЕК и изрично предлага свои експерти както и друга техническа помощ. Дали ще ги използваме или не е българско суверенно решение, но това не отменя искането за „независимост“ на анализа;
  9.  
  10. - Това твърдение, разбира се, стана обект на остра реакция на страна на прокуратурата, която отказа да бъде подлагана на „двоен мониторинг“. Да, подобен независим мониторинг със сигурност би бил негативна оценка и в този смисъл унижение за българска институция. Но пък по този начин се избягва унижението за страната като цяло, която иначе излиза, че не може да се справи с безконтролността и неефективността на свой собствен орган. Ако изборът е между достойнството на България и това на прокуратурата, той би трябвало да е много лесен за всички;
  11.  
  12. Забележителен е техническият аргумент, с който прокуратурата се противопоставя на заключенията от доклада. Г-н Цацаров твърди, че: "Независимият анализ като идея се появи като идея на 17 декември м.г. и дойде от министър-председателя. Тогава се постави въпросът за независима експертна помощ, но в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Прокуратурата е готова да приеме чужди експерти, имам предвид магистрати от самите членки на ЕС. Не говорим за експертиза или друга инициатива осъществена от наши или чужди неправителствени организации, а за пряка експертна помощ при разглеждането на делата, при работата на антикорупционното звено, за борбата с организираната престъпност".
  13. Дали неправителствени организации ще участват е безпредметно – въпросът е кой ще осъществи този независим анализ. Очевидно трябва да е някой извън самата прокуратура – може да е парламентарна комисия, която се допитва до експерти, може да е панел от утвърдени юристи (български или външни) и т.н. Може дори ВСС да възложи и проведе подобен анализ, но без прокурорите в него да се месят в избора на експерти, методологията или заключенията. Всичко това би било „независим анализ“. Нещо повече, абсолютно абсурдно е да се твърди, че този „независим анализ“ трябва да става само в рамките на CVM процедурата – т. е. в самия доклад на ЕК. Би излязло, че ЕК иска от нас да направим нещо, която тя трябва да си свърши. Истината е, че ЕК иска нашите институции да проведат „независим анализ“ и по-дълбока реформа на прокуратурата, тъй като явно настоящата ситуация е неудоволетворителна. Ако трябва двоен, ако е нужно и троен мониторинг може да се въведе;
  14.  
  15. - Констатацията - па макар и в бележка под линия - че конституционната поправка не води до по-отчетна прокуратура и по-независим съд е оценка - негативна - за политическото мнозинство в парламента и напомняне за неговата политическа отговорност за този провал.  Ето го и конкретния текст: „Направеното в последната минута преразпределение, при което един член от парламентарната квота беше прехвърлен от прокурорската към съдийската колегия, доведе до оставката на министъра на правосъдието и до протести от страна на основното професионално сдружение на съдиите. То беше счетено за стъпка, която засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата.“В крайна сметка "по-отчетна прокуратура" и “по-независим съд“ бяха двете основни цели на реформата. Защо беше направена това преразпределение на квотите в последния момент тогава? Кой е отговорен за това? Да, разделението на ВСС на две е стъпка напред, но защо беше направена въпросната стъпка назад, когато ГЕРБ гласува точно срещу този аспект на реформата и се поддаде на изнудването на ДПС и АБВ? Риторични въпроси.;
  16.  
  17. - Оттук и основният въпрос, който докладът повдига. Защо след една година в управлението, след като беше изработена добра стратегия за реформа (благодарение на Христо Иванов основно), отново сме на кота нула и трябва пак да обещаваме, че ще изпълним обещаното, ще ускоряваме, ще кърпим, ще компенсираме и т. н. Очевидно става дума за липса на достатъчна политическа воля и отчаяни напъни сега да се прикрие този факт. Като е толкова добра стратегията, защо не беше изпълнена и защо нейният автор беше изгонен в масов заговор (при който даже и част от РБ го предадоха)?

Това е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ въпрос, който докладът на ЕК изкрещява

А иначе, тонът на комисията е, разбира се, аргументативен и спокоен. Ако махнем филтъра на школуваната дипломатичност, обаче, емоциите в него са добре предадени от това прекрасно изпълнение на оперната дива Петибон – за тези, които могат да го чуят:
Снимка Веселин Борише




Снимка Веселин Боришев













EК не наруга правителството директно, затова някои обявиха доклада за „позитивен“. Те влязоха в ролята на врабчето Чир - персонаж на Радичков, което не разбирало какво му говорят, освен ако не го ударят по главата. Тъй като физически удар, разбира се, нямаше, мнозина не стигнаха до епифания. И все пак картината, която този доклад рисува, е до болка познатата ни ситуация на обещания, институционални промени (незадоволителни) и липсващи резултати. Това, което е ново за този доклад, е, че се опитва да разпредели отговорностите за различните провали. Сред тях трябва да бъде отредено особено място на ВСС, прокуратурата и управляващото мнозинство. Специални похвали пък получават протестиращите съдии и авторите на стратегията за съдебна реформа.

За пръв път имаме и по-организирана реакция на част от пресата и политическите партии от рода на „Коя е ЕК, че тя да ни казва какво да правим“. Зад това репчене прозират зле прикрити интереси от запазване на статуквото в съдебната система (т.е. ДПС и г-н Пеевски), поувлечен националистически апломб (Каракачанов) или просто глупост.

И все пак важните изводи от доклада са следните:

  1. - ВСС наистина е загубил всякаква легитимност. В този смисъл искането от страна на ГЕРБ и РБ за оставката му бе правилно, макар и закъсняло. Съветът доста единодушно не си подаде оставката обаче, така че жестът с искането ѝ поувисна във въздуха. Сега би могло да се мисли за разпускане на ВСС чрез закона за съдебната власт, но това би повдигнало въпроса за конституционността на операцията. Технически възможност за такова разпускане има, но то ще остави горчив привкус за всеки конституционалист и ще разкрие една важна слабост на нашата система – че решенията на Конституционния съд действат само занапред. (Т.е. дори той да обяви за противоконституционен даден закон, неговите ефекти – като разпускане на ВСС – не могат да бъдат отстранени). Но ако се тръгне по този път, въпросът е защо в конституционната поправка ВСС беше оставен да доизкара мандата си 
  2. - Във ВСС, разбира се, основна отговорност за провалите носят консолидираното мнозинство около г-дата Цацаров и Колев – които направиха всичко, за да блокират реформите, а напоследък се оплетоха и в инцидентни скандали от рода на „но ние не им позволихме“. Това също трябва да се отбележи, за да се отчете достойната опозиция в лицето на Лозан Панов, Калин Калпакчиев и малцината други техни съмишленици;
  3. - Въпросът за ВСС не трябва да отклонява вниманието от два други проблема, по-сериозни от първия - безконтролността на прокуратурата и мнозинството от 208 души в парламента, които гласуваха осакатената конституционна поправка;
  4. - Твърдението в доклада на ЕК, че се налага външна експертна проверка на работата на прокуратурата е снемане на доверието от Цацаров - нито повече, нито по-малко. Ако на висш конституционен орган му се налага да бъде проверяван от външни експерти, това означава, първо, че дейността му е проблемна и, второ, че е безконтролен в рамките на съществуващата система. Текстът на доклада е еднозначен: „В правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ.“ И още по-ясно за неразбралите: „Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.“ Този анализ няма как да се извършва от самата прокуратура – точно от нея той трябва да е независим. А ЕК и изрично предлага свои експерти както и друга техническа помощ. Дали ще ги използваме или не е българско суверенно решение, но това не отменя искането за „независимост“ на анализа;
  5. - Това твърдение, разбира се, стана обект на остра реакция на страна на прокуратурата, която отказа да бъде подлагана на „двоен мониторинг“. Да, подобен независим мониторинг със сигурност би бил негативна оценка и в този смисъл унижение за българска институция. Но пък по този начин се избягва унижението за страната като цяло, която иначе излиза, че не може да се справи с безконтролността и неефективността на свой собствен орган. Ако изборът е между достойнството на България и това на прокуратурата, той би трябвало да е много лесен за всички;
  6. Забележителен е техническият аргумент, с който прокуратурата се противопоставя на заключенията от доклада. Г-н Цацаров твърди, че: "Независимият анализ като идея се появи като идея на 17 декември м.г. и дойде от министър-председателя. Тогава се постави въпросът за независима експертна помощ, но в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Прокуратурата е готова да приеме чужди експерти, имам предвид магистрати от самите членки на ЕС. Не говорим за експертиза или друга инициатива осъществена от наши или чужди неправителствени организации, а за пряка експертна помощ при разглеждането на делата, при работата на антикорупционното звено, за борбата с организираната престъпност". Дали неправителствени организации ще участват е безпредметно – въпросът е кой ще осъществи този независим анализ. Очевидно трябва да е някой извън самата прокуратура – може да е парламентарна комисия, която се допитва до експерти, може да е панел от утвърдени юристи (български или външни) и т.н. Може дори ВСС да възложи и проведе подобен анализ, но без прокурорите в него да се месят в избора на експерти, методологията или заключенията. Всичко това би било „независим анализ“. Нещо повече, абсолютно абсурдно е да се твърди, че този „независим анализ“ трябва да става само в рамките на CVM процедурата – т. е. в самия доклад на ЕК. Би излязло, че ЕК иска от нас да направим нещо, която тя трябва да си свърши. Истината е, че ЕК иска нашите институции да проведат „независим анализ“ и по-дълбока реформа на прокуратурата, тъй като явно настоящата ситуация е неудоволетворителна. Ако трябва двоен, ако е нужно и троен мониторинг може да се въведе;
  7. - Констатацията - па макар и в бележка под линия - че конституционната поправка не води до по-отчетна прокуратура и по-независим съд е оценка - негативна - за политическото мнозинство в парламента и напомняне за неговата политическа отговорност за този провал.  Ето го и конкретния текст: „Направеното в последната минута преразпределение, при което един член от парламентарната квота беше прехвърлен от прокурорската към съдийската колегия, доведе до оставката на министъра на правосъдието и до протести от страна на основното професионално сдружение на съдиите. То беше счетено за стъпка, която засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата.“В крайна сметка "по-отчетна прокуратура" и “по-независим съд“ бяха двете основни цели на реформата. Защо беше направена това преразпределение на квотите в последния момент тогава? Кой е отговорен за това? Да, разделението на ВСС на две е стъпка напред, но защо беше направена въпросната стъпка назад, когато ГЕРБ гласува точно срещу този аспект на реформата и се поддаде на изнудването на ДПС и АБВ? Риторични въпроси.;
  8. - Оттук и основният въпрос, който докладът повдига. Защо след една година в управлението, след като беше изработена добра стратегия за реформа (благодарение на Христо Иванов основно), отново сме на кота нула и трябва пак да обещаваме, че ще изпълним обещаното, ще ускоряваме, ще кърпим, ще компенсираме и т. н. Очевидно става дума за липса на достатъчна политическа воля и отчаяни напъни сега да се прикрие този факт. Като е толкова добра стратегията, защо не беше изпълнена и защо нейният автор беше изгонен в масов заговор (при който даже и част от РБ го предадоха)?

Това е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ въпрос, който докладът на ЕК изкрещява

А иначе, тонът на комисията е, разбира се, аргументативен и спокоен. Ако махнем филтъра на школуваната дипломатичност, обаче, емоциите в него са добре предадени от това прекрасно изпълнение на оперната дива Петибон – за тези, които могат да го чуят:


Няма коментари:

Публикуване на коментар