понеделник, 29 юни 2015 г.

Ако всички стоят настрана и мълчат за съдебната реформа, агресорите ще спечелят ("Дневник")


От Лора Филева Всички статии на автора
Месец след като правосъдното министерство представи промените в устройствения закон за съдебната власт и внесе промените в Конституцията, с които управляващите заявиха воля за съдебната реформа, вече могат да се обозначат средствата, които противниците на идеите ползват - бягане от професионалния дебат и атаки срещу министъра на правосъдието Христо Иванов (последният пример е заседание на Висшия съдебен съвет от миналата седмица, на което членове на съвета, сред които и главният прокурор Сотир Цацаров поискаха сметка от Иванов за негови думи и писаха за това и на премиера Бойко Борисов). По тази тема разговоряме с преподавателя от Софийския Университет и политолог Даниел Смилов.

Как ви изглежда общественият дебат у нас по важни въпроси - адекватен ли е, и защо не може да заинтригува общественото внимание извън някое скандално изказване

- Oбщественият дебат е функция на политическата система+медийната среда+автономните граждански и обществени структури: университети, НПО и т.н. Във всяка една от тези сфери имаме сериозни структурни проблеми, така че не може да се очаква много високо качество на обществените дебати. Но дори на този фон в последно време се наблюдава определена истеризация на тона и личностни нападки далеч отвъд допустимото. Наскоро сравнявах английските таблоиди със сходните им издания у нас. Ние ги бием многократно по вулгарност на изказа и малокултурие на аргументацията. За съжаление, вината за този печален резултат не е само на тези, които капитализират на база евтини трикове като ШОК, БОМБА и т.н. Ситуацията е диагноза и за консуматорите на такъв продукт – т.е. големи части от обществото. Медиите може и да са криво огледало, но и първообразът не е особено лицеприятен. 

Конкретно как оценявате споровете за съдебна реформа - аргументите и контрааргументите?
- Сериозният дебат се състои далеч от общественото внимание, докато публиката е залята с информация за личностите от едната и другата страна. Най-вече от едната, защото статуквото в съдебната система се ползва от услугите на медийна империя, специализираща в ниския журналистически регистър. Съдържателните аргументи на противниците на реформата, например, са разнопосочни и взаимноизключващи се. Ето няколко примера:

- За да се постигне реформата на ВСС – разделянето му на две колегии - не е необходима конституционна поправка (БСП);

- За да се постигне реформата на ВСС е необходима не само конституционна поправка, но и Велико народно събрание (АБВ, а от скоро и ВСС);

- Поправките са незначителни, козметични и загуба на време по отношение на истинската реформа (БСП); 

- Поправките са драматични - "изнасилване на Конституцията" (по проф. Близнашки) и "овладяване" на съдебната система....

Друго впечатление, което се налага, е, че основни говорители по определени теми стават институциите, които би трябвало да са обект на реформата. Водещ специалист по реформата на прокуратурата се оказва господин Главният прокурор. И, изненада: неговата позиция е, че каквото и да се прави, правомощията на главния прокурор не трябва да се пипат, не трябва да се поставя дори въпросът за неговата смяна, нито пък да се мисли за по-ефективни механизми за търсене на отговорност за драматични провали на прокуратурата. (Които, трябва да се каже, не липсват – от Костинброд до КТБ). 

Първи специалисти по реформата на ВСС пък са неговите членове, за които основното е, че може всякаква реформа да се прави, но не и такава, при която те трябва да прекъснат мандата си. В отстояването на тази принципна и прогресивна позиция те стигнаха дотам, да твърдят че е необходимо Велико народно събрание за разделянето на съвета на две камери. Подобен непрофесионализъм сам би дал основание да им се иска оставката в една нормална конституционна демокрация.

Безспорно всеки има право на мнение: трябва да бъдат изслушани и самите институции. Но тяхното мнение трябва да бъде умножено по ефикасността, интегритета и професионализма, който са демонстрирали дотук. А като умножавате по числа близки до нулата, резултатът е също много малко число.

Има и недобросъвестност в аргументацията. Например, някой се хване за детайли в предложената реформа: явното гласуване във ВСС или намаляването на дължината на мандата му (от пет на четири години), например. И вместо да излага спокойно аргументите си срещу тези детайли, започва да громи реформата като цяло и екипа, който я предлага. Това е интелектулна недобросъвестност, изразяваща се в липса на мяра.

Търсеният кумулативен ефект от всичко това е да се дискредитира самата идея за реформа, както и екипа зад нея.

Разгледани поотделно, всеки един от изброените контраргументи е несъстоятелен. Но тиражирани масово, те целят да създадат впечатлението за обреченост на цялото начинание. Много е интересно, че "съпротивата" срещу реформата идва най-вече от лобита със силни позиции в съдебната система. Политическата опозиция – БСП основно – не е флагман на тази съпротива. ДПС изчаква, като се надява да "изтъргува" евентуална своя подкрепа за части от пакета. По този начин основните говорители се оказват или институциите обект на реформа, или ad hoc привлечени професори и гастрольори
Успяват ли да се откроят смислени послания?
- Има ги, макар и не ясно откроени. За мен основният въпрос е: възможно ли е ново начало в съдебната система без революция - чрез еволюционни промени на съществуващата регламентация и практики? Конституционната поправка цели точно това – сериозен ремонт на автомобила, докато той остава в движение и може да се използва. Ще има скептици и в двете посоки – едни ще твърдят, че поправката е козметична, други – че е толкова радикална, че колата ще спре. Истината е, че тази поправка е възможност за институционални и персонални промени, която трябва да се използва.

Всички са убедени, че системата не функционира добре: затова пазенето на статуквото е загубена позиция. Имаме провали на органите, които трябва да наблюдават, оценяват и вземат съответните мерки по отношение на работата на съд и прокуратура. Прокуратурата се компрометира тежко в казусите "Костинброд" и "КТБ", но адекватна реакция от страна на ВСС нямаше. Съдът, за съжаление, е не по-малък проблем. Ключови дела се решават на формалистични основания, далеч от всякакъв здрав разум. Стигна се дотам съдилищата да се произнасят не върху вината на подсъдимия, а върху това дали е била предубедена или не долната инстанция. Ами ако самата последна инстанция е предубедена, какво става? Хората си задават тези въпроси и губят доверие в системата като цяло.

Вижте какви "казуси" са се натрупали в съдебната практика и като цяло в прилагането на закона. Политик взел хонорар като хидроинженер, но не е в конфликт на интереси, защото макар да е взел хонорара след влизането на закона за конфликт на интереси в сила, е подписал договора за него преди това. Жената на министър-председател става подизпълнител на чуждестранен консултант, получил тлъста поръчка за реклама от правителството, но нарушение на нито един закон няма.
Ръководител на комисия, който си записвал кой да "удари" по политическа линия в тефтерче, е съден за това, че не е качил на сайта на комисията някакви решения, а в хода на делото тефтерчето му е откраднато, докато вещо лице се облекчава в храстите. Млад човек има медийна империя, но юридически всъщност я няма, което не е в нарушение на нито един закон. Прокуратурата влиза в банка (след което следва масово теглене на пари от нея и фалит), за да предотврати измислен опит за убийство. Вътрешен министър, по времето на който разрешенията за подслушване са около 20 000, е съден, че е отказал използване на СРС. Банкер си раздава кредити на собствени фирми, а оттам на трети лица, но гуверньорът на БНБ не носи никаква отговорност за този пропуск в надзора, понеже е отговорен само заместникът му...
Един здрав разум би приел всичко това за някаква абсурдистка белетристика. Даниил Хармс вече е засенчен от нашата юридическа реалност. Докато това е така, гражданите не могат да имат високо мнение за съдебната система.

Все по-преобладаваща в говоренето за реформа на съдебната власт е агресията към министъра на правосъдието - вашето обяснение: статуквото се страхува и затова напада ва банк, или по-скоро е уверено, че промените няма да минат и оттам черпи кураж?
- Това е най-ниската част от конституционния дебат, за която са мобилизирани и хора със съответните таланти. Аз се възхищавам от упоритостта, търпението и жертвоготовността на министъра на правосъдието Христо Иванов. Дяволията е в това, обаче, че фокусирането върху неговите качества е една от стратегиите на противниците на реформата – да се отклони вниманието. Министърът има професионалната квлификация и най-важното – политическия мандат – да предлага съдебна реформа. Този мандат идва и от ГЕРБ, и от Реформаторския блок  – т.е. от двете основни партии в коалицията. Този демократичен мандат трябва да бъде уважаван, а симпатиите и антипатиите всеки да си държи за себе си.
Нещо повече, личностите, които добросъвестно изпълняват ясен политически мандат, трябва също да бъдат уважавани. Не заради самите тях, което е базово изискване на цивилизованост, но заради хората, дали им този мандат. Това пък е изискването на елементарната демократична логика. С две думи, признак на изключително ниска култура е персонализирането на темата за съдебната реформа

Дали е белег на увереност или страх? По малко и от двете, защото битката далеч не е приключила.

Какво трябва да направи обществото, за да неутрализира тази агресия - видимо това не е дебат, а нападение? Как мислите?
- Рецептата е ясна: стоицизъм от страна на обектите на агресия и ясно изразена съпричастност към тях от страна на мислещите и отговорни хора. Ако всички стоят настрана и мълчат, агресорите ще спечелят. Мрънкането, обаче, не се брои за позиция: то е по-скоро печален хор в прослава на агресията.

събота, 27 юни 2015 г.

Sofia Pride 2015


Конституцията и професорските метаморфози (портал "Култура" и "Дневник")

 
Дневник публикува анализа на Даниел Смилов от портала "Култура".

Пиша този текст като доцент от Софийски университет, преподавател по сравнително конституционно право в политически контекст, който има два доктората: един от Оксфордския университет и един от Централно-европейския университет в Будапеща. Секретар съм на експертния панел по политически партии на ОССЕ и като такъв съм работил по множество документи на Венецианската комисия – както при изработването на "гъвкаво право", така и на мнения и оценки на законодателни реформи в страните членки. Наред с десетки други публикации, автор съм на студията за ролята на съдиите в разделението на властта в Оксфордския наръчник по сравнително конституционно право (Oxford Handbook of Comparative Constitutional Law, Oxford University Press, 2012).

1. Смешно е човек да изтъква научните си титли и постижения в публичните дебати. Така както е абсурдно да се започва статия по този начин, комично и досадно е във всяко свое изказване да натякваш на публиката, че си професор, доцент или нещо друго. Експертизата трябва да си личи от съдържанието на тезите, от маниера на изказването им, от дълбочината на аргументацията;

2. Българската конституция не е монографична разработка на някой професор. Демократичните конституции обикновено са колективно дело. При приемането им има много договаряне, компромиси, сблъсък на интереси. Водещи са политическите действащи лица, макар че и ролята на експертите не бива да се подценява. Но експертите да си приписват авторство или почти ексклузивен статут на "баща на конституцията" е отвъд чертата на приличието. В САЩ, откъдето този термин идва, безспорните founding fathers са тези, подписали или Декларацията за независимостта, или конфедеративния устав, или федералната конституция. "Бащи и създатели на конституцията" са тези, които са я подписали във Филаделфия (или поне са участвали в конвенцията). Или пък са били автори (като John Jay) на Federalist papers – дефинитивната публична защита на федералната конституция в пресата по време на ратификацията й. Бляскави умове като Джеферсън, Мадисън и Хамилтън са проявявали завидна скромност в сравнение с определени нашенски претенции по сходни теми;

3. Конституцията не предполага монопол върху интерпретацията й, запазен за определен експерт или професор, участвал при създаването й. Дори истинските "бащи на конституцията" нямат подобен монопол. "Мъртвата ръка на миналото" не трябва да диктува винаги решенията на настоящето. Затова самоназначилите се певци на "оригиналния смисъл" на конституцията нямат някаква по-голяма аргументативна тежест a priori;

4. Един министър на правосъдието, зад който стоят партии, избрани от хората с мандат да реформират съдебната система, министър, който полага добросъвестни усилия да изпълни задачата си, като минимум заслужава уважение от общественици и конституционалисти. Неприемливо е да се правят опити да се хвърли сянка върху експертизата му с персонални подмятания, язвителни бележки – от рода на работа в НПО и т.н. Професор по конституционализъм би трябвало да знае, например, че неправителствените организации са защитена форма на сдружаване, характерна за всяка една конституционна демокрация. Колкото по-напреднала и утвърдена е тя, толкова по-развита система от неправителствени организации има. Различна гледна точка по въпроса съществува само сред някои руски конституционалисти, в жълтата преса и в отделни изказвания на главният прокурор на РБ;

5. Един служебен министър-председател носи отговорност за министрите в кабинета си и не може да си измие ръцете с това, че даден министър му е бил "натрапен" от президента. Служебното министър-председателстване не е шарено перо на капата, а ангажимент за лоялност към президента и отговорност за целия кабинет пред него, а оттам и пред народа. Ако не си бил съгласен с определено назначение или политика, редно е било да не поемеш поста, или да подадеш оставка. Изключително ниско като политическа култура е пост фактум да размахваш критики и несъгласия, защото по този начин дискредитираш себе си (което си е твой проблем), но и президента, гласувал ти доверие;

6. Ако даден експерт е против два – сравнително второстепенни – елемента от голям пакет от мерки за промяна на конституцията, той би трябвало да фокусира аргументите си срещу тях, а не да тръби, че целият опит за поправка е "изнасилване на конституцията". Например, в настоящата ситуация е възможно да смяташ, че намаляването на мандата на ВСС от пет на четири години подронва гаранциите за независимост на този орган. Също така е възможно, макар и далеч по-спорно, да считаш тайното гласуване във ВСС за по-сериозна защита на тази независимост от явното. Но заради тези две мерки да станеш рупор срещу цяла една реформа, която по принцип си подкрепял, е неоправдано. В крайна сметка основният й смисъл е разделянето на ВСС на два панела, увеличаване на възможностите за достъп до Конституционния съд и т.н. Очевидно е, че в такъв един случай има огромно разминаване между тежест на представените аргументи и острота и посока на цялостната позиция. Това разминаване не може да бъде компенсирано с медийна шумотевица и размахване на титли;

7. Едно минимално намаляването на мандата на ВСС само по себе си не е в разрез с конституционализма, нито противоречи на нашата конституция. Едно решение от 2003 г. на нашия КС "разтегля" прекомерно понятието "форма на държавно управление", като включва в него и баланса на властите. По логиката на КС, всяка промяна в баланса на прерогативи между властите е промяна и на "формата на държавно управление" и за нея се изисква Велико народно събрание . Това решение не е особено издържано, защото под понятието "форма на държавно управнение" в литературата е възприето да се включват само основните белези на хоризонталното разделение на властите – например, дали една конституция предполага парламентарна или полу-президентска уредба. Но да предположим заедно с КС, че балансът между всеки прерогатив на законодателната и съдебната власт също влиза в това понятие. Променя ли се този баланс с намаляването на мандата на ВСС? Дори и това да става, то е незначително, защото половината от членовете на ВСС се избират от самите магистрати. Т.е. – увеличаването на правомощията на НС да избира членове на ВСС на по-кратък период, се балансира с правомощието на самите магистрати да избират същия брой такива членове в по-кратък четири-годишен период. Ерго, да се твърди, че такава промяна е противоконституционна, защото може да се проведе само от Велико народно събрание е необосновано;

8. Може би аргументът е, че тази промяна – на продължителността на мандата, заедно със създаването на два отделни панела – би дала възможност за подмяна на сегашния ВСС с нов, което може да се счете за политическа интервенция, нарушаваща независимостта на съдебната власт. И наистина, едно от завоеванията на нашия конституционализъм от началото на новия век е, че ВСС не е бил подменян, преди да изтече конституционно-зададения му мандат. За съжаление, обаче, мнението, че ВСС – и то в този му състав – не изпълнява добре функциите си, е "ноторно известен факт" (ако използваме наукообразното клише). Този факт се потвърждава и от европейските доклади, и от добросъвестните местни анализи, и от общественото мнение. Не го споделят само мнозинството от настоящите членове на ВСС, сред които е и главният прокурор, както може би и някои руски конституционалисти, но това не е сигурно. Поради това незачитане на факта, ВСС не иска да си подаде оставката, както би било редно в една нормална държава. На сметката на ВСС към настоящия момент се трупат поне следните сериозни прегрешения. Първо, имаме фалита на КТБ, при разгръщането на който прокуратурата взе дейно участие. ВСС нито направи анализ на тези действия и специално на пропуските на главния прокурор в подопечната му институция, позволили да се стигне до действия на прокурори, предизвикали банкова паника. Нито пък бяха взети необходимите дисциплинарни мерки по високите етажи на прокуратурата, защото е ясно, че подобни действия не могат да са самодейност на младшия състав. Второ, костинбродските действия на прокуратурата също се разминаха с подобна липса на интерес от страна на ВСС. Това, че главният прокурор счита за нужно да даде обяснение по този казус пред Беновска или Хекимян, е хубаво, но тези обяснения трябва да станат в рамките на формални процедури пред ВСС. И този орган да излезе с авторитетно становище за това имало ли е, или е нямало нарушения от страна на прокуратурата – и то на ръководството й – в толкова скандални за обществеността казуси. Самият факт, че нищо подобно не се е случило, е израз точно на тази печална ноторност, за която стана дума по-горе;

9. ВСС целокупно се произнесе, че за предлаганите промени в конституцията е необходимо Велико народно събрание. Освен че е очевиден пример за аргумент от личен интерес, това решение хвърля и сериозна сянка върху компетентността на членовете на този орган. В крайна сметка конституцията не е локум, който да бъде разтяган така, както на някой му харесва;

10. Не е ли работата на конституционния законодател, чрез поправка на конституцията – а не със закон и просто мнозинство – да се опита да преодолее безизходицата, създадена от една окопала се магистратска върхушка, която системно не изпълнява функциите си, но успява да се нагоди към силните на деня и да ги обслужва?

11. "Не трябва едно лоби да бъде сменяно с друго – това ще е "изнасилване" на съдебната власт". Ако някой е системно изнасилван от едни, поне им е свикнал: изглежда това е логиката зад този аргумент. Съмнителната му психологическа страна е малкият му дефект, обаче. Тревожна е презумпцията за безалернативност на опорочаването на съдебната власт. Презумпцията за невъзможност за ново начало, пък дори и с промяна на конституцията. Та нали това е целият смисъл на предлаганите реформи: променяйки основния закон, да опитаме да започнем начисто – с нови процедури, а и с нови хора. Такива, които по възможност не са се озовали на върха, заради близостта си с този или онзи, а после са преминали един катарзис, а сега са вече на втори. Защо един уважаван конституционалист би бил против опита за ново начало?

11. ДПС и г-н Пеевски не са, разбира се, едно и също нещо – едното е партия, а другото е депутат с услужлива медийно-корпоративна империя. Партията, обаче, не се е разграничила по никакъв начин от империята двете продължават взаимно да се обслужват. Да станеш конституционен съветник на партията, която дори и не признава подобен проблем, не е конституционен въпрос. Въпрос на съвест и политическа култура обаче е;

12. И хората, и конституционната уредба могат да се променят. Но плавно, така, както се поправя лодка в открито море: дъска по дъска, рейка по рейка. Следвайки тази известна метафора на Ото Нойрат, заключението е, че ако всичко се подмени едновременно, лодката ще потъне, конституцията ще претърпи революционно крушение, а човекът – радикална метаморфоза. Конституционализмът по принцип не търпи метаморфози. А и в личностен план, още Овидий е забелязъл, че метаморфозите не свършват добре. На един му се разтопил восъкът по новопридобитите криле, друг се превърнал в елен и го отстреляли ловци…

13. Парадокс: да претърпиш метаморфоза, за да подкрепяш едно статукво, в полза на което нищо добро сам не можеш да кажеш.

сряда, 24 юни 2015 г.

Казусът „Искров“: отговорност и конфликт на интереси (КлубZ)

Оставката е едно много закъсняло начало

Илюстрация БГНЕС
Илюстрация БГНЕС
Даниел Смилов
Иван Искров – след едногодишно забавяне, най-после подаде оставката си, макар и с отложен старт. Основният въпрос сега е да се направи точен анализ на отговорността му за казуса "КТБ", за да може в бъдеще да бъдат избегнати подобни драми. 
Отговорността
Г-н Искров отказва да поеме каквато и да е вина за фалита на четвъртата по големина банка в страната. По отношение на „политическата“ вина, самият факт, че Искров подава оставка, означава, че се е провалил в изпълнението на задълженията си. Да, оттегля се под натиск, но за всеки е ясно, че тази оставка е неизбежна и много закъсняла. Така че прощалните му думи, отричащи политичеката му отговорност, са силно обезценени.
По-интересният въпрос е дали г-н Искров е нарушил Закона за БНБ с действията си. Налага се мнение, че правна отговорност той не носи, защото един от подуправителите му, отговарящ за „надзора“, е извършил всичките нарушения на закона, като не е осъществявал необходимия контрол. От това едва ли не излиза, че подуправителите – особено този по надзора – са по-важни и по-отговорни от самия гуверньор, а БНБ е феодализирано образувание с липсващ централизиран контрол. Това обаче не е така – каквито и слабости да има Законът за БНБ, той не прави от управителя просто декоративна шапка на институцията. Логиката на разпределяне на отговорността по закон е следната:
Управителният съвет на БНБ, състоящ се от седем души, в който влизат управителят, подуправителите и трима членове, назначени от президента, има множество правомощия, между които влизат и следните:
Създаване на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ
Чл. 16
14. (нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) отговаря за създаването и поддържането
на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в
нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й;
Даване и отнемане на лиценз на банки
Чл. 16
15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в
сила от 1 януари 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30 юни 2011 г.)
издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни
системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при усло-
вия и по ред, определени със закон;
Поставяне на банки под специален надзор
Чл. 16
16. (нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101
от 2010 г., в сила от 30 юни 2011 г.) поставя банки под специален надзор при
условията и по реда на Закона за кредитните институции;
В този смисъл, като член на УС г-н Искров, заедно с останалите, носи отговорност за несправянето с горепосочените задачи: очевидно нито е създадена ефективна система за вътрешен контрол, нито е отнет лиценза на „банка“, която всъщност е пирамида, нито е поставена навреме под специален надзор и т.н. Така че „политически“ г-н Искров няма как да не носи никаква вина – той е участвал в решенията, които са съдбовни в случая с КТБ. Тук някой би казал, че политически Искров може и да носи вина, но всъщност не и от правна гледна точка, тъй като „колективна отговорност“ няма!
Обърнете внимание, обаче, на персоналните отговорности на гуверньора, които са в допълнение на тези му като член на УС:
Чл. 18
(1) Управителят на Българската народна банка организира, ръководи
и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с
този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуп-
равителите, и я представлява в страната и в чужбина...
Според тази разпоредба, г-н Искров е трябвало да организира и КОНТРОЛИРА дейността на банката – т.е. той е отговорен за функционирането на ЕФЕКТИВНАТА СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ вътре в БНБ от чл. 16. Тъй като такъв грандиозен скандал като КТБ – банка пирамида – се е случил, очевидно такава система или не е имало, или не е функционирала както трябва, но и за двете ясна правна отговорност носи и гуверньора на БНБ.
Вярно е, че определени правомощия са прехвърлени ексклузивно на подуправителите. Този, който отговаря за „надзор“ има следните функции:
Чл. 20
(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г.) Надзорът върху банковата система се осъ-
ществява от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, съгласно
определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове.
При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и
независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции.
Това означава, че конкретните проверки, анализи и тестове на отделните банки е в правомощията на подуправителя. Липсата на такива адекватни проверки на КТБ е наистина отговорност на подуправителя. Но фактът, че цялото управление на БНБ години е функционирало некачествено и е „проспало“ проблем като КТБ, е отговорност на управителя. Отговорност, която следва от задължението му да управлява ефективната система за вътрешен контрол в рамките на цялата банка. Тази отговорност е по-малка от тази на подуправителя – който е пряко виновен при провал – но макар и индиректна, тя не е незначителна или пренебрежима.
В този анализ е оставена настрана субективната страна – дали г-н Искров не е изпълнил задълженията си умишлено или не, от небрежност или друго – това е сложна за изясняване и доказване материя, която е от ключова важност за постановяване на евентуална наказателна отговорност. Но от обективна гледна точка не може да се твърди, че изискванията на Закона за БНБ са спазени.
Конфликтът на интереси: Назад, назад...
Другият важен въпрос по казуса „Искров“ е може ли управител на БНБ, отговорен за регулацията и контрола на банковата система, да е в очевидно близки, приятелски отношения със собственик на банка, която в последствие се оказва пирамида. Формално, присъствието на рожден ден не поражда възражения, освен естетически - по отношение на певчески способности и репертоар. Но в контекста на целия казус, тези близки, приятелски отношения са релевантни, когато се обсъжда субективната страна на въпроса, защо Иван Искров не е изпълнил задълженията си по Закона за БНБ. Една валидна хипотеза е, че тези приятелски отношения са причината Искров съзнателно да е занижил контрола върху подопечната му институция, а оттам и върху злощастната КТБ. Друга хипотеза е, че тези приятелски отношения са довели до приспиване на вниманието на г-н Искров, довело до небрежност при изпълнение на задълженията му. Дали това са верни хипотези може да се произнесе единствено съд. Но така или иначе, случаят „Назад, назад, моме Калино“ не може да бъде интерпретиран като безобиден детайл, нямащ никакви правни последици.
Анализът на действията на БНБ и нейните управители е необходим, но има и други институции, които трябва да бъдат подложени на формални процедури на изясняване на отговорността (от органите, отговорни за тях). Това са най-вече КФН и прокуратурата, чиито действия са също свързани с фалита на КТБ. За съжаление, за една година подобен анализ не се е случил, да не говорим за предприемането на превантивни мерки и търсене на съответната отговорност. От тази гледна точка оставката на г-н Искров е само едно много закъсняло начало.
-----
* Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.

вторник, 23 юни 2015 г.

Доц. Даниел Смилов: Закон за регистрация на лобизма би допринесъл за по-голяма прозрачност в политиката (Радио "Фокус")

23 Юни 2015 | 09:43 | Агенция "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"Доц. Даниел Смилов: Закон за регистрация на лобизма би допринесъл за по-голяма прозрачност в политиката
Снимка: Информационна агенция "Фокус"
София. Важно е в България да има Закон за регистрация на лобизма. Това заяви в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ политологът доц. Даниел Смилов във връзка с конференцията, организирана от асоциация „Прозрачност без граници“, свързана с лобистките практики. Той коментира, че един такъв закон би допринесъл за по-голяма прозрачност в политиката и институциите. Политологът обаче подчерта, че е важно да се разграничават легитимните форми на лобирането от задкулисните.
„Лобирането е една възможност за влияние и на гражданското общество, и на бизнеса върху законодателния процес. Това, което трябва да се направи, е да бъдат разграничени легитимните форми от такива форми, които са скрити, задкулисни и които могат да раждат корупционни практики“, каза доц. Смилов. Той допълни, че корупцията все още е сериозен проблем за България. Политологът коментира, че доверието на гражданите в политическата система продължава да бъде много ниско.
Доц. Смилов посочи още, че гражданските организации имат важна роля в обществото, тъй като те могат да предлагат политики и да влияят на общественото мнение със своите изяви.
 

Reuters: Bulgaria's central bank governor to quit in July, smooth transition seen

Reuters original link
 

By Angel Krasimirov

SOFIA, June 23 (Reuters) - Bulgarian central bank Governor Ivan Iskrov will resign on July 10, three months before the end of his term, he said on Tuesday, paving the way for smooth transition of power in a move welcomed by markets.
The search for a new governor is already under way in Bulgaria following the 2014 collapse of Corporate Commercial Bank (Corpbank), which triggered the biggest banking crisis in the Balkan country since 1990s.
The murky circumstances surrounding the failure of the country's fourth largest lender prompted a struggle to restore trust in Bulgaria's financial system and the central bank. Iskrov's bank was widely blamed for the collapse of Corpbank.
"I sincerely hope that any political controversy and partisanship that could frustrate the election within the defined period, will be avoided," Iskrov wrote to Bulgarian lawmakers.
ADVERTISING
Bulgaria's banking association has long urged parliament to appoint a new governor to allow proper preparation for health checks of the country's lenders in early 2016.
Preliminary hearings are now scheduled for Wednesday, and parliament is expected to vote on a successor on July 10.
Iskrov had repeatedly said he was prepared to resign once parliament agreed on a replacement. Last year, he accused lawmakers of using the central bank as a "political toy" as the crisis unfolded before elections.
"The move was expected and understandable, though it was late given the spectacular collapse of Corpbank," said Daniel Smilov, a political analyst at the Centre for Liberal Strategies.
"Now, it's important that a worthy man be chosen as a new governor as people are still waiting for the right analysis and answers, related to the Corpbank's failure."
A favourite for the post is Dimitar Radev, a senior economist with the International Monetary Fund, whose nomination is backed by the ruling centre-right GERB party and their junior partners, the Reformist Bloc. (Writing by Radu Marinas; Editing by Larry King)

понеделник, 22 юни 2015 г.

За БНР

Проблемът в БНР: г-н Радослав Янкулов си е покрил бюджетен дефицит от 2,5 млн. като е орязал хонорарите на водещите журналисти. Така се получава, че доходите на всички - администратори и журналисти - са поизравнени на ниски нива (средно около 900 лева заплата).

Тази мярка може и да връзва бюджета на радиото, но въпреки това протестът на водещите журналисти е оправдан.

Първо, защо точно те трябва да покриват дефицита на радиото?

Второ, Янкулов не твърди, че те не заслужават хонорарите си. Напротив, тъй като заплатите като цяло са ниски, единственият начин трудът на тези журналисти да бъде оценен адекватно, е този - с допълнителен хонорар. Тогава защо се отменят хонорарите?

Трето, изравняването на доходите през уравновиловката на заплатите прави водещите журналисти просто част от административната машина на институцията: едни метат, други раздават обществени поръчки, трети говорят в ефир... Тази картина може да е удобна за ръководството, но тя е опасна. В крайна сметка радиото създава съдържание, за което са отговорни точно тези водещи журналисти. И те трябва да имат достатъчно материална сигурност и тежест в радиото, за да изпълняват тези функции. Ако директорът с един замах може да променя доходите им, точно тази автономия се нарушава. Тук връзката със свободата на словото е ПРЯКА и СЕМ няма какво да се ослушва и кърши ръце, че нищо не може да направи. Ако не може да се намесва в такива случаи, може би няма нужда от него изобщо.

Накрая, г-н Янкулов се хвали, че е повишил заплати и е привлякъл допълнителни средства от реклама за радиото. На този фон звучат напълно необосновано твърденията му, че орязването на хонорарите на водещите журналисти е неизбежна и безалтернативна мярка. Явно става дума за опит за натриване на носа на водещи фигури на радиото с популистки заяждания за хонорари, милионери и пр. в радиото.

БНР е водеща медия, която е един от малкото стожери на качествената журналистика у нас. Тя е такава институция не заради г-н Янкулов, а заради точно тези водещи журналисти, които днес протестират. Редно е те да получат подкрепа, за да могат да продължат дейността си, въпреки г-н Янкулов.

неделя, 21 юни 2015 г.

Защо в София няма да има промяна (Капитал)

Моите думи в статия за местните избори от "Капитал" - пълният текст по-долу:

"Реформаторите в София се нуждаят от кандидат за кмет, който да консолидира вота им за общински съветници. От ключова важност е РБ да покаже високи нива на подкрепа в столицата. Това не изглежда особено трудно, тъй като блокът има много твърди и потенциални симпатизанти в София.", смята политологът Даниел Смилов. И добавя, че за блока би било сериозен успех, ако при вота за общински съветници в София успеят да станат втора политическа сила. "Друга цел би била да се изтъкнат слабости при управлението на столицата, които са очевидни. Други български градове, като Бургас например, с далеч по-малко средства изглеждат по-добре уредени и управлявани. Липсата на облик на София, хаосът и опортюнизмът при планирането са видими – от трагичните тротоари до еклектиката на публичната среда. Всичко това може да стане основа за силна кампания на РБ, стига да успеят да излъчат подходящи говорители по темата"
"Това ще е грешно решение, защото първият тур ще е индикативен за силата на отделните политически формации и ако РБ не се яви като единен субект в най-важните си центрове на подкрепа, това би обезверило голяма част от привържениците му.", казва той. Подобна може да се окаже ситуацията и в други областни центрове, което освен че ще е пропиляване на шанса на РБ да извоюва позиции в местната власт, може да доведе и до разпада на съюза. Цената за което е, че надеждата за по-добро управление на столицата и другите големи градове изглежда пропиляна.

 

 Велина Господинова

Битката за столицата на местните избори няма да е за кмет, а за общинския съвет

Депутатът Вили Лилков ще е кандидатурата на Реформаторския блок за кмет на София

Фотограф: Юлия Лазарова

В края на следващата седмица депутатът от Реформаторския блок (РБ) Вили Лилков ще влезе официално в кметската надпревара в София. За тогава е насрочено събрание на софийската организация на ДСБ, на което се очаква кандидатурата му да бъде официално издигната. Лилков вече има подкрепата на столичната организация на СДС и на останалите формации от десния съюз с изключение на партията на Меглена Кунева. От ДБГ продължават да държат на номинацията си на бившия външен министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Соломон Паси, независимо че от останалите партии от десния съюз я определят като нереалистична. Въпреки съпротивата на партията на Кунева депутати от блока са единодушни, че Лилков ще е кметската кандидатура на реформаторите за София.

С неговата номинация на практика отпада и най-голямата въпросителна около основните претенденти за кметския стол в София на първата политическа сила в столицата от последните парламентарни избори – ГЕРБ, и на втората – РБ, след като от формацията на Борисов вече заявиха, че сегашният кмет Йорданка Фандъкова ще се бори за трети мандат. Заедно с това отпада и интригата около фаворита за поста и резултатът (поне на етапа) изглежда с предизвестен край в полза на ГЕРБ. А въпросът, който ще решават местните избори, е дали партията на Борисов ще има отново мнозинство в новия общински съвет, или ще й се налага да управлява София в коалиция.

Битката за кметския пост в София винаги се е възприемала като подстъп за спечелването на политическата война за управлението на държавата. През 1995 г. именно от спечелването на столицата тръгна походът на СДС към властта. Възходът на ГЕРБ също започна от София. Сегашният премиер Бойко Борисов първо превзе кметското място в столицата, а след това и изпълнителната власт. Оттогава на практика на терена на столицата формацията на Борисов е пълновластен господар. Вече два поредни вота Фандъкова печели изборите още на първи тур, а ГЕРБ има самостоятелно мнозинство в Столичния общински съвет (СОС).

Очакванията, че на предстоящия вот РБ ще се опита да разбие това статукво, обаче не се оправдават. И за тези избори, подобно на предишните, изглежда, че битка за София няма да има. Сама по себе си кандидатурата на Вили Лилков за кмет отговаря на всички критерии да бъде номиниран за поста. В политическата си биография той има няколко мандата като общински съветник. Преди да стане депутат в сегашния парламент, Лилков беше зам.-председател на СОС. Ползва се и с подкрепата на твърдите привърженици на ДСБ, а на парламентарните избори успя да бие по брой преференции водача на листата на ДБГ в 25 МИР-София Меглена Кунева.

Проблемът е, че извън средите на реформаторите кандидатурата му е неразпознаваема. И по тази причина номинацията изглежда обречена, а кметската надпревара в София отново е с предизвестен край. Още повече че "в София има недоволство по отношение на някои проекти на общината, свързани с визията на града, но като цяло хората в столицата са настроени позитивно към управлението на Фандъкова", казва Геновева Петрова от "Алфа рисърч" с уговорката, че социологическата агенция не е правила конкретно електорално проучване за София, а по-скоро е тествала нагласите на хората.

Причините за отказа на реформаторите да търсят алтернатива на Фандъкова обаче са както външни, така и вътрешни, свързани със ситуацията в РБ.

Външните причини

При високата обществена подкрепа за Фандъкова и партньорството между РБ и ГЕРБ в изпълнителната власт пред десния съюз имаше два възможни подхода за местните избори в София. Единият беше да атакуват кметското място със силен непартиен кандидат и така да се опитат да разбият продължаващия вече 10 години монопол на ГЕРБ върху ключовия пост в столицата. Другият подход беше да издигнат партиен кандидат, който да консолидира твърдите избиратели на блока в София. Изборът на първия подход обаче щеше да означава челен сблъсък с Фандъкова, Борисов и ГЕРБ. Това неминуемо щеше да доведе до сътресение в отношенията между двете формации, които са коалиционни партньори в изпълнителна власт. Независимо от на пръв поглед задаващата се поредна безпроблемна победа на ГЕРБ в София резултатът от вота не е маловажен за Борисов. Защото спечелването на изборите, но загубата на мнозинство в общинския съвет, може да се изтълкува като загуба на позиции за формацията. Така ще се възприеме и евентуалното отиване на Йорданка Фандъкова на балотаж. Неслучайно преди време от ГЕРБ предприеха сондажи с РБ с надеждата втората по сила формация в столицата да не издигне свой кандидат за кмет в София.

В този смисъл доброволният отказ от кметската битка, но включването на Лилков в надпреварата е знак, че РБ са се прицелили в общинския съвет. Като целта е да се опитат да разбият мнозинството на ГЕРБ. "Реформаторите в София се нуждаят от кандидат за кмет, който да консолидира вота им за общински съветници. От ключова важност е РБ да покаже високи нива на подкрепа в столицата. Това не изглежда особено трудно, тъй като блокът има много твърди и потенциални симпатизанти в София.", смята политологът Даниел Смилов. И добавя, че за блока би било сериозен успех, ако при вота за общински съветници в София успеят да станат втора политическа сила. "Друга цел би била да се изтъкнат слабости при управлението на столицата, които са очевидни. Други български градове, като Бургас например, с далеч по-малко средства изглеждат по-добре уредени и управлявани. Липсата на облик на София, хаосът и опортюнизмът при планирането са видими – от трагичните тротоари до еклектиката на публичната среда. Всичко това може да стане основа за силна кампания на РБ, стига да успеят да излъчат подходящи говорители по темата", казва още Смилов.

 Вътрешният хаос

Независимо обаче от това какви са причините на реформаторите за отказ от кметската битка в София, начинът, по който става номинацията не само за кмет на столицата, но и за останалите областни градове, е знак за няколко тревожни симптома. Единият е свързан с отказа и затварянето на партиите от десния съюз в рамките на твърдото им партийно ядро. РБ възникна като обединение на пет формации с идеята да привлекат около себе си потенциала на различни сдружения и неправителствени организации. С идеята над партиите от блока да има граждански контрол беше създаден и гражнаският съвет на РБ, който имаше за основна цел не само да формира политиката на съюза, но и да има решаващата роля при вземането на решенията в блока. След парламентарните избори обаче на практика тази структура не съществува. Според членове на съвета заради бойкота на представителите на СДС и ДБГ в него, които не се явявали на заседанията му и така не можели да се вземат никакви решения. "Никой не ни е питал за кметската кандидатура в София. Ако ни бяха питали можехме да предложим и други кандидатури", казва член на съвета.

Вместо това РБ не само че продължава да функционира като сбор от партии, които постоянно излъчват разнопосочни сигнали, но и все по-трудно вземат решенията си в парламента, заради необходимостта това да става с две трети мнозинство. Което води до взаимно блокиране. Последният случай беше от тази седмица със странното решение депутатите от РБ да подкрепят две кандидатури за управител на БНБ.

С наближаването на местните избори и определянето на кандидатите на блока за кметове и общински съветници партиите от десния съюз влязоха и в спиралата на вътрешнопартийните боричкания. Освен с две номинации в София в блока има противоречия по отношение на общия кандидат за кмет и в другите два ключови града – Варна и Пловдив. В морската столица четири от формациите застават зад кандидатурата на Чавдар Трифонов за кмет. Оглавяваната от нелегитимния лидер на СДС структура във Варна Янко Станев обаче се обяви за подкрепа на кандидата за кмет от ГЕРБ Иван Портних. От централата на синята партия не могат да обяснят защо все още се бави провеждането на събрание за избор на нов председател, но дори Станев да бъде отстранен, проблемите едва ли ще бъдат решени.

Още по-отчайващо е положението в Пловдив. Там като предложение на ДБГ за кандидат кмет беше посочен депутатът д-р Димитър Шишков. От ДСБ категорично не приемат това предложение и се канят да подкрепят кандидата на Патриотичния фронт Славчо Атанасов.

Липсата на кандидатура на РБ в Пловдив издава другия тревожен симптом в блока – кадровия дефицит и невъзможността на РБ да излъчи разпознаваеми от избирателите лица за изборите. Депутати от блока обясняват разнобоя в РБ по кметските номинации с текст от споразумението между формациите в съюза, според който общият кандидат за кмет е и водач на листата за общински съветници. "Това е причината за хаоса с излъчването на кандидатури", казват от блока. От ДСБ пък подозират саботаж от страна на ДБГ и СДС. Така се определя и предложението на лидера на СДС Божидар Лукарски там, където има проблем с кандидатите, той да се решава чрез вътрешнопартийни избори. Геновева Петрова определя това като грешен подход. "Ще бъде грешка, ако РБ превърне вътрешнопартийните избори от един демократичен механизъм за избор на кандидати в механизъм за решаване на вътрешнопартийни конфликти", казва тя. Още повече че този сценарий СДС и ДСБ вече го играха на предишните мести и президентски избори и резултатът беше катастрофален.

Опасностите

Даниел Смилов вижда опасността за РБ за местните избори в София във възможността ДСБ и ДБГ до изборите да не постигнат съгласие по единна кандидатура и в крайна сметка да излязат с отделни кандидати за кмет.

"Това ще е грешно решение, защото първият тур ще е индикативен за силата на отделните политически формации и ако РБ не се яви като единен субект в най-важните си центрове на подкрепа, това би обезверило голяма част от привържениците му.", казва той. Подобна може да се окаже ситуацията и в други областни центрове, което освен че ще е пропиляване на шанса на РБ да извоюва позиции в местната власт, може да доведе и до разпада на съюза. Цената за което е, че надеждата за по-добро управление на столицата и другите големи градове изглежда пропиляна.