събота, 18 април 2020 г.

Коронавирус и популизъм: DW

Коронавирус в България: Една добра новина. Засега.

Борисов обяви, че основната му задача е да "пази" българите. Вероятно всички трябва да са му вечно благодарни. Само че коронавирус не се бори с популизъм. А с експерти. За щастие, в България има и такива.
Даниел Смилов
16.04.2020
    
Бойко Борисов
Бойко Борисов
Какъв ще е ефектът от кризата с коронавируса върху политическия пейзаж в България и Европа? Ще се засилят ли популистките партии и играчи, както и популистката реторика след нея? И преди кризата беше модерно политиците агресивно да ухажват народа, да се представят за автентичен изразител на неговите най-интимни чувства и мисли, каквито и да са те. Тази конкуренция за постигане на най-бързо, най-директно, нефилтрирано изразяване на народните настроения може да бъде наречена "политичеки популизъм". Нейното идеологическо съдържание е минималистично: нагласите на народа са добри и трябва да бъдат представяни пряко, без да се променят. Елитът е лош, защото изкривява тези нагласи в свой собствен интерес.
Експерти или популисти?
Коронавирусът отключва два механизма, които оказват влияние върху популисткия феномен. Първият механизъм работи срещу него и го ограничава. Епидемията завърна експертността в политиката, а експертите са безспорна част от елита. Епидемия не може да се управлява по метода "вие сте прости и аз съм прост - ще се разберем". Тази иначе симпатична популистка рецепта е пряк път към трагедия в настоящата ситуация. И чест прави на автора ѝ - Бойко Борисов, че не я приложи в България, а създаде експертен щаб и мобилизира голяма част от научния и професионален потенциал на страната за справяне със ситуацията.
Ограничаването на популизма заради завръщането на експертността бе особено видимо в поведението на Доналд Тръмп и Борис Джонсън. Тръмп започна с отричане на опасността като нещо "чуждо" и неамериканско (китайско, европейско и т.н.). САЩ се забавиха много с въвеждането на нужните мерки. И в един момент експертността се завърна под натиска на реалността - смъртните случаи нараснаха драматично. Подобен сценарий се разви и във Великобритания.
Вторият механизъм обаче подпомага популисткия сценарий в политиката. Коронавирусът хомогенизира нацията, която е изправена като едно цяло пред невидимата опасност. Цялата нация има нужда от дисциплина, координация, организация. И тук идва популисткият политик, който лесно се представя като спасител, като пастир, който ще преведе стадото през смутните времена. Манихейската опозицията добър народ-лош елит лесно се трансформира в библейската конюнкция добър народ-добър пастир. Тази трансформация вече се реализира в Унгария, където Виктор Орбан безсрочно се обяви за господар на страната и де факто суспендира парламентарната демокрация. Разбира се, в името на здравето и благоденствието на народа.
Кой от двата механизма ще се окаже по-силен? Рано е да се правят заключения, защото кризата е още в самото си начало. Ако експертните препоръки за карантина и социална дистанция се провалят и ни се случат втори и трети вълни от зараза, разочарованието от професионалния елит ще е огромно. Тогава може да очакваме популистка пандемия, нашествие от спасители на нациите. Поне засега, обаче, в западните демокрации сработва по-скоро първият механизъм на ограничаване на популизма чрез експертността. Особено важна тук е и ролята на държавата и професионални органи като централните банки за излизане от вече стартиралата икономическа рецесия. Всяка надежда за приемлив изход е свързана с успеха на предприетите от ЕС и САЩ мерки за стимулиране на икономиката. И съвсем не е случайно, че в ситуацията на преден план излязоха трезви и рационални политици като Меркел, която преди това беше критикувана за какво ли не от популистките среди.
В Източна Европа унгарският пример показва, че сценарият с пастира-спасител е по-популярен, отколкото на запад. Но и тук засега либералната демокрация не е колабилара, макар че тревожните симптоми са налице и то не само в Унгария.
В България нещата са още по-нюансирани и двата механизма по отношение на популизма засега не могат да вземат надмощие един над друг. Съотношението на силите към момента е следното:
Ограничаване на популизма чрез експертност:
Засилване на популизма заради култ към пастира-спасител
Каква е равносметката?
Този анализ показва, че в България поне засега втората тенденция не е взела връх. Но както казват англосаксонците, журито още заседава по въпроса. В България към популисткия сюжет трябва да прибавим като пралелна линия на развитие и разместването на лобитата във властта. Около ББР стана нещо такова и Стоян Мавродиев беше отстранен. Първоначалните индикации, че Борисов може да се е конфронтирал с кръговете от ДПС обаче май се оказват подвеждащи. Някакви договорки са се променили, но базовата конструкция на управлението - ГЕРБ и ДПС - се запазва.
Важното е да сме здрави. И яжте повече фурми!

P.S. За системен и цялостен анализ на връзката между популистките тенденции и кризата с коронавируса следете академичните публикации по проекта PаCE по програмата Хоризонт 2020 на ЕСhttp://popandce.eu

петък, 10 април 2020 г.

Решенията на еврозоната и защо са важни за България

Проф. Григорий Вазов: Убеден съм, че ще бъдем приети в еврозоната
Снощи дойде добра новина от еврозоната – договорен бе първи общ пакет от 500 млрд. евро за справяне с икономическата криза. Фон дер Лайен преди дни съобщи, че ЕС – страните членки и институциите на съюза – са мобилизирали като отговор на кризата около 2,7 трлн. евро. С вчерашното решение общата, солидарната част от тези 2,7 трлн. става вече поне 537 млрд (500 млрд. от еврозоната плюс 37 млрд. от бюджета на ЕС).

Това означава, че ЕС само досега е успял да “солидаризира” около 20% от фискалния отговор на кризата. Толкова за фалшивата теза за липсващата солидарност. За сравнение, стандартният бюджет на ЕС е само 1% от БВП на страните членки. Кризата очевидно консолидира Европа и демонстрира, че всички заедно са по-добре защитени – затова така бързо достигнаха до 20% колективни фискални мерки от всичко предприето.

Очакването ми е, че тези 500 млрд. са само началото на солидаризирането на усилията. ЕЦБ в свой анализ бе поставила цел от 1,5 трлн. евро, която не беше достигната. Идеята за “коронаоблигации” – общи дългови инструменти – също беше отхвърлена, но не е съвсем изключено отново да се появи на масата. В крайна сметка още нямаме реална оценка за размера на кризата и всички тези числа са просто моментни реакции. 

Основният инструмент за солидаризация на публичен дълг, с който ЕС разполага сега, е Европейският стабилизационен механизъм. Той ще осигури заеми от 240 млрд. евро и ще е най-съществената част от спасителния пакет. ЕСМ е колективен инструмент на страните от еврозоната – той работи със свои облигации, гарантирани от страните членки – с които може да набира капитал на много ниски лихвени нива (около 0,7%). Този капитал той впоследствие дава като заеми на страни от еврозоната, които са с финансови затруднения и биха взели заеми при много по-неизгодни условия. 

“Коронаоблигациите” биха изпълнявали сходна функция, но като директен колективен дългов инструмент, зад който стоят солидарно страните от еврозоната. Ако се приеме такова решение, ще се спестят административните разходи около съществуването на отделен фонд като ЕСМ. Ще се спести един посредник между страните членки и дълговите пазари. Но ЕСМ играе и друга цел – той е инструмент, с който могат да се поставят условия на правителствата на закъсали държави да поддържат финансова дисциплина. Всъщност, той представлява нещо като Международния валутен фонд, но е само за страните от еврозоната. Германия и Холандия очевидно не искат да се откажат от един такъв инструмент, макар че се съгласиха да разхлабят условията по даването на заеми за справяне с проблеми, породени директно от епидемията. 

Въпреки бързата консолидация, кризата демонстрира и колко далеч е ЕС от федерална държава от рода на САЩ. Там федералните институции вече взеха решение за пакет от 2 до 3 трлн. долара. ЕС финансово дава сходен отговор – около 3 трлн. евро общо – но “федералната”, солидарната част от него засега е “само” 537 млрд., а останалото е в ръцете на държавите членки. Кой модел е по-ефективен – времето ще покаже.

ЕС има и една голяма “базука” за “солидаризация” на публични задължения в краен случай. Това е ЕЦБ. В най-лошия сценарий, ако Италия, Испания и други държави се окажат в ситуация, че лихвените проценти по дълговите им книжа растат застрашително, ЕЦБ може да задейства огромни, на практика безлимитни програми (като Outright Monetary Transactions - OMT)  за индиректно изкупуване на дълга на закъсалите държави на вторичния пазар. А и да не забравяме и думите на Марио Драги от 2012 г., когато той каза, че ЕЦБ ще направи “каквото е необходимо”, за да няма ликвидна криза в еврозоната. Всичко това означава, че ако настъпи момент на екзистенциална криза за еврозоната, ЕЦБ на практика ще има инструменти, сходни на инструментите на Федералния резерв или друга национална централна банка. Никой, разбира се, не желае солидаризация на дългове чрез инфлация на общата валута. Но съществуването на подобна възможност само по себе си играе стабилизираща роля в еврозоната.  

За България, макар че за съжаление не сме част от еврозоната, тази консолидация е особено важна. Първо, икономиката ни зависи от еврозоната – нашите фабрики ще останат затворени, ако няма възстановяване там. Второ, при нас ще дойдат свежи средства от различни програми на ЕС – 1,5 млрд. вече са гарантирани, а по програми за заетост и т.н. ще дойдат още. Следващият бюджет на ЕС ще е пряко насочен към икономическо възстановяване – т.нар. европейски “план Маршал”. И без такъв план трансферите от ЕС годишно към нас са достигали 4 млрд. евро – т.е. ние и сега сме в подобна схема. Трето, нашата финансова стабилност е свързана със стабилността на еврозоната. През 2014 г. получихме от ЕЦБ сериозна подкрепа, която спомогна да се предотврати по-тежка банкова криза след фалита на КТБ. Подобен финансов гръб е изключително важен за страна с валутен борд като България.

петък, 3 април 2020 г.

Daniel Smilov for the Visegrad Insight

Quincy Cloet: Democracy under Quarantine

April 2, 2020


Emergency laws have become commonplace in most of Central and Eastern Europe. Without proportional restraints and a clear time-limit for such measures, they put democratic checks and balances at risk. Citizens and independent media should stand up to ensure that civil liberties and the rule of law are not eroded over time.

The immediate impact of the COVID-19 pandemic leaves little room for imagination. Healthcare systems are overburdened as the number of infections and deaths have ballooned in recent weeks in Europe. Most non-essential economic activity has come to a standstill as citizens have been ordered to restrict their movements outside of the house as well as interactions with others.
While these are palpable changes to the daily doings of citizens, the disease-induced crisis may cast a less obvious but longer shadow on civil liberties, the rule of law and democratic institutions within the region’s affected countries.
Governments may be tempted to give themselves a lot of leeway in the imposition of exceptional, emergency measures, arguably to contain the coronavirus. What if such measures are disproportional to their aim or become solidified in law once the situation returns to normalcy? Self-restraint may not be of particular concern to Viktor Orbán in Hungary and leaders with authoritarian tendencies elsewhere.
The challenge to free and democratic institutions in lockdown was the subject of this week’s V/I Breakfast discussion in partnership with the European Liberal Forum. The usual small-circle gatherings in Warsaw have moved online since a couple of weeks, to follow the restrictions in place but also to meet the growing demand of citizens to make sense of what is happening in member states of the European Union.

Trust in technology

Our first invited guest, Ann Cathrin Riedel from the Berlin-based association LOAD, speaks about the risks to civil liberties in the digital sphere. She refers to a recent proposal by German Health Minister Jens Spahn to use location-tracking smartphones as surveillance tools to restrict the spread of the COVID-19 disease.
Riedel speaks of surprise about the extent to which Germans (nearly 50 per cent) seem willing to accept such measures – especially when personal security is concerned. Thought-provokingly, she adds, “trust in technology outweighs deeply-rooted concerns about personal privacy in Germany.”
Nevertheless, the benefits of a tracking app may never materialise because there are doubts over its effectiveness.
The usage of GPS data would only give an approximation of contact between people – leading to uncertainty about potential exposure and spread of the virus. Also, not all German citizens have a smartphone and therefore the ability to make use of this technology.
As an alternative, Riedel sees a holistic approach – where technology can play a role – as a better way forward. This relies on extensive testing and the widespread use of protective gear to contain the coronavirus.
Overall, Riedel does not consider there is a major threat to democracy in Germany since every step of the government is subject to scrutiny and healthy debate.
More worryingly, however, is how disinformation spreads itself among citizens. While political disinformation spread by Russian bots is the usual suspect – and should not be ignored – Riedel emphasises the risks attached to fake health information being spread via messenger services.
“We always talked about Facebook and Twitter in terms of the spread of disinformation. But it’s mostly happening on WhatsApp. There is a totally different level of trust because of a friend or a family member is sharing information with you.”

No limitations

The second guest, Edit Zgut, who is a DemocraCE Fellow and a PhD Researcher at the Polish Academy of Science, gives the latest stay of play in Hungary with regard to an adopted bill that enables the government to rule by decree for an unqualified period without parliamentary oversight.
“A tremendous number of special laws have been signed and adopted in other countries, but none has gone as far as the Hungarian enabling bill on the protection against the coronavirus.” It also introduces new criminal offences for those who spread disinformation or interfere with quarantine measures.
Whereas the Hungarian government claims there are limitations to the bill, the newly adopted rules can only be overturned by a two-thirds majority in parliament – which Fidesz has – and a signature by the president.
Zgut sees dangers ahead because of the experience of authoritarian system transformation: “This Orbán government has rewritten the Constitution eight times, restricted freedoms of media and academia; it has taken over most of the democratic institutions. There are clear signs that the ruling party wanted to enforce a special legal order for political reasons.”
In her recent analysis, she explains how mayors already abused their special powers – before the general bill was adopted – for political revenge. Since the Hungarian Parliament voted on Monday to let Orbán to rule by decree, one pro-government businessman has already acquired control of a major independent news outlet, Index.hu.
It remains an open question to what extent other countries will follow down the same path. One could point to Poland, which appears willing at any cost to let the presidential election go ahead on 10 May to secure a second mandate for Andrzej Duda.
A degree of checks and balances
Daniel Smilov from the Bulgarian Centre for Liberal Strategies, the third speaker, narrates the recent chain of events in Bulgaria – also described in detail here. While there was unanimous support for the adoption of an emergency situation bill, with a time-restraint, there was some scepticism to the provisions of the new legislation.
Bulgaria’s president vetoed provisions that would criminalise the spread of fake news and the introduction of price controls as part of the economic response to the crisis.
“The very fact of a veto procedure shows there is a degree of checks and balances in Bulgaria,” indicates Smilov. This was also demonstrated when the Justice Minister suggested a derogation to the European Convention of Human Rights but backtracked on the idea soon after, because of public criticism.
The main challenges relate to the pressure exerted by populist parties on the government to impose even harsher restrictions. For instance, there is a risk that the Bulgarian leadership could apply discriminatory measures with regard to the Roma community.
“While some special policy may be justified, to contain the spread of COVID-19, this should not mean quarantine and sealing off these areas. Fortunately, the government has made use of Roma mediators to explain the situation.”
Democracy appears to be functioning, but time will tell the extent to which the Bulgarian government will abide by the rules. With most of the plenary sessions of parliament suspended until mid-April, there is little room for effective control of the executive power.
Meanwhile, other serious issues may be overshadowed by the health crisis – such as the beating of a journalist. Or following indications from other countries, there is likely to be rapid growth in cases of domestic violence.
Europe’s 9/11?
Daniel Kaddik, Executive Director at the European Liberal Forum, emphasises in his summary remarks how the virus not only affects people but also democratic processes – even in countries that do not belong to the usual suspects.
“We are observing a change of mindset, with Germans ending their resistance against electronic surveillance (while they pushed back against electronic IDs for years) and Poland restraining the opposition candidates in the presidential election race.”
In searching for analogies, Kaddik wondered whether this experience would be comparable to the aftermath of 9/11 in the United States. Is it realistic to expect a quick withdrawal of emergency measures in some countries? He appears concerned for some countries since it is hard to foresee how long the situation will last.
“Politics has not found a proper answer to this challenge. There are calls for strong men, to take care of the situation. Even though they may not solve anything, authoritarian measures have been praised as a solution.”
“In Germany, the Constitutional Court would step in, but it is an open question whether this would happen elsewhere.” Hence, Kaddik points towards a European dimension – and whether the EU has the capacity to deal with these digressions of democratic procedures.
In the subsequent discussion, Edit Zgut suggests the EU cannot any longer tolerate the democratic backslide in Hungary. However, because of the exceptional state of order, the Commission cannot do much at present. Rather, it should focus on existing infringement procedures related to the ombudsman and judicial independence.
Is Europe at risk of strengthening authoritarian populism with every criticism? “A crisis provides a rally around the flag, with people becoming more tolerable towards autocratic measures, because of fear of their own safety,” thinks Zgut.
However, it is important to consider alternatives.

Time to stand up

One possibility is to support independent media, so they continue to play a critical role in providing reliable information and posing a counterweight to those in power. The current virus-induced downturn risks a repeat of the financial-economic crisis of 2008-09 when many outlets ran into difficulty and set off a process of media oligarchisation in the following years.
For now, some newspapers have confirmed growth in subscriptions – since people are encouraged to read and support reliable journalism.
Another way may emerge during the period of economic recovery when the EU’s leverage – funds to support growth – will be sought after by these backsliding countries.
Finally, it is important for citizens and civil society to stand up. Freedom cannot be traded for security. At most, authoritarian recipes give a false sense of safety.
The next weeks will be crucial to avoid emergency measures from becoming solidified in the system. The continent may not come to the rescue, but citizens can.