неделя, 28 февруари 2016 г.
събота, 27 февруари 2016 г.
Lady Montague, Ingres and Sofia, Bulgaria
This is a letter by Lady Montagu in which she described what she saw in the Turkish bath in Sofia in 1717. The letter is rather erotic, and became a source of inspiration for many artists including Ingres more than a century later.
....
but I must not omit what I saw remarkable at Sophia, one of the most beautifull Towns in the Turkish Empire and famous for its Hot Baths that are resorted to both for diversion and health. I stop'd here one day on purpose to see them. Designing to go incognito, I hir'd a Turkish Coach. These Voitures are not at all like ours, but much more convenient for the Country, the heat being so great that Glasses would be very troublesome. They are made a good deal in the manner of the Dutch Coaches, haveing wooden Lattices painted and gilded, the inside being painted with baskets and nosegays of Flowers, entermix'd commonly with little poetical mottos. They are cover'd all over with scarlet cloth, lin'd with silk and very often richly embrodier'd and fring'd. This covering entirely hides the persons in them, but may be thrown back at pleasure and the Ladys peep through the Lattices. They hold 4 people very conveniently, seated on cushions, but not rais'd.
In one of these cover'd Waggons I went to the Bagnio about 10 a clock. It was allready full of Women. It is built of Stone in the shape of a Dome with no Windows but in the Roofe, which gives Light enough. There was 5 of these domes joyn'd together, the outmost being less than the rest and serving only as a hall where the portress stood at the door. Ladys of Quality gennerally give this Woman the value of a crown or 10 shillings, and I did not forget that ceremony. The next room is a very large one, pav'd with Marble, and all round it rais'd 2 Sofas of marble, one above another. There were 4 fountains of cold Water in this room, falling first into marble Basins and then running on the floor in little channels made for that purpose, which carry'd the streams into the next room, something less than this, with the same sort of marble sofas, but so hot with steams of sulphur proceeding from the baths joyning to it, twas impossible to stay there with one's Cloths on. The 2 other domes were the hot baths, one of which had cocks of cold Water turning into it to temper it to what degree of warmth the bathers have a mind to.
I was in my travelling Habit, which is a rideing dress, and certainly appear'd very extrordinary to them, yet there was not one of 'em that shew'd the least surprize or impertinent Curiosity, but receiv'd me with all the obliging civillity possible. I know no European Court where the Ladys would have behav'd them selves in so polite a manner to a stranger. I beleive in the whole there were 200 Women and yet none of those disdainfull smiles or satyric whispers that never fail in our assemblys when any body appears that is not dress'd exactly in fashion. They repeated over and over to me, Uzelle, pek uzelle, which is nothing but, charming, very charming. The first sofas were cover'd with Cushions and rich Carpets, on which sat the Ladys, and on the 2nd their slaves behind 'em, but without any distinction of rank by their dress, all being in the state of nature, that is, in plain English, stark naked, without any Beauty or deffect conceal'd, yet there was not the least wanton smile or immodest Gesture amongst 'em. They Walk'd and mov'd with the same majestic Grace which Milton describes of our General Mother. There were many amongst them as exactly proportion'd as ever any Goddess was drawn by the pencil of Guido or Titian, and most of their skins shineingly white, only adorn'd by their Beautifull Hair divided into many tresses hanging on their shoulders, braided either with pearl or riband, perfectly representing the figures of the Graces. I was here convinc'd of the Truth of a Refflexion that I had often made, that if twas the fashion to go naked, the face would be hardly observ'd. I perceiv'd that the Ladys with the finest skins and most delicate shapes had the greatest share of my admiration, thô their faces were sometimes less beautifull than those of their companions. To tell you the truth, I had wickedness enough to wish secretly that Mr Gervase could have been there invisible. I fancy it would have very much improv'd his art to see so many fine Women naked in different postures, some in conversation, some working, others drinking Coffee or sherbet, and many negligently lying on their Cushions while their slaves (generally pritty Girls of 17 or 18) were employ'd in braiding their hair in several pritty manners. In short, tis the Women's coffee house, where all the news of the Town is told, Scandal invented, etc. They gennerally take this Diversion once a week, and stay there at least 4 or 5 hours without geting cold by immediate coming out of the hot bath into the cool room, which was very surprizing to me. The Lady that seem'd the most considerable amongst them entreated me to sit by her and would fain have undress'd me for the bath. I excus'd my selfe with some difficulty, they being all so earnest in perswading me. I was at last forc'd to open my skirt and shew them my stays, which satisfy'd 'em very well, for I saw they beleiv'd I was so lock'd up in that machine that it was not in my own power to open it, which contrivance they attributed to my Husband. I was charm'd with their Civillity and Beauty and should have been very glad to pass more time with them, but Mr W[ortley] resolving to persue his Journey the next morning early, I was in haste to see the ruins of Justinian's church, which did not afford me so agreeable a prospect as I had left, being little more than a heap of stones.
За нашите Born Again* праведници (ClubZ)
Страната преживява морална революция! Знакови фигури проглеждат и започват да говорят праведно като американски евангелисти! Тази революция достигна дори премиера Борисов, но както ще видим, не съвсем дотам. Така или иначе, това е много обнадеждаващо, защото обръща тенденцията след симулирания катарзис на г-н Пеевски от 2013 г. Тогава той издаваше правилните звуци, правеше нужните движения, но за съжаление не можа да види истината и да изпита удоволствие от нея.
Списъкът на успешните проглеждания расте
Оттогава обаче списъкът на успешните проглеждания нараства устойчиво. Пръв (като Мъглиж) беше президентът Първанов. Той провидя пагубната за БСП коалиция с ДПС и корупционната роля на корпоративната опашка на движението и специално – на г-н Пеевски. Разтърсен от правдата, Първанов основа АБВ - за съжаление, твърде незначителен резултат на фона на такъв грандиозен екзистенциален прелом.
Първанов повлече крак и след него почти цялата БСП се преломи при падането на правителството на Орешарски и фалита на КТБ. Обаче социалистите се преродиха отново в себе си – и то в почти пълен състав. Може би единствено г-н Станишев не успя съвсем да прогледне и затова беше оставен на отговорен европейски пост, с надеждата околната среда да му подейства ползотворно. Със същата цел, както и за да забрави травмата „Костинброд“, Мая Манолова пък стана омбудсуоман.
Голямото задгранично прераждане на банкера Василев
Междувременно започна и голямото, задгранично прераждане на банкера Цветан Василев. От интервю на интервю той започна да достига до все по-дълбоки истини, които вече не се ограничават до г-н Пеевски, но засягат г-н Цацаров, г-н Искров и даже самия г-н Борисов. Макар че по отношение на втория интимността в отношенията все още грижливо се пази.
След банкера, друго попълнение към новата Born Again секта дойде от самия връх на ДПС. Лютви Местан получи прозрение за реалната роля на корпоративната мощ на г-н Певски и особено за тази на бухалките му. Местан разбра и истинската същност, и нрава на истинския политически лидер на собственото си движение. От толкова много истинно познание Местан доби и доста тъга, но я сублимира в новородена партия на правeдния път (която зложелатели искат да „етикират“ направо като правоверна).
По стъпките на националните лидери
И по-второстепенни фигури започнаха да проглеждат, следвайки примера на националните лидери. Особено обнадеждаващи са магистратите: г-жа Ченалова, например, в един момент проговори като самото съдебно откровение. Думите ѝ зазвучаха толкова истинно и правдиво, че мнозина се объркаха и не можаха да отреагират съвсем правилно. (Г-н Цацаров, да речем, още не може да се ориентира, как най-безболезнено сам да разследва себе си.) Думите на Ченалова намериха потвърждение и от други източници - като г-жа Янева, например. Тази госпожа е много особен случай на несъзнателно проговаряне на истината, но не под хипноза, а чрез СеРеСе или друг подобен метод. (Неосъзнатостта на действията ѝ не ни позволява да я броим за напълно успешен наново роден член на сектата.)
Някои дефекти на моралната революция
Цялата тази морална революция е безспорно обнадеждаваща, но тя си има и някои видими дефекти. Новородените – като цяло – страдат от избирателна слепота. Те много добре виждат истината за г-н Пеевски и ДПС, но не успяват някак да видят истината за себе си и собствената си роля в създаването на феномена „Пеевски“.
Г-н Първанов, например, много обича да се кичи с бащинството на Тройната коалиция, но категорично отказва бащинство на г-н Пеевски. Макар че вторият беше заченат в мандатите на първия като продукт на свободната любов между НДСВ, ДПС и Първанов. Всеки ДНК тест би потвърдил този факт. А пък и детето е „одрало кожата“ на родителите, ако се вгледа човек по-внимателно. Така или иначе, кръвта вода не става и по отношение на конституционната поправка родител и отроче отново действаха като сплотено семейство.
БСП възприе съжителството си с ДПС във формата „Орешарски“ като природно бедствие, за което не носи вина. Според социалистите, като една невинна девица партията е била отново прелъстена и изоставена – този път не от съветски, а от ориенталски Дон Жуан. Който пък после се оказа частично също съветски, но това са детайли. Важното е, че столетницата не загуби способността си да възстановява девствеността си след такива афери.
Най-интересен е г-н Местан: той толкова проникновено разкри злото в г-н Доган и неговото обкръжение, че чак забрави, че и той – Местан - е част от него, пък макар и низвергната част. Но така е: мозъкът е програмиран да потиска лошите спомени и да продължава напред.
Г-н Цветан Василев е по-комплицирана личност, обаче. Той много добре знае, че не е от светлата страна на историята. Затова и разумно прогледна за истината чак от Белград, скрит, ако не от „лоши думи хорски“, то поне от ръцете на българското правосъдие (sic). Г-н Василев - като „вътрешен наблюдател“ - говори много авторитетно и правилно за незаконните и нелегитимни действия на г-н Пеевски и ДПС. Офертата на немски, която му е била предложена – за подялба на фирмите му 50-50% - е вярно окачествена като „чист рекет“. И мобилизацията на прокуратура, служби и регулатори срещу него също най-вероятно е неправомерна и е чудовищна злоупотреба с власт.
Василев „забравя“ да коментира два други факта обаче. Първо, как така е превърнал цяла банка в свое (и на приятели – т. е. свързани лица) инвестиционно начинание? Как с парите на хората се е изживявал като инвеститор-банкер и къде са спали „регулаторите“?
Второ, защо си е мълчал, докато г-н Пеевски и държавните институции са работели силно в негова полза, влагали са пари в банката му, разправяли са се с враговете му, страхували са когото трябва и т.н.? Като е знаел за употребата на г-н Петьо Еврото от г-н Пеевски, например, защо банкерът си е мълчал, а не е направил тази информация публична?
Мнозина продължават да симулират, че и те са видели истината
Още по-важен е друг дефект на настоящата морално-евангелска революция. Мнозина продължават да симулират, че и те са видели истината. На някои, например, им се привидя Ахмед Доган като Левски. От такова престараване, сигурно на самия Доган му е станало неудобно. Йордан Цонев пък е убеден, че е роден наново, но „истините“, които той вижда са доста съмнителни. Виденията му показват, че г-н Пеевски няма нищо общо с фалита на КТБ, както и с влияние върху съдебната власт и службите. Г-н Цонев се опитва, заедно с г-н Пеевски, да облече виденията си в законова форма, като ту забранява офшорните фирми, ту ги разрешава, ту скрива доклади, ту ги оповестява. Въпреки многото чудеса, малцина вярват на клетвите в истинност на г-н Цонев, а пък и прякорът му не му помага в това отношение.
Какъв е балансьорът между истината и лъжата?
Най-големият проблем, обаче, е отношението между г-н Борисов и настоящата морална революция. Борисов не е проговорил правдата, не е видял истината все още. Напротив, трайно и упорито мълчи и някой би казал, че се прави на умряла лисица. Само от време на време изпуска по някоя балансирана закана, която винаги е насочена и „към едните, и към другите“. Че г-н Пеевски е от „едните“ е ясно, но кой е от „другите“ не е съвсем. Дали става дума за новородените евангелисти? Или пък за тези, които винаги са си говорили нещата едно към едно? А ако едните казват истината, а другите точно обратното, как може Борисов да е и срещу двете? Логически такава позиция няма.
Балансьорът между истината и лъжата какъв е? Един би казал – дипломат. Друг би казал – лъжец. Борисов знае, че не е правен за дипломатическа роля и затова правилно се опасява, че започва да изпада във втората опция. Затова се наложи да се спрат спешно поръчките на „едните“ и дори да се грабне театрално метлата. Но едно е метлата, друго е истината и нейното изказване.
А и има много поръчки, които трябва да се спрат, без да е ясно как това ще стане. Например, поръчките на г-н Цацаров.
* "родени отново"
Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.
петък, 26 февруари 2016 г.
Какво става в държавата (портал "Култура" и "Дневник")
От Даниел Смилов
Последна промяна в 15:13 на 20 фев 2016, 11849 прочитания,
Бойко Борисов
Фотограф: Анелия Николова
Фотограф: Анелия Николова
Кой след #Кой? - 25 фев
Няма катарзиси по домовете - 24 фев
Радан Кънев: Трябва да стане ясно кой е подготвял нагласените обществени поръчки - 22 фев
Как да си обясним Борисов тази седмица - 19 фев
Кога ще повярваме на Борисов - 18 фев
Няма катарзиси по домовете - 24 фев
Радан Кънев: Трябва да стане ясно кой е подготвял нагласените обществени поръчки - 22 фев
Как да си обясним Борисов тази седмица - 19 фев
Кога ще повярваме на Борисов - 18 фев
Събитията от последната седмица оставят анализатори и публика раздвоени. Въпросът е дали сме свидетели на действителнa решимост на Борисов да прекрати определени корпоративни влияния в управлението или на обикновен театър с цел печелене на време.
Публичната информация, известна дотук, не е достатъчна за категорично заключение в едната или другата посока. Това поставя методологическия въпрос за интерпретацията на събития при висока степен на неяснота и несигурност.
Най-лесно е да се каже, че трябва да се изчака и често това е най-мъдрата политика. Същевременно обаче неяснотата и несигурността може да се окажат по-трайни от очакваното и да започнат самите да работят в полза на някой от играчите. Нещо повече, изчакването никога не е във вакуум и бързо се насища с най-различни версии, които могат да се основават на следното:
Претенции за достъп до вътрешна информация:
Почти веднага ще се появят интерпретатори, които ще твърдят, че имат "вътрешна" информация за действителните намерения на един или друг политически субект и най-вече на Борисов. Тези интерпретации се разпознават по енигматичността на говорителите и уж случайно изтървани фрази от рода на "като говорихме вчера" или "последния SMS, който той ми изпрати…".
По принцип тези интерпретации трябва да се пропускат или да им се дава много ниска информационна стойност. Те не редуцират неяснотата и несигурността, а по-скоро ги сгъстяват. Те надценяват ролята на намеренията на един или друг играч в даден момент и подценяват ролята на други фактори, които са извън контрола му.
При фалита на КТБ например самообявили се за близки до Цветан Василев с блеснал поглед обясняваха до последния момент, че той има план да стабилизира и върне банката си, като цитираха негови намерения, споделяха, че той единствен може да мобилизира ресурс от един милиард в страната и пр. и пр. Дори да приемем, че тази "вътрешна" информация е била вярна, тя се оказа с малко значение за изясняването на общата картина. А и в крайна сметка, всички подобни интерпретации разчитат на формирани трайни и непроменливи намерения у даден субект. Ами ако такива всъщност няма?
Дълбинна психология и душеведство:
Тези интерпретации разчитат на познание на "природата" на даден играч – "той е такъв и винаги ще действа по този начин". Ако е квалифициран като "мутра", ще действа като мутра; ако е "опортюнист" – ще е съответно опортюнист, ако е "страхлив и безволев" – очаква се безгръбначие.
Подобни интерпретации редуцират неяснотата и комплексността до действия на устойчиви типажи. Целият проблем е доколко категоризацията е правилна и доколко типажите са реалистични. Но дори и авторите на подобни интерпретации да са даровити в диагнозите си това, което те изключват по принцип, е рефлексивността на субектите, способността им да излизат от дадено русло на поведение, да не говорим и за прословутите катарзиси.
В крайна сметка дълбинната психология е малко като астрологията – планетите се движат по своите орбити и ако знаете рождената дата на някой, може да предскажете и поведението му. "Правдоподобността" на подобни теории може да бъде подкрепена с милиарди факти, така както може да бъде подкрепена и тезата, че земята е плоска (накъдето и да погледнеш, все изглежда плоска например). Поради този им характер, подобни теории също могат просто да бъдат пропуснати или да служат за развлечение на аудиторията.
Историцизъм:
"Досега даден играч винаги е постъпвал така, което означава, че и за в бъдеще ще постъпва така." Още Дейвид Хюм е разкритикувал липсата на логическа необходимост в подобни аргументи и псевдонаучността на непълните им индукции. Всъщност този тип аргументи не работят дори за природните науки, а да не говорим за науките за човека, където се добавя и свободната воля.
Все пак повторяемостта във времето на определено поведение може да ни даде основание за оценка на вероятности. От тази гледна точка е по-вероятно събитията от последната седмица да бъдат разглеждани повече като театър, отколкото като дълбинни намерения за раздяла със зависимости и корпоративни опашки.
Теории за политическите фенове:
За тях са предназначени изблици от рода на "мръсни, долни лъжци клатят държавата, но аз няма да им се дам". Феновете почват да викат "Мачкай!!!", а опонентите - да викат "У-у-у!!!". Друг ефект тези "теории" нямат.
За разлика от изброеното, съвременната политическа наука работи с модели на поведение, които съчетават анализ на рационалната калкулация на ползата от определено действие за даден играч в контекста на институционалните ограничения, с които той трябва да се съобразява.От тази гледна точка моделът на настоящата ситуация в общи линии изглежда по следния начин:
Борисов се е заявил като дългосрочен играч, чиято цел не е изход, а оставане в голямата политика. Това може да е мотивирано от различни причини, простиращи се от страх от разправа от страна на политически опоненти, до желание да остане в историята;
Сдвояването с Пеевски в общественото съзнание е очевидна пречка пред този курс на поведение – прави премиера да изглежда слаб, зависим, което води и до загуба на подкрепа. "Мисия Лондон 2" наистина като че ли му отвори очите за тази динамика;
В момента Доган и Пеевски са в изключително слаба позиция, което прави възможно предоговаряне на основни параметри на неофициалното споразумение между ГЕРБ и ДПС. Борисов трябва да изглежда активната страна, който е готов дори да "накърни" интереси на тандема, за да разсее всякакви "слухове и мълви за зависимости". Ergo, спират се обществени поръчки на фирми, свързвани с тях, прави се заявка за разкриване на международен доклад за КТБ;
Доган и Пеевски са в слаба позиция заради скандала с Местан, статията в "Шпигел", забраната им (ако информацията е вярна) за влизане в Турция и слуховете за контрабанда на български цигари, раздухвани от турската преса и служби. Пеевски предприема "очистваща" мярка – излиза от "Булгартабак" малко след като е влязъл официално в компанията ("гузен негонен бяга"). За да демонстрира активност, Йордан Цонев пък иска със закон да се разкрие доклада за КТБ (сякаш без закон не може). Медийната империя на Пеевски изчаквателно мълчи по проблема и продължава да удря по традиционните опоненти на Борисов, както и по президента Плевнелиев. Това поведение демонстрира, че ДПС и обръчите му усещат своята слабост.
Има два пътя за консумиране на позитиви от страна на Борисов в тази ситуация. Първият е, че за да не лъсне всичко просто като театър, той би трябвало да премине към по-сериозна конфронтация и стигане до дъното на аферите от близкото минало – включително КТБ, ролята на прокуратурата, влиянието на определени фигури при избора на магистрати и т.н. Този вариант изисква много воля и готовност от страна на Борисов сам да понесе негативи: т.е. цената му може да е много висока. Например вероятно обръщане на машината на Пеевски срещу него, компромати, ходове с прокуратурата и пр.
На по-ниска цена позитивите могат да се консумират от страна на Борисов, ако предизвика сравнително скоро предсрочни парламентарни избори. На тях той ще се яви като "демонстрирал" липса на свързаност с Пеевски и "безспорен" водач на десницата. РБ и проектът на Радан Кънев биха се оказали неподготвени, докато ДПС и БСП би трябвало да се примирят с евентуална нова загуба, особено що се отнася до левицата.
За да се позиционира ГЕРБ за предсрочните избори още по-добре, ударно се приемат антикорупционен закон, а може дори и поправки в закона за съдебната власт. Междувременно министър Горанов изтегля предвидените за цялата година заеми, за да не остави тази задача на служебно правителство. По този начин се гарантира и степен на спокойствие в банковия сектор.
Ако маневрата на Борисов успее и ГЕРБ се окаже с около 110 депутати в един по-малко раздробен парламент, преговорната му позиция би била значително по-добра и по отношение на ДПС, и по отношение на реформаторите. Той би получил нов мандат за управление, както и аргументи да иска признание на "политическата си воля" от страна на ЕС. Поръчките пак ще бъдат договорени от негово правителство, но фирмите ще имат едно наум, че той управлява "ръчно" парада. Разбира се, това ръчно управление ще изгърми в съдилищата, но това ще стане едва след изборите (ако изобщо съдебната система реагира адекватно).
Тоест събитията от последната седмица най-вероятно са подготовка за предсрочни избори.
Изборите са голямата драматургия на демокрацията – умението да убеждаваш хората е решаващо. Търсенето на пре-легитимиране чрез нов вот е допустим тактически ход, дори когато реално би довел до отлaгане на решаването на важните проблеми, до отлагане на развръзката на история, станала видима през 2013 г., а започнала по-рано.
Това, което впечатлява, е абсолютната ирационалност на РБ, особено в частта му, останала в правителството. Те най-вероятно ще бъдат обявени за виновни за неуспехите, липсата на кохерентно мнозинство и т.н.
Същевременно ще участват в подготовката на ГЕРБ за избори, без сами да са готови за подобно изпитание. С поведението си те помагат да бъде забравен и най-важния въпрос: защо изобщо се налага сега да се разсейват "слухове" за свързаност на Борисов и Пеевски? Както и защо ГЕРБ гласува с ДПС разводняването на съдебната реформа и си подписа сам негативния доклад на ЕС; защо беше отстранен най-неудобният за кръга Доган-Пеевски министър и т.н., и т.н. Но това е тема на друг разговор.
Разбира се, подобен тип анализи са валидни в рамките на определени допускания за рационалност. Ако субектите се отклонят от тях това значи, че или допускат грешка в калкулациите си, или поведението им се дължи на други – непублични фактори. Ако е второто, публиката пак получава полезна информация, в която може да не се съмнява.
Ако грешката в рационално-егоистичните калкулации пък се дължи на алтруизъм, желание да се защити общия интерес (дори на цена на лична жертва), поведението би било похвално дори героично. Но едно е да те обявят за Левски, друго е да го следваш.
четвъртък, 25 февруари 2016 г.
Ситуацията в Гърция (БНТ)
Анализатори: Няма сценарий за създаване на напрежение между Гърция и България
Има ли механизъм Европейският съюз да опази едно от основните си права – свободното движение на хора и стоки? Наливат ли с блокадата си гръцките фермери вода в мелницата на евроскептиците? Атака срещу Евросъюза ли е липсата на реални действия от страна на Атина срещу блокадата на българо-гръцката граница? Гости в студиото са Христос Мурутис – юрист и бизнесмен, Даниел Смилов – анализатор, Първан Симеонов – политолог.
Според Даниел Смилов на пръв поглед ефектът от блокадата на гръцките фермери изглежда сякаш “определени европейски правила не функционират”, но всъщност това не е проблем на функционалността на европейските правиле, а на гръцката държава в момента. А това, която става там е “ефектът от политиката на Ципрас в контекста на споразумението, постигнато миналата година” между Атина и Брюксел. Той се опитва да въведе реформа като вдига данъците и е специално насочена към определени сектори като селскостопанския”, отбеляза анализаторът. Според него друга възможност е била да се намалят пенсиите, но гръцкият премиер е избрал повишаването на данъците. Тези действия на фермерите, по думите на Смилов, са опит да се блокира тази реформа. “Но ако гръцката държава се окаже неспособна, “нефункционална да изпълнява поетите задължения, това би поставило под въпрос цялото споразумение отново под въпрос. Така че това е сценарият “, убеден е Смилов. Той допълни, че има европейски процедури, които могат да се задействат срещу гръцки институции.
Христос Мурутис смята, че от самия старт на кабинета на Ципрас, гръцката държава изобщо не функционира. Блокадите не са само на границата, те съществуват на 80 места по цялата държава, но правителството не предприема никакви действия. Главният прокурор предприе действия, защото законът е много категоричен. Той иска наказателни мерки срещу всеки, който налага блокади. Мурутис подчерта, че не може “да каже една добра дума за правителството на Ципрас”. Но бизнесменът е убеден, че ще дойда момент, когато движението ще бъде пуснато свободно. Превозвачите, не само българските, но и гръцки, и от други държави, които са също блокирани на различни пунктове. Ситуацията е трудна и за гражданите, които минават границата, отбеляза Мурутис.
Първан Симеонов не мисли, че някой умишлено се опитва да създава напрежение между България и Гърция. Според него това са прояви, присъщи на политическата култура в Гърция, които “понякога граничат с тясно групов или национален егоизъм”. Това, по думите на политолога, е едно общество, и идеологически, и политически, по-напрегнато общество от нашето по ред причини – и текущи, и исторически”. Тук няма цел, а проблемът се дължи на това, че гръцката икономическа криза продължава и ние сме нейни съпътстващи жертви. “Към това като се насложат всичките проблеми, свързани с мигрантската вълна, с неяснотите пред самия Европейски проект в момента, напрежението става много голямо и това ни кара да мислим, че едва ли не съществува сценарий. Сценарий не съществува”, заключи Симеонов .
Шпицкоманди, етични комисии и чистачки (FB)
1. В следствието не е имало шпицкоманда, а "специализиран сектор". При търсенето на врата с табела "Шпицкоманда" - не е намерена такава;
2. Същевременно, главният прокурор Цацаров се провери сам по телевизора и установи, че не е давал поръчки на шпицкоманда, нито тя се е отчитала пред него. Зависими от него следователи и прокурори потвърдиха резултатите от проверката;
3. По същата логика етичната (sic) комисия на ВСС също ще проверява казуса. След вече направената самопроверка от главния прокурор, обаче, няма съмнение какви ще са заключенията на "етиците";
4. Виновни за изхвърлените документи по ключово дело явно са чистачките. Прокуратурата е господар на разследването, а главният прокурор е господар на прокуратурата (тъй като е строго йерархична). Това е новият модел на децентрализация: вината се разпръсква надолу - чак до чистачките.
понеделник, 22 февруари 2016 г.
Борисов опитва да вземе труден завой ("КлубZ")
Тръгнал е да "пипа" там, където най-много боли
и това е ясен сигнал
| Анализи 18/02/2016 11:49:11| ДАНИЕЛ СМИЛОВ
Вотът на недоверие заради политиката на министър Москов в здравеопазването е парадоксален, защото той е може би първият у нас, с който опозицията цели по-скоро да заздрави и подсили правителството. Той е безсмислен, защото тя няма да успее да го направи.
Първо за парадоксалността. ДПС, а донякъде и БСП очевидно целят да стабилизират правителството в новия му формат, атакувайки точно министъра от ДСБ. Това е така по две причини. От една страна вотът математически най-вероятно ще покаже, че правителството остава на власт и без да са му нужни гласовете на ДПС. По този начин най-чувствителната и пагубна за ГЕРБ обществена представа за свързаност между Борисов и Пеевски като че ли получава публично опровержение – ето, вижте, те не са заедно в парламента.
От друга страна, вотът цели да покаже, че слабото звено в правителството са всъщност тези, които вече са в опозиция – т.е. ДСБ. Това изглежда двойно печеливша стратегия от гледна точка на ДПС: ако вотът мине (което изобщо не е вероятно), главният виновник ще е от реформаторската част на реформаторите. Ако не мине (което и ще стане), ДСБ ще се гърчат да обясняват като как така са в опозиция, а пък подкрепят своя министър. Основната цел тук всъщност е да се запази правителството, като се маргинализират и отслабят още повече реформаторите сред реформаторите.
Това са стратегиите и те са легитимни за една опозиция, макар че я поставят в особеното състояние на подкрепяща правителството. Нещо като взет назаем златен пръст на Волен Сидеров (в момента така или иначе няма нужда от него).
ДПС и БСП явно не искат избори скоро
И двете партии са в комфортна изчаквателна позиция и нищо няма да спечелят от едно ново раздаване на картите от избирателя. Ако при него парламентът е по-малко раздробен, би имало възможност за по-кохерентно дясно мнозинство, от което те нямат интерес. Още повече, че и двете партии са в организационно трудна ситуация. При БСП кризата изглежда почти терминална, докато при ДПС не е ясно какъв ще е ефектът върху избирателите им от аферата „новия Левски срещу Местан“. (Все пак Местан е силно разпознаваема фигура на движението, а изглежда и има някаква база в Кърджали.)
Съучастничеството от страна на опозицията вреди на правителството
И тук идваме до втори парадокс – точно това съучастничество от страна на опозицията всъщност вреди на правителството. В очите на хората то изглежда така, все едно е оставено по милост от опозицията, за да доизкара месеците до подготовката на партиите за нови избори. Тягостното впечатление, създадено при избора на Меглена Кунева за министър на образованието, само би било потвърдено от събитията около вота на недоверие. Защото - да, формално ДПС и БСП ще са срещу правителството, но то ще трябва да разчита на бивши хора на Бареков и АБВ в много по-голяма степен от преди. Това означава, че решителна част от неговите поддръжници вече са поне с двойна, че може и с тройна лоялност, част от която може да се окаже и към субекти извън нашите граници (разполагащи с големи количества тръби и природен газ).
Това тягостно впечатление – което няма как да не ерозира подкрепата за ГЕРБ - е една от причините и за пожарните мерки от страна на Борисов по разтрогването на редица обществени поръчки. След разделянето на България от Румъния, което вече вербално беше направено от ЕК и е почти без значение дали ще се случи и формално, политическата ситуация в страната е променена. Стана безпощадно ясно, че гласуването на ГЕРБ с ДПС и АБВ за разводняването на конституционната реформа е било грешка и то тежка. Тази грешка загуби привърженици на ГЕРБ у нас, разби коалиционния им партньор и остави страната в положение на парий в ЕС. Като прибавим към това скандалите в ДПС, очевидно е, че каквато и коалиция с тази партия – скрита, полускрита, дегизирана, с подставени лица и т.н. – е неприемлива нито във вътрешен, нито в международен план.
Дали курсът за промяна ще успее
Така че в момента сме свидетели на опит на Борисов да вземе труден завой, отклоняващ го от ролята му на „балансьор“ между корпоративните интереси на ДПС и обществения интерес. Официалната причина за спирането на поръчките са точно съмнения по посока на депутати от ДПС или други подобни на тях.
Дали този опит за промяна на курса ще успее? Предстои да видим дали става дума за сериозни намерения или само за заблуждаващи маневри. По принцип Борисов е тръгнал да „пипа“ там, където най-много боли и това е ясен сигнал за преразглеждане на цялостния политически „договор“ или „разбирателство“, който той има с ДПС. Но между изпращането на сигнала и истинското преразглеждане има много конкретни стъпки и е нужна доста смелост и последователност. Първо, не е ясно как съдилищата ще се отнесат към спрените процедури, тъй като спечелилите фирми сигурно ще обжалват. Второ, предстои да видим как ще се проведат новите търгове. Трето, не е ясно какво ще последва от искането на Горанов за публикуване на международния договор за КТБ. И т.н.
С две думи, Борисов правилно разбира, че наложилата се обществена представа, че той работи заедно и в интерес на корпоративни кръгове около ДПС, може да означава край на политическата му кариера. Затова стъпките, които предприема, са логични. Въпросът е да не се превърнат в обичайната вариация на тангото: две напред и (поне) две назад.
* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.
Мъртъв ли е мултикултурализмът в Европа ("Култура" и "Дневник")
Последна промяна в 17:49 на 13 фев 2016, Даниел Смилов
Фотограф: Hannibal Hanschke
Как робството спаси ВСС и Цацаров - 30 яну
Канцлерът Меркел на няколко пъти вече обяви, че мултикултурализмът е мъртъв, което с радост беше подето от голям оплаквачески хор, прострял се от левицата (у нас) до национал-популистиката десница (навсякъде). Слуховете за тази смърт са преувеличени обаче. Те се дължат както на широко-разпространено концептуално объркване, така и на съзнателна политическа манипулация. Объркването свежда мултикултурализма до идеята за изолирани и социално маргинализирани гета от имигранти или други малцинства, идея, която както ще видим, е по-скоро точно обратното на обявения за покойник.
Манипулацията пък е най-разнообразна. Тя започва с глуповато-наивни шеги от рода на "големия разлом между консерватори и либерали" у нас, според който дясното е "Бог, цар и отечество", а лявото е – каквото друго е останало. По тази "логика" мултикултурализмът се пада отляво (макар че вече стана дума, че нашите леви не го искат), а пък ГЕРБ (според защитниците на "разлома") се пада чудно защо отдясно. Докато тези каламбури засега у нас са невинни, в Полша и Унгария те се реализираха в доста проблематични и направо шовинистични режими, които разделят собствените им общества и антагонизират съседите и ЕС.
Най-грубата манипулация с мултикултурализма обаче е "хибридната война" на Путин. Ако пропагандни тези, като да речем "Гейропа", изобщо имат смисъл, те целят да покажат, че един мултикултурен модел е по дефиниция слаб или поне по-слаб от една моно-, мачо-култура, за каквато Русия явно иска да се представи напоследък.
Дефиниция
В дескриптивен смисъл мултикултурализмът е съществуването на различни култури в една и съща юрисдикция, в една и съща политическа общност. В нормативен смисъл мултикултурализмът твърди, че държавата трябва да се отнася с уважение към културните различия и желанието на определени групи да поддържат своите културни практики и традиции. Мултикултурализмът, който възниква през 60-те и 70-те години на ХХ век като теория, се противопоставя на два други, алтернативни подхода. Единият е монокултурализмът на национализма: настояването всяка държава да има една култура (нещо от рода на "Бог, цар и отечество"). Другата алтернатива е космополитизмът: изоставянето на идеята за групови идентичности и преминаването към индивидуални права на граждани на света.
Изправени пред тези две алтернативи, не е чудно, че от 70-те години на миналия век повечето от развитите общества възприемат мултикултурализмът като собствена идеология – в една или друга степен. Това се отнася както за Канада, САЩ, Австралия, така и за повечето европейски държави: от Великобритания и Скандинавието до Германия.
ЕС по дефиниция е мултикултурен проект – той не може да съществува като монокултурен национализъм. Повечето от емигрантските държави – САЩ, Австралия, Канада – също са мултикултурни, веднъж след като са изоставили расизма на"превъзходството" на белия човек (отново през 60-70 години на миналия век). Държави с космополитни градове – Лондон, Париж, Берлин, Амстердам и т.н. – също трудно могат да бъдат монокултурни. В този смисъл дори един бегъл досег с понятието мултикултурализъм и неговото разпространение би учудил писачите на неговите некролози.
Митовете
Когато политическият речник на дадено общество е беден или манипулиран, митовете изобилстват. Такъв е случаят и с мултикултурализма. Всички митове трудно могат да се изброят, но трябва отнякъде да се почне:
1) МК изисква всяка общност да живее по собствени закони.Невярно. МК е модел на функциониране на либералната демокрация и върховенството на закона. Държавата запазва своята юрисдикция и нейните закони важат за всички. МК не е отоманската система на милетите, където такъв правен плурализъм е съществувал донякъде, но дори и там е имало приоритет на шериата и държавното право. В юриспруденцията си ЕСПЧ изрично настоява, че държавата трябва да запази своята върховна юрисдикция, за да може да гарантира правата на всички. Това не изключва възможност, да речем, при сключването на бракове правилата да се различават донякъде за различните общности – да се признава религиозен брак например и пр. Повечето мултикултурни държави обаче не признават радикално различни практики като многоженството, пълното подчинение на жената, отнемане на собствеността й и пр.: по такива въпроси важат общи правила. Възможно е някои групи да имат собствени квази-съдебни органи (от рода на "мешерето"). Но те в никакъв случай не заместват органите на държавата, които запазват право да отменят всяко подобно решение, както и ексклузивна юрисдикция по въпроси на основни права;
2) МК изисква квоти в управлението на страната. Не е вярно. Такива квоти има днес в държави като Босна и Херцеговина и Македония, но те са в резултат на мирни споразумения, спиращи открит въоръжен конфликт между групи. Дълго време квоти е имало в Бенелюкс в рамките на т.нар. консенсуален модел на управление: но там тези квоти не са били задължително на културна или религиозна основа, а и днес този модел като цяло е изоставен (Белгия остава по-особен случай). В основни държави с мултикултурна политика – от Германия до САЩ – подобни квоти няма. По принцип проблемът с квотите е, че те "фиксират" дадена ситуация на разделение на политическата общност и фрустрират образуването на динамични мнозинства. Много по-добре функционират демокрации, където такива квоти няма, а правата на малцинствата се гарантират от нормален политически процес (като у нас, за щастие). Това трябва да е целта на мултикултурната политика: квотите са извънредно решение и по принцип временни, докато общността преодолее травмата от остър конфликт;
3) МК изисква федерализация или политическа автономия на малцинствата. Невярно. Федерализмът и мултикултурализмът са различни понятия и едното не предполага и не води до другото. Обединеното кралство е унитарна държава (въпреки процесите на devolution от последните години). В САЩ и Австралия федерализмът не е очертан по границите на културни или религиозни различия;
4) МК води до сепаратизъм. Невярно. Със същия успех може да се каже и че липсата на МК води до сепаратизъм. Ако една група – териториално обособена – се чувства дълготрайно маргинализирана и дискриминирана, много вероятно е тя да стане про-сепаратистка. Това е историята на бивша Югославия, Косово, Чечения и т.н. Не мултикултурализмът е накарал общностите в тези казуси да търсят самоопределение и сецесия. Мнозина сигурно смятат, че когато държавата почне да уважава културните различия, малцинствата почват да искат все повече и повече, което "естествено" води и до искане за самоуправление. Българският опит е друг обаче: най-голямо изостряне на ситуацията сме имали, когато държавата е спирала да уважава културните различия – т.нар. Възродителен процес например;
5) МК изисква да няма един официален език, да няма традиционна религия. Невярно. Официален език – конституционно или де факто установен – има и в САЩ, и във Великобритания, Германия, Австралия и т.н. Официална двуезичност не е задължителна. Разноезичните групи трябва да имат адекватни възможности да използват и поддържат езика си обаче. Това засяга образованието, медиите и възможностите за употреба на други езици, включително по време на предизборни кампании. Практиката в Европа е еднозначна в тази посока и ние се разминаваме частично с нея, особено по въпроса за използване на други езици по време на кампании. Що се отнася до религиите, Великобритания има официална религия, чиято глава е кралицата. Такъв тип символна политика е възможна, стига да е съчетана с адекватно уважение към другите религии и културни практики. По нашата конституция православието е традиционно вероизповедание и това е факт: което не означава, че други религии – част от тях също традиционни за България – трябва да бъдат дискриминирани, дерегистрирани, преследвани, маргинализирани и пр.;
6) МК изисква прием на неограничено количество имигранти и бежанци. Невярно. Въпросите с имиграцията и МК са различни. И САЩ, и Австралия, и Канада имат доста стриктна имиграционна политика. Бежанците пък са отделен въпрос на хуманитарното право и морал – от тях следва задължението да се помогне на хора в голяма беда. По принцип МК не твърди, че на всяко място по света трябва да има от всички възможни култури. Твърдението му е по-скромно: че съжителството на култури е възможно и че в него има ценност;
7) МК води до слабост на управлението и неуправляемост.Невярно. Най-добре управляваните държави в света са като цяло тези, които под една или друга форма са възприели мултикултурни политики. Голямото изключение е Япония (не Русия, която е по-скоро потвърждение на правилото);
8) Държавата трябва да дава поравно на всички култури.Невярно. Всъщност МК дава възможност на държавата за "перфекционистка" намеса в обществения живот – преференциално подпомагане на една или друга култура в определени ситуации. Такава намеса по принцип е забранена на държавата от традиционния либерализъм, който изисква пълна неутралност от нея. Според МК е възможно държавата да подкрепя определени култури – включително основната – ако те са застрашени. От глобализацията например. Това, което МК изисква, не е обезсилването на най-голямата, традиционната култура в една държава, а избягването на маргинализацията на останалите. Този принцип обосновава и възможност за различно финансиране на различни общности (да речем пропорционално на размера им, или като компенсация за дискриминация в миналото – affirmative action). Например ако не искаме Турция да финансира образованието на мюсюлмански свещеници, близо до ума е държавата да го поеме, така както го прави за теологически факултети и т.н.;
9) МК може да работи в англосаксонския свят, но не и при нас, останалите. Невярно. Няма някаква генетична детерминираност на културите. В крайна сметка Британската империя е била изградена не на принципите на МК, а на идеята за превъзходството на белия човек (и затова се разпада). Т.е. няма култури, които да са естествено националистични, а други – естествено МК. Наскоро попаднах на статията за МК в Уикипедия, където България и Аржентина са посочени като успешни мултикултурни модели. Първо си помислих, че е просто грешка, но вътре бяха вкарани всичките вече клиширани твърдения, с които се гордеем – от спасяването на евреите до това, че София е единственият град в Европа, където в центъра има функциониращи големи храмове на големите монотеистични религии (а вече и капище от римско-божидар-димитровски характер). Ако се замислим обаче България е наистина такъв модел на уважение към различни култури или поне е такава в най-добрата си светлина. Би било глупаво да жертваме тази важна част от традицията си заради нечий "разлом" по линията "Бог, цар, отечество" или пък заради хибридчиците на Путин.
10) МК е най-вече за правата на хората с различна сексуалност (Гейропа). Невярно и точка.
Този списък трябва да бъде продължен. Но и от изброеното дотук става ясно, че МК не е рецепта от пет-шест мерки, които са еднакви навсякъде. Общото е принципът на уважението към културата и традициите на другите, на различните, което не означава изоставяне на собствената култура. Напротив, МК дава право и основание на държавата да се грижи за съхраняването на тези култури, които са пуснали корен в дадена страна.
Миграцията, мобилността и ускоряването на времето
И тук идваме до големия проблем на нашето съвремие, който обяснява загрижеността на Меркел, а и на много други, че стандартните политики не фукционират добре. МК работи за групи, които трайно усядат – които имат планове да допринасят за дадена общност дългосрочно. Българи и турци се разбират добре и уважават традициите си, защото са се захванали заедно с дългосрочен проект: една държавност, една "чиста и свята република". Това е добрият прочит на нашата история и докато той е основен, може да сме спокойни за мултикултурните си отношения. Те ще надживеят неизбежните националистически мобилизации от едната и другата страна, последната от които е просто главозамайваща – Ахмед Доган като Левски, а Лютви Местан като хаджи Иванчо Хаджипенчович.
Големият проблем за МК, а и за Европа, са групи, които нямат дългосрочни намерения в дадена страна, които я виждат само като трамплин към нещо по-добро. Тези групи могат да са не само външни имигранти, но и части от самата нация, които искат да емигрират на по-добро място. МК съвпадна по време с процесите на либерализация и глобализация: светът вече е място за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги… ЕС е опит за правно регламентиране на този процес. Бежанските вълни от Сирия са илюстрация на нерегламентирано протичане на същото. Какво става с управлението на държавите, когато времето се ускори и потоците на миграция (имигарция и емиграция) зачестят? Какво става, когато мнозина се оказват на място, където не искат да бъдат дългосрочно? Което е само гара разпределителна за тях? Има ли солидарност в такова общество?
Решенията на този тип проблеми пред ЕС са две. Едното е връщане към националистична раздробеност и глуха защита в рамките на исторически сложили се политически общности. Това е т.нар. "Европа на отечествата" – всяка коза за свой крак. В краткосрочен план от такава политика биха спечелили тези, към които всички искат да отидат: Великобритания и Германия най-вече. Ще загубят всички като нас – тези, от които мнозина искат да си тръгнат, докато същевременно те бъдат заливани като гара разпределителна от мигранти от Близкия изток и други места. (Нали някой не мисли, че без общоевропейско споразумение с Турция и други държави ние ще бъдем пожалени от бежански вълни заради телта, която сме опънали на места по границата? А имаме и морска граница, ако някой не е забелязал.) В дългосрочен план ще загубят обаче всички, защото е много вероятно Европа да се превърне в периферия, подобна на катун, с няколко строго-охранявани луксозни зони по средата.
Истинският проблем на Европа в този смисъл не е МК, а овладяване на ускоряването на времето без ренационализация на същностни общи политики – а това е втората възможна стратегия. Общ, регламентиран контрол на границите; общо решение на миграционен натиск със справедливо и работещо разпределение на тежестта между всички; общи споразумения със съседи като Турция, за координирани политики. Ако това се постигне – то е възможно, а и Европа разполага с предостатъчни ресурси за него – мултикултурните политики могат да продължат да си съществуват така, както и досега – с неизбежни попътни корекции. Ако това не се постигне, те може да бъдат първата жертва, но истинската жертва ще е управляемостта на много държави и начинът на живот на европейците, който няма да е по-различен от този на хората в третия свят: множество гета, изпъстрени с лъскави централни зони.
(Следва)
неделя, 21 февруари 2016 г.
Money in Politics (Conference participation)
REGIONAL CONFERENCE ON MONEY IN POLITICS
TBILISI, GEORGIA 18 – 19 FEBRUARY, 2016
18 FEBRUARY, 2016
09:30-10:00 | Registration and Welcome Coffee |
10:00-10:10 | Welcoming Remarks |
Lasha Tordia, General Auditor, State Audit Office of Georgia | |
10:10-11:00 | Keynote Addresses |
Yves Leterme, Secretary-General, International IDEA François Friederich,Head of Division of Electoral Assistance, Council of Europe Dr. Marcin Walecki, Head of Democratization Department, OSCE/ODIHR H.E Jos Douma,Ambassador of the Kingdom of the Netherlands in Georgia Peter Erben, Senior Electoral Advisor of IFES | |
11:00-11:30 | Coffee Break |
11:30-13:00 | Regulating Money and Politics, a Regional Overview |
Moderator: | Keti Maisuradze, IFES Deputy Chief of Party, Georgia |
Speakers: | Dr. Magnus Ohman,, IFES Senior Political Finance Adviser and Director, Regional Europe Office Lisa Klein, IFES Political Finance Specialist Prof. Daniel Smilov, Associate Professor at the Political Science Department, University of Sofia Christophe Speckbacher, Head of Section, Secretariat of the GRECO, Council of Europe |
13:00-14:30 | Lunch |
14:30-16:00 | Parallel working sessions |
Session 1, Ballroom | |
How to effectively increase transparency of political party financing and make politicians more accountable? | |
Moderator: | Nermin Nisic, IFES Chief of Party, Georgia |
Speakers: | Dr. Magnus Ohman,IFES Senior Political Finance Adviser and Director, Regional Europe Office Levan Natroshvili, Project Manager, Transparency International Georgia Varuzhan Hoktanyan,Executive Director, Transparency International Armenia Septimius Parvu,Expert on Political Party Finance, Romania |
| |
*** | |
Session 2, Meeting room King George | |
Discussion on the influence of illicit finance over politics and the relationship between policy making, corporate elites, and organized crime | |
Moderator: | Levan Tsutskiridze, NIMD representative in the Eastern European Neighborhood. |
Speakers: | Natalia Iuras,Director of Center for Continuous Electoral Trainings and Research, CEC Moldova Ostap Kuchma, Analyst and political finance expert at Chesno Movement, Ukraine Khachik Harutyunyan, Transparency International; Anti-corruption Center of Armenia Ketevan Chachava,Chairwoman, Center for Development and Democracy, Georgia |
| |
16:00-16:30 | Coffee Break |
16:30-18:00 | Parallel working sessions |
Session 3, Ballroom | |
Discussion on the challenges to women’s participation in politics, on the importance of money for competing in elections and on how to move forward | |
Moderator: | Jacopo Leone, Democratic Governance Officer, OSCE/ODIHR Nana Kalandadze, Gender Officer, International IDEA |
Speakers: | Diane Bunyan, Gender equality expert, Council of Europe Lefterjie Luzi, Chairwoman, Central Electoral Commission of Albania Vadim Pistrinciuc, Member of Parliament, Moldova Helene Rusetskaya, Director of Women's Information Centre in Tbilisi |
| |
*** | |
Session 4, Meeting room King George | |
Increase disclosure and use of political finance information as a way to prevent cleptocracy and abuse of state resources? | |
Moderator: | Levan Natroshvili, Election Project Manager, Transparency International Georgia |
Speakers: | Ken-Marti Vaher, Member of Parliament, Estonia Manuel Gonzalez Oropeza,, Justice at the Federal Electoral Tribunal of Mexico, Substitute Member of the Venice Commission Viktor Chumak, Member of Parliament, Ukraine Dusan Drakic,Head of Department for Oversight of Political Parties, Anti-Corruption Agency of Montenegro |
|
19 FEBRUARY, 2016
09:30-11:00 | Parallel working sessions |
Session 5, Ballroom | |
How to design effective financial monitoring bodies for the enforcement of political finance law? | |
Moderator: | Gaël Martin-Micallef, Administrator, Legal Adviser, Election Division of the Venice Commission |
Speakers: | Lina Petroniene, Head of the Division of Political Parties and Campaigns Funding Control,Central Election Commission of Lithuania Prof. Luis de Sousa, Chairman of Transparency International Portugal Lisa Klein,IFES Political Finance Consultant |
| |
*** | |
Session 6, Meeting room King George | |
Monitoring of campaign finance and the role of international and citizen observers, the importance of civil society | |
Moderator: | Steve Martin,Senior Adviser on New Voting Technologies, OSCE/ODIHR |
Speakers: | Pavel Postica, Director of Monitoring Democratic Processes Program, Promo-LEX Moldova Olga Aivazovska, Election Program Coordinator, OPORA Lela Taliuri, Election Projects Coordinator, Georgian Young Lawyers Association Olga Macujeva, Senior Officer of the Division of Control of Political Parties Financing, Corruption Prevention and Combating Bureau, Latvia |
| |
11:00-11:30 | Coffee Break |
11:30-13:00 | Parallel working sessions |
Session 7, Ballroom | |
An assessment of the GRECO evaluations on political financing and recommendations follow-up | |
Moderator: | Christophe Speckbacher, Head of Section, Secretariat of the GRECO, Council of Europe |
Speakers: | Zurab Sanikidze,Head of Delegation of Georgia to GRECO, Secretary of Anti-Corruption Council of Georgia, Ministry of Justice of Georgia Prof. Hubert Sickinger, Hubert Sickinger, Political scientist at the University of Vienna, Head of the Advisory board of Transparency International - Austrian Chapter Tigran Babikyan, Head of Oversight-Audit Service, Central Election Commission of Armenia Sergii Leshchenko, Member of Parliament of Ukraine |
| |
*** | |
Session 8, Meeting room King George | |
Discussion on the role of public funding in rooting out big donation | |
Moderator: | Elin Falguera, Acting Senior Programme Manager, Political Parties team, International IDEA |
Speakers: |
Lolita Cigane, Chairperson, European Affairs Committee, Parliament of Latvia
Krzysztof Lorentz, Director, Department of Controlling of Political Party and Campaign Finance, Polish National Election Commission Katarina Dakic, Head of the Department for Oversight of Financing Political Parties, Anti-Corruption Agency of the Republic of Serbia Tanya Tzaneva, Member of the Central Election Commission of Bulgaria |
| |
13:00-14:00 | Lunch |
14:00-15:30 | Conclusive discussion on The Future of Political Finance in the XXI Century |
Moderator: | Zurab Aznaurashvili, Head of Financial Monitoring Service of Political Parties, SAOG |
Speakers: | Lolita Cigane, Chairperson, European Affairs Committee, Parliament of Latvia Dr. Alexander Kynev, OSCE/ODIHR Core Group of Experts on Political Parties, Russia Dr. Marcin Walecki, Head of Democratization Department, OSCE/ODIHR Rovzat Gasimov, Head of Secretariat, Central Election Commission of the Republic of Azerbaijan |
15:30-16:00 | Closing Remarks |
Lasha Tordia, Auditor General. State Audit Office of Georgia François Friederich,Head of Division of Electoral Assistance, Council of Europe |
Абонамент за:
Публикации (Atom)