четвъртък, 28 април 2016 г.

Tерминологичен речник на ГЕРБ

 
Челен коловоз = Forehead track
Задължително гласуване = Voting with pigtails
Изборен кодекс = Patriot Act
Избирателен район „чужбина“ = Electoral destruction ”abroad”
Намаляване на секциите в Турция = Reduction of sex in Turkey
Изваждане от списъка за негласуване на два последователни избора от един и същ вид = two times not voting at elections of the same type and then exile forever
Забрана на бурките = Burqan ban (да не се бърка с буркан банк)
Челен опит в изборите = Electoral forehead experience
Запеканка със сирене = Constipation with cheese
Парламентарна група = Parliamentary band
Дистанционно електронно гласуване = Removed electronic voting
Допитване до народа = Asking next to the people
Това, което имаме като депутати = what we have as parliamentarians
(Картината по-горе е по темата Reduction of sex in Turkey)

сряда, 27 април 2016 г.

How Judges Decide



How Judges Decide
Friday 29th and Saturday 30th April 2016
Venue: Wolfson College, Linton Road, Oxford OX2 6UD

Foundation for Law Justice and Society
In association with Wolfson College & the Centre for Socio-Legal Studies

Friday 29th April
17:30              Lecture: How Judges Decide
Speaker: Justice Robert J Sharpe, Ontario Court of Appeal and Visiting Professor, University of Oxford
                        Venue: Leonard Wolfson Auditorium, Wolfson College

Saturday 30th April
09:15-13:00    Workshop
Moderator: Denis Galligan, Professor of Socio-Legal Studies, University of Oxford and Director, Foundation for Law, Justice and Society
                        Venue: Haldane Room, Wolfson College

09:15              Coffee and pastries

09:30-10:45    Comments on How Judges Decide
Sir Stephen Sedley, Visiting Professor, University of Oxford

Appellate Judicial Decision-Making
Professor Alan Paterson, Director, Centre for Professional Legal Studies, University of Strathclyde

10:45-11:00    COFFEE

11:00-12:00    Judicial Attitudes: Neither Valid Nor Variable
Dr Scot Peterson, Bingham Research Fellow in Constitutional Studies, Balliol College, University of Oxford
                       
The Attitudinal Model and the Legal Model Reconsidered
Lindsay Stirton,  Professor of Law, University of Sussex

12:00-12:45    Judges and the Mechanics of Democracy: Adjudication on Parties and Elections
Daniel Smilov, Programme Director, Political and Legal Research, Sofia University

12:45-13:00    Concluding Remarks
                        Justice Robert J Sharpe

13:00              Lunch for speakers

сряда, 13 април 2016 г.

ДОСТ влиза в битка за електорат с ДПС, но Доган остава в "сърцето" на Борисов ("Медиапул")

Анализатори: Конкуренцията за етническия вот крие риск от създаване на паралелна политическа система
Полина Паунова | 08:11 | 12 април 2016 | 
Има хипотетична вероятност новата партия на Лютви Местан ДОСТ да конкурира ДПС сред електората му, но почти няма шанс да измести Ахмед Доган и партията му от "сърцето" на премиера Бойко Борисов. Така могат да бъдат обобщени мненията на социолози и политолози, с коитоMediapool разговаря след официалното учредяване на новата партия в неделя.

По думите на социолога от "Галъп"Първан Симеонов засега ДОСТ "събира погледите" на около една четвърт от привържениците на ДПС. "На базата тези данните поне засега се виждат няколко хипотези, като първи сондажи. Първо - няма чувствителна промяна на образа на ДПС, той трайно се свързва с негативни представи за българите. В този ред на мисли са и перспективите на ДОСТ, което означава, че не са кой знае колко обнадеждаващи за самата партия", обясни той пред Mediapool.

"В това пространство има доста скрит вот, неявни механизми на мобилизация, в проучванията излизат едни резултати, а на изборите има повече мобилизация. Ако говорим за някакъв вид измерване - вижда се, че представата за Лютви Местан като представител на външни за България интереси намира благодатна почва. Това е нормално като се има предвид, че и без друго нагласите към този политически сектор са негативни, и сега като се добавят допълнителни фактори - като турския посланик, мюфтийството – някак си няма какво друго да се очаква", казва Симеонов.

"Що за нещо е ДОСТ"

Според социолога засега всички останали партии ще изчакват да видят "що за нещо е ДОСТ", защото то изглежда като по-близко до Турция издание на ДПС.

Според Симеонов регистрираните към момента данни, че над една четвърт от привържениците на ДПС са готови да гласуват за ДОСТ, не бива да се преувеличава, а и трябва да се анализира какъв ресурс може да осигури ДОСТ от изселническия вот в Турция. "Това е доста спорно – този вот едва ли се контролира толкова от властта в Анкара. Те са с друг тип политическа организация и трудно приемат този нов османизъм. "Когато всичко това се види, тогава всички останали субекти ще се определят към ДОСТ", смята Симеонов.

Не бива да се пропуска това, че доскоро Местан "бе едно от съсредоточнията на злото". "Като имаме това предвид и досложим факта, че формация се обозначава от началото си още като мост към друга държава, тепърва има да наблюдаваме какво ще става с първоначалния интерес", обясни той.

Международното положение и Местан

Според него трябва да се имат предвид и "нелеките времена", които идват за Турция, след като в Сирия руските и американските интереси вече започват да намират пресечна точка. "За момента едно от полетата, на което Турция е най-амбициозна, е Европа. Във връзка с това България трябва да внимава – има солидна група говорещи турски, а и процесите в Турция никак не са красиви, което ще рече, че Турция не е най-предвидимата и спокойна сила в момента", твърди социологът. Според когото в тази връзка едва ли ДОСТ "ще легне на сърцето на когото и да било в България". "Малко ми е съмнително", обобщи той.

Симеонов допълва, че около партия ДОСТ има още един казус и той е юридически: "Важно е да видим дали съдът ще регистрира тази формация, чух призиви от ВМРО в обратната посока."

Изпълнителният директор на "Галъп" посочи още, че след като ДОСТ се заявява като антиолигархична сила, ще се мъчи за затопля отношенията с част от Реформаторския блок, но на този етап това изглежда нелека задача.

Конкуренцията за етничесия вот и създаване на паралелна политическа система

Според него, премиерът Борисов, който принципно обича фрагментираните политически пространства, е доволен от евентуалното фрагментиране на етническия вот. "Министър-председателят обаче си дава сметка за една друга опасност – състезание за етническия вот, което би създало паралелна политическа система. Това е България не на две скорости, а на две посоки. Да не стане като в Македония, където две формации си оспорваха албанския вот", обясни още позицията на Борисов социологът.

Според политолога Евгений Дайнов конкуренция между ДПС и ДОСТ за етническия вот ще има.

"Турците в Източните Родопи - в Кърджалийско, възприемат себе си до голяма степен като част от турска Турция – там са им семейства, знаят, че са наследници на империята у нас и това че върху ДПС тегне забрана за влизане в Анкара е тежък културен проблем", обясни Дайнов, според когото Местан "веднага изпаразитира върху проблема". "Как изпаразитира – като доведе представители на Турция у нас, демонстрирайки, че той за тях е приемливият вариант".

От тази гледна точка Дайнов смята, че има реална възможност ДОСТ да се закрепи в Кърджалийско, като конкурира ДПС.

В такава посока е и мнението на политолога Даниел Смилов.

Според него за разлика от предходни разцепления, Местан има потенциала да откъсне сериозна част от избирателите на ДПС. "Фактът, че влиянието му е социологически измеримо дори и преди реалното функциониране на партията, е показателен за този потенциал. Причините са, първо, че Местан беше лице на партията в продължение на две години и е разпознаваем като такъв. Второ, той стъпва на определени местни структури в Кърджали и района. Трето, подкрепата на Турция – която е доста видима – безспорно ще разшири влиянието му сред българските турци", смята Даниел Смилов.

"Турската връзка"

"Това ще е достатъчно, за да имаме реално разделение на техния вот, макар че очаквам ДПС да запази по-голямата част от него. При всички случаи ще има реална конкуренция за тези избиратели, което е прецедент", смята още политологът.

Според него е рано е да се спекулира за "турската връзка“ на ДОСТ.

"Не очаквам тази формация да стане открит проводник на неоосманизъм – Местан (който също е продукт на нашите служби) трудно би влязъл в подобен калъп. При всички случаи, обаче, тези събития са повод да се премислят определени наши политики. Например, очевидно е, че образованието на имамите в България трябва да става в български институции и с публични средства, а не да се разчита на Република Турция за него", обяснява той.

Според Смилов "турската връзка“ на ДОСТ се пренатяга като се прави опит партията да бъде забранена или поне брандирана като "предателска“ преди още да е създадена. Това се дължи повече на страх на ДПС от конкуренция, отколкото на доказани, реални тенденции.

"Любовта на Борисов към ДПС минава през стомаха"

На въпрос може ли ДОСТ да измести ДПС от "сърцето на Борисов" политологът отговаря, че "любовта на Борисов към ДПС минава през стомаха". "А като стане дума за стомах, господата Пеевски и Цацаров очевидно остават в обоза на Доган. Така че не очаквам промени на скрити коалиционни партньори", допълва той.

По думите на колегата му Дайнов пък Борисов ще си партнира с всеки, който може да му помогне да удържи властта, да закопае реформи всякакви и да продължава да усвоява ресурси.

"Държавата беше завързана със свински опашки"... ("Дневник")


Последна промяна в 18:15 на 11 апр 2016,
"Гражданските арести" по границата, при които членове на доброволни отряди завързвали ръцете на мигранти с т.нар. свински опашки, са днешната тема във "Фейсбук". Коментира се и поведението на премиера Бойко Борисов, който благодари на отрядите, макар и с уточнението, че не бива да превишават правата си. По-късно Борисов написа в социалната мрежа, че изказването му е било "некоректно употребено".

Даниел Смилов: "Обобщение: държавата беше завързана със свински опашки за собствените си предразсъдъци и комплекси за малоценност."

Юлиан Попов: "С къде мълчалива, къде любезна подкрепа на динковците край турската граница, правителството ще стимулира създаването на православен ИДИЛ на българска територия. Той по нищо няма да се различава от ислямската си версия, в която не става дума за религия, а за бандитизъм и гангстерска организация. Това е класическа схема - да подкрепим тези, които се борят срещу лошите, без значение колко лоши са самите те. Самодейните отряди трябва да бъдат радикално и безкомпромисно пресечени от държавната власт, ако държавата иска да запази репутацията си и властта си."

Ивайло Дичев: "Представяте ли си граждански отряд нахлува в някое ТВ студио и арестува поредния ранобуден неофашист за разпалване на расова омраза и подбуждане към насилие? А (главният прокурор) Цацаров по-късно в деня благодари за съдействието."

Илия Вълков: "Имаме сериозен проблем със себе си. Защото говорители и опълченци от "друг биологичен вид", с характерна "нискочелна осанка", се самоорганизират и самонаграждават, политици ги окуражават, а медии – героизират."

Давид Джамбазов: "Първо Динко дойде за бежанците. Не съм бежанец - нищо не казах.
След това Динко дойде за ромите. Не съм ром - нищо не направих.
После Динко дойде за либералите и евреите. Не съм нито либерал, нито евреин - пак нищо не направих.
Когато Динко дойде за мен, никой не беше останал.
Но Динко нищо не ми направи - аз бях Динко."

Никола Пенев: "Крайно тревожно е, че държавата не само не наказва самоуправците, които с пушка на рамо "охраняват границата", но и ги хвали и насърчава.
Възникват няколко въпроса:
1) Ако се налага частни лица да пазят границата, защо плащаме милиарден бюджет на МВР? Да закриваме.
2) Утре когато същите тези хора с автоматите дойдат в центъра на София да налагат вижданията си за "сигурна държава" какво правим? Аз ви гарантирам, че за тях "сигурната държава" не е добре функциониращо справедливо общество основано на върховенство на писания закон.
3) Толкова ли е безпомощен премиерът, че вместо да вземе да обясни на обществото какво прави държавата във връзка с бежанската вълна, се обляга на банди престъпници с автомати.
4) Всичко това ескалира и няма да мине много време преди да стане някой сакатлък. Ако тези "защитници на родината" убият човек, премиерът пак ли ще им благодари?
5) Тези хора с автоматите, тези човечета, не ви ли зеленеят малко? Къде е ДАНС да види откъде се пръкна тоя ентусиазъм за защита на родината?"

Лидия Стайкова: "Когато доброволци помагат на бежанци в бежанските лагери в България, те действат със знанието и позволението на Държавната агенция за бежанците, която им издава и писмен документ. Тези доброволци свършиха огромна работа, която по закон трябваше да бъде свършена от държавата, но това не означава, че бяха в нарушение на закона - осигуряваха храна, дрехи, лекарства, образование и т.н. Те не получиха благодарност от който и да е премиер, а помощта им въпреки законността и полезността, беше неохотно приемана от държавата в повечето случаи - защото те бяха възприемани като неудобни свидетели, а и вероятно защото хуманитарната помощ не е толкова важна като незаконния въоръжен лов на хора по границата, който бива поощряван и награждаван от държавата."

Карта на офшорната власт ("Култура" и "Дневник")


От Даниел Смилов
Последна промяна в 14:56 на 09 апр 2016
"Дневник" препечатва текста отпортал "Култура".

Това е текст за офшорната география на съвременната политическа власт. Основният въпрос е легитимно ли е да управляваш в държава X, а да плащаш данъци или да регистрираш собствеността си в държава Y, която е на другия край на географията, отвъд морета и океани (off shore)?.

Този въпрос едва ли е изненада за израсналите с народни приказки, според които златната ябълка, живата вода или съкровището са винаги през девет земи и реки – в десетата. Разликата е, че обикновено юнакът ги донася оттам, а в сегашния случай по-скоро ги изнася нататък. Често пъти за да ги внесе отново под вънкашност чужда и под име ново.

Отговорите на въпроса с легитимността на тази практика, които получихме дотук, са най-малкото озадачаващи. У нас едни казват, че тя е просто следствие на "провален" неолиберален модел на капитализъм – тоест на Запада, САЩ и Европа. Този модел "спрял да създава просперитет" и то не другаде, а в Европа (което, макар и невярно, за някои е политически изгодно твърдение).

Други казват, че поне за Путин проблем няма, защото първо той не е Запад (вярно), а второ, така или иначе е самодържец в Русия и може да си прави каквото поиска (полу-вярно). Трети пък твърдят, че каквото и да е, Путин не е свързан с аферата освен чрез посещение на някаква сватба (което безспорно може да се случи на всеки и е доста невинно, дори и при съвсем неуспешен брак).

Либертарианците, от своя страна, изненадаха всички, заявявайки, че гражданите на свободните държави – включително техните управници в частно качество – трябвада се държат точно така: да плащат данъци и регистрират собственост, където е най-изгодно и най-вече offshore. И накрая, има опити да се прокарват различия – между легални и противозаконни практики, между различни офшорни зони и т.н., които само допълнително усложняват ситуацията.

Тъй като дискусията се води някак на много абстрактно ниво, за по-голяма яснота, нека разгледаме три хипотетични казуса:

1. Казус "Страдивариус"

Представете си, че управлявате голяма държава с мощна войска и сте успял да концентрирате огромна власт. Опозицията е декоративна, всички служби и "независими" органи работят под ваш контрол. Властта ви обаче зависи от доверието на хората и затова трябва да ги убедите, че не я използвате за собственото си обогатяване – тоест не сте обикновен мошеник. Същевременно обаче такова обогатяване е почти неизбежно, тъй като ви е необходим контрол върху ключови предприятия в собствената ви държава.

По принцип този контрол го осигурявате като ги "давате" на доверени и изпитани лица, които "държите" чрез службите. Правил сте показни акции срещу непослушните, като сте ги вкарвал в затвора и сте отнемал собствеността им.

Друг начин да постигнете сходен ефект е като назначите и хора от най-близкото си обкръжение на подобни позиции. И тук идва необходимостта от офшорно прикриване на следите, защото иначе всички ще започнат да говорят, че те са ваши подставени лица. И да се чудят например откъде виолончелист – ваш приятел – може да има стотици милиони на сметка. Затова регистрирате офшорна компания "Страдивариус", която после реинвестира парите (получени като необезпечени заеми от публични банки) отново в държавата ви – в камиони, курорти, сватби и т.н. Схемата е проста и безопасна за вас: ако все пак бъде разкрита, винаги може да хвърлите вината върху виолончелиста, който няма да издаде добър приятел, я.

Може би мнозина се питат защо е необходим този географски танц на човек, който е считан за самодържец? Необходим е, защото все пак единственото, което държи подобни хора на власт, е одобрението или поне търпението на тяхното население: ако това население се ядоса, никакви служби и гвардии не могат да спасят началника.

Тази схема е важна и защото тя е подготовка за евентуално напускане на властта: то може да е след много години, но все пак стратегия за изход трябва да има. Проблемът е обаче, че колкото повече контрол над имущество се концентрира в управника, толкова повече "наследяването" на властта става трудно и дори невъзможно: от наследника започва да зависи твърде много.

И на това може да му се намери колаят: избира се фиктивен наследник. Този наследник управлява един мандат под строг контрол, като предшественикът запазва ключови позиции (да речем единият е президент, а другият – министър-председател). След това се сменят и така, докато природата си каже думата.

Хората обаче не са толкова глупави и в един момент започват да подозират, че ги водят за носа. Започват протести и началникът губи градската част от населението. А е достатъчно умен да знае, че като загуби нея, скоро ще загуби всичко. Необходими са спешни мерки и на помощ идва старият съветник на диктаторите – Томас Хобс.

Проблемът трябва да се "секюритизира" на модерен език. Или, на езика на Хобс, да се покаже, че оставането на власт е въпрос на живот и смърт, на война и мир. За тази цел е нужна някаква война, някаква заплаха за мира. Ако я няма, може да бъде създадена: да се "размрази" конфликт, да се пратят войски в друга държава и т.н. Във военно-временна ситуация въпросите с "наследяването", както и със собствеността – офшорна или не – остават на заден план. На никого не му пука за тях. А пък и винаги може да кажеш, че си създал фирмите, за да подпомагаш операции на службите си в чужбина, да избягваш санкции и т.н.

2. Казус "Лъки Страйк"

Вие сте управник на по-малка страна и нямате възможност за "секюритизация" на властта си по сходен начин – като големите началници. Да, може да твърдите, че в размирни времена стабилността е най-важна и че страната се нуждае от правителство (и то вашето), но не можете да се превърнете лесно във военновременен вожд.

Същевременно, да предположим, че сте се възползвал от придобиване – чрез офшорна дейност и подставени лица – на части от важна за страната компания. За тази цел е била създадена офшорната фирма "Лъки Страйк", която формално е собственост на учителка от Есекс, живееща в Дубай.

Вашата държава е обаче действаща демокрация и правителствата в нея се сменят – дори доста често. Какво може да ви гарантира, че като паднете от власт, прокуратурата няма да ви "погне" за тези практики? За да намалите риска, го диверсифицирате, като включвате основни опозиционни партии в схемата: особено такива, които са "балансьор" в партийната система и в този смисъл са винаги на власт. Още по-добре би било, ако вие и съдружниците ви имате контрол над съдебна власт и службите, и продължавате да го имате при всяко ново правителство.

Проблемът идва, ако се скарате със съдружниците от "Лъки Страйк" – тогава има вероятност от взаимно изкарване на кирливите тайни. За да не се стигне дотам, вие внимавате да не ги разсърдите прекалено. За целта те уж са в опозиция, но запазват ключовите си хора в прокуратура и служби, получават държавни поръчки, гласуват им се приоритетни закони. Също така от вашата коалиция вадите най-радикално настроените срещу съдружниците си в "Лъки страйк". И като цяло пазите нещата стабилни.

Разбира се, във врата ви дишат и евроатлантически партньори и собствената реална опозиция, която е останала извън съдружието "Лъки Страйк". Целият ви ресурс – политически, съдебен, медиен – се насочва срещу нея. Танцът е сложен, неособено красив, но не е невъзможен.

3. Казус "Карибски пирати"

Вие сте управник на държава с високи стандарти на упражняване на публична власт. Собствената ви идеология е близка до либертарианството и в частно качество сте се възползвал от облагите на офшорното законодателство, за да не плащате високи данъци в родината си. За целта сте основал тръст "Карибски пирати". Дори не сте го основал вие, а ваши близки, като печалбата ви от цялата история е сравнително малка. В публично качество обаче вие оказвате натиск върху големи компании да плащат данъците си във вашата юрисдикция.

Междувременно става ясно, че сте възпрепятствал колективни мерки между държави, целящи осветяването на офшорни практики като вашата.

Тъй като не сте декларирал офшорните си интерес навреме, започват да съществуват съмнения за конфликт на интереси. Натискът върху вас за оставка се увеличава, защото хората са ядосани от липсата на принципност в поведение ви – това, което проповядвате като управник, не следвате в собствения си живот. Премиер на близка държава с подобни (макар и не идентични) проблеми вече е подал оставка

Трите хипотетични казуса ясно показват какво влияние върху властта могат да имат панамските схеми: затова изнесените данни и подобни на тях трябва да се разглеждат и проверяват изключително усърдно и внимателно. И в трите хипотетични сценария властта се опорочава. В първите два случая много по-съществено, отколкото в третия. Затова – и в трите – са необходими контра-мерки: политически, законови, манталитетни. В крайна сметка управниците са хората, които задават пример за поведение в обществото и изискванията към тях трябва да бъдат високи.

Тези мерки всъщност са най-вече вътрешно-политически и тяхното неприемане не бива да се извинява с липсата на единна международна реакция. Всъщност липсата на реакция в определени общества срещу подобни офшорни практики е само допълнително доказателство за ниската им политическа култура. Както Хегел още е знаел, свободата е процес на осъзнаване – когато такова липсва, народите продължават да живеят в робство, което не винаги е турско.

-----------
Панамагейт има и други важни измерения. Те касаят корпоративната отговорност на големия бизнес за неговата данъчна политика. В крайна сметка големите корпорации (колективно) контролират многократно повече ресурси от държави като Русия, а да не говорим за България. И не на последно място стои въпросът и за отговорността на обикновения гражданин за неговите решения при откриване на офшорни сметки. Но за аналитична яснота в този текст ще насочим вниманието си към по-тесния въпрос за управниците (политици), властта и офшорните зони.

понеделник, 4 април 2016 г.

Панамските досиета

 Първи впечатления от тях и медийното им отразяване:

1) Става дума за сериозно журналистическо разследване, което е плод на едногодишен анализ на документи. Най-авторитетни медии стоят зад верификацията им, независимо от това кой първоначално ги е подал;

2) Затова не може да няма сериозна проверка и реакция от авторитетни институции на тази информация - от данъчните и разследващи органи в отделните засегнати страни;

3) В държавите, в които това е възможно (институциите са независими и работят), подобни действия вече започнаха. Националните медии и в Исландия, и в Англия изкараха информацията като водеща новина и натискът за действия е много голям. В Исландия сигурно ще има политическа криза и смяна на премиера;

4) В други държави - Русия, най-вече - се оспорва самото изследване и фокусът е върху странични въпроси, като защо няма американци в списъка;

5) Голямата изненада е, че и членове на китайското политбюро са в сметките - това показва пълния крах на комунизма като официална идеология в Китай;

6) В медийното отразяване у нас не се прави разлика между различни видове проблеми, разкрити от досиетата. Първият е избягването на данъци през офшорни фирми. Такъв е случаят с бащата на Камерън, който е управлявал офшорен инвестиционен фонд. Предстои да видим дали всичко е било законно или не (макар че това е леко стара информация още от 2012 г. и е малко вероятно да се докаже нарушение на закона.) При всички случаи стои политическият проблем, че този фонд десетилетия наред не е платил и паунд данъци в UK, което е безспорно дискредитиращо;

7) Втори и различен тип проблеми са криенето на собственост чрез подставени лица и източването на държавни банки чрез офшорни фирми. Случаят с Путин - според разследването - е точно такъв. Става дума за необезпечени кредити от руска банка в огромни размери към фирми на челисти и други, все приятели на Путин. В този случай избягването на данъци е малък, периферен проблем в цялата афера;

8) Затова и интересът върху Путин е толкова голям: централният фокус е заслужено негов;

9) И малка утеха за путинофилите по света: Петро Порошенко изглежда в подобна ситуация;

10) Защо няма имена на американци във файловете? Това далеч не е най-важният въпрос в цялата афера и отговорът му с нищо не променя по-горното. Предстои да видим дали съзнателно са скривани определени имена или просто тази компания за офшорна регистрация не е била предпочитана от американци (по данъчни или други причини). Каквото и да е, важното е дали разкритото е истина или не;


11) Досиетата са предупредителен изстрел. Става дума за една компания в една офшорна дестинация. От бъдещите разкрития или тяхната липса ще стане видно дали става дума за опит за системно решаване на проблема с офшорните зони, който изглежда много голям и от политическа, и от правна гледна точка.