04.11.2016 22:17
В политологичната литература няма доказателство за абсолютното предимство на една или друга избирателна система.
***
Един аргумент в полза на мажоритарната система е, че тя намалява фрагментацията в парламента, като дава изкуствено предимство на две основни партии. С тази цел в Петата френска република е въведена мажоритарна система с два тура. Същата цел, обаче – избягване на прекалена фрагментация на парламента – е постигната в Германия през 1948 г. с въвеждането на „персонализиран“ вариант на пропорционалната избирателна система с праг за влизане в парламента от 5%.[i]
***
През 80-те и 90-те години Лайпхарт провежда мащабни изследвания, чието основно твърдение е, че парламентарните модели от консенсусен тип, които използват пропорционални избирателни системи, водят до по-успешна, по-развита демокрация от „Уестминстърските модели”, използващи варианти на мажоритарната система.[ii]
***
Други изследователи обаче не откриват някакво особено предимство на едната или другата система сама по-себе си. Пипа Норис например тества емпирично основните аргументи в полза на мажоритарната система – че създава по-близка връзка с избирателя, по-голямо удовлетворение от демокрацията и други – и не открива някакви абсолютно ясни и еднозначни корелации.[iii] Мажоритарната система не води до по-високи нива на доверие в партии и парламенти: доверието в партиите в България и Великобритания например е на съвсем сходни нива. През 2011 г. 14% от хората в България вярват на партиите, а в Обединеното кралство 11%. През 2015 г. съответните стойности са 12% у нас и 19% в OK. С нетърпение чакаме Евробарометър да каже какъв е ефектът от референдума за Брекзит върху тези стойности.
***
Твърди се, че мажоритарните избирателни системи правят по-трудно влизането на популистки и радикални партии в парламента. Обаче ефектът от този „буфер“ е същият като от 4 или 5% бариера за представителство в парламента при пропорционална система. В Унгария, която използва смесена система със силен мажоритарен елемент, крайната партия Йобик се превърна във втора парламентарна сила. Това показва, че мажоритарната система не пречи особено на национал-популизма или на расизма.
Нещо повече, при мажоритарна система крайните възгледи по-бързо „заразяват“ основните партии: така идеите на Фарадж станаха бързо идеи на консерваторите, Тръмп взе на абордаж Републиканската партия, а пък Виктор Орбан възприе много от позициите на Йобик.
***
Смяната на избирателната система е винаги свързана с високи „транзакционни разходи“ – и като време, и като цена (особено при два тура) и като политическа суматоха. На немците е отнело около десет години да свикнат със сложната изборна реформа след войната. Първите избори във Франция след 1958 г. отново водят до раздробен парламент със седем партии, получили над 5%. Тоест обикновено е необходимо поне време – около десет години – изборната реформа да започва да дава каквито и да е „системни“ резултати – добри или лоши.
***
Мажоритарната избирателна система изкривява резултата силно в полза на първите две политически сили. Те получават „изкуствен“ бонус от места в парламента – много над реалната им тежест като подкрепа в обществото. Изкривяването е най-видимо в чистите мажоритарни системи като Великобритания или САЩ (First Past the Post), което е накарало автори като Дюверже да стигнат до заключението, че те водят до двупартийност. В САЩ това е очевидно и окопаването на републиканци и демократи във властта е факт. За да се смекчи частично ефекта от този изкуствен бонус, щатите въвеждат задължителни първични избори – така се гарантира поне вътрешнопартийно състезание в двете големи партии.
***
Нито една развита демокрация не използва за парламентарни избори мажоритарна система на два тура, при която на втори тур отиват първите двама.
***
Във Великобритания кандидатът, спечелил най-много гласове, печели мястото в парламента (победителят взема всичко и няма втори тур). При тази система първата партия с едва около 37% от гласовете може да има абсолютно мнозинство в парламента. Консерваторите на Тереза Мей например разполагат с 331 места от 650 в Камарата на общините, имайки 36.9% от националния вот. С 30,4% лейбъристите имат 230 места. С 12,6% партията на Фарадж има… 1 място! А с 7,9 % либералните демократи имат само 8!
Иначе в британския парламент има общо поне седем партии, но след втората всички останали националнипартии имат заедно 13 места. Разбира се, регионалните партии се представят по-добре, защото са географски концентрирани. Шотландските националисти имат 54 места, юнионистите от Северна Ирландия – 8, Шин Фейн – 4. Някои биха казали, че представителство получават много партии. Да, но ако не са регионални, всички след втората имат само символично присъствие.
***
Френската парламентарна избирателна система е с два тура и допуска до втори тур всички партии, събрали повече от 12,5% вот. Тази система води до изкривявания в полза на първите две партии, които са сходни или дори по-големи от избирателната система на Великобритания. На базата на резултатите от всички избори след 1958 г., двама автори[iv] извеждат следната зависимост, която показва при какъв процент от националния вот какъв процент от местата в парламента получават френските партии:
5%-вот = 0.5% депутати
10%-вот=5% депутати
15%- вот= 11% депутати
20%-вот= 18,4% депутати
25%-вот= 27,2% депутати
30%-вот= 37,5% депутати
35%-вот= 49% депутати
40%-вот= 60% депутати
45%-вот= 76,5% депутати
50%-вот= 92,4% депутати
От формулата е видно, че както в Обединеното кралство с около 36% от вота абсолютното мнозинство в парламента е почти гарантирано, а партиите около или под 10% не получават почти нищо. За сметка на тях големите партии получават сериозен бонус от места. В следствие, макар че в Националното събрание на Франция са представени множество партии, от 577 места две партии вземат лъвския пай – 474.
***
Мажоритарната избирателна система има една голяма слабост: определянето на избирателните райони може да реши изхода на изборите. Този, който чертае границите на изборните райони, може да не даде никакъв шанс на опозицията. Проблемът се нарича джеримандъринг (Gerrymandering) и се състои в манипулации с бройката избиратели или границите на избирателните райони. Заради миграцията на населението или други демографски промени тези граници трябва периодично да се променят и това винаги води до политически скандали. САЩ имат най-дългата история на подобни скандали и най-сложна съдебна юриспруденция по въпроса. Десетилетия наред манипулациите са били използвани, за да се отслаби гласа на цветнокожото население и да му се даде минимално представителство. Едва през 80-те години на ХХ век този проблем получава адекватно решение с промени в Акта за изборните права и съдебен активизъм.
И до днес обаче двете основни партии така моделират избирателните райони, че никой друг освен тях не е в състояние да спечели (bipartisan gerrymandering). В резултат двете партии си създават максимален брой „безопасни райони“ (safe seats), които те винаги печелят. Веднъж избрани, повечето от конгресмените остават почти до живот на работното си място: само ограничен брой от местата са наистина състезателни и сменят партийната си окраска от избор на избор. За периода от 1974 г. до 2002 г. например от 453 места в долната камара на Конгреса, средно 375 са били винаги преизбирани, 21 конгресмени са си губели местата в избори и 37 са се оттегляли сами поради напреднала възраст или друга причина.[v]
***
За да се предотвратят или намалят подобни манипулации с границите на изборните райони е необходимо да има или безпристрастни, независими регулаторни органи – като избирателната комисия във Великобритания – или силен и независим съд като в САЩ. Дори в напреднали демокрации като САЩ и Франция обаче очертаването на изборните райони продължава да бъде проблематично и редовно води до скандали. В една по-неукрепнала демокрация като Унгария мажоритарната система и чертаенето на границите в нея даде допълнителни възможности на Виктор Орбан да се окопае във властта и с около 50% подкрепа да успее да се сдобие с конституционно мнозинство от 2/3-ти и да промени конституцията на страната.
***
Финансирането на политическите партии от държавата се приема, за да не бъдат те зависими изцяло от корпоративни интереси. В Европа почти всички държави подпомагат партиите финансово или индиректно. Във Великобритания директната субсидия е скромна и е само за опозицията в парламента, но за сметка на това партиите получават безплатно телевизионно време и има забрана за купуване на реклами в електронните медии. Повечето други държави дават и значителна финансова помощ, като традиционно тя е най-щедра в Австрия, Германия и скандинавските страни.
***
В Германия (по сегашния модел) всяка година политическите партии получават 150,8 милиона евро, които се разпределят според гласовете, получени от тях в последните парламентарни избори на европейско, федерално и регионално ниво и като съфинансиране за набрани дарения и членски внос.[vi] Отделно партийните фондации получават финансиране от държавата, което е много значително. Макар и институционално независими от партиите, тези фондации използват средствата за обучения, семинари на активисти, стипендии, чуждестранна помощ – дейности, които са с партийна политическа окраска. По време на кампании партиите получават безплатно медийно време във всички публично лицензирани електронни медии (а не само в държавните). И не на последно място: партиите могат да набират неограничени корпоративни дарения.
***
Според доклада на GRECO, в Австрия партиите получават годишно:
- 16,1 млн. евро за парламентарно представени партии;
- Допълнителни 10-12 млн. в години с парламентарни или европейски избори;
- 11,5 млн. за партийни фондации и образователни програми;
- 18,7 млн. като субсидии за парламентарни групи;
- Всички федерални единици имат и допълнителни субсидии за партиите на регионално ниво, които по пера са сходни с тези на федералното ниво.[vii]
***
В България партиите получават годишна субсидия от около 35 млн. лева (18 млн. евро). Ако се намали 11 пъти тази субсидия ще стане около милион и половина евро. Корпоративните дарения са забранени.
***
Сирените били най-рейтинговите поп-певици на античността. Одисей бил любител на тяхната музика, но знаел, че ако се заслуша в нея, те ще привлекат с нездрави намерения него и екипажа му на злощастния си остров. Затова той запушил ушите на моряците си с восък и им наредил да го вържат на мачтата, за да избегне всяко изкушение. Така хем чул концерта на сирените, хем запазил здравия си разум.
***
Вържете се за фактите и слушайте каквито песни искате.
[i] Макар и смесена, немската избирателна система дава резултат идентичен с чиста пропорционална система.
[ii] Arend Lijphart, Patterns of Democracy, 1999, New Haven.
[iii] Pippa Norris, “The Twilight of Westminster? Electoral Reform and Its Consequences,” Political Studies, 2001, Vol. 49. 877-900.
[iv] Andre Blais and Peter John Loewen, “The French Electoral System and Its Effects”, West European Politics, Vol. 32, No. 2, 345-359, March 2009.
[v] Richard H. Pildes, “The Supreme Court 2003 Term. Foreward: The Constitutionalization of Democratic Politics”, Harvard Law Review, Vol. 118:23, 2004 g. p. 62.
[vi] Схемата е по 0.7 евро на глас за трите вида избори (т.е. 2.1 евро на глас общо) + 0.38 евро за всяко евро набрано като малко дарение или членски внос.
[vii] GRECO, Third Evaluation Round, Evaluation Report on Austria: Transparency of Party Funding (Theme II) December 2011.