събота, 30 януари 2016 г.

Тонът, съдържанието и реакциите на доклада на ЕК (ClubZ)

За липсата на политическа воля и отчаяните напъни това да се прикрие




Снимка Веселин Боришев

ДАНИЕЛ СМИЛОВ
ЕК не наруга правителството директно, затова някои обявиха доклада за „позитивен“. Те влязоха в ролята на врабчето Чир - персонаж на Радичков, което не разбирало какво му говорят, освен ако не го ударят по главата. Тъй като физически удар, разбира се, нямаше, мнозина не стигнаха до епифания. И все пак картината, която този доклад рисува, е до болка познатата ни ситуация на обещания, институционални промени (незадоволителни) и липсващи резултати. Това, което е ново за този доклад, е, че се опитва да разпредели отговорностите за различните провали. Сред тях трябва да бъде отредено особено място на ВСС, прокуратурата и управляващото мнозинство. Специални похвали пък получават протестиращите съдии и авторите на стратегията за съдебна реформа.
За пръв път имаме и по-организирана реакция на част от пресата и политическите партии от рода на „Коя е ЕК, че тя да ни казва какво да правим“. Зад това репчене прозират зле прикрити интереси от запазване на статуквото в съдебната система (т.е. ДПС и г-н Пеевски), поувлечен националистически апломб (Каракачанов) или просто глупост.

И все пак важните изводи от доклада са следните:

  1. - ВСС наистина е загубил всякаква легитимност. В този смисъл искането от страна на ГЕРБ и РБ за оставката му бе правилно, макар и закъсняло. Съветът доста единодушно не си подаде оставката обаче, така че жестът с искането ѝ поувисна във въздуха. Сега би могло да се мисли за разпускане на ВСС чрез закона за съдебната власт, но това би повдигнало въпроса за конституционността на операцията. Технически възможност за такова разпускане има, но то ще остави горчив привкус за всеки конституционалист и ще разкрие една важна слабост на нашата система – че решенията на Конституционния съд действат само занапред. (Т.е. дори той да обяви за противоконституционен даден закон, неговите ефекти – като разпускане на ВСС – не могат да бъдат отстранени). Но ако се тръгне по този път, въпросът е защо в конституционната поправка ВСС беше оставен да доизкара мандата си;
  2.  
  3. - Във ВСС, разбира се, основна отговорност за провалите носят консолидираното мнозинство около г-дата Цацаров и Колев – които направиха всичко, за да блокират реформите, а напоследък се оплетоха и в инцидентни скандали от рода на „но ние не им позволихме“. Това също трябва да се отбележи, за да се отчете достойната опозиция в лицето на Лозан Панов, Калин Калпакчиев и малцината други техни съмишленици;
  4.  
  5. - Въпросът за ВСС не трябва да отклонява вниманието от два други проблема, по-сериозни от първия - безконтролността на прокуратурата и мнозинството от 208 души в парламента, които гласуваха осакатената конституционна поправка;
  6.  
  7. - Твърдението в доклада на ЕК, че се налага външна експертна проверка на работата на прокуратурата е снемане на доверието от Цацаров - нито повече, нито по-малко. Ако на висш конституционен орган му се налага да бъде проверяван от външни експерти, това означава, първо, че дейността му е проблемна и, второ, че е безконтролен в рамките на съществуващата система. Текстът на доклада е еднозначен: „В правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ.“ И още по-ясно за неразбралите: „Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.“
  8. Този анализ няма как да се извършва от самата прокуратура – точно от нея той трябва да е независим. А ЕК и изрично предлага свои експерти както и друга техническа помощ. Дали ще ги използваме или не е българско суверенно решение, но това не отменя искането за „независимост“ на анализа;
  9.  
  10. - Това твърдение, разбира се, стана обект на остра реакция на страна на прокуратурата, която отказа да бъде подлагана на „двоен мониторинг“. Да, подобен независим мониторинг със сигурност би бил негативна оценка и в този смисъл унижение за българска институция. Но пък по този начин се избягва унижението за страната като цяло, която иначе излиза, че не може да се справи с безконтролността и неефективността на свой собствен орган. Ако изборът е между достойнството на България и това на прокуратурата, той би трябвало да е много лесен за всички;
  11.  
  12. Забележителен е техническият аргумент, с който прокуратурата се противопоставя на заключенията от доклада. Г-н Цацаров твърди, че: "Независимият анализ като идея се появи като идея на 17 декември м.г. и дойде от министър-председателя. Тогава се постави въпросът за независима експертна помощ, но в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Прокуратурата е готова да приеме чужди експерти, имам предвид магистрати от самите членки на ЕС. Не говорим за експертиза или друга инициатива осъществена от наши или чужди неправителствени организации, а за пряка експертна помощ при разглеждането на делата, при работата на антикорупционното звено, за борбата с организираната престъпност".
  13. Дали неправителствени организации ще участват е безпредметно – въпросът е кой ще осъществи този независим анализ. Очевидно трябва да е някой извън самата прокуратура – може да е парламентарна комисия, която се допитва до експерти, може да е панел от утвърдени юристи (български или външни) и т.н. Може дори ВСС да възложи и проведе подобен анализ, но без прокурорите в него да се месят в избора на експерти, методологията или заключенията. Всичко това би било „независим анализ“. Нещо повече, абсолютно абсурдно е да се твърди, че този „независим анализ“ трябва да става само в рамките на CVM процедурата – т. е. в самия доклад на ЕК. Би излязло, че ЕК иска от нас да направим нещо, която тя трябва да си свърши. Истината е, че ЕК иска нашите институции да проведат „независим анализ“ и по-дълбока реформа на прокуратурата, тъй като явно настоящата ситуация е неудоволетворителна. Ако трябва двоен, ако е нужно и троен мониторинг може да се въведе;
  14.  
  15. - Констатацията - па макар и в бележка под линия - че конституционната поправка не води до по-отчетна прокуратура и по-независим съд е оценка - негативна - за политическото мнозинство в парламента и напомняне за неговата политическа отговорност за този провал.  Ето го и конкретния текст: „Направеното в последната минута преразпределение, при което един член от парламентарната квота беше прехвърлен от прокурорската към съдийската колегия, доведе до оставката на министъра на правосъдието и до протести от страна на основното професионално сдружение на съдиите. То беше счетено за стъпка, която засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата.“В крайна сметка "по-отчетна прокуратура" и “по-независим съд“ бяха двете основни цели на реформата. Защо беше направена това преразпределение на квотите в последния момент тогава? Кой е отговорен за това? Да, разделението на ВСС на две е стъпка напред, но защо беше направена въпросната стъпка назад, когато ГЕРБ гласува точно срещу този аспект на реформата и се поддаде на изнудването на ДПС и АБВ? Риторични въпроси.;
  16.  
  17. - Оттук и основният въпрос, който докладът повдига. Защо след една година в управлението, след като беше изработена добра стратегия за реформа (благодарение на Христо Иванов основно), отново сме на кота нула и трябва пак да обещаваме, че ще изпълним обещаното, ще ускоряваме, ще кърпим, ще компенсираме и т. н. Очевидно става дума за липса на достатъчна политическа воля и отчаяни напъни сега да се прикрие този факт. Като е толкова добра стратегията, защо не беше изпълнена и защо нейният автор беше изгонен в масов заговор (при който даже и част от РБ го предадоха)?

Това е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ въпрос, който докладът на ЕК изкрещява

А иначе, тонът на комисията е, разбира се, аргументативен и спокоен. Ако махнем филтъра на школуваната дипломатичност, обаче, емоциите в него са добре предадени от това прекрасно изпълнение на оперната дива Петибон – за тези, които могат да го чуят:
Снимка Веселин Борише




Снимка Веселин Боришев













EК не наруга правителството директно, затова някои обявиха доклада за „позитивен“. Те влязоха в ролята на врабчето Чир - персонаж на Радичков, което не разбирало какво му говорят, освен ако не го ударят по главата. Тъй като физически удар, разбира се, нямаше, мнозина не стигнаха до епифания. И все пак картината, която този доклад рисува, е до болка познатата ни ситуация на обещания, институционални промени (незадоволителни) и липсващи резултати. Това, което е ново за този доклад, е, че се опитва да разпредели отговорностите за различните провали. Сред тях трябва да бъде отредено особено място на ВСС, прокуратурата и управляващото мнозинство. Специални похвали пък получават протестиращите съдии и авторите на стратегията за съдебна реформа.

За пръв път имаме и по-организирана реакция на част от пресата и политическите партии от рода на „Коя е ЕК, че тя да ни казва какво да правим“. Зад това репчене прозират зле прикрити интереси от запазване на статуквото в съдебната система (т.е. ДПС и г-н Пеевски), поувлечен националистически апломб (Каракачанов) или просто глупост.

И все пак важните изводи от доклада са следните:

  1. - ВСС наистина е загубил всякаква легитимност. В този смисъл искането от страна на ГЕРБ и РБ за оставката му бе правилно, макар и закъсняло. Съветът доста единодушно не си подаде оставката обаче, така че жестът с искането ѝ поувисна във въздуха. Сега би могло да се мисли за разпускане на ВСС чрез закона за съдебната власт, но това би повдигнало въпроса за конституционността на операцията. Технически възможност за такова разпускане има, но то ще остави горчив привкус за всеки конституционалист и ще разкрие една важна слабост на нашата система – че решенията на Конституционния съд действат само занапред. (Т.е. дори той да обяви за противоконституционен даден закон, неговите ефекти – като разпускане на ВСС – не могат да бъдат отстранени). Но ако се тръгне по този път, въпросът е защо в конституционната поправка ВСС беше оставен да доизкара мандата си 
  2. - Във ВСС, разбира се, основна отговорност за провалите носят консолидираното мнозинство около г-дата Цацаров и Колев – които направиха всичко, за да блокират реформите, а напоследък се оплетоха и в инцидентни скандали от рода на „но ние не им позволихме“. Това също трябва да се отбележи, за да се отчете достойната опозиция в лицето на Лозан Панов, Калин Калпакчиев и малцината други техни съмишленици;
  3. - Въпросът за ВСС не трябва да отклонява вниманието от два други проблема, по-сериозни от първия - безконтролността на прокуратурата и мнозинството от 208 души в парламента, които гласуваха осакатената конституционна поправка;
  4. - Твърдението в доклада на ЕК, че се налага външна експертна проверка на работата на прокуратурата е снемане на доверието от Цацаров - нито повече, нито по-малко. Ако на висш конституционен орган му се налага да бъде проверяван от външни експерти, това означава, първо, че дейността му е проблемна и, второ, че е безконтролен в рамките на съществуващата система. Текстът на доклада е еднозначен: „В правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ.“ И още по-ясно за неразбралите: „Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.“ Този анализ няма как да се извършва от самата прокуратура – точно от нея той трябва да е независим. А ЕК и изрично предлага свои експерти както и друга техническа помощ. Дали ще ги използваме или не е българско суверенно решение, но това не отменя искането за „независимост“ на анализа;
  5. - Това твърдение, разбира се, стана обект на остра реакция на страна на прокуратурата, която отказа да бъде подлагана на „двоен мониторинг“. Да, подобен независим мониторинг със сигурност би бил негативна оценка и в този смисъл унижение за българска институция. Но пък по този начин се избягва унижението за страната като цяло, която иначе излиза, че не може да се справи с безконтролността и неефективността на свой собствен орган. Ако изборът е между достойнството на България и това на прокуратурата, той би трябвало да е много лесен за всички;
  6. Забележителен е техническият аргумент, с който прокуратурата се противопоставя на заключенията от доклада. Г-н Цацаров твърди, че: "Независимият анализ като идея се появи като идея на 17 декември м.г. и дойде от министър-председателя. Тогава се постави въпросът за независима експертна помощ, но в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Прокуратурата е готова да приеме чужди експерти, имам предвид магистрати от самите членки на ЕС. Не говорим за експертиза или друга инициатива осъществена от наши или чужди неправителствени организации, а за пряка експертна помощ при разглеждането на делата, при работата на антикорупционното звено, за борбата с организираната престъпност". Дали неправителствени организации ще участват е безпредметно – въпросът е кой ще осъществи този независим анализ. Очевидно трябва да е някой извън самата прокуратура – може да е парламентарна комисия, която се допитва до експерти, може да е панел от утвърдени юристи (български или външни) и т.н. Може дори ВСС да възложи и проведе подобен анализ, но без прокурорите в него да се месят в избора на експерти, методологията или заключенията. Всичко това би било „независим анализ“. Нещо повече, абсолютно абсурдно е да се твърди, че този „независим анализ“ трябва да става само в рамките на CVM процедурата – т. е. в самия доклад на ЕК. Би излязло, че ЕК иска от нас да направим нещо, която тя трябва да си свърши. Истината е, че ЕК иска нашите институции да проведат „независим анализ“ и по-дълбока реформа на прокуратурата, тъй като явно настоящата ситуация е неудоволетворителна. Ако трябва двоен, ако е нужно и троен мониторинг може да се въведе;
  7. - Констатацията - па макар и в бележка под линия - че конституционната поправка не води до по-отчетна прокуратура и по-независим съд е оценка - негативна - за политическото мнозинство в парламента и напомняне за неговата политическа отговорност за този провал.  Ето го и конкретния текст: „Направеното в последната минута преразпределение, при което един член от парламентарната квота беше прехвърлен от прокурорската към съдийската колегия, доведе до оставката на министъра на правосъдието и до протести от страна на основното професионално сдружение на съдиите. То беше счетено за стъпка, която засилва политическото влияние в съдебната колегия на ВСС, като същевременно намалява отчетността на прокуратурата.“В крайна сметка "по-отчетна прокуратура" и “по-независим съд“ бяха двете основни цели на реформата. Защо беше направена това преразпределение на квотите в последния момент тогава? Кой е отговорен за това? Да, разделението на ВСС на две е стъпка напред, но защо беше направена въпросната стъпка назад, когато ГЕРБ гласува точно срещу този аспект на реформата и се поддаде на изнудването на ДПС и АБВ? Риторични въпроси.;
  8. - Оттук и основният въпрос, който докладът повдига. Защо след една година в управлението, след като беше изработена добра стратегия за реформа (благодарение на Христо Иванов основно), отново сме на кота нула и трябва пак да обещаваме, че ще изпълним обещаното, ще ускоряваме, ще кърпим, ще компенсираме и т. н. Очевидно става дума за липса на достатъчна политическа воля и отчаяни напъни сега да се прикрие този факт. Като е толкова добра стратегията, защо не беше изпълнена и защо нейният автор беше изгонен в масов заговор (при който даже и част от РБ го предадоха)?

Това е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ въпрос, който докладът на ЕК изкрещява

А иначе, тонът на комисията е, разбира се, аргументативен и спокоен. Ако махнем филтъра на школуваната дипломатичност, обаче, емоциите в него са добре предадени от това прекрасно изпълнение на оперната дива Петибон – за тези, които могат да го чуят:


петък, 29 януари 2016 г.

За "робския" комплекс и историята

"Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Някой може да се смята господар на другите, а сам е роб повече от тях"

Въпроси към българската историческа наука:

1) Русо мислил ли е, че всички хора ходят и тракат с окови?
2) Русо мислил ли е, че всички са роби и живеят в робство?
3) Иван Вазов смятал ли е, че на българите - индивидуално и колективно - им е надянат хомот като на добичета?
4) В езика има ли разлика между метафора, описание и анализ на реалност?
5) Не е ли важна задача на образованието да научи децата да различават метафорите от аналитичните понятия и дефинициите?
5) "Робство" аналитичен термин ли е или метафора в българската историческа наука?
6) "Съжителство" метафора ли е или чиста идиотия?

(Отделен въпрос е, че "съжителството" се оказа партенка и подобно описание на турското владичество с предложенията за промяна на програмите няма. Думата "съжителство" се използва само с контекст на "съжителство" на култури и традиции в ежедневието, което е нормална и легитимна употреба. Т.е. - в случая има огромна медийна манипулации и то от водещи журналисти.)

вторник, 26 януари 2016 г.

Преддокладно

1) ВСС наистина е загубил всякаква легитимност - искането за оставката му е правилно, макар и закъсняло;
2) Тази оставка не трябва да отклонява вниманието от два други проблема, по-сериозни от първия - безконтролността на прокуратурата и мнозинството от 208 души в парламента, които гласуваха осакатената конституционна поправка;
3) Твърдението в доклада на ЕК (чернова), че се налага външна експертна проверка на работата на прокуратурата е снемане на доверието от Цацаров - нито повече, нито по-малко. Ако на висш конституционен орган му се налага да бъде проверяван от външни експерти, това означава, първо, че дейността му е проблемна и, второ, че е безконтролен в рамките на съществуващата система;
4) Констатацията - па макар и в бележка под линия - че конституционната поправка не води до по-отчетна прокуратура е оценка - негативна - за политическото мнозинство в парламента. В крайна сметка "по-отчетна прокуратура" беше една от двете основни цели на реформата. Оставката на ВСС не може да замаже факта, че ГЕРБ гласува точно срещу този аспект на реформата и се поддаде на изнудването на ДПС, АБВ и пр.;
5) И основният въпрос е, защо след една година в управлението, след като беше изработена добра стратегия за реформа (благодарение на Христо Иванов основно), отново сме на кота нула и трябва пак да обещаваме, че ще изпълним обещаното, ще ускоряваме, ще кърпим, ще компенсираме и т.н. Очевидно става дума за липса на достатъчна политическа воля и отчаяни напъни сега да се прикрие този факт. Като е толкова добра стратегията, защо не беше изпълнена и защо нейният автор беше изгонен в масов заговор (при който даже и част от РБ го предадоха)? Това е ПОЛИТИЧЕСКИЯТ въпрос, който докладът на ЕК изкрещява, но да видим кой какво ще чуе.

Ще отиде ли Борисов на избори? (портал "Култура")


Текстът е публикуван в портал "Култура"

Какви избори ще има през 2016 г. – дали ще има извънреден парламентарен вот – зависи основно от ГЕРБ и Бойко Борисов. Калкулацията от гледна точка на най-голямата партия изглежда към момента по следния начин. На първо място, ГЕРБ трябва да спечелят президентския вот. Ако това не стане, те ще влязат в силна негативна спирала на загуба на подкрепа, от която спасение едва ли ще има.

Нещо повече, Борисов ще загуби и своята опция за exit от най-активната политика в президентството. Второ, за да спечелят президентските избори, доверието в управлението на ГЕРБ (правителството "Борисов 2") трябва да се задържи поне на сегашните нива и да не пада драматично, особено към момента на започването на президентската кампания.

Трето, ако има предсрочни парламентарни избори, те би трябвало да са организирани в такъв момент, че резултатът за ГЕРБ да е поне не по-лош, от това, което имат в момента. Най-добре за партията на Борисов би било този резултат да се увеличи, разбира се.

Ако това са условията на задачата, пита се дали и кога ще има предсрочни парламентарни избори? Тази задача има различни решения, но не всички са с еднаква степен на вероятност:

Вариант "инерция"
Този вариант залага на стратегията business as usual. Нищо толкова не се е случило, "Борисов 2" продължава до президентските избори подкрепян от 3,5 партии, като разчита на плаващи мнозинства в аморфен парламент и най-вече на скритата подкрепа на ДПС. Надеждата за ГЕРБ е инерцията, която управлението е насъбрало дотук, да се окаже достатъчна да го изведе поне до президентските избори, като съотношението на силите се запази такова, каквото е към момента. Тогава най-голямата партия ще е в привилeгировано положение при един мажоритарен вот, а ще има и отворени валенции за взаимодействие и с дясното, и с ДПС.

Този вариант изглежда най-логичен от гледна точка на любимата роля на Борисов – на арбитър и балансьор. При него ГЕРБ запазва амбивалентността си и си партнира ту с единия, ту с другия край на спектъра в българския парламент.
Рисковете пред този вариант са обаче големи. Доверието в управлението "Борисов 2" ще започне неминуемо да пада, било то заради непрестанните скандали или усещането за безпътица и прекалени компромиси особено по отношение на корпоративната част на ДПС.

Тази корпоративна част става все по-видима и агресивна и всеки ден придобива ново парче от българската икономика: Борисов започва да изглежда като неин правителствен бодигард, който охранява икономическите й похождения. Вкаран в такава позиция, ГЕРБ ще остави възможност за възникване на нов десен политически субект, който да "изяде" гласове от разочарованата от съглашателството му периферия. Щом девет месеца са достатъчни за бебе, сигурно ще стигнат и за партия.

Същевременно набиращата мощ икономическа структура на ДПС ще увеличава инструментите си за влияние върху Борисов. Като оставим настрана икономическите, тази седмица беше пуснат в оборот нов конструкт за политическо изнудване на ГЕРБ – кандидатурата на Маргарита Попова за президент. Настоящият контрапрезидент е изключително подходящ избор за представител на г-н Пеевски и медийно-икономическите му интереси в президентството.

Тя би се ползвала от агресивна кампания, към която могат да се присъединят и номинално леви кръгове около Първанов и АБВ. Тъй като БСП не са в състояние самостоятелно да издигнат силен кандидат на президентските избори, Попова би имала шанс да излезе втора на вота на есен. Тогава при евентуален балотаж лявото ще трябва да избира между нея и кандидат на ГЕРБ, което създава известна интрига.

Накратко издигането на Попова като потенциален кандидат на кръга "Пеевски" е недвусмислена заплаха към ГЕРБ – или играете с нас, или ние поне ще ви усложним задачата на президентските избори, а след едно фиаско за ГЕРБ на тях, ще разтурим и правителствената седянка.

В крайна сметка вариант "инерция" води до един отслабен и още по-зависим от ДПС Борисов. Очевидно този вариант не е особено атрактивен за ГЕРБ и затова – ако бъдат слушани внимателно – лидерите му не изключват категорично възможността за предсрочни избори. По-скоро въпросът пред тях е за времето им.

Избори "две в едно"
Една логична възможност за решение на задачата изглеждат избори "две в едно". Освен че спестява ресурси, този вариант спестява и политическо напрежение – покрай неизбежната кампания и партийно противопоставяне около президентските избори би могло да се реши и въпросът с парламентарната аморфност.

Една заявка за избори "две в едно" може да бъде направена в късната пролет. ГЕРБ ще имат много официални основания за такъв вариант: скандалите в съдебната система например трудно ще се успокоят, докато лобито на ДПС във ВСС се държи толкова агресивно; критиките от страна на ЕС ще се усилват; претенциите от страна на корпоративната част на ДПС ще се увеличават.

Обявявайки избори две в едно, ГЕРБ ще спечели основно по-голяма независимост спрямо ДПС. Тогава Борисов с по-голяма достоверност ще може да твърди, че не е свързан и не зависи от движението. По този начин ГЕРБ би станал и по-неуязвим от евентуални атаки от дясно – било от РБ или нов десен субект. Нещо повече, поради разцеплението в реформаторите ГЕРБ може да опита да усвои голяма част от техния собствен електорат.

Излизайки с послания близки до десните – специално такива, насочени срещу икономическата империя на Доган и Пеевски, ГЕРБ  би привлякъл мнозина разочаровани от неефективността на РБ и непрекъснатите караници вдясно. Петър Москов би могъл да стане лицето на един такъв обрат в ГЕРБ. При едно такова положение партията на Борисов не само ще влезе с по-ясен профил в парламентарната надпревара, но ще може да претендира за лидер на дясното срещу левицата в мажоритарния президентски сблъсък. Вероятността ГЕРБ да спечели втория и да излезе със сериозна преднина в НС е доста голяма.

Рисковете за ГЕРБ от този вариант също не са малки. Първо, не е ясно доколко Борисов изобщо е способен на по-дългосрочно (в рамките на девет месеца поне) противопоставяне на ДПС. Второ, в една политическа ситуация, при която ДПС е обявен за повече или по-малко официален опонент, не е сигурно, че правителството "Борисов 2" може да остане на власт.

Пробойните в мнозинството, които клонят към Пеевски, са много: АБВ са голяма въпросителна, както и "независимите" депутати и другите остатъци от Барековата партия. Това са по-скоро дистанционно управлявани скрити лимонки, които могат да избухнат при всеки опит на Борисов да се противопостави на корпоративната част на ДПС.

Нещо повече, такъв тип противопоставяне отваря възможността на ДПС да се сближи отново с БСП и да подкрепи общ ляв кандидат в една президентска надпревара от типа ляво - дясно. Шансовете дясното да спечели са все още добри, но тогава пък ще лъсне пълното безсмислие на "компромисите", които ГЕРБ направи по отношение на конституционната реформа, разследването на КТБ и т.н.

С две думи, рисковете за ГЕРБ, свързани с този вариант, са, че може хората да не се убедят в искреността на неговото "дясно". Също така този вариант консолидира левицата и пришива отново ДПС към нея. И не на последно място този вариант дава възможност на ДПС да използват слабостите на мнозинството в един относително дълъг период, който може да го омаломощи допълнително и да го окаля в непрестанни скандали.

Вариант "изпреварващ удар"
ГЕРБ биха могли да организират парламентарни избори през пролетта, като се надяват да влязат в президентската кампания наесен от позицията на разширено парламентарно присъствие. За целта Борисов трябва да излезе с обръщение към народа, че "така повече не може да се управлява", и да поиска нов, по-ясен мандат. Предимството за ГЕРБ от една такава маневра е чисто тактическо.

В момента всички негови конкуренти са в лоша форма. БСП се е свлякла до нива на ирелевантност и няма да може да организира нищо смислено в рамките на няколко месеца. Реформаторите няма да имат време да мислят за нов проект и ще трябва да избират между изключително бърза консолидация и сдобряване помежду си и риск да останат без електорат. Нови инженерни проекти от рода на Слави или друг нов Бареков също няма да имат време да се разгърнат, докато старите – БДЦ и пр. – ще загинат от естествена смърт. ДПС ще бъде хванато в крачка, докато все още ефектът от скандалите с Местан не е отшумял, което ще разколебае част от електората му.

В една такава ситуация ГЕРБ безспорно ще излезе с добър резултат от изборите – някои социолози му "дават" (доста спекулативно към момента) над 110 места в парламента и голяма преднина спрямо останалите.

Рисковете за ГЕРБ от един такъв вариант идват от провала на второто управление "Борисов". По дължина на мандата "Борисов 2" ще се сравнява с кабинета "Орешарски". Друг риск идва от вероятността от възпроизвеждане на парламентарния импас, който имаме и в момента. Макар че това е малко вероятно, защото, ако ГЕРБ имат около 110 места и РБ (или част от тях) влязат, ГЕРБ ще могат да съставят дясно управление или чрез правителство на малцинство, или чрез коалиция с дясна партия. Ако РБ пък не влязат, тогава ГЕРБ ще имат извинение да се коалират с друга партия – най-вероятно ДПС или по-малка формация.

Кой вариант е най-вероятен?
От гледна точка на партийната логика вариант 3 – "превантивен удар" – изглежда най-логичен. Той спестява една дълга агония или омаломощаване на ГЕРБ от неясното съжителство в един аморфен парламент. Вярно е, че страната ще влезе в нов изборен цикъл и ще загуби поне четири месеца в кампании. Но разликата с другите варианти не е толкова голяма, колкото може да изглежда на пръв поглед.

В крайна сметка, ако ГЕРБ излезе победен на президентските избори или ако дотогава загуби подкрепата си поради все по-явна зависимост от ДПС, предсрочните парламентарни избори ще станат неизбежни непосредствено следпрезидентските. Тъй че тези, които искат да "спестят" изборна турбуленция на страната, може би си правят криви сметки така или иначе.

Който и вариант да се реализира, истината е, че България е в предизборна ситуация. Парламентаризмът е система от правила, които не могат да бъдат дълго време нарушавани. Когато една управляваща партия не успее да изпълни ключов ангажимент към избирателите си, тя е длъжна да се оттегли от властта и не може да се оправдава, че ще го изпълни, ама догодина по същото време. Когато мнозинството пък е налично като бройки, но не съществува като програма и ясен политически ангажимент, то всъщност не е годно да управлява. За съжаление в момента това е положението у нас и точно затова то може да бъде определено като "предизборно".

събота, 23 януари 2016 г.

В името на Бойко Борисов (ClubZ)

Бойко Борисов се разминава с депутата от ДПС Делян Пеевски. Снимка Веселин Боришев
Бойко Борисов се разминава с депутата от ДПС Делян Пеевски. Снимка Веселин Боришев
Даниел Смилов
Напоследък се случиха сериозни безобразия, общото между които е, че авторите им ги извършват в името на Бойко Борисов:
1) Член на ВСС, говорейки като част от група свои колеги, изпрати есемес до премиера, в който го увери, че заедно с тях работи в негова полза. Лозан Панов уж искал да привика премиера, но те успешно му се противопоставили. В името на Бойко Борисов. Куриозът тук беше, че самият патрон препрати този есемес на председателя на ВКС, след което той стана достояние и на публиката;
2) Медийните инкарнации на Делян Пеевски и присъдружните им „независими“ сайтове надминаха себе си в изливането на политическа и всякаква друга помия върху Радан Кънев, Лозан Панов, Кристиан Таков, Христо Иванов и Протестна мрежа. „Целите“ са подбрани по един единствен признак - те са опоненти и критици на политиката на Бойко Борисов. В атаките срещу тях бяха достигнати нови висоти на медийна простащина – не само за света, но дори и за България. И всичко това отново в името на Борисов и за благото на Борисов;
3) Яне Янев – в качеството си на официален съветник на премиера и неофициален шут в неговата свита – изигра срамна телевизионна сценка, в която напук на всякаква логика и граматика обясняваше, че той е източник на есемеса от ВСС, че първоизточникът пък бил от администрацията на съвета и други подобни нелепици. И отново в името на Бойко Борисов, и за неговото благо;
4) За капак самият ВСС назначи член, добил известност като „човек на Борисов“, за свой говорител, като на пожар уволни предходната говорителка. Конкретната ѝ вина в случая - че е заявила готовност да разкрие есемесите си за разлика от мнозинството от колегите си. И цялата тази срамна сценка отново в и около името на Борисов.
Странно е, че премиерът се ядоса най-вече от последното и го окачестви като поредния „заговор“ срещу него и стабилността на държавата. По отношение на първите три безобразия не сме чули за подобна негативна фейсбук реакция, нито за гневни констатации за злоупотреба с неговото име.

И тук е същината на проблема: имат ли право въпросните извършители на безобразия да действат „в името на Бойко Борисов“, ако той не се е разграничил ясно и категорично от тях?

Отговорът е „да“ – имат такова право и могат да си го ползват със здраве. Ако с поведението си Борисов е създал у тях легитимни очаквания, че те са част от неговата свита, че имат общи (политически или икономически) интереси, че се подкрепят един друг – те вече са придобили право да действат в негово име.
Да вземем г-н Делян Пеевски, например. Борисов никога не е казал лоша дума за него, не е осъдил по никакъв начин безобразията на медиите му и техния монопол (сред вестниците поне), играл е в присъдружните му тенис турнири, гласувал е с ГЕРБ в парламента за оневиняването на успешния млад мъж от аферата КТБ, наблюдавал е благосклонно „осветляването“ на собствеността му...
Списъкът може да бъде продължен почти до безкрай, но в него трябва да се включи най-важното - не толкова скритото партньорство между ГЕРБ и ДПС, което даде най-видимите си плодове при размиването на конституционните поправки и при сегашното крепене на кабинета в един аморфен парламент. Когато всичко това е налице, г-н Пеевски е прав да се смята за важна част от свитата на Борисов. Всъщност той спокойно може да се изживява като министър на Борисовата пропаганда и да действа като такъв в името на патрона си.
В същата ситуация е и Яне Янев. Той също никога не е бил уволняван като съветник или разжалван като шут – напротив, неговите услуги се ползват охотно в критични моменти. Дори когато е искал сам да уволнява Борисов (в скеч, достоен за Монти Пайтън).
И, за съжаление, групата във ВСС, действаща в името на премиера, също се е сдобила с легитимни очаквания, че тя е неговият де факто съдебен министър. В крайна сметка Борисов направи всичко възможно капка да не капне върху техните глави.
Реформите не трябваше да закачат мандата на ВСС или пък правомощията на прокуратурата.
Всички идеи на този кръг бяха реализирани и при конституционната поправка (с малки изключения). Уж преди година и половина Борисов се гневеше, че въпросните господа „трябва да си ходят“, а постепенно гневът му утихна и той заигра по тяхната свирка. Заради тази свирка (както и заради съдружието с Пеевски и ДПС) беше жертван и Христо Иванов.
Изводът е, че когато си позволил на хора да се смятат за част от свитата ти – кой като шут, кой като министър на пропагандата – трябва да поемеш и ти отговорност за техните безобразия. Те са станали „твоите хора“ и не случайно действат в твое име.
Най-трагичното, обаче, е, че когато една свита се разпищоли, става неясно, кой точно е патронът и кой е клиентът, кой е кралят, и кой е шутът. Ситуацията в страната е както в песента „Забрави шутът ранга свой“. Забрави и започна сам да управлява.
Разбира се, в името на Бойко Борисов.
* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

петък, 22 януари 2016 г.

За стабилността на управлението (радио "Фокус")

Доц. Даниел Смилов: Евентуален предсрочен вот би имал оздравителен ефектСнимка: Информационна агенция "Фокус"
София. Не е изключено през годината да има предсрочни избори, евентуален предсрочен вот би имал оздравителен ефект. Това коментира в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ политологът доц. Даниел Смилов. „Вотът би станал причина за изчистване на политическата картина, избирателят ще санкционира политики, оказали се доста съмнителни“, каза политологът.
„Предсрочният вот би се случил, ако основната политическа партия ГЕРБ прецени, че оставането ѝ в подобен формат на аморфно структурирано политическо пространство на много раздробен парламент подрива доверието в нея“, поясни той. Според доц. Смилов, това не е изключено да се случи. „Бързо би станало ясно, че ако коалицията, която съществуваше през първата година, не е същата след като части от Реформаторския блок излязоха в опозиция, то естественият заместител е ДПС“, заяви Смилов.
По думите му, от математическа гледна точка управлението е стабилно, тъй като може да си осигури необходимото мнозинство в парламента, но реално не е налице коалиция, която да предприеме сериозни реформи.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Ann Hallenberg


Citation in Reuters on electronic voting

Reuters, 21/01 13:49 CET

SOFIA (Reuters) – Bulgaria’s parliament gave the green light on Thursday to introducing electronic voting, a move expected to help Bulgarians living abroad to cast their ballot in future elections and encourage young and educated people to vote.
The parliament gave the nod to the move by a heavy majority after almost 70 percent of voters from the 7.2 million population approved the measure in a referendum last October.[L8N12Q1W3]
The measure will come into force after changes to the voting code that should provide guarantees that the system can avoid attempts of manipulation and preserve voters’ anonymity.
It was backed by 136 deputies with 56 voting against, with the main opposition Socialist party’s leader Mihail Mikov saying electronic voting would “cut the expenses of those who manipulate elections”.
“The people’s will was clearly expressed at the referendum,” said Daniel Smilov, a political analyst at the Center for Liberal Strategies. “Electronic voting will lure new groups of people to vote.”
“More young people will be involved as well as the Bulgarians, who live abroad. We all know that young people are accustomed to reside in cyberspace.”
About two million Bulgarians are estimated to live abroad.
(Reporting by Angel Krasimirov; Editing by Richard Balmforth)

вторник, 19 януари 2016 г.

Агресивната кампания на привържениците на Бокова не работи в нейна полза (БНР)

Даниел Смилов: България не може да си позволи да играе с две кандидатури за най-високия пост в ООН

Според Любомир Кючуков, по-големи шансове има Ирина Бокова

 / 261 преглеждания
Снимка: www.dnevnik.bg
За България е чест да разполага с две толкова авторитетни и разпознаваеми по света кандидатури за най-високия пост в ООН, това каза в предаването "Събота 150" политологът и преподавател Даниел Смилов. Той определи двете български кандидатури като равностойни. Политологът отбеляза като по-важен за България политическия опит, натрупан от Кристалина Георгиева в работата й в Европейската комисия и посочи, че прекалено агресивната кампания на привърженици на Ирина Бокова не работи в полза на кандидатурата на настоящия ръководител на ЮНЕСКО.

Даниел Смилов наблегна на отговорността на българското правителство, защото само неговият точен избор би предопредели дали България ще получи шанса да изпрати свой представител начело на ООН. Анализаторът подчерта, че малка страна като България не може да си позволи да играе с две кандидатури за най-високия пост в ООН и правителството трябва да се определи на коя от двете се спира.
Снимка
Бившият заместник-външен министър и специалист по международни отношения Любомир Кючуков коментира, че според неписаните правила на световната организация е невъзможно два високи поста в нейните структури да се заемат от представители на една и съща държава – т.е. няма как българка да е начело на ЮНЕСКО и в същото време друг представител на България да стане генерален секретар на ООН.
Анализаторът уточни, че по-големите шансове са на страната на Ирина Бокова, защото като генерален директор на ЮНЕСКО тя се води и заместник на генералния секретар на ООН и е част от системата. Кючуков отбеляза и необходимостта кандидатът да не носи риска от налагане на вето от страна на някоя от постоянните членки на Съвета за сигурност и припомни, че Русия е предупредила за решението си да отхвърли всеки претендент, участвал в налагането на санкции срещу нея, а такива санкции са наложени от Европейската комисия.
Любомир Кючуков изрази съжаление от партизирането на темата за българската номинация, което съвсем излишно противопоставя две достойни и уважавани в света българки, стигнали до високи и авторитетни международни постове.
Двете позиции чуйте в звуковите файлове.

ВCС е напълно дискредитиран и трябва да подаде оставка (БНР, интервю със Силвия Великова)


12:38 | 19 януари 2016 
Даниел Смилов

Звуков файл















Настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е напълно дискредитиран и трябва да подаде колективна оставка. Такова мнение изрази политологът и програмен директор на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов във вторник пред БНР.

По думите му избухването на скандала с есемеса, пратен на премиера Бойко Борисов и препратен от него на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов по време на заседанието на съвета в четвъртък, е поредният случай, довел до това ВСС да е "орган, лишен от доверието на хората, с много спорна репутация".

"Единственият изход да се спаси положението е колективна оставка и нова процедура, която да легитимира този орган. Ясно е, че този есемес идва от човек, който има право да решава във ВСС, а не е просто част от администрацията, както е ясно, че този човек говори от името на група, не само от свое име", добави Смилов, защитавайки тезата на редица юристи, че подобна комуникация с есемеси между съдебната и изпълнителната власти е пряко нарушение на конституционния принцип за тяхното разделение.

Според политолога "с
кандалът с есемесите оголи факта, че конституционализмът, освен набор от формални правила, е и набор от неформални правила, които всички трябва да спазват, а именно – когато си натоварен с много власт, трябва да я упражняваш автономно".

Според него "държавата така или иначе е разклатена" и в нашето изнервено общество винаги могат да се намерят поддръжници на конспиративните теории.

На въпрос за началото на президентската кампания и евентуалната й връзка със скандала, покрай въпросния есемес Смилов коментира, че по-скоро става дума за опит за отвличане на вниманието – както по отношение на Радан Кънев, така и по отношение на Лозан Панов.

"Част от българската магистратура се мобилизира зад идеи за по-радикална реформа по начин, който вдъхва оптимизъм. Това е позитивна тенденция и не трябва да се бърка с партизация на магистратурата, защото в изявите си Лозан Панов и други от тази група са доста балансирани. Но това не е заявка за кандидатиране за президент или за нещо друго", обобщи политологът.

Според него големият проблем в ситуацията преди президентските избори е "
раздробеността на политическото пространство". Заради това и той смята, че "позиционирането на партиите за президентската надпревара засега е доста условно".

Помолен да коментира вероятността за провеждането на предсрочни парламентарни избори, той отбеляза, че "математически зад правителството има бройки, но ако се вгледаме в техните политики ще видим, че няма общи идеи, зад които те стоят", което стои извън политическата логика на парламентаризма и не може да издържи дълго.

Резултатът от SMS-гейт е пълната дискредитация на Висшия съдебен съвет, говорим за орган, лишен от доверието на хората, с много спорна репутация. Единственият изход да се спаси положението е колективна оставка и нова процедура, която да легитимира този орган. 
Ясно е, че този есемес идва от човек, който има право да решава във ВСС, а не е просто част от администрацията, както е ясно, че този човек говори от името на група, не само от свое име. 
Скандалът с есемесите оголи факта, че конституционализмът, освен набор от формални правила е и набор от неформални правила, които всички трябва да спазват, а именно - когато си натоварен с много власт, трябва да я упражняваш автономно, каза още Смилов. Според него държавата така или иначе е разклатена и в нашето изнервено общество винаги могат да се намерят поддръжници на конспиративните теории. 
На въпрос за началото на президентската кампания и връзката й със събитията около SMS-гейт Даниел Смилов отговори, че по-скоро става дума за опит за отвличане на вниманието – както по отношение на Радан Кънев, така и по отношение на Лозан Панов: 
Част от българската магистратура се мобилизира зад идеи за по-радикална реформа по начин, който вдъхва оптимизъм. Това е позитивна тенденция и не трябва да се бърка с партизация на магистратурата, защото в изявите си Лозан Панов и други от тази група са доста балансирани. Но това не е заявка за кандидатиране за президент или за нещо друго. 
Големият проблем е раздробеността на политическото пространство преди президентския вот и позиционирането на партиите за президентската надпревара засега е доста условно, отбеляза още Смилов. Относно вероятността да има предсрочни парламентарни избори той подчерта, че математически зад правителството има бройки, но ако се вгледаме в техните политики ще видим, че няма общи идеи, зад които те стоят. Това, по думите му, стои извън политическата логика на парламентаризма и не може да издържи дълго.

понеделник, 18 януари 2016 г.

За "дестабилизацията"

Все повече се убеждавам, че има конспиративен план за дестабилизация на България и той включва поне следните точки:

- Избиране на малоумници във ВСС, които се командват дистанционно със смс и сами тичат да се отчитат на политици и др.;
- Консултиране на избора на съдии и прокурори с корпулентни фигури;
- Назначаване на бутафорни персони за съветници на министър-председателя;
- Мобилизиране на пулверизиращата жълто-кафявата преса в защита на горепосочената взривоопасна смес;
- Вербуване на изпращялата част от опозицията да обяснява, че "хората няма какво да ядат, а те за съдебна реформа говорят..."

Как да не се дестабилизира държавата при такава атака?!

До предсрочните избори (портал "Култура" и "Дневник")

Последна промяна в 13:14 на 17 яну 2016, 
 
"Дневник" препечатва статията на политолога Даниел Смилов от портала "Култура"

След гласуването на конституционните поправки в края на миналата година България отново изпадна в предизборна ситуация. Титаникът на управлението удари същия айсберг, както през юни 2013 г., и оголи до неприличие зависимостта си от същите бизнес кръгове, които се бяха засилили да назначат г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Е, те и този път успяха, но на същата цена – компрометирането на управлението, чрез което искат да упражняват влияние. Сега оркестърът продължава да свири, машините работят на "пълен напред", но посоката на движение е абсолютно ясна – надолу към дъното. Въпросът е колко време ще отнеме осъзнаването на този факт и дали политическите партии ще успеят да организират едно цивилизовано изоставяне на пробитото корито "Борисов 2".

Ще минем, разбира се, през всички фази на отрицанието на необходимостта от избори, на обвиненията в "клатене на държавата", на уверенията, че корабът потъва по план и основания за паника няма и т.н. Едни медии също така всекидневно ще ни убеждават, че "Борисов 2" не само не потъва, но и непрекъснато се издига над ватерлинията си, докато в един момент не започне да подхвърча над вълните като "Летящия холандец". Но всичко това предстои в медийната паралелна реалност.

Междувременно тук, на Земята, е от огромна важност читавите части на "политическото пространство" да се консолидират и да се подготвят, за да не се изложат на идващите избори. Без такава подготовка има огромен риск те или да останат извън парламента, или да се получи толкова фрагментирано НС, в което управлението да е на практика невъзможно.

Проверката на читавите

В българската политика лявото и дясното отдавна се замениха с разграничението между гнило и здраво. Гнилото е по-ясната категория и тя е видима навсякъде: това е асортимент от ябълки, круши, тикви и друг политико-съдебен плод-зеленчук, който обслужва захвата на държавата от специфични бизнес интереси. Разбира се, бизнесът навсякъде по света прави опити – и дори успява – да има непропорционално влияние върху политиката. Но от известно време насам у нас една определена групировка се счита за абонирана за властта и чрез квазимонопола си върху медиите се опитва да влияе пряко на всяко едно правителство. Тя е и тази, която "потопява" като воденичен камък българските правителства, лишавайки ги глътка по глътка от въздуха на легитимността.

Читавите, здравите са тези, които виждат в тази ситуация огромен проблем и се опитват да излязат с решения. За съжаление, преброяването им по време на гласуването на конституционните поправки даде много нерадостен резултат: 204 на около двадесетина в полза на окислените. Това означава, че читавите вече трябва да бъдат търсени основно извън парламента и едни предсрочни избори са демократичният инструмент за осигуряване на нова зеленчукова реколта.

За бройката и каузата


Ако политиката се свеждаше до преброяване на плод-зеленчука – битката щеше да е загубена: гнилото е повече и стратегически разположено. Надеждата е, че хората гласуват на избори за кауза, а гнилото вече не може да прикрие, че такава няма. "Да ускорим реформата, която торпилирахме!" – ето това е "каузата", която окислените успяха да измислят. Или в друг вариант: "Да си дадем още шест месеца, за да видим дали ще ускорим реформите, които сами забавихме".

А иначе каузата, която е в състояние да мотивира много хора, е ясна: "стига вече!" Лозан Панов ясно я формулира в своята заслужено известна реч. Малко по-дълго казано, институциите на страната трябва да започват да работят по конституционния си дизайн, а не да обслужват интересите на този или онзи. Те трябва да вземат решенията си автономно, а не да се мазнят на министър-председателя и да се управляват със смс-и от него. И т.н., и т.н. – все прости неща, които не са нито леви, нито десни, а очертават по-базово различие: между почтеността и шуробаджанащината.

Възможната коалиция

За съжаление, партиите не издържаха новия сблъсък на "Борисов 2" със стария айсберг и се разцепиха и пропукаха вътрешно. Най-видимо и драматично протекоха процесите в РБ, част от които останаха да свирят по палубата и да убеждават пасажерите, че не са се сблъскали с айсберг, а с голямо кубче лед. ДПС също се разцепи: едни казват – на русофили и туркофили, други – на про- и анти-Пеевски. Но истината е май, че ДПС се цепна като презряла и започваща да загнива диня. В ГЕРБ също започнаха да се забелязват сериозни пукнатини покрай гнилостните процеси:  между по-гражданската част – около хора като министър Бъчварова и милиционерско-служебната периферия (или сърцевина?).

Като прибавим към тази картина самостоятелно потъващата гемия на БСП, както и придобитите с руски газови бартери дефектни плавателни съдове на АБВ, Атака и т.н., партийната инфраструктура на България изглежда отчайващо. Затова, когато се мисли за коалиция на читавите, трябва да се започне на под-партийно ниво:

1) Радан Кънев и ДСБ единствени засега се ориентираха в ситуацията и успяха да вземат правилното решение след фиаското с конституционната поправка. В този смисъл Кънев и компания заслужиха поне временно политическото водачество на негнилото в дясно. Дали и как това ще прерасне в нов десен политически субект е рано да се каже (макар че и въпросът не може да се отлага повече от 2-3 месеца). Много е важно новият проект да е достатъчно амбициозен, а да не се изразява просто в опит за спасяване на ДСБ. Този проект всъщност ще бъде реалният наследник на РБ, тъй като ще бъде носител на неговата кауза, докато останалите се залутаха в административно-счетоводни споразумения с ГЕРБ, от които в момента няма никакъв смисъл;

2) Останалите от РБ в голямата си част могат да бъдат броени като читави, но временно заблудени. На всеки може да му се случи да не вземе правилното решение в стресова ситуация. Въпросът е колко временна е заблудата обаче. Ако до един-два месеца те я осъзнаят и предприемат съответните мерки – новият десен формат би могъл да се реализира в границите на РБ. Но ще бъде добре, ако се възприеме по-работеща формула на вземане на решения от сегашната на перманентен блокаж. Като цяло, шансовете за подобно развитие – връщане на блудните синове – не са големи, обаче. Останалите от РБ залагат на "трайно сътрудничество" с ГЕРБ – явно те се надяват да оцелеят като малки, десни, присъдружни на Борисов партии. Това е изключително губеща стратегия – никой няма да гласува за ДБГ или СДС по подобни съображения. Така че ако имат някакво чувство за самосъхранение, останалите в правителството бързо трябва да преосмислят решението си;

3) Протестна мрежа беше незаслужено маргинализирана и дори отбягвана от РБ. В крайна сметка това беше организацията, без която РБ нямаше как изобщо да се появи. Блокът започна като политическо представителство на протестите от юни 2013 г. За съжаление той бързо забрави собственото си начало и се поупи от участието в правителството и парламента. Време е сега да се върне към корените си и да поднови връзките си с протестните организации. Медиите на Пеевски така или иначе ги третират като едно в атаките си – една реална координация между организациите на протестиращите и дясното около Радан Кънев ще е само от полза за структурирането на политическото пространство;

4) Христо Иванов доказа, че един честен и компетентен човек може да извърши чудеса в българската политика. Той успя да инициира широкомащабна конституционна реформа, мобилизира гнилото срещу себе си и накрая направи така, че всички маски да паднат от удара с айсберга. Нещо повече, Христо Иванов вече е политическото представителство на онази част на съдебната система – водена от Лозан Панов и други по-млади съдии – на които вече им е писнало от шуробаджанащината, белите покривки и Бойко Борисовите смс-и. Христо Иванов ще срещне безспорна и искрена подкрепа от тази част на съдебната система, която иска да възстанови достойнството на магистратската професия. Тук не става дума за партизация или политизация на магистратурата, а за общ интерес – интерес от независима съдебна власт. И Иванов, и мнозинството от магистратите са заедно от тази гледна точка;

5) Гражданският съвет на РБ беше събрал широка палитра от хора, които бяха заявили желание за дейно участие в политиката. По идея той трябваше да въведе нови лица и наистина, някои от членовете му успяха да наложат имената си. РБ не използва в достатъчна степен тези хора и даде предимство на партийни кандидатури. Време е този неизползван ресурс да се мобилизира;

6) Гражданската част от ГЕРБ е естественият съюзник на новата коалиция. Тя трябва да е отворена към хора като Митов, Дончев, Бъчварова. Успехът на тези хора в ГЕРБ ще е от полза в битката на читавото срещу гнилото;

7) Разочарованите избиратели на ГЕРБ са големият потенциал на новата коалиция. РБ достигна около 10% представителство, което означава, че ресурсът на подобна нова коалиция за растеж трябва да включва и избиратели на ГЕРБ. И това е абсолютно реалистична стратегия, защото едва ли има избирател на ГЕРБ, който да иска Борисов да управлява с Доган и ДПС. А Борисов всъщност точно това направи и показва срамна зависимост и раболепие пред бизнес кръговете около движението и присъдружната им прокуратура. В резултат на тази колаборация в 2009 г. ГЕРБ имаше около 120 места в парламента, през 2013 г. – около 100, а сега има – осемдесетина. Прогресията и тенденцията са видими и е ясно, че има голямо количество разочаровани от ГЕРБ избиратели. Те трябва да бъдат привлечени в лагера на читавите – очевидно и на тези хора им е писнало от лъжи и лицемерни договорки.

Това са границите на възможното политическо преструктуриране. Неговата технология никак няма да е лесна. Нещо повече, срещу този процес ще стои съзнателно, гигантско усилие за "размиване" на разделителните линии, за създаването на нови политически продукти а ла Бареков и т.н. Но ако има политически шанс, то той е в интелигентността и способността за самоорганизация на читавите.