вторник, 26 януари 2016 г.

Ще отиде ли Борисов на избори? (портал "Култура")


Текстът е публикуван в портал "Култура"

Какви избори ще има през 2016 г. – дали ще има извънреден парламентарен вот – зависи основно от ГЕРБ и Бойко Борисов. Калкулацията от гледна точка на най-голямата партия изглежда към момента по следния начин. На първо място, ГЕРБ трябва да спечелят президентския вот. Ако това не стане, те ще влязат в силна негативна спирала на загуба на подкрепа, от която спасение едва ли ще има.

Нещо повече, Борисов ще загуби и своята опция за exit от най-активната политика в президентството. Второ, за да спечелят президентските избори, доверието в управлението на ГЕРБ (правителството "Борисов 2") трябва да се задържи поне на сегашните нива и да не пада драматично, особено към момента на започването на президентската кампания.

Трето, ако има предсрочни парламентарни избори, те би трябвало да са организирани в такъв момент, че резултатът за ГЕРБ да е поне не по-лош, от това, което имат в момента. Най-добре за партията на Борисов би било този резултат да се увеличи, разбира се.

Ако това са условията на задачата, пита се дали и кога ще има предсрочни парламентарни избори? Тази задача има различни решения, но не всички са с еднаква степен на вероятност:

Вариант "инерция"
Този вариант залага на стратегията business as usual. Нищо толкова не се е случило, "Борисов 2" продължава до президентските избори подкрепян от 3,5 партии, като разчита на плаващи мнозинства в аморфен парламент и най-вече на скритата подкрепа на ДПС. Надеждата за ГЕРБ е инерцията, която управлението е насъбрало дотук, да се окаже достатъчна да го изведе поне до президентските избори, като съотношението на силите се запази такова, каквото е към момента. Тогава най-голямата партия ще е в привилeгировано положение при един мажоритарен вот, а ще има и отворени валенции за взаимодействие и с дясното, и с ДПС.

Този вариант изглежда най-логичен от гледна точка на любимата роля на Борисов – на арбитър и балансьор. При него ГЕРБ запазва амбивалентността си и си партнира ту с единия, ту с другия край на спектъра в българския парламент.
Рисковете пред този вариант са обаче големи. Доверието в управлението "Борисов 2" ще започне неминуемо да пада, било то заради непрестанните скандали или усещането за безпътица и прекалени компромиси особено по отношение на корпоративната част на ДПС.

Тази корпоративна част става все по-видима и агресивна и всеки ден придобива ново парче от българската икономика: Борисов започва да изглежда като неин правителствен бодигард, който охранява икономическите й похождения. Вкаран в такава позиция, ГЕРБ ще остави възможност за възникване на нов десен политически субект, който да "изяде" гласове от разочарованата от съглашателството му периферия. Щом девет месеца са достатъчни за бебе, сигурно ще стигнат и за партия.

Същевременно набиращата мощ икономическа структура на ДПС ще увеличава инструментите си за влияние върху Борисов. Като оставим настрана икономическите, тази седмица беше пуснат в оборот нов конструкт за политическо изнудване на ГЕРБ – кандидатурата на Маргарита Попова за президент. Настоящият контрапрезидент е изключително подходящ избор за представител на г-н Пеевски и медийно-икономическите му интереси в президентството.

Тя би се ползвала от агресивна кампания, към която могат да се присъединят и номинално леви кръгове около Първанов и АБВ. Тъй като БСП не са в състояние самостоятелно да издигнат силен кандидат на президентските избори, Попова би имала шанс да излезе втора на вота на есен. Тогава при евентуален балотаж лявото ще трябва да избира между нея и кандидат на ГЕРБ, което създава известна интрига.

Накратко издигането на Попова като потенциален кандидат на кръга "Пеевски" е недвусмислена заплаха към ГЕРБ – или играете с нас, или ние поне ще ви усложним задачата на президентските избори, а след едно фиаско за ГЕРБ на тях, ще разтурим и правителствената седянка.

В крайна сметка вариант "инерция" води до един отслабен и още по-зависим от ДПС Борисов. Очевидно този вариант не е особено атрактивен за ГЕРБ и затова – ако бъдат слушани внимателно – лидерите му не изключват категорично възможността за предсрочни избори. По-скоро въпросът пред тях е за времето им.

Избори "две в едно"
Една логична възможност за решение на задачата изглеждат избори "две в едно". Освен че спестява ресурси, този вариант спестява и политическо напрежение – покрай неизбежната кампания и партийно противопоставяне около президентските избори би могло да се реши и въпросът с парламентарната аморфност.

Една заявка за избори "две в едно" може да бъде направена в късната пролет. ГЕРБ ще имат много официални основания за такъв вариант: скандалите в съдебната система например трудно ще се успокоят, докато лобито на ДПС във ВСС се държи толкова агресивно; критиките от страна на ЕС ще се усилват; претенциите от страна на корпоративната част на ДПС ще се увеличават.

Обявявайки избори две в едно, ГЕРБ ще спечели основно по-голяма независимост спрямо ДПС. Тогава Борисов с по-голяма достоверност ще може да твърди, че не е свързан и не зависи от движението. По този начин ГЕРБ би станал и по-неуязвим от евентуални атаки от дясно – било от РБ или нов десен субект. Нещо повече, поради разцеплението в реформаторите ГЕРБ може да опита да усвои голяма част от техния собствен електорат.

Излизайки с послания близки до десните – специално такива, насочени срещу икономическата империя на Доган и Пеевски, ГЕРБ  би привлякъл мнозина разочаровани от неефективността на РБ и непрекъснатите караници вдясно. Петър Москов би могъл да стане лицето на един такъв обрат в ГЕРБ. При едно такова положение партията на Борисов не само ще влезе с по-ясен профил в парламентарната надпревара, но ще може да претендира за лидер на дясното срещу левицата в мажоритарния президентски сблъсък. Вероятността ГЕРБ да спечели втория и да излезе със сериозна преднина в НС е доста голяма.

Рисковете за ГЕРБ от този вариант също не са малки. Първо, не е ясно доколко Борисов изобщо е способен на по-дългосрочно (в рамките на девет месеца поне) противопоставяне на ДПС. Второ, в една политическа ситуация, при която ДПС е обявен за повече или по-малко официален опонент, не е сигурно, че правителството "Борисов 2" може да остане на власт.

Пробойните в мнозинството, които клонят към Пеевски, са много: АБВ са голяма въпросителна, както и "независимите" депутати и другите остатъци от Барековата партия. Това са по-скоро дистанционно управлявани скрити лимонки, които могат да избухнат при всеки опит на Борисов да се противопостави на корпоративната част на ДПС.

Нещо повече, такъв тип противопоставяне отваря възможността на ДПС да се сближи отново с БСП и да подкрепи общ ляв кандидат в една президентска надпревара от типа ляво - дясно. Шансовете дясното да спечели са все още добри, но тогава пък ще лъсне пълното безсмислие на "компромисите", които ГЕРБ направи по отношение на конституционната реформа, разследването на КТБ и т.н.

С две думи, рисковете за ГЕРБ, свързани с този вариант, са, че може хората да не се убедят в искреността на неговото "дясно". Също така този вариант консолидира левицата и пришива отново ДПС към нея. И не на последно място този вариант дава възможност на ДПС да използват слабостите на мнозинството в един относително дълъг период, който може да го омаломощи допълнително и да го окаля в непрестанни скандали.

Вариант "изпреварващ удар"
ГЕРБ биха могли да организират парламентарни избори през пролетта, като се надяват да влязат в президентската кампания наесен от позицията на разширено парламентарно присъствие. За целта Борисов трябва да излезе с обръщение към народа, че "така повече не може да се управлява", и да поиска нов, по-ясен мандат. Предимството за ГЕРБ от една такава маневра е чисто тактическо.

В момента всички негови конкуренти са в лоша форма. БСП се е свлякла до нива на ирелевантност и няма да може да организира нищо смислено в рамките на няколко месеца. Реформаторите няма да имат време да мислят за нов проект и ще трябва да избират между изключително бърза консолидация и сдобряване помежду си и риск да останат без електорат. Нови инженерни проекти от рода на Слави или друг нов Бареков също няма да имат време да се разгърнат, докато старите – БДЦ и пр. – ще загинат от естествена смърт. ДПС ще бъде хванато в крачка, докато все още ефектът от скандалите с Местан не е отшумял, което ще разколебае част от електората му.

В една такава ситуация ГЕРБ безспорно ще излезе с добър резултат от изборите – някои социолози му "дават" (доста спекулативно към момента) над 110 места в парламента и голяма преднина спрямо останалите.

Рисковете за ГЕРБ от един такъв вариант идват от провала на второто управление "Борисов". По дължина на мандата "Борисов 2" ще се сравнява с кабинета "Орешарски". Друг риск идва от вероятността от възпроизвеждане на парламентарния импас, който имаме и в момента. Макар че това е малко вероятно, защото, ако ГЕРБ имат около 110 места и РБ (или част от тях) влязат, ГЕРБ ще могат да съставят дясно управление или чрез правителство на малцинство, или чрез коалиция с дясна партия. Ако РБ пък не влязат, тогава ГЕРБ ще имат извинение да се коалират с друга партия – най-вероятно ДПС или по-малка формация.

Кой вариант е най-вероятен?
От гледна точка на партийната логика вариант 3 – "превантивен удар" – изглежда най-логичен. Той спестява една дълга агония или омаломощаване на ГЕРБ от неясното съжителство в един аморфен парламент. Вярно е, че страната ще влезе в нов изборен цикъл и ще загуби поне четири месеца в кампании. Но разликата с другите варианти не е толкова голяма, колкото може да изглежда на пръв поглед.

В крайна сметка, ако ГЕРБ излезе победен на президентските избори или ако дотогава загуби подкрепата си поради все по-явна зависимост от ДПС, предсрочните парламентарни избори ще станат неизбежни непосредствено следпрезидентските. Тъй че тези, които искат да "спестят" изборна турбуленция на страната, може би си правят криви сметки така или иначе.

Който и вариант да се реализира, истината е, че България е в предизборна ситуация. Парламентаризмът е система от правила, които не могат да бъдат дълго време нарушавани. Когато една управляваща партия не успее да изпълни ключов ангажимент към избирателите си, тя е длъжна да се оттегли от властта и не може да се оправдава, че ще го изпълни, ама догодина по същото време. Когато мнозинството пък е налично като бройки, но не съществува като програма и ясен политически ангажимент, то всъщност не е годно да управлява. За съжаление в момента това е положението у нас и точно затова то може да бъде определено като "предизборно".

Няма коментари:

Публикуване на коментар