петък, 26 септември 2014 г.

Популистка партия ли е ГЕРБ?

http://clubz.bg/8541-populistka_partiq_li_e_gerb

26 септември 2014 г.

Социологическите прогнози чертаят най-вероятно дясноцентристко мнозинство в следващия парламент, съставено от ГЕРБ и РБ. При реформаторите дясното не е под въпрос – там проблемът е доколко те са единен политически субект. При партията на Борисов дисциплината и субектността не предизвикват съмнения, но пък мнозина биха оспорили идентификацията им като „десни“.

Като оставим настрана междупартийните закачки, сериозната тема е съвременният популизъм. Какво представлява той, какви са проявите му, по какво може да бъде разпознат?

Идеология

Популизмът е минималистична идеология: политикът "отразява" волята на народа, като народът се разбира като хомогенно тяло. Оттук идва и връзката с национализма - в нацията няма място за сериозни различия, тя е монолитна. Съвременният популизъм идва в две форми: едната е радикално-националистична (Йобик в Унгария, Национален фронт във Франция), другата е центристка (Берлускони, Бепе Грило, Найджъл Фараж, НДСВ в началния си период и др.) Популистките формации често присъстват по двойки в партийните системи - по-радикално националистическа и по-умерена.

От тази гледна точка ГЕРБ се разполага в центристкото пространство, подобно на партиите на Виктор Орбан в Унгария, Роберт Фицо в Словакия, или консерваторите на Качински в Полша. Както се вижда от това изреждане, популистите не са задължително десни или леви – те са такива, каквито според тях е голямото мнозинство в политическата им общност. Бойко Борисов, например, не е десен, понеже е страстен привърженик на някаква дясна идеология или ценности, а поради факта, че според него по този начин ще привлече максимално количество гласове. Популистът не „образова“ хората – той не е идеолог и пропагандатор. Той представя хората, такива каквито са, вслушва се в гласа им, нагажда се към техните предпочитания. Популистът не е част от „просветителския елит“ – напротив, той е част от народа.

Точно тук се появява, обаче, сериозен проблем за ГЕРБ като популистки проект. В евентуален втори мандат и партията, и най-вече Бойко Борисов все повече ще бъдат разпознавани като част от елита, а не като някаква негова опозиция. Това обяснява и избледняването на харизмата на Борисов – той вече не е такъв обект на всенародна възхита, какъвто беше през 2009 г.

Партийна организация

Друга характеристика на съвременния популизъм е липсата на необходимост от тежка и развита партийна организация. Понякога такива партии израстват на гърба на телевизии, като "Атака", НФСБ, ББЦ и е трудно да се каже каква е разликата между партия и медия. При всички случаи тези партии имат нужда от медийно атрактивни лидери. Нещо повече, харизмата на даден лидер, освен на неговите качества, се дължи и на медийния образ, който му се създава. В нашия случай Бойко Борисов като медиен продукт се формира на базата на два фактора. Първо, на естественото му умение да общува пред камера, което допада на огромен кръг хора. На второ място, обаче, този медиен образ беше тиражиран, лустросван и преекспониран от корпоративно-медийни групи като тази на г-дата Пеевски и Василев. Без подобна подкрепа, медийната харизма на Борисов не би била същата в периода 2007-2013 г., което стана пределно ясно с обръщането на Пеевски-Василевите медии срещу политическия им фаворит след февруари 2013 г. В резултат на това обръщане (което наскоро пак бе ревизирано) днес все пак имаме по-сложен и нюансиран образ на Борисов в сравнение с едноплановостта на всенародния любимец от 2009 г. Това, обаче, също ограничава привлекателността на Борисов като популистки лидер.

Български варианти

ГЕРБ не идва на голо поле. Популизмът у нас започна да се налага от 2001 г. насам. НДСВ беше първата успешна формация, която хвана кормилото на управлението. Преди това и Жорж Ганчев се вписваше в този модел, но едва с НДСВ той стана доминиращ, а не маргинален. НДСВ бързо се трансформира от мощно популистко движение в малка либерална партия, обаче. Следващата популистка вълна беше през 2005 г. с "Атака", която зае нишата на радикалния национализъм. ГЕРБ повтори НДСВ през 2013 г., а НФСБ повтаря "Атака" сега.

Един въпрос, който българската история поражда, е доколко популизмът може да бъде успешна, трайна партийна стратегия. НДСВ показа, че харизмата на лидерите се износва сравнително бързо, а оттам до изчезването на партията пътят е кратък. В международен план, Виктор Орбан като че ли е най-успешният и траен популистки проект, но неговата трайност е силно проблематична. В крайна сметка, Орбан успя да се „окопае“ във властта с промяна на конституцията, промяна на избирателната система и на всички по-важни закони в страната, със сериозна медийна доминация и натиск върху всички независими структури на гражданското общество.

ГЕРБ засега показва завидна устойчивост и жизнеспособност, без да разчита на такива крайни мерки. В ГЕРБ тече и нещо като трансформация в по-традиционна дясноцентристка партия, но тази трансформацията далеч не е завършила. Белезите на тази незавършеност са следните: промискуитетната коалиционна политика - може да се коалира с всеки; голяма зависимост от харизмата на лидера и медийното му присъствие; опортюнистично политическо поведение, което не е ограничено от програмни или принципни ангажименти.

Лявото и дясното в България

Популизмът, както стана дума, може да е и ляв, и десен, а понякога може да бъде и двете едновременно. Типичен пример е Бареков, който е консерватор, защитаващ бедните и миньорите. Няма нещо специфично в популизма, което да го обвързва повече с лявото или дясното. Много често популистите претендират да са отвъд това разграничение. Така е и у нас. Например, ГЕРБ има дясноцентристка ориентация не защото е популистки проект; нито пък популизмът особено му пречи да се идентифицира в дясно. По същия начин, в икономически план "Атака" клони днес повече наляво, но не заради популизма си: тя би могла да е популистка и ултрадясна.

Навлизането на популизма в България разби традиционните партийни фамилии и внесе смут в системата. БСП и ДПС на пръв поглед изглеждат като две формации незасегнати в такава степен от популизма (както и РБ в момента). Но рискът за тези формации е да се превърнат в нишови представители: ДПС така или иначе разчита на малцинствен вот, БСП се специализира в представителство на възрастните хора, а РБ засега не успява да надхвърли рамките на градската буржоазия и интелигенция. Проблемът на не-популистките формации е, че те рискуват да загубят масовостта си, възможността си да мобилизират мнозинства. Не случайно, от 2001 г. насам имаме или популистки мнозинства, или сложни коалиции от партии, които трудно се приемат от хората.

Популизъм и антилиберализъм

Наистина популистките партии в много случаи са и антилиберални. Например в Унгария, днес и Йобик и Фидес са обединени в атаката си срещу либерализма. Но не навсякъде е така. НДСВ и Берлускони в Италия са например изключения. ГЕРБ също не е се е идентифицирал като антилиберална формация, макар, че на моменти се е изкушавал да го направи. Когато си сътрудничеше с "Атака", например. Националпопулистите по принцип са антилиберали. Така е и у нас.

Ще завие ли в антилиберална посока ГЕРБ при евентуален втори мандат? Това е един от сериозните въпроси, на който към момента няма ясен отговор. Съветници на Борисов – като бившия конституционен съдия Георги Марков – са пламенни адвокати на модела на Орбан (с цялата му партизанщина). Ако подобни гласове надделеят, ГЕРБ може да се превърне в сериозен проблем за страната. Борисов предпочита да балансира между различни крайности, да играе ролята на арбитър между различни лобита и позиции, но все пак изкушението „Орбан“ може да промени и вкусовете му.

Все пак трябва да се каже, че нашият политически спектър не е изнесен толкова в посоката на крайнодясното, както е в Унгария. По принцип, радикалните националпопулисти са против малцинствата, либералната интелигенция, чужденците-имигрантите, либералните партии, проевропейските партии, ЕС. Центристкият популизъм – от типа на ГЕРБ - няма такава остра зависимост от обозначаването на "враг". В сравнителен план, обаче, трудно ще видите популистка партия да защитава малцинствата или имигрантите, да е принципно, а не ситуационно проевропейска. И по отношение на ГЕРБ тази ситуационност е видима. Да, Меркел е нашият приятел, но и Путин е голям лидер, с който си говорим.

Популизъм и демагогия

Популизмът не трябва да се свежда до демагогия - предизборното послъгване, в което всички партии са замесени. Да, има безумни идеи, като отварянето на милиони работни места (при половин милион безработни), затварянето на границата с Турция и пр., и пр. Демагогът казва това, което хората искат да чуят, без особено желание да ги образова, да се ангажира сериозно с темата за възможното, а не желаното. По това демагогът е близък до популиста.

Хората трябва да си зададат въпроса за експертността на даден политик: разбира ли той от нещата, за които приказва? Има ли екип, който да му помага в сложните казуси? Има ли опит в решаването на сложни проблеми? Има ли нужното образование? Тези въпроси ще са достатъчни, за да се отсее много предизборна плява от зърното истина, но политическата любов също е сляпа. Други техники на разпознаване на демагогията са свързани с използването на клишета: "влака стрела до Бургас, тунела под Шипка, вдигане на заплатите до средното за Европа, образователен ценз за гласуване", например, са все фрази, които издават демагога в България.

Къде се позиционира ГЕРБ в тази картина? Макар и популистка, ГЕРБ не е демагогска партия от рода на формациите на Яне Янев или Бареков, например. Самото придържане към фискална и финансова дисциплина (особено по времето на Дянков) беше сериозна противотежест на тежненията към демагогия. В този смисъл, демагогията не е същностна черта в съвременния популизъм: тя е обичан аксесоар, а не е нещо, което отличава популиста от останалите.

Опасността от популизма

Популизмът променя цялостно политическия живот, начина на водене на дебати, медийната политика в страната. Твърде много внимание се отделя на презентацията, на изграждането на медиен образ на определени личности, на въпроси от лично естество, целящи да докажат/съсипят моралния интегритет на политиците. Наред с тези особености, обаче, по-реалните опасности, свързани с популизма, са следните:

Отлагане на необходими реформи, ако не са популярни. Популисткото управление е на автопилот. То се насочва към сектори, които носят незабавна популярност и подкрепа (магистрали, строежи на спортни зали, показни полицейски акции и пр.) и отлага дългосрочни непопулярни реформи, като здравеопазване, енергетика и т.н.;

Поради тази инерционност, в състояние на криза популистката партия може да загуби контрол и управляемост на ситуацията;
Съществува и опасност от окопаване във властта (стил Орбан), която поне засега у нас не е толкова ясно изразена;
Също така, възможна е радикализация на по-малките популистки партии, особено в кризисни ситуации в икономиката, с имигранти и т.н. Тази радикализация може да се изрази в нарастване на демагогията, но и в реални действия. Наред с обещанията за рязко вдигане на заплатите и милионите работни места, наред с влаковете стрела и тунелите под планите, вече чуваме и истински тревожни партийни обещания: излизането от Европа, ангажиментите по руски проекти със съмнителна за България изгода, забраната на ДПС и затварянето на границата и т.н. Одържавяването на ЕРП-тата също ще ни донесе загуби, както стана в Албания.
Анализът дотук показва, че популизмът е сложен, многопластов политически феномен. Той е успешна технология за мобилизация на гласове и за организация на политическа партия. Той може да вдъхне нов живот на стагниращи партийни ситеми, но може да роди и много нови опасности. Точно в този ключ трябва да бъде разглеждан и популизмът на ГЕРБ – не като обиден етикет, използван в политическата надпревара, а като понятие, което може да ни даде по-добра представа за реални политически тенденции. С ползите и рисковете, които те носят.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Разположението на силите преди вота

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/25/2387125_razpolojenieto_na_silite_predi_vota/

25 септември 2014 г.

Резултатите от социологическите проучвания две седмици преди края на предизборната кампания показват следното:

1) БСП е пред електорален срив - дистанцията между нея и ГЕРБ расте и вече достига 16-18%, като някои агенции отчитат почти два пъти по-малък резултат за левицата;

2) Ляво-гравитиращите агенции залагат на два други фактора: силен резултат за ДПС и влизането на ББЦ (а може би и Атака или НФСБ) в парламента. Идеята е да няма дясно-центристко стабилно мнозинство. Те се стремят да демонстрират, че ГЕРБ и РБ няма как да имат (устойчиво) мнозинство. По данните към момента, това остава една от големите неизвестни на вота. Все още е напълно възможно един интензивен финал на кампанията да мобилизира по-голямата мека периферия на Реформаторския блок (РБ) и ГЕРБ, така че да сме свидетели на далеч по-изразено дясно-центристко мнозинство;

3) Формацията на Бареков се превръща в шанс за БСП и ДПС – при един раздробен парламент, ДПС или дори БСП могат да бъдат необходими за сформиране на управленско мнозинство. Най-вероятно поради това ББЦ успява да прави скъпа телевизионна кампания и при затворена КТБ;

4) Желанието за коалиционна власт на 56% от избирателите (по данни на "Галъп") показва, че меката периферия, която ГЕРБ може да мобилизира, едва ли ще му гарантира абсолютно мнозинство. Дори и данните да са завишени, хората явно се страхуват от прекомерна концентрация на власт в ГЕРБ;

5) В този смисъл, един силен резултат за РБ би бил единствена възможност за достатъчно широка дясно-центристка подкрепа за едно правителство;

6) Според данните на Галъп, 53% от хората не смятат, че изборите ще променят нещо, 26% са оптимисти, а 7% песимисти (останалите са без мнение). Колегите четат този резултат като разочарование от политиката, ниски очаквания и т.н. Като изключим 7% песимисти, обаче, огромната част от населението на страната очакват изборите като Pareto improvement: големи групи залагат на подобрение, без да има големи групи, смятащи, че ще загубят. Това е достатъчно, за да създаде стабилно и прието като легитимно управление;

7) Има очакване от страна на левицата, че ниската избирателна активност ще подпомогне малките партии с твърд електорат и тези, които разчитат на контролиран или купен вот  (Атака, ББЦ и т.н.). В този смисъл левицата залага на ниска избирателна активност, за да предотврати ясно изразено дясно-центристко мнозинство. Такива сметки са често без кръчмаря, обаче. Може да се окаже, че ниската избирателна активност е за сметка на разочаровани леви избиратели, решили да останат вкъщи (като на евровота). По този въпрос има и разминаване между агенциите – не всички залагат ниска активност. По принцип, би било изнинадващо, ако активността е под 50%, както някои прогнозират.

Това позициониране определя и тактиката на предизборните кампании на отделните партии:

- ГЕРБ се стреми да капитализира първата си позиция, като разшири максимално вота си с хората, които гласуват за победителя. В този смисъл голяма част от реториката е насочена към РБ и други партии - конкуренти за центристки и десни гласове. ГЕРБ би предпочел да управлява или сам, или с малък партньор, който да не може реалистично да поставя условия. Кампанията на ГЕРБ е като цяло приглушена, обаче: явно се разчита на естественото връщане на махалото към дясното след провала на левицата. Това може да изиграе лоша шега на партията на Борисов, ако все пак се оправдаят прогнозите за връзката между ниска активност и раздробен парламент. ГЕРБ е заинтересован така или иначе от висока активност, защото меката периферия, с която разполага, е по-голяма от тази на левицата;

- Другата дясно-центристка формация - РБ - започна кампанията си по-късно и в момента й придава нужния интензитет. Реформаторите правилно разбират, че съотношението ГЕРБ - РБ ще е резултатът от най-голяма важност на тези избори. Макар и национални, те до голяма степен се превръщат в избори за евентуалния дясно-центристки формат на управление. Все пак, обаче, не бива да се забравя, че дясно-центристкото мнозинство не е гарантирано: че ако хората останат с впечатление, че то даже по принцип е невъзможно, те едва ли ще гласуват ентусиазирано и за РБ. Активността е и от полза на РБ. Тя ще намали относителната тежест на ДПС и ББЦ, и ще постави реформаторите в по-благоприятна ситуация като неизбежен коалиционен партньор;

- В ляво БСП изглежда е в модус на минимизиране на загубите или просто в шок. Превръщането на политици като Румен Гечев в лице на кампанията говори за отчаяние: това е стратегия за привличане на твърдото ядро от избиратели на левицата, което вещае възможни негативни изненади за нея, дори на фона на сегашните й ниски резултати;

- ДПС залага на раздробен парламент и изглежда това е причината за неочакваната финансова обезпеченост на кампанията на г-н Бареков. Освен на раздробяването, ДПС разчита и на силен собствен резултат, макар че прогнозите за 14%, които някои агенции дават, са в сферата на фантастиката. Това би било възможно при доста ниска избирателна активност, което едва ли ще се реализира;

- Останалите партии са проекции на изброените по-горе стратегии, като НФ и АБВ изглеждат по-автономни. НФ се опитва да повтори резултатът на Атака от 2005 г., използвайки същото know how и буквално същия телевизионен хардуеър. АБВ се възползва от колапса на БСП и от общото идеологическо объркване, настанало в страната. Останалите могат да се обяснят с инженерни технологии - наши и руски.

В заключение,

страната е изправена пред следния избор:

От една страна, възможно е дясно-центристко управленско мнозинство около ГЕРБ и РБ. Това е коалиция, която не е лесно да бъде реализирана, но пък би била идеологически по-кохерентна и с шансове да бъде възприета като легитимна. Другият вариант е раздробен парламент, в който ДПС ще е незаобиколим партньор в дясно или в ляво – било то в открита или мълчалива коалиция. Макар и лесен за реализация, такъв управленски формат би страдал от липса на легитимност – хората просто не биха го приели. По сходен начин стои и въпросът с голяма коалиция ГЕРБ-БСП, която макар и математически възможна, би била твърде удобна реабилитация на БСП за провала на кабинета "Орешарски".

сряда, 17 септември 2014 г.

Реформаторският блок и възпитанието на чувствата

http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/17/2381860_reformatorskiiat_blok_i_vuzpitanieto_na_chuvstvata/

17 септември 2014 г.

Пиша този текст като избирател на Реформаторския блок (РБ). Пиша го вбесен, защото РБ се опитва системно да провали шансовете си, които получи в резултат на събитията от предходната година и половина: гражданския протест, формулирането на проблема с прекомерното политическо влияние на определени корпорации, надеждите за алтернативно управление – компетентно и почтено.

Пиша и защото смятам, че РБ все още има реална възможност да промени към по-добро българската политика – било то като част от дясно-центристко мнозинство или като смислена опозиция. Ако, разбира се, все пак

спре да се препъва в препятствия, които сам си поставя

Вместо със сериозна и амбициозна кампания, Блокът изглежда е решил да "зарадва" симпатизантите си с нещо като сериал на тема усложнени брачни отношения. Ако това ще е сценарият, нека поне се поучат от най-високите образци в жанра като "Сцени от един брак" на Бергман. Там съпругът в един момент признава: "ние сме емоционално неграмотни" – реплика, заслужаваща колективно обсъждане във формат Граждански съвет +.

Въпросът вече не е кой е крив и кой е прав, кой е по-принципен или кой генерира повече симпатии. Въпросът е, че и двете страни дотолкова са се увлекли в изясняването на отношенията си, че околният свят започва да им се губи. А стигне ли се дотам, всеки би предпочел да гледа как Лив Улман изследва чувствата си пред самодейните изпълнители от РБ – с цялото ми уважение към техните качества. В този смисъл, импровизираният сериал трябва веднага да бъде свален от екран и РБ да се фокусира върху тясно политическите си задачи.

А сега малко по-аналитично.

Конгресно-концертната фаза в еволюцията на РБ показа следното:

1. Радан Кънев е лицето на РБ като нова формация. Де факто. Задачата му е трудна и не винаги решима: да балансира, да намира решения на системи от по седем уравнения. Как лидерството му ще се институционализира официално трябва да бъде решено веднага след изборите. Кънев е прав да настоява за по-голяма персонификация на блока, по-ясно негово позициониране и т.н. Оттеглянето на кандидатурата му преди конгреса, надявам се, е временно. Това оттегляне беше проява на здрав разум в ситуацията;

2. Същевременно, обаче, избирането на Кънев за председател не трябва да доведе до превземането на РБ от ДСБ и прогонването на водещите фигури на ДБГ. Това би било крайно нечестно. В крайна сметка, Меглена Кунева и партията й е дала много на РБ – и като политическо присъствие, и организационно. Тази тежест трябва да е адекватно отразена. Опасението, че конгресът няма да гарантира това, доведе и до отмяната на избора на лидер (за мен това беше най-важната причина). Има хиляди институционални решения как да се постигне един баланс, приемлив за всички. Важното е тези решения да бъдат договорени по цивилизован начин;

3. Нормалните амбиции на една или друга формация в РБ се обличат във "високи принципни различия", които обикновено не са нито високи, нито принципни, а понякога дори не са и различия. Едните били за коалиция с ГЕРБ, а другите били против, но не съвсем; едните се "продали" за постове, а другите от постове въобще не се интересуват, макар и не съвсем и т.н. Хубавото е, че последните събития показаха, че всичко това е шлака и тези, които я сипят, се интересуват основно от промяна на баланса на силите в ръководството на РБ;

4. Преференцията ще бъде използвана отново за вътрешно-партийни борби. И преди конгреса беше ясно, че тя така ще бъде използвана – но по-тайно. След конгреса тези, които така или иначе щяха да я използват, се почувстваха оправдани да започнат открито да я пропагандират като път към морално възвисяване на Блока. Гражданският съвет също май ще се включи в офанзивата по тази линия. В преференцията сама по себи си няма лошо, ако целта е да се избере най-достойния кандидат.

За това, основният въпрос е не дали с преференция или не, а преференция за кого. От моя гледна точка, листите са доста хомогенни като качество. Да се дава системно предимство на един партиен етикет пред друг в ситуацията е инфантилно, обаче – това би бил лош начин за използването на преференцията. Ще се получи вътрешно-партийно преброяване на зелотите, от което особена полза няма. Или има? Май няма.

5. РБ засега успява да убеди публиката, че не е отбор, не е екип. Това е особено пагубно, защото подронва доверието в него фундаментално. Мнозина вече си мислят, че формацията ще се разпадне веднага след влизането й в парламента. И това мнение вече е наистина сериозен проблем, който Кънев и Кунева трябва да приемат като специално обвинение към себе си. Съмненията за липса на екипност трябва да бъдат преодолени в рамките на тази кампания – това трябва да е една от основните й цели. Фейсбук задявките на една или друга група в РБ са едно – те няма да спрат при никакви обстоятелства. Но лидерите му трябва да демонстрират, че те са на малко по-високо ниво от тези задявки.

Всички тези въпроси са важни, но не особено. Също не толкова важна е и друга фиксация, която традиционно спъва Блока – възможната коалиция с ГЕРБ. И там нещата са ясни: ГЕРБ би направил коалиция с РБ, но предпочита да управлява сам, ако има мнозинство. РБ може да направи коалиция с ГЕРБ при определени условия и при ясно разписано споразумение, но може да остане и в опозиция. Ключови условия ще са отношенията с ДПС и програмите, особено в частта им за МВР и съдебната власт. Толкова. Останалото е въпрос на изборни резултати и преговори.

Голямата задача на Блока в кампанията е да премести фокуса върху съдържателните, а не партийно-организационните въпроси

Да започне да налага визията си за политика. Потенциал за това има, което ясно се вижда от участието на представителите му в дебати по конкретни теми: досега те или печелят, или са непосредствено след водача, което е много добър резултат. Но наред с това е необходима и интензивна кампания около програмата на РБ за управление, както и медийното присъствие на Блока по ключови проблеми, като ситуацията около КТБ, кризата в Украйна, битовия фашизъм към сирийските деца и пр. и пр. (И, по възможност, стига с този къс мандат! Ами ако хората вземат, че харесат новото управление, пак ли ще ги карате да ходят на избори след година?!)

Въпросът не е вътрешно-партийните томахавки да се заровят до изборите на пети октомври. Въпросът е, че тези томахавки са част от една нескопосана, безсмислена битка, чиято единствена цел е да унизи участващите в нея в очите на публиката, както и в собствените им очи.

Филмът на Бергман има кратка версия от около два часа и половина: гледането й няма да отнеме много от ценното време за предизборна кампания. Финалът е много важен: двамата герои са отново заедно, помъдрели, разбрали много неща за себе си, наясно и с най-изненадващите обрати на емоциите си. За да се спестят излишни екзистенциални терзания, предлагам филмът да се ползва като ускорен курс по възпитание на чувствата.

петък, 12 септември 2014 г.

За кого е удобен форматът "Битката за...."


http://clubz.bg/8084-za_kogo_e_udoben_formatyt_%E2%80%9Ebitkata_za%E2%80%9C

12 септември 2014 г.

"Битката за Пловдив" вече ясно показа, че този "формат" на предизборна дискусия не работи, а и е унизителен за всички - за гражданите най-вече. бТВ, чрез Хекимян, пробваха в ефир обяснението, че "това е нивото на българската политика". Явно те "отразяват" нещата такива, каквито са.

Това твърдение, освен че не е вярно, е и опасно - то раздухва недоверието в политиката изобщо, отвращава хората от нея. А не е вярно по следните причини:

- "форматът" е направен така, че да окуражава партиите да докарат викачи, мегафони и кресливи политици, за да стане "шоу" в ефир;

- няма ясни правила и регламент, поради което всички говорят едновременно, изнервят се, губят приличие;

- дори много концентриран, професионален и авторитетен водещ би се загубил в подобен формат - загубването се усилва при отсъствието на подобни качества;

- форматът дава предимство на популистки формации от Бареков тип - не случайно той беше изобретен от новия политик. бТВ са копирали едно към едно умотворението - само кофата с отходни аргументи липсва засега;

Най-проблематична не е организацията и правилата на "дебата", а предпоставеното заключение, което водещият натрапва по всяко време, независимо от темата и въпроса.

Това заключение е: "какво ще ми говорите тука, вижте тези хора колко са бедни и необразовани, парите им не стигат, какво ще направите веднага". Отговорите, които се очаква да дадат политиците, са: "давам веднага 1000 лева, обувам ботушите и отивам да рина тиня, отказвам се от държавна субсидия и я давам на детските домове..."

Резултатът е близък до разговор между идиоти - инфантилно и профанно отношение към политиката, неразбиране на нейната елементарна същност.

бТВ са прави в едно. Партиите у нас нямат сили да се противопоставят на едно такова отношение към политиката - дори често с удоволствие му се подават. Всички основни партии би трябвало да бойкотират подобни "формати" и да оставят само барековците да се вихрят по тях.

Но тази неспособност не сваля и отговорността на бТВ, НОВА и т.н. - като медии, които формират мнението на мнозинството от хората в страната. Да дадеш най-гледаното време за подобен род събитие е решение на телевизиите и те трябва да са наясно, че с такъв тип решения дават предимство на един вид политика пред друг. В случая, дават предимство на арогантния популизъм пред всичко по-смислено.

Така че "нивото" на политиката в страната не е просто факт, който медиите отразяват. Това ниво се влияе и от техните решения. Медии и партии са скачени съдове в съвременната политика, понякога те дори раждат хибриди като Атака, НФСБ и ББЦ. Така че когато медии се извиняват с "нивото" на партиите, те всъщност критикуват и собственото си "ниво".

четвъртък, 4 септември 2014 г.

15 новини от социологическия консорциум "Ванга"

http://clubz.bg/7832-15_novini_ot_sociologicheskiq_konsorcium_vanga

4 септември 2014 г.

Данните, с които вече трета агенция ни залива, си проличават много ясни общи тенденции. Има две хипотези:

Първата е, че тези тенденции са характерни и за реалността. Но реалността често се е оказвала по-различна от данните на точно тези агенции.

Втората хипотеза е, че източникът на техните изследвания е един и същ: уважаваният социологически консорциум „ВАНГА“ – (Всенародна Агенция за Необорими Готови Анализи). Според матриците на този първоизточник:

1) Тъй като нещата са зле за БСП, ДПС и техните инженерни производни, те трябва да са зле и за всички останали, както и за страната като цяло;

2) Следователно ни чака нестабилност;

3) Най-малкото ни чака много труден парламент, в който няма да влезе само този, който не е поискал. Минимум осем партии тичат с реални шансове за НС;

4) Ако съберете БСП, ДПС и техните производни (от рода на ББЦ, АБВ, АТАКА и пр.) задължително ще получите около или малко над 50%;

5) Това е така, защото нещата са лоши – иначе същите щяха да получат доста над 50%;

6) Важното е, че без тях – БСП, ДПС и производни - никакво правителство няма да може да се състави;

7) А най-малко такова с участието на РБ;

8) Затова сборът от резултатите на ГЕРБ и РБ е винаги по-малко от 120 места;

9) За по-сигурно, по-малко от 115 места;

10) А най-добре, по-малко от 110 места;

11) Това всичко е така, защото за да са добре нещата, трябва и БСП, ДПС и т.н. да са електорално-политически добре;

12) Това го показват социологическите данни;

13) А и самата Ванга, според която трябва да държим винаги за Русия;

14) Която за нас не може да бъде заплаха;

15) Дори когато анексира територии и извършва агресия в близост;

16) Но това се доказва с други социологически проучвания.

Консорциумът „ВАНГА“ ще се вихри поне още цяла седмица.

Тогава Алфа Рисърч ще излязат с техни данни. Междувременно и други агенции извън консорциума може да дадат някакъв "reality check".

А сега малко по-сериозно.

Политическата логика противоречи на общите тенденции, които трите изследвания чертаят. Първият неоспорим факт е сериозното разочарование от БСП и ДПС. По отношение на БСП това си пролича ясно на евроизборите. По отношение на ДПС този факт си проличава не толкова в загуба на електорат, а в превръщането им в неприемлив коалиционен партньор. Трите изследвания искат да ни убедят, първо, че отливът на гласове от БСП и ДПС ще е ограничен и второ, че отлятите гласове ще отидат към техни производни и сателити - ББЦ, АТАКА, АБВ. Възможно е, но е малко вероятно. ББЦ самата е в спад заради загубата на патрон и дискредитацията си около скандалите с КТБ. А и защо хората да дадат гласа си на производни на тези, от които са се разочаровали.

Вторият неоспорим факт е умората на хората от липсата на стабилно управление. Това ще даде бонус на първата партия и на естествените й коалиционни партньори за сметка на техните опоненти.