неделя, 31 юли 2016 г.
сряда, 27 юли 2016 г.
Тръмп, Орбан, терористите и най-невероятното (ClubZ)
ДАНИЕЛ СМИЛОВ
„Тоя, който извърши най-невероятното, ще получи ръката на царската дъщеря.
И ето, младежи и дори старци започнаха да си блъскат главите над задачата: как могат да измислят такова нещо, което би изглеждало най-невероятно?...“
Така започва една известна приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Тази приказка е ключ към разбиране на настоящата ситуация. Заменете ръката на царската дъщеря с медийно присъствие и способност за влияние и светът ще започне да ви изглежда като едно гигантско състезание за измисляне на най-невероятното нещо. Или поне на това, което изглежда като най-невероятното.
В Андерсеновата приказка един младеж направил най-чудесния часовник на света – такъв, какъвто никой преди това не бил виждал. И на фона на тези, чието въображение се разпростирало до обичайните простотии и магарии – като например да се наядат или напият до смърт – майсторът на часовника изпъкнал като безспорен фаворит за женитба. Но дошъл друг момък, който взел една брадва и разбил пред всички страхотното творение. Хората ахнали и признали, че такова нещо, такава работа наистина не са виждали. И тъй като часовникът вече го нямало, ръката на принцесата била дадена на човека с брадвата.
Човекът с брадвата
Вече сигурно се досетихте за аналогията – човекът с брадвата в момента върлува из света и е на път да спечели ръката на нашето медийно-доминирано съзнание. Човекът с брадвата идва под множество форми – от тази на вандал-терорист до по-рафинирани персонификации като Борис Джонсън, Доналд Тръмп или Виктор Орбан. За да не бъда обвинен в аналитична неяснота ще мина през всяко едно от най-важните превъплъщения на негативния Андерсенов герой:
Фрустрираният младеж с брадвата: В един свят на виртуални реалности и компютърни симулации той остава с впечатлението, че може да постигне всичко – известност, пари, момичета...- с героичен жест, един клик на мишката. И когато не може да създава невероятни неща, най-лесното е да ги унищожава. Какво по- невероятно от това?
Религиозният фанатик с брадвата: За него унищожаването на другия, различния е най-невероятното нещо, което може да направи. Джихадист или расист, последовател на Даеш или на Брайвик, той замисля и изпълнява най-невероятните атентати, чрез които разрушава не само живот, но и създаденото от други пространство на личностна свобода, търпимост, просперитет и т. н.
Националпопулисти и евроскептици с брадвата: Защо хора като Джонсън и Орбан са забележителни? Единствено с това, че размахват брадва срещу едно доста сложно, деликатно, предизвикало възхищение и завист в целия свят творение, каквото е ЕС. Единият вече успя да разбие кристалното стъкло на циферблата, а другият се е вкопчил като маймуна в махалото и се опитва да го откъсне. Джонсън и Орбан нямат план за алтернативен часовник – те просто ще счупят този, който имаме. И Европа няма да стане с нищо по-умна, по-богата и по-интелигентна, ако това се случи. А най-неумни и небогати ще са привържениците на Джонсън и Орбан от нашата черга – периферията на ЕС. За разлика от горните две категории чисти психопати, тази категория претендира, че не просто разрушава, но и гради. Нейният градеж носи помпозни имена: нова „Европа на отечествата“, на „глобалните амбиции на националните държави“, на „суверенните правителства, които не слушат диктата на Брюксел“. Това обаче са само приказки и то от рода на „Новите дрехи на царя“. Единственото, на което облечените в голотата си са способни, е разрушението на ЕС – това е тяхната програма. Веднъж изпълнили я, те нямат идея какво да правят – както стана ясно от поведението на Джонсън в деня след Брекзит. Пълен потрес, изненада и липса на каквато ѝ да е идея някакъв позитивен ход напред. Това би била и картината в Европа, управлявана от Льо Пен, Бепе Грило, Орбан, Ангел Джамбазки, Сидеров, Вилдерс и пр. и пр. Кой би очаквал тази задруга на брадвата да създаде нещо? Виж да разруши - може;
Оранжевата коса с брадвата: И като глобален венец на персонификациите на младежа с разрушителни наклонности идва Доналд Тръмп. Дотук той е заявил, че, размахвайки топора, той може да разруши НАТО и НАФТА. Той не е фен на ЕС, вдъхновител е на по-горната категория секироносци, подкрепя Брекзит и симпатизира на Путин. Т. е. Тръмп заплашва, че ще разруши глобалния ред дотолкова, доколкото го има. Той не е създател – не е ясно какво ще дойде на мястото на съществуващото. Единственото, което се знае, е, че САЩ вече няма да носят отговорност за него. Т. е. нов часовник няма да има – просто ще счупим стария. Да, настоящият ред в света има много дефекти. Но нито един от тях няма да се поправи, ако най-голямата държава откаже да носи отговорностите си и започне да се държи като бакалин, тръгнал да събира вересиите си. Още повече, когато самият бакалин е натрупал доста собствени вересии - и материални, и морални.
Приказката на Андерсен е с хепиенд за часовникаря:
- Доведете ми великия майстор, който направи тоя чуден часовник! — рече царкинята. — Той ще бъде мой мъж и господар!
И младият човек, съпроводен от грамадно множество народ, влезе в черквата. Всички бяха доволни, всички го благославяха. Не се намери нито един да му завиди — и туй именно беше най-невероятното.
Това обаче е романтична приумица. В нашия свят, когато става дума за човек с брадва, трябва да търсим край ала Стивън Кинг.
понеделник, 25 юли 2016 г.
Търси се обединител на нацията (портал "Култура" и "Дневник")
От Даниел Смилов
[Правителствена Информационна Служба]
Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерски съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ. Не остава време до изборите и като нищо нацията ще остане разединена чак до Нова година!
Този призив – който (по същество) Бойко Борисов отправи телевизионно тази седмица – има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен, а и във вътрешнополитически план, е повече от вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от следните елементи:
- Терористични атентати: тероризмът е заразен, пренася се по интернет и няма един единствен причинител. Зад едни актове стоят фанатици или наемници на ИДИЛ, зад други са "самотни вълци", чиято връзка с някаква организация е слаба, зад трети прозират просто болни мозъци и разюздани тийнейджърски, геймърски фантазии. Мерки, които да "изкоренят" подобна зараза мигновено, всъщност няма;
- Нестабилност в Турция: Ердоган излезе "победител" по отношение на опита за преврат, но дори "Файненшъл таймс" – по принцип предпазлив във всички свои оценки – предупреждава за риск от институционално срутване на южната ни съседка. Управлението на АКП използва ситуацията, за да се разправи със свои опоненти, част от които най-вероятно имат пръст в организирането на преврата. Но реакцията на властите в Турция показва как "терористичната" и "антиправителствената" заплаха води до преиграване, до разширяване на репресията отвъд границите на допустимото.
Как може всички ректори на университети и преподавателите в тях да станат обект на разнообразни "антитерористични" мерки например?! Подобно залитане в крайности се е случвало много пъти в диктатури и поне на два пъти в демокрации: в периода на макартизма в САЩ (50-те години) и след приемането на Декрета срещу радикалите през 1972 г. във ФРГ. И в двата случая се е стигало до масови уволнения от държавната администрация по подозрения в липса на лоялност към държавата. И двата случая лесно се класифицират като погрешна и опасна политика от дистанцията на времето. Турция влезе в този сценарий. За разлика от Франция, тя изглежда, че суспендира Европейската конвенция за правата на човека не с цел да предприема мерки срещу терористи и превратаджии, а за "прочистване" на администрацията от доста по-широк кръг от хора;
- Нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската): в следващите две години европейската интеграция ще бъде изправена пред най-сериозната своя криза от средата на 60-те години насам. През есента ще има ключов референдум в Италия, от който зависи съдбата на Ренци, а също така и ситуацията в еврозоната. Италианските банки се нуждаят от подпомагане, което ще постави отново въпроса за институционалния дизайн на еврото, за липсата на обща за ЕС фискална политика, бюджет, министерство на финансите, еврооблигации и т.н. Тези проблеми далеч не са нерешими, но ще създадат много възможности за напрежение и конфронтация между страните членки в една и бездруго много изнервена среда. Брекзитът вече отвори голяма и ненужна рана – и във Великобритания, и в ЕС – която сега всички се чудят как да лекуват. Накрая идват дребните и безвкусни закачки като референдума на Орбан за квотите с бежанци или повторението на президентските избори в Австрия, на които грейна звездата на един нов Хайдер. И всичко това е само прелюдия към ключови избори догодина в Германия, Франция и Холандия;
- Тръмп: опасността Тръмп-президент на САЩ може и да отмине света през ноември, но политическият коктейл "Тръмп" ще си остане и ще става все по-експлозивен.
Стена+протекционизъм+изолационизъм+пушка+религия+ксенофобия+НАЦИЯТА ВЕЛИКА ОТНОВО – точно този коктейл спечели 52% в Обединеното кралство наскоро. А може да спечели повторните избори в Австрия. Така или иначе го има във всяка една "цивилизована държава" в Европа – къде по-силен, къде по-бутафорен, къде в равни части от двете, като у нас;
- Напрежения между НАТО и Русия: Ситуацията в Украйна е далеч от трайно и принципно решение, което означава, че отношенията между НАТО и Русия не могат да се нормализират. Опасността тук не е от открит конфликт, а е по-скоро в дългосрочно влошените политически и икономически връзки. Идеята, че ние ще сме едновременно членове на НАТО и ЕС, и ще развиваме приоритетни икономически и политически отношения с Путин в сегашната ситуация, може да се роди само в увреден мозък. (което не й пречи да е широко-разпространена, обаче.) Борисов има право да не иска допълнително обостряне на кризата чрез "риторика", но пък с неясните си и странни изказвания (като това за "демилитаризация" на Черно море) той сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. На някого тази позиция може и да изглежда умна и премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България като заплашва да я остави без истински партньори.
На фона на всичко това дойде и премиерската идея за "обединител на нацията".
Проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля
а пък сам знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския у нас. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава" кандидат-президент. Под плаща на този конник все повече прозира самия Борисов. Това не означава, че той ще се яви на изборите на есен, а по-скоро, че иска сам да играе максимално дълго време ролята на героя под плаща. Накрая може и г-жа Цецка Цачева да е реалният кандидат, но работата ще е била свършена от самия Борисов – хората всъщност ще са гласували за него.
Кой, какво и за какво обединява?
Проблемът с обединителите на нацията е, че всеки ги вижда по различен начин и най-често – по свой образ и подобие. Смисълът на фразата "обединител на нацията" обикновено е проста констатация на факта, че съвременните общества са плуралистични и понякога този плурализъм може да направи управлението трудно. В кризисна ситуация фразата се използва като призив за временно суспендиране на политическия плурализъм. Както винаги обаче "обединител на нацията" значи различни неща за различните партии:
- За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество и чрез своите подизпълнители. Формулата "обединител" по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на РБ като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за материализацията на тази липса). За да няма много обидени, той протяга ръка към Радан Кънев, който отново бе "издигнат" до "много разумен човек", макар и с лек телевизионно-камерен проблем. По-важното бе височайшето признание, че съдебна реформа всъщност няма – факт, забелязан от Кънев и неговата част от РБ още през декември миналата година;
- За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова в дясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидатът на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. Това изглежда като навлизане в територия, запазена за левицата, но с 10-15 % доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за "голяма коалиция" с БСП, което след благосклонността на Путин, е втората лелеяна мечта на столетницата;
- За АБВ: Хората на Първанов също тичат на терена на обединителите на нацията. Проблемът на АБВ е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и обикновени библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител, така че не е изключена активност от страна на ръководството в промоцията на подобни резервни кандидати;
- За РБ-останали: ДБГ виждат във формулата "обединител на нацията" възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат за президент, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка. Сега пък вече има и едно позитивно условие – трябва да е "обединител";
- За РБ-опозиция: Формулата "обединител" е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че "отново цепи дясното" по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл;
- За "патриотите": Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация. Такава неизбежно ще има, но с формулата "обединител" той се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна.
Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата и третирането на всички с уважение и достойнство.
Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин, до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.
неделя, 24 юли 2016 г.
вторник, 12 юли 2016 г.
Yes, Prime Minister! (episode one)
Theresa May: So, Brexit is Brexit! We have to make it a success!
Senior Civil Servant: Yes, Prime Minister!
TM: We need to start negotiations with the EU immediately and secure the best deal for the UK!
SCS: Yes, Prime Minister!
TM: And for that purpose we need to activate Art. 50 of the TEU, since the EU would not start negotiations without this step.
SCS: Yes, Prime Minister! We definitely need to activate Art. 50 for the start of the negotiations, but you need to know that after that we will be out of the EU within two years regardless whether we manage to achieve the best possible deal or not. In fact, we are going to be out, even if we end up without any deal at all.
TM: Well, this is tricky then. We need to tread carefully and prepare the ground for the Brexit better. So maybe it is a good idea to delay the triggering of Art. 50 with, say, six months?
SCS: Yes, Prime Minister!
TM: And within that time we need to convince our EU partners in informal talks that it is better for them to allow us to stay in the Single Market without accepting the freedom of movement of people.
SCS: Yes, Prime Minister! Although the EU already said that they are not going to have informal talks with us, especially on this issue.
TM: So what are we going to do during the six months then? It will be as if nothing happens at all, won’t it?
SCS: Yes, Prime Minister! But on the other hand, people will think that we are making everything possible to secure a smooth transition to a new global role. Markets will be calmer. Pressures on the pound will probably ease.
TM: But what will happen when the six months expire and we have to notify the EU? Isn’t it possible to have then a real meltdown of the stock market and a massive devaluation of the pound?
SCS: Yes, Prime Minister! It is very probable. Unless we agree very fast to have something like a Norwegian option, which will keep us in the Single Market. But then in practice everything will be pretty much the same indeed.
TM: Well, the difference will be that we are going to lose our voice in EU decision-making while continuing to contribute to its budget and observing its rules.
SCS: Yes, Prime Minister! Right on the spot!
TM: But surely this would make us look like idiots!
SCS: Yes, Prime Minister! You nailed it, Prime Minister!
(to be continued)
неделя, 10 юли 2016 г.
Illiberal democracies, the Visegrad Group and future prospects for the EU (CIDOB)
Illiberal democracies, the Visegrad Group and future prospects for the EU
Expert workshop and publication on the growing divide between
Central European States, West Europe and the future of the EU
11 July 2016
Sala Jordi Maragall, CIDOB. Elisabets 12, 08001 Barcelona
Organised by: CIDOB in collaboration with Friedrich Ebert Stiftung and the support of Europe for Citizens programme
Background
The last few months have witnessed a growing divide between the central European states and the Germany-Brussels tandem. The refugee crisis has sparked bitter reactions among the governments of Hungary and Poland regarding Germany’s and the European Commission’s proposals to jointly tackle the crisis. In addition, the October elections in Poland gave the absolute majority to the Eurosceptic Law and Justice Party (PiS), who has joined up with Hungary’s Viktor Orbán to establish an alliance of “illiberal democracies”.
The growing divide between the Visegrad Group (the so-called V4, formed by the Czech Republic, Hungary, Poland and Slovakia) and the EU also happens at a time when the EU faces several threats of disintegration, including the effects of the Eurocrisis and the Brexit referendum. This group of countries continues to benefit from the EU’s contribution to their societies and economies (either in the form of structural or cohesion funds), yet their distance from the core of the Union keeps growing.
This workshop will be aimed at exploring the causes of this growing divide, the genealogy of the so-called East-West crisis in the EU, the politics of V4 countries –in particular Hungary and Poland- and the EU’s response to the political reforms initiated by Orbán and the PiS. To what extent is the fracture between East and West Europe here to stay? Is it only a matter of time until these countries elect more EU-friendly governments? What degree of internal opposition do they face? Is the alliance of the V4 strong enough to counterbalance Germany’s leadership? What are the consequences of Poland and Germany’s growing distance? What are the prospects for the resolution of EU crisis, particularly the refugee crisis?
PROGRAMME
09.15 Welcome remarks
Jordi Bacaria, Director, Barcelona Centre for International Affairs
Gero Maass, Delegate, Friedrich-Ebert-Stiftung, Spain
09.30 Session 1: An alliance of "illiberal democracies"? The political situation in V4 countries
When Viktor Orbán came to power in 2010, he pioneered the birth of Europe’s illiberalism. He introduced the constitutional reforms and limits to the freedom of press that would be later replicated by PiS in Poland. Illiberalism has been embraced by government parties but also faces even more populist threats by far-right parties like Jobbik. Despite divergences persist among V4 countries (for example regarding the relations with Russia), is an alliance taking shape around illiberalism? What is the relation of the forces in government with more extreme parties? What domestic political agenda have they put forward and what’s the likelihood of their survival?
Chair: tbc
Vladimír Bartovic, Director, Europeum Institute for European Policy, Czech Republic
András Bíró-Nagy, Co-director, Policy Solutions, Hungary
Katarzyna Szymielewicz, President, Foundation Panoptykon, Poland
11.00 Coffee Break
11.30 Session 2: The V4 and the refugee crisis
The refugee crisis has offered a new opportunity for EU-bashing to V4 countries. Their opposition to the relocation of refugees suggested by the European Commission and their opposition to Germany’s handling of the crisis has been the most prominent example of the formation of the V4 alliance. Anti-migrant rhetoric has gained ground in all of them. What is the criticism of V4 countries with regards to the refugee crisis? What is their alternative agenda? How has the V4 common voice and strategy been articulated? Is this common agenda signalling an expanding drift between East and West Europe?
Chair: tbc
Máté Szalai, Research Fellow, Institute for Foreign Affairs and Trade, Hungary
Vít Beneš, Research Fellow, Institute of International Relations, Czech Republic
Jarosław Kuisz, Editor in chief, Polish online weekly newspaper Kultura Liberalna
13.00 Lunch
14.00 Session 3: Prospects for the EU and the European integration crisis
Trust in the EU is falling sharply in V4 countries. This reveals a broader malaise regarding the health of the European integration project and speaks about Europe’s accumulation of crises in the last few years. However, V4 countries continue to be net beneficiaries of EU funds and have witnessed a progressive consolidation of better living conditions since their accession to the EU. At the same time, there is a growing divide between Brussels and V4 capitals, especially since the European Commission started to investigate PiS-led reforms. Some observers even hinted at the possibility that the EU removes voting rights and funding to those countries legislating against European values. What does this divide tell us about the state of the European project? Is it possible to overcome? How can an ever more divided Europe face the multiple challenges it faces?
Chair: Pol Morillas, Research Fellow, Barcelona Centre for International Affairs
Josef Janning, Senior Policy Fellow, European Council on Foreign Relations, Germany
Daniel Smilov, Programme Director, Political and Legal Research, Centre for Liberal Strategies, Bulgaria
Marek A. Cichocki, Research Director, Natolin European Centre, Poland
петък, 8 юли 2016 г.
четвъртък, 7 юли 2016 г.
4th Political Party Expert Workshop, Kyiv
Historical and Museum Centre of National University of Kyiv-Mohyla Academy
Day I: 6 July
9.00 - 9.30: Registration
9.30 - 10.20: Opening Remarks
Dr. Andriy Meleshevych, President of the National University of Kyiv-Mohyla Academy, Ukraine
Serhiy Petukhov, Deputy Minister of Justice of Ukraine (TBC)
Dr. Magnus Ohman, Senior Political Finance Adviser and Regional Europe Office Director,
IFES
Kateryna Ryabiko, Project Co-ordinator, Strengthening Dialogue on the Human Dimension in Ukraine Project, OSCE/ODIHR
Prof. Richard Katz, Chair of the OSCE/ODIHR Core Group of Experts on Political Parties (video message)
10.20 – 11.00: In memory of Prof. Yuri Shveda: The importance of Political Parties in the XXI Century
Keynote Speakers:
Political Parties in Ukraine: A Crisis of Faith? - Sergii Leshchenko, Member of Verkhovna Rada, Ukraine
Political Parties as Gatekeepers of Democracy - Dr. Marcin Walecki, Head, Democratization Department, OSCE/ODIHR
Introducers:
Kateryna Ryabiko, Project Coordinator, Strengthening Dialogue in Human Dimension in Ukraine Project, OSCE/ODIHR
Svitlana Matvienko, Director of the Agency for Legislative Initiatives
11.00 – 11.05: Group Photo
11.05 – 11.30: Coffee Break & Press/Media Briefing
Session I: Political Parties and Elections
Speakers:
Dr. Magnus Ohman, Senior Political Finance Adviser and Regional Europe Office Director, IFES
Olga Aivazovska, Elections and Parliamentary Program Co-ordinator, OPORA
Serhii Kalchenko, Election Expert of the Venice Commission, Attorney, “Moor & Partners” Law Firm
Mary O'Hagan, Resident Senior Director, NDI Ukraine
Moderator:
Igor Kogut, Chief of Party, USAID Rada Project
Rapporteur:
Maria Vrabel, Programme Manager, ALI
13.00 - 14.00: Lunch
14.00 - 15.30: Session II: Political Party Financing I – Public funding to Political Parties and the newly introduced system in Ukraine
Speakers:
Nataliia Korchak, Head of the National Agency for Prevention of Corruption
Nataliia Vadimova, Head of Division of Control over Use of Funds, Central Election Commission of Ukraine
Prof. Daniel Smilov, Associate Professor at the Political Science Department, University of Sofia
Denys Kovryzhenko, Senior Legal Advisor, IFES–Ukraine
Moderator:
Dr. Fernando Casal Bertoa, Research Fellow, University of Nottingham
Rapporteur:
Dr. Marcin Walecki, Head, Democratization Department, OSCE/ODIHR
15.30 – 16.00: Coffee Break
16.00 – 17.30: Session III: Political Party Financing II – Effective Enforcement
Speakers:
Viktor Chumak, Member of Parliament, Ukraine
Dr. Viktor Taran, Director of the Centre for Political Studies and Analysis / ELDOS
Inga Jaunskunga, Head of the Division of Control of Political Parties financing, Corruption Prevention and Combating Bureau (KNAB), Latvia
Lisa Klein, IFES Senior Political Finance Expert
Moderator:
Laura Sanz-Levia, Administrator, Secretariat of the GRECO, Council of Europe
Rapporteur:
Yuliya Shypilova, Senior Project Officer, IFES-Ukraine
18.00 – 19.00: Reception
19.00 – 20.00: Evening Debate: What role for political parties today?
Абонамент за:
Публикации (Atom)