БНР Пловдив: към текста и звуков файл на интервюто
29. 09. 2017 г.
петък, 29 септември 2017 г.
вторник, 26 септември 2017 г.
The Girl from Ipanema - Далчев
„Любов“
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
Да би дошла и тази нощ. . .
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
да би му станала невеста. . .
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
Зимата на тяхното самодоволство
Текстът е публикуван в Дневник от портал "Култура".
Политическите сезони в България вече се сведоха до два – лятно безхаберие и зимно самодоволство. На 20 септември вече официално преминахме към втория.
Лятното безхаберие властта прекара в хайки за екозащитници, шумонарушители и друг дребен и среден хотелиерски бизнес, както и в едно сафари за по-едър дивеч (под формата на предприятия от оръжейния сектор). Ловните трофеи са вече окачени на стените на демократичните наследници на Тодор Живков и Пенчо Кубадински: няколко зелени скалпа на врагове на народа, един-два оръжейни лиценза и множество снимки от екшъни в Слънчев бряг. Не е много, но създава атмосфера.
Краят на лятното безхаберие очерта следната картина:
- 1) Липса на парламентарна опозиция
В НС цари пълен консенсус по темите, които могат реално да разделят политическото пространство. По част от тях – КТБ, корупцията и съдебната реформа – конституционното мнозинство от декември 2015 г. продължава да функционира. Най-релефният израз на това мнозинство стана избора на парламентарната квота за новия ВСС.
Известно е, че професионалната юридическа общност и магистратите са разделени на три по въпросите на съдебната реформа. Голяма част от тях, начело с Лозан Панов, виждат в безконтролността на прокуратурата проблем. Вторите – мнозинството – си мълчат. А в третата група е Сотир Цацаров. Единственото, което обединява новите избраници на парламента е, че те не споделят или не смеят да заявят подкрепа за идеите на Панов. Тоест новите влизат с политически мандат да запазят статуквото. Дано да проявят самостоятелно мислене след избора си, но основания за особен оптимизъм няма.
Конституционното мнозинство успя максимално да опорочи и изпразни от съдържание идеята за институционална реформа. По принцип такива реформи се предприемат, за да се намали влиянието на нерегламентирани политически и бизнес интереси върху органи на властта. У нас идеята сега е точно обратната – така да се променят институциите, че защитените и окопали се интереси да си останат същите.
- 2) Псевдо-конфронтация между ГЕРБ и БСП
За да се прикрие липсата на съдържателни разлики между партиите, ГЕРБ и БСП са принудени да вдигат псевдотеми на шумна "конфронтация". Една такава е дали Русия е "заплаха" или "възможност". Тези, които твърдят че е "заплаха", искат да се свалят санкциите на ЕС срещу Москва, искат да се строи Белене (с определени уговорки за уж липсващ държавен ангажимент), както и газова връзка с Русия до наш роден "хъб". Тези, които твърдят, че Русия е "възможност", искат същото.
Другата псевдотема на конфронтация е по-въздушна (авиационна). Тези, които искат нов "Грипен", знаят че това няма да стане, но го използват като удобен повод за отлагането на купуването на нови летателни машини. През това време ще се удължи живота на руските "МиГ"-ове. Тези, които не искат "Грипен", също целят да отложат купуването на нова машина по бюджетни и други съображения.
И за това ще рестартират процедурата отначало. А през това време "МиГ"-овете ще изживеят още един живот. Министър Каракачанов въплъщава в личността си това дълбоко, но фиктивно "различие" между основните партии по въпросите на превъоръжаването на армията.
- 3) Масова медийна подкрепа за партията на властта
Докато между ГЕРБ и БСП няма съдържателни разлики в позициите, то връзките между ГЕРБ и ДПС са далеч по-топли и квази коалиционни. Един факт е достатъчен като доказателство: цялата присъдружна преса на движението, воглаве с депутата Пеевски, мощно и напълно безкористно брани партията на властта срещу нейни фалшиви или реални опоненти. Зелени, либерали, червени, европеиди, соросоиди и всякакви други напасти са непрекъснато на течение, което на моменти се завихря до тропическа буря. През безхаберното лято бе достигнат само код жълто, но през самодоволната зима може със сигурност да се прогнозира и код кафяво като нов конкретен израз на коалиционно доверие между ГЕРБ и ДПС.
4) ОВЛАДЯВАНЕТО НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Както вече стана дума, в новия ВСС няма опозиция или тя ще е сведена до още по-маргинално малцинство (от избраните от квотата на съда). Селекцията на нов шеф на ВАС демонстрира желанието да се намери достоен заместник на досегашния ръководител Колев, който да продължи неговата политика. Планът засега е само частично успешен, защото президентът Радев задържа номинацията, евентуално до избора на нов ВСС.
По принцип това е правилен ход, но тепърва трябва да видим дали президентът ще го доведе до край. Следващата голяма стъпка ще е изборът на нов главен прокурор, за което артилерийската подготовка отдавна тече. Като цяло имаме магистратура, която по даден сигнал може да влезе в банка или в оръжейна фирма. (Двата примера са произволни).
- 5) Нерешителен президент
При отсъствието на парламентарна опозиция, президентът се очертава като единствен конкурентен център на власт. Той се сдоби с традиционната популярност на държавен глава, който стои встрани от политическия процес. Въпросът е дали би запазил тази популярност, ако се намеси по-активно в него. Засега Радев не е взел окончателно решение. Забавяйки назначаването на нов шеф на ВАС праща сигнал, че се изкушава да се пробва и в по-активна роля.
Същото изкушение личи и в анонсите му, че би искал да назначава шефа на новата антикорупционна агенция. Но това са много нежни закачки по отношение партията на властта и нейното конституционно мнозинство. Въпросът е дали Радев би поел големите рискове на реална конфронтация с партийно-медийно-магистратската задруга по теми като КТБ, институционалната безконтролност на прокуратурата, инструментализацията на държавния апарат за частни и непрозрачни цели. А всъщност въпросът е дали Радев е готов да понесе кафяв медиен ураган "Делян", последван от тайфун "Сотир" от пета степен? Отговорът е – по-скоро не.
- 6) Извънпарламентарна опозия в зародиш
След катастрофалното самостоятелно явяване на "Да, България" и ДСБ на парламентарните избори, поне десет процента от гласовете в страната – повечето градски избиратели – останаха непредставени в парламента. Това са като цяло политически активни граждани, които добиха увереност в способността си да се организират при протестите от 2013 г. Точно тази група сега е обезкуражена, фрустрирана и търсеща ефективно представителство. Съвместните действия на Христо Иванов и ДСБ дават надежди за такова представителство, но като цяло процесът е в много начална фаза. А и традиционните трудности и капани, които апологетите на партията на властта ще им заложат, си остават.
Тази политическа общност тепърва трябва да докаже, че няма да се разпадне по фалшиви за страната "клийвиджови" линии като либерали и консерватори, както и че нейните предствители няма да се заглавичкват в търсене на най-най-съвършената политическа структура. И най-важното: че тези представители няма да сключват безпринципни сделки с властта, както се случи през декември 2015 г. с конституционната поправка.
***
На този фон е ясно, че партията на властта има основание за зимно самодоволство. Но за разлика от Русия, България е все пак с демократичен и състезателен политически процес, в който всеки вакуум, създаден от измамна "липса на алтернатива", бързо се запълва. В празните пространства могат да влязат и нови, и стари играчи – кандидати винаги ще се намерят. И докато в Русия празните пространства са оградени и строго охранявани от репресивните органи на властта, в България техните стражи са най-вече жълто-кафявата преса и политическото инженерство. Чрез усилията на тези родители се сдобихме с политически отрочета като Бареков, Яне Янев, Марешки, чиято единствена задача е да крепят партиите на властта, като представят фалшиви алтернативи. В този ред на мисли на зимния небосклон вече изгрява Слави.
На този фон е ясно, че партията на властта има основание за зимно самодоволство. Но за разлика от Русия, България е все пак с демократичен и състезателен политически процес, в който всеки вакуум, създаден от измамна "липса на алтернатива", бързо се запълва. В празните пространства могат да влязат и нови, и стари играчи – кандидати винаги ще се намерят. И докато в Русия празните пространства са оградени и строго охранявани от репресивните органи на властта, в България техните стражи са най-вече жълто-кафявата преса и политическото инженерство. Чрез усилията на тези родители се сдобихме с политически отрочета като Бареков, Яне Янев, Марешки, чиято единствена задача е да крепят партиите на властта, като представят фалшиви алтернативи. В този ред на мисли на зимния небосклон вече изгрява Слави.
Въпросът е дали България отново ще пропусне възможността за пролет.
Изборите в Германия - темата в "Кой говори?" (Дарик)
Какво предстои в Германия след изборите, в които Маркел печели четвърти канцлерски мандат?
Чуйте:
По темата в студиото говорят: Даниел Смилов, политолог, Тончо Краевски, както и Стойчо Стойчев, също политолог.
Чуйте:
сряда, 20 септември 2017 г.
Има ли опозиция в парламента? (BiT)
Идеята за голяма „стабилност“ идва от това, че няма опозиция и огромна част от медиите подкрепят това управление, заедно с голяма част от магистратската общност. Имаме много сериозна концентрация на власт, която обаче води до слабости, тъй като е ясно кой е източникът на всички съществуващи проблеми и съответно на тяхното (не) решаване.
Това коментира в КОД 11-13 политологът доц. Даниел Смилов, който гостува заедно с доц. Мария Пиргова.
(видео)
събота, 16 септември 2017 г.
Sanssouci Colloquium M 100, 2017
Джан Дюндар (бившият главен редактор на "Джумхуриет и жертва на репресията срещу журналисти в Турция) нарече позициите на Меркел и Шулц за това, че Турция няма да стане член на ЕС, "победа за Ердоган". Наистина в момента е абсурд Турция да стане член, но затварянето на вратата потенциално завинаги "предава" половината турско население и огромната част от интелигенцията, които са проевропейски. Във вътрешногерманския дебат това изглежда удобно за кандидатите, но по отношение на ситуацията в Турция дава допълнителен бонус за Ердоган.
Виктор Ерофеев направи емоционално, но политически слабо изказване за забрана на национал-популистите и другите врагове на демокрацията: каквито и да са решенията, те не са в тази посока. Опасностите са различни и забраните важат само за тези, които използват насилие или си служат с открито недемократични средства.
Тази година наградата беше дадена на Наталия Синдеева - основател на Телеканал Дожд. Поучителна история за оцеляване в авторитарна среда: изгонени от ефира и от офиса си, те са принудени да се издържат от интернет абонаменти, като междувременно не са им давали да си наемат дори прилично студио. В крайна сметка изглеждат запазени като малък остров на свободното слово, за да може режимът да каже, че все пак не всичко е под контрол. Абонаментите са около 60,000.
Изказвания и участие на водещи немски журналисти, редактори на основни издания, гости от BBC... Много се обсъждаше "fake news" като проблем на неистинно съдържание. Всъщност обаче фалшивите новини са просто страничен ефект от политизацията на медиите в условия на сливане между медии и партии. Както у нас ГЕРБ се превръщат в пропеевска десница, така и Тръмп е немислим без Fox и Breitbart, Хилари - без централната преса, Brexiteers без the Sun... Интересното е, че, докато в предишни десетилетия политическото съдържание се е произвеждало от партиите и ретранслирало от медиите, сега и партиите и медиите са просто ретранслатори на чуждо съдържание. Затова са необходими фигури като Тръмп, които могат да станат проводници на всякакво съдържание, стига то да има обществен резонанс и да може да гарантира гласове. Изисквания за идеологическа, биографична или програмна последователност няма или са минимални. Обтекаемост и възможност да бъдат наляти в съд с всякаква форма стават водещи качества за политиците.
Хибридизацията между медии и политика е видима навсякъде и е елемент от "популизма" - може би дори е неговата същност. Партиите изгубват образователната си функция, харизват я на медии, корпорации и производните им фейсбук дружинки и се превръщат в чисти проводници, медиатори на "народната воля".
вторник, 12 септември 2017 г.
Участие на Sanssouci Colloquium M100 2017
Agenda
DEMOCRACY OR DESPOTISM? The Renaissance of Dark Powers
Thursday, September 14, 2017, Orangery Sanssouci, An der Orangerie 3-5, 14469 Potsdam
Facebook: @M100Sanssouci Colloquium
Twitter: @M100Colloquium, #M100SC
Twitter: @M100Colloquium, #M100SC
In cooperation with
From 09:00
Registration of participants and guests
Registration of participants and guests
Main moderation: Dr. Leonard Novy (Institute for Media and Communication, Germany)
09:30 – 09:45
WELCOME AND PRESENTATION OF THE M100YEJ
Sabine Sasse (Project Manager M100 Sanssouci Colloquium)
WELCOME AND PRESENTATION OF THE M100YEJ
Sabine Sasse (Project Manager M100 Sanssouci Colloquium)
10:00 – 11:30
SESSION I: THE DAWNING OF A NEW AGE
Input: Prof. Dr. Andreas Rödder (Johannes Gutenberg University Mainz, Germany)
Moderator: Astrid Frohloff (TV Moderator, ARD, Germany)
SESSION I: THE DAWNING OF A NEW AGE
Input: Prof. Dr. Andreas Rödder (Johannes Gutenberg University Mainz, Germany)
Moderator: Astrid Frohloff (TV Moderator, ARD, Germany)
Almost three decades after the end of the conflict between capitalist and state socialist´systems, a new division is emerging in the world – between functioning parliamentary democracies and authoritarian governments.
The past ten years of crises have been marked not by close, peaceful cohesion between the member states of the European Union, but by the rise of nationalist movements and increased disintegration. Europe is weakened, and meanwhile finds itself confronted with new realities that make joint action seem all the more important, particularly in matters of foreign and security policy. Great Britain’s BREXIT decision and the presidency of Donald Trump have suddenly thrown decades-old structures and certainties into question – all at a time when relations with Russia and Turkey have reached a low point.
Many observers took heart in Emmanuel Macron’s election victory as a chance to reform and take new strength. But historian Andreas Rödder cautions against the return to living an integration-politics lie: “The moral charge of the ‘ever-closer union’ has pushed the great idea of the European Union too far, turning it into an ideology. This impairs its willingness to apply self-criticism and the ability to correct problems, endangering its unique historical achievements. What Europe needs is a clever mix of realism and ideas – a flexible union of its so very different member states.” What’s left of project “West”? How can the growing centrifugal forces within Europe be countered? Could the politics of Donald Trump ultimately lead to a strengthening of the EU? What steps are needed to reform the EU and overcome the economic and fiscal-political lines of conflict between northern and southern countries?
With these questions in mind, the opening session of the M100 Sanssouci Colloquium discusses political visions and concrete strategies in an international order under new auspices. This is inextricably tied not only to the question of the future of transatlantic relations, but also to future prospects for the EU, for whom the defence of liberal democracy, both internally and externally, has suddenly become one of the major tasks at hand.
The past ten years of crises have been marked not by close, peaceful cohesion between the member states of the European Union, but by the rise of nationalist movements and increased disintegration. Europe is weakened, and meanwhile finds itself confronted with new realities that make joint action seem all the more important, particularly in matters of foreign and security policy. Great Britain’s BREXIT decision and the presidency of Donald Trump have suddenly thrown decades-old structures and certainties into question – all at a time when relations with Russia and Turkey have reached a low point.
Many observers took heart in Emmanuel Macron’s election victory as a chance to reform and take new strength. But historian Andreas Rödder cautions against the return to living an integration-politics lie: “The moral charge of the ‘ever-closer union’ has pushed the great idea of the European Union too far, turning it into an ideology. This impairs its willingness to apply self-criticism and the ability to correct problems, endangering its unique historical achievements. What Europe needs is a clever mix of realism and ideas – a flexible union of its so very different member states.” What’s left of project “West”? How can the growing centrifugal forces within Europe be countered? Could the politics of Donald Trump ultimately lead to a strengthening of the EU? What steps are needed to reform the EU and overcome the economic and fiscal-political lines of conflict between northern and southern countries?
With these questions in mind, the opening session of the M100 Sanssouci Colloquium discusses political visions and concrete strategies in an international order under new auspices. This is inextricably tied not only to the question of the future of transatlantic relations, but also to future prospects for the EU, for whom the defence of liberal democracy, both internally and externally, has suddenly become one of the major tasks at hand.
11:30 – 12:00 Coffee Break
12:00 – 13:30
SESSION II: FAILING DEMOCRACY?
Input I: Jason Brennan (McDonough School of Business at Georgetown University, USA)
Input II: Victor Erofeev (Writer, Russia)
Moderator: Christoph Lanz (Journalist, Media Advisor, Germany)
SESSION II: FAILING DEMOCRACY?
Input I: Jason Brennan (McDonough School of Business at Georgetown University, USA)
Input II: Victor Erofeev (Writer, Russia)
Moderator: Christoph Lanz (Journalist, Media Advisor, Germany)
Liberal democracies are rightly regarded as extremely stable from a historical perspective. And yet acceptance of and consent to democracy have always been based on the fact that it has consistently guaranteed prosperity and stability. Many people today feel cut off from prosperity developments;
inequality is on the rise, and globalisation certainly does not benefit everyone equally. The result is an erosion of support for democracy, as more citizens doubt the democratic quality of political decision-making processes and their concrete effects. The Harvard political scientist Yasha Mounk warns: “The percentage of citizens who feel it is important to live in a democracy is declining – in Germany, the US and in many other countries. Meanwhile, the percentage of citizens who are open to alternatives to democracy is growing. These two factors together amount to a global crisis of liberal democracy. Our system is fighting for survival.”
What becomes clear is this: The threat isn’t disinterest in the sense of “disillusionment with politics”, but the populist distance to democracy. “Western states have lost control,” journalist Ursula Weidenfeld notes. “Once powerful countries now stand helpless before the decaying world order that they themselves have created.” Digitisation and globalisation “ravage the democratic foundations of the Western world, breaking its order and leaving both states and individuals behind with their experiences of powerlessness.” This affects the established parties, the media, and – as collateral damage – what has hitherto been the basis of political debates: the assumption that every human being has the right to their “own” opinion but not “their own facts”, as former US Senator Patrick Moynihan put it. These developments have found a powerful catalyst in digitisation, the advent of “fake news” and new forms of manipulation. How crisis-proof are liberal democracies? Have populists reached the zenith of their success? What has to change to win disappointed citizens back to the idea of democracy?
inequality is on the rise, and globalisation certainly does not benefit everyone equally. The result is an erosion of support for democracy, as more citizens doubt the democratic quality of political decision-making processes and their concrete effects. The Harvard political scientist Yasha Mounk warns: “The percentage of citizens who feel it is important to live in a democracy is declining – in Germany, the US and in many other countries. Meanwhile, the percentage of citizens who are open to alternatives to democracy is growing. These two factors together amount to a global crisis of liberal democracy. Our system is fighting for survival.”
What becomes clear is this: The threat isn’t disinterest in the sense of “disillusionment with politics”, but the populist distance to democracy. “Western states have lost control,” journalist Ursula Weidenfeld notes. “Once powerful countries now stand helpless before the decaying world order that they themselves have created.” Digitisation and globalisation “ravage the democratic foundations of the Western world, breaking its order and leaving both states and individuals behind with their experiences of powerlessness.” This affects the established parties, the media, and – as collateral damage – what has hitherto been the basis of political debates: the assumption that every human being has the right to their “own” opinion but not “their own facts”, as former US Senator Patrick Moynihan put it. These developments have found a powerful catalyst in digitisation, the advent of “fake news” and new forms of manipulation. How crisis-proof are liberal democracies? Have populists reached the zenith of their success? What has to change to win disappointed citizens back to the idea of democracy?
13:30 – 14:30 Lunch
14:30 – 15:45
SESSION III: THE NEW(S) MEDIA
Input I: Mathias Müller von Blumencron (Editor-in-Chief Digital Media Frankfurter Allgemeine Zeitung, Germany)
Input II: Áine Kerr (Manager, Journalism Partnerships, Facebook, USA)
Moderator: Ali Aslan (TV Moderator and Journalist, Germany)
SESSION III: THE NEW(S) MEDIA
Input I: Mathias Müller von Blumencron (Editor-in-Chief Digital Media Frankfurter Allgemeine Zeitung, Germany)
Input II: Áine Kerr (Manager, Journalism Partnerships, Facebook, USA)
Moderator: Ali Aslan (TV Moderator and Journalist, Germany)
“Given the scandalisation of politics, defamation of rivals and the split of the electorate, it isn’t just the classic parties that will have to deal with it but also the media, without which this strategy would not work,” German media scholar Dietrich Leder writes. For the media, the lesson of the US election is “that it isn’t enough to cut this web of lies, accusations, and denunciations with rational means, you also have to analyse the circumstances in which a strategy like this is successful.” But analysis is proving difficult for those affected, both traditional and social media alike. Digitisation and the growing importance of social networks not only raise numerous problems; they also seem to be overwhelming everyone. One feature of the current situation is the simultaneity of transparency and confusion, of huge amounts of facts and propaganda.
We are experiencing a crisis of public communication that comes not from a lack of information, but from the “communicative abundance” (John Keane) that blurs truth and illusion. The US elections were also characterised by maximum transparency, and journalism was better than ever in many respects. In short, users have never had so many sources from which to gain a detailed picture, practically in real time and often for free. Nevertheless, we are experiencing a kind of “system failure”: the products of classical journalistic craft, all the research, all the fact checking proved ineffective. In the words of US journalist Susan B. Glasser: “We’ve achieved a lot more transparency in today’s Washington – without the accountability that was supposed to come with it.” The demand for “fake news” and crisis of journalism on both sides of the Atlantic are inter-related in this respect.
Meanwhile, freedom of the press and of opinion is under greater threat than it has been for years and decades. This applies to autocratically led countries such as Russia and Turkey, but also to established democracies in which independent media and journalists are facing greater and greater restrictions. So where do our public spheres develop from here? And how can journalism – in light of today’s rapidly changing political, social and technical conditions – do justice to the diversity of expectations laid at its door?
We are experiencing a crisis of public communication that comes not from a lack of information, but from the “communicative abundance” (John Keane) that blurs truth and illusion. The US elections were also characterised by maximum transparency, and journalism was better than ever in many respects. In short, users have never had so many sources from which to gain a detailed picture, practically in real time and often for free. Nevertheless, we are experiencing a kind of “system failure”: the products of classical journalistic craft, all the research, all the fact checking proved ineffective. In the words of US journalist Susan B. Glasser: “We’ve achieved a lot more transparency in today’s Washington – without the accountability that was supposed to come with it.” The demand for “fake news” and crisis of journalism on both sides of the Atlantic are inter-related in this respect.
Meanwhile, freedom of the press and of opinion is under greater threat than it has been for years and decades. This applies to autocratically led countries such as Russia and Turkey, but also to established democracies in which independent media and journalists are facing greater and greater restrictions. So where do our public spheres develop from here? And how can journalism – in light of today’s rapidly changing political, social and technical conditions – do justice to the diversity of expectations laid at its door?
15:45 – 16:30
SPECIAL TALK and PRESS CONFERENCE
Natalia Sindeeva (Founder & CEO, Doshd TV, Russia)
Natalia Sindeeva (Founder & CEO, Doshd TV, Russia)
Moderation: Ingo Mannteufel (Head of the Russian editorial section and Head of Department of Eastern Europe, Deutsche Welle, Germany)
16:30 – 18:00 Break
18:00 – 19:00
M100 MEDIA AWARD
Orangery Sanssouci
M100 MEDIA AWARD
Orangery Sanssouci
Welcome
Jann Jakobs (Lord Mayor State Capital Potsdam)
Jann Jakobs (Lord Mayor State Capital Potsdam)
Political Main Speech
Sigmar Gabriel (Federal Foreign Minister, Berlin)
Sigmar Gabriel (Federal Foreign Minister, Berlin)
Laudatio
Tanit Koch (Editor-in-Chief, BILD, Berlin)
Tanit Koch (Editor-in-Chief, BILD, Berlin)
Acceptance Speech
Natalia Sindeeva (Founder & CEO, Doshd TV, Moscow)
Natalia Sindeeva (Founder & CEO, Doshd TV, Moscow)
following: Reception with Flying and Drinks
For Participants, Guests of Honour, Supporters and Sponsors
20:00 – 23:00
GALA DINNERNew Chambers (Neue Kammern), Maulbeerallee 2, 14469 Potsdam
GALA DINNERNew Chambers (Neue Kammern), Maulbeerallee 2, 14469 Potsdam
сряда, 6 септември 2017 г.
Честит празник на Съединението!
Съединението прави силата, когато една модерна държава уважава и разделението на властите, човешките права, върховенството на закона и политическия плурализъм.
Абонамент за:
Публикации (Atom)