събота, 16 септември 2017 г.

Sanssouci Colloquium M 100, 2017

Джан Дюндар (бившият главен редактор на "Джумхуриет и жертва на репресията срещу журналисти в Турция) нарече позициите на Меркел и Шулц за това, че Турция няма да стане член на ЕС, "победа за Ердоган". Наистина в момента е абсурд Турция да стане член, но затварянето на вратата потенциално завинаги "предава" половината турско население и огромната част от интелигенцията, които са проевропейски. Във вътрешногерманския дебат това изглежда удобно за кандидатите, но по отношение на ситуацията в Турция дава допълнителен бонус за Ердоган.
Виктор Ерофеев направи емоционално, но политически слабо изказване за забрана на национал-популистите и другите врагове на демокрацията: каквито и да са решенията, те не са в тази посока. Опасностите са различни и забраните важат само за тези, които използват насилие или си служат с открито недемократични средства.
Тази година наградата беше дадена на Наталия Синдеева - основател на Телеканал Дожд. Поучителна история за оцеляване в авторитарна среда: изгонени от ефира и от офиса си, те са принудени да се издържат от интернет абонаменти, като междувременно не са им давали да си наемат дори прилично студио. В крайна сметка изглеждат запазени като малък остров на свободното слово, за да може режимът да каже, че все пак не всичко е под контрол. Абонаментите са около 60,000.
Изказвания и участие на водещи немски журналисти, редактори на основни издания, гости от BBC... Много се обсъждаше "fake news" като проблем на неистинно съдържание. Всъщност обаче фалшивите новини са просто страничен ефект от политизацията на медиите в условия на сливане между медии и партии. Както у нас ГЕРБ се превръщат в пропеевска десница, така и Тръмп е немислим без Fox и Breitbart, Хилари - без централната преса, Brexiteers без the Sun... Интересното е, че, докато в предишни десетилетия политическото съдържание се е произвеждало от партиите и ретранслирало от медиите, сега и партиите и медиите са просто ретранслатори на чуждо съдържание. Затова са необходими фигури като Тръмп, които могат да станат проводници на всякакво съдържание, стига то да има обществен резонанс и да може да гарантира гласове. Изисквания за идеологическа, биографична или програмна последователност няма или са минимални. Обтекаемост и възможност да бъдат наляти в съд с всякаква форма стават водещи качества за политиците.
Хибридизацията между медии и политика е видима навсякъде и е елемент от "популизма" - може би дори е неговата същност. Партиите изгубват образователната си функция, харизват я на медии, корпорации и производните им фейсбук дружинки и се превръщат в чисти проводници, медиатори на "народната воля".

Няма коментари:

Публикуване на коментар