вторник, 12 януари 2016 г.

Четири вица и една уйдурма (ClubZ)

Министър Москов е основният разказвач на вица, че РБ остава в кабинета, за да продължат реформите, и изглежда, че сам е успял да се излъже, пише Смилов. Снимка БГНЕС
Министър Москов е основният разказвач на вица, че РБ остава в кабинета, за да продължат реформите, и изглежда, че сам е успял да се излъже, пише Смилов. Снимка БГНЕС
Даниел Смилов

Виц 1: Доган спасява България от Турция, докато Местан предателства

Вицовете се получват, когато абсурдът подмени реалността. По времето на соца, например, един от популярните вицове беше следният: „През 2030 г. на полско-китайската граница избухнаха престрелки, още два американски щата се присъединиха към Мексико, докато другарят Тодор Живков изнесе приветствие и основен доклад на N-тия Конгрес на БКП.“
ДС всъщност използваше политическите вицове като тест за лоялност към режима. Някои от тях самата тя съчиняваше, други пускаше съзнателно в употреба с цел да се види кой ги разпространява, кой им се смее искрено и т. н. Реакцията на хората спрямо вицовете се „донасяше“, обработваше и можеше да стане част от досието им.
Тази специализация на ДС явно не е отишла на халос – и до ден днешен библиотекари, гестаповци, мадам Вата Хари и всякакви други отломки на кадесатурата се занимават с писането на уж „анализи“ и „коментари“, а всъщност на до болка познатите им жанрове – „доноси“ и „политически вицове“.

Виц 2: Част от РБ остава в правителството, за да продължат реформите

Министър Москов е основният разказвач на този виц и изглежда, че сам е успял да се излъже. Наистина, идеята на коалицията между ГЕРБ и РБ беше във възможността РБ да оказва определен натиск за приемането на ключови реформи. След тежки преговори и исторически компромиси, те бяха сведени до един критичен минимум. Под влияние на ДПС дори този критичен минимум не беше приет в съдебната сфера. Сега ще се приемат нови договорености, нови обещания за колело (ама догодина), като междувременно прокуратурата беше направена и де юре безконтролна.
Вълкът започнал да се отнася зле към заека в една гора, като всеки ден го ступвал и дори го малтретирал сексуално. Заекът се оплакал на лъва, който излязал със справедливо решение: вълкът да прави, каквото прави, но само веднъж седмично. В понеделник вълкът се възползвал по право, във вторник пак, като казал на Зайо да си го брои за следващата седмица, в сряда - за по-следващата и т. н... След време лъвът срещнал заека и го попитал как стоят нещата. Зайо тъжно му казал: “а бе същото е, само дето счетоводството много се усложни.”
За да не изпусне някой аналогията, новото коалиционно споразумение между РБ и ГЕРБ ще е точно такова усложнено счетоводство. Заслужено, ако съответният заек няма достатъчно гръбнак, за да си отстоява позициите.

Виц 3: Бойко Борисов не е зависим от „КОЙ“

Това е вицът, заради който Борисов най-много се дразни. Той се зарича, че няма да го „пришият“ към Пеевски и ДПС, че е готов да отиде на избори, за да не управлява с ДПС и т. н. Фактите са свещени, обаче, а те – от идването на Борисов -2 на власт -  са следните:
Всички институции, за които се смята, че са под контрола на ДПС, не се подлагат на реформа, начело с прокуратурата, КФН и т. н. По изрично настояване на самия Борисов, а не заради пропуск на Христо Иванов, да речем. Тези институции, в които все пак нещо е направено, са реформирани така, че да се запазят хората, удобни на ДПС. В БНБ, например, но не само;
Без особена политическа логика ГЕРБ гласува заедно с ДПС по конституционната поправка и бетонира (навеки) безконтролността на прокуратурата;
Г-н Пеевски се оказа собственик на всички онези активи, за които преди време отричаше, че са негови. Вестници, Булгартабак и т.н. А и на още много други;
Части от империята на Василев систематично преминават официално към Пеевски;
Пеевски – вече официално - няма нищо общо с фалита на КТБ, нито с усвояването на активите на банката. Парламентарната комисия (с мнозинство от ГЕРБ и ДПС) не откри никаква връзка между Пеевски и КТБ;
Медиите на г-н Пеевски доброволно и безкористно отново предлагат пълната си програма в услуга на г-н Борисов.
Мъж се връща от командировка и заварва жена си с друг в леглото. „Мили, мога да обясня! Не е това, което си мислиш!“ – казал Бойко Борисов.

Виц 4. Либералите погубват Европа, Джамбазки и „новата десница“ я спасяват

Нагледахме се и на крокодилските сълзи на „загрижени“ за Европа, която, видите ли, била предадена от „лошата“ и „недалновидна“ Меркел, която поканила „ордите“ от бежанци и т. н. За да не се случва това, ни се предлага да се вслушаме в Орбановци и други техни местни инкарнации, които ще противопоставят на Близкия изток една „християнска Европа“.
Европа, обаче, не е християнски халифат, сатраплък, империя или каквото и да било подобно. Тя е проект за наднационална политическа общност, която създава условия за свободно съществуване на хора, споделящи различни ценности и религии. НО – всички тези ценности и религии трябва да са в рамките на уважението към демокрацията и човешките права. Всеки, който споделя тези базови ценности на либералната демокрация, е (по-принцип и ако отговаря на определени допълнителни условия) добре дошъл. Което означава, че всеки, който пък не ги споделя – от терористи до организирани изнасилвачи и разгонени мачо-идиоти – нямат място в Европа. И тези ще бъдат открити, наказани и/или изгонени.
Либералната демокрация се е оказала достатъчно силна да се справи с предизвикателства далеч по-страшни от сегашните. Въпросът е да не изгубим способността си да разпознаваме множеството нейни фалшиви „спасители“. Защото, когато Хитлер, или нещо подобно тръгнат да спасяват демокрацията, оцелели обикновено няма.
По времето на соца вицът беше, че когато в Москва кихнат, в София вече всички са се натръшкали с тежки стомашно-чревни разстройства (технически казано). Същото става и сега, само че с адресат Европа. Да, в основните европейски държави партиите на mainstream-a са поставени под натиск от най-разнообразни популисти и радикали – от Националния фронт до Пегида. Но центърът там е достатъчно здрав и при реална опасност се консолидира и маргинализира популистите – както стана на местните избори във Франция. В този смисъл, либералната демокрация има изключително здрава електорална основа, която може да попуква тук-таме, но е достатъчно широка и обезопасена.
Част от родната политическа мисъл взе кихавиците в Европа като повод за монументално разстройство на местна почва. Разстройството беше преведено като „голям разлом“ между „либерали“ и „консерватори“ : вторите вярвали в Бог, Отечество и Семейство, а пък първите – в Бог знае какво. Всяка фалшива дихотомия ражда и малоумни категоризации – според „разлома“, „новата десница“ у нас разположи себе си в лагера на „консерваторите“, които очевидно ще правят нещо друго, а не „либерална демокрация“. 
А другото се нарича „не-либерална демокрация“ и го има във Венецуела, Унгария, Турция и Русия и пр. (доколкото в последната изобщо има демокрация). Да, има нелиберална Русия, нелиберална Африка, нелиберална Азия и т. н.
Но няма не-либерална Европа. Тази не-либерална Европа – фашистка, нацистка, комунистическа – съществува само в миналото, както и в някои забутани днешни покрайнини из полско-унгарската пуста (под ерзац форма). Тези, които ще спасяват Европа от либерализма, всъщност ще я спасяват от самата нея.

И една уйдурма

Парламентаризмът е управление чрез мнозинство и опозиция, при което мнозинството подкрепя правителството, а опозицията се опитва да го свали. Нашият парламент влезе в 2016 г. в състояние на „уйдурма“: специално съчинена, измислена или стъкмена версия или машинация, според която уж мнозинство и опозиция има, а всъщност няма.
Уж ДПС е опозиция и иска предсрочни избори, а пък без гласовете му правителството не може да остане и най-вероятно ДПС ще гласува с него по повечето важни въпроси.
Уж реформаторите са вътре, но са и в опозиция.
Уж „патриотите“ и АБВ и те са вътре, но как ще гласуват само те си знаят.
„Уйдурмата“ е полезна някому – най-вече на този, който би искал да си легализира неясна собственост без да му се търси отговорност за фалита на КТБ, например...
Щеше да е доста смешно, ако всъщност работата изобщо не беше за смях.
* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар