сряда, 10 февруари 2016 г.

За хора, статуи и ООН

Ирина Бокова е национална кауза като Левски и Ботев (според Кънчо Стойчев) и е най-големият ни шанс за влияние в международните отношения от 800 г. насам (според Соломон Паси). В по-друга тоналност, за нея WSJ пише следното:
"...Bulgarian woman with a Communist past and a record unfriendly to U.S. interests who is being promoted by Chelsea Clinton’s mother-in-law."...
"The favorite to run Turtle Bay is Russia’s preferred choice."
Като оставим настрана задявките между републиканци и демократи в САЩ (а статията в WSJ трябва да се чете и в този ключ), следните факти също трябва да се знаят. САЩ плащат огромна част от бюджета на ООН (22%), ЕС плаща над 25% сумарно, докато Русия - 2,5%. Вноските се изчисляват на база БВП.
В този смисъл, ако някой го е страх от вето, то най-тежкото би било точно американското. Много хора се загрижиха обаче ние най-вече да избегнем руското, като явно не се притесняват, че сме на път да се натресем със страшна сила на нещо по-голямо и незаобиколимо.
А и има известна ирония в цялата история, за която същите хора си затварят очите. Няма ли да е нелeпо да бъде избран за Ген. секретар на ООН (от Цяла Източна Европа) някой, известен на света основно с това, че е... жена с комунистическо минало, която е предпочитаният кандидат на Русия?
Нека не сме черногледи обаче! Да използваме случая оптимално и поне да възложим изработването на статуя на борбата за националната кауза и помирението с комунистическото минало!
Да си кажа и художественото виждане: Кънчо Стойчев и Соломон Паси носят Ирина Бокова, а на пиедестала - светещ надпис: „800 години стигат! Времето е наше!“. Изпълнена от Хайтов младши, разбира се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар