Снощи дойде добра новина от еврозоната – договорен бе първи общ пакет от 500 млрд. евро за справяне с икономическата криза. Фон дер Лайен преди дни съобщи, че ЕС – страните членки и институциите на съюза – са мобилизирали като отговор на кризата около 2,7 трлн. евро. С вчерашното решение общата, солидарната част от тези 2,7 трлн. става вече поне 537 млрд (500 млрд. от еврозоната плюс 37 млрд. от бюджета на ЕС).
Това означава, че ЕС само досега е успял да “солидаризира” около 20% от фискалния отговор на кризата. Толкова за фалшивата теза за липсващата солидарност. За сравнение, стандартният бюджет на ЕС е само 1% от БВП на страните членки. Кризата очевидно консолидира Европа и демонстрира, че всички заедно са по-добре защитени – затова така бързо достигнаха до 20% колективни фискални мерки от всичко предприето.
Очакването ми е, че тези 500 млрд. са само началото на солидаризирането на усилията. ЕЦБ в свой анализ бе поставила цел от 1,5 трлн. евро, която не беше достигната. Идеята за “коронаоблигации” – общи дългови инструменти – също беше отхвърлена, но не е съвсем изключено отново да се появи на масата. В крайна сметка още нямаме реална оценка за размера на кризата и всички тези числа са просто моментни реакции.
Основният инструмент за солидаризация на публичен дълг, с който ЕС разполага сега, е Европейският стабилизационен механизъм. Той ще осигури заеми от 240 млрд. евро и ще е най-съществената част от спасителния пакет. ЕСМ е колективен инструмент на страните от еврозоната – той работи със свои облигации, гарантирани от страните членки – с които може да набира капитал на много ниски лихвени нива (около 0,7%). Този капитал той впоследствие дава като заеми на страни от еврозоната, които са с финансови затруднения и биха взели заеми при много по-неизгодни условия.
“Коронаоблигациите” биха изпълнявали сходна функция, но като директен колективен дългов инструмент, зад който стоят солидарно страните от еврозоната. Ако се приеме такова решение, ще се спестят административните разходи около съществуването на отделен фонд като ЕСМ. Ще се спести един посредник между страните членки и дълговите пазари. Но ЕСМ играе и друга цел – той е инструмент, с който могат да се поставят условия на правителствата на закъсали държави да поддържат финансова дисциплина. Всъщност, той представлява нещо като Международния валутен фонд, но е само за страните от еврозоната. Германия и Холандия очевидно не искат да се откажат от един такъв инструмент, макар че се съгласиха да разхлабят условията по даването на заеми за справяне с проблеми, породени директно от епидемията.
Въпреки бързата консолидация, кризата демонстрира и колко далеч е ЕС от федерална държава от рода на САЩ. Там федералните институции вече взеха решение за пакет от 2 до 3 трлн. долара. ЕС финансово дава сходен отговор – около 3 трлн. евро общо – но “федералната”, солидарната част от него засега е “само” 537 млрд., а останалото е в ръцете на държавите членки. Кой модел е по-ефективен – времето ще покаже.
ЕС има и една голяма “базука” за “солидаризация” на публични задължения в краен случай. Това е ЕЦБ. В най-лошия сценарий, ако Италия, Испания и други държави се окажат в ситуация, че лихвените проценти по дълговите им книжа растат застрашително, ЕЦБ може да задейства огромни, на практика безлимитни програми (като Outright Monetary Transactions - OMT) за индиректно изкупуване на дълга на закъсалите държави на вторичния пазар. А и да не забравяме и думите на Марио Драги от 2012 г., когато той каза, че ЕЦБ ще направи “каквото е необходимо”, за да няма ликвидна криза в еврозоната. Всичко това означава, че ако настъпи момент на екзистенциална криза за еврозоната, ЕЦБ на практика ще има инструменти, сходни на инструментите на Федералния резерв или друга национална централна банка. Никой, разбира се, не желае солидаризация на дългове чрез инфлация на общата валута. Но съществуването на подобна възможност само по себе си играе стабилизираща роля в еврозоната.
За България, макар че за съжаление не сме част от еврозоната, тази консолидация е особено важна. Първо, икономиката ни зависи от еврозоната – нашите фабрики ще останат затворени, ако няма възстановяване там. Второ, при нас ще дойдат свежи средства от различни програми на ЕС – 1,5 млрд. вече са гарантирани, а по програми за заетост и т.н. ще дойдат още. Следващият бюджет на ЕС ще е пряко насочен към икономическо възстановяване – т.нар. европейски “план Маршал”. И без такъв план трансферите от ЕС годишно към нас са достигали 4 млрд. евро – т.е. ние и сега сме в подобна схема. Трето, нашата финансова стабилност е свързана със стабилността на еврозоната. През 2014 г. получихме от ЕЦБ сериозна подкрепа, която спомогна да се предотврати по-тежка банкова криза след фалита на КТБ. Подобен финансов гръб е изключително важен за страна с валутен борд като България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар