петък, 29 май 2015 г.

Фрагменти: Маковей, БСП, реформите... (КлубZ)

                    

Загубата на общата картина е в интерес на тези, които искат да се размие отговорността им за създаването на полумафиотски модел на управление


Снимка Клуб Z
Снимка Клуб Z
                      
Даниел Смилов
Моника Маковей каза много истини и полезни неща. Абсолютно вярно е, че решителни хора са необходими , за да започнат и изведат до успешен край борбата с корупцията. Но институциите също са важни, а за да бъдат те променени, понякога се изисква конституционна промяна.
***
Работата на политиците е да осигурят политическата воля - съгласие в парламента за определени промени. Реформите на Маковей в Румъния успяха, защото все пак зад тях имаше мнозинства, дори когато тя вече не беше министър. В този смисъл картината, която тя нарисува, на самотни борци срещу корупцията е силно поетизирана и героична, но невярна.
***
Маковей обиди ГЕРБ и не разбра реформаторите. Като цяло - реми.
***
БСП и ДПС са опозиция и никой не може да ги задължи да гласуват за конституционните реформи на мнозинството. В крайна сметка опозицията няма ангажимент да дава подкрепа за политическите планове на управляващите. Но все пак тя трябва да има смислен аргумент, с който да им се противопосавя. Нито БСП, нито ДПС имат такъв по отношение на съдебната реформа.
***
„Конституционната поправка нямала нищо общо с ефективността на съдебната система, а това е основният проблем.“ Този аргумент на БСП е кух, защото ВСС – който е главен обект на реформата – е органът, отговорен за ефективността на съдебния процес и работата на прокуратурата. Той трябва да им дава смислена оценка, да очертава слабости, да търси отговорност за очевидни провали – като Костинброд, КТБ и т. н. В момента ВСС нито се справя с отговорността на прокуратурата, нито е станал генератор на смислена политика за по-добра ефективност на съдебната власт. Погледнете само докладите и статистиката, които са на страницата на ВСС – безсмислени купчини от данни, по които няма никакъв анализ и не е ясно какви проблеми разкриват, как системата ще се справи с тях и т. н. Реформата на ВСС, разделянето му на две камари (което най-добре би станало с конституционна поправка) ще елиминира част от тези слабости: ще има отделен фокус върху работата на съдии и прокурори, двата панела ще бъдат принудени да изработят отделни системи за оценка на функционално различните звена. Ако се предвиди и възможност за по-сериозен парламентарен контрол спрямо прокуратурата – с периодични изслушвания и иницииране на „импийчмънт“ на главния прокурор от парламента – нещата биха се променили сериозно. При всички случаи, да се твърди, че тези реформи нямат общо с ефективността на съдебната система, че само процесуалните закони са отговорни за липсата й, е напълно несериозно.
***
„Реформата била опит да се овладее персонално съдебната система.“ Да, институционалните реформи биха дали възможност и за персонални промени. Но не е ли проблемът със съдебната система, че тя сега е овладяна от определени групировки, лобита и т.н. Какво излиза, за да не бъде овладяна, нека си остане овладяна?!
***
„Реформата била опит за овладяване на съдебната система от други.“ Тези други са много страшни, по-страшни от досегашните: Съюзът на съдиите, протестърите, Нели Куцкова, френският посланик, Иван Костов, американците, Сорос и Торбалан. До подобни заключения стига всеки, чието съзнание се изпълни до поне 35% с „ШОК“, „БОМБА“ и „СКАНДАЛ“. Оттам нататък психосоматичните изменения са необратими.
***
Соломон Паси или Вили Лилков? Подобни дилеми са в състояние да вкарат реформаторите в обичайното им предизборно състояние на вътрешнопартиен разкол. Няма ли начин всички да договорят обща кандидатура за София и да я представят на хората без излишен шум и лошо настроение? Добре е човекът да е уважаван, да не е страна в битка между ДСБ и ДБГ, да обедини реформаторския вот зад себе си и зад листата на реформаторите. А за общинските съветници нека всички да си гласуват с преференция и партиите да се опитват да вкарат повече от „своите“. Шансовете в София са добри, защото градът се развива, но тепърва ще се сдобива с тротоари или поне с функционален еквивалент на тази чуждица.
***
ДПС изчакват конституционните реформи да станат невъзможни без тяхна помощ. Това ще е начин те да бъдат „реабилитирани“, да се включат полуофициално в управлението. БСП ще сбърка, ако им осигури тази възможност. В крайна сметка ДПС продължава да настоява на абсурдната си теза, че няма нищо общо с КТБ, че цялата вина е само и единствено на Цветан Василев. БСП понесоха на изборите своята отговорност, но с поведението си рискуват да влязат в ново съучастничество.
***
Кадиев събра смелост да каже очевидното: в една европейска България не може да има забрани за ползване на майчин език (с превод) в изборна кампания. През 2013 г. Турция беше осъдена от Страсбург за подобна забрана, скрепена с наказателна санкция. Ако БСП изключат Кадиев за тази му позиция, това би означавало, че тази партия не може да се трансформира в европейска левица: че ще остане бастион на соцносталгия под една или друга форма.
***
Конфликтът в Гърмен стана повод за много мрачни прокоби, че сме обречени на етнически сблъсъци оттук нататък. В крайна сметка от нас зависи. Хората на много места са изнервени и в трамвая може да се стигне до свади по елементарни битови поводи – това не значи, че България ще приключи с масов бой от трамваен характер. Ясно е какво да се прави – има социални аспекти на отпадане на ромската общност, които са най-сериозни в образованието. Там е разковничето. И разбира се прилагането на правилата за всички: но като си си затварял очите години наред, сам си създал легитимни очаквания, че определени действия ще бъдат толерирани. Тук е проблемът с гетата и затова той не може да бъде решен просто с булдозери.
***
Ще имаме нов антикорупционен орган, който ще следи за интегритета, т е. почтеността по високите етажи на властта. Това безспорно е добра стъпка – всъщност въвеждаме една важна част от румънския модел. Много зависи от човека, който ще оглави този орган – доколко той няма да се изкуши да насочи цялото си внимание към опозицията.
***
Защо Реформаторите и Протестна мрежа са основен фокус на негативни медийни публикации в една част от пресата? Защото са по-некомпетентни от другите? В крайна сметка след кражба от мащабите на КТБ, след управленските провали на другите партии, едва ли реформаторите и ПМ – които предупреждаваха за тези проблеми - са най-неквалифицирани: всъщност, напротив, те като цяло са по-добре образовани и са давали по-точна оценка на проблемите в страната досега. Тогава може би защото се карат повече помежду си? Но и това не е съвсем вярно – когато АБВ бламира Първанов и последва маскарада с препотвърждаване на клетвите между него и парламентарната му група, това не доведе до смяна на медийния фокус. А и сега ситуацията в РБ е спокойна, а въпросните медии не се успокояват. Следователно, причината е друга. Всъщност, реформаторите и ПМ са двете организации, които предствляват някаква опасност и предизвикателство за едно порочно статукво – затова и те са основна цел на определени медийни атаки.
***
Фрагментирането на политическия процес е рецепта за запазване на нещата такива, каквито са. Загубата на общата картина, разпадането на всичко на малки островчета на усилия за промяна, е в интерес на тези, които искат да се размие отговорността им и за КТБ, както и за създаването на един полумафиотски модел на управление.

Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар