День Победы, по български ("Капитал")

Тазгодишният парад в Москва скара Запада и Русия. В България обаче празникът няма изгледи да раздели сериозно обществото

Мартин Димитров

Дете дава цвете на руски ветеран от Втората световна война

© Maxim Zmeyev

Фотогалерия: День Победы
Новият президент на Русия Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев са начело на тържествения парад по случай 67-ата годишнина от победата във Великата отечествена война Агенция "Ройтерс" разпространи снимки от пищните тържества , които се провеждат на Червения площад в Москва.
9 май 2012

Навръх 70-тата годишнина от края на Втората световна война, парадът в Москва служи повече за илюстрация на разделението между Русия и Запада, отколкото за последен шанс да се отдаде почит на малкото ветераните от войната все още. По-голямата част от лидерите на ЕС няма да посетят Червения площад утре.

В България БСП и про-руски граждански организации ръководят празненствата и отдаването на почит в цялата страна. Организации на ветераните и антифашистите отдават почит на загиналите български войници и партизани. Освен искрените тържества, целящи да почетат паметта на воювалите обаче определени политически субекти се опитват да използват нажежената международна обстановка за да узурпират празника, отказвайки да разграничат отдаването на почит на жертвите от войната от причините за отсъствието на световните лидери. "Това не е липса на почит към жертвите на нацизма или неуважение към ролята на руския народ за победата. Бойкотът е единствено критика на действията на режима на Путин в Украйна, на настоящите имперски претенции на този режим", казва политологa от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов.

Игри на почит
Ако нещо обединява всички, празнуващи Деня на победата у нас, то това е че е президентът Росен Плевнелиев се е превърнал в основна тяхна мишена. Причината е неговото решение да отклони поканата за присъствие на парада в Москва. Затова и президентството се оказа събирателна точка за няколко митинга, които ще се случат в събота. В 10 ч. сутринта там се събират поддръжници на "Гражданска инициатива за суверенитет на България" за да протестират срещу "агресията в Донбас" и това, което те наричат завръщането на фашизма в Европа. След тях пък поддръжници на Реформаторския блок ще направят митинг в подкрепа на НАТО и за честване Деня на Европа.

В опит да се разграничи от масовите мероприятия, организирани от българо-руските организации, депутатът от БСП Георги Кадиев организира преклонение пред подвига на българските ветерани. "Празненствата, организирани от русофили са концентрирани върху Русия, аз искам да концентрирам върху нашето участие във войната", каза за "Капитал" Кадиев. Въпреки, че лично не одобрява отсъствието на президента от московския парад, той каза че неговото събитие не цели да е "срещу" никого, освен нацизма. "Не искам да е нито на БСП, нито про-руско, нито анти-НАТО. Това не е такъв ден. В тази война са дали живота си хора от всички политически партии и вкусове, но с общ враг- нацизма. Тях почитаме", каза депутатът. Според информация на "Дневник" обаче акцията на депутата е приета с неодобрение от страна на ръководството на партията, която е решила да игнорира иницативата.

Не всички политически лица са толкова премерени в избора на думи. В декларацията на "Атака", внесена в комисията по външните работи в началото на седмицата, пише: "Изразява признателност към държавите от Антихитлериската коалиция на първо място към тогавашния Съветски съюз за освобождаването на Европа от нацизма". И продължава с възхвала на съветската армия с тон, на който и най-отявления апаратчик на БКП би завидял. "Англия и САЩ бавят с години откриването на Втори фронт със същата идея – Русия да претърпи колкото може повече жертви и щети. Чак когато виждат, че несравнимият героизъм и издръжливост на руските войници и геният на главнокомандващия съветската армия Йосиф Сталин провалят техните надежди, те се включват през юни 1944 г в европейския военен театър", се казва в мотивите на предложената от "Атака" декларация.

Въпреки, че БСП се стреми да използва по-балансиран тон, е очевидно, че за столетницата, както и за проекта на бившия президент Георги Първанов - АБВ - Русия и отношението към нея остават в центъра на риториката, което опасно ги сближава с партията на Волен Сидеров. А това, което е по-лошо е, че отношението към Русия става единствената ясна "политика" на левите формации у нас.

"БСП и "Атака" използват историческата и културната ни близост с Русия за извличане на политическа полза. Атака поведе кампания за излизане на България от НАТО и ЕС, докато за БСП идеалът изглежда е да сме и в ЕС, и в Евразиийския съюз или поне в "близката чужбина" на Русия", казва Смилов. Според него обаче на фона на позициите, заети от опозиционните партии е важно, че мнозинството от партиите за запазили разумно и принципно поведение. "Фактът, че БСП и "Атака" остават политически изолирани в тези си усилия, се дължи на позицията на останалите партии. Да, тя не е шумна и артикулирана, но е поне достатъчно категорична", твърди Смилов.

Липсата на интензивен вътрешно-политически дебат се дължи на факта, че мнозинството от хората подкрепят настоящата политика и я намират за балансирана. Скорошно проучване на "Алфа Рисърч" показа, че 54% от българите се запазили положителното си отношение към Русия въпреки анексията на Крим, 74% одобряват балансираната политика на България към конфликта. Това се случва въпреки опитите на "Атака" да наелектризира напрежението и показва, че положителната нагласа на българите към Русия не може да бъде експлоатирана вечно.