Философско-новогодишна ода

 

На И., Р., Р, Т. и И.

 

Епика

Тъй е абсурдно всичко в света -

отде ли се взеха в Балкана троянски,

студенти на Дуоркин[i] и Дерида,

даже един аспирант на Болтански[ii]!

 

В абсурда обаче си има причина,

(сякаш че нещо променя това) -

те ще празнуват Нова Година,

и за целта са дошли от града.

 

Мъничка вила, печка с дърва,

сняг, красота - те се слисаха.

На телевизора даже елха

хазяйката беше курдисала. 

 

Щом над гората припадна нощта

и огънят мъдро запука

за философстване дойде часа

(от Хайдегер взета поука).[iii]

 

Захванаха спор - объркан, заплетен -

за норми, морал и добро.

Важат ли за всички или съответно -

избира ги всеки (по същество).

 

Полека, нещеш ли, в стаята спарена

взе да навлиза лютивичък дим -

затлачи се печката, претоварена,

или се запуши самия комин.

 

Настана объркване, паника даже.

Звънят телефони, тревожни лица.

Един от мъжете - кураж да покаже -

комина реши да отпушва с тръба.

 

Но всуе! Димеше проклетата печка -

оказа се тя прекомерен скептик.

Не теглеше ни от хвърлена клечка,

ни от закана, ни от ритник.

 

Добре че накрая се някой намеси -

взе че повика на помощ съседа.

(Нали той е местен - за него е лесно.

От печки разбира, щом чува говеда.)[iv]

 

Пристигна съседа с бутилка ракия -

намигна, изпсува, разрови жарта

и печката тръгна - капризна фурия!

Стаята вкупом зяпна с уста.

 

Аналитика

Изтегнати край огъня разпален,

облени във игрива светлина,

подеха спора, изоставен,

със нова сила. Малко на шега

 

решиха да измислят обяснение

за случката с димящото кюмбе.

Дали бе чудо или пък явление,

което може да се разбере.

 

Първи да предложи своя прочит

(по Болтански) някой се зае.

"При местните е огънят на почит,

добре познават нравите му те."[v]

 

След него Дерида, превъплътен,

дванайсет версии представи.

"Подръчно знание,"[vi] "различен ден"[vii] -

и десет други (тях съм ги забравил).

 

Накрая, пийнал, но твърдо решен

потискащия брой да редуцира,

нае се по Дуоркин луднал студент,

да ги отсява, интерпретира.[viii]

 

Тук да прекъснат се бързо наложи -

бе наближило дванайсет часа.

Те шампанско на масата сложиха -

Петър Стоянов си каза речта.

 

Химнът щом свърши и тапата литна,

Бетовен запяха - радост в нощта -

масурите[ix] в селото дълго не стихнаха,

нито пък спря да се сипе снега.

 

(Анти)догматика

Тъй те посрещнаха новия век

с много надежди, шум и дилеми. 

Всичко да свърши не може човек -

понякога просто наново поема!

 

Какво че димят неразпалени печки

и се разгарят незнайно защо!

Смисъл във всичко намираме вечно,

а всичко е тъй както все е било.

 

И винаги бягат нещастни албанци,

и Елцин подава оставка в Москва -

тече си животът и липсва гаранция,

че има за разума място в света.

 

2000 г., Априлци

 

Бележки

---

[i] Ronald Dworkin - американски политически философ.

[ii] Luc Boltanski - известен френски социолог.

[iii] "Когато в тъмнината на зимната нощ, снежна буря се вихри и засипва всичко навън от хижата, тогава настъпва големият момент на философията. Нейните въпроси трябва да бъдат прости и съществени…" Хайдегер в радиопредаване от 1934 г. (Цитат от Jeff Collins & Howard Selina, Heidegger for Beginners, Icon Books, 1998, р. 102.

[iv] На троянски "чувам говеда" означава "гледам говеда". Истински хайдегерианци, троянци заменят оптическите, визуалните метафори със звукови такива, вслушвайки се в битието.

[v] Виж Boltanski and Thevenot, De la justification. Les economies de la Grandeur, Paris: Gallimar, 1991. В книгата авторите отстояват тезата за съ-съществуването на различни нормативни дискурси, в които справедливостта (оправдаността) има различни, понякога противоречащи си значения. Те също така отхвърлят възможността за общ нормативен дискурс - легитимността, справедливостта са локални понятия. Те имат само местно приложение.

[vi] От Хайдегер, Zuhandenheit. Във Хайдегеровата философия това понятие се отнася до пред-когнитивно "познание", отношение към света. То е възможно поради факта, че човек е потопен, захвърлен в света, "преди" да започне да го осмисля. Той си служи с нещата преди да ги опознае дистанцирано, рефлексивно. Хайдегер изглежда е смятал, че селяните са носители на такова пред-когнитивно познание. Може би затова е ходил с рустикален костюм през 20-те години. "Философията е абсолютно централна в работата на селянина… Когато вечер аз прекъсна работата си и седна на пейката до огъня…, тогава ние често не приказваме въобще. Потъваме в тишина и пушим лулите си… Интимната близост на моята работа с Шварцвалд и нейните обитатели е основана на безценната, древна вкорененост в Алемано-Швабската земя…" Хайдегер, Защо предпочитаме да останем в провинцията, (1934) цитат по Collins & Selina, op.cit. p. 103.

[vii] Дерида въвежда измислената от него дума differance, която означава едновременно различие и отлагане. Той я използва за да покаже "отлагането", "препращането" на обяснението на значението на думите и изразите към други думи и изрази. Езикът е такава верига от безкрайни препратки - той ни помага да правим разграничения между нещата, но тези разграничения не са абсолютни, а условни, зависещи от коя брънка от "препратки" във веригата използваме. Тъй като няма крайна брънка, всеки смисъл е еднакво валиден.

                В метафориката на Дерида няма нищо ново. Той също критикува претенциите на модерната оптика да отрази света - за Дерида мислите и думите са само калейдоскопични отблясъци, игра на светлосенки, зад които няма нищо "твърдо", нищо наистина различно от тях самите. Въпреки че е последовател на Хайдегер, Дерида отхвърля неговата "звукова" революция срещу оптиката - но в това също няма нищо оригинално: Дерида въстава срещу "фоноцентризма", като форма на "логоцентризъм" или вярата, че думите могат да отразяват света (битието). Той иска да възстанови приоритета на символа, образа над звука, но го прави по същия начин, както теоретиците на театъра на абсурда. Така че, от метафорична гледна точка Дерида е плагиат.   

[viii] Ronald Dworkin (който не е пост-модернист и се отнася с насмешка към идеите на този тип философия) въвежда интерпретативната теория на "интегралното право", според която винаги има най-добра интерпретация, най-добра версия във всеки правен казус. Той твърди, че всеки правен диспут има един единствен верен отговор. Виж Law's Empire, 1986. Също така смята, че тази теза се отнася и до морала. Виж Truth and Objectivity: You'd Better Believe It, Philosophy and Public Affairs, 1996.

[ix] "Масур" на троянски е пушка, може и самоделка.