Тестът - обществото и коалицията да не допуснат връщането на ДПС във властта (от "Дневник")

Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето".

Днес представяме мнението на политолога Даниел Смилов.
Какви са надеждите и какви са опасностите за страната?
- Надеждата е за нормализация след близо две години турбулентност в политиката. Опасността е обаче тази нормализация да е на цената на примирението, че нищо полезно и смислено не може да бъде проведено от политическата власт на страната.

Управлението "Орешарски" страдаше от два основни дефекта: корпоративни зависимости и много ниска ефективност, като общественото внимание се фокусира основно върху първия. Форматът "Борисов 2" – поне засега – е по-заплашен от втория дефект, т.е. да се окаже и той нискоефективен. А следващата година едва ли ще е година на политическата рутина и инерцията, време за спокойно развитие. И във вътрешен, и във външен план може да се очакват трудни, да не кажа кризисни моменти.

Слава богу, нещата в банковия сектор засега са спокойни, но са натрупани сериозни дисбаланси в енергетиката, социалното осигуряване, има напрежение в здравеопазването и в съдебната власт. Това са сфери, които изискват решителни и компетентни действия. Кризата в Украйна, събитията в Русия, миграционният натиск на южната ни граница пък са външни фактори, които също могат да доведат до дестабилизация при липсата на ефективно управление.

Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?
- Очаквам една изнервена и неспокойна година, но се надявам въпреки това важните неща за страната да бъдат свършени, да бъдат предприети позитивни стъпки, да се отворят нови хоризонти. Предпоставки за особено спокойствие няма – имаме сложна коалиция, пъстра и гласовита опозиция, токсична медийна среда, недоотстранени латентни и активни корпоративни зависимости. Всичко това ще произвежда мини и по-големи скандали, ще разбива публичната сфера, ще саботира всеки полезен за страната ход.

Ситуацията е особена и с това, че водещи политици – като започнем от премиера – трябва да доказват, че са преживели собствените си катарзиси, че са си взели поука от грешките в миналото. Като имаме предвид всички тези трудности, задачата за догодина започва да изглежда като тази на Барон фон Мюнхаузен, който извадил себе си и коня си от блатото, като се дърпал за косата. Само със здрава ръка и развят перчем чудото едва ли ще се случи обаче.

Ще са необходими и сериозно количество обществена енергия, вяра в собствените сили и управленско умение.

Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?
- Този въпрос е актуален във всяка съвременна демокрация, доколкото тя по принцип страда от олигархични тенденции: елитите се самоизолират, стават егоистични и нечувствителни. При нас тези проблеми добиха патологична форма с опита на една групировка да завладее напълно държавната машина. Части от тази групировка – КТБ и г-н Василев, станаха жертва на междуособици, както и на нищетата на собствените си бизнес модели.

Другата част от тази групировка, обаче, изглежда, е в добро здраве: тя контролира огромно количество медии в страната, както и ключови фирми. Съдейки по политиката на медиите й, целта на тази група е да се разчлени настоящата коалиция, да се неутрализира и изолира Реформаторският блок, като по-този начин ДПС – нейният политически патрон, се върне във властта. Това е борбата, която тече в момента, и аз лично не съм напълно спокоен за нейния изход. В този смисъл конкретният въпрос КОЙ продължава да е актуален.

В по-общ план успехът на съвременните демокрации зависи и от техните граждани, от културата на резистентност към олигархични тенденции, които те имат. През 2013 г. в България се случиха събития, които дават надежда, че гражданите разбират тежестта, която пада върху тях, че те разбират и собствената си отговорност за доброто управление на страната. Тези нагласи трябва да се развиват и окуражават.

Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?
- ДПС е и партия, и проводник на корпоративните интереси на определена мрежа. Доколкото това все още е така, ДПС е добре да бъде изолирана от управлението на страната. Проблемът с тази партия е, че тя единствена отказа да види проблемите си, да вземе някакви мерки по отношение на тях.

БСП – успешно или не – смени ръководството си, дистанцира се от корпоративните зависимости на управлението "Орешарски". ДПС, разчитайки на дисциплиниран електорат, отказа да се съобрази с настроенията на останалите хора в страната и така сама се изолира. Дали ще успее да се върне във властта през задната врата на вълната на медийни кампании и интриги, остава открит въпрос. Надявам се, че и обществото, и настоящата коалиция няма да допуснат това.

Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?
- Управление на ръба на възможния баланс. Очевидно е, че става дума за джазов фюжън на различни стилове: от класическата музика, през блуса, естрадата до юнашката чалга. Засега на моменти се чува "Одата на радостта", след това я заглушава Веско Маринов, а пък покрай линейките и ромите в ушите ни загърмя и доста долна кръчмарска класика.

Въпросът е дали ще се избегне какофонията, дали ще бъдат успешно орязани и потиснати най-ниските жанрове. А в крайна сметка, като оставим естетиката настрана, трябва да ги съдим по делата им.

Позитивите към момента са в потвърждаването на проевропейската ориентация на страната, сравнително гладкото справяне с напрежението при банките. Основните задачи тепърва ще се решават обаче и дано резултатът не е просто повече шум.

Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?
- Той си избра ролята на арбитър и това е правилното решение в ситуацията. Когато има разнопосочни интереси в една коалиция, необходим е краен арбитър, последна дума по въпроса. Но този арбитър трябва добре да знае кога да се намеси, да знае също така по кои въпроси компромис не може да има. За мен е особено притеснително, че някои особено проблематични политики на т.нар. Патриоти също се обсъждат като възможни и допустими компромиси: свалянето на новините на турски, назначенията на хора от други етноси и пр. Това не бива да се толерира, защото – най-малкото – публичната среда се влошава драматично и започнахме да ставаме свидетели даже на расистко говорене от най-висока обществена позиция.

Ако това продължава да се случва, то ще е сигнал за провал и на арбитъра, и на коалицията. Подобни притеснения повдигна и казуса с пенсионното осигуряване, който е в развитие и показва напрежение в управляващото мнозинство. Така че притеснения по отношение на арбитражната роля на Борисов има: нещата биха стояли много по-добре, ако в скоро време се изработи конкретна управленска програма. Тогава координацията между партньорите би била много по-лесна.

Ще го бъде ли Реформаторският блок?
- За да го бъде, той трябва да убеди хората, че има смисъл да го бъде. Идеята за влизането на РБ в коалицията беше да се упражни натиск за определени политики – в съдебната система, а и не само – както и да се ограничи влиянието на корпоративните свързаности и националистическите формации. Ако РБ изпълнява тези функции, ако полага сериозни усилия в тези посоки, смисъл от присъствието му на политическата сцена има. Поддръжниците му добре разбират това, те знаят, че в настоящия момент друга формация трудно би се наела с подобни задачи. Така че въпреки противоречията си, тези поддръжници ще запазят подкрепата си за РБ, ако видят както усилия, така и конкретни резултати.

Позицията срещу спорните предложения в пенсионната сфера е един позитивен пример, активността на министър Христо Иванов по отношение на ВСС е друг такъв пример. РБ ще имат доста ясна обществена подкрепа за такова поведение. Ако се изгубят в сложността на коалиционната политика обаче, ако станат безцелно капризни или пък беззъбо сервилни, най-вероятно ще се стопят и изчезнат. На базата на опита досега аз съм умерен оптимист за блока.

Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?
- Въпросът е дали ще има нещо друго освен интриги и шумотевица.

Кои политици ще следите с интерес?
- Радан Кънев – като индикатор за процесите в РБ, както и като индикатор за потенциала на това управление да промени статуквото. Става дума за млад политик, който трупа опит, а сигурно и тъга. Натискът и очакванията върху него са големи, но в крайна сметка в такива ситуации си проличават политическите лидери.

Бойко Борисов – като ключ за разбирането на настоящото управление. От поведението на Борисов зависи генералната посока на правителството. Дали метаморфозата на Борисов е истинска, или става дума за мимикрия е въпрос, който ще вълнува всички през 2015 г. Отчасти това е безсмислен въпрос обаче, защото става дума за политик, който винаги действа ситуационно – и то често доста грамотно и рационално в конкретни ситуации. За мен е по-важно дали към тази ситуационна грамотност ще се добави и стратегическо целеполагане в обществен интерес.

Като цяло, отношенията между ГЕРБ и РБ са от ключово значение за успеха на настоящия управленски формат.

Очаквате ли протести? Какви?
- Протести ще има – вече ги има. Засега не се вижда причина за масови протести, като тези, през които страната мина през 2013 г. Важно е обаче гражданската чувствителност към олигархични тенденции да не се притъпява, а да се окуражава и развива.

Какво очаквате от бъдещето (в по-общ план)?
- Аз съм оптимист, но това все повече изглежда като някакво персонално увреждане.