Новият доклад въобще няма да ни помогне за Шенген?

Мекият тон на ЕК е реверанс към кабинета, предупреди политологът Даниел Смилов

по статията работи: Филипа Тодева | 30.01.2015 |                                                                                   

       

Guliver/Getty Images

 

Мекият тон в евродоклада не е нищо повече от един реверанс към ново правителство, което тепърва ще показва на какво е способно, смята политологът Даниел Смилов.
"Позитивното е, че това правителство не е влязло засега в скандали като тези, в които успя да се забърка Орешарски още от самото начало на мандата си. Това е основната разлика, която докладът отчита", смята анализаторът.
По думите му докладът няма на подпомогне аспирациите ни за членство в Шенген, но и няма да ни забави спрямо Румъния. "Явно политически в ЕС сме обречени като държави едни на други, това засега е предимство за нас, защото в Румъния наказателното преследване на политици и управници стои по много различен начин", отбеляза политологът.
По думите му мониторингът ще спре и има смисъл да спре, когато основните отговорни институции на съдебната власт в страната сами започват да дефинират проблемите си и да предлагат смислени решения за тях. Нещо, което, според Смилов, още не се случва.
Според неговата оценка ВСС е реактивен – изчаква да бъде подтикван отвън. "Стигна се дотам ВСС да се задейства от оплакване на посланик по телевизията - нима нашите висши магистрати не знаят по-добре от него какво става по съдилищата на страната", каза той.
Смилов е изненадан от сравнително мекото отношение към прокуратурата, но според него явно е отчетена готовността на главния прокурор да съдейства на реформата, да излезе със собствени предложения, да демонстрира, че разбира сериозността на ситуацията.



Ето и пълният текст на интервюто за Лора Николова от БТА:

1.Как ще коментирате новия евродоклад - очаквани ли са оценките  на ЕК?

2. По-критичен или по-мек от очакваното е той?

3. Има ли нещо ново, което Ви прави впечатление в доклада?

4. Какъв знак според Вас дава евродокладът за страната ни?

Оценките на ЕК в годишния доклад са очаквани и те са като цяло негативни. Изненада беше смекчения тон, но той е заслуга на изключително енергичния министър на правосъдието, който в кратки срокове успя да наложи съдебна стратегия, както и да открои важни слаби места в системата. Нека не се лъжем, обаче, мекият тон не е нищо повече от един реверанс към ново правителство, което тепърва ще показва на какво е способно. Позитивното е, че това правителство не е влязло за сега в скандали като тези, в които успя да се забърка Орешарски още от самото начало на мандата си. Това е основната разлика, която докладът отчита.

 

Мониторингът ще спре и има смисъл да спре, когато основните отговорни институции на съдебната власт в страната сами започват да дефинират проблемите си и да предлагат смислени решения за тях. Това за съжаление не се случва. ВСС е реактивен, не в смисъл на ракетно бърз, а на изчакващ да бъде подтикван отвън. Дори тогава, първата му реакция по правило е да се отрече проблема и да се умува как да се омаловажи или отложи. Ето, например, върху прокуратурата все още лежат съмненията за участието й в Костинбродската афера, както и за спорните действия около фалита на КТБ. Това са важни казуси, които подриват авторитета на институцията. ВСС не е направил нищо по тях, не е излязъл със своя оценка, не е предложил някакви промени. Такива проблеми за него просто няма. Стигна се дотам ВСС да се задейства от оплакване на посланик по телевизията – нима нашите висши магистрати не знаят по-добре от него какво става по съдилищата на страната.

 

Докладът меко или твърдо споменава всички тези проблеми. Критиката на ВСС в него е съкрушителна – нищо от това, което този орган би трябвало да прави, всъщност не се изпълнява добре. Изводът е ясен – преструктуриране и сериозна реформа. А магистратите, които се намират в него, наистина да се замислят дали при такава негативна оценка си заслужава да упорстват да запазят мандатите си. Какви са им основанията за това? Не е ли редно при грандиозен провал като този просто да си подадеш оставката? Вместо получаваме примери на многознайство и железният аргумент, че хората извън съдебната система не разбират от нея. Да, уважение към опита и експертизата на магистратите трябва да има, но тя трябва да се заслужи и с адекватни действия, както и с желание най-после да измием това срамно петно – корупцията и организираната престъпност – с което сме известни в Европа.  

Нещото, което мен лично ме изненадва, е сравнително мекото отношение към прокуратурата, на фона на съществуващите проблеми, част от които вече споменах. Тук изглежда е отчетена готовността на Главния прокурор поне да съдейства на реформата, да излиза със собствени предложения, да демонстрира, че разбира сериозността на ситуцията. Дали тази оценка на ЕК е точна, предстои да видим тепърва, обаче.

 

Като цяло докладът не е особена новина за страната, което всъщност е лоша новина. Ние сме си изградили репутация на лошото момче и всяка липса на сериозни позитивни новини само затвърждава тази репутация. Безспорно докладът няма на подпомогне аспирациите ни за членство в Шенген, но и няма да ни забави спрямо Румъния. Явно политически в ЕС сме обречени като държави едни на други и никой няма търпението да се задълбочава в разликите между нас. Това за сега е предимство за нас, защото в Румъния наказателното преследване на политици и управници стои по много различен начин. По повдигнати обвинения на политици сме наравно със северните съседи, но при нас успеваемостта на прокуратурат е 0, докато при тях процентът е много висок. Това също крие своите опасности (от произвол), но и 0% е ясен сигнал за съществуването на проблем. Сериозен проблем.