Коалицията на нежелаещите

Текст, публикуван в "Дневник": http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/05/2413271_koaliciiata_na_nejelaeshtite/

1. Никой не желае избори.

2. ГЕРБ не желаят:

- да са в слаба позиция и да зависят от други партии, особено от реформаторите;

- да зависят от ДПС;

- да се конфронтират с ДПС, особено по отношение на Пеевски;

- да се провалят като мандатоносител;

- да се провалят управленски като "спасител на държавата";

- да отстъпят територия в дясното пространство на РБ.

3. Реформаторският блок (РБ) не желаят:

- да се идентифицират с ГЕРБ;

- да останат извън управлението и да са ирелевантни;

- да изглеждат несериозни и разединени;

- да допуснат правителството да зависи от ДПС;

- да допуснат провал на разследването на аферата КТБ, ролята на г-дата Пеевски и Василев, както и ролята на институциите в нея, включително прокуратурата;

- да це прокарват антиевропейски тенденции в управлението;

- да понесат всички негативи от едно съвместно управление с ГЕРБ;

4. Патриотичния фронт (ПФ) не желаят:

- да имат министри в кабинета, макар че това изглежда им е подсказано желание;

- да са безгласна буква по отношение на програмата на правителството;

- да се обезличат в едно управление, което не допуска националистическите им увлечения;

- да са твърде близко до ГЕРБ, които силно са критикували;

- да са твърде близко до РБ, с които нямат почти нищо общо;

5. АБВ не желаят:

- да отстъпят на БСП лявото пространство като влязат в десен кабинет;

- да жертват Калфин като участник в правителство на Борисов, освен ако не е вицепремиер.

Може ли всичко това да доведе до стабилност и равновесие? Не е изключено, защото ситуацията по парадоксален начин се характеризира със следното:

Равнопоставеност на коалиционните партньори

Ясно е, че всички партии ще са принудени да правят компромиси – нито една от тях няма да работи във формат, който е оптимален за нея. Всеки прави компромис с партийните си интереси – въпросът е да не се прави компромис с базови морални и политически принципи.

Неизбежност на решенията

Много от решенията на това правителство ще са форс мажорни – поне в началото – което ще е лесно оправдание за отклоняване от предварително заявени партийни намерения, идеология и т.н., особено от страна на по-малките партии.

Взаимно обезсилване на критиките

Коалицията на нежелаещите няма фенове, а само критици. Парадоксално, обаче, тази слабост може да се превърне в сила, тъй като критиките са толкова много и толкова разнопосочни, че се самооборват една друга. Едни и същи хора се случва да обвиняват нероденото правителство, че е зависимо от ПФ ("нацитата, фашистите" – за да е по-пиперлия аргументът) и от ДПС, като възстановява модела "Кой". В един ужасен свят не е изключено подобни евентуалности да се случат едновременно, но все пак политическата логика у нас е друга.

Критиците трябва да изберат или едното обвинение, или другото. Те трябва също да си изяснят какво искат:
а) нови избори;
б) формат, изолиращ ДПС;
в) формат, изолиращ ПФ

Засега, коалицията на нежелаещите предлага опция (б). Остава да видим дали ще я реализира, но поне първоначалната му заявка не е толкова вътрешно-противоречива, колкото повечето от критиките към него.

Някои Въпроси & Отговори:

Защо толкова много министри от РБ? За да не се задават въпроси за селекцията от страна на ГЕРБ, както и да се подчертае "споделената" отговорност за управлението. ГЕРБ очевидно искат да си оставят възможност да прехвърлят повече вина за евентуален неуспех.

Защо Лукарски? За да не се фокусира вниманието върху Владислав Горанов.

Защо Владислав Горанов, който в един момент по необясним начин напусна групата на ГЕРБ в предходното НС? Във "Фейсбук" – медията, която състави правителството – настоятелно се носят слухове, че Горанов е топла връзка към ДПС. Ако това е така, това ще е най-слабата  и потенциално взривяваща точка в новата формация.

Цукърбърг ли е новият Пеевски? Не, но "Фейсбук" е по-добрата среда от определени жълти медии у нас. По-добре във "Фейсбук", отколкото на крака при жълтурията.

Защо Вежди Рашидов? Има и по-важни въпроси.

Ще се разпадне ли РБ? По принцип не е изключено, но все по-неясно би било защо да се разпада. РБ ще има възможност да реализира свои идеи в това управление и би било странно да не се възползва от нея. Недоволни ще има и заради ПФ, и заради ДПС, и такива, които ще искат нови избори. Общото на всички тези групи е, че нямат решение на настоящия пъзел, което да е по-добро, от това, което критикуват.

Плаваща подкрепа срещу твърдо мнозинство? Основното е дали новото правителство ще може – ако иска – да бъде независимо от ДПС. Ключът за това минава през подкрепа от страна на ПФ. Ако се откажат от нея, ясно е, че без одобрение от ДПС този формат няма да може да мине. Това би поставило под сериозен въпрос крехката му легитимност, а и би поставило РБ в невъзможна ситуация.

В крайна сметка има два варианта.

Единият е коалицията на нежелаещите да опита наистина да си осигури независимост от ДПС, като това би открило възможност за реформи в съдебната власт, както и проясняване на ситуацията около КТБ. Това ще е добрият вариант за страната.

Другият вариант е, че всичко което виждаме е театър, който да легитимира невъзможност на управлението без ДПС. Това ще е лошият вариант, който ще завърши със скорошни нови избори. Които са си трети вариант по дефиниция и не могат да бъдат изключени. Между театъра и изборите по-доброто – и по-възможното – са изборите.

Новото правителство ще е тест за българското общество, което често бърка желаното с доброто. Очевидно е, че ситуацията не е според желанието на почти никой. Това не суспендира задължението и в такива ситуации да се търси най-доброто за цялото общество решение. Има варианти и едни от тях са по-добри от останалите. Не е изключено една работеща коалиция на нежелаещите да е най-доброто, на което можем да се надяваме.