Предизборни хроники (КлубZ)

Как вакуумът се запълва от нищото

Г-н Цветанов - видим по няколко пъти на ден и г-н Кънев с озадачаващ анонс, че ще се кандидатира за президент. Снимка Веселин Боришев

Даниел Смилов

И днес новини от предизборната кампания всъщност няма и хрониката би трябвало да спре дотук.
Медийното пространство не търпи вакуум обаче и изисква да бъде насищано с новини, дори когато такива отсъстват. Затова започваме с позиционирането на партиите преди вота на 25 октомври, което е представено нагледно на графиката по-долу:

Използваме тази графика, поради липсата на стандартни социологически сондажи - липса, очебийна в тази кампания. Но и от тази графика се вижда, че въпреки като цяло мирната и направо заспала в позитивността си обстановка, инцидентно хвърчене на перушина не е изключено.

Най-видимият резултат в кампанията на политическа партия ГЕРБ е самият г-н Цветан Цветанов.

Той е видим по няколко пъти на ден, на няколко места в страната, понякога на две места едновременно. Основната интрига тук е дали г-н Цветанов ще успее да бие личното си постижение от местните избори през 2011 г., когато измина 13 000 километра по време на предизборната кампания. Прости сметки показват, че за всеки 13 000 километра, изминати от г-н Цветанов, управлението на ГЕРБ построява по около 150 километра магистрали. Това означава, че за да се сдобием с още 600 км магистрали („Хемус“, „Черно Море“ и пр.), г-н Цветанов трябва да измине астрономическите 52 000 км. Да припомним, че земният екватор е около 40 000 км, от което следва, че г-н Цветанов или трябва да започне да присъства на поне три места в страната едновременно, или да разшири периметъра на обиколките си към Румъния, Сърбия и Македония. А защо не и Турция, след консултации с ДПС, разбира се.

Един извод, който се налага от кампанията, е, че партийното строителство изпреварва магистралното строителство с години, да не кажем с векове.

Междувременно кампанията за референдума за електронното гласуване не е особено интензивна. Позициите на партиите по този въпрос са представени също на графиката по-горе.
На този фон, модерният политик г-н Борислав Цеков излезе с интересна финансова иновация. Множество регистрирани във Видин инициативни комитети (някои „за“, други „против“ електронното гласуване) взеха по 40 000 лева и от всички медии и медийки в страната ги дадоха на сайта на г-н Цеков. Който изглежда се чете основно от него самия.

Така с над 200 000 лева публични средства г-н Цеков ще може да вземе наистина информирано решение дали да подкрепи електронния вот или не.

В ЦИК би трябвало да отчетат, че същият обществено-значим резултат биха постигнали, ако бяха дали на г-н Цеков монета от пет стотинки, за да хвърли с нея „ези“ или „тура“. Във финансовата схема според прокуратурата и други органи няма престъпление – всичко си е законно. А според някои – самият г-н Цеков най-вече - дори е и морално.
Моралът е относително понятие, ще кажат интернет мъдреците и персонажите от графиката по-горе.

Например, от тази кампания излезе, че е по-морално за политик да е бил сикаджия, тимаджия или Бат Сали, отколкото да е бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние.

Българинът - като изключително дисциплиниран шофьор -эизглежда държи повече за реда и закона в движението по пътищата, отколкото по-общо в политиката и икономиката. Или поне ще останете с такова впечатление, ако четете медиите (на г-н Пеевски).
В тази връзка, някои твърдят, че на тези избори ГЕРБ и ДПС играят заедно в над половината от общините в страната. Факти за такова сътрудничество обаче отсъстват. Поне в медиите на г-н Пеевски, които напълно и безрезервно подкрепят ГЕРБ и Борисов (така както подкрепяха преди време и Орешарски).
Реформаторският блок разочарова своите симпатизанти и опоненти с единната си регистрация за местния вот. Заради нея напреженията вътре в блока се сведоха само до няколко общини – Варна, Копривщица и Банско. А ако България не е София, тя е още по-малко Варна или Банско.

Свикналите на препирните вътре в блока се притесниха, че той губи виталност.

За всеобщо успокоение РБ влезе в люта битка с г-н Пеевски, който отдавна води партизанска медийна война срещу дясноцентристката формация. На национално ниво изглежда това са двете политически сили, които спорят за влияние върху политиката и идеологията на настоящото проевропейско правителство.
Венецианската комисия спука един от балоните в конфронтацията между двата лагера.

Оказа се, че конституционните интерпретации на кръга ДПС-Цацаров-Пеевски не се базират на някакво дълбинно познание на конституционализма, а на по-битови съображения.

Венецианската комисия е съставена от едни от най-авторитетните конституционни експерти в Европа и доказа, че не може да бъде заглавичквана с псевдоаргументи. Зелената светлина за конституционната реформа е вече дадена (на принципно-теоретично ниво). Сега остана да видим дали партиите ще си удържат на думата или отново ще влязат в местна и неуместна казуистика.
На крилете на тези добри новини, г-н Радан Кънев направи озадачаващия анонс, че обмисля дали да се кандидатира за президент.

Хубаво е политикът да е винаги с няколко хода напред. Но все пак е редно да е в актуална партия – с ходовете си г-н Кънев рискува да се вкара в имагинерна, още незапочнала игра.

Идеята за общ десен кандидат (с ГЕРБ) на президентските избори не е лоша. Видно е също така наместването на ГЕРБ към ДПС (и обратно), което РБ (и обществото като цяло) има интерес да предотврати. Но преди да се правят заявки за предварителни избори, персонални номинации, би могло да се разговаря с потенциалните партньори – ГЕРБ, Плевнелиев и т. н. – да се чуе тяхното мнение и да се изработи максимално ефективната стратегия. С обявяването на гамбита си г-н Кънев рискува да загуби опции преди партията реално да е започнала.
И накрая, основната новина вляво е, че професор Михаил Мирчев е кандидатът на БСП за кмет на София. Не г-н Кадиев, както сигурно много избиратели на левицата (особено в основната група над 60 години) все още смятат. За да разсее тази заблуда, професор Мирчев започна да поства хайку статуси във Фейсбук. Нещо, което г-н Кадиев не прави.

Повечето анализатори са категорични, че БСП ще се представи зле на тези избори. Ако това е така, стратегията на АБВ – да бъде „по-автентичното БСП“ – започва да изглежда съмнителна. В крайна сметка, кой би искал да е по-автентичният губещ?

Волен Сидеров също успя да влезе в новините по единствения начин, който му е познат.
Ето как вакуумът се запълва от нищото.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.