Казусът „Искров“: отговорност и конфликт на интереси (КлубZ)

Оставката е едно много закъсняло начало

Илюстрация БГНЕС

Даниел Смилов

Иван Искров – след едногодишно забавяне, най-после подаде оставката си, макар и с отложен старт. Основният въпрос сега е да се направи точен анализ на отговорността му за казуса "КТБ", за да може в бъдеще да бъдат избегнати подобни драми. 

Отговорността

Г-н Искров отказва да поеме каквато и да е вина за фалита на четвъртата по големина банка в страната. По отношение на „политическата“ вина, самият факт, че Искров подава оставка, означава, че се е провалил в изпълнението на задълженията си. Да, оттегля се под натиск, но за всеки е ясно, че тази оставка е неизбежна и много закъсняла. Така че прощалните му думи, отричащи политичеката му отговорност, са силно обезценени.
По-интересният въпрос е дали г-н Искров е нарушил Закона за БНБ с действията си. Налага се мнение, че правна отговорност той не носи, защото един от подуправителите му, отговарящ за „надзора“, е извършил всичките нарушения на закона, като не е осъществявал необходимия контрол. От това едва ли не излиза, че подуправителите – особено този по надзора – са по-важни и по-отговорни от самия гуверньор, а БНБ е феодализирано образувание с липсващ централизиран контрол. Това обаче не е така – каквито и слабости да има Законът за БНБ, той не прави от управителя просто декоративна шапка на институцията. Логиката на разпределяне на отговорността по закон е следната:
Управителният съвет на БНБ, състоящ се от седем души, в който влизат управителят, подуправителите и трима членове, назначени от президента, има множество правомощия, между които влизат и следните:

Създаване на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ

Чл. 16
14. (нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) отговаря за създаването и поддържането
на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в
нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й;

Даване и отнемане на лиценз на банки

Чл. 16
15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в
сила от 1 януари 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30 юни 2011 г.)
издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни
системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при усло-
вия и по ред, определени със закон;

Поставяне на банки под специален надзор

Чл. 16
16. (нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101
от 2010 г., в сила от 30 юни 2011 г.) поставя банки под специален надзор при
условията и по реда на Закона за кредитните институции;
В този смисъл, като член на УС г-н Искров, заедно с останалите, носи отговорност за несправянето с горепосочените задачи: очевидно нито е създадена ефективна система за вътрешен контрол, нито е отнет лиценза на „банка“, която всъщност е пирамида, нито е поставена навреме под специален надзор и т.н. Така че „политически“ г-н Искров няма как да не носи никаква вина – той е участвал в решенията, които са съдбовни в случая с КТБ. Тук някой би казал, че политически Искров може и да носи вина, но всъщност не и от правна гледна точка, тъй като „колективна отговорност“ няма!
Обърнете внимание, обаче, на персоналните отговорности на гуверньора, които са в допълнение на тези му като член на УС:

Чл. 18
(1) Управителят на Българската народна банка организира, ръководи
и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с
този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуп-
равителите, и я представлява в страната и в чужбина...

Според тази разпоредба, г-н Искров е трябвало да организира и КОНТРОЛИРА дейността на банката – т.е. той е отговорен за функционирането на ЕФЕКТИВНАТА СИСТЕМА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ вътре в БНБ от чл. 16. Тъй като такъв грандиозен скандал като КТБ – банка пирамида – се е случил, очевидно такава система или не е имало, или не е функционирала както трябва, но и за двете ясна правна отговорност носи и гуверньора на БНБ.
Вярно е, че определени правомощия са прехвърлени ексклузивно на подуправителите. Този, който отговаря за „надзор“ има следните функции:

Чл. 20
(3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г.) Надзорът върху банковата система се осъ-
ществява от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, съгласно
определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове.
При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и
независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции.

Това означава, че конкретните проверки, анализи и тестове на отделните банки е в правомощията на подуправителя. Липсата на такива адекватни проверки на КТБ е наистина отговорност на подуправителя. Но фактът, че цялото управление на БНБ години е функционирало некачествено и е „проспало“ проблем като КТБ, е отговорност на управителя. Отговорност, която следва от задължението му да управлява ефективната система за вътрешен контрол в рамките на цялата банка. Тази отговорност е по-малка от тази на подуправителя – който е пряко виновен при провал – но макар и индиректна, тя не е незначителна или пренебрежима.
В този анализ е оставена настрана субективната страна – дали г-н Искров не е изпълнил задълженията си умишлено или не, от небрежност или друго – това е сложна за изясняване и доказване материя, която е от ключова важност за постановяване на евентуална наказателна отговорност. Но от обективна гледна точка не може да се твърди, че изискванията на Закона за БНБ са спазени.

Конфликтът на интереси: Назад, назад...

Другият важен въпрос по казуса „Искров“ е може ли управител на БНБ, отговорен за регулацията и контрола на банковата система, да е в очевидно близки, приятелски отношения със собственик на банка, която в последствие се оказва пирамида. Формално, присъствието на рожден ден не поражда възражения, освен естетически - по отношение на певчески способности и репертоар. Но в контекста на целия казус, тези близки, приятелски отношения са релевантни, когато се обсъжда субективната страна на въпроса, защо Иван Искров не е изпълнил задълженията си по Закона за БНБ. Една валидна хипотеза е, че тези приятелски отношения са причината Искров съзнателно да е занижил контрола върху подопечната му институция, а оттам и върху злощастната КТБ. Друга хипотеза е, че тези приятелски отношения са довели до приспиване на вниманието на г-н Искров, довело до небрежност при изпълнение на задълженията му. Дали това са верни хипотези може да се произнесе единствено съд. Но така или иначе, случаят „Назад, назад, моме Калино“ не може да бъде интерпретиран като безобиден детайл, нямащ никакви правни последици.
Анализът на действията на БНБ и нейните управители е необходим, но има и други институции, които трябва да бъдат подложени на формални процедури на изясняване на отговорността (от органите, отговорни за тях). Това са най-вече КФН и прокуратурата, чиито действия са също свързани с фалита на КТБ. За съжаление, за една година подобен анализ не се е случил, да не говорим за предприемането на превантивни мерки и търсене на съответната отговорност. От тази гледна точка оставката на г-н Искров е само едно много закъсняло начало.
-----
* Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.